Средновековни щитове

[gladiator]

Преди време качих във форума нещо посветено на пелтата. Виждайки дискусията ми хрумна да представя на уважяемите колеги, кратък материал за средновековните щитове, главно терминология. Данните взех от една книга, която написахме с г-н Деян Рабовянов и е посветена на западните военни термини през средновековието. Тя е като речник, снабдена с картинки и са дадени пояснения за френски, английски, италиански и испански език. За жалост за сега е само в електронен вариант.
По-долу съм представил понятията относно средновековните Западноевропейски щитове :



Aiguilette: (фр.) малък метален накрайник, поставян на изострещият се край на големият щит pavaise за по–лесното закрепване към земята. Виж: pavaise.
Aiglet : (англ.) Виж: aigulette.
Bouche: (фр.) влъбнатина появила се в края на XIV в., в десният горен край на щита. Там за по-голяма опора се е поставяло копието. През следващият век започва да се използва само при турнирни щитове.

Buckler: (англ.) малък кръгал щит характерен за Шотландия, изработван от дърво, кожа и обковаван с метал. Подобен на използваният на континента rondash. Виж : rondash.

Enarmes : (анг.) ремъците за които се държи щитът. Обикновено били два, през първият влизала предмишницата, а вторият се държал в дланта. Закрепвали се към основата на щита чрез нитове или метални болтове. Често под тях имало специална “възглавница “ от многопластова тъкан, върху която лягала ръката. На щитовете се закрепял още един дълъг ремък guige чрез които се носели през рамо или се прехвърляли на гръб.

Heater : (анг.) рицарски щит с триъгълна форма използван през периода края на XIII-XIVв. След средата на XIVв. размерите му започнали да намаляват и в следващото столетие, във връзка със отежняването на доспеха се отказали да го носят. Щитът бил изработван от дърво, покрито с кожа или пергамент, върху който понякога посредством гипс имало направени релефни изображения. Лицевата страна на Н. се покривала с разноцветни хералдични рисунки, изобразяващи личният герб на собственикът му.

Painting, shilds : (анг.) щитовете винаги били изрисувани с някакъв символ. Ако собственикът бил благородник с неговият герб и девиз, а ако не с този на господаря му или герба на града от който произхождал.
Pavaise : (ит.) голям правоъгълен или по-рядко овален щит, използван главно от арбалетчици, но понякога и от други пехотиннци. Названието Р. произлиза от италианският град Павия, където започнали да използват такива щитове през XIII в.. Особено масово се използвали през XIV-XV в.. Щитът се изработвал от леко дърво с височина 100-150 см. и ширина 40-70 см.. Повърхността му се покривала с пергамент или кожа и се украсявала най-често с гербът на града от където бил и собственикът на защитното средство. Отзад имал система от ремъци, с които да е носи на гръб по време на поход, а в долната си част аiguilette чрез които се забивал в земята. Р. били много предпочитани от арбалетчиците, които се криели зад тях докато презаредят арбалета си, т. е. времето когато били най-уязвими.
Имало и големи Р. достигащи до 200 см. височина и имащи специални подпори от задната си страна. Те се използвали като стационарни щитове по време на обсадни действия, като зад тях се криели стрелци с лък, арбалет и огнестрелни оръжия, стрелящи по крепостта
Paviser : (ит.) носач на pavaise, войник различен от стрелеца. Задачата му била докато първият презарежда да го прикрива о противниковите метателни оръжия.

[gladiator]

Rondashe : (ит.) малък кръгъл щит с диаметър 27-45 см., изработван от дърво, дърво с метален обков или изцяло от метал. В началото в центъра им поставяли умбо, но по-късно го премахнали. Широко използван през XII-XVI в. от пехотинците. R. бил фехтовален щит, тъй като се държал само с една дръжка, стискана в юмрука, той лесно можел да се мести и да посреща неприятелското оръжие. Често в центъра поставяли дълъг метален шип, с който можели да се нанасят удари, превръщайки по такъв начин щитът от пасивно средство за защита в нападателно оръжие. В края на XVI в., по периферията на R. започнали да поставят метални куки или зъбци, с които можели да се блокирват или трошат остриетата на шпагите или рапирите, попаднали там.

Shield : (анг.) щитовете до началото на XV в. били най-разпространеното средство за индивидуална защита. Най-общо те могат да се разделят на два типа: пехотни и кавалерийски. Пехотните били за индивидуална защита и стационарни, а кавалерийските бойни и турнирни. До XI в. господствали кръглите щитове с метално умбо в средата, наследени от ранното Средновековие. Те се изработвали от дъски, свързани помежду си чрез лепило или клей. Избирали се леки дървесни породи, като върба, бреза, топола, липа. Освен, че теглото им било малко те имали и друго ценно качество: след като били пробити от острие на меч или копие, влакнестата дървесина се раздувала, затваряйки процепът. По периферията кръглите щитове имали обков от метал или кожена полоса, пазеща дървото от сечащи удари.През XI в. се появили щитове с листовидна форма, защитаващи боецът от раменете до под коленете. Тези щитове се имали няколко малки умба 4-5 на брой, използвани преди всичко с декоративен ефект. Те се предпочитали от конниците тъй като предпазвали тялото и левият крак на ездача, ако се носели изправени, а ако се наведели напред, то широката им част защитавала врата на коня. Тези щитове се изготвяли от едно парче дърво, като му придавали чрез пара извита форма, или го оставяли плоско.Около средата на XII в., листовидният щит загубил горната си издължена част и се превърнал в треъгълник с издължен връх. През XIII в. долният му край се скъсявал все повече, достигайки през следващият век форма на равнобедрен триъгълник. През XIII в. се появил и малък щит с диаметър около 30 см. target носен от пехотинците. По същото време започнали да употребяват и големи щитове, често стационарни за прикритие на арбалетчиците pavois. В началото на XV в. със появата на цяло металическият доспех щитовете започнали постепенно да излизат от употреба в конницата и към 60-те години на века останали само като турнирна защита. Пехотата продължавала да използва target и в началото на XVII в. и там престанали да носят щитове, безнадежни срещу усъвършенстващите се огнестрелни оръжия
Squire : (анг.) названието на оръженосеца произлиза от думата за щит. Това подчертава основното му задължение, да носи част от оръжията на господаря си. S. влизали в състава на рицарското копие gleve, били въоръжени и участвали в сраженията. Това било следващото стъпало след паж, за да може младият благороден човек да стане рицар. Често на бойното поле, преди или след сражение, кралят или някой принц посвещавал S., чрез полагане меч върху рамото, давал му позлатени шпори и той ставал пълноправен член на рицарското съсловие. През XIV-XV в. понятието S. започнало да означава и войн намиращ се във феодалната ерархия по-ниско от рицаря, без да е задължително да е благородник. Често това били състоятелни хора, можещи да си позволят определено военно снарежение.
Stechtarsche : (гер.) малък оребрен щит, превързван за лявото рамо, използван при турнирите Gestecht. Той се явявал мишена за противниковото копие. Често бил изработван от дебела кожа, украсена с бои и позлата.
Tavolaccio ит.) голям дървен щит. Виж : pavois.
Tail-guard : (анг.) пластина закрепена за grupper и покриваща основата на конската опашка.
Tartsche : (фр.) малък рицарски щит използван през XIV-XV в., с триъгална, а по-късно и с полукръгла или правоъгална форма. Той се закрепял върху лявото рамо, като прикривал и част от гърдите. Предимството му било, че лявата ръка оставала свободна за поводите на коня, а страната попадаща под ударите на противника била допълнително защитена.
Target : (ит.) кръгал щит с диаметър ок. 60-70 см., използван през XVI в. за пеши двубои. Т. често се изготвял в комплект с доспехи и се покривал със същият орнамент като тях. Понякога повърхността му била украсена с гравирани митоллогични или исторически персони, украсени с благородни метали. В центърът му се слагал шип достигащ на дължина до 15 см

Umbo : (лат.) кръгла метална апликация закрепяна в центъра на щита. През Ранното Средновековие, умбото прикривало дръжката, и дланта която я стискала. То имало различна украса, често с вбивки от цветни метали, закрепяно към дървената повърхност чрез гвоздеи. Освен че пазело ръката, умбото служело и за посрещане на противниковите удари. За тази цел го правели дебело до 2-3 мм. През VI в. се появили умба с остър дълаг шип в центъра, който служел за нанасяне на странични удари с щита. След подмяната на кръглият щит с листовиден, през XI в., умбото намалило размерите си, дори понякога се използвали по 4 малки апликации, служейки само за украса. След XII в. престанало да се използва
Vamplate : (анг.) кръгал метален или по-рядко кожен предпазител, закрепян на турнирните lance, за да пази дланта с пръстите. В края на XV в. V. достигнал огромни размери, защитавайки вече цялата дясна ръка стискаща копието и част от гърдите.

[Luchs]

Винаги съм си мислел че щитовете в средновековието са били изготвени от метал а по древните модели римски китайски и т>н?Или са дървени с метален обков Българската войска какви е ползвала виждал съм само кръгли по филмите>?И друг въпрос само ризници ли са ни били доспехите без брони като на рицарите>?

[Sir Gray]

Реално е точно обратното - металните щитове са рядкост. Едно, че метален щит тежи сума кила, доста повече отколкото е мярката "удобно за бой с него" и второ, както беше вече отбелязано, металът (обработеният) струва доста през тези епохи, че да бъде разхищаван по щитове.

За втория ти въпрос сигурно под "брони" имаш предвид plate armor (защото под броня може да се счита и плетената ризница). Доколко е била разпространена по нашите земи не знам, ще се изкаже някой от специалистите надявам се

[gladiator]

Броня-кован доспех едва ли е имало през нашето Средновековие. Те се появяват именнно през втората половина на 14 в., когато си отиваме. Писах за това в Преходният доспех

[Thorn]

Обаче може да е имало бригантини.

[byzantiner]

Данните взех от една книга, която написахме с г-н Деян Рабовянов и е посветена на западните военни термини през средновековието. Тя е като речник, снабдена с картинки и са дадени пояснения за френски, английски, италиански и испански език. За жалост за сега е само в електронен вариант.

Нужната от такава книга на български е безспорна /аз лично с такава терминология съм запознат от няколко сайта, при това вероятно не достатъчно /. Затова браво за начинанието. А въпросната ви книга, кога се очаква да излезне, щото доколкото знам от мои приятели историци за подобна литература, трудно някой издател се навива по принцип, а дори и да се навие тиражът е смешен. Аз лично съм заинтересован да си имам такъв справочник у нас, така че няма да е лошо да го обявиш тук, като излезне, дай Боже, бързо :mike:

[gladiator]

За бригантината съм сигурен-плочки има доста, но бригантината не е броня.
За издаването знам, че трудно ще стане все още е на ел. вариант

[ISTORIK]

[QUOTE=gladiator]
По-долу съм представил понятията относно средновековните Западноевропейски щитове :

Buckler: (англ.) малък кръгал щит характерен за Шотландия, изработван от дърво, кожа и обковаван с метал. Подобен на използваният на континента rondash. Виж : rondash.

Rondashe : (ит.) малък кръгъл щит с диаметър 27-45 см., изработван от дърво, дърво с метален обков или изцяло от метал. В началото в центъра им поставяли умбо, но по-късно го премахнали. Широко използван през XII-XVI в. от пехотинците. R. бил фехтовален щит, тъй като се държал само с една дръжка, стискана в юмрука, той лесно можел да се мести и да посреща неприятелското оръжие. Често в центъра поставяли дълъг метален шип, с който можели да се нанасят удари, превръщайки по такъв начин щитът от пасивно средство за защита в нападателно оръжие. В края на XVI в., по периферията на R. започнали да поставят метални куки или зъбци, с които можели да се блокирват или трошат остриетата на шпагите или рапирите, попаднали там.
[QUOTE]

Boucler произлиза от френското Boucklier

http://images.google.fr/images?hl=fr&q=Bouclier

Rondache

http://images.google.fr/images?svnum=10&hl=fr&sa=X&oi=spell&resnum=0&ct=result&cd=1&q=Rondache&spell=1

[Gerard de Ridefort]

Щитовете през това време е било по-добре да са леки , но същевременно и здрави. Именно такава комбинация е била Съвършена.