Циркумсесия?

[Guy de Mont Ferrand]

Чета си, значи, аз, средновековния кръстоносен трактат, познат под името "За начина на изтребление на сарацините" (De modo Sarracenos extirpandi), написан в нач. на XIV в. и попадам на следния цитат:

Най-сетне ридае Светата земя, понеже пред вас я ръфат чужденци, изоставя се във враждебна пустош и празнува съботата без нужните обитатели. През нея минава и живее мръсен и необрязан народ, който мърси храма и тъпче светините. В нея живеят онези, които изливаха като вода кръвта на своите християнски деца около Йерусалим.

Това, което ме озадачи, е подчертаният епитет. Повечето от нас са свикнали да възприемат обрязването като х-ристика на мюсюлманите и евреите и чуждо на християнските народи. Обаче авторът на трактата е не само християнин, но и войнстващ такъв. Въпросният "мръсен и необрязан народ", завладял Йерусалим, са турците или мамелюците, които на практика би трябвало да са били обрязани (макар че те действително са били "неофити" в исляма - но това едва ли е нещо, заслужаващо осъждане от страна на кръстоносец!). Въпросът ми към знаещите е дали изразът, използван от автора (Гийом Аде, архиепископ на Султания в Монголски Иран), е просто копиране на библейските образци или визира някаква съвременна нему практика на християнско обрязване? Чета, че на Вселенския събор във Флоренция (1442 г.) обрязването е заклеймено и строго забранено от Католическата църква, чийто представител обаче, макар и по-ранен, се явява и Гийом Аде! Това ли е най-ранният пример за осъждането на този обичай от Църквата?

[Stan]

Според мен има нещо нередно в целия цитат. Обърни внимание на първото изречение - авторът се жалва, че няма кой да празнува съботата. А под "храма" някак си първата ми асоциация е еврейския храм. То последното изречение "онези, които изливаха като вода кръвта на своите християнски деца " излиза, че християните са избивали децата си, но авторът не е част от тази общност, за него те са "чужденци". На мен ми изглежда като текст писан от евреин.

Проблемът с обрязването е решен в Новия завет, където обрязването на християни неевреи се отрича като практика. Как обаче стои въпросът с разните варианти на християнството в Близкия Изток през средновековието идея си нямам.

[Guy de Mont Ferrand]

Ама авторът трябва да е католически епископ! Странна история...Дали просто не копира някой старозаветен текст?

[jordani_vt]

Отнякъде съм останал с впечатление, че тези понятия са се използвали в преносно значение (обрязан/необрязан, храм). Възможно е и целият конкретен текст да има аналогия в Стария Завет, но според мен може и понятията да са в преносен смисъл.

[Guy de Mont Ferrand]

Отнякъде съм останал с впечатление, че тези понятия са се използвали в преносно значение (обрязан/необрязан, храм). Възможно е и целият конкретен текст да има аналогия в Стария Завет, но според мен може и понятията да са в преносен смисъл.

Това имам предвид и аз - използване на старозаветна аналогия в преносен смисъл...

...друга възможност засега просто не ми хрумва.

[gregorianus]

Точно така. Когато християнин говори за ценността на обрязването, той почти винаги има предвид "духовно обрезание". Същото се отнася и за "съботата", която за християните е в неделя Ползват се старозаветни понятия, но вече в преносен смисъл.
Единствените физически обрязващи се християни си остават етиопците.

[г-н Никой]

Чета, че на Вселенския събор във Флоренция (1442 г.) обрязването е заклеймено и строго забранено от Католическата църква, чийто представител обаче, макар и по-ранен, се явява и Гийом Аде! Това ли е най-ранният пример за осъждането на този обичай от Църквата?

А има ли сведения кога на Запад църквата се отказва от обрязването? Да не се окаже, че въпросният епископ е бил обрязан.

Има и още два момента, които ми се струва, че трябва да бъдат взети под внимание. Авторът е Гийом Аде, архиепископ на Султания в Монголски Иран, тоест:

1. Дали в тамошната епархия не е било нещо нормално обрязването на християни. Пасомите на Аде не ще да са били католици, а най-вероятно несториани.
2. Откъде е родом Гийом Аде? Защото ако е от Южна Франция - Лангедок, Тулуза, Пиринеите, нищо чудно да е следвал обрязването, доколкото в тези райони поне до Албигойските войни еврейското влияние и присъствие е било сериозно.

[gregorianus]

Е, че то още в Новия завет има нещо като спор между св. Петър и св. Павел дали покръстващите се неевреи трябва да се обрязват и да спазват пости като евреите. И окончателното решение на апостолите е, че такова нещо изобщо не е задължително. От Втория до Седмия Вселенски събор (последният е в осми век, а тези събори еднакво се признават за авторитетни и на изток, и на запад) една след друга са направо осъдени всички възможни битови прилики между християни и юдеи. Тоест обрязване, празнуване на събота в един и същи ден (за християните е неделя), празнуване на Пасха (за християните - Великден), въздържание от свинско, заешко и така нататък.

Но това не пречи често да се споменава "духовно обрязване". Старозаветната терминология се ползва съвсем свободно от християните, само че винаги в преносен смисъл, без да се извършват каквито и да било реални действия, предписвани в Стария завет (изключение донякъде е наследственото право, което пряко е повлияно от книги "Левит", "Числа" и "Второзаконие").