Съобщение

Collapse
No announcement yet.

100 години от смъртта на Димитър Петков

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    100 години от смъртта на Димитър Петков

    Малко биографична справка
    Димитър Николов Петков е български политик, лидер на Народнолибералната партия. Той оглавява 27-ото правителство на България (1906 1907). Димитър Петков е баща на земеделските политици Никола Петков и Петко Петков.

    Петков е народен представител в IV (1884-1886), V (1887-1890), VI (1890-1893), VII (1893-1894), X (1899-1900), XI (1902-1903) и XIII (1903-1907) Обикновено Народно събрание и в IV Велико Народно събрание (1893). Той е председател на IV Велико Народно събрание (1893) и на VI (1892-1893) и VII (1893) Обикновено Народно събрание.

    Димитър Петков е роден в село Башкьой, Тулчанско. През 1875 заминава за Румъния и участва в Сръбско-турската война (1876) в четата на Панайот Хитов. През Руско-турската война (1877-1878) е опълченец и участва в боевете за Стара Загора и Шипка. Тежко ранен, той губи лявата си ръка.

    След войната Димитър Петков е чиновник в министерството на вътрешните работи. Привърженик на Либералната партия, той се противопоставя на Режима на пълномощията, за което е осъден и остава в затвора от 1882 до 1884. След освобождаването си става близък сътрудник на Стефан Стамболов и се присъединява към създадената от него през 1886 Народнолиберална партия. При неговото управление той е кмет на София (1888-1893), председател на парламента (1892-1893) и член на правителството (1893-1894).

    След смъртта на Димитър Греков през 1901 Димитър Петков оглавява Народнолибералната партия и е вътрешен министър в правителството на Рачо Петров (1903-1906). В края на 1906 самият той оглавява правителството, но няколко месеца по-късно е убит от политически противници на бул. Цар Освободител в София. Той е погребан до гроба на Стефан Стамболов, убит при подобни обстоятелства.

    #2
    Трябва да се добави че е баща на Петко Д.Петков и Никола Петков убити също по политически причини от крайно десните и крайно левите сили - каква ирония на съдбата.....

    Comment


      #3
      Снощи БНТ излъчи по този повод премиера на документален филм за Петков. На мен лично ми бе интересно да го изгледам. Беше малко повърхностен на места, но беше добре да се покаже на хората този велик българин, за когото за жалост знаем малко, а софиянци го свързват единствено с пазар и булевард в града им.

      Comment


        #4
        CHK написа
        ...няколко месеца по-късно е убит от политически противници на бул. Цар Освободител в София.
        Всъщност е убит от един озлобен провинциален банков чиновник - Александър Петров, който просто е търсел да гръмне някой високопоставен държавник. Човека няколко дена преди това го уволнили от клона на Земеделска банка във Видин, той идва озлобен в София да търси покровителството от министър Никола Генадиев, Генадиев му тегли една и Петров решава да привлече вниманието, като застреля някой големец. И тогава в редакцията на един от малките опозиционни вестници услужливо му посочват Петков... По подобен начин - по-скоро с липса на конкретни мотиви от страна на самия убиец- са убити и министър Кънчов през 1902 г. и министъра на войната ген. Йордан Пеев през 1938.

        Comment


          #5
          Биографията само я взех от Уикипедията. Не съм я писал лично.

          И щом идват народняците на власт, съучастниците на убиеца са помилвани. жалка българска картинка.

          Comment


            #6
            Влади Киров, сценаристът на снощния филм, е един от сериозните филмови изследователи на миналото и на Третото българско царство. Въпросът е, че вече прави тъжни филми.

            Comment


              #7
              .

              Comment


                #8
                Николай написа
                Всъщност е убит от един озлобен провинциален банков чиновник - Александър Петров, който просто е търсел да гръмне някой високопоставен държавник. Човека няколко дена преди това го уволнили от клона на Земеделска банка във Видин, той идва озлобен в София да търси покровителството от министър Никола Генадиев, Генадиев му тегли една и Петров решава да привлече вниманието, като застреля някой големец. И тогава в редакцията на един от малките опозиционни вестници услужливо му посочват Петков... По подобен начин - по-скоро с липса на конкретни мотиви от страна на самия убиец- са убити и министър Кънчов през 1902 г. и министъра на войната ген. Йордан Пеев през 1938.
                Всъщност доколкото ми е известно убиецът е бил с известни психични отклонения и е бил лесно манипулируем.Жалко е че губим изтъкнат държавник заради такава личност.На практика със смъртта на Димитър Петков Народнолибералната партия понася удар от който така и не успява да се възстанови.Не се намира лидер от величината на Стамболов,Греков или Димитър Петков който да консолидира и поведе партията и от водеща политическа сила народнолибералите се превръщат в нещо като младши партньори на либералите на Васил Радославов.
                Last edited by resavsky; 27-02-2007, 16:50.

                Comment


                  #9
                  resavsky написа
                  Всъщност доколкото ми е известно убиецът е бил с известни психични отклонения и е бил лесно манипулируем.Жалко е че губим изтъкнат държавник заради такава личност.На практика със смъртта на Димитър Петков Народнолибералната партия понася удар от който така и не успява да се възстанови.Не се намира лидер от величината на Стамболов,Греков или Димитър Петков който да консолидира и поведе партията и от водеща поличитечска сила народнолибералите се превръщат в нещо като младши партньори на либералите на Васил Радославов.
                  Така си е.

                  Comment


                    #10
                    Никола Генадиев се опитва да удържи партията, но явно не му достигат силите, а и Фердинанд предпочита Радославовата партия пред Народнолибералите. Любопитното е, че и Генадиев, който е последният лидер на тази партия също бива убит.

                    Comment


                      #11
                      CHK написа
                      Никола Генадиев се опитва да удържи партията, но явно не му достигат силите, а и Фердинанд предпочита Радославовата партия пред Народнолибералите. Любопитното е, че и Генадиев, който е последният лидер на тази партия също бива убит.
                      Да, и при това е гръмнат на има-няма 50 метра от лобното място на "Свирчо" - Димитър Петков. Вярно, че е убит вече от други политически противници, и при други обстоятелства.
                      Иначе Генадиев е бил голям образ - за него също си струва да се направи филм. Да не забравяме, че старата сграда на Софийския затвор на "Цар Симеон" са я наричали "Генадиевия дом"- построена е била през 1907 докато Генадиев е бил министър на правосъдието. Оттогава датира стария шопски виц:
                      Нане пита Вуте: Вуте, ти като одиш у София, знаеш ли коя е най-дългата улица там?
                      Вуте отговаря: Па не моим се сетим.
                      Нане: "Цар Симеон", Вуте, "Цар Симеон"...
                      Вуте: Е, па оти?
                      Нане: Па оти Пуне Кльоцин тръгна по нея преди три години за "Генадиевио дом" и още го нема... :mhehe:

                      Интересно е, че самия Генадиев е лежал там през 1915-18 г. покрай Деклозиеровата афера. И специално на него като "заслужил" си е имало килия с южно изложение, към Витоша. И от време на време са го пускали да обядва в една гостилничка наблизо....

                      Comment


                        #12
                        "Димитър Петков бе противоречива личност, каквото бе и самото Княжество. Сега, след неговата смърт, си спомниха заслугите му пред Отечеството: че това бе герой от славната Шипка, че бе тежко пострадал. В печата излезе прочутата снимка след сражението, решило изхода от Освободителната война - там на поляната, сред санитарите, лежеше той, опълченецът, а откъснатата му ръка бе поставена до него. Патриотичната слава на този човек порасна и в съединисткото движение от 1884-1885 година, довело до преврат от 6 септември, когато най-сетне се съединиха Южна и Северна България - една от най-светлите дати в историята на страната. Припомниха си периода, когато със своя вестник водеше борба срещу неправдата и корупцията с език, който не жалеше нищо и никого. Изтъкнаха организаторските му дарби като кмет на София. И само най-върлите му противници - журналисти в опозиционния печат, извадиха наяве и сенчестата страна на личния му живот - финансовите спекулации, жаждата му за власт, прекаленото послушание към Княза в последните месеци на трагичното му управление. Но когато чертата бе теглена, равносметката се оказа на негова страна. За добро и за зло, той бе един от строителите на тая най-млада европейска държава!...."

                        Свобода Бъчварова, "Земя за прицел" - книга втора - "Наследникът", глава 5, стр. 53, Издателство на БЗНС, София, 1985
                        We don't see things as they are, we see them as we are
                        ---Anais Nin----

                        Comment


                          #13
                          CHK написа
                          Никола Генадиев се опитва да удържи партията, но явно не му достигат силите, а и Фердинанд предпочита Радославовата партия пред Народнолибералите. Любопитното е, че и Генадиев, който е последният лидер на тази партия също бива убит.
                          Никола Генадиев може и да има качества но му липсва харизмата на Стамболов или Димитър Петков - просто не става за лидер.Да не говорим че е пословичен с непостоянството си /хайде да не използвам по-силна дума/ и мени с удивителна бързина политическите си възгледи и приятели.Генадиев е един от хората осъдени напълно справедливо по т.нар.Деклозиерова афера а преминаването му през 1915 г. за една нощ от привържениците на Централните сили към привържениците на Антантата се свързва с пари,много пари....

                          Comment


                            #14
                            За Генадиев знам, че като външен министър е бил изпратен на обиколка в западна Европа и връщайки се оттам от германофил станал симпатизант на Антантата, след като се убедил, че Централните сили нямат шанс за победа.

                            А за липсата на харизма си прав, нямал я е. А и на всеки би било трудно след Стамболов и Петков.

                            Comment


                              #15
                              CHK написа
                              За Генадиев знам, че като външен министър е бил изпратен на обиколка в западна Европа и връщайки се оттам от германофил станал симпатизант на Антантата, след като се убедил, че Централните сили нямат шанс за победа.

                              А за липсата на харизма си прав, нямал я е. А и на всеки би било трудно след Стамболов и Петков.
                              А след като е взел парите на Де Клозиер са отпаднали всякакви съмнения.А след като се засича в Централния затвор със Стамболийски от непримирими политически противници стават първи дружки и Генадиев прегръща изцяло платформата на земеделците.За завоите на Генадиев на 180 градуса може да се говори страшно много.

                              Comment

                              Working...
                              X