Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Покръстването на ахряните през 1912-13г.

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Покръстването на ахряните през 1912-13г.

    Търся сведения за мисията на Българската екзархия в Родопите по време на Балканските войни.
    Едно от малкото неща, които съм срещал, е в "Разорението на тракийските българи през 1913г." Любомир Милетич пише, че някои от ахряните /помаците, както ги нарича той/ насила били принудени да се покръстят, което ги озлобило и затова някои от тях участвали в убийствата на българи християни.
    Също и добре известното обстоятелство, че Радославовото правителство заради политически ползи отменя този акт... Но мен ме интересува самият процес на покръстването. Конкретни лица, събития, спомени и лични мнения за случилото се.
    Автори, книги, библиотеки, препратки към други места в мрежата...
    Предварително благодаря!
    Last edited by dunyata; 05-06-2007, 20:23. Причина: Правописна грешка при първоначалното писане на текста
    Блог за историята, културата и забележителностите на село Черничево

    #2


    EAMCI steht für: Europa-Arbeitsgemeinschaft für Mensch-Computer-Interaktion Die Nutzung der Möglichkeiten des Computers in einem multikulturellen Kontext und ihre gesellschaftlichen Implikationen – hierzu bietet sich der Standort Bulgarien an der Grenze von Orient und Okzident idealerweise an. Der fortschrittliche Einsatz von Computern, insbesondere die neuen Chancen des Internets für Marketing und politischen Dialog, sollen hier aufgezeigt […]
    We don't see things as they are, we see them as we are
    ---Anais Nin----

    Comment


      #3
      Покръстването се извършва главно със средствата и методите на принудата, често и на откровеното насилие. За това категорично свидетелстват дори и документи, публикувани в сборника на проф. В. Георгиев и доц. Ст. Трифонов. Той дава добра представа за средствата, методите и етапите на покръстителната акция, което прави излишно нейното подробно описване тук. Въпреки преобладаващия приподвигнат тон, част от документите разкриват истината, която понякога е твърде нелицеприятна. Например, оказва се, че в повечето случаи покръстването е недействително от гледна точка на каноните на православната църква, защото е извършено не чрез потапяне, а чрез обливане. Години по-късно това ще стане тема на разгорещени богословски спорове в Синода. Всъщност то е недействително, защото се извършва с насилие и против волята на покръстваните. Особено болезнен проблем и за потърпевшите, и за изпълнителите е въпросът с многоженството. Постановената от Синода практика е, меко казано, абсурдна - за законни бракове се считат тези, които са били "на лице" при покръстването на страните; другите се смятат за невалидни, а разпределението на родените от тях деца става "по споразумение".

      Смята се, че около 200 000 души са били обърнати в християнството. Непосредствените изпълнители на терена и върховната църковна управа в София са абсолютно убедени, че това е станало доброволно, без каквото и да е насилие...

      Не стига покръстването, а и местното население постепенно започва да страда в пълна степен от хаоса на войната. Подробна и живописна картина на положението в Родопите в края на 1912 - началото на 1913 г. е направил в своята служебна кореспонденция Стою Н. Шишков, най-добрият изследовател и познавач на района, тогава комендант в Устово. Първата си докладна записка по въпроса той изпраща на началника на 2-а пех. Тракийска дивизия на 2 декември 1912 г. С нея Ст. Шишков алармира военните власти, че в Родопите цари "пълно безвластие". Селата са охожарени, добитъка, храните и покъщнината са разграбени, шири се небивало разбойничество и грабеж, идващата зима заплашва с болести и смърт. "И днес - съобщава той - след преминаването на нашите войски през тези краища и отиването им далеч към Деде-агач и Узун-кюпрю, маса алчни елементи, за жалост и самото местно българско население, се предадоха безразборно на грабеж из помашките села, от които немалко се и опожариха с всичката им покъщнина. Сега стотици помашки семейства стоят без покрив, без покъщнина, без храна и без всякакви средства за живеене и при настъпването на лютата дълга планинска зима те са изложени на явна смърт. И когато един ден техните мъже, сега пленници, а други още скитающи се из планините под влиянието на страхът, се завърнат в домовете си и намерят огнищата си опожарени, покъщнината и добитъците им и челядта им покосена от мизерия, болести и смърт, у тях сигурно ще заговори гласът на озлоблението и отчаянието, а резултатите от всичко това Вам е известно какви могат да бъдат".

      При това положение да се твърди, че покръстването на българите мюсюлмани било "спонтанен процес", "доброволно движение", "свободно волеизлияние" и пр. и пр. не е нищо друго, освен откровена фалшификация и груб цинизъм. Документите категорично говорят, че покръстителната акция е родена в насилие, развива се с насилие и довежда до насилие.

      В крайна сметка акцията на БПЦ рухва за броени дни и седмици след началото на Междусъюзническата война (16 юни 1913). Светослав Елдъров пише как съпротивата, която съществува срещу покръстването от самото му начало, прераства в спонтанно връщане към исляма още в първите дни на войната, при това със същите средства, с които е извършено. Реакцията на "новопросветените", според терминологията на БПЦ, е толкова крайна, че ги нарежда на страната на противника, срещу когото българската армия трябва да воюва в краткотрайната Междусъюзническа война. Първото известие за този обрат датира от 30 юни 1913 г., когато една рота от 1-и пех. Софийски полк, изпратена в Неврокоп за прикритие срещу гърците, се натъква на въстанало мюсюлманско население в района. "В завързалите се боеве - докладва командирът на ротата поручик Т. Панов - с цел да се сломи упорството на възстаналото население бидоха опожарени отчасти случайно селата Кюстенджик, Триград, Иланджово (Иланджик) и Касик (Балък-Касик)".

      Междувременно, докато в Родопите се разиграват тези събития, в Източна Тракия и Беломорието българското население е подложено на най-жестоки изстъпления. Те са описани с всички ужасяващи подробности от проф. Любомир Милетич, който в края на 1913 - началото на 1914 г. пропътува през тези райони и анкетира налесението и бежанците. Без да го е подчертавал изрично, проф. Л. Милетич дава да се разбере, че едни от най-ревностните в насилията са били кръщаваните българомохамедани. Най-големите подвизи в сферата на жестокостта извършват покръстените във военнопленническите лагери, които българското командване, под натиска на БПЦ, има неблагоразумието да разпусне по родните им места. То обаче не прави същото с мобилизираните в армията българохристияни от този край, въпреки тяхното желание да се върнат и да защитават семействата си. Малко по-късно, непосредствено преди реокупацията на Родопите и Беломорието през октомври 1913 г., десетки хиляди българомохамедани се изселват завинаги и се разтварят безследно сред турците в Мала Азия. Скъпа, твърде скъпа беше цената, която българите - християни и мюсюлмани - трябваше да платят на авторите и изпълнителите на безумната идея за покръстването.
      източник: http://journ2.hit.bg
      A strong toun Rodez hit is,
      The Castell is strong and fair I wis...


      блог за средновековна балканска история

      Comment


        #4
        В книгата си Милетич споменава, че с особена жестокост по време на събитията през лятото на 1913г. са се отличили помаците от селата Мерикос/ сега Кехрос/ и Хебилево /и двете села сега са в Гърция/. Жителите на цитираните села са били главно помаци, които през 1912г. са били покръстени. Авторът споменава, че покръстването в тези селища се е извършвало с насилие. В някои от българските села, в които влизат помаците от Мерикос и Хебилево са убивали местните свещенници с голяма жестокост, мъстейки за това, че насила са били покръстени година по-рано.

        В книгата му се споменава още, че през 1912г. в някои кърджалийски села български войници, подкрепени от местно българско население са извършвали изтъпления и грабежи над мюсюлманското население.
        They march in full battle dress
        With faces grim and pale
        Tattered banners and bloody flags
        Rusty spears and blades...

        Comment


          #5
          В момента чета книгата на Ангел Личков "Лилково - богове,камъни и руни".По-голямата част от тази книга представляват спомени на участници и техните наследници в събитията,записани от самият автор и цитирани в книгата му.На фона на описанията на зверствата,които християни са упражнили над мюсулмани,по чисто криминални подбуди,няма и ред за насилствена смяна на вярата - от мюсулманска към християнска.Описан е и самият акт на покръстването.
          В с.Лясково Девинско е имало и поп.Хората не са искали да им сменят отново вярата,но"дошъл човек на Радославов - Теофик ага от Пещера",който отново ги върнал в мюсулманската вяра.
          Last edited by Imperial; 07-06-2007, 02:57.

          Comment


            #6
            Интересна информация! Благодаря!
            Възможно е в различни места събитията да са протекли по различен начин. В Лясково хората може би не са имали против, но то е в средните Родопи, ако не греша.
            Специално в Източните Родопи, доколкото ми е известно, ахряните не са одобрявали покръстването, което е станало насила /по Милетич/.

            SS-mann, откъде бих могъл да намеря днешните имена на селата в Беломорието?

            Именно Хебилево ме интересува /един от тамошните е убил прадядо ми/, както и Химетли /или Хеметлий/ - от там пък са убийците на другия ми прадядо.

            За Хеметлий патриарх Кирил пише в много добрата си книга "Българомохамедански селища в Южни Родопи", че селото през 1943г. е вече напълно потурчено, само топонимията и говорът носят следи на българския език.
            Last edited by dunyata; 06-06-2007, 22:41.
            Блог за историята, културата и забележителностите на село Черничево

            Comment


              #7
              @lobo, в тази книга "Лилково - богове,камъни и руни" за село Лилково,Пловдивско ли става въпрос? Нова ли е, ако е възможно дай малко повече инфо.
              Някъде бях мернал нещо за опити за въоръжена борба на помаците в Девинско през същия период,някой знае ли нещо повече?

              Comment


                #8
                До dynata:
                Не е кой знае какво, но ако имаш под ръка книгата на Милетич можеш да установиш как се казва Хебилево сега. Най-отзад на книгата има карта. Намираш Хебилево и гледаш къде се намира ориентировъчно. След това взимаш пътна карта на България, в която да са дадени гръцките села поне до Орестиада и Дидимотихо и сравняваш къде се е намирало то. Варианта е неточен и малко глупав, ама за друго по-лесно не се сещам. По този начин открих Мерикос. А иначе инфо за старите и новите имена на селищата в Беломорска Тракия не знам къде може да има. Ако имаш познати в организацията РАО "Тракия" можеш да поразпиташ и тях.
                They march in full battle dress
                With faces grim and pale
                Tattered banners and bloody flags
                Rusty spears and blades...

                Comment


                  #9
                  За намирането на онези села dunyata може да пробва и нещо друго - тук има топографски карти от Австро-Унгария от горе-долу същия период.Така например на СИ от гр.Гюмюрджина има селище Хамидли/Хеметли/.

                  Comment


                    #10
                    Zbelsrud написа
                    @lobo, в тази книга "Лилково - богове,камъни и руни" за село Лилково,Пловдивско ли става въпрос? Нова ли е, ако е възможно дай малко повече инфо.
                    Някъде бях мернал нещо за опити за въоръжена борба на помаците в Девинско през същия период,някой знае ли нещо повече?
                    Да, става въпрос за с.Лилково Плодивско.То е съседното на с.Тъмраш.Въпросната книга излезна на скоро,но по финансови причини в малък тираж.Има я по библиотеките и е много интересна.

                    Comment


                      #11
                      За покръстването на помаците през 1912-1913 г. има данни в "Спомените" на Максим, Скопски пловдивски митрополит. Книгата е много интересна, защото обхваща периода от историята на Българската Екзархия от създаването й до 20-те години на ХХ-ти век. Изданието е старо, но все още може да се купи. Аз си я взех от Църковния магазин при храм "Покров Богородичен" в София, зад хотел "Родина".

                      Comment


                        #12
                        Като стана въпрос за Тъмръш имаше една книга писана някъде през 70-тте години от родопчанин. В нея бе поместена подробна информация за историята на селото и участието на жителите му в потушаване на Априлското въстание в Перущица. Но разбира се това е вече извън диксутираната в момента тема.
                        They march in full battle dress
                        With faces grim and pale
                        Tattered banners and bloody flags
                        Rusty spears and blades...

                        Comment


                          #13
                          Но разбира се това е вече извън диксутираната в момента тема.[/QUOTE]
                          Абе,не е много извън темата! С.Тъмраш е било потурчено село,което в този период/описван по-горе/ е било окончателно разграбено и унищожено от българи.Лилковци и други от близки съседни села.Причината е комплексна.И заради баташкото клане и заради Перущица и за преди и след това.Тъмраш е оспорвал власта на Чепеларе през турско и е бил голям средищен център.В момента там се намира резервата "Тъмраш" построен под вещото ръководство на първият ловец в републиката преди 10.11.1989г.Кой ли го стопанисва в момента?
                          В момента потомци на тъмрашлии живеят в селото Тъмраш кьой в Анадола.

                          Comment


                            #14
                            Книгата "Тъмраш" [издателство на ОФ, София, 1973г.] е на Ангел Вълчев.
                            Доста добър източник по въпроси като: родовата история на Хасан ага и неговият известен син - Ахмед ага Тъмрашлията; участието на тъмрашлии при потушаването на Априлското въстание в Родопите; метежът на Сенклер; обособяването на т.нар. "непокорени села" в Рупчос...

                            А по същинската тема за покръстването на ахряните, мога да се похваля, че намерих следната книга:
                            "Покръстването на българите мохамедани 1912-1913" на Величко Георгиев и Стайко Трифонов [Академично издателство "Проф.Марин Дринов", С, 1995]. По съдържание книгата е сборник документи: рапорти на български офицери за процеса на покръстването; протоколи от заседания на Светия синод и писма на дейци на Православната църква, писма на общественици, /например Стою Шишков и Христо Караманджуков/, в които се обсъжда положението в Родопите и в частност състоянието на ахряните.
                            Блог за историята, културата и забележителностите на село Черничево

                            Comment


                              #15
                              Ок, а как изглежда Тъмръш сега? Има ли останки. Може ли да се отиде?


                              thorn

                              Средновековните църкви в България

                              Comment

                              Working...
                              X