Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Аз,таковата.... Ерих Фон Манщайн

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Аз,таковата.... Ерих Фон Манщайн

    Нали така се казваше фелдмаршала, та въпроса ми е какво прави след битката при курск. Знам за идеята ми за франция :p , действията му с 11 армия на юг от днепър (а може и да е днестър, ша ма простите, ама не помня) , разчистването на крим, неуспеха при Ленинград, пробива към Фон Паулус и третата битка при харков, е и курск естествено. А след това ми се губи, някак си изчезва, много ми е странно, при все, че е един от най-гениалните немски офицери. Та ако ме светнете по въпроса,ще съм благодарен.
    Мерси предварително.
    Кръвта из нашите гърди
    не е съвсем изляна!
    Народе, цял стани! Иди!
    Че Македония въстана.

    #2
    "No beast so fierce but knows some touch of pity."
    "But I know none, and therefore am no beast."

    (Richard III - William Shakespeare)

    Comment


      #3
      Таковата-нетаковата, айде по-сериозно.
      albireo написа
      ...в този форум... основно е пълно с теоретици, прогнили интелигенти и просто кръчмаро-кибици...

      Comment


        #4


        След 51:10 много лошо храни Манщайн

        Comment


          #5
          Фен клуб на Исаев ли ще правим?

          Comment


            #6
            Аз, понеже не съм особено добър с руския, не схванах съществото на критиката - нещо от рода, че се оправдавал в мемоарите си за провалената Цитадела, защото Хитлер му отмъкнал дивизиите?
            XV mile the sea brode is
            From Turkey to the Ile of Rodez...

            Comment


              #7
              Манщайн твърдял, че са прекъснали операцията заради десанта в Сицилия, а всъщност я били прекъснали заради някакви руски настъпления. Не знам какво е положението по същество, обаче предвид съмнителната стойност на разните немски мемоари, може би заслужава проверка.

              Иначе, Даниц, с удоволствие ще те приемем и теб във фенклуба на Исаев. Само че държа аз да съм председател като първи, най-лют и засега единствен фен

              Comment


                #8
                Не съм сигурен кои руски настъпления се има предвид тук - ако е настъплението към Орел на 12ти юли, това е определено решаващо за спирането на северната офанзива на Модел. Макар там атаката да затихва даже още на 10ти, руската офанзива просто слага окончателно точката.
                Дърпането на май бяха 2 СС дивизии (може да се лъжа драстично, съвсем по спомени карам) задрасква надеждата на Манщайн да пробва още един "push" в неговия, южен сектор. А според неговото мнение (тук не съм сигурен дали не е пост-фактум изградена митология за замиване на собствения имидж), руснаците са пред пречупване и може би още един напън би довел до сриването на отбраната в сектора.
                Така че донякъде Манщайн е верен за себе си - отказаните му подкрепления спират офанзивните действия в неговия сектор. Но предвид провала на цялостната операция и несъмнено опасността от Орелската офанзива на руснаците, това е последния фактор в провала, така да се каже.
                Сега, силно съмнително е, че дори да имаше подрекпления и да бяха продължили с операциите, Манщайн щеше да постигне нещо решаващо, отвъд продължаваща битка на изтощение (която, очевидно, е в полза на руснаците). Стратегическата критика към Манщайн в тази операция по-скоро трябва да е в две посоки:
                - цялостна липса на интерес, така да се каже. Какво имам предвид - знаем, че Манщайн е привърженик на операцията в един по-ранен момент, после "охладнява", защото смята, че няма вече предпоставки за успех. Това като че ли води до една доста "hands-off" политика по време на операциите - битката се случва почти без координация и направление от него, командващите на корпусно, че даже и дивизионно ниво са оставени напълно на себе си. Признавам, това е мое впечатление базирано на вторични източници - неговите мемоари и различни книги - не на документи, така че тук би било интересно да се проследи потокът от заповеди от неговия щаб.
                - продължаване на операциите може би по-дълго от момента, в който става ясно че цялостния план е неизпълним. Това е малко критика с послезнание, но е факт, че офанзивните действия продължават доста след като общата картина вече не дава почти никакви шансове за решаващ успех. Това води само до излишни загуби. Според мен осъзнаването на това го подбужда и в последствие, докато пише мемоарите, да изгради митологията, че видиш ли, руснаците били според него на ръба, обаче лошият Хитлер му дръпнал подрекпленията в решаващия момент. Като цяло Манщайн все прехвърля вината на Хитлер, доста удобно, предвид пребиваването на последния в небитието и набеждаването му за архидявол. Ей за това заслужава Манщайн да бъде малко оплют
                XV mile the sea brode is
                From Turkey to the Ile of Rodez...

                Comment


                  #9
                  Sir Gray написа Виж мнение
                  Като цяло Манщайн все прехвърля вината на Хитлер, доста удобно, предвид пребиваването на последния в небитието и набеждаването му за архидявол. Ей за това заслужава Манщайн да бъде малко оплют
                  Манщайн е известен, че често обича да прехвърля вината върху други, кога основателно, кога не, не само върху Хитлер.
                  Liberte, egalite, fraternite
                  Viva la revolution
                  Zalmoxis написа
                  Имайте предвид, че влизането в Бойна Слава за средния българин е значителен културен шок.
                  http://hristoen4ev.blogspot.com/
                  dibo написа
                  Преценил съм като модератор, че езикът Ви е неподходящ и толкова.
                  - това се случва, когато се докладват богопомазани като Тора.

                  Comment


                    #10
                    Sir Gray написа Виж мнение
                    Стратегическата критика към Манщайн в тази операция по-скоро трябва да е в две посоки
                    Гледах няколко клипа по темата, колкото да знам в общи линии за какво иде реч. Основната критика към него е, че не само в тази операция, а по принцип обичал да настъпва без резерви. Да атакува с всички сили в един ешелон. Това при Курск му изиграло лоша шега.

                    От северната страна Модел напротив, оставил стабилен резерв и затова го критикуват. Но критиката не била основателна, защото нямал никакви шансове да пробие руската отбрана, даже и в един ешелон.

                    Comment

                    Working...
                    X