Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Демографския проблем: България

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Хана написа Виж мнение
    И аз попаднах докато го нямаше форума на едно изследване за раждаемостта в България. Няма общо с предишния линк, но също е по темата.
    http://www.nsi.bg/Census/Razd2001.htm
    Изследването е интересно, макар и доста старо. Впрочем много сходно беше и изследването на UNDP от 2004 г. Знам и за едно от 2008 г., което не се занимава толкова с нагласите (без да ги подценявам), а с реалния брой деца по етнически признак, брой аборти, използвани контрацептивни методи (някога и към момента на анкетирането) и пр. Правено е в СИ България (Русе и Разград) и за тия области е много показателно. В общи линии реалността е доста близка до желаното, но за мен е спорно дали това е планирано или е поради липса на знание за предпазване от нежелана бременност.

    Иначе по отношение на репродуктивните нагласи голямо значение има социалната политика, т.е. всякакви видове помощи. За 4-5 деца едно семейство от ромски произход (майката се води самотна) можеше да докара докъм 1000 лева. В последните месеци бяха премахнати някои надбавки и вече не е изключение да се види циганка, която търси някакъв контрацептивен метод. Най-предпочитана е вътрематочната спирала, понеже излиза и най-евтино. Разбира се, това не важи за всички цигани, понеже у нас те са повече от 60 групи и всяка една от тях си има собствени културни специфики и съответно митове. Виждал съм как циганка отива при АГ специалист и му обяснява, че спиралата й дере гърлото...

    Напоследък има някакво влияние и от страна на някои организации. Те се занимават най-вече с предоставяне на техническа информация относно семейното планиране и на практика има една-две организации, които да предлагат и съответната услуга. По този начин те успяват да затворят целия цикъл. Забелязва се обаче и раздвижване и от страна на държавата - например в последните две години вървят проекти, които се занимават с АГ профилактика. Ясно е, че това не е достатъчно и в някаква степен дублира програмите по майчино и детско здравеопазване, които би следвало да се изпълняват от общопрактикуващите лекари. За тях обаче няма да пиша. И третото нещо е, че от общинските бюджети вече втора година се отделят средства за семейно планиране със специален фокус роми. На малко места става това и най-вече там, където някой все пак работи. Понякога и личните лекари помагат, а напоследък има и жени от общността, които спомагат за обхващането на по-голям брой бенефициенти.

    Един голям минус на интервенциите, подкрепяни от общините или държавата е, че те наблягат в повечето случаи само на медицинската услуга. А за да я докараме до самата услуга е необходима доста разяснителна работа. Един вид да се създаде търсене.

    Comment


      случайно прелитащ написа Виж мнение
      17 ученички решиха да забременеят заедно. И го направиха...
      22.06.2008 Днес.Бг.

      В училище в малкото американско рибарско градче Глостър, щата Масачузетс, стана тя каквато стана...

      Бум на бебета сред ученичките...

      Възрастните си скубят косите и не могат да проумеят как се е случило това. Скоро обаче станало ясно, че момичетата са сключили договор помежду си да родят заедно, а после заедно да отглеждат и възпитават децата.

      И сега, в началото на лятната ваканция, вече 17 момичета от Глостърското средно училище се намират в... интересно положение.

      Ръководството на училището е обърнало внимание на ставащото още през октомври, когато в училищната поликлиника неочаквано много момичета са търсили тестове за бременност.

      Но най-удивителното било, че някои ученички, след получаване на резултата, са „изглеждали разстоени, ако тестът е бил отрицателен“. За тази невероятна история пише вестник The Times.

      Скоро след това, когато училищните власти решили да изяснят какво става и започнали да задават въпроси на момичетата, почти половината от бременните ученички (всички те на възраст под 16 години) признали: били се договорили да забременеят заедно и заедно да израснат децата им.

      Възрастните жители на градчето са в шок и се опитват да намерят причините, за да си обяснят този „див договор“.

      -------------------------
      Това е като пример , затова го сложих в темата за България.
      А ето какво се случва с дечицата

      Comment


        gollum написа Виж мнение
        "обществено-икономически план" (добавка, явно пропусната
        Да, доколкото знам, там нещата с помощите за самотни майки - по време на цялостното отглеждане на детето - стоят по съвсем друг начин. Бих казала дори - начин, който признава майчинството за достойна обществена реализация.
        "Мисля, че видът на изпотени мъже им въздействаше." - дан Глокта

        Comment


          А ето какво се случва с дечицата
          SRH , твоят коментар и на pecheneg се отличават с особена съдържателност.Тия деца доста бързо растат.
          И не мисля, че високото ниво на раждаемост само по себе си е нещо положително
          Не е положително нещо високото ниво на раждаемост, но е положително нещо нормалното ниво на раждаемост: за да се запази числеността на популацията, раждаемостта трябва да е средно 2.1 деца на двама родители. Стойността над двойката е заради тези, който няма да имат деца по някаква причина.
          В България тази стойност е под 2, така че за високо ниво не може да се говори. И като имаме предвид, че тази стойност е доста "подобрена" от високата раждаемост в изолирани и неинтегрирани общности, картинката става още по-печална. Ако в този момент раждаемостта в България стане "висока" (но и качествена ) това няма никак да е лошо. Казвам "качествена" тъй като констатацията на gollum
          подобни работи се случват и у нас, достатъчно често. Резултатите също могат да се наблюдават
          , която по подразбиране е с отрицателен нюанс, се отнася точно за споменатите общности.
          Не мисля, че може да се слага знак на равенство между "забременяване и раждане" и "социална активност".
          "Забременяването и раждането" във всеки случай са част от "социалната активност".

          Въпросът е каква част? Толкова по-малка (относително), колкото у индивида има изявени интелигентност, талант или призвание, и амбиция те да бъдат реализирани. Но много хора предпочитат да се самозаблуждават, че притежават по много от тях, и като продължение на тази заблуда смятат, че това може да замести другата, първичната част от социалната активост - "забременяването и раждането", което вече си е доста голяма заблуда.
          Last edited by случайно прелитащ; 25-06-2008, 11:13.

          Comment


            Случайно прелитащи, с тази корекция вече съм склонен да се съглася - да, раждането и отглеждането на деца, така че да се превърнат на свой ред в интегрирани и социално активни личности (процес сложен, продължителен и скъп), е със сигурност част от социалната активност и то една от основните й части. Това е нещо, което смятам за подразбиращо се и точно затова се изненадах от нещата, които бе написал по повод на новината, защото нищо в нея не подсказва, че става въпрос за този осъзнат и отговорен процес. По-скоро съм склонен да предположа, че ще се случи нещо друго.
            Въпросът е, че това "друго" (както си написал и ти) често е по-скоро деструктивно като резултат за обществото, въпреки че формално спомага да бъде "попълвано количеството". Затова и въпросът с "качеството" е основен.

            pnp5q написа
            Да, доколкото знам, там нещата с помощите за самотни майки - по време на цялостното отглеждане на детето - стоят по съвсем друг начин. Бих казала дори - начин, който признава майчинството за достойна обществена реализация.
            Не смятай това за някакъв род "заяждане", питам, защото не знам, а ме тормозят известни съмнения - сигурна ли си, че е така и би ли описала как точно е реализирано това нещо? Какъв е размерът на тези помощи, колко време се получават, какви са условията за да бъдат получени, за кои щати се отнася този социален механизъм? Как е устроена "професията майка", кой е работодателя, как се определя резултатността и заплащането и прочее въпроси, които изникват в моя ум след прочитането на изреченията, които цитирах.
            осъзнавам, че този въпрос се отклонява от посоката на дискусия, та затова искам само уточнение - все пак може да се сметне, че въвеждането на такава професия би спомогнало за промяна на демографската динамика у нас (при това, качествена).

            Comment


              gollum написа Виж мнение
              Как е устроена "професията майка", кой е работодателя, как се определя резултатността и заплащането и прочее въпроси, които изникват в моя ум след прочитането на изреченията, които цитирах.
              осъзнавам, че този въпрос се отклонява от посоката на дискусия, та затова искам само уточнение - все пак може да се сметне, че въвеждането на такава професия би спомогнало за промяна на демографската динамика у нас (при това, качествена).
              Ъ-ъ, тия въпроси в общи линии са насочени към явлението "социален пол" (дето му викат още gender). Виж сега какъв пример мога да ти дам. На колко оценяваш следните видове дейности:
              - миене на чинии
              - бърсане на прах
              - пране и простиране
              - готвене

              Изреждането може да продължи. Значи тая концепция казва, че това са ежедневни дейности, които са по правило вменени на жената. Ако обаче остойностим дейностите по пазарни цени ще излезе, че жената не е безсмислено да си я държим вкъщи. И това само защото преди 15 години й се е сторило, че е влюбена...

              Демек това безспорно е някаква заетост и оттук следва да се прояви необходимото разбиране и съответно признание. Още повече това е необходимо в контекста на темата и няколко пъти констатирания намален темп на раждаемост, заради професионалното израстване на жената. Така де, жените също искат обществена реализация, а не само в кухнята. И ако не й признаем достойнствата в кухнята не само ще я наскърбим, ами допълнително ще я потикнем към разни щуротии

              Comment


                SRH написа Виж мнение
                На колко оценяваш следните видове дейности:
                - миене на чинии
                - бърсане на прах
                - пране и простиране
                - готвене
                Всеки истински българин смята, че това е част от първичните белези разлики на жената, нещо като кърменето.

                Майтапът настрана, отглеждането на деца е твърде сложна и отговорна дейност и никакви социални, фнансови и други помощи не могат да компенсират един истински баща (или майка). Не знам дали някъде из антропологията има разпространени такива едночленни семейства, има отглеждане на деца тип комуна, има extended family, но едночленни ... Но дори и да има, това се отнася за елементарното отхранване на детето, а в днешно време това е най-малката грижа.

                Comment


                  gollum написа Виж мнение
                  Какъв е размерът на тези помощи, колко време се получават, какви са условията за да бъдат получени, за кои щати се отнася този социален механизъм?
                  gollum, началните ми впечатления по въпроса се основават на казуси във връзка с помощите за майки - вкл. на по-големи деца, които съм мяркала из разни филми и сериали. Но - проведох едно мъничко търсене и попадам на следните лични впечатления и по-конкретни сведения:

                  Из форума бг-мама:
                  14.11.2005 оказва се, че за помощите за отопление влизат абсолютно всички доходи, като наглостта е, че се иска брутния доход..../бел.моя - това по повод оплакване, че към доход от 160 прибавят месечните детски от 18 лв - и се оказва, че майката не може да взема енергийни помощи/ никой не го интересува чисто с колко пари се живее! Мммм, а снощи се чух с моя приятелка, която живее в САЩ - там друга наша приятелка гледа сама 3-те си деца, а е разведена от година време....като чух, че иде реч за купони за храна, евтиина общинска къща, която може да се купи на изплащане, здравна застраховка и още куп привилегии и ми идваше да вия!!!!!
                  От един блог за икономика виждам, че възможността да се преживява цял живот на социални помощи в САЩ е премахната едва с реформата от 1996 г. Доколкото схванах, основен момент в тази реформа е поставянето на срок за получаване на помощи, след който трябва да се почне работа. В едно изследване за интеграцията на ромите дават такава оценка на реформата: "Резултатите от реформата на социалните помощи в САЩ са повече от положителни:- Заетостта сред самотните майки, които са сред най-засегнатите от реформата, през последните 15 години нараства значително – от 60% през 1994 година до 72% през 1999 година
                  - Заетостта сред самотните майки, които никога не са били омъжени (групата с най-ниско образование и едни от най-високите нива на получаващи социални помощи) нараства още повече – от 57% до 65% за същия период
                  - През 1994 година получаващите социални помощи достигат исторически максимум от 5.1 милиона, след което започва спад и през следващите 7 години броят на получаващите социални помощи намалява с 60%."
                  Т.е. - допреди 15тина години помощите действително са били такива, че да може да се преживява само на тях. Интересно "контра"-доказателство в тази насока има в това изследване на икономическия ръст в САЩ (и `развързването` от него на ръста на доходите), в което се отбелязва: "През 2005 година обаче станахме свидетели на едно знаково събитие – за първи път американец, работещ на пълен работен ден и получаващ минимална заплата се оказа в невъзможност да плати наема на най-евтиното възможно жилище. В цялата история на САЩ неговата заработка се оказа под стойността на един наем."

                  Освен това - погледнато п`о към Европа - от една стара новина научавам за Великобритания, че "Най-продаваната писателка в света /Дж.К.Роулинг/ навремето преживявала със 70 лири на седмица, колкото били помощите за самотни майки" и намирам това сравнително изследване, което дава идея как са организирани тези работи в САЩ (макар че конкретните данни за там са твърде малко).
                  "Мисля, че видът на изпотени мъже им въздействаше." - дан Глокта

                  Comment


                    Всичко това е хубаво, но не ни дава конкретни данни. А единственото, което може да се заключи е, че сега (новината се отнася към сегашния момент) е малко вероятно въпросните момиченца да могат да издържат себе си и бебета си от социални помощи. И нещо по-важно - става очевидно, че професия "майка" все още не съществува. Това отговаря на въпросите ми .
                    Но да оставим САЩ настрана и да се върнем към темата - България. Професията "майка" или младежките комуни за отглеждане на деца като нова форма на семейство, има смисъл да се обсъждат само ако някой смята, че това е решението за България.

                    Comment


                      Социалната политика ще оправи всичко, нали ?
                      Ъхъ, само дето "отпускането" на тая политика води към формирането на цяла прослойка семейства, за които това се превръща в начин на препитание. С други думи, паразитиране на гърба на обществото. Това явление и сега си го имаме в България, като неправилно то се асоциира само с ромското малцинство- среща се и сред българи, особено в провинцията.
                      Нещо повече, агресивната политика за предоставяне на социални придобивки за семействата е много опасна за страни, който не разполагат със стабилнен БВП, а дори да разчитат на такъв, то като цяло такива мерки спъват икономиката. Швеция, която често е давана за пример като социална страна, е изживявала не един крах- например кризата от 1991-1993. Множество социални придобивки за семействата и като резултат силна инфлация, бум на кредитирането, балон на имотите... Сетне с крути мерки от страна на държавата издрапват от дупката чак през 2006 г. когато се премахват държавните гаранции за закъсалите банки. Като резултат днес общественото мнение там се настройва все повече срещу либералната социална политика, която изстисква средно 60 и повече % , до 70, от джоба на работоспособното население и бизнеса за да хрантути все повече увеличаващата се прослойка на тези, които живеят от социални помощи.
                      За България, чиято икономика не може да се сравнява и с най-бедните в ЕС /какво остава за САЩ/ такава политика би била още по-пагубна. Всяка жаба, както се казва, да си гледа гьола. И сега данъчната тежест е доволно спъваща голяма част от сободната инициатива, което пък води и до ръст на сивата икономика, дан. измами от всякакъв сорт и т.н.
                      Quae fuerant vitia, mores sunt.

                      Comment


                        това излезна днес след пресконференция на НСИ



                        НСИ: Най-много сме били през 1988 г. - 8 986 600 българи



                        25 юни 2008 | 12:36 | Агенция "Фокус"



                        София. Най-голям е бил броят на българското население през 1988 г., когато сме били 8 986 600. Данните за демографските процеси в България през периода 1900-2007 г. бяха изнесени на пресконференция на Националния статистически институт по повод 128 години от създаването на българската статистика, предаде репортер на Агенция “Фокус”. След настъпилите промени през 1989 г. населението започва да намалява. През 2007 г. населението е 7 640 240 души, от които 70,7 % живеят в градовете. В периода от 1900 до 2007 г. най-голям брой живородени деца са регистрирани през 1925 г. – 196 312 бебета. Оттогава броят на живородените деца като обща тенденция започва да намалява непрекъснато с изключение на периода 1945 – 1950 година, когато раждаемостта се е увеличила. За последното десетилетие на миналия век – през 1997 г. е регистриран най-малкият брой живородени деца – 64 125. През изминалата 2007 г. броят на живородените бебета е 75 349.
                        След 1945 г. се формира тенденция към намаляване на броя на умиранията. През 1958 г. достигат минимален размер за целия период – 60 734. През следващия десетгодишен период броят на умрелите лица започва да се увеличава и достига 80 хил. за 1969 г. Максимален брой е достигнат 1997 г., когато са умрели над 121 хил. души. След 2005 г. броят на умрелите лица е около 113 хил. годишно.
                        Положителният естествен прираст на населението е най-голям през 1950 г. – 108 437 души. След тази година прирастът намалява непрекъснато. От 1990 г. естественият прираст на населението вече е отрицателен – през същата година населението в страната е намаляло с 3428 души. Отрицателният естествен прираст достига до 57 736 души през 1997 г. Макар цифрите да не са толкова стряскащи, отрицателният прираст продължава да е много висок. През 2007 г. населението е намаляло с над 37 хил. души.
                        Най-висок коефициент на раждаемост е регистриран през 1914 г. – 45 на 1000 души, след което заема различни стойности през годината, но все пак се очертава обща тенденция към намаляване.
                        Коефициентът на смъртност е най-висок по време на войните. От 1953 до 1974 г. в страната е регистрирано най-ниското равнище на смъртност в историята от 1900 досега.
                        Емилия ИЛИЕВА


                        Агенция “Фокус” припомня:
                        В периода 1 – 14 март 2001 г. в България се извършва последното преброяване на населението. Като българи се самоопределят около 6 850 000 души (85,5 %), турци – около 745 000 (9,3 %), а роми – около 370 000 (4,65 %). Общо в България живеят 7 973 671 души (около 3 889 000 мъже и около 4 085 000 жени) или с над 500 000 по-малко от 1992 г. Отрицателният прираст за 2000 г. е 5,1 на хиляда. Жителите на градовете са 69 %, а на селата 31 %.
                        ***
                        Данни от официални преброявания на населението в България...
                        ***
                        Към 31 декември 1880 г.
                        Първо официално преброяване на населението в Княжество България
                        Общ брой на населението - 2 007 919 души, в т.ч.
                        мъже - 1 027 803 души,
                        жени - 980 116 души.
                        ***
                        Към 31 декември 1887 г.
                        Първо официално преброяване на населението в обединеното след Съединението Княжество България.
                        Общ брой на населението - 3 154 375 души, в т.ч.
                        Диференциация по пол
                        мъже - 1 605 389 души (50,9 %),
                        жени - 1 548 986 души (49,1 %).
                        Диференциация по населени места:
                        градско население - 593 547 (18,8 %), от които мъжете са 51,8 %,
                        селско население - 2 560 828 (81,2 %), от които мъжете са 50,7 %.
                        ***
                        Към 31 декември 1892 г.
                        Общ брой на населението - 3 310 713 души, в т.ч.
                        Диференциация по пол
                        мъже - 1 690 626 души (51,1 %),
                        жени - 1 620 087 души (48,9 %).
                        Диференциация по населени места:
                        градско население - 652 328 (19,7 %), от които мъжете са 52,3 %,
                        селско население - 2 658 385 (80,3 %), от които мъжете са 50,8 %.
                        ***
                        Към 31 декември 1900 г.
                        Общ брой на населението - 3 744 283 души, в т.ч.
                        Диференциация по пол
                        мъже - 1 909 567 души (51,0 %),
                        жени - 1 834 716 души (49,0 %).
                        Диференциация по населени места:
                        градско население - 742 435 (19,8 %), от които мъжете са 51,7 %,
                        селско население - 3 001 848 (80,2 %), от които мъжете са 50,8 %.
                        ***
                        Към 31 декември 1905 г.
                        Общ брой на населението - 4 035 575 души, в т.ч.
                        Диференциация по пол
                        мъже - 2 057 092 души (51,0 %),
                        жени - 1 978 473 души (49,0 %).
                        Диференциация по населени места:
                        градско население - 789 689 (19,7 %), от които мъжете са 51,9 %,
                        селско население - 3 245 886 (80,3 %), от които мъжете са 50,7 %.
                        ***
                        Към 31 декември 1910 г.
                        Общ брой на населението - 4 337 513 души, в т.ч.
                        Диференциация по пол
                        мъже - 2 206 685 души (50,9 %),
                        жени - 2 130 828 души (49,1 %).
                        Диференциация по населени места:
                        градско население - 829 522 (19,1 %), от които мъжете са 51,7 %,
                        селско население - 3 507 991 (80,9 %), от които мъжете са 50,5 %.
                        ***
                        Към 31 декември 1920 г.
                        Общ брой на населението - 4 846 971 души, в т.ч.
                        Диференциация по пол
                        мъже - 2 420 484 души (49,9 %),
                        жени - 2 426 187 души (50,1 %).
                        Диференциация по населени места:
                        градско население - 966 375 (19,9 %), от които мъжете са 51,4 %,
                        селско население - 3 880 596 (80,1 %), от които мъжете са 49,6 %.
                        Забележки:
                        1. През периода 1910-1920 г. България понася физическа загуба на население, както следва:
                        Около 140 000 загинали във войните (Балканска война, Междусъюзническа война, Първата световна война), предимно в репродуктивна възраст;
                        Около 276 000 жители на Южна Добруджа, които преминават в територията на Румъния.
                        2. Приема се, че загубвайки територии по време на Междусъюзническата и Първата световна войни към България се насочват около 350 000 бежанци. Знае се, обаче, че голяма част от бежанците от Беломорска и Одринска Тракия се връщат по родните си места след първата вълна, след което отново имигрират в България към 1923 г.
                        ***
                        Към 31 декември 1926 г.
                        Общ брой на населението - 5 528 741 души, в т.ч.
                        Диференциация по пол
                        мъже - 2 743 025 души (49,6 %),
                        жени - 2 785 716 души (50,4 %).
                        Диференциация по населени места:
                        градско население - 1 130 131 (20,4 %), от които мъжете са 50,9 %,
                        селско население - 4 348 610 (79,6 %), от които мъжете са 49,9 %.
                        ***
                        Към 31 декември 1934 г.
                        Общ брой на населението - 6 077 939 души, в т.ч.
                        Диференциация по пол
                        мъже - 3 053 893 души (50,2 %),
                        жени - 3 024 046 души (49,8 %).
                        Диференциация по населени места:
                        градско население - 1 302 551 (21,4 %), от които мъжете са 50,7 %,
                        селско население - 4 775 378 (78,6 %), от които мъжете са 50,1 %.
                        ***
                        Към 31 декември 1946 г.
                        Общ брой на населението - 7 029 349 души, в т.ч.
                        Диференциация по пол
                        мъже - 3 516 774 души (50,0 %),
                        жени - 3 512 575 души (50,0 %).
                        Диференциация по населени места:
                        градско население - 1 735 188 (24,7 %), от които мъжете са 51,2 %,
                        селско население - 5 294 161 (75,3 %), от които мъжете са 49,6 %.
                        ***
                        Към 1 декември 1956 г.
                        Общ брой на населението - 7 613 709 души, в т.ч.
                        Диференциация по пол
                        мъже - 3 799 356 души (49,9 %),
                        жени - 3 814 353 души (50,1 %).
                        Диференциация по населени места:
                        градско население - 2 556 071 (33,6 %), от които мъжете са 49,9 %,
                        селско население - 5 057 638 (66,4 %), от които мъжете са 50,5 %.
                        ***
                        Към 1 декември 1965 г.
                        Общ брой на населението - 8 227 866 души, в т.ч.
                        Диференциация по пол
                        мъже - 4 114 167 души (50,0 %),
                        жени - 4 113 699 души (50,0 %).
                        Диференциация по населени места:
                        градско население - 3 822 824 (46,5 %), от които мъжете са 50,0 %,
                        селско население - 4 405 042 (53,5 %), от които мъжете са 50,0 %.
                        ***
                        Към 1 декември 1975 г.
                        Общ брой на населението - 8 727 771 души, в т.ч.
                        Диференциация по пол
                        мъже - 4 357 820 души (49,9 %),
                        жени - 4 369 951 души (50,1 %).
                        Диференциация по населени места:
                        градско население - 5 061 087 (58,0 %), от които мъжете са 49,7 %,
                        селско население - 3 666 684 (42,0 %), от които мъжете са 50,2 %.
                        ***
                        Към 4 декември 1985 г.
                        Общ брой на населението - 8 003 649 души, в т.ч.
                        Диференциация по пол
                        мъже - 4 433 302 души (49,5 %),
                        жени - 4 515 347 души (50,5 %).
                        Диференциация по населени места:
                        градско население - 5 799 939 (64,8 %), от които мъжете са 49,2 %,
                        селско население - 3 148 710 (35,2 %), от които мъжете са 49,8 %.
                        ***
                        Към 4 декември 1992 г.
                        Общ брой на населението - 8 487 317 души, в т.ч.
                        Диференциация по пол
                        мъже - 4 170 622 души (49,1 %),
                        жени - 4 316 695 души (50,9 %).
                        Диференциация по населени места:
                        градско население - 5 704 552 (67,2 %), от които мъжете са 48,9 %,
                        селско население - 2 782 765 (32,8 %), от които мъжете са 49,5 %.

                        Comment


                          А това е допълнение на информацията от тук



                          Демографската прогноза на Националния статистически институт е, че населението на България ще продължи да намалява - с почти 2,5 млн през следващите 50 години.

                          Според НСИ населението на страната през 2020 г. ще бъде около 6,953 млн души, през 2030 г. - 6,436 млн, през 2040 г., - 5,971 млн, а в края на прогнозирания период 2060 г. - 5,138 млн.

                          Comment


                            Тази демографска картина е сериозен удар върху стремежа ни за икономически растеж. Дефицит на кадри, дефицит на идеи, дефицит на морал - трите кита на катастрофата
                            Не 7, а 77 пъти по 7...

                            http://www.mathematicalanthropology.org/

                            Тук неща са такива, каквито са и няма да се променят. - Голъм

                            Comment


                              Darkas написа Виж мнение
                              ...Дефицит на кадри, дефицит на идеи, дефицит на морал - трите кита на катастрофата
                              Бизнесът в България, докато не се научи да работи в едно с образованието и науката, ще има дефицит и на кадри, и на идеи...пък и на морал. Не може само да искаш, трябва и да даваш!

                              Comment


                                Darkas написа Виж мнение
                                Тази демографска картина е сериозен удар върху стремежа ни за икономически растеж. Дефицит на кадри, дефицит на идеи, дефицит на морал - трите кита на катастрофата

                                Аз искам само да попитам, защо намаляването на населението задължително се свързва единствено с негативни последици? Доколкото на мен ми е известно в световната история(поне в тази за която имаме данни) такова постепенно намаляване на населението е непознато и случващото се в момента в развитите индустриални страни е нещо като прецедент. Как тогава може с положителност да се твърди, че последствията със сигурност ще бъдат отрицателни. От това което аз знам, след рязкото намаляване на населението на средновековна Европа по време на Чумата (1347 - 1351) следват много и сериозни социални, и икономически промени, но като цяло около 1500 година, въпреки, че населението на Европа е доста под нивата отпреди Чумата всичките класи в обществото имат по-висок стандарт на живот.
                                Така че преди да обявяваме настъпващия апокалипсис предлагам първо да помислим дали пък не е вероятно намаляването на населението всъщност да доведе до положителни резултати. И дали пренаселяването на планетата не е всъщност доста по-сериозният проблем?

                                С уважение,
                                "Никой народ не е бил победен в собствените си учебници" - Will Durant - американски историк и философ

                                Comment

                                Working...
                                X