Реших да отворя тази отделна тема не толкова за да множа темите за кино, колкото защото има филми, за които хем ти се иска да си поговориш, хем не върви това да стане в тема за "добри филми", макар и неисторически 
. Разбира се, тази тема няма да се ограничава само до тъповатите реализации на често добри литературни произведения 
.
Та, доколкото съм забелязал, има два смислени начина да се направи филм по книга: първият е да се запази всичко, като текстът се преведе на езика на киното. Добър пример за това е, да речем, "Опасни връзки". Вторият метод е напълно да се зареже книгата, като някакви части от нея се ползват само като изходен материал и да се създаде нещо напълно ново. В този случай може да се каже, че е ползвано вдъхновение от литературното произведение. Пример за този подход е, според мен, "Рагтайм".
И както е с всичко, всеки от тези два правилни подхода може да доведе до пълно осиране. В първият случай това е мудно и негледаемо нещо, което в най-добрия случай играе ролята на илюстрация към текста на книгата, а по-честите неприятни случаи означава пълен неуспех. Във вторият случай "новото нещо", което е трябвало да бъде създадено, се е получило мъртвородено и вместо филм получаваме някакъв неприятен изгнил труп.
Най-неприятни, обаче, са ситуациите, когато екипът Х решава да снима филм по книгата Y, но не тръгва по нито един от тези два светли пътя, а "си прави нещата както знае", без никаква генерална идея, освен по отношение на стилистиката. Получава се нещо подобно на това, което ще опиша по-долу.
Както сигурно е ставало дума, имам особено отношение към фантастичните произведения на братята Стругацки, а не съм единствения, та поради тази причина всеки път, когато чуя за филм, който е заснет (но не съм го гледал, макар че май няма такива) или ще се заснема, по тяхно произведение, ми става неприятно (за последен път се разочаровах от едноименния филм по "Гадкие лебеди").
Та за конкретният случай: признавам си, че от известно време следях с нарастващо разочарование (не знам как другояче да опиша обратното на радостното очакване, т.е. поначало знаех, че както винаги ще се получи буламач и с минаването на времето нарастват само очакванията за размера на отвратителността) новини и други подобни около новия филм на Феодор Бондарчук (филмов деец, който май няма с какво да се похвали, но това е друг въпрос) по "Обитаемият остров". Предстоящото разочарование заемаше повече абстрактна форма, подхранвано от редки и нерадостни слухове и новини, но днес попаднах на сайтче, което дава възможност да се лицезреят отделни кадри от филма, кратко представяне, че и да се оцени безкрайно некадърния подбор на актьори. Като гледам и човекът, изложил тези неща, споделя моите чувства към творението на Бондарчук.
След преглеждането му, у мен остана единствено недоумението - защо, когато разполагаш с напълно филмируем изходен текст, в който при това всичко е достатъчно ясно и бих казал, с известна степен на правдоподобност, е описано как и защо трябва да изглежда, се получава някакъв невероятен буламач между най-лошите образци на японските комикси, осморазрядни западни "постапокалиптични продукции" и има вид на нескопосаните игри, излезли по това произведение (в случая става въпрос за визуалната страна на неуспеха на въпросните игри). А в какво са се превърнали главанаците не е истина (то същото се отнася до почти всичко). Грозна история. Та възмутих се и реших да споделя огорчението си
Май остана да се очаква само филма по "Трудно е да бъдеш бог", който вече десет години се снима от А. Герман (който, за разлика от Бондарчук поне има доста добри филми, макар и в миналото).
. Разбира се, тази тема няма да се ограничава само до тъповатите реализации на често добри литературни произведения .Та, доколкото съм забелязал, има два смислени начина да се направи филм по книга: първият е да се запази всичко, като текстът се преведе на езика на киното. Добър пример за това е, да речем, "Опасни връзки". Вторият метод е напълно да се зареже книгата, като някакви части от нея се ползват само като изходен материал и да се създаде нещо напълно ново. В този случай може да се каже, че е ползвано вдъхновение от литературното произведение. Пример за този подход е, според мен, "Рагтайм".
И както е с всичко, всеки от тези два правилни подхода може да доведе до пълно осиране. В първият случай това е мудно и негледаемо нещо, което в най-добрия случай играе ролята на илюстрация към текста на книгата, а по-честите неприятни случаи означава пълен неуспех. Във вторият случай "новото нещо", което е трябвало да бъде създадено, се е получило мъртвородено и вместо филм получаваме някакъв неприятен изгнил труп.
Най-неприятни, обаче, са ситуациите, когато екипът Х решава да снима филм по книгата Y, но не тръгва по нито един от тези два светли пътя, а "си прави нещата както знае", без никаква генерална идея, освен по отношение на стилистиката. Получава се нещо подобно на това, което ще опиша по-долу.
Както сигурно е ставало дума, имам особено отношение към фантастичните произведения на братята Стругацки, а не съм единствения, та поради тази причина всеки път, когато чуя за филм, който е заснет (но не съм го гледал, макар че май няма такива) или ще се заснема, по тяхно произведение, ми става неприятно (за последен път се разочаровах от едноименния филм по "Гадкие лебеди").
Та за конкретният случай: признавам си, че от известно време следях с нарастващо разочарование (не знам как другояче да опиша обратното на радостното очакване, т.е. поначало знаех, че както винаги ще се получи буламач и с минаването на времето нарастват само очакванията за размера на отвратителността) новини и други подобни около новия филм на Феодор Бондарчук (филмов деец, който май няма с какво да се похвали, но това е друг въпрос) по "Обитаемият остров". Предстоящото разочарование заемаше повече абстрактна форма, подхранвано от редки и нерадостни слухове и новини, но днес попаднах на сайтче, което дава възможност да се лицезреят отделни кадри от филма, кратко представяне, че и да се оцени безкрайно некадърния подбор на актьори. Като гледам и човекът, изложил тези неща, споделя моите чувства към творението на Бондарчук.
След преглеждането му, у мен остана единствено недоумението - защо, когато разполагаш с напълно филмируем изходен текст, в който при това всичко е достатъчно ясно и бих казал, с известна степен на правдоподобност, е описано как и защо трябва да изглежда, се получава някакъв невероятен буламач между най-лошите образци на японските комикси, осморазрядни западни "постапокалиптични продукции" и има вид на нескопосаните игри, излезли по това произведение (в случая става въпрос за визуалната страна на неуспеха на въпросните игри). А в какво са се превърнали главанаците не е истина (то същото се отнася до почти всичко). Грозна история. Та възмутих се и реших да споделя огорчението си
Май остана да се очаква само филма по "Трудно е да бъдеш бог", който вече десет години се снима от А. Герман (който, за разлика от Бондарчук поне има доста добри филми, макар и в миналото).
), така че не бъдете много критични към написаното. Просто споделям предположения как би трябвало да се направи филм по книга. Значи, необходимо и задължително условие е, изходният материал, т.е. текста да е пригоден за тази цел. Щото има и книги, по които просто не може да се създаде филм. Или поне опитът се оказва неуспешен. Но добра книга не значи качествен филм. Голъм спомена за основните отправни точки, от които се тръгва за постигането на целта. При тесния вариант, провалът идва от не толкова от сляпото придържане към текста ( макар и в един немалък процент именно това да е основният проблем ), колкото до ограничаването само и единствено с него. Предава се story-то и толкоз. Обаче, литературата не се върти само около това, какво ще стане, а е важно и как ще стане, защо и дали въобще ще се случи нещо. Както и преди съм споменавал четенето е процес на изживяване и невинаги е възможно той да бъде онагледен. Затова и режисьорите си позволяват да стигнат до илюстращината, разчитайки на простата и изпитана формула - харесват книгата, ще гледат филма.
Comment