Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Тема за икономически въпроси

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Тема за икономически въпроси

    Позволявам си да отворя тази тема като своеобразно разширение на темата за икономически новини в съвременния раздел: там е по-скоро за новини и кратък коментар, докато тук се надявам да се обсъждат по-общо и, как да се изразя, обяснително, различни въпроси, свързани с икономиката. Далеч съм от мисълта, че една тема може да ги обхване, но (поне за мен) ще е достатъчно да се разгледат най-елементарно дори няколко неща, а ако има нужда, винаги могат да се отворят допълнителни теми.
    Ще открия темата, разбира се, с текущата криза, като си позволявам да напиша накратко някакви свои размисли (макар че думата е твърде силна в този случай) или по-точно - какво, как и доколко разбирам аз за нея. С изричното уточнение, че от икономика и финанси не разбирам вероятно нищо, т.е. написаното е съвсем аматьорски опит за обобщение върху материя сложна и вероятно достатъчно неясна дори за специалисти. Надявам се, че към глупостите, които ще напиша, ще бъде проявено такова снизхождение, че да ми бъде обяснено къде и защо греша, как стоят в действителност нещата и прочее, като се надявам, обясненията да са разбираеми и ясни (изхождам в този си порив от известната мисъл, че ако един човек наистина разбира от нещо, то той може (разбира се, опростено) да го обясни разбираемо дори и на друг човек, съвсем незапознат с материята професионално). А другото основание на надеждата ми е, че за разлика от мен, във форума има хора, които демонстрират познания и разбиране в областта на икономиката и финансите и биха могли в някаква степен да ги споделят.
    За да дооформя началото на темата: предлагам всеки незапознат и неразбиращ от тази материя като мен да използва тази тема, за да задава въпроси, с очакването, че ако някой ги разбира и е в състояние ясно и разбираемо да отговори, ще го направи в някакъв момент.

    А сега и моят първи "въпрос". Използвам кавички, защото ще го изложа не под традиционна питаща форма, а по-скоро като "как аз виждам и си обяснявам нещата от моята, вече описана позиция", с надеждата да получа разяснение и отговор на скритите въпросителни.
    Започвам с кратък опит за обобщение на съвременната икономика: най-общо и абстрактно казано, тя може да се раздели на четири сфери: "производствена", "търговска", "потребителска" и "финансова". Първата обединява всички видове дейности (от добив и производство, през създаване, предлагане и поддържане на услуги от всякакъв вид), в които чрез някакъв род материали или суровини, с посредничеството на труд се създава някакъв краен продукт (няма значение в какъв точно смисъл "краен", т.е. дали после участва в създаването на други продукти), който може да се нарече "стока". Втората и третата представляват пазарът, на който тези стоки се реализират, т.е. се продават и консумират. Втората ("търговската") сфера се занимава с това да закупи или заеме стоката от първата и да я транспортира и продаде там, където има нужда / възможност за потребление за нея. Третата представлява хората, които купуват, потребяват и консумират съответните стоки. Всяка от тези три сфери съществува заради останалите, те.. те са обвързани по определен начин една с друга: никоя от тях не може да съществува сама за себе си. Второто нещо, което ги обединява, е необходимостта от финансови средства за всяка от тях, за да функционират като едно цяло. Т.е. финансовите средства са за тях като "кръв" (достатъчно банална аналогия, но ми се струва точна): без тях първата сфера не може да придобие нужните й материали, ресурси, ноу-хау, производствени мощности и не може да плати работната ръка, която да свърши работата. Без тях втората сфера не може да придобие стоките и да заплати тяхното транспортиране, нито да ги рекламира, т.е. да ги реализира (продаде). Без тях третата сфера - потребителите-консуматори няма как да си позволят стоките и те ще останат нереализирани. А за да съществува икономиката е необходимо всяка от тези сфери да се "върти", т.е. да върши работата си и заедно да образуват едно цяло (механизъм, въртящ се заради самия себе си). Ключовият ресурс в този случай са финансовите средства: те осигуряват "въртящата" сила. Те се осигуряват или генерират от четвъртата сфера.
    По идея, всяка от тези сфери или "подсистеми" се стреми към нарастване, т.е. към увеличаване, като този "стремеж" може да се изрази и иначе: промените в научно-технологичен или обществен смисъл (цивилизацията живее и се развива, иначе казано, движи се нанякъде) неизбежно водят до ръст в една от сферите, а доколкото те са свързани, това води до криза, която се компенсира или от цялостен спад, или води до нарастване и промени в останалите сфери, заедно или постепенно от сфера към сфера.
    Промените, вероятно, първо са се развивали от финансовата сфера (приемането на парите, развиването на възможността да се осигуряват още средства), след това основно (с навлизането на индустриалната фаза в постоянно прогресиращо движение) чрез промени в производствената сфера, за сметка на въвеждане на нови производствени сили, на поява на нови видове стоки и прочее. Същественото е, че по един или друг начин всяка промяна е свързана с увеличаване на финансовите средства, достъпни на съответната сфера, т.е. обвързаността на всяка от сферите с наличието и размяната на финансови средства (което вероятно е първоначалния тласък, дошъл от финансовата сфера и структурирал системата по този начин), означава че нарастването им е пряко свързано с вливането на повече "кръв" (или оставането й) в съответната сфера.
    В производствената сфера добиването на финансови средства е функция на това как се реализира и използва печалбата (т.е. разликата между стойността на производството и цената, която получава "производителя" за стоката си от търговската сфера), т.е. е въпрос на структура на обществото (кой притежава и управлява производството и какво е склонен да прави с печалбата) и на финансовата сфера (доколко тя е в състояние да "влее" и увеличи тази печалба). Т.е. каквато част от печалбата се връща като инвестиция в производството: за заплащане на новото производство, за придобиване на нови средства за производство и за повишаване на ефективността и ли търсене на нови методи (научно-технически прогрес), с толкова нараства тази сфера. Но въобще развитието й и дори "завъртането" е пряко свързано с наличието на финансови средства - без тях всичко замира.
    Същото важи и за другите две сфери: без достатъчно средства в търговската сфера, тя няма да може да покрие нарасналото производство и да реализира стоките, които то произвежда (да ги транспортира, да осигури нужда и да ги продаде); без достатъчно средства сред обществото - консуматорите- потребители, няма как да се реализира стоката от търговската сфера. Реализацията осигурява завъртането на нещата и добива финансови средства по веригата, за да ги върне обратно чрез производствената сфера (по идея).
    Всяко несъвършенство или недостатък в процеса, води до криза: ако производството не осигурява достатъчно стоки, ще страдат другите две сфери. Ако производството произвежда, обществото разполага със средства, но търговията не е достатъчно развита, стоките няма да стигат в нужната степен до обществото и производствената сфера ще страда, както и потребителската. Ако потребителската не разполага с достатъчно средства, то няма как търговската да реализира стоките. Т.е. сферите са така свързани, че "страдат" при недостиг в една от тях и имат способност да компенсират този недостиг в определена степен, чрез криза.
    Съществена за компенсацията е ролята на четвъртата сфера, защото тя опосредява финансовите потоци между отделните сфери и осигурява "старта" на първата: защото производството се нуждае от финансови средства, за да започне, тъй като то ги получава обратно чак след като стоките преминат през цикъла (това в определена степен е в сила и за останалите две сфери). Те.. малко или повече, "ключова" е финансовата сфера.
    Предполагам, че този съвсем опростен модел описва всяка икономика от индустриализацията насам. Разбира се, в най-общи линии и съвсем абстрактно. Разликите би трябвало да се наблюдават там, където всяка сфера функционира сама за себе си, в по-голяма степен във връзките между отделните сфери и в най-голяма степен: във функционирането на финансовата. Но прогрес и развитие би трябвало да има във всяка една от тези сфери, следователно те заедно формират една система, чието състояние и структура са се променяли значително във времето, в поредица от кризи и съживявания, в хода на които тя се е променяла и преструктурирала.
    Доколкото, съвсем повърхностно и вероятно невярно, разбира съвременното състояние на системата, тя се стреми към постоянен ръст, нарастване, което се изразява във всяка една сфера, т.е. имаме определено психологическо състояние, според което системата е здрава и се развива само ако постоянно "нараства". Като този ръст се измерва чрез четвъртата сфера: чрез финансови средства. Както отбелязах, всяко от състоянията на системата си има свои структурни особености. Ако в предходните състояния по отношение на нарастването на финансовите средства всяка сфера в известен смисъл е разчитала на вътрешните си възможности: производството - на бавния процес на увеличение за сметка на връщането на средства от реализираното производство (произведени стоки) обратно в процеса, като нарастването на производството е за сметка на разликата между стойността на производството, отиващата в страни печалба (за потребление на собствениците на средствата за производство) и цената, която получават от търговската сфера като реализация (тази стойност определя темпа на естествено нарастване на производствените сили); търговията - за сметка на разликата между стойността на търговията, отклоняващата се за потребление на собствениците печалба и цената, която се получава при реализацията на стоката в потребителската сфера (тази стойност определя темпа на естествено нарастване на търговските сили); за потребителската сфера - за сметка на нарастването на свободните пари, котио се разменят за стоки, като тези свободни пари са сумата от отделяното за потребление от собствениците в другите две сфери и заплащаното като заплати за изразходвания труд. Същото, разбира се, важи и за финансовата сфера, която съществува за сметка на влаганите в нея финансови средства (печалби) от останалите сфери, които тя раздава и като заеми или инвестиции, увеличавайки се за сметка на собствената си печалба (за услугата).Нарастването на обема на всяка от сферите се определя от тази й вътрешна способност да акумулира финансови средства, като това е ограничителен фактор за растежа (посредством реализацията, при която се извършва движение от едната към следващата, като обемът на задвижваното зависи от способностите й да го поеме, определяни във финансови средства) и в останалите сфери. Ще си позволя да нарека условно първите три сфери "реални", а четвъртата "виртуална".
    Мисълта ми е, че нещата са различни в съвременната ситуация за сметка на това, че финансовата сфера е в състояние да произвежда финансови средства от нищото, виртуални финансови средства. Т.е. тя не е обвързана със случващото се в реалните сфери, а генерира финансови средства изцяло по свои закони, чисто виртуални. Те.. донякъде се е променила връзката й с останалите "реални" сфери. Това се изразява в една много по-голяма способност за нарастване на всяка от реалните сфери благодарение на това, че виртуалната може да генерира от нищото средства и да ги влива директно във всяка една от тях: в производствената, за да създава нови видове производство и услуги и за да осигурява общо нарастване, за сметка на тези инвестиции; в търговската по същия начин се осигурява капитал за търговия, а чрез маркетинг и за създаване на все нови ниши и разширяване на пазара, така че да се намери място за новите стоки; в потребителската сфера, за да се осигури (чрез нарастване на доходите, но и най-вече и все повече чрез даване на кредити) средства, чрез които да се закупува и потребява цялото това нараснало производство и предлагане. Т.е. не само ролята на четвъртата сфера е нараснала, но и тя се е откъснала в известен смисъл от другите три, което позволява почти безконтролно нарастване на всяка една от тях.
    Естествено е, като всяка система и тази да има ограничения, граници и рамки. Част от тях ще имат външен характер (физически реалности), т.е. ограничения като физически налични обекти: пространство, ресурси, суровини, хора. Други би трябвало да имат системен характер и да се коренят във връзките между отделните сфери (т.е. правила и ограничения, задавани от обществени системи, самият "пазар" като част от системата на отношения) - все някъде реално и виртуално се пресичат и когато се "настъпят", се стига до криза. Сегашната криза, разбира се, е във финансовата система, тази съставляваща, която осигурява и развитието и високите темпове на нарастване, за сметка на "магия", т.е. изцяло чрез действия извън реалния сектор, който я следва.
    В този смисъл, както и да се преструктурират и променят нещата, едва ли ще се стигне до промяна в тези отношения, защото в този си вид финансовата сфера осигурява много повече финансови средства (тяхната виртуалност има все по-малко значение, макар че може би точно тя е едно от ограниченията, водещи до криза в този случай), а следователно и кръв за живота (развитието) на останалите.
    За контраст, Голямата депресия е по-скоро плод на кризата между нарасналите възможности на производствената сфера (увеличила възможностите си в хода на военното производство) и недостига на средства в търговската сфера (недостатъчно развитие на търговията, т.е. невъзможност да се закупят, предложат и да се осигури пазар за нарасналото количество стоки), съчетала се с недостатъчно развитие или дори свиване и на потребителската сфера, за сметка на вида на обществените отношения и разпределението на генерираните финансови средства сред потребителите.
    Завършвам с две думи за пазара, че постът доста се проточи и вероятно стана много по-объркан, отколкото ми се искаше. Доколкото разбирам, пазарът като регулативна система, съществуваща сама по себе си ("свободен пазар") е фикция. Това си е пространство, което постоянно се регулира и въздейства от всяка една от четирите сфери, т.е. е регулирано и манипулирано малко или много, разбира се, в различните периоди в различна степен.

    #2
    Мдаа...
    Ако беше писал по-малко, щеше да е по-лесно да се свърже изградената от теб ex nihilo теория с реално циркулиращите . Сега просто трябва да се пише повече .
    Recalibrating my lack of faith in humanity...

    https://www.youtube.com/watch?v=MvqjkS6t9Yk

    Comment


      #3
      Щях да бъда по-кратък, такова бе намерението ми (а знаеш онова за намеренията... и застилането на пътищата), обаче намерих някакъв прозорец от половин почти свободен час работно време и тъй-като не се очертава скоро повече, реших да го употребя за това. А когато нямаш време, краткостта (колкото и да е добродетелна) не се получава. Но само ще се радвам, ако се пише повече, стига да е разбираемо за профани като мен.

      ПП Изграждах (ако това въобще е градеж, по-скоро събиране на купчина) от нищото, защото нямам от какво друго, нямаше на какво да стъпя. Но из форума бродят люде, които не само са стъпили на нещо, но сигурно и достигат надалеч, покачени на нечии рамене (на икономически теоретици-гиганти).

      Comment


        #4
        Поздрави към Голъм за темата и прекрасното изложение, в което ако ми позволи, има само малко неща, с които не съм особено съгласен и можем да обсъдим.

        Мисълта ми е, че нещата са различни в съвременната ситуация за сметка на това, че финансовата сфера е в състояние да произвежда финансови средства от нищото, виртуални финансови средства. Т.е. тя не е обвързана със случващото се в реалните сфери, а генерира финансови средства изцяло по свои закони, чисто виртуални. Те.. донякъде се е променила връзката й с останалите "реални" сфери. Това се изразява в една много по-голяма способност за нарастване на всяка от реалните сфери благодарение на това, че виртуалната може да генерира от нищото средства и да ги влива директно във всяка една от тях:
        Първо, чисто "виртуалните" средства на финансовите пазари играят роля само в определени периоди на развитие в икономиката. При ситуации като сегашната, т.е. периоди на спад и криза, те са бушон, който гърми по веригата и отстъпва на реалните блага - обезпечените средства, било парични или непарични като суровините. Причината е, че финансовите субекти започват да играят насигурно. Периодите на спад както е видно, са неразривно свързани с тези на развитие и няма как да бъдат избегнати. В това отношение неолиберализмът отиде твърде далеч в обещанията си за непрекъснат и устойчив растеж, та до нивото на утопия. Лично аз като една от причините на кризата виждам именно убеденото схващане у финансовите субекти, че сегашното положение ще се запази неограничено дълго време и съответно съвсем закономерните им действия да насочват средствата към високодоходните в кратко- и средносрочен план сфери - недвижимите имоти, пакети ипотечни облигации и т.н. които изглеждат понастоящем сигурна и изгодна инвестиция, осигуряват добра печалба и са актуални на пазара. Само че покрай тези си очаквания не сметнаха, че рано или късно пред тях ще изникнат две непреодолими бариери - пренасищането на пазара и липсата на платежоспособни купувачи на крайния продукт, недвижимите имоти. В такъв случай огромно число парични средства се оказват в капана на една сфера с възможно най-ниското ниво на бърза възвръщаемост, цените падат, т.е. вложените средства изгарят, а преминаването на произведените реални ценности в сферата при вложителите предизвиква техния фалит. Или общо взето, въздушната кула се е срутила. Нямаме реални средства, нямаме и виртуални. Защо регулаторните органи в САЩ не са се намесили и спрели да толерират тези процеси по-рано, е все още въпрос на спорове, но вече неколкократно се спомена и за политически натиск върху ФЕД и сие за генериране на по-висок и постоянен икон. растеж, който пък се дължеше точно на напредъка в сферата на недвижимите имоти.
        Опитвам се покажа как финансовият пазар е тясно обвързан от другите 3, според твоята класификация, Голъм. Чисто медийният образ, че срива на ипотечния пазар предизвикал цялата сегашна криза, ми се струва нереален. Проблема според мен се корени в начина на мислене и търсене на прекалено високи рискове с цел максимум печалба. При такива условия всеки сектор би "изгърмял" рано или късно. Губи се именно връзката между 4-те сфери и дали ще се генерира свръхпроизводство (подобно на това от 20-те години), ниска ликвидност (кризата на интернет пазара или пък сегашната) или други проблеми е само въпрос на конюнктура. Виртуалните средства могат да бъдат помощник на реалните при етапи на бърз растеж, но не могат да останат откъснати от реалния пазар на търсене-предлагане, т.е. не могат да бъдат генерирани от нищото и трябва да опират на реални блага, тяхното реално търсене и реална реализация и нормално функциониращ пазар.


        Колкото до свободния пазар, то тук всичко опира до теоретични постановки. Но в условията на пазарна икономика, неслучайно наречена така, той е най-важния регулатор. Не като субект, а като посредник между хората за обмяна на техните нужди - основния фактор за икономиката на едно свободно общество.
        При другата постановка - тоталитаризъм и планова икономика, тези нужди не стоят на преден план в такава степен и там пазарът не е фактор. До време.
        Quae fuerant vitia, mores sunt.

        Comment


          #5
          .. че финансовата сфера е в състояние да произвежда финансови средства от нищото, виртуални финансови средства. Т.е. тя не е обвързана със случващото се в реалните сфери, а генерира финансови средства изцяло по свои закони, чисто виртуални.
          Проблемите с определяне на финансовите параметри на "реалното" идват директно от общоприетото определение за стойността на една компания, а то е "приведената стойност на бъдещите доходи". Веднага се виждат следните проблеми в това определение - първо, допускане за бъдещите размери на доходите (частно за компанията); второ, допускане за коефициентите на привеждане (общо за пазара).

          След като това е трудно за определяне и дълбоко субективно, то колко по-трудно е даването на оценка на целия пазар чрез един от многобройните индекси? От тук и привидната необвързаност на финансовата сфера с производството (и потреблението!) на стоки и услуги.
          Никто не обнимет необъятного! - Козьма Прутков
          A який чоловiк горилку не п'є - то вiн або хворий, або падлюка. - Невідомий українець

          Comment


            #6
            Eто тук е обяснено лесно и точно как се формулират началните икономически агенти. Всъщност на този сайт има доста интерактивни модели, които са полезни.
            Два кратки коментара по начина, по който ти си ги структирирал - делението между "търговска" и "производствена" сфера няма смисъл в този контекст; финансовата система, пари, още повече fiat money (пари, които нямат "вътрешна" стойност, като обезпечение със злато, крави или огромни камъни ;как се превежда това?), е усложняване , от което няма нужда "в началото".

            Юлиан Август
            неолиберализмът отиде твърде далеч в обещанията си за непрекъснат и устойчив растеж, та до нивото на утопия.
            Много ми е забавна тая заблуда - че неолиберализмът (или подобните) обещава непрекъснат растеж - но от друга страна е дразнещо, че е придобила такава популярност. Първото, и по-малко, неразбиране е, че "обещанието" е за ефективно разпределение/насочване на блага и ресурси. За растеж има и други изисквания. Второто е непрекъсността - напротив, кризите/забавянията/спадовете са неизбежни, нужни и полезни, и в почти всеки случай намесата влошава резултата в дългосрочен план. Ако ти или някой друг може да ми даде линк към про-пазарен автор, който твърди това, което ти казваш ще се радвам
            По моя преценка съм обективен.

            Comment


              #7
              lzl написа Виж мнение
              Много ми е забавна тая заблуда - че неолиберализмът (или подобните) обещава непрекъснат растеж - но от друга страна е дразнещо, че е придобила такава популярност. Първото, и по-малко, неразбиране е, че "обещанието" е за ефективно разпределение/насочване на блага и ресурси. За растеж има и други изисквания. Второто е непрекъсността - напротив, кризите/забавянията/спадовете са неизбежни, нужни и полезни,
              За това съм абсолютно абсолютно съгласен. Не съм съгласен донякъде с продължението ти
              Но е интересно наистина да се проследят обществените реакции и настроения във връзка с кризата. Как 'неолиберализмът' е виновен, докъде докара нещата и т.н. и т.н.
              Както абсолютната свобода на пазара е фикция, такава фикция е и че свободният пазар е докарал кризата. Проблемът е влошо управление, не в липсата на такова.
              Recalibrating my lack of faith in humanity...

              https://www.youtube.com/watch?v=MvqjkS6t9Yk

              Comment


                #8
                Понеже стана дума за неолиберализъм... Е, каква е ролята на държавата в представите на неолибертарианците? Да се намали влиянието й (данъци, такси, закони уреждащи размяната, антимонополи). Начинът на развитие на икономическите процеси е различен в съответствие с тая намеса (или ненамеса) на държавата. Ето нещо, което може би ви е известно. Колко да бъде тая намеса, да изключим ли и здравеопазването?

                Та се питам, Голъм, дали практически трябва да разглеждаме икономическите процеси, а те ще се влияят от особеностите на дадените държави, или теоретично.

                Comment


                  #9
                  Та се питам, Голъм, дали практически трябва да разглеждаме икономическите процеси, а те ще се влияят от особеностите на дадените държави, или теоретично.
                  Аз предпочитам да е теоретично, поне за начало. Обаче малко се страхувам, че темата се насочва към идеологически спор.

                  Comment


                    #10
                    Хм, но надали може да се игнорира правителството, управлението и политиката като фактор в динамиката на отношенията между четирите сфери на икономиката. Защото целият въпрос е всъщност е какво е поведението на правителството и държавата като регулатор (или липса на такъв).

                    Comment


                      #11
                      Ще цитирам това
                      Robert Whaples surveys PhD members of the American Economic Association and finds substantial agreement on a wide range of policy issues. For example:

                      * 87.5 percent agree that "the U.S. should eliminate remaining tariffs and other barriers to trade."
                      * 85.2 percent agree that "the U.S. should eliminate agricultural subsidies."
                      * 85.3 percent agree that "the gap between Social Security funds and expenditures will become unsustainably large within the next fifty years if current policies remain unchanged."
                      * 77.2 percent agree that "the best way to deal with Social Security's long-term funding gap is to increase the normal retirement age."
                      * 67.1 percent agree that "parents should be given educational vouchers which can be used at government-run or privately-run schools."
                      * 65.0 percent agree that "the U.S. should increase energy taxes."

                      And, finally, the topic that generates the most consensus:

                      * 90.1 percent disagree with the position that "the U.S. should restrict employers from outsourcing work to foreign countries."
                      Не искам да започваме дискусия по някоя от темите, а просто да имаме предвид какво смятат хората, които с това се занимават, т.е. днешната наука какво мисли. Или - има много политики, които политиците популяризират и защитават, обещавайки, че ще подобрят положението на дадена група или пък цялото общество, когато много често вредят най-много именно на хората, към които са насочени. И по много от тея въпроси почти има консенсус между икономистите. Та, реториката и аргументите между политици понякога нямат общо с аргументите на икономистите. Пределно ясно е защо е така - различните цели, които си поставят двете групи. Политиците трябва да се харесат на общата публика, която не обича на мисли много-много, а икономистите...

                      И с това уточнение, нека не обсъждаме като политици
                      По моя преценка съм обективен.

                      Comment


                        #12
                        Не може ли "политическият фактор" в икономиката да се разглежда не от политическа, т.е. популистка гл.т.? Защото всички тези мнения на икономистите всъщност представляват препоръка за определени политически действия...

                        Comment


                          #13
                          lzl, сещам се и за други обществени настроения против определени действия на американското правителство. В случая обаче, към описанието на Голъм на икономическите процеси, трябва да бъде прибавени и правителствата, както и двустранни и многостранни механизми, които са преразпредели. Например ЕС към 2006 г. е преразпределял 106,6 милиарда евро, което е 2,1% от публичните разходи на ЕС-25 или 230 евро на човек (484 млн. общо). Разпределението на бюджета според различните линии се променя и например разходите за селско стопанство се предвижда да достигнат 32% през 2013 г., като се има предвид, че за периода 1988-1992 г е достигал 61%. Всъщност, ако има някакви проблеми при разпределението на тоя бюджет, това е свързано с прозрачността на финансиранията и то извън българския контекст.

                          Зад тия разходи в производствените и непроизводствените сектори стои здрава икономическа логика. Заедно с това трябва да имаме предвид, че тази политика (в случая става за икономическа политика) е свързана с целите и приоритетите на ООН. Мултиплициращият ефект на дадено ЕС финансиране, да речем в областта на селското стопанство, може да бъде изчислено. То може да се отнася до финансовите резултати на дружеството, но също да има ефект за местната икономика - наемане на хора, други свързани производства. Така възвращаемостта на 230 евро на човек е с пъти по-голяма като моментна стойност на даденото предприятие (и свързаните с него контрагенти), без да се има предвид бъдещото развитие и вноски на предприемача.

                          Обокновено непроизводствените сфери (като здравеопазването и образованието) са на прицел. При тях директното измерване е доста по-трудно и умозрително. И в двата случая обаче става дума за инвестиция в човешки ресурси, като за определени групи при здравеопазването биха могли да бъдат направени изчисления. Например финансиранията за социално значими заболявания обикновено са насочени към уязвими групи, които общо се характеризират с липса на съответни здравни осигуровки. Нелечението (при липса на диагностика) може да доведе до високо разпространението на дадено заболяване, а оттук разходите да бъдат много високи за отделното домакинство, а при наличието на здравна система - на цялото общество. И ето как превенцията излиза по-евтина.

                          Това не е политически дебат, а процес, който се стреми да оптимизира разходите. Разбира се, това няма смисъл, ако някой си мисли, че е самодостатъчен.

                          Comment


                            #14
                            SRH, честно казано не знам каква трябва да е "посоката" на тая тема (струва ми се, че ще заприлича на делтата на Дунав ), но тея работи, които си написал със сигурност нямат общо с нея, нито със споменатото до тук. Ако просто искаш да кажеш, че държавата не трябва да се забравя, не се безпокой, няма такова нещо. Икономиката (учените) предлага или се опитва да познае какво ще стане при прилагането на политики. Процедурите, чрез които обществото преценява кои да се приложат, е отделно нещо, една стъпка напред, така да се каже.

                            Изобщо, ако gollum, като започнал темата, даде някаква насока... пък ако ще и за/против свободния пазар да е
                            По моя преценка съм обективен.

                            Comment


                              #15
                              lzl написа
                              Изобщо, ако gollum, като започнал темата, даде някаква насока... пък ако ще и за/против свободния пазар да е
                              Прав си, като инициатор на темата отговорността нося отговорност за нея. Аз си мислех, че съм дал някаква "насока за развитие", но вероятно греша, поради слабост на познанството ми с материята. Ще се опитам да поясня: идеята ми бе да се опитаме да изградим някакъв относително прост теоретичен модел, който да описва в достатъчно общи линии икономиката на индустриалната (ако щете, може и на "постиндустриалната" - зависи от възгледите) епоха, така че основните процеси да бъдат поне назовани в някаква степен - очертани и обяснени. Особено това се отнася до финансите, където на мен лично нещата ми се виждат най-мътни. Именно поради тази причина започнах темата с един нелеп и слаб опит за това, белязан от полвинчатост и незавършеност.
                              Ако се прецени, че поначало от това няма никакъв смисъл - наскоро често чувам такива гласове (всичко е описано в съответните книги, има "Уикипедия" и прочее; Аз не смятам така, но нищо чудно да съм в сред малцината на подобно мнение. А е така, защото най-често този род ресурси не съдържат нито смислени, нито организирани, нито разбираеми обяснения, т.е. има какво да се дискутира и разбира), а честота може и да означава, че са прави, то тогава ще изтрия темата като ненужна.
                              Но за едно съм сигурен, когато я отварях, не я разбирах като място за идеологическа дискусия - например, "за" или "против" свободния пазар / държавната регулация. За това може да се отвори отделна тема, ако има желаещи да участват в подобна дискусия.

                              ПП По самата тема: да, съгласен съм, че следва да се включи правителството/обществото като част от системата, защото регулира връзките в системата. Но не мисля, че може да се говори за "свободен"/"несвободен" пазар, по-скоро за повече и по-малко регулиран и ограничен пазар. Като под "пазар" разбирам системните връзки между четирите сфери.

                              Comment

                              Working...
                              X