Кавказката война 1817-1864г.

[viking heart]

Силно ме интересува Кавказката война от 1817-1864г. и подробности, около битките и главнокомандващите двете сили. Понеже не съм особено добре с английския, мога ли да помоля някой да ме препрати към руски сайт с повече информация. Мисля, че в милитерата имаше нещо, но не го открих. :vsad:

[Goleman]

Здравейте, SS-ман!

Видях вашето запитване за тази война и също, че е останало без отклик. Намерих нещо за желаното събитие. И понеже от тогава е минало доста време, надявам се поне малко да ви помогне (разбира се, ако все още не сте го прочeли) - сайт за войната - http://grandwar.kulichki.net/kavkaz/index.html
и Wikipedia - http://ru.wikipedia.org/wiki/Кавказская_война

[viking heart]

Goleman, преди време прочетох статията в уикито, която между другото никак не е лоша. Все пак благодаря ти за линка. Между другото има и други руски източници за тази война, които са още по-подробни. До колкото успях да видя има няколко книги за Кавказката война на руски език, които вероятно в руските книжраници из София могат да бъдат открити.

[resavsky]

http://militera.lib.ru/research/gammer_m/index.html Ако някой му е интересно може да голдне тука

[Goleman]

Сега видях, че първия линк не е работел. Оправих връзката и ако не сте го видяли, вече сега можете,

[viking heart]

Именно след тази война България е колонизирана от огромен брой черкези, които са оставили доста трен белег от присъствието си, що се касае до участието им в погромите над цивилното население. Интересно ми е в момента дали има хора в България, които се самоопределят като черкези?

[viking heart]

Ще си позволя да напиша по нещо за основните сражения по време на Кавказката война, като ги подредя по хронологичен ред, така, че този, който проявява интерес по темата да научи малко повече за самата война в Кавказ през визирания период. Когато имам малко повече време, ще напиша една по-подробна статия за цялата война.
Ще започна с битката при река Йори /07.11.1800г./, тъй като това е едно от първите сражения между руски военни части на ниво полкове срещу кавказките планински племена, които по-нататък ще наричам планинци.
Река Йори тече през източната част на Грузия. На 07.11.1800г. на нейните брегове става първото по-крупно сражение между руснаци и планинци. От руска страна участват 17-ти егерски полк /ген.Лазарев/ и Кабардинския мускетарски полк /ген.Гуляков/. Общата численост на руските части възлиза на около 1 200 войници и офицери.
Силите на планинците превъзхождат в значителна степен тези на руснаците, но са по-слабо въоръжени, с по-хаотично командване. Наброяват около 15 000 души /доброволци/ и са под общото командване на Омар хан.
Повода за изпращането на руският отряд в Кавказ са постоянните набези на планинците /основно черкези, чеченци и дагестанци/ в Грузия и тероризиране на местното християнско население. Жестокостите на планиците били изключително крайни и грузинският народ започнал да търси помоща на Русия. От друга страна руската външна политика виждя идеаланата възможност за реализиране на идеите си по разширяването на империята в Кавказ.
През октомври 1800 г. Омар хан със 15 000 души /основно конници/ нахлул в Грузия и подложил на разорение десетки села. Взети са огромен брой пленници жени и деца, а мъжете са изколвани като говеда. Поради липсата на достатъчно въоръжение грузинците не успяват да организират ефективна съпротива и бандата на Омар хан продължава набезите си.
Русия взима решение да прехвърли споменатите сили, които по това време се намират близо до Кавказ. Освен товва кабардинския полк е съставен и от кавказки доброволци /християни/, които имат опит във воденето на планинската война. Към руските войски се присъединили и над 3 000 грузински доброволци, които били плахо въоръжени, но имали висок боен дух.
Благодарение на доброто разузнаване руснаците научават точното местоположение на противника и рано сутринта на 07.11.1800г. атакуват изненадващо лагера на кавказците. Поради гъстата мъгла и светкавичната атака хората на Омар хан изпадат в паника. Започва хаотично сражение, а някои просто дезертират в планините. Малко по-късно Омар хан успял да организира съпротива, но станало ясно, че палнинците нямат добра позиция за отбрана. Под прикритието на мъглата и гъстите гори, загубвайки над 2 000 от хората си, Омар хан се оттеглил.
Тази битка, макар и по-незначителна от последващите сражения в Кавказ е знаменита с това, че в нея получили бойно кръщение полковете, положили основата по създаването на бъдещата Кавказка армия, която в продължение на десетки години ще води война с непокорните планинци.
Похода на Лазарев и Гуляков защитили за известно време Грузия от набезите на планиците и осигурили по-нормален живот за грузинците.

[viking heart]

За Йори пропуснах да спомена, че след тази битка, на 22.12.1800г. е обявен манифест за присъединяването на Грузия към състава на руската империя.

Битката за Гимри /17.10.1832г./
Гимри е непристъпен аварски аул, който планинците начело с имама на Дагестан и Чечня Гази - Махомед превръщат в свой опорен пункт срещу руснаците, в самия разгар на Кавказката война.
Гарнизона на Гимри се състои от около хиляда планинци, които се ръководят от 15 мюриди и самият Гази - Махомед.
За атака на аула руснците използват отряда на ген. Г.В.Розен, около 10 000 войници и офицери.
Щурмът срещу аула започва на 17.10.1832г. и е много ожесточен. Планинците се бранят фанатично и първоначално причиняват на руснаците големи загуби. След няколко свирепи атаки аула пада в ръцете на руснаците, които започват да нахлуват в селището на гъсти колони. Съпротивата на кавказците е отчаяна, но постепенно намалява. Събирайки около себе си най-фанатизираните бойци, Гази - Махомед се барикадира в една от стражевите кули, заедно с 15-тте най-верни мюриди /сред, които е и бъдещият имам Шамил/.
Оттук Махомед и останалите планинци започват жестока съпротива, като основната им цел е да спечелят време за да избягат в планината. Много от тях умират в кулата, биейки се до смърт. В боя пада и самият имам Гази - Махомед. Шамил, заедно с шепа останали кавказци успява да се измъкне от кулата и да се прикрие в близките планини.
След овладяването на стражевата кула, съпротивата на планинците замира, а п-голяма част от пленените са убити от руснаците. Руските загуби са около 480 души /от тях 48 убити/. Загубите на планинците са потресаващо високи, но в литературата няма единно становище за броят им. А и трудно би могло да има.
С падането на този жизнено важен за планинците опорен пункт и смъртта на Гази - Махомед се слага край на първият етап от Свещенната за планинците война в Северен Кавказ.
Новото изостряне на военните действия в този район започва след идването на власт в Чечня и Дагестан на прочутия имам Шамил.

А ето и рисунки на планинци, по време на Кавказката война.

[viking heart]

Битката за Ахулго /12.06. - 22.08.1839г./
След 1834г. войната в Кавказ навлязла в нова, още по-свирепа фаза. Тогава един човек променил коренно военната ситуация и станал причина, руснаците сериозно да променят до моментната си тактика и стратегия за водене на военните действия. Става дума за новият имам Шамил. Шамил е роден някъде към 1797г. в аула Гимри, общество Хандалал в днешен Западен Дагестан. Рожденното му име е Али, но родителите му го прекъстват на Шамил още в ранна детска възраст. Баща му е бил заможен човек и успява да даде на сина си много качествено за онова време образование. Шамил изучава внимателно логика, риторика, математика и арабски език. В последствие преминава обучение при Кази Молла по законите на шериата и исляма като цяло. Силно повлиян от него, Шамил се формира като ревностен защитник на ислямската религия и непримирим противник на руската окупационна политика в Кавказ. Още като млад Шамил участва в сраженията с руснаците и започва да трупа ценен военне опит, който по-късно ще му е необходим в предстоящите тежки битки.
Това с което изпъква Шамил е природната му интелигентност, голямата съобразителност, отличните организаторски и лидерски способности, умението да печели подръжници и силната му воля за борба в защита на ислямската кауза и запазване националаната идентичност на планинците.
През 1834г. Шамил става имам на Западен Дагестан и Чечня. Малко по-късно, благодарение на организатроските си способности успява да присъедини Черкезия към своя имамат, който се превръща в една изключително добре организирана теократична държава с желязна админситративна система и жестоки закони. Цялата власт в тази държава се основава на законите на шериата и всеки неин поданик е задължен да действа в защита на газавата /свещенната война/. Благодарение на настойчивостта си и добрите връзки със Турция, Шамил успява да създаде и организира една армия от около 30 000 души, която макар и по-лошо въоръжена от руската притежава завиден боен дух, голяма издръжливост и воля за борба до смърт. Шамил успява да осигури и артилерийски части, включващи около 50 оръдия, повечето от които трофейни.
По времето на своетоо управление Шамил построил множество добре укрепени аули, където разположил гарнизони. Най-добре укрепеният от тях бил аула Ахулго, намиращ се в Дагестан.
Руското командване на Кавказката армия отчитало значението на аула и взело решение да бъде превзет, смятайки, че по такъв начин ще причинят значително отслабване съпротивата на планинците. За неговият щурм е отделен отряд под командването на генералите Е.А.Головин и П.Х.Грабе, възлизащ на около 7 000 войници и офицери.
Силите на аула наброяват около 5 000 планинци /основно дагестанци, около 1 500 черкезки конници и няколко оръдия, командвани от Джафер Али.
Първата атака на аула руснаците извършили на 12.06.1839г. Поради високият терен и трудно достъпната планинска крепост /аула се намира на наколон от 50 градуса и се издига на 100 метра височина/ и последващите още три атаки били неуспешни. Бойният дух на русите рухнал.
Отчитайки първоначалните си грешки руското командване вкарва под аула значително количество артилерия. След мащабна бомбардировка русите осъществили пробив в крепостта и нахлули в нея. Борбата била ожесточена, но само няколко часа след пристъпа на руските колони, съпротивата на планинците отслабнала. Само отделни групи оказвали отчаяна съпротива, биейки се до смърт.
Начело на неголяма група, имам Шамил успял да се измъкне от Ахулго и да се скрие в дебрите на Кавказ.
В битката русите изгубили над 2 500 убити и ранени, а загубите на планинците били още по-високи. Руските войници участвали в кампанията били наградени със специално направен медал с надпис: "За превземане със щурм на Ахулго".
Шамил още не се считал за победен и това щяло да стане известно на руснаците много скоро.
Мъжете до оръдията са част от защитниците на Ахулго, а двата портрета са ина имам Шамил. Останалите снимки са на планинци по време на войната в Кавказ.

[hindenburg]

Много полезна информация. Ако можеш качи и карти на районите, където са водени воените действия.

[viking heart]

Ще видя какво мога да направя по въпроса. Предстои да кача материалите за още 3-4 битки.

[viking heart]

Ето още няколко снимки.

[viking heart]

Само да вмъкна нещо, преди да продължа по-нататък по темата. Към 1841г. в армията на планинците настъпва тотална реорганизация, ръководена от египетския офицер на турска служба Хаджи Юсуф. Появяват се първите военни звания и генерали. Така например през 1841г. в генерали са произведени няколко от най-приближените на имам Шамил: Шуаиб - Муллу, Улубей - Муллу и Ахверд Махом.
Армията започва да се дели на бойни единици и получава следният вид:
полк, наречен "алф", състои се от 1 000 души /2 батальона, или ескадрона/, наречени "хамсамиа". Всеки от батальоните се състои от по 500 души. Батальонът има 5 роти от по 100 души, наречени "миа".
Съобразно проведената административна реформа, имамата на Шамил се дели на "наибства", които към 1845г. са 20 на брой. Всяко наибство се ръководи от наиб, който е и командир на "алф", т.е. хилядник. Това е така, защото всеки наиб е длъжен да предостави от своето наибство 1 000 души войска в армията на Шамил. Пет наибства се обединяват в териториален съюз наречен "мудир". Оттук се появява и титлата мудир.
По време на войната известност придобиват наибите: Мохамед Емин, Ташо Хаджи, Джават хан и Хаирбек.

[viking heart]

Битката при река Валерик - 1840г.
Към 1839г. властта на имам Шамил се разширила на територията на цяла Чечня и голяма част от Авария. Чеченското население оказвало пълна морална и материална подкрепа на имама, а освен това се сформират десетки доброволни отряди за разузнаване, които дават на Шамил ценни сведения за руските гарнизони в Кавказ.
Получил известно количество въоръжение от Османската империя, Шамил решава, че моментът е подходящ за удар срещу русите. Сформирани са три отряда, ядрото на които е черкезка конница, в която участват кабардинци и дагестанци.
Първият удар поема фортът Лазарев, разположен на границата между Дагестан и Чечня. На 07.02.1840г. черкезката конница, подкрепена с артилерия атакува руските позиции и след няколко свирепи щурма успява да нахлуе във форта. Силите на руснаците са твърде малко за да могат да окажат ефективна отбрана. От особена важност е внезапността на нападението, което изненадва руското командване и го лишава от възможността да вземе акуратни и ефективни мерки.
След по-малко от час планинците овладяват форта и събират всички оцелели руснаци. По заповед на Шамил всички пленени са избити, а форта запален. /В руската литература се споменава, че руските защитници са били изклани до крак, а главите им набивани на кол около форта./
На 29.02.1840г. същата участ достига и укрепеният пункт Веляминовское. След изненадваща атака, въпреки голямата снежна покривка и лошите атмосферни условия, планинците овладяват форта и изколват неговите защитници. /Главата на руският командващ укреплението е изпратена лично на Шамил, за доказателство, че укреплението е превзето/.
На 23.03.1840г. след свиреп щурм планинците, начело с наиба Али Шах овладяват укреплението Михайловское и започва сеч. Последните руски защитници, осъзнавайки близката си гибел примамват значителен брой планинци, около една сграда и се самовзривяват заедно с врага.
На 02.04.1840г. по същият начин пада и Николаевския форт. Гаврите и жестокостите на планинците над труповете на руските войници са неописуеми.
Командването на Кавказката армия, отчитайки засилената активност на планинците и риска от загубване контрола над Кавказ взима спешни мерки за ликвидиране на планинските отряди. За справяне с обстановката в Грозни е изпратен ген.л-т Галафеев, който укрепил редута Гурзуф и провел наказателна експедиция в Малка Чечня.
В средата на април Шамил заел Ауховските аули и създал своя резиденция в аула Дарго. По този начин имама започнал да контролира търговския път между Дагестан и Чечня. В тази връзка имама заповядал да спре продажбата на хляб за непокорните аули, по-високо в планините, които все още не признавали властта му. Тактиката му се оказала печеливша. Само за три дни над 12 аула признали върховната му власт.
На 05.06.1840г. Ахверд - Махом, командващ голям брой чеченци нанесъл на руснаците тежко поражение при Ахчи Юрта. С това положението на руските войски станало катастрофално.
В тази обстановка Галафеев провел нова наказателна експедиция в Чечня, която траела около 20 дни. Отрядът му опожарил и унищожил десетки аули, а цивилното население е избивано без пощада. На 11.07. руският отряд, преминавайки през стръмен склон, покрай река Валерик, попаднал на засада. Тежката битка траела около час и завършила с победа за руснаците, която била високо заплатена. Русите загубили в боя 29 офицера и 316 войника. Само за сравнение, при целият поход на Галафеев в Чечня руските загуби са 34 офицера и 376 войника.
Планинците, които бил ипредвождани от Шамил, претърпели още по-тежки загуби и били принудени да се оттеглят от Чечня в Авария.
Въпреки това, обаче територията на имамата продължавала да се увеличава и все повече аули признавали сюзеренството на Шамил.

Битката при Валерик придобива известност, благодарение на Лермонтов, който по това време служи с чин поручик в Тенгинския пехотен полк. Заради голямото кръвопролитието, Валерик е наречена "реката на смъртта".

Генерала на изображението е граф Павел Христофорович Грабе.
Другото изображение е картина на битката при Валерик.
Металното е личният печат на имам Шамил

[viking heart]

Една малка подробност за спомената вече от мен битка за укреплението Михайловское:
Михайловское е укр.пункт на Черноморското крайбрежие до Кавказ, което е щурмувано на 22.03.1840г. от черкезки отряд наброяващ 11 000 души. Руските сили са около 400 души и няколко единици артилерия. Щурмът на укреплението продължава три дни, в продължение на които руснаците отчаяно отбиват една така след друга. След пробиване на руските линии черкезите нахлуват в селището и започва кървав бой. Една част от защитниците се прикрива в малко крепостно помещение, което скоро е обкръжено от черкезите. Осъзнавайки гибелта си руснаците се бият до смърт. Един от редовите руски войници от Тенгинския полк - Архип Осипов предприема самоубийствено действие като умишлено взривява барутният погреб, над който са руснаците и около който е противника. От последвалия взрив умират всички руснаци и значително число от черкезите, намиращи се в близост до самата крепост. Сега селището Михайловское носи името Архипо - Осиповка в чест на Осипов и неговият подвиг.