Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Спешна молба за помощ

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Спешна молба за помощ

    Моля спешно ми е необходим текста на Крайовската спогодба.


    thorn

    Средновековните църкви в България

    #2
    Айде да помогнем:

    КРАЙОВСКИ ДОГОВОР ОТ 7 СЕПТЕМВРИ 1940 г.

    Негово Величество царят на българите, от една страна, и Негово Величество кралят на Румъния, от друга страна,

    въодушевени от желанието да уредят в дух на взаимно раз*бирателство всичките въпроси, засягащи отношенията между двете държави, и да създадат положителни основи за приятелско сът*рудничество между своите народи, допринасяйки но този начин за затвърдяването на мира в Югоизточна Европа, решиха да сключат за тази цел един договор и назначиха за свои пълномощници именно:

    Негово Величество царят на българите:

    господин Светослав Поменов, пълномощен министър.

    господин Теохар Папазов, нарочен съдия при Постоянния съд за международно правосъдие;

    Негово Величество кралят на Румъния:

    господин Александър Крециану, пълномощен министър,

    господин Хенри Жорж Мейтани, юридически съветник при румънското кралско Министерство на външните работи,

    които като размениха пълномощията си. намерени в добра и надлежна форма, се споразумяха върху следните разпорежда*ния:

    Чл.1. В сектора, включен между Дунав и Черно море, грани*цата между България и Румъния ще бъде занапред установена така, че да следва трасето, посочено в приложения тук протокол към настоящия член (Приложение А). Този протокол съставя нераздел*на част от настоящия договор.

    Начините за прилагането на настоящия член са предмет на една специална спогодба между високодоговарящите страни (При*ложение Б).

    Чл.2. Въз основа на настоящия договор високодоговарящите страни заявяват тържествено, че установената между тях граница е окончателна и вечна.

    Всяка от договарящите страни се задължава следователно да не предявява никога претенции от териториално естество срещу другата високодоговаряща страна.

    Чл.З. Високодоговарящите страни са съгласни да пристъпят в тримесечен срок от размяната на ратификационните документи на настоящия договор към задължителна размяна между румънс*ките поданици от български народностен произход от Тулчанския и Кюстендженския окръг (за последния окръг в неговите предели от 14 юни 1925 г.) и румънските поданици от румънски народнос*тен произход на Дуросторския (Силистренския — бел.съст.) и Калиакренския (Добричкия — бел.сьст.) окръг.

    Колкото се отнася до румънските поданици от български народностен произход от другите области на Румъния и Бълга*рия, преселването в страната на народностното им родство става факултативно (незадължително — бел.съст.) в едногодишен срок, смятан от размяната на ратификационните документи на

    настоящия договор.

    Приема се обаче, че румънското правителство ще може да

    разпореди задължително изселване за България на един брой румънски поданици от български народностен произход, равен на броя на българските поданици от румънски народностен произход, които ще са упражнили правото си на изселване съобразно с предхождащата алинея — като българското правителство се за*дължава да приеме върху територията си казаните румънски по*даници от български народностен произход.

    Българското правителство ще може от своя страна да разпо*реди задължително изселване за Румъния на един брой български поданици от румънски народностен произход, равен на броя на румънските поданици от български народностен произход, които ще са упражнили правото си на изселване съобразно с алинея втора на настоящия член, като румънското правителство се задължава да ги приеме върху своята територия.

    Техническите въпроси, които се отнасят до прехвърлянето на населения, са предмет на една специална спогодба между високо*договарящите страни (Приложение В).

    Чл.4. Въпросите от финансово естество» които произтичат от настоящия договор, са предмет на една специална спогодба между високодоговарящите страни (Приложение Г).

    Чл.5. Селските имоти -— покрити и непокрити, намиращи се в Дуросторския и Калиакренския окръг (в техните предели от 14 юни 1925 гwink.gif, придобити съгласно румънските закони и принадле*жащи на всички румъни, които не се засягат от прехвърлянето на населенията, ще могат да бъдат доброволно и свободно ликвиди*рани от собствениците им без пречка, която произтича от българ*ските законодателни или административни разпоредби, о срок от 18 месеца, смятан от размяната на ратификационните документи на настоящия договор.

    След този срок българските власти ще могат да отчуждават тези имоти срещу справедливо и предварително обезщетение, ус*тановено според изчисленията, направени от смесената комисия за размяната на населения.

    Чл.6. Създава се една смесена комисия от трима членове румъни и трима членове българи, до която ще се отнасят всички въпроси, свързани с прилагането на настоящия договор, за чието разрешение не е била предвидена специална процедура.

    Тая комисия ще има седалище в Гюргево и ще се събере в тридневен срок след размяната на ратификационните документи на настоящия договор.

    Ако смесената комисия не намери разрешение на един въпрос в десетдневен срок, смятан от момента, в който е била сезирана от него, казаният въпрос ще бъде отнесен по искане на една от делегациите в смесената комисия до двете правителства, за да бъде разрешен по дипломатически път.

    Ако в един нов срок от два месеца, смятан от момента, в който едно от двете правителства ще бъде сезиране от своята делегация в смесената комисия, преговорите по дипломатически път не завършат със съгласие, спорът ще бъде отнесен на арбитраж. Всяка една от високодоговарящите страни ще посочи един арбитър. Двамата арбитри ще се споразумеят за посочване на един свръхарбитьр.

    В случай на несъгласие изборът на свръхарбитъра ше бъде предоставен на една трета сила, посочена по взаимно съгласие от двете високодоговарящи страни.

    Чл. 7. Настоящият договор ще бъде ратифициран. Размяната на ратификационните документи ще стане в Букурещ най-късно до 15 септември 1940 г.

    Съставен в Крайова на 7 септември 1940 г. в два екземпляра. Подписали:

    За България:За Румъния:

    С.ПоменовАл.Крециану Т.ПапазовХ.Ж.Мейтани





    Приложение А

    Протокол към чл.1 от договора, подписан на 7 септември

    1940 г. в Крайова

    1. Новата граница ще тръгва от Дунава непосредствено под Силистра, за да стигне до Черно море на около 8 км южно от Мангалия.

    Между тези две крайни точки границата ще следва една уговорена линия, оставяйки (по карта 1:200 000):

    от една страна, па България селата: Калипстрово, Караор-мап (дн.Срацимнр), Кранове, Кадъкьой (дн.Ведрина). Терс Конду (дн.Северняк), Кечи дереси (дн.Поручик Кърджиево), Дели Юсуф куюси (дн.Лозница), Хасанча (дн.Асеповец), Дурасии (дн.Дрян). Енндже Хайдар (дн.Краище), Хнсарлък (дн.Заграде), Чифут куюси (дн.Иовково), Мурфатча (дн.Предел), Хюсеинч кьой (дн.Вичово) и Аканджий (дн.Здравец);

    от друга страна, на Румъния селата: Алмали, Есекьой, Кар-ван М ик, Карван Маре, ВеликьоЙ. Калайджи, Реджебкуюси, Теке •Дереси, Добромир, Хисарлък (Четатея), Хайран кьой, Докузагач. Дере кьой. Дули кьой. Валали, Коди кьой и Иланлик.

    И мако предистория и клюки около преговорите:

    Към 1933 г. започват приготовленията за Балканското споразумение. Балканските страни и малкото съглашение се опитали да привлекат и България. Поради това било решено да се направи опит за подобряване отношенията между България, Румъния и Югославия. На България е предложено да вземе участие в едно Балканско споразумение.

    През януари 1934 г. цар Борис III и министър-председателят Мушанов посещават Букурещ. На България отново е предложено да влезе в Балканското споразумение. Царят и Мушанов отказват, като заявяват, че България няма агресивни намерения спрямо съседите си, но никое българско правителство не може да подпише такъв пакт, тъй като България не би могла да се откаже от правата, които ОН и гарантира.

    Българското дипломация използва подобряващите се по това време българско-югославски отношения и предложенията на румънското правителство, за да постави добруджанския въпрос в още по-конкретна форма. През декември 1933 г. Външното министерство връчва на румънската легация в София меморандум относно спорните въпроси. Отговорът на Румъния обаче се бави две години. Едва през февруари 1935 г. румънският пълномощен министър в София Стойка връчва нота-отговор.

    Преговорите са подновени през април 1936 г. в София. Българската делегация предлага два проекта: 1)за спогодба по уреждане на някои спорни въпроси между България и Румъния и 2)за спогодба относно режима на румънското малцинство в България и на българското малцинство в Румъния. Но румънското правителство отзовава своя пълномощен министър от София и преговорите биват прекратени. През май 1937 г. вече е постигнато известно споразумение за частично удовлетворяване на българските искания, но до започване на войната то не влязло в сила.

    След Мюнхен българската политика по добруджанския въпрос търпи бърза еволюция. Изоставят се вече спорните и висящи въпроси около положението на българското малцинство. През април 1939 г. Кьосеиванов формулира пред парламентарната комисия по външните работи целите на новата политика, в която като главно териториално искане на България се изтъква връщането на Южна Добруджа.

    Поставянето на добруджанския въпрос като първо искане в системата на мирната ревизия на Ньойския договор има определени исторически, икономически, политически и конюнктурни основания.

    Добруджа е изконна българска земя, където живеело компактно българско население, запазило своето национално съзнание, своята култура, език и народностни традиции. Както се съобщава в един доклад от 25 ноември 1940 г., по време на румънското господство в Добруджа живеело население с будно национално съзнание, с многобройна интелигенция – лекари, адвокати, агрономи, ветеринарни лекари, инженери, които, макар и подготвени в румънските университети, с редки изключения, напълно се чувствали като българи.

    Южна Добруджа била едно естествено продължение на България, необходим стопански хинтерланд на Варна, Русе и Шумен, житница на България. При това Добруджа била отнета от България не чрез победоносна война, а по силата на един несправедлив международен договор, несъобразен нито с историята, нито с географията, нито с етническите права на България.

    За настроението сред добруджанци в навечерието на войната свидетелства вълнуващият разказ на пълномощния ни министър в Букурещ Петров-Чомаков за посещението му в Добруджа. “ Както и в останалата част на Добруджа, населението на Силистра бе главно българско и то горещо желаеше да се присъедини към майката-родина. Ненадейното появяване на дипломатическата кола с малко българско знаме на бронята си не можеше да не възбуди дълбоки чувства в сърцата на хората събрани на малкия централен площад, където спряхме да обядваме в един ресторант, заемайки една от масите, разположени на широкия тротоар.

    Това бяха чувства, които не се изразяваха нито с думи, нито с движения, но само с дълги втренчени погледи, които бяха по-красноречиви от всичко друго. Обаче никой не посмя да се доближи, или да говори с нас. Само сервитьорът, навеждайки се да ни сервира, прошепна в ухото ми: “От легацията ли сте?” “Да”, казах му. Тогава го обхвана някакво ненадейно вълнение и започна да снове между масите, като някъде напълваше някоя чаша, избърсваше някоя троха, изпъваше покривките на някои от масите, и шепнешком съобщи новината на всички.

    Ние общо взето мълчахме през време на обеда, но когато дойде време да плащаме сметката, сервитьорът отказа да вземе пари от мен и запита: “Кога ще бъдем освободени?” “Скоро”, отговорих му. Нямаше по-кратка дума, и все пак нищо друго не можеше да представлява по-добра вест за тези изпълнени с очакване хора.възбудено бръмчене премина през масите, когато сервитьорът отново предаде новината...”

    Безспорните права на България над Южна Добруджа, жестокостта на румънската колонизация и естественият стремеж на българите от този край към своето отечество създават в навечерието на войната една истински национална треска за освобождение на поробена Добруджа. В училищата и по улиците, по кафенетата и кръчмите през 1939/1940 г. с истински патриотичен патос се носела песента “О, Добруджански край”.

    Използвайки тези благоприятни обстоятелства и започналата в началото на войната ревизия на мирните договори, българската дипломация още през 1939 г. предприема проучване в столиците на великите сили, за да опипа почвата за евентуалната международна реакция по българското искане.

    През януари 1939 г. цар Борис поставя добруджанския въпрос в Рим, но там не обръщат внимание на българските претенции, тъй като Италия се интересувала главно от Южните Балкани и с оглед на своите цели се стремяла да насочи вниманието на България в тази насока.

    В Берлин също посрещат българските искания с пълна резервираност. Германия се стреми да привлече Румъния на своя страна, за да си осигури румънския петрол, и изобщо не желае да се ангажира с България по добруджанския въпрос.

    За дълго време, чак до окончателното налагане на Германия в румънската политика, тази позиция на германската дипломация остава непроменена. В началото на 1940 г., когато България е предмет на най-силна дипломатическа обработка от страна на англо-френския блок и в непрекъснато засилващи се връзки със СССР, българската дипломация се опитва да склони Германия по добруджанския въпрос, изтъквайки западната и руската заплаха. През март 1940 в един свой доклад българският представител в Берлин Драганов пише, че Германия разчита на едно, макар и на сила, приятелство с Румъния заради петрола и храните и въпреки че в Берлин намират българските искания за справедливи, скромни и удовлетворим, те не искат да поемат никакъв ангажимент.

    Отношението на Англия, Франция и САЩ към добруджанския въпрос се определя от тяхната обща политика в Югоизточна Европа, от стремежа да се създаде един неутрален по отношение на Германия и СССР балкански блок, към който евентуално да бъде привлечена и България. С оглед на това англо-френската дипломация се опитва да внуши на румънския крал Карол, че трябва да се уредят висящите въпроси с България, но той категорично заявява, че никога няма да се съгласи с отстъпка на територии на Унгария и България, но ще се занимае със спорните въпроси.

    При това румънско отношение Франция и Англия застават на нейна страна и чак до окончателното преориентиране на Румъния през пролетта на 1940 г. тази тяхна позиция остава непроменена.

    Българските дипломатически постъпки в Париж и Лондон през 1939 и в началото на 1940 г. не донасят никакви резултати. Отрицателното отношение към българските искания за Добруджа и преди всичко гаранциите давани от Германия укрепват волята на Румъния за противодействие.

    Едва в края на 1939 английската дипломация прави пръв опит да ревизира своето становище. Тази нова ориентация е свързана с пътуването на лорд Лойд, на когото е възложено да убеди Румъния да отстъпи по добруджанския въпрос, за да се създадат условия за привличането на България към Балканския неутрален блок и да се нанесе удар върху германското влияние на Балканите. Тази мисия обаче завършва безрезултатно.

    В отношенията си с Англия и Франция българското правителство се опитва да използва същия дипломатически ход, който пласира в Берлин и Рим. Докато българските дипломати внушавали на Германия, че не е в неин интерес въпросът за Добруджа да се урежда чрез съдействието на Англия и СССР, а в Рим направо плашели, че ако Италия не прояви разбиране, ще се обърнат с молба към Русия, по отношение на англо-френския блок била лансирана главно съветската заплаха.

    Позицията на СССР по българските искания за Добруджа се различавала от тази на Германия и на англо-френския блок. Още през 1937 г. сред дипломатическите и военните среди в Москва се говорело, че България, поради тежкото положение на Румъния, имала най-добър шанс да си възвърне цяла Добруджа, да излезе на устията на Дунава и да установи съседство със СССР. Съветското отношение остава непроменено и след 1 септември 1939 г.

    Така към пролетта на 1940 г. се очертава една твърде благоприятна международна обстановка за уреждане на въпроса за Южна Добруджа.

    Германия вече е успяла да се наложи в румънската политика и в стремежа си да овладее положението в Югоизтока, тя се опитва да спечели окончателно България. В резултат на това сред германската дипломация съзрява идеята за компенсация на България, като й се върне Южна Добруджа.

    Англо-френският блок също изоставя Румъния. През пролетта на 1940 г. английската и френската дипломация правят все по-определени признания за законността на българските искания и се отказват от гаранциите, дадени на Румъния през 1939 г.

    Съветският съюз и сега продължава да защитава своята теза, че България има исторически и икономически права над Южна Добруджа и застава изцяло в нейна подкрепа.

    В резултат на това към пролетта на 1940 г. Румъния се оказва абсолютно изолирана и изоставена, което я принуждава към отстъпки и тя започва да търси пътища за подобрение на отношенията с България.

    След всичко това българската дипломация усеща, че часът за уреждане на добруджанския въпрос е настъпил. На тайно съвещание във Външно министерство на 4 април 1940 г. добруджанският въпрос се определя като задача ¹1 на българската политика. Министърът на външните работи Иван Попов разработва цяла програма за неговото уреждане. Той съветва дипломатите да подчертаят, че България иска да реши миролюбиво този въпрос, че става дума за поправка на една несправедливост, че България няма други интереси в Румъния, че срещу Южна Добруджа тя не би могла да влезе в Балканското споразумение, но че е готова да сключи с Румъния пакт за ненападение или за гарантиране на новата обща граница.

    Българската дипломация се заема незабавно да осъществи начертаната от Иван Попов програма. През април и май 1940 г. легациите в чужбина и особено представителствата в Берлин, Москва, Лондон, Париж и Букурещ правят предписаните от Външно министерство постъпки.

    Огромен натиск върху Румъния оказват и СССР и Унгария. На 26 юни на румънския пълномощен министър в Москва е връчена нота за опразване на Бесарабия и северната част на Буковина в срок от 24 часа. След два дни Съветският съюз пристъпва към завземане на посочените области и за 4 дни Червената армия установява новата граница. Това предизвиква спонтанна реакция в Унгария. Още през юни1940 г. е проведена мобилизация и концентрация на унгарската армия на румънската граница.

    Румъния е смъртно изплашена. Тя решава да уреди бързо въпроса с Добруджа, за да освободи ангажираните отвъд Дунава военни части и укрепи отбраната на западната граница.

    Българската дипломация решава да действа бързо и енергично пред великите сили. На 29 юни цар Борис заявява, че ако България не получи Южна Добруджа, възниква опасност от революция, която ще установи най тесен съюз с Москва. Съобщавайки в Берлин за разговора с царя, германският посланик обръща внимание, че обстановката в България с оглед на германските интереси става много опасна. Той препоръчва да се предприеме необходимото за засилване на германските позиции в България.

    Българското правителство се консултира и с Москва, където на военното ни аташе е внушено, че трябва да се помисли и за Северна Добруджа, за да може България да излезе на дунавските устия и да установи съседство със СССР.

    В тази обстановка в България закипяват твърде големи страсти. Започва една шумна манифестация на българо-унгарско сближение. Българското правителство приема по принцип унгарската идея за една паралелна акция срещу Румъния.

    Увлечени от примера на Унгария, Филов и Попов решават да изменят на своя глава указанията на царя за мирно уреждане на добруджанския въпрос, да обявят мобилизация и да нахълтат в Добруджа. Но цар Борис категорично се противопоставя на техния план, характеризирайки го като “нов 16 юни”. Той ги накарва да телеграфират в Рим и Берлин, да видят ефекта от тази тяхна стъпка и тогава да действат. Но и двете места съветват българското правителство да не прибягва до сила.

    Все за целите на започналия дипломатически натиск са използвани дори Фердинанд и генерал Жеков. На 7 юли Фердинанд се обръща с лично писмо до Хитлер, като изтъква колко важно е за германската политика на Изтока България да получи Южна Добруджа чрез посредничеството на Германия.

    След този натиск дипломацията на Германия и Италия не могла да не разбере, че протакането на добруджанския въпрос ще накърни влиянието на Оста в България. Хитлер и Рибентроп принуждават румънските управници да започнат преговорис Унгария и България за уреждане на трансилванския и добруджанския въпрос.

    На 26 юли в Германия се провежда среща с участието на българска, румънска делегация, Рибентроп и Хитлер, на която Фюрерът заявява, че е съгласен с българското искане , включително и за Силистра, но отказва да поеме каквато и да била арбитражна роля.С тази среща акцията на българската дипломация за спечелване на международна подкрепа за уреждане на добруджанския въпрос приключва. Двете най-меродавни на Балканите велики сили- Германия и СССР застават окончателно на българска страна.

    При това положение на 2 август 1940г. Коронният съвет на Румъния упълномощава Външното министерство да започне преговори с България и Унгария. Румънският външен министър Манулеску предава на пълномощния министър в Букурещ Петров-Чомаков една декларация, адресирана до българското правителство.

    На 14 август Петров връчва на Манулеску българския отговор, в който румънската идея за предварителни преговори по същността на проблема е отхвърлена, като се заявява, че България няма да отстъпи от своето искане за границата от 1913 г.

    На 16 август пристига румънският отговор. Развивайки мисълта, че България и Румъния имат еднакви основания и етнически права в Южна Добруджа, румънското правителство настоява за териториални отстъпки, като иска да запази Силистра и Балчик и настоява да се отдели една крайбрежна зона, претендирайки за една област от 1200 кв. км, около 1/6 от територията на четириъгълника.

    Наред с териториалните претенции Румъния изисква от българската страна една предварителна декларация, че ще осигури достатъчно време за евакуация и една втора декларация, според която България се задължава да репатрира всички българи от Румъния и да заплати подвижната и неподвижна собственост на румънското население. Румъния се стреми да протака преговорите, за да даде възможност на заселниците в Южна Добруджа да приберат всичкото свое имущество, за да получи компенсации за земи и собственост, ограбени от българското население, а България да получи една ограбена и разорена земя.

    Ето какво разказва Стоян Петров-Чомаков за преговорите с румънската страна. ”... господин Манулеску откри разискванията с дълго изложение,което започна, като заяви – с достатъчно силна логика, - че добрите отношения между народите са много по-важни от притежаването на парченце територия. Обаче той завърши по-достатъчно нелогичен начин, като поиска Румъния да запази две важни парчета територия с градовете Силистра и Балчик. “В 1913 г. политическата конюнктура беше в наша полза и ние анексирахме Четириъгълника(...) Сега политическите обстоятелства са във Ваша полза и Вие имате възможност да се възползвате най-добре от тях.”

    Но съгласно някои речници (той не каза кои), да използва човек правата си докрай, означава да злоупотреби с тези права(...) Старото приятелство, което ние целим да възстановим изисква обратното: Вие да ни дадете “доказателства за любов”. Силистра и Балчик много удачно биха отговорили на това изискване. Силистра е била многократно собственост на румънски владетели. Що се отнася до Балчик, Вие знаете, че той е любим курорт на румънците(...)

    Освен това Балчик беше любима резиденция на покойната кралица Мария, която си построи красив дворец там и пожела в своето завещания сърцето й да бъде положено в мавзолей близо до двореца.

    И така, когато през 1913 г., някои румънски екстремисти шумно викаха в полза на анексирането на Варна, крал Карол зае твърдо становище срещу това, като каза:

    - Знам, че моят приятел, българският цар Фердинанд, притежава дворец близо до Варна, и аз не бих могъл да му го отнема.

    Сега Вие имате прекрасна възможност да отговорите на този благороден негов жест, като оставите на нас Балчик, царската вила и сърцето на кралицата.

    (...)Отговорих му:

    - Вярно е, че през 1913 г. е имало румънци, които са искали да вземете Варна, също както в момента може да има някои луди глави в България, които биха могли да препоръчват – може би с по-голямо оправдание – присъединяването на Северна Добруджа.(...)Но ние дори не бихме помислили да предявяваме такова искане(...) Обаче за нас би било невъзможно да се откажем от каквато и да е част от Южна Добруджа, която за нас е родина на герои, на златни полета, на здрави селяни от чист български произход, една земя, която е вдъхновявала безброй поети и музиканти, докато същата тази земя за Румъния е само Четириъгълник, едно геометрично название, което никога не е вдъхновило когото и да било да се опита да напише и най-малкото стихотворение.(...) Мога също да Ви уверя, че сърцето на кралицата(...)ще бъде заобиколено с всички атрибути на внимание и уважение.

    Въпреки силата на моите аргументи, господин Манулеску съвсем не изглеждаше убеден(...):

    - Възнамеряваме да направим Балчик първокласен морски курорт, от който луксозни кораби ще возят щастливи туристи до Константинопол и до гръцките острови. Ваши хора също ще могат да участват в тези приятни пътувания

    Отговорих му:

    - Идеята положително изглежда много привлекателна. Но българите, когато имат време и пари, предпочитат да пътуват на Запад, отколкото да посещават сушави места, каквито те имат в изобилие.

    - Ние ще направим Балчик свободно пристанище – продължи той – и Вие също ще имате възможност да го използвате...

    В този момент министър-председателя Джигурто(...)каза:

    - Но българите нямат нужда от свободно пристанище в Балчик, тъй като те вече си имат своята Варна.

    Вътрешно благодарих на господин Джигурту за неговата неочаквана помощ и изразих съгласие с думите му:

    - Една от причините, поради която ще приветстваме връщането на Добруджа е, че Варна ще получи обратно своя естествен хинтерланд, без който градът постоянно запада.

    (...)

    - Близо до нос Калиакра – каза той, биейки се в последния окоп – има една колония от тюлени. Нашият крал много ги обича и би било чудесен жест от Ваша страна, ако го оставите собственик на това място.

    Тази последна забележка придаде на разговора характер на трагикомедия, и аз се почувствах свободен да отговоря на аргументите на господин Манулеску по полувесел начин:

    - Но, господин министре – цар Борис е дори още по-голям любител на животни, и Вие можете да бъдете сигурен, че тюлените ще бъдат обект на много добра грижа. Освен това, ако трябваше да проведем консултации сред тези интересни млекопитаещи, нямам никакво съмнение, че те ще предпочетат България. Трябва да се има предвид, че бащата на цар Борис беше човекът, който ги донесе от Северно море и ги настани около нос Калиакра.

    (...) побързах да докладвам на моето правителство. Отговорът пристигна след два-три дни. В него се потвърждаваха аргументите, които бях изтъкнал, привеждаха се някои други доводи, подчертаваше се важността на добрите отношения, които би следвало да съществуват завинаги между двете страни. Отговорът завършваше със съжаление, че не може да бъде удовлетворено искането на румънците. Съгласно получените инструкции, написах дипломатическа нота, в която описах нашето становище и отидох до господин Манулеску, на когото я прочетох.(...)

    -И така, господин министър? – запитах след известно време.

    -Благодаря Ви, господин министър - дойде късият отговор.

    -Това всичко ли е, господин министър? – настоях аз.

    -Благодаря Ви, господин министър.

    -Няма защо, няма защо – казах аз и се сбогувах, чувствайки съжаление към господин Манулеску, който се бе опитал да направи най-доброто за интересите на своята страна, макар че трябва да е знаел от самото начало, че възможностите му за успех са възможно най-малките(...)”

    В края на краищата на 7 септември 1940 г. преговорите завършват. Подписани са един договор, няколко спогодби и приложения към договора, които уреждат дългия българо-румънски спор. Крайовският договор установява границата между България и Румъния в Добруджа. Той санкционира принципа на задължителното репатриране на равен брой българи и румънци и урежда финансовите въпроси.

    Най-важното приложение към договора е протоколът за определяне на границата. Според него “новата граница ще тръгва от Дунава непосредствено под Силистра, за да стигне до Черно море на 8 км южно от Мангалия.”.

    Второто приложение определя начина на опразване на Южна Добруджа и завземането й от български войски. Това трябвало да стане на четири етапа между 20 септември и 1 октомври 1940 г.

    В резултат на този договор с манифест от 21 септември 1940 г. цар Борис нарежда на армията да вземе възвърнатата на България южнодобруджанска територия.

    Из България ликуването достига до делириум. Никога от 1912 г. насам народът не бе имал по-щастлив ден, никога не се бе чувствал по-ентусиазиран и горд. Въпреки войната, която приближаваше от Запад, една вълна на оптимизъм, може би неразумен и наивен залива страната. Първата стъпка към дългоочакваното национално обединение е направена: Южна Добруджа бе отново българска! Масовите демонстрации и усмихнатите лица не изчезват за дълго време. Цар Борис обяви амнистия за всички политически затворници.

    В реч пред народното събрание той благодари горещо на германското и италианското правителство. Британската подкрепа също е призната от правителството, но в много по-малка степен. (Чърчил казва в една реч на 5 септември: “Аз лично винаги съм смятал, че южната част на Добруджа трябва да бъде върната на България.”). Това е огромна психологическа и дипломатическа победа за германо-италианската ос. Болшинството от българите, убедени, че възвръщането на Южна Добруджа се дължи на Третия райх, изпитвало дълбока признателност за тази приятелска помощ. Улици в София били преименувани “Хитлер” и “Мусолини”. Британският пълномощен министър Рендел преценява положението така: “Добруджа беше формално отстъпена под германско и италианско покровителство и ликуването взе форма на ентусиазирана благодарност към нашите главни врагове и навреди безкрайно на нашата кауза...”На Съветския съюз не е призната официално никаква заслуга, като само комунистите и няколко опозиционни водачи му изразяват публично признание.

    Но в Крайова България не постигна всичко, каквото можеше. Правителството не направи възможното да защити правата на българите в Добруджа. Не би могло, разбира се, да се приеме обвинението, което навремето някои екстремистки среди в едно изложение на българи от Северна Добруджа хвърлят срещу Крайовската спогодба като “най-срамният акт, сключен от българските управници в течение на историята.”

    Но не би могло да се отмине и факта, че българското правителство изостави българското населението на Северна Добруджа. България се задължава също така с твърде големи финансови компенсации спрямо Румъния – една сума от 850 000 000 леи срещу стойността на личните имоти на румънските изселници. По този начин тя се лиши от толкова необходимите средства за уредба на Южна Добруджа, което се отразява неблагоприятно върху социалното положение на населението от този край.

    Въпреки всичко уреждането на въпроса за Южна Добруджа е едно безспорно постижение на българската външна политика през Втората световна война. Крайовският договор от 7 септември 1940 г. поправи една историческа несправедливост, наложена на България в Ньой през 1919 г. Крайова възстанови историческите права на българската нация върху земи, където се беше родила българската държава. Този акт е от изключително значение за балканските отношения. Той показва, че спорните въпроси на Балканите могат да се решават не само с оръжие, не чрез войни и авантюри, а по пътя на мирното установяване на историческите права на балканските народи.
    Last edited by Odzava; 02-12-2006, 12:30. Причина: Автоматично сливане на двойно мнение
    Пишут нам много.... Погубит нас всеобщая грамотность.
    Неизвестен руски адмирал

    Comment


      #3
      10x


      thorn

      Средновековните църкви в България

      Comment


        #4
        10х-предполагам да се чете "Благодаря"?
        Ако е така - моля :tup:
        Пишут нам много.... Погубит нас всеобщая грамотность.
        Неизвестен руски адмирал

        Comment


          #5
          Ти като решиш да помагаш не си поплюваш...
          ________________________________________
          How happy is the blameless Vestal's lot!
          The world forgetting, by the world forgot
          Eternal sunshine of the spotless mind!
          Each pray'r accepted, and each wish resign'd.
          ________________________________________

          Comment


            #6
            Само колкото мога - ни повече, ни по-малко. :38:
            Пишут нам много.... Погубит нас всеобщая грамотность.
            Неизвестен руски адмирал

            Comment

            Working...
            X