Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Асовете съюзници на Луфтвафе

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #16
    Shelenberg написа
    Я напиши точковата система на ВНВВ аз мисля че е знам, но ти кажи точно каква е, и според теб и другите дали тя е справедлива, защото един колега от клуб "Списаревски" ми каза че много се е спорило за нея.
    За да стане един пилот "Ас", той трябва да има 5 или повече официално признати въздушни победи, т. е. да е свалил 5 или повече противникови самолета.

    Разпределение на точките:
    За свален 1-2 моторен изтребител 1 точка
    За свален 2-3 моторен бомбардировач 2 точки
    За свален 4 моторен бомбардировач 3 точки
    За повреден 1 мотор на бомбардировач 1 точка
    За повредени 2 мотора на бомбардировач 2 точки
    За повреден изтребител 0 точки
    Когато един бомбардировач е свален групово точките се разпределят по равно за цялата група участвала в свалянето му.

    Подобна система е имало и в Кралските румънските ВВС.
    А дали е справедлива-хм от една страна насърчава пилотите,но според мен за повреден и свален бомбардировач ие трябвало да се дават по еднакъв брой точки,защото целта все пак е била не да се свалят самолети,а да се предотвратят бомбардировките.А повреденият тежък бомбардировач би пуснал преждевремено бомбите си и би си подвил опашката обратно за Италия.Раздвоен съм.

    П.С:
    Ти да не си член на клуба?

    Comment


      #17
      Sturmpionier написа
      Ето и малко снимки на Стоян Стоянов:

      2.През свален противник.
      На снимка ¹ 2 са заснети останките на сваления през 1948 ( 09.02.1948 ) около Созопол от ПВО турски "Спитфайер", пилотиран л-т Талят Юнки Юд. Другият самолет пада в морето. ( На една морска карта забелязах отметка "Спифайер". Според някои източници това е точката, в която е паднал турския "Спит", а според други - това е наименованието на корабът на Н.В. "Спитфайер", извършил първите картографски изследвания на района през Кримската война 1853 - 1856 )
      SEMPER AGRESSUS

      Comment


        #18
        живата торпила

        Димитър Светозаров Списаревски
        (1916-1943)
        Генерал-майор Стоян Стоянов:
        "Има известни личности, които рязко се отличават от околните - срещнеш ли ги веднъж, запомняш ги завинаги. Списаревски беше от този тип хора. Със своята мъжествена, едра и стройна фигура, с особената си походка и с характерен акцент в говора, той винаги обръщаше внимание на околните. И по характер се отличаваше от своите колеги. Обикновено беше спокоен човек с бавни, отмерени движения и издържани обноски. Обичаше хората и беше щедър, с широка душа, човек на компаниите и веселието. Всички войници го обичаха и уважаваха, защото към тях бе непринуден и разговорлив. Но ядоса ли се за нещо, ставаше страшен. И не за себе си вършеше това, а винаги в защита на другите, на по-слабите. Особено държеше на своите другари. За тях бе готов, без да му мигне окото, да се хвърли и в огъня дори. Но най-остро реагираше, когато го обиждаха като българин."

        Легандарен български летец-изтребител,един от символите на бойната ни авиация.Роден на на 19 юни 1916 в Добрич.От рода на Списаревските произхожда „списовача” Панайот Хаджидобрев (от там и фамилията Списаревски),който е първият преводач от френски език по българските земи.Самият Димитър Списаревски е кръстен на своя чичо,съсечен като парламентьор от сърбите край Злетовска река през Междусъюзническата война 1913. Бащата-Светозар Списаревски е бил запасен офицер.Не се подчинявал на румънските окупатори,а всяка вечер се отбивал в кръчма,където заръчвал на циганите по цяла нощ да свирят „Шуми Марица” и патриотични песни. Това окончателно вбесило румънската оправа и едва три годишен,малкият Димитър и семейството му били прогонени от родния си град.Учи и е знаменосец на елитната Втора мъжка гимназия „Цар Борис ²²²”.Именно тогава се заражда в него страста по самолетите и небето.Така постъпва във Военнотото училище. Там демонстрира типичния си непокорен характер,жаждата за справедливост и обичта към другарите си.На 29 април 1938 заминава заедно с още 15 български летци на обучени е Германия-първоначално в пилотското училище Клауфбойрен, а после в престижната школа за висш пилотаж Верньойхен.Освен,че демонстрира отлични способности,Спаича(така го наричат другарите му) налага немски капитан,причинил по немърливост смъртта на двама български пилоти и обиждал България.Всъщност това далеч не е единственото сбиване на Списаревски....
        Фелдфебел-авиомеханик Иван Петров:”Имаше един фелдфебел на рота-Гатев,който биеше войниците най-редовно.веднъж беше подхванал едно момче с летвата...Списаревски го видя,затича се по-вече от 30 метра,изтръгна със сила летвата от слисания фелдфебел и му я строши в гърба,като му каза:Това момче е дошло тук да служи на България,а ти го биеш.Кой ти дава това право? Ето такъв беше Спаича и войниците го обичаха много.”
        Списаревски се завръща в България на 4 юли 1939 и започва службата си в 3/6 орляк. Със своето 222 ято,въоръжено със самолети Авиа В-534 поема различни длъжности-охрана на българо-турската граница,охрана на столицата,защита на черноморското крайбрежие.През пролетта на 1942 е изпратен е назначен за инструктор в изтребителната шкора в Долна Митрополия,а през есента на 1943 е изпратен на специализация на Ламатнша,за да наблюдава битките между Луфтвафе и англо-американската бомбардировачна авиация
        Твърди се,че Димитър Списаревски предварително е бил подготвен за своя безсмъртен подвиг. За това свидетелства и техникът на неговия самолет фелдфебелИван Петров:
        "Това се случи на летище Граф Игнатиево, където по едно ято „Врани", „Чайки" и Догани" бяхме охрана на град Пловдив. От „вранаджията" фелдфебел-школник Кирил Манов от Кюстендилско научих, че предната вечер в казиното задали въпрос на Списаревски: какво ще прави, ако във въздушен бой свърши мунициите. Тогава той им казал: „Ще го яхна отгоре, но няма да му позволя да тормози нашата земя!"
        Няколко дни след това Списаревски не приказваше с никой, а се разхождаше по плаца с ръка на кръста. Имаше един фелдфебел-школник, ЯнкоДишлиев от Чирпан, с който двамата често се майтапеха помежду си. Та Янко му вика: „Господин поручик, какво ходиш из плаца като мокра кокошка? С никого не говориш, нещо май те мъчи?" А Списаревски му отговорил: Янко, я събери момчетата от цялото ято, та да ги питам нещо!" След като се събрахме, Списаревски ни рече: „Господа, вярно е, че от няколко дни не ми се приказва, защото ме вълнува един много сериозен въпрос, който искам да задам и на вас - и след малка пауза той продължи. - Янко, водиш въздушен бой. Неприятелят напира. Иска да бомбардира. Кого? Майка ти, баща ти - и като показва околовръст с пръста си, - българския народ. Това е народът, който те храни и облича, обучава те, за да го пазиш. Защото ти си изтребач (той не казваше изтребител). Поглеждаш бензиномера, бако (тъй се обръщаше към приятелите си), нямаш „Тунджа" (авиобензин). Нямаш вече и джепане (муниции). В този момент чувстваш, че от теб тече кръв, ударен си. Пръстите ти тръпнат, вкочаняват се вече... Какво ще правиш?"
        Имаше едно момче от Русе, Сашо Обретенов, който веднага се обади: „Господин поручик, ако съм аз, ще се спусна отвесно надолу, за да кацна някъде." „Сашо, мишена ли ще ставаш, бе?" - упрекна го веднага Спаича. И всеки от летците се зачуди какво да му отговори. След като видя, че не знаем какво да му каже, той махна с лявата ръка от горе на долу и рече: „Не ви е срам! И това ми било българи! Янко, а бе ще се блъснеш и ще свалиш на земята поне един бомбардировач, но няма да му дадеш да мине над тази свещена земя и да я поръси с бомби!" И показа с ръце, по летешки, как ще стане това.''
        .....19 декември 1943-ден преди първият и последен въздушен бой на Димитър Списаревски.Преди два дена неговият Messerschmitt 109G-2 се е ударил при рлирането с друг самолет и се налага да бъде ремонтиран.Идва време за изпитанието на ремонтираната машана.Но вместо изпитателят на орляка Иван Димирев,излита Списаревски.Когато скаца с „изцеден” резервоар развълнуван споделя: „Демире,вдигнах 620 км. в час.Сега да ми дойдат онези „приятели” ,ще видиш какво ще стане!”
        На 20 декември 1943- 60 бомбардировача В-24 и още толкова изтребителя Р-38 излитат от италианските си бази,за да сеят смърт в София.За да защитят столицата по тревога са вдигнати 36 Д-520 и 20 Месершмит G-2.В разгара на въздушният бой,над село Долни Пасарел се случва нещо изключително.Ето какво разказва американският летец лейтенат Джон.Маклендън: „Само шест минутеи след началото на боя,преди падна с моя изтребител,със собствените си очи видях нещо нечувано истрахотно.Не знам дали американските летци са преживявали нещо подобно в Европа.Със същите очи,с които ви гледам наблюдавах как вихрено летящ български изтребител се отдели от вече сгромолясваща се „летяща крепост” и се хвърли с всички сили върху друга и се стовари върху нея.Той откъсна опашката й и тя се разчупи като голям дъб,поразен от гръм в планината.А там бе един от най-добрите ни екипажи.Наистина страшна смърт даже и за най-смелия пилот!
        Воден от родолюбието си и жаждата за мъст,поручик Димитър Светозаров Списаревски,след като сваля един бомбардировач,жертва бладия си живот като тарани друг и загива.Едва 27 годишен става за столичани новият Свети Георги Софийски и се превръща в легенда.Посмъртно е награден с опден „За

        храбростъ” и е повишен в звание капитан.Радио БиБиСи жестоко се заканва на българските летци:”Знаем,че сте много смели,но дори всички да повторите подвига на Списаревски,нашите самолети са безброй!”
        .....Но идва нова власт и Списаревски потъва в забвение.Спомнят го единствено колегите му защитници на родното небе.Час след 45 годни, с демократичните промени личността му получава реабилитация.Със заповед ¹11 от 15 януари 1992 е произвден посмъртно в полковник,а днес клубът на летците носи неговото име.

        На последните изображения:
        Месерът,с който Списаревски извършва своя таран на 20 декември 1943
        Гробът на Списаревски в Централните софийски гробища
        Attached Files

        Comment


          #19
          Sturmpionier написа
          Стоян Илиев Стоянов
          (1913-1997)


          Роден на 12 март 1913 в село Галата,пет месеца след като баща му Илия Стоянов загива при Одрин като знаменосец на 8 Приморски полк .Учи в училище за сираци във Варна.През 1930 постъпва в Духовната семинария.През април 1934 е приет в ШЗО като кавалерист,но като такъв служи едва до есента,когато кандидатства и е приет във Военното училище. Отхвърлянето на Ньойския диктат,води до създаването на курс за летци в училището.В него постъпва в края на 1934.През 1937 постъпва в Авиаторската школа в Казънлък.Заради изключително добрите резултати,които показва,през юли 1938 е изпратен на специализация в Германия,а през септември,същата година в школата за висш пилотаж „Верньойхен”.Там той става и първият българин,летял на Messerscmitt.Дипломира се като инструктор-изтребител и обучава други български летци.През 1939 се завръща в България и е назначен за инструктор към Изтребителнта школа в Карлово.В 1943 става командир на 682-ро ято от 3/6 орляк.
          Бойното кръщене на Стоян Стоянов е на 1 август 1943,когато сваля В-24 Liberator и поврежда още един.Награден е лично от цар Борис ²²² с орден за храброст и германски Железен кръст(той е първият БГ офицер,след ПСВ,награден лично от цар Борис с орден за храброст).За цялата Символична война участва в над 40 въздушни боя и се превръща в най-резултатният български ас.На 14 септември,вече капитан поема командването на 3/6 орляк и участва в Първата фаза на Войната срещу Германия (1944-1945).В първите мирни месеци е обучава български летци на ЯК-9М в Долна Митрополия.През есента на 1945 поема командването на новосформирания 36 изтребителен полк.Следват различни длъжности: инспектор на изтребителната авиация,командир на бригада,началник на бойната подготовка на ВВС,заместник-командващ ПВО,командир на дивизя,началник на Главния команден пункт на изтребителната авиация.Уволняват го през 1956 и изпада в немилост пред комунистическата власт.Работи като строител,театрален осветител и статист в театъра на БНА.През 1960 става екскурзовод в Рилския манастир.Там той прекарва по-вече от 30 години и пише мемуаристичната си книга „Ние бранихме тебе,София”,посветена на въздушните боеве над България през 1943-1944.През 1992 с демократичните промени Стоян Стоянов най-накрая получава признание и е повишен в чин генерал-майор.
          Стоян Илиев Стоянов умира на 13 март 1997.Погребват го с почести в Карлово.

          Въздушни победи на Стоян Стоянов:
          1/08/43 ....... B-24 -бомбардировач-"свален - 3 точки
          1/08/43 ....... B-24 -бомбардировач-"повреден - 2 точки
          24/11/43 ....... B-24 " повреден - 2 точки
          10/12/43....... P-38 Лайтнинг -изтребител- повреден-0 точки
          20/12/43....... B-24 повреден 2 точки
          10/01/44 .......P-38 Лайтнинг свален -1 точка
          23/06/44 ....... B-24 свален -3 точка
          24/06/44....... B-17 свален(съвместно ) -1 точка
          26/08/44 ....... P-38 Лайтнинг свален -1 точка
          Общо по точковата система на Въздушните на Негово Величество войски(ВНВВ):15 точки

          Служба във ВНВВ:
          1943-командир на 682-ро ято
          14 септември 1945- комяндир на 3/6 орляк

          Звания във ВНВВ:
          3.10. 1937 подпоручик
          3.10. 1940 поручик
          14.09.1944 капитан
          22.10.1944 майор

          Ордени и отличия:
          Орден "За Храбростъ" ²V степен ²² клас.
          Германски орден "Железен кръст" ²² клас с лента
          Орден "За храбростъ" ²V степен ² клас
          Орден "За храбростъ" ²²² степен ²² клас

          На снимките:
          Стоян Стоянов,след нагараждаването му за боят от 1 август 1943.
          Камофлажен профил на Bf109 G-6,с който лети през пролетта на 1944
          Генерал-майор Стоян Стоянов
          Гробънт на Стоян Стоянов в Карлово
          Moйте уважения но човека не е ас. Той е свалил сам всичко на всичко три самолета, а за да се класира за "АС" трябва да е свалил като минимум 5. Точките в случая са безмислица защото повреден Либърейтър не е равносилно на унищожен Либърейтър. Ако някой не вярва да се обади да му покажа снимков материал на върнали се на два двигателя либърейтъри, оцелели след таран и прибрали се в Англия В-17 на 8 въздушна армия и т.н. И според мене точките са само признак на бардак, лоша организация(информация за каквито дава самия Стоян Стоянов в "Ние бранихме тебе София") и липса на действаща система за обективен контрол на победите.

          Comment


            #20
            Мда-напълно съм съгласен с теб.Погледни по-горе в темата и ще видиш,че и аз съм писал за точките и как пилотът може да стане ас.Но пък е някакси е прието да наричаме Стоян Стоянов и останалите бранители на родното небе асове.Да-в сравнение дори с другите съюзници на Луфтвафе по победи сме на последно място,но да не забрявяме,че ВНВВ не се сражава на Източния фронт,а срещу много по-силен противник като USAAF.Предвид тежките условия,мисля че нашите пилоти изпълняват задачите си по-добре от отлично и броя на свалените от тях самолети далеч не омаловажава подвига им.
            А,този случай за оцелелите В-17-да не става въпрос за "Таранна група Елба"?

            Comment


              #21
              Sturmpionier написа
              Мда-напълно съм съгласен с теб.Погледни по-горе в темата и ще видиш,че и аз съм писал за точките и как пилотът може да стане ас.Но пък е някакси е прието да наричаме Стоян Стоянов и останалите бранители на родното небе асове.Да-в сравнение дори с другите съюзници на Луфтвафе по победи сме на последно място,но да не забрявяме,че ВНВВ не се сражава на Източния фронт,а срещу много по-силен противник като USAAF.Предвид тежките условия,мисля че нашите пилоти изпълняват задачите си по-добре от отлично и броя на свалените от тях самолети далеч не омаловажава подвига им.
              А,този случай за оцелелите В-17-да не става въпрос за "Таранна група Елба"?
              Да за тях става дума. Лошото е че статията ми е в хартиен вид(Авиация и Космонавтика). Като как ти хрумна че USAAF e по-силен противник от ВВС РККА, при положение че даже и като тактика са коренно различни и няма база за сравнение

              Comment


                #22
                Споко-има линк в нета-ще го дам като го намеря
                А за по-силният противник-да няма база за сравнение,но мисля,че задачите на нашите пилоти са доста по-трудни отколкото,ако бяха воювали но изток.

                Comment


                  #23
                  За точковата система и аз съм раздвоен, но мисля по правилното е да се дават точки само на свалени самолети дори и за свален изтребител.


                  Иначе Sturmpionier да член съм от скоро на клуб "Списаревски" да не би и ти да си?
                  Къде и да одиш, къде и да шеташ, не се срами, не се плаши българин да си.

                  Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда.

                  Войната е много сладко нещо за тези, които не са я виждали.

                  Comment


                    #24
                    Shelenberg написа
                    Иначе Sturmpionier да член съм от скоро на клуб "Списаревски" да не би и ти да си?
                    Ами мисля,че още съм прекалено млад ,а и за съжаление нямам никакво време,пък и не знам дали в Стара Загора има крило на клуба.

                    "Не! Не се занимавам с политика.Аз съм войник на България и на българския народ!"
                    Неделчо Бончев

                    Неделчо Бончев
                    (1917-1945)

                    Един от най-храбрите български летци,вторият извършител на таран в родното небе.Роден на 21 юни 1917 в София.Също като Димитър Списаревски завършва елитната Втора мъжка гимназия,където се учи с отличен успех.Още от детска възраст мечтае да стане летец и дори заплашва майка си,че ако му попречи да го направи ще избяга от вкъщи.През 1940 завършва с 59 випуск ВНВУ и е изпратен на специализация в Пиаченца- Италия.След завръщането си учи в Карловската изтребителна школа.Бойната си служба започва в 222 ято на летище Божурище.На 1 август 1943 излита с Авия В-534 срещу отиващите към Плоещ Либърейтъри.Като командир на 652 ято на 2/6 орляк учасвоа във всички въздушни битки срещу USAAF.Първата си въздушна победа регистрира на 30 вмарт 1944,когото сваля В-17.Истинската слава обаче идва на 17 април 1944-черният ден за българската авиация.На този ден поручик Неделчо Бончев е един от 32 български летеца,излители за да дадат отпор на 450-те вражески самолета,дошли за поредната бомбардировка.За нещастие този път американските бомбардировачи не са ескортирани от двумоторните Р-38,а от едномоторните изтребители Р-51 „Мустанг”Българските пилоти смятат Мустангите за Месершмити и ги допускат прекалено близко до себе си.Когато осъзнават грешката си вече е късно-свалени са 9 български машини,а още 3 са извадени от строя.Загиват шестима български летци.Въпреки това обаче,нашите изтребители успяват да свалят 3 вражески бомбардировача и за повредят в различна степен още 8.
                    Една от свалените „Летящи крепости” (доколкото имам инфо въпросният самолет е В-24,но българските пилоти са наричали с наименованието "летящи крепости" всички 4-моторни бомбардировачи) е жертва именно на поручик Неделчо Бончев.В стремежа си да унищожи противника,на 7000 метра той извършва таран на В-24 над село Крапец. И сякаш се случва чудо....Забивайки се в опашкатата на „крепостта” взривната вълна го изхвърля от изтребителя му Ме 109G-6 и полита надолу прикован към седелката си.Едва в последния момент с огромни усилия успява да се освободи от нея и да разтвори парашута си.При тази „борба” пилотът загубва ботушите с и нагазва бос в преспите сняг.Няколко дена по-късно пред вестник „Утро” Бончев скромно ще каже за този случай: „Увлякох се в противника и трябваше да го сваля.Това е всичко”
                    Предстои шест месечно възтановяване в болница,но идва нова беда-бончев се простудява и развива пневмоние.Завръща се 652 ято едва презоктомври,когато обстановката коренно се е променила и бойните действия вече се водят срещу бившите съюзници.
                    ....10 октомври 1944.Поручик Неделчо Бончев води изтребителна четворка към Крива паланка,с цел щурмова атака на немска моторизирана колона.германците обаче откриват силен зените огън и самолетът на Бончев запушва силно.Самият той е принуден да скочи с парашут.Пленен от германците е отведен във военнопленически лагер в Южна Германия.На два пъти го конвоират до Виена с цел да сътрудничи на задграничното пронацистко правителство на Александър Цанков,но бончев категорично токазва.поради непосилните условия в лагера отново равива пневмония.При конвоиране до нов лагер,летецът изостава заради болестта си и бива застрелян от група есесовци.Така загива един от най-храбрите български летци,чийто гроб и до ден днешен е неизвестен...

                    Въздушни победи на Неделчо Бончев:
                    20.12.1943 поврежда В-24 2 т.
                    30.03.1944 сваля В-17 3 т.
                    17.04.1944 сваля с таран В-24 3 т.
                    Общо:8 точки по системата за оценяване на победите на ВНВВ.

                    Служба във ВНВВ:
                    222 ято
                    652 ято на 2/6 орляк

                    Звания във ВНВВ:
                    16.06.1940 подпоручик
                    16.06.1943 поручик
                    1.01.1945 капитан (посмъртно?)

                    Ордени и отличия
                    орден "За храбростъ" ²V степен ²² клас
                    Attached Files
                    Last edited by Sturmpionier; 20-11-2005, 21:04. Причина: Автоматично сливане на двойно мнение

                    Comment


                      #25
                      Sturmpionier написа
                      Ами мисля,че още съм прекалено млад ,а и за съжаление нямам никакво време,пък и не знам дали в Стара Загора има крило на клуба.

                      Няма значение че си млад важно е любовта към авиацията дори и да не си голям спец в тази област нещо като мен , за времето е друг въпрос, а доколкото знам само в София има клуб, няма някакви други клонове в България.
                      Къде и да одиш, къде и да шеташ, не се срами, не се плаши българин да си.

                      Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда.

                      Войната е много сладко нещо за тези, които не са я виждали.

                      Comment


                        #26
                        Аз на този клуб шапка му свалям,че поставя плочи на домовете на българските орли,защитници на България в 1943-1944.А Шеленберг-я кажи те срещал ли си се с някои от тях-полковник Петър Манолев например?

                        Comment


                          #27
                          Хер Бригадефюрер, с цялото си подобащо уважение се осмелявам да Ви попитам - статута на клуба позволява ли разкриването на клонове по места ?
                          SEMPER AGRESSUS

                          Comment


                            #28
                            Значи с почти всички ветерани-летци (живи до днес), които са в клуба и които не са съм се срещал. Значи не съм се срещал само с Петър Манолев него го изтървах на честването защото имах ангажименти и нямаше как да отида до София и не съм срещал и Стефан Маринополски. Имам снимки с повечето от тях и скоро ще гледам да ги сложа тук.


                            Иначе да си призная не знам дали клуба позволява да се разкриват клонове в други градове, но предполагам че не но не съм сигурен. А и по принцип в момента клуба да си призная чесно почти не функционира
                            (това беше го казал един от младите, който е един от редовните) младите които са в него почти не ходят на сбирките (с изключение на 3-4), аз който съм член от септември и съм от Добрич имам ли свободно време и съм в София винаги правя всичко да отида на някоя от тях. Абе има май някакви дрязги там ама аз още не съм много запознат, дори още не са ме приели официално и не съм получил книжката и значката която има всеки член на клуба. Иначе с тях (ветераните) времето минава много бързо и весело.

                            Може да видите форума на ВНВВ - http://www.vnvv.com/forum/ там могат да ви кажат повече подробности ако ги попитате и да видите снимки от други чествания.
                            Last edited by Shelenberg; 29-11-2005, 11:12.
                            Къде и да одиш, къде и да шеташ, не се срами, не се плаши българин да си.

                            Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда.

                            Войната е много сладко нещо за тези, които не са я виждали.

                            Comment


                              #29
                              Най-резултатният румънски ас

                              Constantin "Bâzu" Cantacuzino
                              (Константин "Бязу" Контакузино)

                              Constantin Cantacuzino е роден на 11 ноември 1905 в богато семейство в Букурещ.Още в гимназиалните си години започво да се увлича по моторния спор,като печели и няколко съзтезания.Практикува също тенис,а през 1933 е капитан на румънския национален отбор по хокей на лед.през същата година постъпва в Пилотското училище.След завършването му е известно време пилот на румънския принц Бибеску,както и на президента на Световната авиационна федерация.През 1939 печели националния турнир по въздушна акробатика с Buecker Bue-133 Jungmeister.През 1941 става главен пилот на румънската национална авиокомпания LARES.
                              На 22 юни 1941 Кралство Румъния обявява война на СССР.Въпреки,че е доволен от професията си Кантакузино постъпва като летец-изтребител в Кралските румънски военновъздушни сили заминава на фронта във своя 53 изтребителен отряд.От 5 юли до 31 октомври 1941 регистрира 4 въздушни победи със своя Hurricane Mk. I .След тази дата е демобилизиран и като резервист поема отново задълженията си в LARES.Завръща се обратно в на 5 май1941и става командир на въоръжения с Ме-109G-2 57 изтребителен отряд. На 29 юни той и неговият воден, опитвайки се да защитят 3 румънски Ju-88A-4s влизат в бой с 10 съветски изтребителя.Контакузино оспява да свали два Яка-а,но палучава тежки повреди и каца по корем.Два от бомбардировачите обаче са също свалени.
                              През юли,макар и самолетът му да не разполага с необходимите уреди участва в няколко нощни мисии срещу съветската бомбардировачна авиация.Поради твърде големия риск гирманските съюзници забраняват нощните полети.
                              На 27 юли 1943 капитан Константин Кантакузино влиза в бой с 3 съветски Яка-а.Един от тях е на асът Николай Химушкин (11 победи).В последвалата схватка румънският пилот съумяхва да мине за руснакът и доа го свали.По обратния път към летището запраща къвм земята също и един Пе-2. Заради успехите си,получава на 28 август Железен кръст ² клас.
                              През есента на 1943 Bâzu се разболява и е хоспитализиран
                              Завръща се на 10 февруари 1944 и взима участи е във въздушните сражения над Молдова,а на 15 април сваля Liberator .
                              На 31 май 7 изтребително група е зачислена към румънската ПВО,а Константин Контакузино постъпва в в 9 изтребителна група,също част от вътрешната ПВО.Той е първият румънски пилот,свалил „Мустанг”.След смъртта на капитан А. Сарбанеску става командир на 9 ИГ.
                              На 23 август румъния скъсва с Оста,а Луфтвафе започва да бомбардира Букурещ.При отбранителнитебоеве Кантакузино успява да свали три Не-111.
                              Несъмнено най-интересната задача на Контакузино е превозът с Ме 109Г на подполковник Джеймс Гън(най-висшият американски румънски военнопленник) до Италия над вражеския тил.
                              Капитан Константин Контакузино войната с 56 въздушни победи,като по този начин става най-резултатния румънски ас.
                              С идването на новата комунистическа влас асът емигрира в Испания,където участва във въздушни шоута.Умира на 26 май 1958 при все още неизястнени и за самите румънци обстоятелства.

                              Служба в Кралските румънски ВВС:
                              5 юли-30 октомври 1941 53 изтр.отряд
                              26 април 1943-31 май 1944 7 ИГ
                              31 май 1944-9 май 1945:9 ИГ

                              Бойни мисии:608

                              Победи: 56 + 13 непотвърдени

                              Ордени
                              Mihai Viteazul ²²² клас
                              Mihai Viteazul с мичове ²²² клас
                              Virtutea Aeronautica командирски клас
                              Eiserne Kreuz ² клас

                              На 2 изображение:Ме 109Г-4 на Контакузино от лятото на 1944 с отбелязани 40 победи на опашката.
                              На 3 снимка:Ме 109Г-6,с който Контакузино лети до Италия
                              На 4 снимка:Контакузино и подполковник Гън.
                              Attached Files

                              Comment


                                #30
                                Аз предлагам да пишеш информация за летците асове на Луфтвафе от другите страни, а за накрая да оставиш българските. Казвам го защото за българските мога да ти помогна и аз, пък и от форума на ВНВВ едно от момчета с още някой друг правят подробен сайт за нашите летци така че дай първо което имаш за другите асове, пък после да почваме нашите
                                Къде и да одиш, къде и да шеташ, не се срами, не се плаши българин да си.

                                Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда.

                                Войната е много сладко нещо за тези, които не са я виждали.

                                Comment

                                Working...
                                X