Идеи за втората игра: Държави, Политика, Контрол

[messire Woland]

Тук ще се постват ( спама ще го трия ) идеи за втората игра, само за тези области:
Политика
Държавни строеве
Разпределение на властта на играчите в държавите

Като, аз реших на първо време да опиша една по една големите държави.

Всеки, който реши, може да постне своето мнение по тези въпроси тук.

[messire Woland]

Идеи за втората игра: Държави, Политика, Контрол

Великобиртания, политическо устройство:
Принцип I: тъй като Великобритания е демократична държава, нещата ще се решават на правителствено ниво, на заседание на Кабинета, като гласовете ще са рапределени така:
Премиер-Министър: 3 гласа
Министър на Индустрията (Икономиката): 2 гласа
Външен министър: 1 глас
Началник на ГЩ - 1 глас
Първи Лорд на Адмиралтейството - 2 гласа
Министър на Колониите: 2 гласа
Всички останали: 0 гласа

Премиер-Министър:
управлява държавата и нейната политика;
разпределението на бюджета, в смисъл на това, какъв процент ще е за военни, какъв за търговски и какъв за социални нужди (обсъжда го с Министъра на Индустрията, на заседание на Кабинаета).
военните дела:
Сухопътната армия - в мирно време не може да й дава заповеди, а само съвети и напътствия, чрез Началника на Генералния Щаб.
Флот - може, в съгласие с Първия Лорд на Адмиралтейството да определя дислокацията на главните кораби на Флота.
Външната политика - контролира я съвместно с външния министър.
Вътрешната политика - контролира я сам, главно чрез пресата (пропаганда)
Може да сменя отделни министри, но ако се опита да смени двама еновременно или трима един след друг, Кабинета пада и страната отива на избори.

Други играчи:

Министър на Индустрията (Икономиката): определя какво и как ще се произвежда в заводите на държавата. Отговаря за правилното функциониране на икономиката на държавата (въвеждането на данните за производството).

Първи Лорд на Адмиралтейството: Ръководи Кралския Флот. Определя дислокацията на корабите и поведението им. За главните сили на Флота (разположението и целите им) се съветва с Премиер-Министъра и следва текущата политика на държавата.

Външен Министър (Дипломат): Ръководи външната политика на държавата, като провежда идеите, които са били обсъждани на заседания на Кабинета. Може да провежда и свои инициативи, но трябва да са одобрени поне като идея от Премиер-Министъра.

Военен Министър (началник на ГЩ): отговаря за поддръжката на армията и за движението на войските. Планира операциите на сухопътната армия и ВВС, под политическото ръководство на Премиер-Министъра.

Министър на Колониите: Определя дела на Колониите в общата икономика на Империята, техните данъци и търговия. Може да определя и прехвърля към Метрополията 50% от Армията, Флота и ВВС на Колониите и Доминионите. Работи под политическото ръководство на Премиер-Министъра.

Шеф на тайната служба: Отговаря за разузнаването и контра-разузнаването. Подчинен е пряко на Премиер-Министъра.

Кабинет в сянка: Това е опозицията, която влияе на страната чрез пресата. Може да дойде на власт и да сформира Кабинет, чрез избори.

Принцип II:
На всеки пет години, в страната ще има избори, на които Кабинета или ще се преизбира, или ще печели "Кабинета в сянка".

Принцип III:
Демократичните държави не могат директно да обявяват война. За целта трябва: а.) да имат основателна причина и б.) общественото мнение да е подготвено. Иначе, може да се стигне до падане на правителството. Тоест, не може да осъществява агресии и да прави големи репресии в Колониите, без одобрение на населението.
Одобрение от народа може да се получи, чрез организирането на агитационна кампания в пресата.

[messire Woland]

ВЕЛИКОБРИТАНИЯ

СССР - политическо устройство:
Принцип I:
Тъй като СССР е тоталитарна държава, Партията контролира всичко, а Генералния Секретар контролира еднолично Партията.

Роли (подредени са по важност и сила):

Генерален Секретар на Партията: контролира еднолично цялата държава, може да сменя своите подчинени по всяко време или да сменя функциите им.
Определя външната и вътрешната политика, пропагандата, производството и армията.

Шеф на НКВД: Ръководи тайната служба, като прокарва политиката и следва идеите на Генсека. Може да определя какво да пише в пресата, за да контролира настроенията или да провежда кампании по дезинформация или чистки, за справяне с недоволството. Има си и собствено влияние в държавата. Отговаря за вътрешното положение в държавата и донякъде за пропагандата.

Народен Комисар на Отбраната (НКО): Движи нещата с армията, ВВС и флота, определя дислокацията и заповедите към военните части. Няма реално влияние, следва изцяло заповедите на Генсека. Отговаря за съставянето на военните планове.

Народен Комисар на Промишлеността: Командва народното стопанство, като следва партийната линия. Отговаря за промишлеността и търговията.

Народен комисар на Външните Работи: Ръководи дипломацията, пак според партийната линия. Отговаря за Дипломацията на държавата и за пропагандата.

Опозиция: на практика не съществува. Няма и избори, Генсека може да бъде сменен само чрез преврат.

Принцип II:
СССР може да воюва с когото си иска, без последствия големи за лоялността на населението. Но ако Генсека иска нещата да са под контрол е добре също населението да бъде подготвено за война, чрез пропаганда.
Принцип III:
За да може Генсека да сени безболезнено Шефа на НКВД, е добре да подготви нещата и да си осигури съдействиета на армията за тази операция. Ако иска да смени който и да е друг, трябва само да каже на главния Чекист.
Принцип IV:
За да може един преврат срещу Генералния Секретар на Партията да е успешен, трябва да са се сговорили Шефа на НКВД и Шефа на НКО. Като след преврата (тъй като не може да има два Вожда), държавата може да залитне към военна диктатура или нещо от този сорт.

[messire Woland]

СССР

Германия - политическо устройство.
Принцип I: Тъй като Германската Империя е националсоциалистическа държава, но същевременно има и частна инициатива, Фюрера контролира не изцяло и не всичко в държавата. Функциите и отговорностите са по-разхвърляни, отколкото например в СССР.

Роли:

Фюрер: Определя и контролира външната и вътрешната политика еднолично. Ръководи промишлеността, като се съветва със своя Имперски Икономически Министър. Определя целите на армията, без да се бърка директно във военните планове. В случай на война, може да узурпира повече от една функция и да ръководи пряко нещата. За да смени министър, трябва да има поне малко обществено одобрение или пропаганда.

Имперски Икономически Министър: Детайлно ръководи промишлеността и търговията на страната, според идеите на Фюрера. Отговаря за всичко свързано с производство и търговия.

Върховно Командване на Вермахта (ОКВ): Ръководи Въоръжените сили на Империята. Отговаря за тяхната дислокация и поведение, за стратегията и заповедите им. Ръководен е по всички политически въпроси от Фюрера.

Главно Командване на Армията (ОКХ): Отговаря за сухопътната армия. Ръководен е от шефа на ОКВ.

Луфтвафе (ВВС): Отговаря за военно-въздушните сили. Ръководен е от шефа на ОКВ.

Кригсмарине (ВМС): Отговаря за военната флота. Ръководен е от шефа на ОКВ.

Райхсфюрер (Имперски Вътрешен Министър): Отговаря за Дипломацията на държавата (ръководен е от фюрера).

Имперски Министър на пропагандата: Отговаря за пропагандата, като тук има голяма степен на самостоятелност, но трябва да следва идеите на Фюрера.

Имперски Външен Министър: Провежда политическите идеи на Фюрера във външната политика на Райха.

Опозиция: също на практика няма. Избори също няма, има само една партия. Би могло, при сговор на двама или трима от влиятелните хора в държавата, Фюрера да бъде свален. Това обаче може да стартира гражданска война. При успешен преврат евентуално строя може да бъде сменен, но е по-вероятно да последва военна диктатура.

[messire Woland]

Имперска Германия

Япония - политическо устройство.
Принцип I: Япония е демократична държава, но по свой собствен начин. Императорът има последна дума в Имперския съвет, но ежедневните проблеми и текущите политически решения се взимат от Министър-Председателя или съответните министри. Императорът е несменяем.
Принцип II: Правителствата на Япония се сменят от Императора. Когато той реши, може да смени своя Министър-Председател и да му даде възможност да направи свой екип.

Император: Има последната дума по всички по важни въпроси, но може да изказва мнението си само на Тайния Имперски Съвет.

Министър-Председател: Управлява държавата, назначава и уволнява министрите. Определя външната и вътрешната политика, както и дяловете на индустрията, колко за какви нужди да отиде. Управлява Япония и Корея.

Глава на Тайния Съвет на Компаниите (Индустрия): Разпределя (по съвета на Министър-Председателя) и управлява индустрията.

Външен Министър: Отговаря за външната политика (може Министър-Председателя да отговаря за нея и да заема и този пост)

Имперски Генерален Щаб: Управлява сухопътната армия и армейската авиация. Не е зависим от Министър-Председателя, може да бъде сменен само от Императора, или заедно с цялото правителство. Управлява завзетите от Империята територии в Китай и Монголия.

Щаб на Обединения Имперски Флот: Управлява Флота и флотската авиация. Не е зависим от Министър-Председателя, може да бъде сменен само от Императора, или заедно с цялото правителство. Управлява островните владения на Япония в Тихия океан.

Шеф на Кемпейтай: Отоговаря за шпионажа и контрашпионажа. Подчинен е директно на Императора. Не може да бъде сменен, при промяна на правителството.

Опозиция: това би могло да бъде някой министър или друг играч, желаещ Министър-Председателския пост. Властта може дори временно да бъде взета от военните, като шефът им заема Министър-Председателския пост.

[messire Woland]

Императорска Япония

Китай - политическо устройство:
Тъй като в Китай в този исторически период има гражданска война, част от територията е окупирана от Япония, а други части са под контрола на други велики сили, политическото устройство ще е от две части, само частично свързани помежду си:

Роли:

Главнокомандващ на Въоръжените Сили, Глава на Републиката, Председател на ЦИК на Гоминдана, Генералисимус Чан Кай Ши: Управява еднолично "демократичен" Китай. Определя външната политика на цял Китай, ръководи армията и вътрешната политика на своята част от Китай.

Шеф на Индустрията: Отговаря за индустрията и производството в частта на Чан Кай Ши.

Председател на Комунистическата Партия на Китай, Мао Цзе Дун: Ръководи еднолично своята част от Китай. Определя вътрешната политика, индустрията и ръководи армията.

[messire Woland]

Поднебесната Империя

Великобритания:
Списък на доминионите и колониите със самостоятелно и
полусамостоятелно управление:

Канада:
роли:
Министър-Председател
Министър на Промишлеността
Началник на ГЩ

Австралия:
роли:
Министър-Председател
Министър на Промишлеността
Началник на ГЩ

Южна Африка:
роли:
Министър-Председател
Началник на ГЩ

Индия:
роли:
Вицекрал

Доминионите дават част от продукцията, армията и флота си на Великобритания (различна за всеки доминион). Външната им политика се управлява изцяло от Лондон. Техните правителства контактуват с Министъра на Колониите или с Британския Министър-Председател.

[rambler]

Доминиони и Колонии на Великобритания

Някой, струва ми се сър Грей, повдигна някъде въпроса за целите. Добре е да се поставят цели пред държавите, които те трябва да постигнат, за да спечелят, като тези цели са различни за отделните държави. Ако за една тоталитарна държава цел - завладяване на целия свят е приемлива, то за една демократична държава целта може би била била постигане на икономическо господство или нещо в този дух. При смяна на управлението биха могли да се променят и целите.

[Imperial]

хм

НО

не мисля че "целите" трябва да се обявяват публично. Никоя държава не е обявила пред другите "аз ще завладея света" 10г. преди да го започне, все пак за какво е разузнаването, дипломацията и пропагандата нали именно за да заблудиш другия че целите ти са такива а не други

[княз Крылов]

А защо не вевведем такива понятия като явна и скрита доктрина и цели Нещо като лице пред света и "какво си привим ние в тъмното мазе"

[gollum]

Е, да, но това донякъде се обслужва именно от пропагандата. Тя е "образ за предсвета", който винаги е достъпен за останалите (макар че може да бъде разделена на вътрешна и външна). Мисля че все пак целите трябва да ги определя този, който управлява държавата, евентуално на таен съвет с останалите. Ако поставим твърди цели, те само ще ограничават играта и не мисля, че ще спомогнат за да стане тя по-динамична или интересна.
И без друго част от целите ще си идват сами. Напр. Великобритания е в такова положение, че ще не ще, ще трябва да защитава колониите и доминионите си (и печалба з анея ще е по-скоро запазване целостта на Британската империя).
За по-зависимите държави (доминионите или Китай) целта ще бъде да постигнат някакъв вид независимост и възстановяване на исконните територии (особено за Китай). Могат да се въведат общи доктринални цели, но те няма как да останат тайни, затова не ми се струва много подходяща тази идея.

[Sir Gray]

Аха и кой кара Китай да си възвъща изконните територии, не е ли по-добре за него да остави няколко милиона китайци в робство, да се съюзи с Япония и да пометат половината свят? Това е идеята, да се определят и дефинират тези абстрактни цели, които все пак вкарват в конфликт повечето големи нации. Иначе просто водени от "чистия интерес" всеки ще се съюзи с по-силния алианс, ще сгазят останалия един или двама играчи и всички ще са победители. (както и донякаде се получава в тази игра също)
Още нещо, без предварителни цели никой не засташава колониите на Англия, всеки би бил по-навит да има Англия за съюзник отколкото да се бори за някаква си забутана Индия.

[gollum]

Донякъде съм съгласен с теб (т.е., има смисъл някакви под правила за цели да се приемат, но те не трябва да са ограничаващи, а по-скоро препоръчителни).
А за Великобритания - не съм съгласен с теб. При нея проблемът идва от лошата свързаност на териториите й, и необходимостта да пази твърде много, разкъсани като местоположение повинции. Това автоматично я прави много уязвима и местните сили (като Япония или Китай) или големите морски сили (като САЩ), някак естествено могат да решат, че им е по-изгодно да и отнемат слабоохраняваните територии, вместо да се съюзяват с нея.
Не е лошо да има цели, но те не трябва да са обвързващи (защото иначе - виждаш какво става в Hearts of Iron, примерно). Не трябвада се опитаваме да наподобим реалността, като конкретна ситуация, а по-скоро като принцип на действия. Тъй или инак, от определена начална позиция и ресурси, има не прекалено много варианти за действия - няма смисъл да ги ограничаваме допълнително (още повече, ако заложим подобия на ералните вътрешни ограничители - зависимостта от ресурсите, например, или от морските транспортни пътища).
Естествено, въпросът не е еднозначен.

[messire Woland]

Абе ... няма лошо с това за целите, но кой знае защо това ми прилича малко на една друга игра. Едно време се играеше повече, напоследък не съм я виждал - играта "Риск". Представляваше игра на карта (картонена), на картата на света, като в началото играчите си разпределяха провинциите по случаен ред, след което всеки си теглеше едно картонче със "целите си за играта", които цели оставаха тайна за всички останали.

[messire Woland]

Цели

Бразилия - политическо устройство. Бразилия от края на 30те години е диктатура, подобна на фашизма в Италия и далчено подобна на национал-социализма в Германия. Авторитарна държава, но в Бразилски стил ("Естадо Ново" - Нова Държава)
Принцип I: Поради спецификата на Бразилската политика, нещата стоят по следния начин:
1. Предполага се, че на всеки 4 години ще има избори (декември, 1941 г.).
2. Генерал-Президента е все пак военен диктатор и би могъл да ги отмени, но това би усилило недоволството в народа.
3. В страната има перманентно високо недоволство, донякъде базирано на честите смени на демократично управление с военна диктатура.
4. Въпреки военната диктатура, в страната решаваща е частната собственост на едрите земевладелци. Инфраструктурата е подобна на тази в САЩ.
Принцип II: Бразилската политическа ситуация е много зависима от положението в света. Когато по-силни в световен мащаб са фашистите, позициите на Генерал-Президента се засилват; Ако побеждават демокрациите, се засилват позициите на Главата на съвета на Губернаторите; А, ако побеждават комунистите, се засилва влиянието на опозицията; и последно, ако побеждват японците, се засилва влиянието на Генералисимуса.
Принцип III: Бразилия е много зависима от външни икономически влияния и "икономически помощи" от заинтересовани страни.


Генерал-Президент Варгас: Военен диктатор, от фашистки тип. Определя външната политика и ръководи армията, но има малко влияние над индустрията. При размирици в страната би имал сигурната поддръжка на между 1/4 и 1/3 от армейските подразделения.

Глава на Съвета на Губернаторите: отговаря за вътрешната политика, разузнаването и реда в страната. Командва разположените в страната армейски части. При размирици в страната би имал сигурната поддръжка на между 1/4 и 1/3 от армейските подразделения.

Директор на Института по захарта и алкохола, националния департмент на кафето и Института по какаото: Отговаря за икономиката на страната - индустрия и търговия.

Генералисимус, командващ Бразилската армия: Формално е под командата на на Генерал-Президента, но на практика има много по-голямо влияние над офицерите и при разногласия на между 1/3 и 1/2 от армейските подразделения биха го последвали.

Опозиция: Бразилската Компартия. Тя разчита на между 1/10 и 1/4 от военните гарнизони в страната.

Принцип IV: При нов, неуспешен преврат, Бразилия най-вероятно ще се върне към разделението и гражданската война.