Страница 4 от общо 18 ПървиПърви 12345678914 ... ПоследноПоследно
Показване резултати 76 до 100 от общо 440

Тема: ПРАБЪЛГАРСКИ НАДПИСИ, ТЕКСТОВЕ, ИМЕНА И ДУМИ

  1. #76
    ветеран Stan's Avatar
    Регистриран
    Mar 2009
    Мнения
    1,259
    Цитат Кухулин написа Виж мнение
    Ееее
    Ако не друго, то поне наще са си живеели кротко. Няма Хейстингс, няма Станфорд бридж. Няма кой знае какви ексцесии между прабългари и славяни. После идва Покръстването и английската връзка съвсем се губи
    Е през 774г. Телериг изпратил войска "да пороби" берзитите, а 818г. тимочаните бягат от България, но иначе си е било идилия.

  2. #77
    ветеран Кухулин's Avatar
    Регистриран
    Nov 2006
    Мнения
    7,978
    Цитат _magotin_ написа Виж мнение
    "Повесть времених лет" чел ли си?
    Няма да те питам знаеш ли какво е "аналогия"?
    И точно заради мирното съжителство бихме очаквали много повече езиково влияние. Ако имаше тюрки, разбира се.
    Впрочем "постави войската си срещу гърците и славяните" май беше пасаж от някакъв си там прабългарски надпис?
    Едно време ми се наложи да я чета заради някакви славянски етноними. Не ми беше особено приятно

    Омуртаг хубаво се е изфукал веднъж за тези славяни (при Плиска ли беше надписа?), обаче в Англия през това време англо-саксонската аристокрация не е смеела да се покаже от кулите си. Отгоре на всичко и културна доминация май е имало - данъчни списъци, ала-бала.

    Да уточним - тотална доминация на норманите. Тук славяните се ползват с прилична степен на самостоятелност. 1:0 за норманското влияние. След това у нас идва Покръстването, а в Англия всичко продължава по старому. 10:0 в полза на норманите. Даже 100:0

    Обаче много се отклони темата, пък и писанията ми станаха доста кръчмарски.

  3. #78
    ветеран Кухулин's Avatar
    Регистриран
    Nov 2006
    Мнения
    7,978
    Цитат Stan написа Виж мнение
    Е през 774г. Телериг изпратил войска "да пороби" берзитите, а 818г. тимочаните бягат от България, но иначе си е било идилия.
    Айде сега тимочани... березити...
    Почти всичката земя в Англия, както и повечето светски и духовни титли стават притежание на нормански аристократи. Смята се, че Уилям е заповядал продажбата в робство (най-често на маврите в Испания) на много от дотогавашните поземлени собственици-англосаксонци; други сами емигрират в Европа.

    Уилям заповядва и да бъдат построени из цяла Англия голям брой крепости, замъци и кули (сред тях и Лондонската кула). Те са необходими на норманските управници, които от тях контролират многократно превъзхождащото ги по брой английско население и се подсигуряват срещу евентуални въстания.

    Но, което е най-съществено, освен нов управляващ елит, завоеванието донася и нова култура и език. Норманският френски измества английския като език на управляващата класа в Англия за следващите почти 300 години.

  4. #79
    редовен Курт's Avatar
    Регистриран
    Dec 2008
    Мнения
    124
    Прабългарските остатъци в старобългарски и съвр.български са може би стотина, двеста думи, може и повече, вкл. и много лични имена. По въпроса напр. вижте статията на Владимир Хънтов, има я в нета, излиза на името му (той е асистент по руска филология в Търновския у-т), и т.н.
    Ето я статията, направих си труда да я потърся
    :
    Публикувано в сп. “Език и литература”, бр. 1-2, 2005, стр. 296-310, София, 2005. ISSN 0324-1270

    Познаваме ли езиковото наследство на предците си?
    (Прабългарските елементи
    в съвременния руски литературен език)
    Владимир Хънтов

    Безспорен е фактът, че през многовековната си история българският език е оказал влияние върху редица чужди езици - както сродни, така и несродни нему. Това влияние е, общо взето, добре описано и изучено. Не трябва да се забравя обаче, че българският език има и неславянски съставки. Една от тях идва от вече изчезналия прабългарски език, който е играл и своя, самостоятелна роля в езиковите контакти.
    Известно е, че допреди няколко десетилетия значението на прабългарския език силно се подценяваше. Дори акад. Ст. Младенов пише в своята “История на българския език”: “... налице са едва ли десетина старотюркски (първобългарски) заемки... : славянските маси са асимилирали следователно първобългарския елемент без остатък.” (Младенов 1979, с. 83). Приведеният в същата книга списък включва едва 12 прабългарски нарицателни съществителни и 4 собствени имена (Младенов 1979, с. 35).
    Днес благодарение на усилията на десетки български езиковеди вече са известни стотици прабългарски думи с много широк тематичен обхват, с ключово значение за функционирането на системата на съвременния български език. Без да претендираме за изчерпателност, ще споменем в тази връзка само няколко имена на учени от различни поколения - Б. Симеонов, М. Москов, В. Бешевлиев, М. Младенов, Е. Боев, А. Делева и др.
    Трудовете на българските учени убедително опровергават съждения от рода на тези, че “...остатки (праболгарского) языка сохраняются в венгерском языке и в надписях на намогильных памятниках Волжской Болгарии” (Малов 1952, с. 142) или че от прабългарската лексика са останали “...в славянских говорах Балканского полуострова заметные суперстратные следы...” (Львов 1973, с.227). Както виждаме, С. Е. Малов напълно игнорира прабългарския субстрат в съвременния български език, а А. С. Лвов го свежда до някакви си неопределени “суперстратни следи” . Съществуването на този субстрат се доказва не само от голямото количество прабългарски лексеми, но и от прабългарското влияние върху графичната система (Бешевлиев 1981, с. 34; Симеонов 1983, с. 87) и морфологичната система (Попов 1967, с. 30) на българския език в различни периоди от неговото развитие.

    Въздействието на прабългарския език засяга чужди езици от различни генеалогични семейства, групи и подгрупи.
    Прабългарският език е оказал влияние върху почти всички подгрупи от западния клон на тюркската езикова група. Според Н. Баскаков, той е въздействал най-силно върху хазарския, узкия, печенежкия, гагаузкия, казанско-татарския, башкирския, карачаевския и балкарския език (Баскаков 1960). От ХІV в. езикът на прабългарите ляга в основата на два новоформиращи се тюркски езика: чувашкия (Андреев 1966, с. 43) и казанско-татарския (Шамиль 1994, с. 50).
    Много добре е изследвано прабългарското влияние върху угрофинските езици. Още в началото на ХХ в. в класическите си монографии З. Гомбоц (Gombocz 1912) и М. Рясянен (Räsänen 1920, Räsänen 1923) описват прабългарските заемки съответно в унгарския език и в марийския език. От най-новите трудове внимание заслужава монографията на Н. В. Бутилов (Бутылов 1998), в която са изследвани прабългаризмите в мордовския език. В нея специално са подчертани древността, разностранният характер и много голямата дълбочина на въздействие на прабългарския език над всички източни подгрупи от угрофинската езикова група.
    Лексика от прабългарски произход има в немския език (Джонов 1981) и в някои романски езици (италиански, френски, испански и португалски; виж Петканов 1981).
    В езикознанието на всички славянски езици, с изключение на българския, изучаването на прабългарското влияние не е систематично и е доста подценено. Като приятно, но, за съжаление, единствено изключение може да се посочи монографията на И. Г. Добродомов “Проблемы изучения булгарских лексических элементов в славянских языках” (Добродомов 1974). Нейният автор разработва общотеоретични проблеми и отделя над 120 прабългарски лексикални заемки във всички славянски езици, без обаче да ги стратифицира в границите на отделните езици.
    Специално внимание заслужават прабългарските елементи в руския език. Вследствие на сложен комплекс фактори от икономически, политически, културен, военен и пр. характер езиковите контакти между прабългари и руси са били много продължителни и интензивни. Поради това не е изненадващо и присъствието на група от прабългарски заемки в огромния лексикален масив на съвременния руски литературен език (СРЛЕ).
    Досега тези заемки в руския литературен език са изучавани само в диахронен аспект, предимно в етимологичен план. Дори и в съществуващите изследвания обаче или се засягат отделни, частни проблеми, или пък прабългарската проблематика заема подчинено, второстепенно място. Функционирането на прабългаризмите в СРЛЕ не е било обект на проучване. Макар че са относително много малко на брой, те имат своето място, роля и значение в основните системи на този език.
    Изложените факти и обстоятелства ни дадоха основание и мотив да изследваме прабългарските заемки на синхронно равнище в съвременния руски литературен език (Хънтов 2004). По-нататък ще изложим основните резултати от това изследване.

    І
    Първият проблем, разрешен в хода на работата, е от терминологично естество. Термините прабългари и прабългарски език се изполват в българската научна литература за назоваване на етническата принадлежност и езика на етноса, участвал заедно с етническите групи на южните славяни и траките в етногенезиса на българския народ през VII-IХ в. Понякога българските учени употребяват и термините първобългари и първобългарски език [в работите на В. Бешевлиев; в отделни работи на Ст. Младенов и К. Мирчев (Младенов 1935; Мирчев 1978)], които съвпадат напълно по семантика с първата двойка термини.
    В същото време руските и другите чуждестранни лингвисти използват в своите изследвания неоправдано голямо количество термини за назоваване на същата етническа принадлежност и същия език. Ето няколко от най-характерните примери за названието на етноса:
    • булгары [напр., в работите на Н. А. Баскаков (Баскаков 1960, Баскаков 1981 и др.), И.Г.Добродомов (Добродомов 1974, Добродомов 1981 и др.), А.С.Львов (Львов 1966, Львов 1969 и др.) и др.];
    • древние булгары (Мусаев 1975);
    • протобулгары / protobułgarzy / Protobulgaren (Менгес 1979; Tryjarski 1975; Pritsak 1955);
    • тюркобулгары (Львов 1973);
    • bolgár-tőrőkők (български тюрки) (Вашари 1988, с. 41);
    • дунайские булгары / Donau-Bulgaren (Трубачев 1963, Фасмер 1986; Pritsak 1955; и др.);
    • волжские булгары / Wolga-Bulgaren (Фасмер 1986, Хакимзянов 1978; Pritsak 1955; и др.);
    • Kuban-Bulgaren (Pritsak 1955);
    • волгобулгары (Менгес 1979);
    • проточуваши (Менгес 1979).
    Езикът на този етнос се описва с термини като:
    • булгарский (Баскаков 1960, Баскаков 1981; Добродомов 1974, Добродомов 1981; Львов 1966, Львов 1969; Одинцов 1974; Хакимзянов 1997; и др.);
    • древнебулгарский (Трубачев 1963, Фасмер 1986, Баскаков 1981, Хакимзянов 1997 и др.);
    • протобулгарский / protobulgarische / protobułgarski (Хакимзянов 1997; Pritsak 1955; Tryjarski 1975; и др.);
    • среднебулгарский (Хакимзянов 1997);
    • тюрко-булгарский (Львов 1973, Львов 1972);
    • дунайско-булгарский / donau-bolgarische (Фасмер 1986, Хакимзянов 1997; Pritsak 1955; и др.);
    • волжско-булгарский / wolga-bolgarische (Фасмер 1986, Хакимзянов 1997; Pritsak 1955);
    • кубанско-булгарский / kuban-bolgarische (Хакимзянов 1997; Pritsak 1955);
    • гунно-болгарский (Хакимзянов 1997);
    • древнечувашский (Фасмер 1986, Львов 1973).
    Съвършено очевидно е, че едни и същи автори в различни свои работи (напр., Н. А. Баскаков, А. С. Лвов, Ф. С. Хакимзянов) и даже в едно и също свое изследване (напр., О. Прицак, К. Г. Менгес, А. С. Лвов, М. Фасмер, Ф. С. Хакимзянов) използват различни термини.
    Това голямо терминологично разнообразие в руската и в другата чуждестранна лингвистична литература е предизвикано от диференциацията на съдържанието на една и съща двойка термини по чисто външни, формални признаци – най-често географски или хронологични. Доказаното от историците разселване на прабългарите върху обширни територии в Европа в западна, южна и северна посока не е предпоставка за загубата на единството в езика им и за употребата на различни термини за неговото обозначаване.
    Така например, в своята известна монография “Die Bulgarische Fürstenliste und die Sprache der Protobulgaren” О. Прицак употребява термините Donau-Bulgaren, Wolga-Bulgaren, Kuban-Bulgaren (като етноними) и donau-bolgarische, wolga-bolgarische, kuban-bolgarische (по отношение на езика) по чисто географски причини, а protobulgarische - с цел да диференцира “протобулгарския” тюркски език и старобългарския “старославянски” (altkirchenslawische) език (Pritsak 1955, с. 43). М. Фасмер в своя етимологичен речник използва като синоними дунайско-булгарский и древнечувашский (виж, напр., Фасмер 1986, т. II, с. 185). Ф. С. Хакимзянов пише: “Известны региональные варианты булгарского языка: дунайско-булгарский..., кубанско-булгарский... и волжско-булгарский... Варианты названия дунайско-булгарского и кубанско-булгарского языков: протобулгарский; варианты названия волжско-булгарского языка: древнебулгарский, среднебулгарский, гунно-болгарский, язык эпитафий волжских булгар, язык памятников ІІ стиля.” (Хакимзянов 1997, с. 47).
    Независимо един от друг Н.А.Баскаков (Баскаков 1960, с. 107; Баскаков 1969, с. 223) и Е.Триярски (Tryjarski 1975, с. 232-233) говорят категорично за единството на прабългарския етнос и на неговия език, въпреки разликите в политическата и културната история на отделните групи прабългари. Н. Баскаков обаче пише за булгары и булгарский язык, а Е.Триярски - за протобулгари (protobułgarzy) и протобулгарски език (protobułgarski język).
    Заради участието на прабългарите в етногенезиса на чувашкия народ А. С. Лвов употребява като синоними термините булгарский язык, тюрко-булгарский язык и древнечувашский язык (Львов 1973).
    Изключително симптоматично е признанието на И. Вашари, един от най-изтъкнатите съвременни унгарски тюрколози и етимолози: “От гледна точка на етимологията сред наименованията на прабългарския език цари голям безпорядък. Някои, като стесняват понятието, наричат волжките българи прабългари. Считам за необходимо да отбележа, че в статията си употребявам термина прабългарски в най-общ смисъл, т.е. за обозначение на всички варианти на прабългарския език от VІ до ХІV в. - от дунавско-прабългарски до волжко-прабългарски. Не считам за точно наименованието протобългарски, което се отнася за дунавско-прабългарски, тъй като този термин може да се отнася за който и да е ранен вариант на прабългарския език. Въпреки това поради практически причини го приемам и използвам вместо по-дългия термин дунавско-прабългарски. Следователно: прабългарски = общ термин за всеки език от чувашки тип; протобългарски = дунавско-прабългарски; хазарски български = вариант(и) на прабългарския език, говорени в Хазария; волжкобългарски = волжко-прабългарски; старобългарски = славянобългарски до ІХ-ХІІ в.; български = българският славянски.” (Вашари 1988, с. 53-54). В същата работа Вашари използва и термина bolgár-tőrőkők, т.е. български тюрки (Вашари 1988, с. 41).
    Приведените по-горе мнения дават достатъчно пълна представа за безредието и даже неразборията, царящи в терминологията на чуждестранните изследвания с прабългарска проблематика, за изкуствеността при разделянето на термините, за излишната им диференцираност, предизвикана от екстралингвистични причини. Безредието и изкуствеността се признават, както се вижда по-горе, и от руските, и от другите чуждестранни лингвисти.
    На фона на този хаос термините прабългари и прабългарски език, употребявани в българската научна литература, много точно различават етническата принадлежност и езика на по-древния, тюркоезичен прабългарски етнос, от етническата принадлежност и езика на по-“младия”, славяноезичен български народ, чийто етногенезис е извършен през VII-IХ в. Според нас, тези термини може и трябва да се ползват във формите праболгары и праболгарский язык и в руската лингвистична литература (а и в научната литература от друг характер на руски език), защото най-добре отразяват както лингвистичните закономерности, така и историческата истина. Само чрез редовното им използване може да се преодолее прекомерната терминологична диференциация, наблюдавана в съвременните руски лингвистични изследвания с прабългарска тематика.
    За отбелязване е, че вече има отделни случаи на употреба на тези термини от руски лингвисти. В свое изследване Г. Чумбалова (Чумбалова 1979) ги използва без никакви уговорки. А. С. Лвов говори както за праболгарский язык (Львов 1967), така и за прабулгарский язык (Львов 1969). М. Федотов привежда термина прабулгарский язык (Федотов 1984). Н. Мещерский в своя статия на български език (Мещерский 1983) използва прабългари и прабългарски език. Термините праболгары и праболгарский язык употребява в свои работи, написани на руски език, и български учен – проф. П. Филкова (виж, напр., Филкова 1989, Филкова 1991).
    ІІ
    Сериозно препятствие пред досегашните проучвания с прабългарска тематика в руския език беше отсъствието на изследване, в което да е описан изцяло корпусът на прабългаризмите. Преодоляването на този проблем наложи използването на данни от много източници: както от различни по обем научни трудове (монографии, студии и статии), така и от различни по характер речници.
    За избягване на възможните обвинения в национална пристрастност ние се позовахме на изследванията на учени от различни националности: руси (И. Г. Добродомов, А. С. Лвов, Г. Ф. Одинцов и др.), българи (Б. Симеонов, Е. Боев, В. Бешевлиев, А. Делева и др.), немци (М. Фасмер, Е. Бернекер, К. Менгес и др.), украинци (О. Прицак, Г.П. Цыганенко), унгарци (З. Гомбоц, И. Вашари), австрийци (Л. Садник, Р. Айтцетмюлер), чуваши (В. Г. Егоров), татари (Ф. С. Хакимзянов), поляци (Й. Русек, Е. Триярски) и др. Заедно с това използвахме етимологични речници на руския, праславянския, българския, чувашкия език и на тюркските езици; тълковни речници на праславянския, староруския и старобългарския език (БЕР; ДТС; Егоров 1964; КРЭС; Младенов 1941; Преображенский; Севортян 1974; Севортян 1978; Севортян 1980; СлКниж; СлРЯ ХІ-ХVІІ вв.; СР; Срезневский; Стоянов, Янакиев 1976; Фасмер 1986; Филкова 1986; Цыганенко 1970; ЭСРЯ; ЭССЯ; Berneker; Miklosich 1886; SA; SJS; SP).
    Корпусът на прабългаризмите в съвременния руски литературен език, определен в резултат на проведеното обобщение и класифициране, включва 58 думи, разпределени в следните групи:
    1) думи, наследени в руския език от праславянския: болгарин, клобук, книга, печать, хмель, хоругвь, хрен, чаша;
    2) думи, заети в руския език непосредствено от прабългарския: атаман, балкар, батог, богатырь, брага, бурый, ватага, войлок, вор, жемчуг, ичиг, ковёр, коврига, кортик, кощунство, лошадь, овраг, сабля, саврасый, сапог, серьга, сусло, сыворотка, таволга, творог, товар, товарищ, тумак, хозяин, чёбот, чирик, чуваш, чулок, шапка, шатёр;
    3) думи, заети в руския език от писмените старобългарски паметници: багряный, бисер, боярин, врач, ваять, капище, книгочей, ковчег, корчага, кумир, печатлеть, сан, суета, чертог, шаровый.
    В 15 случая прабългарския език е бил посредник между руския и някакъв друг език. Прабългарският език е преоформил и предал на руския 8 думи от иранските езици (кортик, сапог, хмель, хозяин, чаша, чебот, чертог, шатер); 3 думи - от китайски (жемчуг, книга, суета); по една - от арабски (бисер), грузински (печать), монголски (хоругвь) и осетински (кумир). Посредничеството на прабългарския език при заемането въобще не омаловажава неговата роля, тъй като той е преоформял изходната форма във фонетично, акцентологично и граматично, а често дори и в семантично отношение, и чак след това я е предавал по-нататък.
    Тук задължително трябва да посочим още няколко обстоятелства:
    • Сред прабългаризмите в руския език са и быля “сановник, знатен човек”, коурилъ, коурелъкъ “вид, форма, праобраз”, оимъ, оиминъ “войн”, сокачии “готвач”, самъчии “сановник, висш чиновник”, дохъторъ “възглавница”, тикъръ, тикра “огледало” и др. (по-подробно виж Львов 1973; Делева 1997), заимствани предимно чрез посредничеството на старобългарския език. Тези думи обаче отдавна са в пасивния речников фонд на руския език и не са факти от СРЛЕ. Много остро стои въпросът за изследвания в областта на историята на езика, които да имат за обект именно тези прабългаризми в руския език и да анализират тяхната роля през миналите етапи от развитието на този език.
    • В представения по-горе корпус на прабългаризмите в СРЛЕ не са включени бадья, балван, бахилы, башмак, баштан, буква, буланый, бурав, бурак, бурдюк, бык, вол, дрофа, изъян, кабак, карий, колчан, колымага, кошель (кошелёк), кочерга, лапша, лачуга, лохань, очаг, севрюга, сигать, слон, сундук, сырт, телега, толк, толмач, тьма, упырь, халупа, холоп, хомут, чакан, чара, чебак, чекан, черемис, чубарый, чугун, шафран, шлык, шеренга, шишак. Има данни, че тези думи са прабългарски по произход. Все още обаче не са достатъчно ясни както истинската картина на заемането им в руския език, така и ролята на прабългарския език в процесите на заемане.
    • Посоченият корпус от думи не включва и лексика от руските диалекти, защото данните за наличието на прабългаризми в тях все още са противоречиви. В централните руски диалекти има много думи, определяни като чувашки или татарски, сред които по-прецизното изследване неминуемо ще разкрие значителен слой от думи с прабългарски произход.
    • Не са включени също и собствени имена (в това число антропоними и топоними). В тази област единствено личното име Борис е общопризнато като заемка от прабългарския език в руския. За голямо количество имена и фамилии от източен (включително тюркски) произход в руския език все още не определен конкретният език-източник. Топонимията на някои области в Централна Русия и Поволжието също включва доста думи с предполагаем прабългарски произход.
    ІІІ
    За лексикалната семантика на прабългаризмите е характерно много голямо за толкова малко думи тематично разнообразие. Ето и тематичните групи (построени по първото от лексикалните значения на думите):
    1. названия на лица (или свързани с лица):
    1.1. етноними: балкар, болгарин, чуваш;
    1.2. длъжност, обществено положение: атаман, боярин, сан;
    1.3. характер на дейността: богатырь, вор, врач, книгочей, товарищ, хозяин;
    1.4. група лица: ватага;
    2. названия на биологични обекти:
    2.1. растения: хмель, хрен, таволга;
    2.2. животни: лошадь;
    3. названия на неодушевени предмети:
    3.1. жилища: чертог, шатёр;
    3.2. домашен бит: ковёр;
    3.3. домакински съдове: корчага, чаша;
    3.4. тъкани: войлок;
    3.5. дрехи: клобук, тумак, чулок, шапка;
    3.6. обувки: ичиг, сапог, чёбот, чирик;
    3.7. хладно оръжие: батог, кортик, сабля;
    3.8. украшения: серьга;
    3.9. скъпоценни камъни: бисер, жемчуг;
    3.10. релеф на местността: овраг;
    3.11. с икономически характер: товар;
    3.12. хранителни продукти:
    3.12.1. храни: коврига, творог;
    3.12.2. течности: брага, сусло, сыворотка;
    4. прилагателни, обозначаващи:
    4.1. цвят: бурый, багряный, шаровый;
    4.2. цвят на кожата при животните: саврасый;
    5. отвлечени понятия: кощунство, суета;
    6. понятия, свързани с обекти и субекти на християнската религия и езическите култове: капище, ковчег, кумир, хоругвь;
    7. културни реалии: ваять, книга, печатлеть, печать.
    Както се вижда, преобладават конкретните съществителни. Това съвсем не означава, че сферата им на употреба е ограничена само до всекидневните битови реалии. Напротив, тук виждаме: много сложни етично-философски понятия (кощунство, суета); актуална до днес терминология с религиозен характер (ковчег, кумир, хоругвь); думи, върху които се е градила и се гради до днес не само и не просто културата, но и цивилизацията на славянските народи (книга, печать); базов икономически термин (товар); много важни в човешкото общество професии или занимания (врач, хозяин). Глаголите ваять и печатлеть са свързани с културата и изкуството. Прилагателните имат ограничена функция: свързани са с цветовата гама.
    Трябва да подчертаем, че думите, заети в руския език от писмените старобългарски паметници, са предимно отвлечени понятия. Някои от тях са с ограничена сфера на употреба, свойствени са преди всичко на художествения и публицистичния функционални стилове. Част от споменатите думи (капище, ковчег, кумир, сан, суета) са обслужвали или обслуживат сферата на религията.
    По броя на лексикалните значения съотношението е следното: 32 многозначни прабългаризма (55%) срещу 26 еднозначни (45%). Наблюдават се определени вътрешни различия, свързани с времето и начина на заемане:
    1) Най-старите прабългаризми, наследени в руския език от праславянския, са само многозначни думи. Разпространени отдавна във всички славянски езици, тези думи не се възприемат от обикновените носители на езика като нещо чуждо и постепенно развиват нови лексикални значения.
    2) По-трудно са развивали многозначност думите, заети в руския език непосредствено от прабългарския, тъй като те назовават преди всичко конкретни предмети. Но и в тази група повече от 50% от думите вече са многозначни.
    3) Най-много са еднозначните думи сред прабългаризмите, заети в руския език от паметниците на старобългарската литература чрез посредничеството на текстове с предимно религиозен, сакрален характер. Тези текстове се характеризират с устойчивост и консервативност както на самите лексикални значения на думите, така и на тяхната съчетаемост, синтактични функции, стилистична окраска и пр.
    Прабългаризмите имат общо 121 лексикални значения, а 31 от тях (25,6%) са маркирани като:
    1) “устарелое” – 15 значения (12,4%);
    2) “переносное” - 8 значения (6,6%);
    3) “просторечное” - 4 значения (3,3%);
    4) “специальное” - 2 значения (1,7%);
    5) “областное, местное” - 1 значение (0,8%);
    6) “разговорное” - 1 значение (0,8%).
    И тук наблюдаваме съществени разлики между отделните групи прабългаризми:
    1) При заетите през праславянската епоха думи забележимо по-нисък е делът на маркираните и на остарелите лексикални значения.
    2) За непосредствено заетите от прабългарския език думи делът на маркираните значения съвпада със средния показател, а на остарелите е по-нисък от него.
    3) В последната група думи, заети от старобългарската литература, делът на маркираните лексикални значения е забележимо по-висок, а на остарелите – двойно по-висок от средните показатели.
    Прабългаризмите участват много ограничено в системните отношения на лексикална антонимия в СРЛЕ. Само две от думите - богатырь и товарищ - имат лексикални антоними.
    По-широко е представена лексикалната омонимия - 10 прабългаризма имат омоними. Възникването им се обяснява с действието на различни фактори:
    1) разпадане на многозначност – при лошадь, сапог и хрен;
    2) образуване на топоними:
    а) на базата на прилика по форма на два предмета – при сабля (топонимът Сабля2);
    б) поради причини от географски характер на базата на предния топоним – при сабля (топонимът Сабля1);
    в) поради лингвистични причини с неизвестен на автора характер – при серьга (топонимът Серьга);
    3) образуване на нови думи на базата на съществуващи форми - при болгарин;
    4) случайно формално съвпадение с други думи в руския език - при тумак и чирик;
    5) случайно формално съвпадение с чужди думи (топоними) - при брага и сан.
    Сред омонимите има четири названия на лица (болгарин1, лошадь1, лошадь2, сапог1) и седем топонима (Брага, Сабля1, Сабля2, Сан1, Сан2, Сан3, Серьга). Анализът показва, че само възникването на 10 омонима към 6 прабългаризма (болгарин, лошадь, сабля, сапог, серьга и хрен) може да се обясни с чисто лингвистични причини. Останалите 13 омонима към 4 прабългаризма (брага, сан, тумак и чирик) са възникнали под действието на случайни фактори, най-често от екстралингвистичен характер.
    Много сложни и донякъде противоречиви са отношенията на лексикална синонимия. Значителна част от прабългаризмите (24 думи от общо 58, или 41,4%) и преобладаващата част от лексикалните им значения (65 от общо 121, или 53,7%) нямат еквиваленти в СРЛЕ. На останалата част от прабългаризмите и на техните лексикални значения съответстват почти шест пъти повече думи-синоними и четири пъти повече синонимни лексикални значения. Между синонимите на прабългаризмите има значителна група заемки от 17 езика на три езикови семейства (индоевропейското, алтайското и семито-хамитското).
    Преобладаващата част от безеквивалентната лексика (20 думи) влиза в групата прабългаризми, заети пряко от прабългарския език. Тези 20 думи назовават най-вече реалии от битов или военен характер (брага, войлок, ичиг, ковёр, кортик, овраг, сабля, сапог, серьга, сусло, сыворотка и др.), но сред тях е и основополагащото икономическо понятие товар.
    ІV
    Спецификата на прабългаризмите се проявява много силно и в словообразуването. Прабългаризмите са преди всичко жив ресурс от произвеждащи думи за синхронната словообразувателна система на СРЛЕ. Преобладаващата част от тях (48 думи, или 82,8%) са непроизводни произвеждащи думи, образуващи цели гнезда от сродни в семантично отношение лексеми с един и същ корен. Ролята на произвеждащи думи играят и производните прабългаризми балкар, болгарин, книгочей, печатлеть, чуваш (5 думи, или 8,6%), които възглавяват словообразувателни парадигми в състава на словообразувателни гнезда . Само 5 прабългаризма - ичиг, тумак, чертог, чирик, шаровый - въобще не участват в процесите на съвременното руско словообразуване, т.е. те са непроизводни непроизвеждащи думи.
    Като произвеждащи думи прабългаризмите значително превъзхождат по словообразувателна активност своите лексикални синоними (как изконно руските, така и заетите от други чужди езици). При тях преобладават непроизводните произвеждащи думи (над 82%), а при лексикалните им синоними тези думи заемат много по-скромен дял (под 40%). Между прабългаризмите няма непроизвеждащи производни думи, а между лексикалните им синоними тези думи са доста голяма група (почти 20%).
    Мотивиращите прабългаризми имат уникални за толкова малка група думи словопроизвеждащи възможности. Много важен е качественият аспект на тези възможности: всички производни думи, образувани в словообразувателните гнезда и словообразувателните парадигми на прабългаризмите, са знаменателни (самостойни) части на речта. Не по-малко важен е и количественият аспект. На всички равнища (в четиридесет и осемте словообразувателни гнезда, възглавявани от прабългаризми, и в петте словообразувателни парадигми на производните произвеждащи прабългаризми) се използват общо 416 произвеждащи думи, които образуват 1503 производни думи в състава на 2716 словообразувателни двойки. Интересен е фактът, че сред производните има 22 старобългарски думи, заети от руския език.
    На равнище словообразувателни гнезда в 48 словообразувателни гнезда, оглавявани от прабългаризми, влизат 410 произвеждащи думи (включително самите прабългаризми), които образуват 1492 производни думи в състава на 2699 словообразувателни двойки. На едно словообразувателно гнездо се падат средно по 8,54 произвеждащи и по 31,08 производни думи. Сравнението при съпоставими условия показва, че средния словообразувателен потенциал на възглавяваните от прабългаризми словообразувателни гнезда е почти двойно по-висок от средния словообразувателен потенциал на словообразувателните гнезда в СРЛЕ като цяло.
    Лексикални деривати се образуват в 2227 словообразувателни двойки, синтактични - в 489 двойки, т.е. лексикалните деривати повече от 4,5 пъти превъзхождат по брой синтактичните. При това преобладаващата част от лексикалните деривати се образуват по модели на словообразувателни типове с мутационно, а не с модификационно словообразувателно значение. И двата факта убедително свидетелстват, че процесите на словопроизводство в словообразувателните гнезда и словообразувателните парадигми на прабългаризмите са свързани преди всичко със съществено, същностно преобразуване на номинативните компоненти от семантиката на произвеждащите думи. Значително по-скромна роля в тези процеси играят изменението на синтактичните функции (при синтактичната деривация) и видоизменението на отделни лексико-граматични характеристики на думите (при модификационните значения на словообразувателните типове).
    Широкото разпространение на алтернативните варианти за образуване на думи (неединствена мотивация има средно всяка шеста от производните думи) свидетелства както за голямата сложност на смисловите взаимоотношения вътре в словообразувателните гнезда на прабългаризмите, така и за голямата гъвкавост на словообразувателните процеси в тях, даваща възможност за постигане на един и същ словообразувателен резултат по различен начин.
    За образуването на производните думи в словообразувателните гнезда и словообразувателните парадигми на прабългаризмите се използват 14 словообразувателни начина, т.е. почти целия комплекс от начини в СРЛЕ. Особено внимание заслужава масираната употреба на композицията и нейните разновидности (в това число и на най-съвременния за РЛЕ словообразувателен начин - абревиацията). Те се използват за образуване на производните думи средно във всяка осма словообразувателна двойка, а 352 производни думи (почти една четвърт от всички производни думи) имат сложен морфемен състав, т.е. повече от един корен. Сложните думи с прабългарски корен (прабългарски корени) “покриват” доста обширни семантични полета, назовавайки разнообразни по характер понятия: икономически, политически, културни, административни, военни, медицински, философски, битови и пр.
    Словообразувателните значения на производните думи в словообразувателните гнезда и словообразувателните парадигми на прабългаризмите са изключително разнообразни. Това обуславя наличието на голям брой словообразувателни типове (326) при сравнително малко на брой производни думи (1503). Образуването на мотивирани думи в словообразувателните гнезда и словообразувателните парадигми на прабългаризмите се реализира по структурно-семантичните схеми на 254 продуктивни, 16 високопродуктивни и 56 непродуктивни словообразувателни типа.
    Количественото разпределение на словообразувателните типове по продуктивност не дава точна представа за тяхното функциониране. На брой непродуктивните словообразувателни типове са тройно повече от високопродуктивните, но това не води автоматично и до превъзходство в честотата на използване, тъй като по схемите на високопродуктивните типове се формират производните думи в 268 словообразувателни двойки, докато по схемите на непродуктивните – само в 88 словообразувателни двойки. Най-голяма честота на използване имат продуктивните словообразувателни типове, използвани в 2360 словообразувателни двойки.
    На базата на сравнително малобройната група от производни думи в словообразувателните гнезда и словообразувателните парадигми на прабългаризмите много лесно и отчетливо се обособяват словообразувателни категории, които са единици от най-високо равнище в словообразуването. Отделните словообразувателни категории обединяват от два до осем словообразувателни типа, а общо 130 словообразувателни типа (40% от общия брой изследвани типове) се обединяват в 51 словообразувателни категории.
    Специално трябва да се подчертае, че словообразувателните категории обединяват най-вече продуктивни и високопродуктивни словообразувателни типове: 106 продуктивни типа формират 42 категории; 7 високопродуктивни типа формират 3 категории. На базата на 17 непродуктивни типа са формирани само 6 словообразувателни категории.
    V
    Според “Русский семантический словарь” (РСС), един от най-пълните съвременни тълковни речници, общият брой на лексикалните единици в СРЛЕ е около триста хиляди (300 000). Слоят от 58 прабългарски заемки е прекалено малък по обем – той е едва стотни части от процента (0,02%) от този внушителен масив. В словообразувателните гнезда и словообразувателните парадигми на прабългаризмите са образувани 1503 производни думи, които също са много малко на брой - едва половин процент (0,5%) от лексикалните единици в СРЛЕ.
    Чисто количествените показатели обаче не са определящи за значимата роля, която играят прабългаризмите в СРЛЕ. Прабългаризмите са едни от най-старите заемки в руския език, така че дори самият факт на тяхното присъствие в съвременния руски литературен език достатъчно красноречиво показва, че те и днес са жив ресурс за този език. Нека си представим чисто хипотетична ситуация, при която изведнъж от този език изчезват само думите книга, печать, товар и хозяин. Това веднага би довело до пълното рухване на грамадни сегменти от лексикалната му система с ключово значение за нейното функциониране...
    Представените тук резултати от нашето изследване категорично доказват, че прабългаризмите са реална, значима и неразделна част от съвременния руски литературен език. Участието им в съвременното руско словообразуване има ярко изразен системен характер, а активността на словообразувателните процеси в техните словообразувателните гнезда и парадигми се характеризира с показатели, по-високи от средните за съвременния руски литературен език. Като цяло всичко това показва, че съвременният руски литературен език не само се нуждае от прабългаризмите, но и че той няма друга алтернатива: в повечето случаи в него отсъстват ресурси, които да са еквивалентни на прабългаризмите и да са способни да ги заместят или заменят.
    Изложените сведения, факти и обобщения насочват и към един страничен извод от нелингвистичен характер. Все още доста често в изследванията на чужди (а понякога и на български) историци по отношение на прабългарския народ се употребяват определенията чергарски или варварски, или и двете заедно. Ние смятаме, че един обективен, непредубеден поглед към лингвистичните изследвания, посветени на прабългарския език, би позволил на историците да видят в съвсем различна светлина материалната и духовната култура на прабългарите, а също и да избягнат употребата на определения, които според нас са напълно неверни и несправедливи...

    Библиография

    1. Андреев 1966 - Андреев И.А. Чувашский язык. - В: Языки народов СССР. В пяти томах. Т. II. М., 1966, с. 43-65.
    2. Баскаков 1960 - Баскаков Н.А. Тюркские языки. М., 1960.
    3. Баскаков 1981 - Баскаков Н.А. Об унификации названий древних и средневековых тюркских языков. - В: Тюркологический сборник 1979. М., 1981, с. 21-26.
    4. БЕР - Български етимологичен речник. С., 1964-... .
    5. Бешевлиев 1981 - В. Бешевлиев. Първобългарите. Бит и култура. С., 1981.
    6. Бутылов 1998 - Бутылов Н.В. Тюркские заимствования в мордовских языках. Автореферат диссертации на соискание ученой степени кандидата филологических наук.Саранск, 1998.
    7. Вашари 1988 - И. Вашари. Бележки към старите тюркски елементи в българския и унгарския език. - В: Унгарска българистика. С., 1988, с. 41-56.
    8. Делева 1997 - А. Делева. - Прабългарски заемки в старобългарския език (механизми на езиковата адаптация). Автореферат на дисертация за присъждане на образователна и научна степен "Доктор". С., 1997, 31 с.
    9. Джонов 1981 - Боян Джонов. За прабългарските заемки в немския език. - В: Съпоставително езикознание, 1981, 3-5, с. 68-74.
    10. Добродомов 1974 - Добродомов И.Г. Проблемы изучения булгарских лексических элементов в славянских языках. Автореферат диссертации на соискание ученой степени доктора филологических наук. М., 1974, 37 с.
    11. Добродомов 1981 - Добродомов И. Этимология и историческая лексикология /К изучению булгарских заимствований в славянских языках/. - В: Этимология 1979, М., 1981, с. 75-84.
    12. ДТС - Древнетюркский словарь. Л., 1969.
    13. Дуйчев 1972 - Ив. Дуйчев. Българско Средновековие. С., 1972.
    14. Егоров 1964 - Егоров В.Г. Этимологический словарь чувашского языка. Чебоксары, 1964.
    15. КрЭС - Шанский Н.М., Иванов В.В., Шанская Т.В. Краткий этимологический словарь русского языка. М., 1975, 3 изд. /1 изд. М., 1961/.
    16. Львов 1966 - Львов А.С. Очерки по лексике памятников старославянской письменности. М., 1966.
    17. Львов 1967 - Львов А.С. Из лексикологических наблюдений. - В: Этимология 1965. М., 1967, с. 189-195.
    18. Львов 1969 - Львов А.С. Об учете вспомагательных приемов при этимологизировании. - В: Этимология 1967. М., 1969, с. 180-181.
    19. Львов 1972 - Львов А.С. Из лексикологических наблюдений. - В: Этимология 1970., М., 1972, с. 217-227.
    20. Львов 1973 - Львов А.С. Иноязычные явления в лексике памятников старославянской письменности /тюркизмы/. - В: Славянское языкознание. VII международный съезд славистов. М., 1973, с. 211-227.
    21. Малов 1952 - Малов С.Е. Древние и новые тюркские языки. - В: Известия АН СССР. Отделение литературы и языка. М., 1952, т. ХI, вып. 2, с. 135-143.
    22. Менгес 1979 - Менгес К.Г. Восточные элементы в "Слове о полку Игореве". Л., 1979.
    23. Мещерский 1983 - Н. А. Мешчерски. За прабългарския принос в общославянския език. - В: България 1300. Статии и изследвания на ленинградските българисти. Под общата редакция на акад. Д. С. Лихачов. С., 1983, с. 191-205.
    24. Мирчев 1978 - К. Мирчев. Историческа граматика на българския език. III изд., С., 1978 /I изд. С., 1958/.
    25. Младенов 1935 - Ст. Младеновъ. Първобългарско, а не печенежко е т. н. Атилово златно съкровище от Nagy-Szent-Mikloś. - В: Годишникъ на Софийския университет, Историко-филологически факултетъ, кн. ХХХI. 5, 1934-35 г., с. 1-88.
    26. Младенов 1941 - Ст. Младеновъ. Етимологически и правописенъ речникъ на българския книжовенъ езикъ. С., 1941.
    27. Младенов 1979 - Ст. Младенов. История на българския език. С., 1979 /1. auflage. Berlin und Leipzig, 1929/.
    28. Мусаев 1975 - Мусаев К.М. Лексика тюркских языков в сравнительном освещение /западнокыпчакская группа/. М., 1975.)
    29. Одинцов 1974 - Одинцов Г.Ф. Еще раз к этимологии слова лошадь. - В: Этимология 1972. М., 1974, с. 114-128.
    30. Петканов 1981 - Ив. Петканов. Българо-романските езикови връзки. - В: Съпоставително езикознание, 1981, 3-5, с. 153-160.
    31. Попов 1967 - К. Попов. Нови данни за произхода на преизказните глаголни форми в българския език. - В: Език и литература, 1967, кн. 6, с. 15-30.
    32. Преображенский - А. Г. Преображенский. Этимологический словарь русского языка. Т. I-II, М., 1910-1914; выпуск последний /тело-яшур/, М.-Л., 1949. Фототипное издание, М., 1959.
    33. РСС - Русский семантический словарь. Под общей ред. Н. Ю. Шведовой. Тт. 1, 2. М., 1998. Электронная версия на сайте www.gramota.ru.
    34. Севортян 1974 - Э. В. Севортян. Этимологический словарь тюркских языков. Общетюркские и межтюркские основы на гласные. М., 1974.
    35. Севортян 1978 - Э. В. Севортян. Этимологический словарь тюркских языков. Общетюркские и межтюркские основы на букву "Б". М., 1978.
    36. Севортян 1980 - Э. В. Севортян. Этимологический словарь тюркских языков. Общетюркские и межтюркские основы на буквы "В", "Г", и "Д". М., 1980.
    37. Симеонов 1983 - Б. Симеонов. ×ðüòàìè è ðýçàìè ÷üòààõ© è ãàòààõ© ïîãàíè ñ©ùå. - В: Старобългаристика, 1983, кн. 2, с. 84-87.
    38. СлКниж - Словарь книжников и книжности Древней Руси. Вып. I /ХI - первая половина ХIV вв./. Л., 1987.
    39. СлРЯ ХI-ХVII вв. - Словарь русского языка ХI-ХVII вв. М., 1975-1995.
    40. СР - Старобългарски речник. Т. I (à - &#237. Отг. редактор Дора Мирчева. С., 1999.
    41. Срезневский - И. И. Срезневский. Матерiалы для словаря древне-русскаго языка по письменнымъ памятникамъ. Т. I-III, СПб, 1893-1903; Дополненiя, СПб, 1912. Фототипное издание, М., 1958.
    42. Стоянов, Янакиев 1976 - Ст. Стоянов, М. Янакиев. Старобългарски език. Текстове и речник. С., 1976.
    43. Трубачев 1963 - Трубачев О.Н. Заметки по старославянской этимологии. - В: Этимологические исследования по русскому языку. М., 1963, вып. IV, с. 160-168.
    44. Фасмер 1986 - Фасмер М. Этимологический словарь русского языка. Т. I-IV. М., 1986-1987 /1. аuflage Heidelberg, 1950-1958/.
    45. Федотов 1984 - Федотов М.Р. Чувашско-монгольский ламбдаизм и ротацизм в свете двух тохарских заимствований в пратюркском языке. - В: Советская тюркология,1984,№1, с. 65-71.
    46. Филкова 1986 - Филкова П. Староболгаризмы и церковнославянизмы в лексике русского литературного языка. Учебный словарь. Т. I-III, С., 1986.
    47. Филкова 1989 - Филкова П. К вопросу о древноболгарской основе первого письменно-литературного языка славянских народов. - В: Старобългаристика, 1989, кн.2, с. 23-40.
    48. Филкова 1991 - Филкова П. Староболгарские традиции в истории русского литературного языка. М., 1991.
    49. Хакимзянов 1978 - Хакимзянов Ф.С. Язык эпитафий волжских булгар. М., 1978.
    50. Хакимзянов 1997 - Хакимзянов Ф.С. Булгарский язык. - В: Языки мира. Тюркские языки. М., 1997, с. 47-52.
    51. Хънтов 2004 – Хънтов В.С. Праболгаризмы в синхронной словообразовательной системе современного русского литературного языка. Диссертационный труд на соискание образовательной и ученой степени “доктор”. Велико-Тырново, 2004.
    52. Цыганенко 1970 - Цыганенко Г.П. Этимологический словарь русского языка. Киев, 1970.
    53. Чумбалова 1979 - Чумбалова Г.М. О тюркских лексических элементах в современном болгарском языке. - В: Советская тюркология, 1979, №3, с. 12-19.
    54. Шамиль 1994 - Шамиль Ю. Конец языка волжских булгар. Казань, 1994.
    55. ЭСРЯ - Этимологический словарь русского языка. Под ред. Н. М. Шанского. Т. I, II /вып. 1-8, А - К/. М., 1963-1982.
    56. ЭССЯ - Этимологический словарь славянских языков. Праславянский лексический фонд. Под ред. О. Н. Трубачева. Вып. 1-15, М., 1974-1989.
    57. Berneker - E. Berneker. Slaviches etymologiches wörterbuch. Erster band, Lieferung 1-10 (A-L), p. 1-760, Heidelberg, 1908-1913; Lieferung 11 (та–точъ), p. 1-80, Heidelberg, 1913.
    58. Gombocz 1912 - Z. Gombocz. Die bulgarisch-türkischen Lehnwörter in der ungarischen Sprache. - In: Mémoires de la Société Finno-Ougriene, № 30. Helsingfors, 1912.
    59. Miklosich 1886 - Fr. Miklosich. Etymologisches wörterbuch der slavischen Sprachen. Wien, 1886.
    60. Pritsak 1955 - O. Pritsak. Die Bulgarische Fürstenliste und die Sprache der Protobulgaren. Wiesbaden, 1955.
    61. Räsänen 1920 - M. Räsänen. Die Tschuwassischen Lehnwörter in Tscheremissischen. - In: Memoires de la Societe Finno-Ougriene, № 48. Helsingfors, 1920.
    62. Räsänen 1923 - M. Räsänen. Die Tatarischen Lehnwörter in Tscheremissischen. - In: Memoires de la Societe Finno-Ougriene, № 50. Helsingfors, 1923.
    63. SA - Sadnik L., R. Aitzetmüller. Handwörterbuch zu den altkirchenslavichen Texten. Heidelberg, 1955.
    64. SJS - Slovnik jazyka staroslovenskeho. Praha, 1958 ...
    65. SP - Slownik praslowianski. Wroclaw, Warszawa, Kraków, Gdansk, Lodz. 1974 ...
    66. Tryjarski 1975 - Edward Tryjarski. Protobułgarzy. - W: Krzysztof Dąbrowski, Tereza Nagrodzka-Majchrzyk, Edward Tryjarski. Hunowie europejscy, protobułgarzy, chzarowie, piczyngowie. Wrocław, Warszawa, Kraków, Gdansk, 1975, с. 145-376.
    --------------------------------------------------------------------------

    Смятам че вместо да се джавкаме и оплюваме взаимно в некомпетентност, неграмотност, непрофесионалност и пр. (е аз съм скромен любител, но предполагам има и други такива сред вас), по-добре да се изяснят доколкото е възможно всички алтернативни мнения за произход на даден "прабългаризъм". Ако чакаме някои мастит професор от БАН да реши този въпрос, така и ще си идем от този свят!
    Ясно е че в основата на прабългарската общност има две основни групи, сармато-аланска или сарматска (въпрос на терминология) и древноалтайска (а не тюркска, тъй като етногенезата на тюрките е по-късен процес и между прабългари и древни тюрки има тотално разминаване в пространството и времето). Какви са били тези езикови алтайци? Хуни, увлечени с юечжите-тохари сянби, или езиково алтаизирани тохари - един бог знае. Едва ли са хуни, тъй като те никъде не оставят трайни поселения и след разгрома на Атила са основно изтребени, вкл. и особенно усърдно от оногурите, маджарите и савирите (възможно е победителите да са погълнали някакъв хунски субстрат). Чувашите също не могат да се разглеждат като преки наследници на савирите. Не знам известно ли ви е но маджарите извадиха един "савирски или хонски речник" съставен от арменските епископи, които временно покръстват савирите в 7 в., в който доказват че въпросните савирски думи са доста близки до унгарския език. Работата е на д-р Чазба Детре, а въпросният ръкопис се е намирал в Исфахан. (Dr. Detre Csaba HUN SZAVAK, SZÖVEGEK magyar fonetikus átírásban, örmény(I) ill. görög(K) szövegek alapján - http://www.kitalaltkozepkor.hu/hun_szavak.html) Както и на http://www.protobulgarians.com/PODST...ESTAN-HONI.htm

    Нито крайното "иранско" или условно наречено "памирско" решение в насока П.Добрев е вярно, никто крайното "тюрко-алтайско" в стил И.Добрев е също вярно. Истината е по средата, а на чия страна е превеса, иранската или алтайската, трябва да се преценява.
    Въпреки изказаното мнение че лингвистиката да не се бърка с археологията, смятам че нещата трябва да се анализират комплексно, а не изолирано.

  5. #80
    ветеран Stan's Avatar
    Регистриран
    Mar 2009
    Мнения
    1,259
    Кухулин: "Айде сега тимочани... березити..."

    Мдаа... бягството на тимочаните не отговаря на тезата ни за липсата на "ексцесии между прабългари и славяни" и затова ще го пренебрегнем. То и в лингвистика е така, ако нещо не ни отърва, се правим, че не го виждаме и го няма. Всъщност мисля, че в сериозната лингвистика не е баш тъй ама айде...
    А колкото до надписа на Омуртаг, в който се споменава за войската срещу "гърци и славяни"- не е от Плиска.


    По-горе стана въпрос за връзката археология, демек черепи, гърнета, гробове и т.н. и лингвистиката и тъй като темата е за прабългарските имена и думи се сещам за един много добър пример, при който археологическите материали са особено важни. Става въпрос за добре известната дума "вампир", която се среща във всички съвременни европейски езици, като специално за Западна Европа вярата във вампири е сравнително ново (от няколко века) явление. Та за какво става въпрос? Прабългарите са изпитвали панически страх от вампири и затова при тях масово се срещат скелети с вързани крака, с отрязани глезени, затиснати с камъни, гробове, които след известно време са отваряни и костите са размествани и т.н. Днес никой не оспорва, факта че това една от най-характерните черти за прабългарските погребални обреди. Тези ритуални действия не се срещат нито при славяните, нито при германците, нито при гърците, нито при тюркските народи. Обаче къде ги има къде? При сарматите. След Покръстването в некрополите продължават да се регистрират такива обредни действия, като част от тях са запазени до ден днешен. Съвсем логично е че със запазването на мерките против вампирясване се е запазила и думата "вампир", а от българите постепенно се предала и сред околните народи. При това положение е съвсем логично да обявим думата "вампир" за прабългарска.

  6. #81
    ветеран Кухулин's Avatar
    Регистриран
    Nov 2006
    Мнения
    7,978
    Вие сериозно ли мислите, че прабългарите тук и норманите в Англия са сравними като явления?
    Аз досега го приемах малко като майтап, ама почнах да се плаша.

  7. #82
    пан (пра)българист хихихи mitaca's Avatar
    Регистриран
    Jan 2007
    Местоположение
    София
    Мнения
    1,120
    Цитат Кухулин написа Виж мнение
    Вие сериозно ли мислите, че прабългарите тук и норманите в Англия са сравними като явления?
    Аз досега го приемах малко като майтап, ама почнах да се плаша.
    Разбира се, че не са . Колко са били норманите знаем (че и кво са направили де). Колко са били (пра)българите не знаем (и още спорим де). Но е ясно едно: (пра)българите са били повече от норманите .

  8. #83
    Временно суспендиран
    Регистриран
    Feb 2008
    Мнения
    672
    Като Тойнбианец аз прилагам методите на гениалния философ в търсене на историческата истина. Парадоксално е, но за да се изведат определени закономерности в процесите на историята не е нужно да се дават близки и родствени примери, тъкмо напротив, отделечени във времето и пространството аналогии могат да породят, при внимателно вглеждане, подобни изводи.
    Кои са норманите? Те като народност се формират късно, в ІХ-Х век, на база на смесването между викинги и местното гало-римско население в Северна Франция (областта Нормандия). Ако викингите са посяли семето на този особен етнокултурен процес то Нормандия не е родината на норманите, точно както България не е прародината на българите.
    Та въпросните нормани, оригинално викинги, какъвто и език да са говорели, заговорват в последствие френски, език получил се от смесването на галски и латински с допълнителни влияния. Вече заговорили този език, норманите през ХІ век го пренасят със себе си при своето завоевание в Англия. Там доминира саксонският етнос, повлиян донякъде от завареното по-старо население, но не чак толкова, че да се загуби саксонската идентичност, тъкмо напротив.
    Норманите завладяли Англия, но понеже не били достатъчно много, били просто аристократична прослойка, бързо се смесили с подчинените си саксонци, обогатявайки техния родствен на германските език с френска лексика. Много голямо количество френски думи навлезли в английския език, макар и за най-важните понятия да си останали старите англосаксонски думи.
    В историята могат да бъдат намерени и много други примери, при които доминиращият етнос-завоевател прехвърля част от своя език върху завладяните етноси - в една или друга степен. Например селджуките внесли доста обширен лексикален пласт в персийския език, османците внесли обширен лексикален пласт в повечето балкански езици и т.н.
    По-назад в миналото римляните внесли латинска лексика, че и граматика, навсякъде, където стъпили по-трайно, макар и на места да били тънко малцинство. Гърците в Бактрия и на други места също успели задълго да наложат гръцкия на различни местни групи, независимо от факта, че били нищожно малцинство на фона на местното население.

    Така че ако вземем едно българо-славянско общество, в което имаме тюркоезична аристокрация, която 1-2 века поне запазва някаква идентичност (да речем 680-865), за този период от прабългарския в славянския, станал по-късно старобългарски, би трябвало да премине огромен лексикален фонд. Още първите некрополи на Долния Дунав са биритуални на смесено българо-славянско население. Българите водят и много анти, което се доказва по керамиката, която се появява с тях. Формират и обща археологическа култура. Къде ги тогава прабългарските езикови остатъци в славянския език?

    Няма такова нещо и десетилетия търсене достигнаха до десетина думи. Да не говорим, че в инвентарните надписи няма глаголи и съюзи. И още един аргумент - как Ибн Фадлан за няколко месеца успя да чуе и напише за Бир тенгри, а византийците за два века не записаха нито един израз на тюркския език на прабългарския елит? Изводът е прост - прабългарите не са говорели на тюркски език, поне на Долния Дунав.

  9. #84
    ветеран Кухулин's Avatar
    Регистриран
    Nov 2006
    Мнения
    7,978
    ОК. Аз в случая не се сещам за някакъв гениален философски подход, затова ще го карам по-просто:

    1. Норманите са малко, българите са много повече;

    2. Норманите покоряват местните с огън и меч, за българите не е сигурно дали покоряват някого (под договор ли е, под данък ли е и т.н.);

    3. Норманите и местните имат обща религия, за българите не е ясно (най-вероятно нямат);

    4. Норманите контролират почти цялото англо-саксонско население, българите имат отношения със 7-8 племена (по-нататък повече, но като процент от южните славяни - доста под 100%);

    5. Норманите се разполага на целия остров, българите се разполагат в Малка Скития;

    6. Норманите по някое време се интегрират, българите докрая (т.е. до Покръстването) не успяват;

    7. Актът на Покръстването.

    Това ми идва в момента на акъла като историческо сравнение, макар доста грубо и общо. Много съществени разлики има. Какво е влиянието на тези разлики върху развитието на езика - аз не мога да преценя.

    Мога единствено да направя едно съвсем любителско съждение върху лингвистичната страна: норманският език е индоевропейски, в частност романски. Би било логично да се наблюдава някакъв нордически субстрат. Староанглийският език е в много близко родство с нордическия през германския. Следователно нормани и англо-сакси вероятно са били много близки в езиково отношение. Доколко това благоприятства норманските остатъци в английския, също не мога да преценя.

  10. #85
    Временно суспендиран
    Регистриран
    Feb 2008
    Мнения
    672
    Мога единствено да направя едно съвсем любителско съждение върху лингвистичната страна: норманският език е индоевропейски, в частност романски. Би било логично да се наблюдава някакъв нордически субстрат. Староанглийският език е в много близко родство с нордическия през германския. Следователно нормани и англо-сакси вероятно са били много близки в езиково отношение. Доколко това благоприятства норманските остатъци в английския, също не мога да преценя.
    Това, че няма насилие, предполага повече влияние, а не по-малко. Впрочем пак пропускаш антите и Пенковската култура, т.е. българите нямат съжителство единствено с Дунавските славяни. Пропускаш и Куберовите българи, които са си исторически факт, както и Алцековите българи, от които е останала значима топонимична следа.

    Колкото до българи и славяни, пак обръщам внимание, че те още от 680г. живеят смесено ,т.е. би трябвало да съжителстват отлично, щом се погребват заедно. Ако си ходил скоро на съвременни гробища, ще забележиш, че в много от тях етносите все още са разделени, нищо, че сме 21 век. А в VІІ-VІІІ век българи и славяни се погребват заедно, едни до други, точно както българи и алани. Значи има съжителство, близост, която препдолага и езиково взаимодействие.

    Староанглийският език е в много близко родство с нордическия през германския. Следователно нормани и англо-сакси вероятно са били много близки в езиково отношение.
    Не достатъчно, щом са ги схващали като различни езици, а произношението е било съвсем друго. Впрочем по време на стогодишната война се появяват множество англо-френски хибридни диалекти, което показва, че и за 100 г. по време на война могат да станат големи смесвания.

    Накрая връщам към унгарците, в чийто език, въпреки че те за мен са си пар-екселанс угри, та в техния език има много сериозни следи от тюркско влияние, ставаше въпрос за стотици думи. Тенденциозно Добрев ги нарича прабългарски, при условие, че унгарците и прабългарите не са съжителствали. Та щом там се откриват такива следи, къде са следите от тюркския прабългарски език в старобългарския?

  11. #86
    редовен Курт's Avatar
    Регистриран
    Dec 2008
    Мнения
    124
    Към извода на Маготин ще добавя че много от набедените за "тюркски" думи или не са тюркски, а източноирански, отчасти с тохарски паралели, или имат по-общи алтайски, а не точно тюркски паралели! Просто никой до сега не ги е изследвал критично, а се стъпва на изначалния погрешен фундамент, щом думата е "прабългаризъм" значи е безусловно тюркска!

    Ако норманите не бяха завладели Англия, днес английският език щеше да е една келто-холандска езикова смес, тъй като най-близко да англите са стоели фризите, племе стоящо в основата на съвр.нидерландци.

    Повъпроса за "вампир" ето моето мнение:

    вампир – думата има интересна история. Понятието навлиза в западните езици от унгарския език, първоначално в немски, а чрез преводите от немски и в английски и др.западни езици. Последното е станало в 1734 г. Вампир традиционно се извежда от „упир”, която за пръв се открива в староруски ръкопис от 1047 год., от новгородски свещеник, с име Упир Лихий.
    Произходът на самата дума „упир” е още по-неясен. Франц Миклошич предполага, че упир произлиза от uber, тюркска дума, означаваща "злодей" докато Andre Waillant предполага точно обратното. (Б.а. тюркското uber е иранска заемка, от *var, *avar – разбойник). Karzimierz Moszynski предполага, че u-pir произлиза от сърбохърватската дума pirati – удрям, която си е българска заемка (пера - удрям, да ти изпера един). Aл.Афанасиев се спира на славянското “пий” - пия, която според автора, може да е навлязла в славянския език от гръцки посредством църковнославянския? В иранските езици pi – вода. A.Bruckner предлага руската дума “нетопир” – прилеп. За В.Абаев, нетопиръ е стара аланска заемка, от иронското bыttыr, дигорското bitir, прааланското pэtэr – прилеп. /ВА-С-1,стр.283/ (б.а. сравни със санскритското preta, тохарското prêt – вампир!?)
    Думата вампир, в руски е *ọpirь, упырь, украински упир, белоруски вупар, полски upior, upierzica, чешки, словашки upir, в сръбски от в 15-16 в. упир, после вампир, старобългарски вапиръ, въпиръ, сега вампир. В тюркските езици, в татарски се среща ubыr, при западносибирските татари uvыr, гагаузки и карачаевобалкарски obur, в чувашки vupar - митчини нощни демони, при качинците (тюрки от Алтай) эbэrtых, се нарича душата на човека, до 40-тия ден след смъртта, когато все още блуждае около родния дом и не е попаднала в царството на мъртвите. При чеченците и ингушите съществуват представи за митични същества вамполи, които са огромни еднооки великани, живеят в горите и воюват с хората. Въпреки че някои учени го свързват вампола с вампира (Лавров Л.И, Кобычев В.П.), виждаме ясна разлика в същността, вамполите са идентични с осетинските уаиги (великани) и древногръцките циклопи. А вампирът при чеченците се нарича ubura. /ФТ-НПДПСК/
    Например в представите на чувашите вупарът е нощен демон, който може да се превръща в старица. През нощта напада спящите хора, измъчва ги в съня им и може да причини смърт. Може да се превръща в котка или в кълбо вълна. Вупарът включително може да изяде Луната. Подобни представи имат и българите за върколака! В марийски vuver, uver, е пряка чувашка заемка и означава зъл дух, магьосница, вампир. /МФ-ЭСЧЯ-1,стр131/ В представите на славянските и изобщо на европейските народи, вампирът е зъл демон, произлизащ от умрял човек, който през нощта излиза от гроба и напада други хора, пие им кръвта, убива ги и те също се превръщат във вампири. Виждаме почти сходна трактовка и при чувашите. Така че ако приемем наложилото се становище, че думата вампир, разпространена в почти всички европейски езици, произлиза от Балканите, то произхода и е единствено от старобългарския език. По пътя на староцърковнославянския език е проникнала и при другите славяни, а по-късно, с нашумелите легенди за Влад Дракула, през унгарски е достигнала до Западна Европа. Например в английски vampire, португалски vampiro, кимвърски fampir, литовски wempti, фински vampyyri, унгарски vámpír, турски vampir, които са също заемки. В гръцки, за вампир се среща също българската заемка βρνκόλακας – върколак.
    В авестийске vyāmbura е враждебна, опасна вода, водоем обитаван от зъл дух, което според Корш и Вайан, е най-вероятният и най-древен първоизточник на „вампир”.
    В санскрит се среща по-различната форма vetāla – вампир, в искашимски, вахански vaghd, сариколски vond – вампир, а в осетински, вампир е tugcыr, свързано с осетинското tug – кръв, пиещ (букв.църкащ) кръв. Формата упир която се среща при повечето славянски езици, с изкл. на български и белоруски показва тюркско влияние и е възможно паралелно навлизане от някои тюркски език: кумански, татарски. Старобългарското въпиръ, показва точна аналогия с чувашкото вупар. Прабългарската форма, посредством унгарски се разпространява в Западна Европа, затова и там се среща форма в начално „в”, а не с „у”, както е в повечето славянски езици. Трябва да посочим че при сарматските погребения (част от които са и прабългарските), често явление е т.нар.обезвреждане на покойника. Осъществява се или чрез подбоя – ниша в дългата странична стена на гроба, където се полага тялото, след което отвора се зазижда с камъни, или с послесмъртно счупване на краката, вързване на краката на покойника. Това ясно показва че при прабългарите са съществували подобни представи за вампири и възможността на умрелия да носи беди и нещастия на живите.

    Освен вампир, българите използват и други думи за това митично създание:

    навъ – мъртвец, навяк – вампир. Б.Цонев посочва тези старобългарски думи, използвано в Дупнишко, в началото на 20 в. /БЦ-ИБЕ-1,стр.97/ Тя показва тохарски и ирански паралели. В осетниски иронски nīwыn, дигорски niwаgъæ, ягнобски nůyok, пущунски nauha, персийски nauhe, шугнански nawa, сариколски niwd – страдам, плача, гибел, смърт. В тох./б/ neķwa – умрял, мъртвец. Също в осетински иронски naywond, дигорски niwоnd – жертва, убит, тох./а/ nwām, onuwaññe – боледувам, умирам. /ОРС/,/ДРС/,/DA-DT-b/ Д.Адамс свързва тохарските примери с протоиндоевропейското *n•nhawn•yo – смърт, староирландското naunae, уелското newyn, бретонското naoun, nehaw – загивам. Фасмер посочва староруското навъ – мъртвец като староцърковнославянска (разбирай старобългарска) заемка, в старочешки nav – гроб, ад, unaviti – убийство, съвр.чешки unaviti – умора, словенски navje – душите на починалите некръстени деца. Той посочва паралел с латвийското navе - смърт, готското naus – мъртъв, но отхвърля връзката с готската форма. Така че ако не се касае за по-стара алано-сарматска заемка на общославянско ниво, най-вероятно е прабългарска по произход, предвид прекия тохаро-осетински паралел.

    сèнище – зъл дух, вампир, призрак, използвана в Македония и в творчеството на Д.Талев. /СИ-РРОД,стр.451/ Етимологични паралели: В тох./б/ sanuññe – вражда, sanu – опасност, в тох./а/ sām – враг, тракийски sinu, санскрит ksinoti – убиващ, разрушаващ, согдийски sān, хотаносакски sānä – враг. (Бейли). Също в авестийски snae, санскрит sānathi, средноперсийски snāh – удрям, хотаносакски sān, пракрит chānana – руша. /Ch-DIV/ В кховарски sana, zana – ненавист, отвращение. Също в ягнобски sаn, осетински son, zang – враг, sajyn, son – злина, враг, в кюрдски xîyan, şîn, персийски säyä - злина. /VS-ETD/ Също в осетински zin – подземен зъл дух, (джин) причиняващ болести и нещастия. /ОРС/,/ДРС/ Според В.Абаев тохарските sanu, sām, согдийското sān, скитското (сакско) sānä и осетинското son, са типичен тохаро-согдийско-сако-осетински изоголос, бих добавил по-точно тохаро-согдийско-сако-осетино-/пра/български изоголос.

    върколакъ – митологично същество, човек-вълк. В български е съществувало название на вълка, от източноирански /сармато-алански, осетински/ произход, запазило се в понятието върколак – митологично същество, човек който се превръща във вълк след смъртта си. От върк, wэrg – вълк и славянското кола – колело, обръщащ се. В сръбски на върколак се казва вукодлак, изхождаики от вук-ву/л/к – вълк, с отпадане на краесричното „л”, по правилата на сръбския език. В български се среща и преходното пославянчено вурдалак. В словашки vlkolák, в руски волкодла́к, украински вовкула́к, белоруски волкола́к, волкула́к, в словенски vołkodlàk, а в чешки, славняското vlkodlak, полски wilkołak – с вълча кожа, тъй като общославянското „длака” означава животинска кожа. /БЦ-ИБЕ-1,стр.55/,/IЕЕ/ Виждаме че в славянските езици имаме изходно волк, вилк, вук, докъто в български е върк – неславянско, а източноиланско и аланско название на животното. Ст.Младенов посочва върколак като типична старобългарска дума, заета в румънски vîrcolak, pricolic, арумънски vurcolak, гръцки βονρκόλακας. /СМ-ИБЕ,стр.75/ От общоиндоевропейският корен uëerg – преследвам, произлиза и индоиранските названия на вълка. В санскрит vr.āka, протоиндоирански urka, авестийски vāhrka, согдийски wyrky, хотаносакски birgga, осетински bэrag, wэrg, ягнобски urg, кюрдски gur, пущунски gurg, талишки vag, средно- и съвр.персийски gurg, gorg, таджикски, шугнански gurg, гилянски gurd, язгулемски warg, искашимски urk, йидга wury, кховарски shapir – вълк, шугнански wirjin, протоирански *uёrči - вълчица. /L-IAIL/, /VS-ETD/ В ингушки borz – вълк, явна осетинска заемка от bэrag. /РИС/ Вячислав Вс.Иванов посочва че думата “върколак” се открива във вейнахски, т.е. чеченски и ингушки, но този феномен за сега няма обяснение. /ВИ-БИВП/ Този факт просто потвърждава прабългарския произход на понятието! В угрофинските езици, в унгарски farkas, удмурски vargas, мордвински vr'gaz, вепски vargas – вълк, също в удмурски peri, марийски pire, фински piru – вълк. В тюркските езици, в киргизки, тувински, карачаевобалкарски börü, тюркменски, казахски böri, турски bürü, татарски büre, узбекски bůri, южноалтайски pöri, якутски börö, хакаски püür – вълк. Проникнало и в монголски *ber, тунгусоманчжурски *birin, със значение хищник. /S-AE/ Алтайските и угрофинските форми са източноирански заемки, според С.Клящорний, най-вероятно от хотаносакски. Но е много по-вероятно алатйските понятия да са по-стара енисейска заемка, от кетското bar, baran – вълк. Древнотюркското название на вълка fuli, heli се доближава до тохарското walkwa – вълк, а оргиналното пратюркско (хунско) название на вълка е šеno, šono, в монголски čono.
    --------------------------------------------------------------------------
    Въпрос на Маготин "Накрая връщам към унгарците, в чийто език, въпреки че те за мен са си пар-екселанс угри, та в техния език има много сериозни следи от тюркско влияние, ставаше въпрос за стотици думи. Тенденциозно Добрев ги нарича прабългарски, при условие, че унгарците и прабългарите не са съжителствали. "Въпросните думи са предимно чувашки, значи става имаме по-древни угра-алтайски контакти. Ако това е станало в Сибир, би трябвало същия "прототюркски" пласт да се среща и при роднините на нашите маджари - ханти, манси, селкупи, обски угри, матори. дали е така, не знам.
    Смятам че въпросното заимстване се обяснява със съвместното предвижване на савири и маджари към Предкавказието и разгрома на хуните което правят в 463 г. Преди това обитават Средноазиатското междуречие и са поргонени оттам през 459-460 г. когато ефталитите завладяват цяла Согдиана, използвайки едно затишие във войните си със сасанидския шах Пероз!
    Т.Симоката е единственият източник за тези събития и нарича нападателите ефталити "авари". Той казва че част от победените хуни били покорени и присъединени от савирите. А в самите маджарски генеалогични легенди се говори за едно коляно от маджарските племена (саварти-асфали) което се преселило към границите на Персия. Явно става дума за савирите и нличие на стари родствени връзки. От друга страна названието саварти е типично сарматско, а есфали твърде прилича на аланският изговор на спал, спали - сарматско племе от северното Причерноморие. Грузинците и днес наричат осетинците "савиар". Така че самите савири, които чувашките историци определят като изходен субстрат на чувашите, вероятно са били сармато-угро-алтайска смес! А също и самите савири са наричани единствени в Кавказ с името бели хони, типично за ефталитите, и има данни за практикуване на полиандрия при тях (М.Каганкатваци), т.е. имаме и ефталитска съставка, добре демонстрирана от наличието на ефталитско племе саувири, заселило се с ятийте (джати) и гургарите (гуджари) в Сев.Индия.

    Съжителствали ли са прабългари и маджари. Единствената податка за това е унгарската генеалогична леганда за братята Мадяр и Хунор (маджари, уроги на Симоката) и хуногури, които се оженили за дъщерите на снязете Алан-Дуло (коментарът е излишен: двали-дуласи-дуло, Кнската планина, Дзиакан и Балкария и Дигория!) и Белар - Болгар (внъндури, пагерити в Западен Кавказ). Има и много алано-маджарски аналогии, които за Абаев са именно от това съжителство, а не от яско-куманското преселение в Унгария от 14 в.
    ----------------
    Последна редакция от Курт; 01-04-2009 в 09:28

  12. #87
    Временно суспендиран
    Регистриран
    Feb 2008
    Мнения
    672
    Трябва да посочим че при сарматските погребения (част от които са и прабългарските), често явление е т.нар.обезвреждане на покойника. Осъществява се или чрез подбоя – ниша в дългата странична стена на гроба, където се полага тялото, след което отвора се зазижда с камъни, или с послесмъртно счупване на краката, вързване на краката на покойника. Това ясно показва че при прабългарите са съществували подобни представи за вампири и възможността на умрелия да носи беди и нещастия на живите.
    Много вярно. В някои от прабългарските некрополи 20-30 процента от гробовете имат следи от обезвреждане. Друг характерен ритуал е "подсипката" на гроба с въглени и пепел, а трети - поставянето вътре в гроба на камъни. Последното може да се интерпретира и като древен планински култ.

  13. #88
    Трън Thorn's Avatar
    Регистриран
    Aug 2005
    Мнения
    5,508
    Няколко забележки основно към Маготин.


    1. Беше дадена като пример ПВЛ. Въпрос - къде е мощния пласт от северно германска лексика, която би трябвало да остане от варягите в съвременния руски?

    2. Беше обсъждан като пример случаят на норманите и англосаксите. Защо не обсъжате доста по-адекватния пример с франките и гало-римляните?

    3. Маготин - спомена, че византийците не са записали никакви тюркски изрази. А някакви ирански записали ли са?



    3.

  14. #89
    Временно суспендиран
    Регистриран
    Feb 2008
    Мнения
    672
    Ако норманите не бяха завладели Англия, днес английският език щеше да е една келто-холандска езикова смес, тъй като най-близко да англите са стоели фризите, племе стоящо в основата на съвр.нидерландци.
    Освен самите англичани днес най-хубав английски отвъд всяко съмнение говорят холандците.

  15. #90
    Временно суспендиран
    Регистриран
    Feb 2008
    Мнения
    672
    Цитат Thorn написа Виж мнение
    Няколко забележки основно към Маготин.

    1. Беше дадена като пример ПВЛ. Въпрос - къде е мощния пласт от северно германска лексика, която би трябвало да остане от варягите в съвременния руски?

    2. Беше обсъждан като пример случаят на норманите и англосаксите. Защо не обсъжате доста по-адекватния пример с франките и гало-римляните?

    3. Маготин - спомена, че византийците не са записали никакви тюркски изрази. А някакви ирански записали ли са?
    1.Варягите, както и хазарския елит, са били аристократична прослойка от по хиляда души. Но в славянския език трудно можем да открием следи от техния език, тъй като общите индоевропейски корени са много силни и възпрепятстват подобни търсения. И ако все пак те интересува, ще проверя РАН какво е писала по въпроса.

    2.Защо да е по-адекватен примерът с франките?

    3.Не е нужно, тъй като аз твърдя, че прабългарите са понаговорвали вече на славянски, когато пристигат на Долния Дунав, а следите от ирански езици в славянските са именно следите от прабългарите.

    Сега и аз да ти отправя един въпрос
    На какъв език са си говорели българите и аланите в хазарския хаганат?

  16. #91
    редовен Курт's Avatar
    Регистриран
    Dec 2008
    Мнения
    124
    "Беше обсъждан като пример случаят на норманите и англосаксите. Защо не обсъжате доста по-адекватния пример с франките и гало-римляните?"

    --------------------------------------------------------------------------
    Предполагам че тук основно значение има църквата и нейният латински език! Подобен премер са готите и лангобардите в Италия, готите и свевите в Испания и Португалия.

    Не мислите ли че нашия славяно-български се налага окончателно след покръстването, неславянските надиписи от Силистра, от Мурфатлар, Равна, показват че остатъци от прабългарски език са съществували до падането на Първото ни царство.
    До голяма степен и съвр.руски е повлиян от "древнецерковнославянского" да си го кажем направо старобългарски!
    -------------------------------------------------------------------------------------------
    Въпрос на Маготин "Сега и аз да ти отправя един въпрос
    На какъв език са си говорели българите и аланите в хазарския хаганат?"
    Предвид факта че доста трайно са се сдружавали, създавали са общи селища, имат много общи имена и обичаи (двуженството, използване на знамето при погребения, свадби и пр., общ е обичаят когато детето проходи, около него да се поставят различни предмети, за да се види какво занятие ще си избере, леенето на куршум и гадането по него) ползвали са една и съща руническа писменост, показва че са говорили на, да го наречем сарматски (бълагро-алански) език!

  17. #92
    Прогонен
    Регистриран
    Oct 2008
    Местоположение
    София
    Мнения
    476
    В България по начало няма достатъчно квалифициран в тази проблематика езиковед иранист

    Това е същността на мнението, останалото е баласт и го изтрих

    Thorn

  18. #93
    Трън Thorn's Avatar
    Регистриран
    Aug 2005
    Мнения
    5,508
    Цитат _magotin_ написа Виж мнение
    На какъв език са си говорели българите и аланите в хазарския хаганат?

    Въпросът ти е безсмислен. По-точно щеше да има смисъл ако беше реторичен, защото има някакво общо правило, което да даде очевиден отговор.


    Ще ти дам примери:

    На какъв език са говорели помежду си франките с гало-римляните?

    Норманите със саксите?

    Унгарците със словаците?

    Австрийците с чехите?

    Сърбите с албанците /средновековните/.

    Норманите със сицилианците?

    Руснаците с угрофинските народи на североизток?


    Забележи, че всички изброени изповядват един и същи вариант на християнството , т.е. имат идентичен погребален обряд и имат практически идентична материална култура с разлики по-скоро социални, отколкото етнически. Пък произхода и манталитета са съвършено различни.


    Така, че биха могли да си говорят на алански /демек протоосетински/, на хазарски – езикът на суверена /турският е бил лингва франка в Османската империя/ или на хипотетичния прабългарски, независимо дали той е бил тюркски или ирански.

  19. #94
    редовен Курт's Avatar
    Регистриран
    Dec 2008
    Мнения
    124
    "В България по начало няма достатъчно квалифициран в тази проблематика езиковед иранист" каза проф.Добрев.
    Да така е, за съжаление, но има ли квалифицирани алтаисти, не говоря са хора завършили турска филология и преводачи от османотурски или преподаватели на турски език?
    И какво да правим, да чакаме да се появят, няма да стане, тъй и ще си идем от този свят, с очакване. Значи да се оправяме със собствени сили и средства, което означава напъни на различни лаици и любители, пътят на познанието е труден и дълъг, иначе не би трябвало да правим нищо! Така че не се смейте на "счетоводителя" направил каквото можал, вие също правите каквото можете, поне и двамата не сте бездействали, като много други родни хабилитирани академични "светила" най-вече "кандила" на науката.

  20. #95
    Временно суспендиран
    Регистриран
    Feb 2008
    Мнения
    672
    Въпросът ти е безсмислен. По-точно щеше да има смисъл ако беше реторичен, защото има някакво общо правило, което да даде очевиден отговор.
    Точно това е отговорът, който намирам за подходящ - няма едно правило. Но правила има, или по-скоро закономерности.
    В някои от изброените от теб примери няма съобщност - сърби и албанци, унгарци и словенци.
    А където има съобщност, има смесване, като в примерите с франките и гало-римляните, норманите в Сицилия.
    В третия вид случаи - австрийци и чехи, руси и угри, имаме по-скоро мултилингвистични общества.

  21. #96
    Трън Thorn's Avatar
    Регистриран
    Aug 2005
    Мнения
    5,508
    унгарци и словенци
    - не словенци, а словаци. Хиляда години Словакия е унгарска.

    Хипотезата за
    мултилингвистични общества.
    е добро попадение.

  22. #97
    Временно суспендиран
    Регистриран
    Feb 2008
    Мнения
    672
    Цитат Thorn написа Виж мнение
    - не словенци, а словаци. Хиляда години Словакия е унгарска.

    Хипотезата за е добро попадение.
    Словаци, лапсус. Хем съм бил в Словакия няколко пъти.

    Хипотезата е интересна, но леко влиза в разрез с прехвърлянето на названието "български" върху един славянски език.

  23. #98
    Трън Thorn's Avatar
    Регистриран
    Aug 2005
    Мнения
    5,508
    Цитат _magotin_ написа Виж мнение
    Хипотезата е интересна, но леко влиза в разрез с прехвърлянето на названието "български" върху един славянски език.

    А прехвърлянето на названието "френски" върху един латински език по-различно ли е?

  24. #99
    ветеран tonev's Avatar
    Регистриран
    Sep 2006
    Местоположение
    Augusta Traiana
    Мнения
    1,338
    Цитат Thorn написа Виж мнение
    А прехвърлянето на названието "френски" върху един латински език по-различно ли е?
    хм, що ли си мисля че имаше един значителен пласт пласт саксонски думи в френския? и че и двата езика са всъщност все от един клон на индоевропейските езици, с много общи черти? всъщност дадения от теб пример идеално подкрепя тезата на маготин.

    За историята на френския език най-важни са франките, алеманите, бургундите и вестготите. Тези германско-говорещи групи са оказали дълбоко влияние върху говоримия латински език в техните региони, променяйки неговото произношение и синтаксис. Те също така въвеждат и нови думи. Спорно е до каква степен в съвременния френски се употребяват думи, произлизащи от германски езици - дали те са само 400 или 2 % от днещния френски. Голяма част от тях са думи или изрази, свързани със социалната структура на обществото или са военни термини. Името на самия език français идва от германското Frank (свободен човек).
    Всяка алтруистична система е вътрешно нестабилна, защото е отворена за злоупотреби от страна на егоистични индивиди, готови да я експлоатират.

  25. #100
    Трън Thorn's Avatar
    Регистриран
    Aug 2005
    Мнения
    5,508
    Цитат tonev написа Виж мнение
    хм, що ли си мисля че имаше един значителен пласт пласт саксонски думи в френския? и че и двата езика са всъщност все от един клон на индоевропейските езици, с много общи черти? всъщност дадения от теб пример идеално подкрепя тезата на маготин.
    "саксонски" пласт няма - саксите не са се навирали в Галия. Те са били фенове на мъгливия Албион А за германския пласт сам пишеш, че е 2%. Че то руския пласт ва българския е по-голям.

    Останалото е глупост - франкският е от германската група, френският е романски. Ама хич не са "все от един клон на индоевропейските езици".

    Търсенето на тюркски остатъци в съвременния български има един много сериозен методологически проблем. Разграничаването на предосманските думи. Хайде, при бъбрек, белег и т.н., когато няма османски аналози ясно, но ако някоя дума е била обща или дори сходна, то тя ще мине за османска, а не за пробългарска.

Страница 4 от общо 18 ПървиПърви 12345678914 ... ПоследноПоследно

Информация за темата

Users Browsing this Thread

В момента има 1 потребители, разглеждащи тази тема. (0 потребители и 1 гости)

Правила за писане

  • Не можете да пускате нови теми
  • Не можете да отговаряте
  • Не можете да добавяте приложения
  • Не можете да редактиране своите мнения.
  •