Иванов, Никола Иванов
Роден: 18.02.1861 в Калофер.
Образование: Петкласно училище в Калофер (1875). Галатасарайския императорски лицей в Цариград (1875-1877). Първи випуск на Военното училище (1879). Николаевската военна академия в Санкт-Петербург, Русия (1882-1885).
Военна служба:
1878 - Команда на волноопределяющите се в Пловдив;
1878-1879 - Военно училище в София;
1879 - Младши офицер (ковчежник) в 2-ра пловдивска дружина;
01.1882-1885 - Николаевска военна академия в Санкт-Петербург;
1885 - Командир на 2-ра рота в 1-ва пловдивска дружина;
09.1885 - Участник в Съединението. Началник-щаб на Търново-сейменския отряд (09.09). Служи като офицер за поръчки в Щаба на Централната колона при боевете при Пирот. Началник-щаб на 2-ра дивизия (12.1885);
1886 - Флигел-адютант на Княз Батенберг;
1887 - Началник на Строево-инспекторското отделение във Военното министерство;
1888 - Началник на отделение в Генералния щаб;
07.1888 - Командир на 10-и пехотен полк;
1889 - Началник-щаб на 4-а бригада;
01.1890 - Командир на 4-и конен полк;
02.1891-1894 - Помощник-началник на Генералния щаб;
1894 - Участва в Царските маневри в Румъния;
10.05.1894-29.11.1896 - Началник на Генералния щаб;
17.11.1896-29.11.1896 - Временно управляващ Военното министерство;
29.11.1896-18.01.1899 - Военен министър;
1899-1900 - Началник на 4-та пехотна дивизия;
1902-1906 - Началник на 2-ра пехотна дивизия;
01.01.1907 - Началник на 2-ра Военно инспекционна област;
02.08.1912 - Командващ 2-ра армия. Ръководи обсадата на Одрин;
18.07.1913 - Офицер за поръчки при Главната квартира;
07.08.1913 - В Запаса;
1915 - Получва назначение в щаба на Действащата армия, но се обявява против война с Русия и напуска армията.
Офицерски звания:
10.05.1879 - Прапорчик;
11.1879 - Подпоручик;
09.02.1881 - Поручик (Източнорумелийска милиция);
09.09.1885 - Капитан;
01.04.1887 - Майор;
02.08.1891 - Подполковник;
12.08.1895 - Полковник;
15.11.1900 - Генерал-майор;
02.08.1912 - Генерал-лейтенант;
06.05.1936 - Генерал от пехотата.
Умира: 10.09.1940 в София. Отказва в завещанието си погребение с военни почести.
Награди:
Орден "За храброст" 2-ра степен, 2-ри клас;
Орден "Св. Александър" 1-ва и 2-ра степен с брилянти;
Орден "За военна заслуга" 1-ва степен;
Руски орден "Св. Ана" 2-ра степен и 1-ва степен с брилянти;
Австро-унгарски орден "Франц-Йосиф" 2-ра степен;
Турски орден "Меджидие" 2-ра степен;
Турски орден "Османие" 1-ва степен;
Орден "Италианска корона" 1-ва степен;
Френски орден "Почетен легион";
Орден "Румънска корона" 1-ва степен;
Сръбски орден "Таково" 1-ва степен;
Сръбски орден "Св. Сава" 1-ва степен.
Автор:
"Такстически задачи с решенията и с примери на 8 плана" (1891);
"Записки по стратегия. Лекции, четени в Щаб-офицерския курс през 1893г." (1894);
"Народната партия и Балканските войни 1912-1913" (1919);
"Балканската война 1912-1913г.
Ч. 1 Действията на 2-ра армия. Обсадата и атаката на Одринската крепост. Ч.2 Действията на 2-ра армия срещу съюзниците през 1913г. " (1924, 1925);
"Спомени 1861-1918" (Ръкопис);
"Избрани произведения" (1989).
"По унтер-офицерския въпрос", "По проектоустава за строевата служба в пехотата, издаден 1899г." - статии във "Военен журнал" (1888-1900);
"За отстъплението на 2-ра армия" - статия в "Народ и армия" (1913-1914);
"Спомени за службата ми в конницата през 1890г." - статия в "Нашата конница" (1929);
"Артилерията при атаката на Одринската маневрена крепост на 12 и 13 март 1913г." - статия в "Артилерийски преглед" (1930);
"Маньовърът при Кукуш. Според гръцкия генерал А. Мазаракия Ениян", "По операциите около Одринската крепост" - статии във "Военноисторически сборник" (1934-1936);
"Бойният празник" - статия в "Народна отбрана" (1937);
"Главното командване през първия период на Българската война в 1912г." - статия в "Българска военна мисъл" (1942).
Други данни:
1877-1878 - Печатар в цинкографията на генерал-губернатора в Свищов и София;
1888-1889 - Помощник-главен редактор на сп. "Военен журнал";
1891-1894 - Участва в уреждането на Добруджанската граница с Румъния;
Почетен гражданин на Свиленград;
1894-1896 - Почетен флигел-адютант;
Председател на Софиийското дружество на запасните офицери.