Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Използване на боеприпасите(куршумите)съобразно доктрините на НАТО и Варшавския догово

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Използване на боеприпасите(куршумите)съобразно доктрините на НАТО и Варшавския догово

    Здравейте,аз съм нов във форума и искам да поздравя всички участници за прекрасните дискусии,които се вихрят тук ,както и за страхотните познания за оръжията,военната история и въобще историята които човек получава.
    В тази връзка искам да попитам по големите от мен капацитети(тъй като аз съм само един любител и то доста съм зле)дали някой е чувал за такава концепция при боеприпасите(куршумите).Лично аз съм чувал(не мога си спомня,но май бе от учителя ни по НВО,че имало две тенденции в използването на куршумите - на НАТО която се основала на принципа един куршум = един убит и на Варшавският договор - много куршуми = много ранени(не си спомням точните думи,но помня добре замисъла на тая тенденция).

    P.P - Ако не е мястото на темата тук или вече е дискутирана(но не видях такава)моля да бъда извинен и модераторите да преместят или изтрият темата.Но мисля че може да се получи интересна дискусия.Само да вметна че на мен ми се струва някакси по-добра тази на Варшавския договор.

    #2
    И аз бях чел някъде нещо подобно. Не знам обаче дали е вярно. Бойното съприкосновение с противника по принцип може да води до унищожаването му, подавянето му, възпрепятстване на движението му в зависимост от бойната задача. Вероятността за степента на поразяване на противника се определя от изчислената плътност на огъня, която пък зависи от организацията му.
    Last edited by кало; 27-03-2007, 19:07.

    Comment


      #3
      nablydatel написа
      - на НАТО която се основала на принципа един куршум = един убит и на Варшавският договор - много куршуми = много ранени(не си спомням точните думи,но помня добре замисъла на тая тенденция).

      .

      Като анализираш замисъла излиза: 1 куршум -1 убит/НАТО/ и прибл.1 куршум -прибл.1 ранен /Варшавски д-р/ ? Някаква обосновка на тези предположения ?


      Темата си е откровено "Армейско въоръжение" !

      Comment


        #4
        прибл.1 куршум -прибл.1 ранен /Варшавски д-р/
        Не баш- нали 7,62 минава през релса, ако наредиш няколко мръсни империалиста един зад друг излиза, че КПД-то на Варшавската доктрина е по-голямо :sm113:
        Quae fuerant vitia, mores sunt.

        Comment


          #5
          Имам приятел, който го бяха набедили за снайперист в казармата (той горкия е умопомрачително лош стрелец). Та на него, къде на шега, къде на истина му бяха преподавали, че е хубав номер ако раниш някой, изчакаш да дойдат другарчетата му да го изнесат и след това да избиеш всички.
          Аз имам някакъв блед спомен, че са ми насериозно обяснявали, че раненият противник е по-полезен, тъй като ангажира перонал да го евакуират, след това ангажива още персонал и ресурси да го лекуват... Тези обяснения бяха в контекста на това защо правят противопехотните мини да pаняват и осакатяват, а не да убиват.

          Не ми звучи обаче заради това да е приет масово 7,62х39...
          Last edited by 1951; 28-03-2007, 02:14.
          Peace Through Strength -- Victory Through Devastation

          Comment


            #6
            1951 написа
            Аз имам някакъв блед спомен, че са ми насериозно обяснявали, че раненият противник е по-полезен, тъй като ангажира перонал да го евакуират, след това ангажива още персонал и ресурси да го лекуват... Тези обяснения бяха в контекста на това защо правят противопехотните мини да аняват и осакатяват, а не да убиват.
            Това звучи като че аз да съм го писал, но ти сякаш не си много съгласен...?

            По темата за куршумите, аз също съм чел подобни неща, но не относно самият куршум, а тактическите прийоми на ниво отделение/взвод/рота - прицелна индивидуална стрелба срещу групова стрелба (респективно НАТО срещу армиите от Изт. блок).
            "No beast so fierce but knows some touch of pity."
            "But I know none, and therefore am no beast."

            (Richard III - William Shakespeare)

            Comment


              #7
              Използване на боеприпасите/куршумите/ съобразно доктрините на НАТО и Варшавския договор - темата е некоректно зададена.И в НАТО и във Варшавския договор боеприпасите /куршумите се използват по един и същи начин-съхраняват се в сандъци,когато потрябва се редят в пълнители/ленти и по заповед или самостоятелно/в определени ситуации/ се зареждат в оръжие и се стреля.
              СМЕЛОГО ПУЛЯ БОИТЬСЯ,А В ПЬЯНОГО - ХРЕН ПОПАДЕШЬ !

              Comment


                #8
                По Диаквъри имаше едно интересно док.филмче за английската доктрина.В Англия дълго време са смятали че ако приемат автомати на въоражение ще има голям преразход на боеприпаси защото по време на битка войника е в състояние на афект и ако е с автомат ще изтреля патроните без да се цели много много..................Та пича обясняваше във филма каква е западната доктрина и каква е руската западняците са на принципа един куршум точно премерен куршум,докато руснаците са на принципа ето ти 2 3 пълнителя стреляй на воля както и твойте приятели При голяма плътнос на огъня все ще улучиш нещо, а дори и да не улучиш това пак си е половин победа защото си накарал врага да клекне в окопа си, и да не си показва носа на вънка а това позволява да стигнеш до окопа и от там нататък.....................Доктрината на Вършавския договор или поне на руснаците наистина е била на принципа да раняват а не да убиват враговете си .Защото един ранен трябва да се изнасе ,докато е жив крещи и моли за помощ >деморазлизира околните ,ако бъде изнесен от бойното поле ..........да бъде транспортиран до болница(още хора гориво машини) да бъде лекуван(лекарства храна време на мед.персонал) и евентуално да се върне на бойното поле ако е здрав психичеаки или не е инвалид.........................Така ще от към сметка на ресурси и психологически ефект е по добре да раниш един враг а не да го убиеш.Но западняците (НАТО)не са имали възможност (количество хора) да си позволят толкова лесно да ги губят ,докато СССР ...........да кажем че е бил достатъчно голям(пример ВСВ)

                Comment


                  #9
                  Хъм. Като се замисля, оставяйки снайперите настрана (там нещата са малко по-различни, но май сходни при всички такива), стрелковото обучение на всички останали се свежда до "поразяване на мишената". Да се обучава войник на това да ранява, вместо да убива мисля че далеч надхвърля възможностите на въоръжението, масовата наборна армия и сроковете и цената на обучението. Целта на воденето на стрелба е на първо място да се неутрализира мишената (т.е. по възможност да залегне, да прекрати огъня си или да не може да води прицелен огън), а ако е възможно и тя да бъде уцелена. Ефектът на последното едва ли специално се дели на "ранен"/"убит"[1].
                  Та едва ли има подобна разлика между доктрините (то ако въобще в това отношение може да се говори чак аз такива) на НАТО и Варшавския договор, още повече, че масовото оръжие и в двата случая е достатъчно подобно. Като пример за всичко това може да се даде обучението в казармата - винаги на стрелби водехме огън на автоматична стрелба, като целта на обучението освен събарянето на мишените бе да се научим с едно натискане на спусъка да произвеждаме два-три изстрела, не повече. Доколкото съм чувал, на някои НАТО-вски оръжия има специален burst режим за тази цел. Така че явно нещата трябва да са сходни.
                  Впрочем, на основата на казарменото обучение може да се заключи, че стрелба винаги трябва да се води от легнало положение, което обаче едва ли е възможно на практика, че и във ввсяка ситуация.

                  ---
                  [1] Някъде бях срещал обяснение на използването на куршум със стоманена обвивка (FMJ) като с цел по-скоро целта да бъде ранена, отколкото убита, но не разбирам от тези неща.

                  Comment


                    #10
                    М-16 май има burst режим.Имам едно приателче десантчик който твърдеше че изправен при добре прикладван Калашник на автоматичен можел да сваля мишени на по 100 до 300 метра доколко е вярно...........................

                    Comment


                      #11
                      Голъм е прав, приказките за раняване/убиване като цели на двата големи блока - са чисти митове. в наставленията никъде не се говори за такова нещо. а английската докрина, спомената по-горе, претърпя пълен крах.

                      Comment


                        #12
                        Сумката за пълнители за автомат у нас е за четири пълнителя. Като сложиш и един на автомата, стават пет. Ако държиш спусъка натиснат непрекъснато и "поливаш с маркуч", тези боеприпаси се изразходват за около 20 секунди, като включвам и времето за смяна на пълнителите. Тъй че идеята "стреляй на воля" бързо би била изкоренена от практиката. Първият, който почне да "стреля на воля", ще бъде и първи останал без боеприпаси, а оттам до неговото я раняване, я смърт, я военен съд за нежелание да се бие (не знам дали има такова нещо, просто си измислям ) има една крачка.
                        А приказката за противопехотните мини и натоварването, което оказват ранените - не толкова като деморализиращо въздействие, колкото като ресурсно натоварване, - и аз съм я чувал. И ми се струва съвсем реална.
                        Иначе ми е интересно какво значи "групова стрелба", спомената в мнението на Динайн. Несъмнено това би било по-ефективно. Но как се организира на бойното поле?

                        Comment


                          #13
                          Да, това с "груповата стрелба" и на мен ми е интересно. Може би е нещо като съвременен заместител на залповата стрелба от цялото подразделение (доколкото знам основен тип стрелба почти от появата на огнестрелното оръжие в що-годе масови количества на бойното поле та до след края на ПСВ). Всъщност обучението в казармата, доколкото плесенясалите и оскъдни спомени ми позволяват да преценя, се основаваше на нещо подобно - командирът на подразделението дава цел, дистанция на огъня (преценявана на око и указател за войниците как да нагласят мерника си) и тип на огъня. След котео всеки пуца когато е готов. Това на учебни стребли се реализира без проблем, но в реални условия сигурно ще е доста трудно - както поради разнообразните отвличащи ситуационни особености, тъй и защото войниците по идея са разпределени на сравнително голямо пространство (рядко на групички). Но на някаква позиция поне в рамките на отделение или част от отделение би трябвало да е възможна.

                          Comment


                            #14
                            Иначе ми е интересно какво значи "групова стрелба", спомената в мнението на Динайн. Несъмнено това би било по-ефективно. Но как се организира на бойното поле?
                            Не знам дали може да се отсъди кое е "по-ефективно". Както ми се струва, двете доктрини (и на мен не ми звучи много хубаво, но не се сещам за по-подходяща дума) изхождат от различни схващания и имат различни цели.
                            Груповата стрелба доколкото си спомням е автоматична стрелба, където "нашата група" стреля като едно цяло в посока на "вражеската група", докато индивидуалната предполага всеки войник да си избира определена цел (вражески войник) и да стреля по него. Целта на груповата стрелба е разбира се по-скоро да се "прикове" противника, а не да му се нанесат загуби. "Масираността" на огъня при нея е внушителна, но и разходът на муниции също. Доктрината предполага че някаква друга приятелска "група" се сближава с врага или го заобикаля, за да го нападне във фланг и неутрализира в близък бой.
                            "No beast so fierce but knows some touch of pity."
                            "But I know none, and therefore am no beast."

                            (Richard III - William Shakespeare)

                            Comment


                              #15
                              Аха, ясно. В такъв случай "груповата стрелба" не е нещо ново, а е лека редакция (според промяната във въоръжението) на старата тактика "огън и движение" (може и да не я назовавам точно), предназначена да осигури някаква подвижност на пехотатан а бойното поле - едно подразделение (или част от него) води залпов огън по противника, с цел да го прикове към земята и да намали ефективността на огъня, докато другото заема нова позиция, след което се сменят ролите. Идеята е в крайна сметка портивинкът да попадне под неизгоден за него кръстосан огън.
                              Тази тактика сравнително лесно може да се реализира когато взводовете (а и ротите) са се движели компактно и общо взето в някакво подобие на строй (което улеснява предаването на командата или дори директното й чуване). Но в съвременните условия ще е по-трудна за реализация.
                              Още една бележка - струва ми се, че и воденето на огън от вески воиник самостоятелно и "залповото" (е, то няма как да е точно такова сега) имат сходна цел - да притиснат противника към земята. Така или иначе групови цели (скупчена или строена пехота - което да оправдава подобно съсредоточаване на огъня в едно) сигурно почти или никак не се срещат на съвременното бойно поле, докато едно време е било сравнително често явление (по време на ПСВ и особено преди нея).

                              Comment

                              Working...
                              X