Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Културната политика на българската държава във Вардарска Македония (1941-1944 г.)

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Културната политика на българската държава във Вардарска Македония (1941-1944 г.)

    Годините 1913-1915 и 1918-1941 г. са жесток удар върху българщината във Вардарския дял на македонските земи. Сръбските власти с големи жестокости избиват и прогонват хиляди българи. Тежък е ударът и върху българското образование. Закрити са 556 начални училища с 847 учители и 33056 ученици; 35 прогимназии със 106 учители и 1955 ученици; 5 гимназии с 25 учители и 875 ученици (Гергов, И. Днешното положение на Македония под сръбска и гръцка власт и ОН. София, 1925, с. 15.). Или общо са затворени 596 училища с 978 учители и 35886 ученици. Закрити са всички читалища. Прогонена или избита е голяма част от българската интелигенция, която е моторът на културните процеси и бариера против посърбването и македонизирането на населението.
    На мястото на затворените български училища са открити сръбски, които провеждат антибългарска политика, но без голям успех. Т. напр. през 1913 г. в Битоля е открито сръбско училище, в което не се записва нито един ученик. (Гоцев, Сл. Борбите на българското население в Маседония срещу чуждите аспирации и пропаганда 1878-1945 г.С., 1991, с. 137.) И така три десетилетия до 1941 г., когато български учители отново застават зад учителските катедри.

    1. Установяване на българска власт в Македония.
    България се присъединява към Тристранния пакт на 1 март 1941 г. Според плановете на Вермахта на България е предложено да участва с военни части срещу Югославия и Гърция. Цар Борис ІІІ отклонява "поканата", но приема след разгрома на съседките ни български войски и администрация да бъдат настанени в Беломорието и Вардарско и така да се реализира българският национален идеал. Пета българска армия навлиза във Вардарско на 19 април 1941 г. и заема по-голяма част от областта, т.е. до италианските войски в т.нар. "Виенска линия". (Тошкова, В. България и Третият Райх. С., 1975, с. 59) Въпреки българското желание германците не смятат "новите земи" за част от България, а само за дадени за "временно ползване". Доказателство за това е издадената през 1942 г. в Берлин " Политическа карта на Дунавското пространство". (Пак там, с. 98)
    Въпреки това българската държава винаги гледа на тези земи, администрирани в две области - Скопска и Битолска, като на неотделима част от българската държава. Българските власти започват политическо, икономическо и културно приобщаване на Македония към Майка България.

    2. Няколко бележки за създаване и развитие на българските културни институти във Вардарска Македония.
    Българските власти, и в София, и в Скопие, разчитат много на образованието и културните институции за да повишат културното ниво на населението, но и за да възстановят българското самосъзнание на дебългаризираните граждани. На културните институции се гледа като на елемент, който допълва образованието и спомага за неговото развитие. За важността говори и фактът, че на откриването им присъства лично министър Йоцов.
    На първо място трябва да се споменат читалищата, които са фактор за съхраняване на фолклора и традициите, за по-добра информираност и грамотност на по-възрастните поколения, особено в селата. Откриваните читалища, а те само до средата на 1942 г. са 47 (Сп. Училищен преглед, 1942, кн. 5-6, с. 709) са на издръжка на българската държава.
    Крупен културен институт става Народната библиотека в Скопие открита през месец август 1942 г. Първият и директор е Георги Шоптраянов. Всички нейни книги са закупени и подарени от Министерството на народното просвещение. (Пак там) С изменение и допълнение на Закона за депозиране на печатните издания библиотеката се обогатява с по един екземпляр от всяка излязла книга.
    Освен тази инициатива МНП всячески поощрява разпространението на книги, учебници и списания. Само до лятото на 1942 г. сред населението са разпространени близо 420 хиляди бройки. Издава се и специалния сборник Родни слова . (Пак там, с. 708) Създадена е и Българска библиотека , която отпечатва 35 книги с историческо и географско съдържание. (Пак там, с. 714) За популяризиране на българските печатни произведения в Скопие е открит Дом на изкуствата и печата.
    В центърът на областта Скопие е открит Народен музей с три отдела: Старовековен, Средновековен и Етнографски. Всичките 14 специалисти, начело с директора Христо Вакарелски са от старите български предели. (Пак там, с. 712) Тези ентусиасти откриват собствена библиотека, обикалят Македония и събират материали, подтикват местното население да събира старини и ги предава в музея, подреждат експозиции, създават фолклорен архив, каталогизират недвижими исторически паметници.
    Изключително голяма родолюбива дейност развива основаният през август 1941 г. Народен театър в Скопие с директор Ст. Стоилов. Театралната трупа от 14 артисти обикаля градове и села и изнася пиеси изключително дело на български автори на историческа и изобщо родна тематика.
    Поощрява се и развитието на музикалната култура и хоровото дело. Имайки предвид, че македонската младеж има добри музикални данни, но слаба музикална грамотност, се обръща специално внимание на музикалното образование. В македонските земи са командировани добре подготвени учители по музика. Отбелязва се, че учениците с голямо желание възприемат патриотичните песни. (Пак там, с. 709-710) В Скопие е открита Държавна музикална гимназия, а сред многото хорове като най-активен се откроява Скопският народен хор Борис Дрангов с ръководители учителите по музика Скалов и Хаджиниколов.

    Големите грижи, които българските власти полагат за развитие на различни аспекти от българската култура в македонските земи показват принципно следвана политика. Вследствие на нея, за кратко време, не само се повишава забележително културното и образователно ниво на населението, но се укрепва като цяло българското национално самосъзнание. Друг плюс за местното население, е фактът, че българските власти създават институти, които сръбската власт никога не е открила в тези земи.

    3. Край на българското образование в Македония
    Участието на България в хитлеристката коалиция става особено остър проблем в средата на 1944 г. В предвид на незавидното положение на немско-италианските съюзнически войски по фронтовете, правителството на Багрянов, а после и на Муравиев усилено търсят пътища за излизане от войната. В началото на септември българските управляващи решават да изтеглят едностранно българските войски от Вардарска Македония, макар че български войски през есента на същата година асвобождават македонските земи от немски войски. Този акт променя из основи вътрешнополитическата обстановка в областта. Като резултат от отстъплението на българската държавност е сложен край и на българското образование и развитие на българската култура в Македония, а с това и на възможността за окончателно връщане на българската идентичност на местното население. Българските учители се връщат в България. Училищните сгради отварят отново врати, но не като български, а като югославски училища, а културните институти затворени.
    Сръбските националисти и македонистите учредяват на 2 август 1944 г. в манастира Св. Прохор Пшински АСНОМ, т.е. провъзгласяват Вардарска Македония за федерална единица от Югославия. Това решава съдбата на областта, но не чрез самоопределение на населението, а чрез диктат на Белград, още повече, че присъстващите 60 делегати са хора изповядващи политиката на ЮКП по македонския въпрос. (Гоцев, Сл. Цит. съч., с. 187) Тези делегати вземат решения освен за създаване на македонска държава, но и на уникални неща в световната история на македонска нация, македонски език и азбука. През следващите месеци под ръководството на ЮКП тече процес на усилена дебългаризация на населението. Забранено е издаването и внасянето на български книги, вестници и списания. Всички български надписи, включително и в училищата, са заличени. Малтретирани и избити са хиляди македонци, само защото се чувстват българи. И което е най-тъжно преправя се учителката на народите ИСТОРИЯТА.
    Segovez

    #2
    "Зле позната, зле разбрана, балканска Европа е обгърната с черна легенда, изпълнена с въстания и кланета, войни и атентати. Двоен филтър пречи на доброто опознаване на Балканите - от една страна, не малката доза интелектуална леност на Запада, който не смята за нужно да се съсредоточи върху тъй сложните проблеми на една и без това периферна и бедна зона; от друга страна, недобросъвестността на балканците, които от век и половина насам отправят към Запада изключително само послания на националната пропаганда, при която всеки народ брани собствената си кауза, като очерня съседите, което далеч не помага за разбиране на ситуацията."
    Бернар Лори, "Балканска Европа от 1945 до наши дни", стр. 7, ИК "Колибри", 2005
    "No beast so fierce but knows some touch of pity."
    "But I know none, and therefore am no beast."

    (Richard III - William Shakespeare)

    Comment

    Working...
    X