Чета си, значи, аз, средновековния кръстоносен трактат, познат под името "За начина на изтребление на сарацините" (De modo Sarracenos extirpandi), написан в нач. на XIV в. и попадам на следния цитат:
Това, което ме озадачи, е подчертаният епитет. Повечето от нас са свикнали да възприемат обрязването като х-ристика на мюсюлманите и евреите и чуждо на християнските народи. Обаче авторът на трактата е не само християнин, но и войнстващ такъв. Въпросният "мръсен и необрязан народ", завладял Йерусалим, са турците или мамелюците, които на практика би трябвало да са били обрязани (макар че те действително са били "неофити" в исляма - но това едва ли е нещо, заслужаващо осъждане от страна на кръстоносец!). Въпросът ми към знаещите е дали изразът, използван от автора (Гийом Аде, архиепископ на Султания в Монголски Иран), е просто копиране на библейските образци или визира някаква съвременна нему практика на християнско обрязване? Чета, че на Вселенския събор във Флоренция (1442 г.) обрязването е заклеймено и строго забранено от Католическата църква, чийто представител обаче, макар и по-ранен, се явява и Гийом Аде! Това ли е най-ранният пример за осъждането на този обичай от Църквата?
Най-сетне ридае Светата земя, понеже пред вас я ръфат чужденци, изоставя се във враждебна пустош и празнува съботата без нужните обитатели. През нея минава и живее мръсен и необрязан народ, който мърси храма и тъпче светините. В нея живеят онези, които изливаха като вода кръвта на своите християнски деца около Йерусалим.
Comment