Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Изгарянето на турските държавни архиви за Булгаристан

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Изгарянето на турските държавни архиви за Булгаристан

    Четири и половина вагона българска история съзнателно изгорени
    Автор monitor.bg
    Wednesday, 21 March 2007

    В неочаквани моменти от историята ни, когато всеобщите социални и политически нагласи клонят в модерни посоки, изведнъж се повдигат въпроси, които в напрегнатото ежедневие са потънали в забвение. Най-неочаквано за всички ни, в лето 2005-то, 132 години след обесването на Апостола, Турция си поиска обратно архивите, свързани с делото на Васил Иванов Кунчев - Левски.
    И точно сега му е времето да разкрием един срамен и тъжен факт от историята ни, която поради всякакви причини от столетия скъсяваме и унищожаваме.

    През 1979 г. народният лечител Петър Димков разказа пред магнетофона ми как са били докарани в България ценните турски архиви, сред които са и документите за следственото дело на апостола Левски. И как след това по-голямата част от тези архиви са били унищожени. Ето и неговия разказ

    Моят сродник е инж. Никола Димков, който пръв още в 1916 година пише книжка и развива идеята за Световен съвет на нациите. По това време живее в Истанбул и помага на българите с каквото може. И ето че получава молба от българското правителство и от БАН дали е възможно да се докарат в България някои ценни документи от турския архив. Никола Димков им казва да не вдигат никакъв шум по тоя въпрос и да оставят на него да издебне момента.
    И през 1934 г. не знам защо, но в Турция настанала голяма криза за хартия: халваджи-бозаджийте нямало с какво да си увиват стоката. По тая причина турците решават част от негодната според тях архива да разпродадат на халваджи-бозаджиите. Димков веднага използва случая, идва при проф. Владимир Хиндалов - най-известния тогава турколог. "Слушайте - казва - назначете една комисия така за прикритие, проформа и нека тя, начело с вас, г-н професоре, да дойде в Истанбул." Казал им още, че с него трябва да поддържа връзка само Хиндалов, другите от комисията да разглеждали музеите през това време.
    Идва комисията, но само Димков и Хиндалов отиват в Тефтер-хането, дето предварително знаели, че се намира търсената архива. Димков казал на архиваря: "Слушай, бе чоджум, научихме, че разпродавате част от архива на халваджи-бозаджиите. "А, няма такава нещо, отвърнал турчинът, то е държавна работа, не може! "
    " Хайде, бе чоджум - рекли нашите - недей така. Сега не сме ваши вече, не сме роби, равни сме и нека си бъдем приятели Защо ви е нашата архива: е там какво станало по селата, вас какво ви интересува?" Архиварят пак им отказал, но ги завел в една голяма стая. На вратата пишело: "Булгар вилает". Не било стая, ами цяла зала, пълна с документи, по-голямата част били изпратени на Шуменския вилает и както обяснил турчинът, сред архивата имало документи за движението на богомилите, от което се интересувал лично султан Баязид II. Това, казал е важно за вас, но е важно и за Европа.
    Като виждат, че турският чиновник се дърпа, вуйчо ми Никола намига на Хиндалов да излезе. Останал с турчина, рекъл му: "Хайде бе, било каквото била, казвай колко за държавата и колко - за тебе." И се разбрали така: никой не трябвало да знае. И условието било само едно - до заранта архивата трябвало да се изнесе. "Стиска ли ти? - попитал турчинът - иначе на заранта идват други хора да питат."
    Никола Димков отива веднага при работниците във фабриката си, вика баш хамалина и му поръчва да свърши работата до сутринта, обещал му не една, а по пет надници на работник. Наредил им да откарат архивата направо на гарата. През това време той уговорил и началникът на гарата да му даде няколко товарни вагона за същата вечер. Добре, ама турчинът казва, че няма хамали. Димков му отвръща да бъде рахат, че и хамалите ще докара. Той само да се съгласи да пусне вагоните през границата. И му дал там, каквото трябва за да се уреди работата.
    И хамалите се скъсали от работа, натоварили пет вагона, запечатват ги и цялата тази архива пристига в България.
    Никола Димков написал писмо по проф. Хиндалов до БАН, в което съветвал никой да не знае за тази операция, да скрият добре архивата и да я пазят, да мълчат и да работят.
    Пристигат тука, всички ги прегръщат, целуват ги, изкарват ги герои, сравняват ги с Паисий. В това време министър-председателят Андрей Тошев вика Хиндалов, благодари му и казва, че сега вече ще имаме по-пълна история, ще се прави не от отделни парчета, а с пет вагона документи.
    По нареждане на премиера Тошев оставили вагоните в глуха линия на гара Побит камък. От тях вземат една малка част и започват да я обработват. Сред тази архива намират документите от следствието на Левски, на Велчовата завера и много други събития. Оказало се, че турците запазили документите на Велчовата завера по-добре, отколкото у нас съдиите запазват делата в свободна България. Към делото на Левски имало шест тетрадки - петте били по-същество за Левски и организацията му. Но шестата тетрадка бил с имената на шпионите - българи и гръкомани, които съобщавали на турските власти. И при работата върху тази част от архивите, някой изследователите и сътрудниците намират имената на дядовци и на бащи сред тия шпиони. Видели се в чудо какво да правят. В това време турското правителство се усетило и праща нота: по погрешка била предадена архивата, молят да се върне обратно и сетне ще ви се даде възможност да я ползвате. Такава била нотата до външното ни министерство.
    И тогава проф. Хиндалов идва при мене. "Лоша работа - казва - турците се сепнали, искат си архивата обратно!" Отвръщам му следното: "Ние казвам, сме я чакали тази архива стотици години е сега да я върнем - това ще бъде голямо престъпление. Вземете я, не я карайте в Княжево, ами я докарайте на съхранение в казармата, тука в погребите, при нас, да я пазят войниците и лично аз. Що ще я връщаме, нали сме платили, купили сме си я? Имам тука и пет-шест кучета и място не за пет, а за петдесет вагона, да разтоварите. Тука ще си работите по-спокойно. Само че Хиндалов ме предупреди, че някои искали да я палят. Това е лудост, казвам, какво палене, по-добре я върнете там да се пази за някое време."
    Но Хиндалов през това време заминал някъде, надделяло мнението да се изгори другата част от архивата, за да не се върне на турците и да заличат следите.
    И един ден идва професорът, ама залита като пиян. "Чакай бе - питам - какво става с тебе, инфаркт ли имаш пиян ли си?" "Не - вика - къде да беше инфаркт, да не съм жив да чуя видя какво са направили? Изгорили я, изгорили архивата на гарата, четири вагона и половина българска история изгорили, запалили са я " И тогава още ми казваше, че не можел да се начуди откъде са подушили сърбите, гърците, турците? Защо нашите са решили, че е по-добре да я изгорят архивата, а не да я върнат? И от тази среща с Хиндалов, след онези няколко минути, той вече не се оправи. Ходеше като луд.
    И моят вуйчо инж. Никола Димков едва понесъл новината. Каза че това е позор, да сме имали историята в ръцете си и да я изгорим. Само един мерзавец Херострат си е позволил да гори такива чудеса, но след това си посипал главата с пепел и го запалили да изгори сред опожарения Ефески храм.
    Моят шурей Харалампи поп Анастасов казва на Никола Димков, че ще открие престъпниците. Отива при Хиндалов и му поръчва да си напише мемоарите. Хиндалов ги пише и не след дълго умира. И когато дошъл моментът да се търсят тези мемоари, Харалампи поп Анастасов отива в дома на Хиндалови. Там го изслушват и му казват, че мемоарите са откраднати. Дошли трима души, направили обиск, взели му писанията и изчезнали. Това става през 1936 г. Архивите са докарани в България през 1934 г. и следващата година са работили върху тях. И вече през 1936 година изгарят 4-те вагона и половина на гара Побит камък в не знам коя си глуха линия.
    Знам тази история отчасти като очевидец и от това, което двама други очевидци и действуващи лица ми разказаха. Но какви са били заговорите и предателствата, може би други са разказали и трябва да се потърсят.

    Милко Кръстев


    Някой знае ли нещо повече по въпроса? Как мога да открия автора на тази статия?
    Аз просто търся истината

    #2
    Мисля, че споменатите вагони са в основата на Ориенталския отдел на Народната Библиотека. Колкото до Милко Кръстев, той явно е журналист, които първо пише, а после си проверява източниците. Ето нещо от него:

    Забравихме ли Априлското въстание? - Батак не е атомна централа, а рана и поука за българската душа


    Снимка: "Монитор". Ежегодните възстановки на сцените с "Кървавото писмо" в Копривщица са трогателен, но донякъде самодеен опит за предпазване от историческа амнезия.

    Най-сетне видяха сметката и на Баташкото клане. Светинята Батак и черквата му са елемент от българската съвест, от световната съвест, наедно с холокоста и изтребването на милион и половина арменци от онази власт, която потуши и Априлското въстание. Батак става още веднъж жертва в проектите на наши и чужди "миротворци", за да сме били по-толерантни като народ и граждани на Европейския съюз. Ами прочетете отново репортажите на американския журналист Макгахан, прочетете протоколите на международната комисия след въстанието, спомените на благодетелката Странгфорд и там ще откриете истината. Оставете на мира костите на онези мъченици, на неродените дечица в утробите на бременните, заклани от башибозушки ятаган! Не заравяйте истината, защото тя винаги избухва. Нима се възродиха някогашните палачи? Но и ние носим вина за този "проект". Защото Батак не е атомна централа, а рана и поука за българската душа. И без Батак няма да сме достойни и за Европа.

    За Априлското въстание, избухнало преди 131 години, вече не говорим помежду си. То сякаш е престанало да занимава българите, обладани този път не от желанието си за свобода, а от страстта да живеят, да правят далавери и да трупат пари.

    Априлското въстание не е избухнало срещу турския народ, нито срещу "турското присъствие".То е завършека на духовното и културно движение, на моралната революция сред българите, подготвена в продължение на повече от век. В онова време на варварско и тиранско управление, на всеобща изостаналост на турското общество, тази борба прие като средство и едно всеобщо въстание с оръжие. Дали е било внушено от Руската имперска дипломация, или пък от преговорите на Великите сили за уреждане на Източния въпрос, трябвало е да се направи нещо, което да произведе взрив в средата на Балканския полуостров. Един византийски историк още навремето е записал, че ако заровите едно българско желание, след време то ще избухне с огромна сила.

    Младите апостоли прозряха политическия момент, по-старите деятели на българската независимост се бяха уморили вече и се отдръпнаха. Поетът Христо Ботев подготвяше своята отчаяна намеса.

    Снимка: pravoslavie.domainbg.com. В черквите въстаниците -християни за клани и са принасяли в жертва невинните си деца, подобно на мъчениците и светците Божи.

    Панагюрище преживя театралната постановка на началото. Клисура гръмна черешовото топче. На връх Еледжик народът игра хора, закла десетки жертвени агнета, водачът на въстанието Бенковски е бил в стихията си и обикалял селата със своята "Хвърковата чета". Но турците все още ги нямало. А когато се появили той преживял истинска душевна криза, според очевидеца Захарий Стоянов. Пищовът му не е гръмнал срещу врага, свидетелствуват други участници в събитията. По същото време го очакват с вяра и надежда в Батак, Брацигово, Перущица и други селища, където Бенковски е обещавал подкрепа. В края на краищата те остават сами срещу хилядната турска сган, събрана от Тракия и Родопите и наречена башибозук. И не случайно тук се проявява неистовото желание за свобода и липсата на разум и опит за добиването й. Чувствата са овладели душите на въстаниците и ги тикат към върховна съпротива.
    В Батак въстанието завършва трагично. Част от въстаниците са повярвали на мирните предложения на башибозушките главатари и се съгласяват да предадат оръжието си. Много други обаче се сражават отчаяно. В борбата и защитата загиват или са изклани стотици българи християни. Палачите са българомохамедани от Доспатския край, попаднали под силното политическо влияние на турската власт. Хитрите османски управници насъскват българите мохамедани срещу българите християни, обещават им плячка, пари и злато и не на последно място лични отмъщения и коварни сметки… В кървава схватка влизат българи срещу българи, подсрекавани от турските бейове в Пазарджик и Пловдив. Такава е била султанската политика, тактиката на турските управници и техните чужди съветници за разгрома на въстанието. Съсипникът на Батак Ахмед ага Барутанлията се хвалил след освобождението, че ако не бил клал и трепал в Батак, нямало да има свобода. Той умира сред неистови мъки, поразен от болест, която причинява окапването на месата по тялото. Съвестта на този българин мохамеданин не е издържала.

    Брацигово е нападнато от войската на Хасан паша. Изкупителната жертва е Васил Петлешков, предаден от майка му и от чорбаджиите, за да опазят града.

    В Перущица се държат девет дни срещу пет-шест хиляден враг от башибозуци, редовна войска и доброволци, командвани от Рашид паша. В последните дни и нощи се бият всички - жени, деца, старци. Защитават черквата и училището - двете свещени сгради, където са се възпитали и учили на свобода и достойнство. Тук Спас Гинов стига до върховното напрежение на духа и съвестта, избива пет от шестте си деца, жена си и още много други… Кочо Честименски убива детето си и жена си… Желанието на българина за свобода е избухнало и смайва Европа.И как тогава върху това най-значително събитие в нашата най-нова история е легнала забравата? То било забравено още в първите години след освобождението. Тогава се явява поетът.

    Народният поет Иван Вазов ни е оставил един поетически символ на тази борба в одата си "Кочо" / Защитата на Перущица/.

    Снимка: encyclopedia.bg. Завещанието на документалната фотография: Баташката черква и следите от потушеното въстание.

    " И не моли Бога, и не рече "милост" в общата тревога" е казал поетът, В черквата всички се събират с надеждата за божествено спасение. Но "Господ от свода през гъстия дим, гледаше на всичко тих, невъзмутим". Храмът е отхлупен от топовните снаряди и Господ гледа тих и невъзмутим. Господ въздава справедливост. И тази справедливост е изречена в псалмите му: " Скъпоценна е пред Господа смъртта на светиите Му." И след това : "Аз съм възкресението и живота.; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее…"

    В черквата борците-християни са клани, изгаряни, измъчвани, подобно на светиите Божи. Тяхната скъпоценна пред Господа смърт е възнаградена с възкресение и живот. Защото "който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее…"

    Те се самоубиват, както го правят героите и мъчениците в Стария завет.… Но идва и нещо по-страшно: избиват и децата, които са единствените невинни в Господа, защото още не са познали свободната човешка воля и греха. Защитниците на храма и вярата правят най-страшното приношение. Децата изкупват греха на бащите и стават "агнец Божи" и мъченици - умират, възкръсват и живеят… Защото Бог е свобода и любов и който полага живот в Христа, възкръсва и живее. Така Бог помага на вярващите в Него, които се борят за свободата си и за правото да живеят на земята като свободни хора. В Неговата тихост и невъзмутимост има възкресение и живот за умрелите в храма "Свети Архангел Михаил" в Перущица.

    Вазов е имал предвид тяхното възкресение. В оня миг, когато поетът е изрекъл : …"гледаше на всичко тих, невъзмутим…" и е сложил поантата си в своята ода "Кочо", защитниците на храма възкръсват. Въображението на твореца е не само човешко, но и Божествено, чрез него Бог дарява вечен живот на човеците, ако те са праведни, вярващи и верни на своята човешка свобода и свободна воля. Нали и чрез тази свободна воля човеците общуват с Бога. Чрез нея и Бог общува с хората.

    Всички религии по света проповядват, че Бог е създал хората свободни. И те са в свободната си воля да умрат за свободата и за своя Бог и да се превърнат в мъченици и светии, както това е станало с Георги Нови Софийски. Възкресението е за тях - праведните, вярващите, справедливите и свободните. Такива са защитниците на храма "Архангел Михаил" в одата "Кочо" на народния поет Иван Вазов. Затова и деня на Априлското въстание перущинци наричат "Мъртвия празник". Той произлиза от една панахида на умрелите някога и възкръснали борци за свобода. А днес се намериха чиновници в министерството на образованието, които изхвърлиха великата творба на Вазов от учебниците по литература. И ако в Батак могат да се видят костите на априлските мъченици, в Перущица това вече е невъзможно. Те са изхвърлени някъде по гробището при реставрацията на черквата "Архангел Михаил" през 1965 г.

    Въпреки всичките превратности, Априлското въстание изигра своята освободителна роля. Сто години след неговото избухване руският учен-славист Дмитрий Лихачов все пак го нарече "Априлското освободително въстание". Западна Европа и Америка го представиха като кървава драма, в която са изклани невинни жени, деца и старци, и със своите дипломатически представители направиха всичко възможно конфликтът да се разреши по мирен път.

    Руската имперска политика умело разигра картите и постигна обявяване на война, за да разшири границите си до Бяло море. Но дипломацията на Русия се оказа неспособна да осъществи тази цел. След като на Сан Стефано стана ясно, че България може да получи независимост в етническите си граници и да се превърне в най-мощната държава на Балканите, като се протвопостави на всякакви имперски апетити, Русия прие съглашателството с някои от великите сили за разпокъсване и подяба на българските земи. Берлинския договор озакони пръкването на Княжество България и васалната Източна Румелия.

    И все пак върху картата на света се появи името България. Искрата на това освобождение Бог запали в сърцата на априлските въстаници, а възкресението на жертвите се превърна в Български великден на свободата. Затова 20 април - деня, когато е обявено Априлското въстание, трябва най-сетне да се чества и в София - столицата на Българската държава, а не само по няколко въстанали градчета. Въстанието е обхванало в различна степен цялото българско население на империята, в неговата подготовка са участвали всички революционни окръзи. И най-сетне в това освободително въстание българите показват на света най-висок патриотизъм и саможертва в името на свободата. Всички други исторически дати, обявени за национални празници, водят началото си от 20 април. Нека вече по пътя на нормалното си развитие, признаем и това начало - началото на българската свобода. Ще бъде наистина достойно!

    -------------------------------------
    Милко Кръстев е автор на трилогията "Виното на надеждата", 2006 г., посветена на Априлското въстание


    Милко Кръстев, Монитор


    Ако се беше поинтересувал повече и владееше чужди езици, може би по-балансирана статия щеше да напише. Колкото до разказа на народният лечител Димков записан от М. Кръстве, то тука имаме един чудесен пример за устните източници и тяхната манипулация. Ако събитието е станало през 1934 г., защо г-н. Кръстев не си е проверил информацията с няколко други източника? Виждаме че в границите на 70 години събитията са предавани устно и чак сега са записани. Подобен опит е много ценен, тъй като ни дава представа за проблемите на предаване на информацията през средновековието, и как докато една история бъде записана може да претърпи сериозни трансформации.
    Аз лично знам от лекции и преки срещи със специалисти от Народната Библиотека, че действително при Мустафа Кемал се прочистват османскте архиви и се изпращат за претопяване в България, тъй като при нас е била единствената фабрика за претопяване на хартия. Когато нашите академици получили информация за пристигналите 6 вагона, те се събрали и независимо от тежките времена, министерският съвет е гласувал специален фонд за изкупуването им като стара хартия.Не мога да се гарантирам и да кажа, кое е истина и кое не е. Ако това е някаква дизинформация за да се успокоят турците, звучи по-приемливо.
    Алмуш
    Last edited by almus; 18-12-2007, 13:27. Причина: граматика

    Comment


      #3
      Дали в народната библиотека мога да получа повече информация?
      Аз просто търся истината

      Comment


        #4
        Мисля, че във форума имаше и нещо повече от тази статия - http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=9256
        обаче не го намирам, значи може и да съм се заблудил.

        Comment


          #5
          Интересна статия мерси. Както се вижда още една случка забулена в легенди!!!
          Аз просто търся истината

          Comment

          Working...
          X