Съобщение

Collapse
No announcement yet.

България в Първата световна война 1915-1918

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #76
    Ход 2

    Я, то тук имало опция за прикачване на файлове!! Да видим дали работи! 8-)
    И такааа, пряко от окопите на Южния фронт, малка гатанка:

    Младичко и зеленичко офицерче, а на гърдите му кръст За Храбростъ, Жерезен кръст и лентички за куп други дрънкулки... Що е то?
    По-точно, кой е той?

    А така! Изтрих отговора, че да поизмъча народа :lol: :lol:
    На нож!

    Comment


      #77
      двоен пост!!! :cry:

      Така и така, поне да го използвам да задам въпрос, който ми дойде преди няколко дни на акъла:

      Какви US части са се били срещу нашите на Южния фронт? Знае ли някой колко и какви?

      Питам, защото съм чел някъде, че и американци са се били към края на войната срещу нашите на Южния фронт. А и в НИМ има една фотография, няколко наши офицери около пленен индианец - онзи е с традиционни индиански дрехи и е с 2 глави по-висок от всички наши!!!
      На нож!

      Comment


        #78
        kapitan каза:
        [B]ок, мерси! Все пак, ако ти хрумне някой сайт за безплатен хостинг който РАБОТИ , моля те сподели

        www.boinaslava.net предлага безплатен хостинг на материали на нашите членове
        albireo написа
        ...в този форум... основно е пълно с теоретици, прогнили интелигенти и просто кръчмаро-кибици...

        Comment


          #79
          "Един от Първа дивизия" - много хубава книжка! Доколкото си спомням, там се описват случи, как при капитулацията, от различните части вместо да предадат знамената, излъчват по 2-3 доброволци и те духват към България, със знамената навити на кръста или в дрехите. А ако не се лъжа някои части дори изгарят знамената...
          На нож!

          Comment


            #80
            Абсолютно си прав! Даже има документален филм за тези хора!
            То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.

            Comment


              #81
              Верен отговор за последната снимка от вчера - принц Кирил. Има само 2 бледни младежи, декорирани с големи награди и пред които стари полковници стоят чинно - Борис и Кирил
              На нож!

              Comment


                #82
                Здравей, kapitan,
                най-добре променяй името на файла преди да зададеш подобна загадка .

                Comment


                  #83
                  оххх сетих се аз, ама "късно, чадо!" :lol: :lol: :lol: Вече бях пуснал снимката, като ми хрумна таз мисъл гениална :lol: :lol: Нищо, нищо, скоро ще пусна аз някоя снимка Untitled-1 и ще поизмъча форума с идентификация на някой с известно име но не много популярно лице :twisted:
                  На нож!

                  Comment


                    #84
                    Съгласен съм . Защото аз бих се поизпотил над снимката докато се сетя, предполагам, но първо видях името на файла и някак си беше очевидно.

                    Comment


                      #85
                      Илинденско-Преображенското въстнаие 1903

                      ЗНАМЕТО НА 15-И ЛОМСКИ ПЕХОТЕН ПОЛК

                      Във всякой един полк има по една военна святиня, от която, освен Князя, няма по-висок никой. Както на святата икона всякой си снема шапката и се кръсти, така също и на тая святиня всякой военний, макар че бил той даже и Княжеский син, отдава чест. Тая святиня се изнася при войските и се отнася за пазенето й всякога с почест и музика. Тая именно святиня е знамето.
                      Знамето е направено от копринен плат, прикован на едно дръвце.
                      На знамето има три изображения: кръст, който означава Вярата, лев, който означава Отечеството, и Княжеский вензел, който ни напомнюва за Н. Ц. Височество Князя.
                      Както кръстът или иконата, като изображава лика на самия Спасител, ни напомнюват за Господа, за Неговите страдания и Неговите поучения към народа и тия напомнювания ни карат да си възнесем ума и сърдцето към Бога, карат ни да се позамислим за нашите грехове и нашите длъжности, като същевременно ни дават сила и добър живот – така също и знамето, като изображава на себе си с кръста – Вярата, с лева – Отечеството и с Вензела – Н. Ц. Височество, съединява всичко това в себе си, за да ни припомни наший дълг, нашата клетва – да умрем за Вярата, Князя и Отечеството.
                      Ето защо всякой войник е длъжен да пази знамето, във време на сражението, до последната си капка кръв; докато има жив войник от полка, не трябва да се остави знамето да попадне в ръцете на противника: да се остави знамето да попадне в неприятелски ръце, е голям срам за частта (полка), която не e можала да го запази.

                      Из: „Ръководство на унтер-офицерите в пехотата“. Наредил: майор М. Иванов, (одобрено от учебното бюро), първо издание, София, 1892 г.




                      Петнадесети Ломски пехотен полк (1889–1944 г.) се формира във Видин с Указ ¹ 11/1889 г. от 2-ра и 3-а дружина на 3-и Бдински пех. полк и приема знамето на 9-а пехотна дружина1. Под него полкът участва в Балканските войни при Люлебургаз, Тюркбей, Кумбургаз, при атаката на чаталджанската позиция, Айвали, Долна махала.
                      Знамето се развява над главите на смелите бойци от 15-и Ломски пехотен полк в Първата световна война при Стойково бърдо и завладяването на Зайчар, в боя при Чеган и Червената стена, където е убит командирът на полка полк. Стефан Илиев. Неговото място заема полк. Васил Шишков.
                      Съгласно сключената конвенция през септември 1918 г. полкът остава в заложничество. Полк. Шишков започва да крои планове, как да спаси знамето и воинската чест на полка2. През нощта на 3 срещу 4 октомври заедно с подполк. Христо Младенов влизат в палатката, където стои полковото знаме. Свалят плата и приборите. Обвиват около дръжката мушама, на мястото на лъвчето слагат китка, за да заблудят французите. Решават да го заровят и когато времената станат по-спокойни, да го приберат. Слагат го в картечно сандъче, отиват в една нива с единично дърво, правят скица на местността и заравят бойното знаме на полка. Връщат се призори. Сутринта полк. Шишков строява личния състав и прави лъжливо демонстративно изгаряне на знамето. На 4 октомври полкът тръгва за сдаване при Скопие. След претърсване се установяват на пленнически бивак в южните части на Скопие под охрана на французите. Успокоен, че вече няма да ги претърсват, полк. Шишков осигурява открит лист на двама офицери – кап. Петко Капитанов от София и поруч. Страхил Митев от Лом, под предлог да напътстват колата, която кара хляб за полка, с цел да отидат отново към гара „Жостов“, да изровят знамето и да го донесат. Двамата се справят с поставената задача. В лагера приборите на знамето – лъвчето и гривната, остават в кап. Капитанов, който заедно с фелдф. Доно Велков ги укрива. Знамето се крие посменно под ризите на полк. Шишков и подполк. Младенов. От топлината боите излизат на ризите им, затова ушиват възглавница. Тя се пази денонощно. В пленническия лагер „Гросети“ край Лерин, Гърция, където са настанени 360 български офицери от 1-ва , 6-а и сборната дивизия става все по-опасно. Под различни предлози френските войници влизат в бараките, взимат каквото им попадне и хареса.
                      Въпреки трудния пленнически живот българските воини крият знамето от 5 октомври 1918 г. до 6 февруари 1919 г., когато го предават на полк. Йосиф Петров, свръзка при френското главно командване в Солун, комуто е разрешено да посети лагера от командващия Източната съглашенска армия Франше Д’ Епре. Полк. Шишков му предава рапорт до Военното министерство и го моли с една условна тайна дума да му съобщи, че пратката е доставена. Полк. Петров пристига със знамето на 7 февруари 1919 г. в гр. Солун. За нещастие генерал Франше Д’ Епре му съобщава, че главната квартира се мести в Цариград и той трябва да го придружи по море. За да отклони съвместното пътуване заедно със знамето, полк. Петров под предлог, че страда от морска болест, иска разрешение да пътува с влак. По телефона съобщава на началник-щаба на 10-а дивизия в Гюмюрджина да излезе на гарата, да причака Солунския влак и да се срещне с него. Срещата с полк. Вълков, бивш военен министър, се осъществява в една опушена стая на гарата. Полк. Петров с отдаване на чест му казва: „Господин полковник, предавам Ви знамето на 15-и Ломски пехотен полк с молба да го предадете във Военното министерство в София“. След това полк. Петров отпътува за Цариград, а полк. Вълков предава знамето във Военното министерство.
                      Със Заповед ¹ 67/30.03.1922 г. министърът на войната утвърждава учредяването на специален металически „Знак за спасяване на знаме“ за онези офицери и войници, които са спасили през войната 1915–1918 г. знамена. За спасените знамена е учредена „Възпоменателна гривна“ с изписани на нея имената на спасителите.
                      За събитията в лагера „Гросети“ днес говори надписът на втората гривна на знамето:
                      „Спасено на 4.10.1918 г. от полк. Шишков, Васил Киров, подполковник Младенов, капитан Капитанов, Петко Маринов, поручик Митов, Страхил, и фелдфебел Велков, Доно Иванов“.
                      То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.

                      Comment


                        #86
                        Това намерих в един друг форум и реших да го цитирам тук:
                        Като си говорим за реенакторство, кой знае защо имаме предвид все средновековието и античността. Но и в новата българска история има неща, които са не по-малко интересни за реенактиране. Ето ви един пример.
                        В най-новата ни история българската конница дълго време не успява да се прояви по начин, достоен за далечните ни прадеди. Това се дължи както на недостига на средства, поради което кавалерийските подразделения са твърде малобройни, така и на известна недооценка на ролята на кавалерията в една съвременна война. По време на Сръбско-българската, Балканската, Междусъюзническата и в началния период на Първата световна война малочислените български кавалерийски подразделения изпълняват предимно второстепенни задачи, свързани с разузнаване и охранителни функции. Единственото по-крупно подразделение – създадената през Балканската война Конна бригада не се проявява особено добре, не преследва достатъчно настойчиво отстъпващите турски войски, с което им дава възможност да се оттеглят и реорганизират за оказване на съпротива.
                        В крайна сметка обаче, Главното командване на българската армия си взема поука и се заема да реорганизира кавалерията по начин, който да позволи най-ефективното и използване. В началото на май 1916г. десет конни полка са сведени в две крупни формирования – 1-ва и 2-ра конни дивизии.
                        На 8 май за командир на 1-ва конна дивизия е назначен генерал-лейтенант Иван Колев. Същият на 12 май е назначен по съвместителство и за инспектор на кавалерията на Българската армия.
                        При създаването си 1-ва конна дивизия включва Лейбгвардейския полк, 2-ри, 5-ти и 6-ти непълни полкове(общо офицери – 91, конници –2702), две конни батареи и картечните ескадрони на 1-ви, 7-ми и 10-ти конни полкове. По-късно, в хода на военните действия в състава на дивизията са включени 1-ви и 9-ти конни полкове, пехотни и колоездачни подразделения, както и специализирани части и групи.
                        С встъпването си в длъжност командир на 1-ва конна дивизия, генерал Иван Колев полага извънредни усилия да превърне конницата в сериозна бойна сила в очертаващата се война с Румъния. Генералът подбира първите си помощници измежду най-способните си висши офицери, подменя 10% от командния състав и проявява голяма взискателност км всички чинове от конницата. За усилване на огневата мощ на дивизията, към всеки конен полк се създава по още един картечен ескадрон, а към всяка батарея – по още един картечен взвод. Към дивизията са присъединени помощни пехотни части, колоездачни роти, радиотелеграфно отделение, организирана е интендантска служба, поемаща много функции. При придвижването си към мястото на съсредоточаване на границата с Румъния, дивизията провежда трикратно маневри(наречени ”Малката война”), при които се набляга на взаимодействието и синхрона между отделните родове войски, на организационната и тактическа подготовка на конницата. Впоследствие са проведени нови маневри, в хода на които са коригирани откритиете грешки.
                        Особени грижи са положени за повдигане морално-волевите качества и бойния дух на личния състав. Същевременно и своевременно е организирана широка разузнавателна мрежа в дълбочина зад границата, тоест – на територията на бъдещия противник.

                        В началото на август 1916г. 1-ва конна дивизия, в състава на 3-та армия, е съсредоточена по границата с Румъния, на участък от 30 км., от село Крумово до село Гьокчи Дюлюк( днес Бдинци) варненско. Щабът на дивизията е разположен при село Стефан Караджа.
                        На 1 септември войната срещу Румъния е обявена.
                        На 2 септември, 7.15 часа 1-ва конна дивизия стремително пресича границата. Настъпвайки в три колони на север, дивизията рагромява противниковите авангардни части и превзема Курт бунар( Тервел). Румънците губят около 100 убити, 165 пленени и отстъпват безпорядъчно към Алеково и Алфатар, Силистренско.
                        На 3 септември( тоест – на следващия ден) към Курт бунар се насочва една бригада от 19-та румънска дивизия, с цел да го овладее и да помогне на тутраканските защитници. Когато авангардните баталиони на бригадата подминават село Кочмар, те са пресрещнати от пехотните частина 1-ва конна дивизия и след кратък бой са отхвърлени назад. Докато пехотата отблъсква противника, 1-ва бригада на конната дивизия, водена лично от генерал Колев, прикривайки се зад гънките на местността обхожда от север румънските части и ненадейно атакува десния им фланг. Атаката е проведена в конен строй, в кариер и завършва с почти пълното унищожение на румънския авангард. Малко по-късно 4-та конна бригада на дивизията, също от към десния фланг, изненадва главните сили на румънската бригада(движещи се на няколко километра зад авангарда) при село Конак куюсу (днес Гешаново) и в тежък бой ги разгромява. В този бой особено се проявява 6-ти конен полк, който понася тежки загуби.(село Гешаново е наречено на офицера от 6-конен полк поручик Гешанов, загинал в този бой). Румънската бригада отстъпва на изток, но отново е застигната и разгромена при Карапелит, губи общо над 600 убити и 1035 пленници като останките и бягат панически към Добрич. Паниката се предава и на останалата част от 19-та дивизия, която още същата нощ напуска града и на следващия ден той е превзет почти без бой от войските на Варненския укрепен район. (Само ще споменем, че по онова време пехотните дивизии се състоят от по две бригади, всяка в двуполков състав. Полковете са четирибатальонни, плюс артилерийски, картечни и други подразделения, като числеността на батальоните е 800-1000 души. Тоест – румънската бригада е имала поне дву-три кратно превъзходство в жива сила.)
                        На 4 септември разузнаването на дивизията донася за приближаването на руска казашка дивизия в състав от 5 конни полка( 30 ескадрона) , командвана от генерал-лейтенат Леонтович. Въпреки двукратното числено превъзходство на противника, българските кавалеристи отхвърлят през следващите няколко дни казашките разезди.( Впрочем, руснаците въобще и не очакват, че българските войски ще се сражават против тях – “…Мы думали, что болгары не будут стрелять в нами, между тем они бросаются как собаки пороклятые! Десят человек атакуют сорок…”)
                        На 7 септември конната дивизия получава заповед от командването на 3-та армия да настъпи на северозапад към Бей бунар(Средище). По същото време обаче, в Добрич вече трети ден войските на Варненския укрепен район и 6-та Бдинска дивизия (35-ти и 36-ти полк) отблъскват многократно превъзхождащите ги по численост румънски и руски войски. Щабът на 1-ва конна дивизия е разположен край село Кеседжик(Алцек) и до него долита тътена от сражението. По интуиция генерал Колев чувства, че сражениети при Добрич е стигнало критична фаза. В тази обстановка генералът поема огромна отговорност решавайки да не изпълни заповедта на Главното командване, а да изтегли дивизията си от фронта и да се притече на помощ на войските, сражаващи се в Добрич. Тъй като изтеглянето трябва да остане в тайна за противника, по цялата дължина на фронта е оставен слаб заслон от конни разезди и колоездачни роти, които поставят завеса пред руската конна дивизия и позволяват извършването на това рисковано действие. В 9.30 часа 1-ва конна дивизия предприема флангови марш-маньовър в усилен алюр, в три колони – по средата пехотата, по фланговете – конницата. За около 7 часа е преодоляно разстоянието от около 40-45км., като конната дивизия излиза в тил и фланг на противника, обхождащ българските позиции. Конниците атакуват артилерийските батареи и поддръжките на сърбо-хърватската дивизия от състава на руския корпус. В тежкия бой противникът е разгромен и отстъпва по целия фронт, и с падането на мрака панически отстъпва на десетки километри. Благодарение на смелия и нагъл маньовър Добрич е спасен в критичната минута, а след сражението, още същата нощ конната дивизия предприема обратен марш и отново заема досегашните си позиции.
                        В следващите няколко дни 1-ва конна дивизия прикрива прегрупирането на 1-ва и 6-та пехотни дивизии и води разузнаване между Дунав и ж.п. линията Добрич-Меджидие, като същевременно не допуска противниковите раззезди да правят същото.
                        На 12 септември, по заповед на командващия 3-та армия генерал Ст.Тошев, дивизията предприема флангови преход от 70км на изток и се установява на десния фланг на армията. След сражения при селата Чифут-куюсу, Йовково, Рогозина, Азаплар(Полковник Дяково), на 16 септември дивизията превзема силните укрепени (с телени мрежи и блиндажи) позиции на противника при село Кара Омер, отбранявани от старата познайница – 19-та румънска дивизия.
                        С това е достигната старата(и настояща) граница с Румъния, с това приключваи първия етап от бойния път на 1-ва конна дивизия. С действията си през този етап 1-ва конна дивизия извършва дълбоко разузнаване в противниковото разположение и прикрива прегрупирането на частите от 3-та армия. С победата при Кочмар--Конак-куюусу--Карапелит попречва на противника да окаже помощ на тутраканските защитници и го принуждава да остави без бой Добрич, по-късно изътръгва от ръцете на противника почти сигурна победа при същия тоя Добрич.
                        Вторият етап от дейността на конната дивизия запова с настъплението срещу силната Кубадинска позиция, простираща се от град Расова на Дунава и завършваща край Тузла на Черно море. Дивизията действа на фронт с дължина 30км. между ж.п. линията Добрич-Меджидие и морето. С помоща на добруджнски доброволци е превзет град Мангалия и конницат първа достига Кубадинската позиция в района на селата Топракхисар и Узунлар. Разузнаването на дивизията първо уведомява Главното командване за състоянието на отбраната по цялото протежение на 130-километровата дължина на позицията. На 18 и 19 септември конната дивизия предприема безуспешни атаки срещу Кубадинската поиция, но след понесените жертви се оттегля на линията Мустафа-Ачи—Азаплар. Тук, на слабо укрепени позиции, през периода от 20 до 25 септември, дивизията бива атакувана от значително превъзхождащият я противник. Вражеските атаки са спрени, като в отговор българските войски осъществяват неколкократно блестящи и изумителни контраатаки в конен строй срещу достигналия на 100м от предния край на отбраната противник. В случая това е отново многострадалната 19-та румънска дивизия, която разгромена отстъпва до Топрак хисар. В помощ на 1-ва конна дивизия пристигат 600 слабо въоръжени добруджански доброволци, а в ляво от фронта и заема позиции 25-та низамска дивизия от състава на 6-ти турски корпус(ще напомня – в тази война турците са ни съюзници). През периода 1-8 октомври противникът, струпвайки почти четирикратни сили, отново атакува позициите на 1-ва конна и на турската дивизия. Край селата Мустафа-ачи, Азаплар, Геренджик, кота 90 и др. Се разиграват кръвопролитни сражения, но противникът бива отблъскван. Особено критична е ситуацията през ноща на 4 октомври, когато е осъществен пробив в разположението на турската дивизия. Аскерът панически отстъпва, с което е застрашен и флангът на конната дивизия, но в района на село Первели няколко роти от Лейбгвардейския полк с контраатака “на нож” отблъскват противниак и възстановяват положението.
                        След 8 октомври настъпва затишие, през което българските части извършват подготовка и прегрупиране за предстоящия щурм на Кубадинската позиция. 1-ва конна дивизия, подкрепена с пехотни дружини и с артилерия, започва щурма на 18 октомври, на 18 километров участък от Топракхисар до морето. До 21 октомври последователно са преодолени трите защитни полоси, а също и главната позиция на 9-та румънска дивизия в района на селата Мулчова и Текиргьол. Част от конницата, под обстрела на руския флот, преминава провлака между морето и езерото Тузла и се насочва стремително на север. Извършвйки пробив в разположението на противника, 1-ва конна дивизия нанася изненадващ удар налява(на запад) отново по фланга на 19-та румънска дивизия, с цел развиването на постигнатия успех. На 21 октомври важните опорни пунктове Топракхисар и Урлукьой са превзети, с което румънската отбрана на участка напълно рухва.
                        Генерал Иван Колев се възползва максимално от представилия му се шанс – да преследва настойчиво и обезврежда разгромения и разколебан противник. С бърз марш на север, на 23 октомври конната дивизия преевзема Кюстенджа(Констанца) В града влизат шест роти, командвани от полковник Табаков – комадир на 4-та конна бригада, а през това време главните сили на конната дивизия водени от генерал Колев пресича ж.п. линията Кюстенджа-Черна вида и Траяновия вал и преследва бягащите румънски и сърбо-хърватски войски към селата Чатал-юк, Канара и Мамая. Настъплението продължава край Тари Верде, Карол 1, Сатискьой и др. Край село Кара Мурад 5-та бригада на дивизията(6-ти и 9-ти полк) маневрирайки изкусно и възползвайки се от гънките на местността атакува във фланг, а след това обгражда отстъпващите вражески войски. Пленен е 25-ти Оренбургски батальон с командира и знамето, както и много румънски части. След поржението при Кара Мурад руските войски, чийто фланг и тил са застрашени от конната дивизия напускат без бой важния стратегически възел Меджидие и отстъпват на север.На 26 октомври 1-в конн дивизия превзема Хърсово, с което завършва втория етап от бойното и участия.
                        На 26 октомври дивизията получава заповед да очисти Северна Добруджа от противника. Заповедта обаче е неизпълнима, както заради тежото продоволствено положение на дивизията, така и заради усилването на противника с 4-ти Сибирски корпус и сърбо-хърватска дивизия. Конната дивизия се придвижва напред до установяване на контакт с противника. Започва третия етап от дейността на конната дивизия. До 10 ноември 1-ва конна дивизия прикрива прегрупирането на войските от Добруджанския фронт( 4-та Преславска дивизия, Сборната дивизия, германски и турки части под командването на генерал Ст .Тошев), след което заема позиции на левия фланг на фронта. Тук конната дивизия отблъсква настойчивите руски атаки, особено силни на 1и 2 декември и с участие на бронирани коли.
                        На 15 декември българските войски преминават в решително настъпление. Спешените части на конната дивизия с тежки боеве овладяват стратегическите Мачински(Бабадажки) възвишения, отбранявани от руските 9-та и 10-та сибирски дивизии. След успешни схватки с противниак при селата Гречи, Тикилещи, Попина, Гарван, Сатул Ноу, Черна и река Лункавица(Морилор) дивизията достига до силно укрепения град Мачин. На 3 януари 1-ва конна дивизия, подкрепена от артилерия и с помоща на 9-ти германски и 75-ти низамски полк преодолява отбраната на противниковия десен фланг и в 16 часа на същия ден Мачин е превзет, при което са пленени над 2000 души. На 5 януари, с превземането на Тулча, в Добруджа не остават противникови войски, а българската армия достига делтата на река Дунав. С това приключва бойния път на дивизията., която до кря на войната охранява дунавското и Черноморско крайбрежие.
                        За 4 месеца военни действия(60 бойни дни) 1-ва конна дивизия води сражения срещу, почти винаги, по-многоброен противник. Изминава над 1000 км. Като освобождава десетки села и градове, громи и преследва противниковите войски, отбранява позиции, осъществява невиждани до тогава контраатаки в конен строй, превзема укрепени линии и крепости, провежда активно разузнаване и същевременно надеждно прикрива собствените си войски от вражеското такова. Със действията си конната дивизия не само подкрепя пехотата, но доказва и че в съвременната война конницата все още е сериозна сила.
                        За периода на бойните действия, дивизията губи убити – 12 офицери (от които 10 кавалеристи) и 291 войници(179 конници); ранени – 59 офицери(от които46 кавалеристи) и 1376 воиници( от които 920 конници).
                        Пленени са 54 противникови офицери, от които и един бригаден командир и над 6340 войници, като убитите и ранени вражески войници не са по-малко. Взети като трофеи са 1 знаме, 14 оръдия, много влакови композиции, муниции, снаряжение, коли, коне и др. В Кюстенджа частите на дивизията завземат и опазват почти невредими огромните петролни резервоари.

                        Всичките тези успехи са неделими от личността на командира на 1-ва конна дивизия – генерал-лейтенант Иван Колев. Генералът притежава всички качества на изключителен кавалерийски командир – смелост, стремителност, решителност и настойчивост, съобразителност, способност бързо да вниква в обстановката и мигновено да взима решение, способност за самостоятелни действия, способност да предугажда действията на противника. В същото време генералът притежава предвидливост и организаторски умения, с които не всеки кавалерийски генерал може да се похвали. На времето сравняват генерал Иван Колев с Мюра – прочутия маршал на Наполеон. Но ако се запознаем по-отблизо с личността на Мюра, виждаме, че сравнението е по-скоро обидно за българския генерал, тъй като, при всичките си положителни качества като кавалерийски генерал, Йоахим Мюра е доста глупава и тщестлавна личност, на когото липсват способности са по-дългосрочно предвиждане на ситуацията. Мюра е отличен изпълнител на заповедите на своя велик патрон – Наполеон, но самостоятелните му действия, меко казано, не са особено блестящи. Докато генерал Ивн Колев показва, че не само добър изпълнител, но и способен да поеме отговорността да действа самостоятелно, дори и в разрез с висшестоящето комадване, когато го налага успеха на бойните действия. Въобще, ако ще сравняваме с някого българския генерал, то спокойно можем да го наредим до такива велики кавалеристи като Густав-Адолф, Кромуел, Зайдлиц и Цитен.
                        Действията на генерал Иван Колев обогатяват военната наука и военното изкуство и биват високо оценени не само у нас но и от военните специалисти в чужбина. Високо мнение за генерал Колев има фелдмаршал фон Макензен, който сравнява българския генерал с Фридрих Велики(който също е сред великите кавалеристи).
                        За съжаление огромното натоварване на което е подложен генералът по време на кампанията не минава безследно. Може да се каже, че генерал Иван Колев наистина дава всичко от себе си. В следствие на огромното фиизческо и нервно напрежение, след края на кампанията генералът заболява тежко и умира на 29 юли 1917г. в санториум край Виена.

                        Оригиналът на поста е от този адрес
                        Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
                        Проект 22.06.1941 г.
                        "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

                        Comment


                          #87
                          Мдааааааааааа, това наистина е интересен доклад на нашите колеги от Дир-а.Но представете си, какво би станало ако правим възстановка на този бий в Добруджа.то наистина тогава ще има спукани черепи по невнимание.
                          То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.

                          Comment


                            #88
                            Германската 302 дивизия е в състава на 61 армейски
                            корпус / 302; 4 Преславска; 2 тракийска; 3 балканска дивизия / от
                            11 германска армия - армейска група "Шолц".
                            Началник на дивизията - ген. - майор Фридрих фон Цигезар;
                            началник на артилерията - полк. Трифон Пеев.
                            Българските части в 302 пд:
                            2/2 пехотна бригада - к-р полк. Константин Живков: 9 и 27 пп;
                            23 - и полски артилерийски полк
                            муниционна и продоволствена колона.

                            Comment


                              #89
                              Glenn Miller написа
                              Германската 302 дивизия е в състава на 61 армейски
                              корпус / 302; 4 Преславска; 2 тракийска; 3 балканска дивизия / от
                              11 германска армия - армейска група "Шолц".
                              Началник на дивизията - ген. - майор Фридрих фон Цигезар;
                              началник на артилерията - полк. Трифон Пеев.
                              Българските части в 302 пд:
                              2/2 пехотна бригада - к-р полк. Константин Живков: 9 и 27 пп;
                              23 - и полски артилерийски полк
                              муниционна и продоволствена колона.
                              Ба, ти ме уби.
                              Дай още такива данни.Имаш ли?
                              То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.

                              Comment


                                #90
                                Данните от една статия, публикувана във "Военноисторически сборник" от 90-те години на миналия век- нещо от сорта "11-та германска армия на Македонския фронт на Първата световна война".

                                Comment

                                Working...
                                X