Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Как учим история в ретроспектива

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Как учим история в ретроспектива

    Слагам тук едвна интересна статия от Дневник

    Да прощаваме не значи да забравяме


    Автор: Марина Лякова*
    04 август 2004, 18:53


    Учебниците по история на всяка държава винаги се списват от една определена гледна точка. Историкът подбира от позицията на своето съвремие кое събитие, кой исторически извор са "обществено значими" и така чрез дадената му от държавата власт създава националната история.


    Изненадващо за обикновения читател е, че учебниците по история, писани в различно време, могат така силно да се различават в интерпретациите за един толкова "безспорен" период в българската история, какъвто е "турското робство".


    Така например в издаден през 1882 г. учебник по история на България ("Кратка българска история съ образи въ текстътъ за Народните училища и долните гимназиални класове спорядъ програмьiте въ Българско", Съст. П. Горовъ и Сл. Кесяковъ) периодът е наречен от авторите "турското робство", "485 годишно робство", "омразното турско иго", "турски хомот". Още по-образно е обрисуван периодът в учебник от 1911 г. ("Борба и борци за свободата, учебник по история и обществознание за IV.отдел", съст. Д-ръ С. Чакъровъ, Violino Primo.). В него България е наречена робиня. В учебник, издаден през 1914 г. ("Българска история. Учебникъ за III прогимназиаленъ класъ", Съст. Г. Баждаров) обаче периодът се нарича вече "турско владичество" и "турското иго".


    В социалистическите учебници по история терминологичният зиг-заг продължава. В учебник от 1946 г. ("История за седми клас на гимназиите", изд. от Божидар Божиков, Александър Бурмов и Петър Кюркчиев) се говори за "турско владичество" и "турско робство". Години по-късно обаче в учебник, издаден през 1987 г. ("История на България за девети клас на единните средни политехнически училища", 2. изд., съст. Васил Гюзелев, Константин Косев, Георги Георгиев) периодът бива обозначен като "османско владичество" и "османско иго". В следсоциалистически учебни помагала от 1996 г. ("История на 11-ти клас на средните общообразователни училища", съст. Александър Фол, Йордан Андреев, Вера Мутафчиева, Райна Гаврилова, Иван Илчев, София, "Анубис") се говори за "османско владичество" и "османско господство". Словесното многообразие едва ли е случайно - в българската историческа литература очевидно няма консенсус за "владичество", "господство" или "иго" е коректно да говорим и доколко става дума за "турско" или за "османско".


    Особено интересни във вариациите си са обозначенията на турските, респективно османските владетели. Така например в учебника от 1882 г. първите турски султани са наречени "пъргави и справедливи". Турският "хомот" е характеризиран като "от една страна, тежък и голям и, от друга страна, справедлив и непретоварен". В учебника от 1918 г. се акцентира върху съвсем друг аспект: могъществото на Турция, както и военните успехи на османската държава при султаните Селим и Сюлейман. Турската държава от онзи период е според авторите на този учебник "по-добре уредена от другите". В учебника от 1987 г. пък турците са обрисувани като "злодеи": "развилнели се османски представители", "жестоки народни поробители", без тези обозначения да се отнасят до определена група турци (например властимащите) или до определен период от османското господство. На страниците на учебника от 1996 г. присъстват сякаш различни турци. От една страна османските султани са наречени "достатъчно гъвкави политици" и "мюсюлмански големци". Империята е именувана като "реално функциониращ държавен механизъм". Авторите говорят за "великия турчин". Наред с това обаче в този учебник турците са представени и като завоеватели.


    Вариациите в представянето на историческото минало не са случайни. Те са резултат от политически мотивирани пренаписвания на учебниците по история. Примерите тук съзнателно са подбрани от учебници по история, издадени в "съдбовни" за България времена: 1882 г. - след освобождението и преди Съединението, 1911 г. - преди Балканската война, когато България воюва с Турция, 1914 и 1918 г. - по време на Първата световна война, когато сме съюзници с Турция, 1946 г. и 1987 г. - два социалистически учебника, издадени в различни фази на социализма, 1996 г. - учебник, издаван след промените. Несъмнено различните политически контексти на издаване на учебниците (фактът, че България и Турция са военни и политически противници, респективно партньори, както и кривулиците в българската малцинствена политика по отношение на турския етнос) оказват влияние върху вариациите в интерпретацията на историческото минало. Потърпевши от терминологичния и интерпретационен хаос са поколения български ученици.


    Дебати по тези проблеми се водят от години в затворени научни кръгове. Време е те да станат достояние на обществеността. В България и на Балканите съществуват опити да се списват нови, "толерантни" учебници по история. Една сама по себе си нелоша идея - та нали "мъртвият не ни е враг". Общо е мнението, че един модерен учебник по история не бива да насажда омраза и страх. Учебникът по история не е информационна брошурка за това кой кога кого е заклал, той е инструмент за формиране на критичен начин на мислене. Той трябва да мотивира учениците да вникват в гледните точки и в мотивите на отделните историческите персонажи.


    В стремежа си да създадем "толерантен" учебник по история не бива обаче да забравяме исторически факти, защото са неудобни и не пасват на новата мултикултурна интерпретация. Да прощаваме не означава да забравяме. Мирното съжителство с другите е възможно само, ако помним. Въпросът е какво помним и какво ще помнят нашите деца? Лъжа би било да се премълчава, че на Балканите е имало кланета и кървави войни. Също така манипулативно е да се твърди, че всички съседни народи са "злодеи", които винаги са застрашавали и продължават да застрашават националната сигурност на България, защото някога предшествениците им са били политически и военни противници на страната ни.


    В стремежа си да създаваме "толерантни" учебници не бива да оставаме сами - промените на българските учебници са само част от промените на учебниците на Балканите. Какво от това, ако нашите деца са възпитавани в дух на мултикултурализъм и толерантност, а съседите ни твърдят, че сме "злодеи", "варвари" и че ги заплашваме?


    Един съперник може и да се превърне в партньор - политически, икономически, културен. Старо правило на английската дипломация е, че няма вечни приятели и вечни врагове, но има вечни интереси. Вечен интерес на българската държава е гарантирането на благосъстоянието и мира на българските граждани, независимо от етническата, религиозната, възрастовата и социалната им принадлежност. Послание, което един модерен учебник по история би трябвало да носи в себе си.


    - -- - - - -


    *Марина Лякова е завършила специалностите Социология (1997 г.) и Връзки с обществеността (2003 г.) в СУ Св. Климент Охридски . Докторската й дисертация е посветена на проблемите на турските общности в България и Германия. Научен сътрудник в Института за изучаване на Турция към университета в гр. Есен, Германия.

    #2
    Даниц, първо, поздравления, че си започнал една такава тема.
    Второ, понеже не коментираш текста, то и аз да добавя нещо по спомен от едни курсове дето ги посещавах преди време.
    В учебниците по история след Освобождението, след 1944г и след 1989г съществуват по три основни понятия, които са стълбове, така да се каже на изграденото в учебниците.
    Преди 1944 това са понятията „патриотизъм”, „родина” и (третото не си го спомням).
    След 1944 това са отново „родина”, но и „социализъм” и „интернационализъм”.
    След 1989 са „глобализация”, „идентичност”, „космополитизъм”. Това – по спомен, един преподавател от ИФ си беше направил труда да изследва въпроса.
    Промяната е показателна сама по себе си.
    Авторката на горната статия бих я разположил „идеологически” най-близко до третия период.

    Comment


      #3
      Това е неизбежно, всяки разглежда историята от гледната точка на средата в която живее в момента - дори когато се опитва да я разглежда от гледна точка на по-преден период , той е повлиян от собствените си представи и разбиране за този перииод, насадени му от социума. Единственото което може да се препоръча е просто да се разглеждат вижданията за изучавания период чрез различни автори вкл. антични, сревновековни, ренесансови, просвещенски и по-нови и да се създава комплексиран поглед съчетан от всички тези и анализиран с чиста логика, без примес на пристрастие или политическа окраска. за съжаление това е идеален вариант който не съществува в природата, освен това самата практика е прекалено тежка за системата на образованието.
      Демокрация не е да правиш каквото си искаш, а да не правиш това, което не искаш.

      请您死在地狱般的阵痛
      [qing nin si zai di yu ban de zhen tong]
      きさまはしんでくださいませんか
      [kisamawa shinde kudasaimasenka]

      Comment


        #4
        На мен ми харесаха по-ретро нещата като "турския хомот" и "съдбовните времена". Звучат , как да кажа, по-вазовски, но и същевременно по-български. А иначе един витгенщайнски анализ винаги можем да спретнем за езика в учебниците

        Comment


          #5
          Поздравления за темата и от мен!
          Но ще си позволя някои въпроси. Дали изхождайки от цитата темата е - как да се интерпретира историята ни в учебниците за началния и средния курс - или нещо друго?
          Ако е така:
          Знаем, че историческата истина не е абсолютна категория. Още повече на нашите ширини.
          По отношение на учебниците и учебната дисциплина история, аз съм на мнението, че първо тя (учебната дисциплина) трябва да приучава на патриотизъм (ся да не се бърка с патриотарство, национализъм шовинизъм и т.н). Второ в никакъв случай не бива нито да се обиждат други етноси или недай боже държави. Разбира се човешката история е "секс и кръв" (да перифразирам един мой преподавател, щото изказването е за Библията), но не бива да се приписват отрицателни (както и положителни) качества на етноси и народи. По отношение на някои не дотам доказани моменти и по-точно тези от нашата история:
          1. Произход на древните българи - би било добре да се учат нашите деца, че произхода не е изяснен напълно.
          2. Титли на българските владетели - тук съм за канасюбиги (може да са в пет или три надписа, но хан не е засвидетелсван в нито един).
          3. Древната българска религия - вж. т. 1.
          4. Българи, траки, славяни или тюрки (или нещо друго) сме ние сега. Тук моето лично мнение е, че иченичите трябва да се обучават, че сме смес най-вече от древни българи (с уговорките, че не е ясно какви са били) и славяните. Към тях се прибавят още много и най-различни етноси, които имат къде по-голямо, къде съвсем минимално влияние. Да не се приема, че който и да е компонент (от двата) има голямо или пренебрежимо малко влияние (според мен не е доказано претопяването на древните българи от славяните).
          5. Език - тук трябва да се стъпва внимателно. Всички източници с които разполагаме са литературни (писани). Затова е по-правилно да се говори за официален т.е. писмен (за който имаме макар и малко сведения) и говорим (за който на този етап нямаме никакви сведения) език. И възможността единият да няма много общо с другият.
          6. Иго/робство/хомот, присъствие, окупация/владичество. Мисля, че всеки (с поне малко влечения към историята имам пред вид) знае смисъла на тези понятия. Както и разликата в използването им при домашна употреба и пред международни форуми. Според мен е правилно да се пише в учебниците, че сме били под робство - особено за турското, но под черта или встрани да се обясни, че това не е коректния термин.
          Предполагам. че има и много много други въпроси, но затова е темата.
          А, ако не е извенете за ОТ

          Comment


            #6
            Темата наистина е интересна. Макар че това са неща, които май често сме обсъждали или споменавали на форума, но досега не е имало нарочна тема, трува ми се. Макар че трябва да се посочи, че това е нещо характерно за всяка история и представянето й в образователанта система, едва ли в България сме уникални в това отношение или по нещо се различаваме от останалите държави (националната история винаги е такава, може би някъде по-рядко се сменят концепциите, но като се има предвид, че представянето й е отражение на ценностите, желанията и стремежите на социума ).

            Comment


              #7
              И мен ми хареса темата

              И ще коментирам две неща по текста:
              1.Много е важен момента със съгласуването между народите.
              Някакси не върви ние да пишем "толерантни" учебници, а гърците през това време да пеят как ще направят от червата на албанците въжета а от кожите на турците дрехи(това в армията го пеят).

              2.Против съм изпозлването на термина робство.Те още малки ги почват децата-византийско робство, турско/османско робство.
              Няма такова нещо.Само създават комплекси.По-добре да се набляга на героичната борба на българския народ срещу чуждата власт.

              Comment


                #8
                Като прочетох постовете се сетих за афоризма, че "... историята не се пише ЗА някого, а ПРОТИВ някого..."
                Пишут нам много.... Погубит нас всеобщая грамотность.
                Неизвестен руски адмирал

                Comment


                  #9
                  Докато ровех Уикито и се дивях на опитите на македонците да си измислят история и даже мислех да се напише безумна тема "Македонско-Български речник" попаднах на списък с българските владетели. И установих много нови за мен факти. Не, че откривам топлата вода - за историците предполагам това е като някой първокласник да им обясни колко фундаментално е открил азбуката. Та тук се намира списъка с владетелите и видях, че след калоян се намира не Борил, както са ме учили в училища, а някой си крал Имре (Емерих). Та този унгарски крал завещал титлата "Крал на българите" на унгарските и австро-унгарски кайзери до 18-ти век. Имаше и други непознати за мен имена. Предполагам ако ще се учи история, тя трябва да започне с прекопаване на собствената ни градина, а не с "опресняване на оценката" ни за съседите. иначе ще заприличаме на македонците, които изписват купища хартия за сламката в окото на съседа, а гредата в своето не искат и да видят.
                  Пишут нам много.... Погубит нас всеобщая грамотность.
                  Неизвестен руски адмирал

                  Comment


                    #10
                    Напълно подкрепям мнението на Митака, защото то съдържа много необходимата за всяка наука и всяко обучение разумна умереност. Наклонят ли се везните в някаква посока (обикновено това е посоката на патриотичното възпитание, което много бързо се превръща в патриотарско и именно като такова се услажда най-много на обществото) - отиде на кино и наука, и обучение! :clown:

                    Смятам, че най-добро патриотично възпитание се постига чрез историческата истина, дори на моменти (периоди) и да е тъжна, а не чрез фризираната история.
                    Но не мисля, че могат да се направят "балкански учебници" - в смисъл добри. Факти - да. Но негативните натрупвания в оценки са прекалено големи. Дори да се получи подобен учебник, той по неизбежност ще е кастриран.

                    Comment


                      #11
                      Май скоро имах разговор на тази тема с приятел - и се съгласих с него че термина "робство" не е точен - дори само от емоционална гледна точка (нашите предци са били роби?!) и от фактическа - робите по дефиниция са били "собственост", "стока", която можело да се продава. Вярно, че в 12-13 а и следващите векове робството се е практикувало, но не и за цели народи, а само за отделни групи хора - било пленени войници, "поробени" жители на вражески територии (пазарите за роби в целия изток) и прочие. В същото време е факт участието на българи, мюсулмани или християни, при това заедно, в службите на Османската империя (администрация, охрана на възлови места, търговия, занаяти и др.).Всичко това представя едно друго виждане на нещата, извън контекста на зверствата, извършени по време на бунтовете. Впрочем тези зверства не са патент само на Турската империя, а и на всички империи, вкл. съвременни. Като роби ли биха се определили днес народите от СССР от времената на Сталин и неговите изпълнения - великият глад, отнел милиони, или насилствените преселения през 40-те години, или масовите растрели през 37-40 година, , "заробването" на Литва, Латвия, Естония и полските територии през 40-та година - случаят в Катинската гора и т.н.?
                      В такъв случай (като извадим политическия контекст) бихме определили като "Сталинско" или "комунистическо" робство този период. В същия аспект пък различните народности биха лесно го определили като "руско" робство(владичество, иго, хомот и пр.)
                      "...7. Пациентите във форумите трябва да се съобразяват с условието, че тук не е място за интелектуални изяви от типа на философски монолози, това е лечебно заведение." - Правила за форуми

                      Comment


                        #12
                        Одзава, какъв е този крал Емерих? Не съм чувал нещо за него. Че България по времето на цар Борил има вземане – даване с унгарците, добре, но да е падала изцяло под унгарска власт?... Нещо такова имаше по-късно за Видинското царство, ако не се лъжа.

                        Comment


                          #13
                          Става дума за Емерих (1196 - 1205), по-големият брат на Андраш II, който за кратко владее Белград и Браничево. Дивотии - ясно колко е верен този списък. Емерих наистина е носил титул Bulgarisque rex, но да го включи в официален списък на българските владетели може само изключителен невежа. Все едно българските владетели да се включат в списъците на ромейските василевси, понеже владеят провинция Мизия.

                          Comment


                            #14
                            В 3-и том от луксозната многотомна история на България, онази, която започна през 1981 г. (1300 години България) и трябваше да продължи в 14 тома (предполагам, до 1994 г. - 50 години "Деветосептемврийска революция"), тази история е предадена така. Емерих ²² завладял Белград и Браничево през 1202 г. и предоставил Ниш на своя васал жупан Вълкан. През 1203 г. Калоян изгонил сърбите от Ниш, а после и унгарците от Браничево и Белград. Емерих се оплакал на папата (Инокентий ²²²), "като отричал всякакви права на Калоян, дори и законността на неговата власт".
                            Папата обаче го отрязал, защото гледал да угоди на Калоян заради унията. "През същата 1204 г. [това изречение е по-нататък в текста, затова годината е друга] Емерих умрял и наследникът му Андрей ²² не предявил териториални искания спрямо България до смъртта на Калоян."

                            Comment


                              #15
                              Според мен проблемът с едни такива „толерантни” учебници би бил най-вече едно смесване на нагласите от различните епохи.
                              Ако живеехме в епохата на турското робство и бяхме изпитали на гърба си своеволията на тогавашните турци, особено в техните „пикови” моменти, никак нямаше да ни е до толерантност, може би. Не вярвам голямата част от форумистите тука, ако бяха панагюрци от 1876г и пред тях се беше развъртял с коня си и с униформата си воеводата Бенковски, дали нямаше да им трепне нещо в сърцето и нямяше ли да се заловят за кремъклийките срещу тираните народни и срещу турския поробител.
                              Естествено днешните турци са съвсем различни хора от Ахмед ага Барутанлията, пък и от някои турци, дето са спасявали българи в Чепеларе, да речем, през 1876г, ние живеем в различна държава, а оттогава дори сме били съюзници с Османската империя в една от световните войни. Да сме толерантни днес не означава, че трябва да пренасяме това изискване като задължение за тогавашните хора, а и за живеещите наскоро след Освобождението, които са помнели живо турските деяния, а някои от тези хора, естествено са и авторите на тогавашните учебници по история. От друга страна не върви да пренасяме и тогавашната нагласа към турците безкритично към съвременните турци, или към турците изобщо – в съвременните учебници. Но толкова ли е трудно това разграничение да бъде упоменато? И ако то се спази, то защо да са нужни нови, „толерантни” учебници по история? Няма ли това да бъде едно ново изкривяване на историята, от което никой не се нуждае?

                              Comment

                              Working...
                              X