Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Печенегите - няколко цитата

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Печенегите - няколко цитата



    В годините на византийското владичество българските земи били обект на опустошения и заселвания от страна на т.нар. късни номади (печенези, узи и кумани), най-вече в Паристрион (Подунавието) и отчасти в Тракия, на унгарски опити за завладяване на северозападните български земи, както и на нападения на италианските нормани в днешните Албания и Македония. Византийското господство предизвикало отрицателни, в някои райони дори катастрофални изменения в обхвата и състоянието на българската етническа територия. С унищожаването на българското царство изчезнала мощната преграда пред новите вълни от "варвари" от степите на Северното Черноморие към Карпато-Дунавските земи (т.нар. "отвъддунавска България" през VII-X в.) и на юг от голямата река. Византийската империя не била в състояние да установи своята власт на север от Дунав. Тя била принудена да се ограничи с естествената и традиционна от нейна гледна точка дунавска граница, което създало крайно неблагоприятни условия за съхраняването на българския етнически облик на земите между Дунав, Днестър и Карпатите (рядко населени при това), както и в Трансилвания. Сходно било положението и в други гранични зони - напр. в дн. Албания и Косово, където през ранното средновековие присъствало значително българско население. Така отделни периферни райони започнали да губят българския си етнокултурен облик за сметка на номадите (печенези и кумани), маджари, албанци, сърби, власи. Няма спор, че ако Първото българско царство се бе запазило, то такива процеси не биха имали този обхват, а някъде въобще и своето развитие.
    Най-значителни мащаби и опустошителна сила безспорно имали нашествията на печенезите. Този номадски народ бил съсед на Първото българско царство още от края на IX в. и в повечето случаи негов съюзник. След установявянето на византийската власт обаче печенезите получили много по-лесен достъп до земите на юг от Дунава, което било благоприятствано и от слабите управници, наследили Василий II (976-1025). Още при неговия брат и приемник Константин VIII (1025-1028) започнали масирани печенежки нашествия. Първото от тях било през 1026-1027 г., когато "варварите" нахлули преди всичко в западните български земи (темата България), отвличайки много пленници и плячка. И Роман III Аргир (1028-1034) не могъл да организира сериозно противодействие срещу степните нашественици - през 1032 г. те опустошили Паристрион, а през 1034 техните орди достигнали околностите на Солун. На следващата година нахлуванията, улеснени от замръзването на Дунава, продължили в посока към "Македония" (Одринска Тракия).
    Особено разрушителни били трите печенежки нашествия през 1036 г. Археологическите изследвания през последните години показват, че тогава пострадали старата българска столица Плиска, центърът на византийската власт в Паристрион Доростол/Дръстър (дн. Силистра), градището при с. Скала, Добричко, и други крепости в Паристрион. Някои находки свидетелстват, че още тогава имало частични заселвания на печенежки групи в българските земи, а местното българско население търсело спасение в южна и западна посока.-----------------------------------------------------------------------------------------------------------




    Повесть временных лет
    В год 6452 (944). ........................ Послушал их Игорь и повелел печенегам воевать Болгарскую землю, а сам, взяв у греков золото и паволоки на всех воинов, возвратился назад и пришел к Киеву восвояси.
    ------------------------------------------------------------------------------------------------------

    Константин Багрянородный
    РИЕЙ



    Так как [булгары] многократно были побеждены и ограблены ими, то по опыту узнали, что хорошо и выгодно находиться всегда в мире с пачинакитами.

    От понизовья реки Дунай, против Дристры[20], начинается Пачинакия





    СТИВЪН РЪНСИМАН
    ИСТОРИЯ НА ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО


    Симеон бил хванат натясно. Печенегите били далеч по-страшни от маджарите, а и той едва ли можел да се надява, че ще успее да повтори ловкия си дипломатически ход отпреди 20 години. Но съдбата му се притекла на помощ — така ненадейно, че явно в случая е изиграл роля и подкупът. Вогас пристигнал на Дунава, водейки ордите на печенегите. Но тук той се скарал с друнгария Роман Лакапин и Роман отказал да превози варварите. А те се уморили да чакат и след като опустошили и вероятно почти превзели Влашко, се върнали в земите си. Роман бил заподозрян в двойна игра, но нищо не могло да се докаже. Безспорно Роман бил амбициозен и безскрупулен, а може да се предположи, че и Симеоновото злато е повлияло на действията му/4
    След като бил избавен от печенегите, Симеон можел да погледне напред с по-голяма увереност. Наистина, както изглежда, той изгубил и последната си територия отвъд Дунава, но загубата била почти без значение: Дунав бил далеч по-сигурна граница.






    актуален линк https://web.archive.org/web/20020901...ov/fedor06.htm

    На южном берегу озера Комэна и на берегу р. Яломицы северо-восточнее Бухареста у с.Дриду открыто неукрепленное поселение с прямоугольными в плане землянками, с одним или несколькими очагами или печами-каменками (обычно против входа, в левом дальнем углу). Гончарная керамика обычного для сельских поселений I Болгарского царства облика ........
    Обитание на поселении прекратилось, видимо, в результате нападения печенегов.



    На западной окраине села Буков, на мысе, некогда окруженном с трех сторон водой, было обнаружено селище середины IX — X вв. (Буков I или Буков-Ротарь). В южной части с.Буков открыто второе раннефеодальное поселение (Буков II или Буков-Тиока), имеющее два слоя — нижний, соответствующий по материалам и датировке с.Буков I, и верхний — второй половины X и возможно начала XI вв. Селища Буков I и селище нижнего слоя Буков II погибли в результате большого пожара, возможно, во время набегов печенегов.

    Нашествия печенегов в X — XI вв. положили конец развитию Балкано-Дунайской культуры на территории Молдовы, Мунтении и Олтении.
    В начале XI в. в результате ударов, нанесенных Византией и кочевниками I Болгарскому царству, оно было разгромлено, территория его захвачена. Наступило время непрерывных вторжений на Балканы, запустения многих поселений, отлива населения, особенно из Дунайской равнины. Ареал Балкано-Дунайской культуры резко сократился, многие ее поселения были превращены в развалины (Дриду, Буков и др.). Сама культура фактически прекратила существование.

    Мунтения и Олтения в XI-XIII вв. были опустошены набегами кочевников, следы пожарищ и разрушений в конце X — начале XI вв. встречаются на поселениях Балкано-Дунайской культуры повсеместно (Иляна, Дриду, Бэрляска, Мэркулешть, Путиней, Буков и др.). Обосновавшись в начале X в. в Южной Бессарабии и Молдове, печенеги в конце столетия переместились в Мунтению и Олтению, в значительной степени истребив и вытеснив оттуда местное население
    ---------------------------------------------------------------------------------------------------------




    Атанасов Г.
    АНОНИМНЫЕ ВИЗАНТИЙСКИЕ ФОЛЛИСЫ КЛАССА «В» И НАШЕСТВИЕ ПЕЧЕНЕГОВ В ДОБРУДЖУ 1036 г.

    Благодаря продолжающимся уже полвека системным археологическим исследованиям в Добрудже и Северо-Восточной Болгарии стало очевидным, что эта обширная территория оказалась опустошенной к середине XI в. После этого возник демографический вакуум1 , продолжавшийся до начала XVI в. (Атанасов 1991: 75-89; 1998: 4-5). На основе письменных источников (главным образом Скилица), монетных находок, печатей, мелких металлических предметов и некоторых типов керамики можно считать, что причиной тому стало одно из больших печенежских нашествий 30-х гг. XI в.


    Картину вторжения фиксируют мощные пожары и разрушения, отмеченные как раз в тех крепостях, в которых найдены надежные свидетельства присутствия ромейских гарнизонов: Скала (Йотов, Атанасов 1998: 136-137), Царь Асень (Димова 1993: 73), Доростол (Ангелова 1988: 42; Атанасов 1991а: 21-22), Диногеция, Капидава, Хыршова (Diaconu 1970: 44-49). Об апокалипсисе 1036 г. можно судить по факту превращения района между Дунаем, предгорьями Балкан, р.Белый Лом и Черным морем в зону совершенно необитаемую (речь идет о постоянных поселениях внутренней части) до XVI в.

    Explore a collection of modern and luxurious designer bags that exude style and elegance. Find the perfect bag to complement your unique fashion sense


    Животът в скалните манастири е продължил след края на X до средата на XI век, когато тези земи влизат в границите на Византия. Изглежда са обитавани до големите нашествия на печенегите от 1036 г. , когато заедно с населението емигрират и монасите.
    __________________________________________________ _____________________
    Картал Кале”/Орлова крепост/ е разположена на причудливо недостъпно място на един от меандрите на река Сенебир,пресъхнала през 18 век.Тя е построена към началото на 10 век при царуването на Симеон Велики.Издигната е върху руините на малко тракийско селище и късноантично укрепление.Има триъгълна ветрилообразна форма с площ около 35 декара.Стените са зидани от големи полуобработени камъни с дебелина от 3 метра до 3,30.Пред нея има 5 кули и дълбок ров.Личат два входа с порти -единият при недостъпната шийка,а другият в южната страна,където укреплението е с двойна стена.От там се осъществява връзката с голяма предградие.То представлява селище с площ от близо 40 декара.Северно от”Картал Кале”,само на 2 километра,се намира втора старобългарска крепост с площ от около 25 декара.Между двете крепости има средновековен скален манастир. Така оформената структура от две селища,крепост и манастир се явява една от най-големите агломерации от епохата на първото българско царство.
    В”Картал Кале” са разкрити 20 жилища/землянки/,оръжия,земеделски сечива,керамика,битови предмети,църковни кръстове и медальони от 10 век.
    Крепостта е разрушена при нашествието на руския княз Светослав през 969-970 година.В края на 10 век е възстановена,но окончателно е разрушена и напусната завинаги след печенежкото нашествие през 1036 година.
    __________________________________________________ ______________________

    Раскопки городища Руйно – Картал-кале (2000-2002 гг.) открыли остатки крепости эпохи Первого Болгарского царства. По мощности ее стены уступают только столичным укреплениям, а посад является самым обширным из до сих пор известных. После двух страшных пожаров, связанных с войнами киевского князя Святослава и нашествием печенегов, население навсегда покинуло эти места.



    През 10 век Плиска се развива като аграрно - занаятчийски център и постепенно загубва своето политическо и военно значение. След завладяването на Североизточна България от византийците /971 г./ бившата столица е център на неголям гарнизон. През първата половина на 11 век тя е подложена на системни атаки от племето печенеги. Това е една от причините за нейното изоставяне около средата на 11 век.
    Last edited by Thorn; 04-11-2013, 20:00. Причина: Автоматично сливане на двойно мнение


    thorn

    Средновековните църкви в България

    #2
    Печенегите са били традиционни съюзници на ПБЦ. Нашествието на твърде многобройните кумани обаче ги принуждава да напуснат северночерноморските степи и да атакуват нашите територии (тогава византийски провинции). Пламен Павлов има доста добра студия за тях .
    A strong toun Rodez hit is,
    The Castell is strong and fair I wis...


    блог за средновековна балканска история

    Comment


      #3
      Печенегите първо били съюзници на хазарите, после на Византия и Руското княжество и след това на България.
      Иначе легендата за княз Игор /от "Повесть Времевых лет"/, дето си я цитирал си е само ... легенда, но пак дава някаква представа за българо-печенежките взаимоотношения. Само че действията на печенегите не били продиктувани от този фантастичен герой, а от Константинопол.
      sigpic

      Comment


        #4
        Guy de Mont Ferrand написа
        Печенегите са били традиционни съюзници на ПБЦ. Нашествието на твърде многобройните кумани обаче ги принуждава да напуснат северночерноморските степи и да атакуват нашите територии (тогава византийски провинции). Пламен Павлов има доста добра студия за тях .
        Именно този извод не виждам откъде черпи основания. От това, което съм привел се вижда, че сведенията са ни за войни с печенегите още в средата на 10 век и за трайното им настаняване "срещу Силистра" още от тогава. Като съюзници са се проявили два пъти - когато разромяват маджарите и когато обсаждат Киев по времето на Светослав. Аз виждам в тези цитати следното:

        През 9 век печенегите опустошават пра/българските селища на територията на Хазарския каганат и прекъсват връзката между причерноморските прабългари /оцелялата част от които в началото на 10 век намираме чак на Волга/ и дунавските. Те са най-страшните врагове на маджарите, а именно опустошителното нападение на маджарските поселища в Ателкузу е основният пример за "съюзничеството" с ПБЦ.

        Да, в конкретния случай са били съюзници, но „традиционно” не са били. Само двадесет години по-късно са вече византийски съюзници – преди Ахелой. И като такива достигат до Дунава – т.е през българските отвъддунавски територии минават като врагове.

        Следващото ни сведение е от ПВЛ, където като руски съюзници „опустошават България.. По същото време /средата на 10 век/ според далеч по-надежден източник – Константин Порфирогенет българите се страхуват от печенегите, защото „многократно са били побеждавани от тях”, крепостите по Днестър са изоставени, а „Печенегия”започва срещу Силистра


        Т.е. – преки сведения за съюзничество има само при разгрома на маджарите, а повечето останали са за едни доста напрегнати отношения, с чести войни .

        По-впечатляващото е следното – след падането на ПБЦ печенежките нашествия не са обикновени набези. Те реално, доказано от археологията унищожават българското население от Влашко и Молдова и от големи части от Североизточна България. Наблюдаваният хиатус до 16 век направо ме стряска и може да обясни доста неща, в частност лекото завоюване на тези райони от турците.


        thorn

        Средновековните църкви в България

        Comment


          #5
          Има и още един случай, при който българите се обръщат за помощ към печенегите (освен срещу маджарите в края на IX в.)- мисията на Кракра Пернишки при тях през 1017 г. Наистина определението "традиционни съюзници на българите" може би е малко пресилено- те в никакъв случай не са това, което по-късно са куманите. Златарски твърди, че във войната с киевския княз Светослав, печенегите са "в съюз с българите" и поради това нападат Киев през 968 г. и принуждават княза да се изтегли от България. Факт е, че през X в. ПБЦ губи големи територии на североизток и северозапад и може би изобщо контрола над всички земи северно от Дунав (без Банат) от "конните народи" на маджарите и печенегите. Събитията, свързани със завоюването на Влахия и Бесарабия от печенегите, обаче, остават забулени в мъгла- липсват някакви по-конкретни сведения за това. А може би това през X в. са били само грабителски походи, наистина, с разрушителен характер, но със запазването на номиналната българска власт там, като нещата се променят след походите на Светослав и Йоан Цимисхий (византийската тема "Месопотамия", изградена от ромеите след покоряването на източна България, и локализирана от някои между устията на Дунав и Днестър, най-вероятно свидетелства за непосредствен предишен български контрол над тази територия). Масираните набези на печенезите на Балканите и изместването им във Влахия пък съвпадат хронологически с появата на куманите северно от Черно море, което значи, че вероятно има връзка между двете събития.

          Константин Багренородни "За управлението на империята"

          37. О народе пачинакитов

          Да будет известно, что пачинакиты сначала имели место своего обитания на реке Атил, а также на реке Геих[2], будучи соседями и хазар, и так называемых узов[3]. Однако пятьдесят лет назад[4] упомянутые узы, вступив в соглашение с хазарами и пойдя войною на пачинакитов, одоолели их и изгнали из собственной их страны, и владеют ею вплоть до нынеешних времен так называемые узы[5]. Пачинакиты же, обратясь в бегство бродили, выискивая место для своего поселения. Достигнув земли, которой они обладают и ныне[6], обнаружив на ней турок, победив их в войне и вытеснив, они изгнали их[7], поселились здесь и владеют этой страной, как сказано, вплоть до сего дня уже в течение пятидесяти пяти лет[8].
          Да будет ведомо, что вся Пачинакия делится на восемь фем[9], имея столько же великих архонтов. А фемы таковы[10]: название первой фемы Иртим, второй - Цур, третьей - Гила, четвертой - Кулпеи, пятой - Харавои, шестой - Талмат, седьмой - Хопон, восьмой - Цопон. Во времена же в какие пачинакиты были изгнаны из своей страны, они имели архонтами в феме Иртим Ваицу, в Цуре - Куела, в Гиле - Куркутэ, в Кулпеи - Ипаоса, в Харавои - Каидума, в феме Талмат - Косту, в Хопоне - Гиаци, а в феме Цопон - Батана. После смерти этих власть унаследовали их двоюродные братья, ибо у них утвердились законы и древний обычай, согласно которым они не имели права передавать достоинство детям или своим братьям; довольно было для владеющих им и того, что они правили в течение жизни. После же их смерти должно было избирать или их двоюродного брата, или сыновей двоюродных братьев, чтобы достоинство не оставалось постоянно в одной ветви рода, но чтобы честь наследовали и получали также и родичи по боковой линии. Из постороннего же рода никто не вторгается и не становится архонтом. Восемь фем разделяются на сорок частей, и они имеют архонтов более низкого разряда.
          Должно знать, что четыре рода пачинакитов, а именно: фема Куарцицур, фема Сирукалпеи, фема Вороталмат и фема Вулацопон, - расположены по ту сторону реки Днепра по направлению к краям [соответствено] более восточным и северным[11], напротив Узии, Хазарии, Алании, Херсона и прочих Климатов[12]. Остальные же четыре рода располагаются по сю сторону реки Днепра, по направлению к более западным и северным краям а именно: фема Гиазихопон соседит с Булгарией, фема Нижней Гилы соседит с Туркией, фема Харавои соседит с Росией, а фема Иавдиертим соседит с подплатежными стране Росии местностями, с ультинами[13], деревленинами[14], лензанинами[15] и прочими славянами. Пачинакия отстоит от Узии и Хазарии на пять дней пути, от Алании - на шесть дней, от Мордии[16] - на Десять дней, от Росии - на один день, от Туркии - на четыре дня от Булгарии - на полдня[17], к Херсону она очень близка, а к Боспору еще ближе.
          Да будет известно, что в то время, когда пачинакиты были изгнаны из своей страны, некоторые из них по собственному желанию и решению остались на месте, живут вместе с так называемыми узами и поныне находятся среди них, имея следующие особые признаки (чтобы отличаться от тех и чтобы показать, кем они были и как случилось, что они отторгнуты от своих): ведь одеяние свое они укоротили до колен, а рукава обрезали от самых плеч, стремять этим как бы показать, что они отрезаны от своих и от соплеменников[18].
          Должно знать, что по ею сторону реки Днестра, в краю, обращенном к Булгарии, у переправ через эту реку, имеются пустые крепости: первая крепость названа пачинакитами Аспрон, так как ее камни кажутся совсем белыми; вторая крепость Тунгаты, третья крепость Кракнакаты, четвертая крепость Салмакаты, пятая крепость Сакакаты, шестая крепость Гиэукаты[19]. Посреди самих строений древних крепостей обнаруживаются некие признаки церквей и кресты, высеченные в песчанике, поэтому кое-кто сохраняет предание, что ромеи некогда имели там поселение.
          Должно знать, что пачинакиты называются также кангар, но не все, а народ трех фем: Иавдиирти, Куарцицур и Хавуксингила, как более мужественные и благородные, чем прочие, ибо это и означает прозвище кангар
          A strong toun Rodez hit is,
          The Castell is strong and fair I wis...


          блог за средновековна балканска история

          Comment


            #6
            Има и още един случай, при който българите се обръщат за помощ към печенегите (освен срещу маджарите в края на IX в.)- мисията на Кракра Пернишки при тях през 1017 г.
            Която е неуспешна.
            Събитията, свързани със завоюването на Влахия и Бесарабия от печенегите, обаче, остават забулени в мъгла- липсват някакви по-конкретни сведения за това.
            Но вече има доста археологически данни.


            thorn

            Средновековните църкви в България

            Comment


              #7
              Thorn написа
              Която е неуспешна..
              Да, така е.
              Thorn написа
              Но вече има доста археологически данни.
              Да, това изглежда е краят на културата "Дриду", но като че ли липсват някакви по-прецизни датировки на събитията (не че съм запознат обстойно с проблема де) :sm186: X- XI в. е доста общо казано...
              A strong toun Rodez hit is,
              The Castell is strong and fair I wis...


              блог за средновековна балканска история

              Comment


                #8
                Нашествията на маджарите и печенегите са незаслужено подценявани.Вероятно всички сте си задавали въпроса какво се е случило с Отвъддунавска ¢лгария, която на картите, рисувани в училище е толкова огромна, а пък Византия е завладяла територията само до Дунав. Ами именно това се е случило – унгарско и печенежко завоевание и то предимно по времето на „великия” Симеон. След това българите в днешна Румъния са практически откъснати от България и практически са изместени от равнината от номадските нападения. В продължение на почти 400 години това е било „Печенегия”, „Кумания” или владение на „Златната орда”. Властта на българската държава северно от Дунав реално е зависела изцяло от взаимотношенията и с тези народи и и реално е съществувала само когато Асеневци са били в добри отношения с куманите или Тертери и Шишмановци с татарите.

                Малобройното оцеляло население е изтласкано в Карпатите, където властта се поема от планинските власи и постепенно – за векове се влахизира. Контрастна е картината южно от Дунава – тук също има власи, но при всяко свое излизане от маргиналната си роля на планински полуномади те за относително кратък период се асимилират.


                thorn

                Средновековните църкви в България

                Comment


                  #9
                  Интересни подробности за българо-печенежкия съюз в края на IX в. дава Лев Гумильов ("Древняя Русь и Великая Степь" М. 2004). Според него през 889 г. хазарите, обединявайки се с гузите (узите?), разгромяват печенегите и те отстъпват на запад, където влизат в "борба на живот и смърт" с маджарите. Ок. 893 г. хазарите сключват съюз с византийците и маджарите, насочен срещу българите и печенегите. Хазарският хаган изпраща в Константинопол военен контингент за войната срещу българите. Въпросната военна част е разбита от българите, които се отнасят особено жестоко с пленените хазари- отрязват им носовете, преди да ги разменят за своите пленници. Последвалите събития са известни - нахлуването на маджарите южно от Дунава, разгромът им от българо-печенежките сили в "страната Лебедия" и преселението им през карпатските проходи на запад.
                  A strong toun Rodez hit is,
                  The Castell is strong and fair I wis...


                  блог за средновековна балканска история

                  Comment


                    #10
                    В конкретния случай между България и печенегите са били маджарите - общ враг и за едните и за другите. Сле разгрома имвече няма такъв буфер.


                    thorn

                    Средновековните църкви в България

                    Comment


                      #11
                      Thorn написа
                      В конкретния случай между България и печенегите са били маджарите - общ враг и за едните и за другите. Сле разгрома имвече няма такъв буфер.
                      Даже още по-лошо- "буферът" се премества и атакува от съвсем неочаквана посока, а печенегите, които навсякъде са известни с грабителския си нрав, се оказват на границите на отвъддунавските провинции.
                      Изобщо това време (X век) е трагично за европейската история-варварските нашествия опустошават и обезлюдяват големи територии, както по времето на Великото Преселение на Народите. Това е епохата на големите викингски и маджарски походи, чиято основна цел е грабежа и почти няма област, която да не е засегната от тях. Като се има предвид, че ПБЦ е било нападнато и от викинги, и от маджари, и (вероятно) от печенеги т.е. от най-"опасните" народи за времето си, не е толкова учудващо, че отвъддунавска България бива обезлюдена и изоставена
                      A strong toun Rodez hit is,
                      The Castell is strong and fair I wis...


                      блог за средновековна балканска история

                      Comment


                        #12
                        тя за малко и отсам дунавска България това да я сполети... мисля обаче че надценявате хазарите. това което изтласква печенегите са русите /от север/ и тюрките от юг
                        Всяка алтруистична система е вътрешно нестабилна, защото е отворена за злоупотреби от страна на егоистични индивиди, готови да я експлоатират.

                        Comment


                          #13
                          tonev написа
                          тя за малко и отсам дунавска България това да я сполети... мисля обаче че надценявате хазарите. това което изтласква печенегите са русите /от север/ и тюрките от юг

                          Североизточна България я е сполетяло.

                          За хазарите не схващам мисълта ти. Печенегите първоначално са съюзници на хаганата срещу маджарите, но после стават най- злите му врагове. И са изместени от степите от узите, които са тюрки, но и самите печенеги са такива.


                          thorn

                          Средновековните църкви в България

                          Comment


                            #14
                            Thorn написа
                            По-впечатляващото е следното – след падането на ПБЦ печенежките нашествия не са обикновени набези. Те реално, доказано от археологията унищожават българското население от Влашко и Молдова и от големи части от Североизточна България. Наблюдаваният хиатус до 16 век направо ме стряска и може да обясни доста неща, в частност лекото завоюване на тези райони от турците.
                            :tup: Абсолютно същите мисли ме споходиха по едно време и даже пуснах тема по тоя въпрос, ама тя се отвя без да стигна до твоите цитати. Аз обаче не мисля, че печенегите са преобладаващи в СИ България, по-скоро в западна, като по тия места например са се запазили и други тюркски топоними (напр. с. Беренде до София = берендеите). На север имаме други техни братовчеди (узи на изток) и по-късно кумани. И наистина Али паша превзема доста леко (без да е указана нейде особена съпротива от местното население) кажи-речи цяла СИ България.

                            Comment


                              #15
                              през 10 век хазарите вече не са особена сила, громят ги руси, араби, българи /отсам и оттам/, печенеги, вероятно кумани, маджари...
                              Всяка алтруистична система е вътрешно нестабилна, защото е отворена за злоупотреби от страна на егоистични индивиди, готови да я експлоатират.

                              Comment

                              Working...
                              X