Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Българското образование във Вардарска Македония (1941-1944 г.)

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Българското образование във Вардарска Македония (1941-1944 г.)

    Българското образование във Вардарска Македония (1941-1944 г.)
    Кънчев

    Годините 1913-1915 и 1918-1941 г. са жесток удар върху българщината във Вардарския дял на македонските земи. Сръбските власти с големи жестокости избиват и прогонват хиляди българи. Тежък е ударът и върху българското образование. Закрити са 556 начални училища с 847 учители и 33056 ученици; 35 прогимназии със 106 учители и 1955 ученици; 5 гимназии с 25 учители и 875 ученици (Гергов, И. Днешното положение на Македония под сръбска и гръцка власт и ОН. София, 1925, с. 15.). Или общо са затворени 596 училища с 978 учители и 35886 ученици.
    На мястото на затворените български училища са открити сръбски, които провеждат антибългарска политика, но без голям успех. Т. напр. през 1913 г. в Битоля е открито сръбско училище, в което не се записва нито един ученик. (Гоцев, Сл. Борбите на българското население в Маседония срещу чуждите аспирации и пропаганда 1878-1945 г.С., 1991, с. 137.) И така три десетилетия до 1941 г., когато български учители отново застават зад учителските катедри.

    1. Установяване на българска власт в Македония.
    България се присъединява към Тристранния пакт на 1 март 1941 г. Според плановете на Вермахта на България е предложено да участва с военни части срещу Югославия и Гърция. Цар Борис ІІІ отклонява "поканата", но приема след разгрома на съседките ни български войски и администрация да бъдат настанени в Беломорието и Вардарско и така да се реализира българският национален идеал. Пета българска армия навлиза във Вардарско на 19 април 1941 г. и заема по-голяма част от областта, т.е. до италианските войски в т.нар. "Виенска линия". (Тошкова, В. България и Третият Райх. С., 1975, с. 59) Въпреки българското желание германците не смятат "новите земи" за част от България, а само за дадени за "временно ползване". Доказателство за това е издадената през 1942 г. в Берлин " Политическа карта на Дунавското пространство". (Пак там, с. 98)
    Въпреки това българската държава винаги гледа на тези земи, администрирани в две области - Скопска и Битолска, като на неотделима част от българската държава. Българските власти започват политическо, икономическо и културно приобщаване на Македония към Майка България.

    2. Създаване и развитие на българското образование във Вардарска Македония
    Веднага след установяване на българска власт в Македония Министерството на народното просвещение предприема енергични мерки за правилно организиране на просветния живот в Македония. Първа грижа на Министерството е да проучи състоянието на учебното дело. За тази цел е сформирана и командирована комисия в състав: П. Енев - началник на отделение за прогимназиите, Ст. Димитров - директор на Първа Софийска девическа гимназия, Г. Налбантов - областен училищен инспектор, М. Велев - околийски училищен инспектор и други длъжностни лица. (Училищен преглед. С., 1942, с. 700) Комисията проучва броя на подлежащите на задължително обучение деца, нужният брой училища и учители.
    Паралелно с това МНП администрра училищата в две учебни области - Скопска и Битолска, покриващи се с границите на административните области. Гимназиите и прогимназиите остават под едно управление, но си вдят отделно книговодство, писмоводство и архив и се опрделя пложението на учителите. Околийският училищен инспектор ревизира и атестира учителите. Гимназиалният директор ревизира и следи учебната работа на гимназиалните и прогимназиалните учители. Гимназиалните учители за попълване на хорариума могат да вземат часове и в прогимназии, а прогимназиалните учители могат да преподават и в гимназии, ако е компетентен. Гимназиалният директор разпределя заварения училищен инвентар, разпределя учебните помещения и се грижи за обезпечаване на учебния процес откъм финанси. (Пак там, с. 701) За да се опреснят знанията на учителите, родом от Македония, по български език и литература, българска история и отечествена география, както и да се запознаят с новото училищно законодателство МНП провежда опреснителни курсове в София от 15 юли до 25 август 1941 г. След завъшване на курсовете учителите са назначени за български учители в Македония. (Пак там, с.701)
    През лятото на същата година се уточняв и положението на учениците. Командировани от вътрешността на България учители провеждат курсове по български език и литература, история и география с осмокласниците. Всички ученици от български произход, независимо от класа и успеха преминават в по-горен клас, като оценките по сърбохърватски език, сръбск история и география не се вземат впредвид. Осмокласниците получават зрелостни свидетелства, клед като полагат изпити по български език, история и география. На курсистите от югославскитеучилища, учили в четвърти курс през учебната 1940/41 г. им се признава средно образование след положени изпити по гореспоменатите предмети. На курсистите от пети курс от същите школи след полагане на изброените по-горе предмети им се издава свидетелство за завършен институт за първоначални учители. (Пак там, с. 702-703)
    Просветното министерство смята, че създаването на връзки между учениците от Македония и Стара Българияще повдигне българския национален дух на македонската младеж. (Пак там, с. 704) Дечицата са посрещнати топло навсякъде. Символичен акт на приемственост е пренесеният "свещен огън" от Преслав македонските земи.
    Една от началните стъпки е и да се направят ремонти на училищните сгради, за да са готови зо първата българска учебна година. За тази цел от допълнителния бюджет на МНП са отпуснати: 620 хил. лв за строеж, 5 милиона лв за ремонтни дейности и 4200 чина. През следващата година министерството отпуска за ремонт и строежи на училищне сгради близо 13 милиона лева и училищен инвентар. (Пак там, с. 707-708)
    Поради недостатъчния брой учители Министерството командирова за всички степени училища 1608 учители от старите земи. Командированите учители отговарят на специални изисквания: да са млади и енергични, добри специалисти, патриоти и по възможност неженени. Платени са им пътните разходи, но са предупредени да не очакват удобства на фона на бедността в Македония.
    След направената подготовка учебната 1941-42 година започва в Македония с 800 първоначлни училища, 160 прогимназии, 10 гимназии (в Скопие - две мъжки и една девическа, и смесени в Битоля, Велес, Куманово, Охрид, Прилеп, Струмица,Щип) и 7 гимназиални клонове (в Берово, Гевгели, Кавадарци, Кочани и Кратово). (Пак там, с. 705) В Скопие е открито училище за милосърдни сестри. През следващата учебна година са открити още първоначални училища, още една девическа гимназия в Скопие и специализирани училища - 8 практически земеделски училища и Художествено занаятчийско училище в Охрид. През 1943-44 уч. година е открита музикална гимназия в Скопие. (Преглед на културния живот в МакедониявВ:Македония. 1943, кн. 1, с.69) В тези училища през 1942-43 уч. година преподават 2035 учители. По категории те се разпределят: 163 гимназиални (от тях 76 местни), 278 прогимназиални (46 местни), 1600 първоначални (305 местни). Те обучават 86975 ученици - 2897 гимназисти, 11677 прогимназисти и 72406 в първоначални училища(Училищен преглед, 1942, кн.5-6, с. 705) Учителите са не само педагози, но и просветители. В извънучилищната дейност съчетават излети със занятия, провеждат вечеринки и утра на исторически теми, издирват местни жители с особени заслуги за запазване на българщината, ограмотяват възрастни, откриват читалища и народни университети и активно работят в тях.(Пак там, с. 705-6, 724) За тези си заслуги получават похвали от Царя и просветния министър. (Пак там, с. 726-7) По повод дейността им министър-председателят Богдан Филов заявява в Народното събрание: "Никоя друга категория чиновници не се отзова така охотно в Македония, както учителството и въпреки ниските заплати, и мъчните условия, изпълни своята културна роля и показа, че все още е проникнато от онзи идеализъм, който го е ръководел в просветната дейност". (Пак там, с. 706) Отплатата на властите към учителството не се изчерпва само с похвали. Освен изплащаните навреме заплати, безплатните курсове, им се изпраща актуална литература и се награждават с премии. Т. напр. през лятото на 1942 г. учителите в Македония получават 50% над заплатата си.
    МНП поощрява и бедни талантливи деца. За учебната 1941-42 г. 115 стипендианти от първоначални и прогимназиални училища получават по 300 лева месечно, 131 стипендианти гимназисти по 500 лева и 4 стипендии за курсисти в учителски институти (Пак там, с.704). През следващата учебна година МНП отпуска общо 211 стипендии (Училищен преглед, 1943, кн.6, с.710).
    Българските власти, въпреки трудните военни години, показват, че политиката към новите земи е правилна, последователна и национално отговорна. В тези тежки години нацията ни успява да отдели необходимите средства, за да се създаде българска училищна мрежа, която да възпитава в български патриотичен дух македонската младеж.

    3. Създаване и развитие на висше образование
    Висшето образование прави първите си плахи стъпки още през лятото- есента на 1942 г. Поради липса на ВУЗ в областта много младежи и девойки следват дотогава в Белградския университет, а от учебната 1941-42 г. и в Софийския университет Св. Климент Охридски . През тази година броят на студентите в университета е увеличен с 25% заради студентите от новите земи. (История на Софийския университет Св. Климент Охридски . С., 1988, с. 156)
    Академичната общност приема добре тези студенти, стремейки се да ги интегрира и да не личат недостатъците от подготовката им. Направени са им и ред облекчения: студентите от Историко-филологическия факултет са освободени от изпит по старогръцки език, а стажантите по медицина полагат държавния си изпит по съкратена програма и т.н.
    Направеното се оценява като недостатъчно в МНП и естествено надделява мнението, че в Македония трябва да се открие местен университет, който да бъде алтернатива на Софийския университет. Така на 31 декември 1942 г. с Постановление №70 на Министерския съвет е взето решение да се открие Държавен университет в гр. Скопие, който да стане средище на културата в Македония. (Сп. Училищен преглед, 1943, кн. 6, с.855) Това е важна стъпка за разширяване на университетското ни образование. Скопският университет е призван да осъществи историческата приемственост между Софийския университет и земите на Св. Климент Охридски.
    Университетът започва работа на 19 октомври 1943 г. в сградата на търговската гимназия, която е ремонтирана основно през лятото на с.г. Новооткритата Народна библиотека в Скопие е определена да служи за библиотека на университета. След двумесечна работа Скопският университет е тържествено открит с името Цар-Обединител на 19 декември с.г. На освещаването присъстват регентът принц Кирил, просветният министър Йоцов, министри, ректорът на СУ проф. Чакалов, преподаватели, кметът на Скопие Сп. Китанчев, Скопският областен директор Р. Раев, военни, гости. (Пак там, с. 857, кн. 9-10, с. 1253) Преподавателското тяло (ректорът доц. Атанас Илиев по философия, преподавателите по славянска филология доц. Цв. Тодоров, доц. Ем. Георгиев и доц. В. Велчев; по история - доц. Ал. Бурмов, доц. Хр. Данов, доц. Д. Крънжоров; по литературна история на романските народи доц Г. Шоптроянов, д-р Л. Огнянов, д-р Г. Киселинов, К. Възвъзова) са все командировани кадри на Софийския университет. СУ определя и по-голяма част от организацията на учебния процес, провежда конкурсните изпити за преподаватели в Скопие. Като начало е открит само един факултет с 8 катедри и сри специалности, но е предвидено обучението да се разшири, което не се осъществява. Трите специалности са:славянска филология, история, география. Катедрите са: славянска филология история и граматика на българския език, българска и славянска литература и сравнителна граматика на славянските езици; история българска история, стара история и археология, средновековна и нова история; география физическа география и антропогеография.
    За първата година се записват общо 125 студенти 29 от тях по история, 75 по география и 21 по славянска филология. (Сп. Училищен преглед, 1943, кн. 9-10, с. 1253)
    За жалост това е първата и единствена година на университета и той не успява да постигне целта си подготовка на местни български висши кадри в македонските земи.


    4. Край на българското образование в Македония
    Участието на България в хитлеристката коалиция става особено остър проблем в средата на 1944 г. В предвид на незавидното положение на немско-италианските съюзнически войски по фронтовете, правителството на Багрянов, а после и на Муравиев усилено търсят пътища за излизане от войната. В началото на септември българските управляващи решават да изтеглят едностранно българските войски от Вардарска Македония, макар че български войски през есента на същата година асвобождават македонските земи от немски войски. Този акт променя из основи вътрешнополитическата обстановка в областта. Като резултат от отстъплението на българската държавност е сложен край и на българското образование в Македония, а с това и на възможността за окончателно връщане на българската идентичност на местното население. Българските учители се връщат в България. Училищните сгради отварят отново врати, но не като български, а като югославски училища.
    Сръбските националисти и македонистите учредяват на 2 август 1944 г. в манастира Св. Прохор Пшински АСНОМ, т.е. провъзгласяват Вардарска Македония за федерална единица от Югославия. Това решава съдбата на областта, но не чрез самоопределение на населението, а чрез диктат на Белград, още повече, че присъстващите 60 делегати са хора изповядващи политиката на ЮКП по македонския въпрос. (Гоцев, Сл. Цит. съч., с. 187) Тези делегати вземат решения освен за създаване на македонска държава, но и на уникални неща в световната история на македонска нация, македонски език и азбука. През следващите месеци под ръководството на ЮКП тече процес на усилена дебългаризация на населението. Забранено е издаването и внасянето на български книги, вестници и списания. Всички български надписи, включително и в училищата, са заличени. Малтретирани и избити са хиляди македонци, само защото се чувстват българи. И което е най-тъжно преправя се учителката на народите ИСТОРИЯТА.
    Segovez
Working...
X