Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Император Франц Йосиф I.

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Император Франц Йосиф I.

    Уважаеми съфорумци ,

    Франц Йосиф I.(1830-1916) е една интересна личност, заслужаваща внимание. Затова предлагам да разгледаме неговия живот, семейство, политика - вътрешна, сред народите в империята и външна - войни, походи, и т. н. Като начало един негов портрет (от по - късна възраст).

    Франц Йосиф Първи, роден на 18 август 1830 във Виена, починал на 21 ноември 1916 (във Виена), е от рода на Хабсбургите. 68 години е император австрийски (1848–1916), крал чешки (но некоронован) и унгарски, маркграф моравски, херцог долно- и горносилезиански...(по-късно цялата титла).

    Ето го и гербът на Хабсбургско - Лотарингската династия (за него също по-късно).
    Last edited by Goleman; 26-05-2007, 14:34. Причина: Автоматично сливане на двойно мнение
    "... намерих ключа и отворих вратата. Там - царството на моите сънища и мечти - беше пусто, глухо... отидох до картинаната, изтрих я от прахта, исках да видя още веднъж следите на онова, което някога мислех възможно. Но можех ли да вярвам на очите си? ..."

    #2
    Като начало можеш да предоставиш повече обща информация - 1800-2000 символа г/д стига

    Comment


      #3
      Това, което знам за него е, че е най-дълго управляващия европейски монарх. Характерно за управлението му е, че поддържа целостта на империята си върху традиционните принципи на военно-бюрократичната власт, но при необходимост провежда ограничени и умерени реформи, които осигуряват сравнително стабилното вътрешно положение и модернизиране. Един от основните му приритети във външната политика е поддържане на линия за тясно сближаване с Германия.
      А колкото до военните му походи, армията му преживява доста тежка загуба при Садова на 03.07.1866г. от прусите. Иначе австрийците се бият добре срещу италианците при Кустоца през юни 1866г.
      They march in full battle dress
      With faces grim and pale
      Tattered banners and bloody flags
      Rusty spears and blades...

      Comment


        #4
        Сараевският атентат изпълни Дирекцията на полицията с многобройни жертви. Довеждаха ги една след друга в приемния кабинет и старият инспектор им казваше с добродушен глас:
        - През носа ще ви излезе той, тоя Фердинанд!
        Сигурно се сещате откъде иде тоя цитат Май най-запомнящото се събитие свързано с него е именно атентата. Три седмици по-късно австрийското правителство праща ултиматум до Сърбия, който в общи линии анулира суверинитета на сърбите. И така, в резултат имаме една хубава верижна реакция.

        За да се стигне до тая верижна реакция, нашият ерцхерцог има стабилна роля. Участва, макар и инциатор да е Бисмарк, в Лигата на тримата императори (Германия, Австро-Унгария и Русия; 1873 г.). Генералната идея на Бисмарк е била да има съюзници срещу основната заплаха - Франция. През 1878 г. обаче, Русия се оттегля от Лигата и това се превръща в един двустранен съюз. През 1881 г. Германия и Австро-Унгария прикоткват и Италия, като така става троен алианс. Е да, ама талианците междувременно сключват тайно споразумение и с френците, което в общи линии ги изкарва от схемата.

        Инак нашият герой става крал на Австрия 18 годишен и има честта да управлява Австрия бая време, но в момент, когато влиянието на Австрия намалява значително. По време на Кримската война Австрия решава да не подкрепи руснаците. Това, независимо от по-късните другарувания между двете страни, в крайна сметка разстройва отношенията между Австрия (Австро-Унгария) завинаги.

        Споменатата война с Германия през 1866 г. окончателно слага Австрия като по-малката от двете немскоезични сили. През 1867 г. създава Австро-Унгарската империя и се жени за Елизабет, което прави унгарците много привързани към новото образование. Фердинанд прави опит да присламчи и славяните към империята, но заплахи от унгарска и немска страна го карат да изостави идеята. Това впрочем кара австрийските чехи и сърбите да недоволстват. Това пък вече почнало да дразни руснаците (вече присвоили чешките панславистки идеи).

        В периода 1880 - 1900 г. Фердинанд го сполитат няколко лични неприятности. Първо брат му се трови, пиейки заразена вода по Светите земи. След това единственият му син се самоубива през 1889 г. И за капак жена му Елизабет е убита от италиански анархист в Женева през 1898 г.

        Ето и едно филмче от пристигането на Фердинанд в общината на Сараево - 1916 г.

        Comment


          #5
          SRH бъркаш името , какъв Фердинанд те гони? Франц Йосиф бе човече.
          SS-mann, не е най-дълго управлявалия европейски монарх. Луи XIV е по-дълго на трона.
          На 18 години трима военначалници му спасяват трона и империята - Виндишгрец, Йелачич и Радецки. Абревиатурата от първите им букви WJR много често се изписва като WIR - НИЕ и в първите години от управлението на новия Кайзер, това става нещо като мото на армията, символ на единството в армията, която крепи единството на държавата.
          Иначе цялата му фамилия наистина има трагична съдба. Максимилиан загива при мексиканската афера, Сиси (Даяна на 19 век) е намушкана от анархиста Лукени, за Франц Фердинанд всички знаем, Рудолф се самоубива при нещастна любовна история (или поне така казват, Зита - жената на последния император Карл - винаги е твърдяла, че Рудолф и любовницата му са били убити, като май е базирала част от тези твърдения на разговорите си с Франц Йозеф).
          Франц Йозеф е символ на двойната монархия, на Виена на валсовете, Радецки Марш, стара слава и Югендщил, Виена на Ото Вагнер, Климт, Шиле, Ромако, Фройд и т.н. т.н. , въобще на целият стопанският и културен възход на Дунавската монархия от последната четвърт на 19 век.
          Ех...и на военния упадък
          Recalibrating my lack of faith in humanity...

          https://www.youtube.com/watch?v=MvqjkS6t9Yk

          Comment


            #6
            Титлата:
            Franciscus Josephus I, Dei gratia Imperator Austriae, Rex Hungariae, Bohemiae, Galliciae, Lodomeriae et Illyriae. (Между 1878-1916).

            Франц-Йозеф ², по Божията милост император на Австрия, крал на Унгария, Бохемия, Галиция, Лодомерия и Илирия. Доколкото знам Лодомерия е името на краковската област в Австро-Унгария, а Илирия според авторите на титлата би трябвало да означава Словения, Хърватско и Босна с Херцеговина. тази титла не е възможно най-тържествена, но е най-често употребяваната. Има я в завързан вид и на австроунгарските сребърни крони и златни пендари.
            Луд на шарено се радва - цивилен блог

            Comment


              #7
              Та да започнем от самото начало:

              Франц Йосиф Карл (Franz Joseph Karl von Habsburg) e роден, както вече писах, на 18 август 1830 в 9:45 във Виена като най-големият син на ерцхерцог Франц Карл (по-младия син на император Франц I.) и неговата съпруга Жофина, баварска принцеса. Има 4 братя и сестри: Макс, Карл Лудовик, Мария Анна (починала още в детските си години) и Лудовик Виктор.

              Още от малък Франц Йосиф е възпитаван като бъдещия наследник на трона. Учен е на вяра, усърдие и отговорност. Живее със вярата в божията предопределеност на Хабсбургската династия. Когато е на 13 години постъпва във войската (с чин полковник).

              На 18 години, той става имеператор, когато във времето революцията (1848) неговият чичо император Фердинанд I (крал Фердинанд V - за чехи и унгарци) абдикира на 2 декември 1848 в гр. Оломоуц (в дн. Чехия) и в архиепископския дворец му връчва властта. Бащата на бъдещия монарх се е отказал от трона по настоявания на майката. Новият император се опира на дворната камарила на австрийския министър-председател Феликс, княз Шварценбергски. От самото начало Франц Йосиф вижда своята основна цел в предотвратяване на следваща подобна революция като тази от 1848. За да постигне целта си той намира опорна точка в армията и църквата (Фактът, че на повечето негови изображения той е в униформа се обяснява с това, че по онова време не е имало цивилно облекло, достойно за император).

              Вече беше споменато, че управлява 68 години и така се записва сред първите най-дълго управляващи монарси.

              Франц Йосиф отменя Конституцията и обновява абсолютизма. През 1852 година взима цялата власт в свои ръце...


              Засега това. Пак ще пиша. Благодаря на всички, които се включиха в разискването на тази тема. Аз съм нов за форума и с удоволствие чета това, което сте писали към общите ни теми. Като край на тази част, ето още един портрет на императора и портетите на майка му - принцеса Жофина Баварска и баща му - ерцхерцог Франц Карл :
              Last edited by Goleman; 26-05-2007, 14:37.
              "... намерих ключа и отворих вратата. Там - царството на моите сънища и мечти - беше пусто, глухо... отидох до картинаната, изтрих я от прахта, исках да видя още веднъж следите на онова, което някога мислех възможно. Но можех ли да вярвам на очите си? ..."

              Comment


                #8
                Унгарците му викали Ferenc Jóska - сиреч радостния Ференц
                Чехите - Starej Procházka и František Procházka - сиреч Стария пътник или разхождащия се Франтишек, нещо като Джони Уокър
                Италианците - Ceccobeppe, Cecco Beppe и Cecco Peppe - бебешка работа някаква, това е от войната.

                Бе тоз човек колко войни е загубил? А печелил ли е, освен унгарската буна 1948, която хайде не я броим.

                А неговото управление - 68 години, не е най-дългото в Европа. Поне Луи Х²V е управлявал повече, а сигурно има и други.

                Comment


                  #9
                  До сега съм бил с впечатлението, че Франц Йосиф е най-дълго-управляващия монарх в Европа :1087: Албирео, благодаря за поправката А иначе Закси, австрийците добре се справят с италианците при Кустоца. До колкото знам италианските войски са били по многобройни в момента на сражението. Но иначе загубите на Франц са си доста

                  Като стана въпрос за военните поражения на Хабсбургската империя се замислих, кои са основните причини австрийците да ядат такъв пердах почти на всякъде, където воюват. Личното ми лаишко мнение по въпроса е, че в епохата на нарастващо национално самосъзнание Хабсбургската империя е до голяма степен етнически нехомогенна. В сравнение с другите велики сили в Европа по това време. За разлика от тях Франц Йосиф управлява една етническа смесица от народи, които в известна степен нямат общи културни и езикови връзки. Да не говорим за разликата в икономическото отношение на различни райони от империята, между които зее истинска пропаст. Реално погледнато в империята живеят около 8 млн немци, но два пъти повече са славяните/чехи, словаци, поляци, украиниц, словенци, сърби, хървати/, около пет милиона са унгарците, още толкова италианците и към два милиона румънци. Е, тва, ако не е манджа с грозде, здраве му кажи. Т.е. в империята, ръководена от Франц Йосиф в никакъв случай не може да се говори за нация.
                  Това се отразява и на армията и:
                  Към 1865г., преди войната и с Прусия, Хабсбургската империя има армия, в чийто състав влизат следните етноси:
                  128 286 немци, 96 300 чехи и словаци, 52 700 италианци, 22 700 словенци, 20 700 румънци, 19 000 сърби, 50 100 украинци, 37 700 поляци, 32 500 унгарци, 27 600 хървати и 5 100 от други народности.
                  Тази потенциална военна слабост се допълва и от липсата на достатъчно средства, което се дължи отчасти на трудностите при събирането на данъците, но преди всичко на слабата търговска и индустриална база.
                  Пол Кенеди посочва, че в началото на 19-ти век индустриализацията на империята е навлязла само в определени райони на западната част като Бохемия, земите около Алпите и около самата Виена, докато по-голямата част от империята остава неразвита.
                  Още повече, че разноските по войните с Франция оставят империята финансово изтощена, затрупана от тежък вътрешен дълг и маса обезценени книжни пари, което принуждава правителството да ограничи военния бюджет до възможния минимум. През 1830г. на армията са отпуснати само 23 % от общите приходи, и този процент намалява на 20 през 1848г. по време на проблемите с Унгария.
                  Военния бюджет на империята през 1860г. е 179 млн. флорина, през 1863г. намалява на 118 млн. флорина, на следващата година се увеличава на 155 и драстично се намалява на 96 преди конфликта с Прусия. Нито една от тези суми не може да се сравнява с военните бюджети на Франция, Англия, а малко по-късно и на Прусия. И като се знае, че австрийската военна админситарция е корумпирана и неефективна дори за стандартите на 19-ти век, явно парите, които са отпускани, не са се използвали добре.
                  Накратко военната сила на Хабсбургската империя по никакъв начин не отговаря на войните, които е призована да води.
                  Last edited by viking heart; 26-05-2007, 11:17. Причина: Автоматично сливане на двойно мнение
                  They march in full battle dress
                  With faces grim and pale
                  Tattered banners and bloody flags
                  Rusty spears and blades...

                  Comment


                    #10
                    За коя Кустоца говорим? Да , Радецки побеждава, но с по-многобройна армия. Но Албрехт, после, никак убедително не се представя, срещу генерал Ла Мармора(култово италианско име)!

                    Comment


                      #11
                      При Кустоца на 24.06.1866г. не е ли по-многобройна армията на италианците?
                      They march in full battle dress
                      With faces grim and pale
                      Tattered banners and bloody flags
                      Rusty spears and blades...

                      Comment


                        #12
                        Питах за коя говорим? Има две Кустоци! При тази, за която говориш, през юни 66, имам бегъл спомен, че беше нещо от типа 100 хиляди пиемонтци и тосканци, срещу 75 хиляди имперски войски. Но Албрехт ту настъпва, ту отстъпва и накрая нищо не прави. Италианците спират настъплението си към Венеция, ама после знаем как завършва кампанията, към Тирол

                        Comment


                          #13
                          ----
                          Големи глупости пиша :argh:
                          Last edited by SRH; 26-05-2007, 14:35.

                          Comment


                            #14
                            Закси, точно тази битка имах предвид и аз Преди време бях чел една доста интересна книга на руски за войните на Австрия срещу Прусия и Италия, но ми я завлякоха :vb_sad:
                            They march in full battle dress
                            With faces grim and pale
                            Tattered banners and bloody flags
                            Rusty spears and blades...

                            Comment


                              #15
                              Е, то така става, най-хубавите книги, които веднага би седнал пак да прочетеш, са все някъде другаде. А там нямаше ли за победата на Радецки от 25 юли 1948 срещу крал Карл Алберт Сардински при ...ха, Кустоца?

                              Comment

                              Working...
                              X