PDA

Виж пълната версия : Българските средновековни църкви.



Страници : [1] 2 3

Thorn
04-09-2006, 01:15
Долният списък е работен вариант на списък на /относително/ запазените средновековни църкви в България. Бих се радвал да го допълните, ако съм пропуснал нещо. Смятам всеки ден да пускам по малко инфо за всяка от тях.

1. Рилски манастир – Крепостна кула от 14. век с параклис на последния етаж и стенописи в него от същото време.

2. Търново – Св. 40 мъченици 12 век

3. Търново Св.Димитър 12 век

4. Църква в Рила средновековна църква “Св. Архангел Михаил” 11 век

5. Църква Св. Георги в Колуша Кюстендил 12.век

6. Църква в Паталеница, Пазарджишко стенописи 12 век

7. Костница в Бачковския манастир стенописи 14 век

8. Църква в Драгалевския манастир стенописи 15 век

9. Св. Богородица Петричка в Асеновата крепост стенописи 12 век

10. Св. Архангел Михаил до Горановци Кюстендилско – стенописи 16? век

11. Св. Георги в Кремиковския манастир стенописи 15 век

12. Беренде Св. Петър – стенописи 14 век

13. Калотина Св. Никола – стенописи 14 век

14. Мало Малово?

15. Иваново Русенско скални църкви 13 век

16. Аладжа манастир до Варна скален манастир, останки от стенописи 13-14 век

17. Карлуково Срещу Карлуковския манастир са запазени две скални църкви. Стенописите на църквата "Св. Марина" са фрагментарно запазени. Те датират от XIV век и са изпълнени от първокласен майстор. На около 5-6 км северозападно от Карлуково е скалната църква "Св. Григорий", в която има два слоя стенописи, от XIV и XVII век.

18. Разбоишки манастир фрагменти от стенописи в полускална църква

19. Калиакра – крепост, останки

20. Несебър – много църкви

21. Сапарева баня църква Св.Никола 12 век – църквата е в центъра на града, има фрагменти от стенописи.

22. Сапарево? Останки със стенописи от средновековна църква – всъщност само абсидата на средновековна църква е оцеляла.

23. Бояна църква Св. Панталеймон 12 век, световно известни стенописи от 13 век

24. Манастир Св. Йоан Богослов Земен 14 век стенописи

25. Арбанаси много църкви, 17 век стенописи

26. Св. Димитър Бобошево стенописи 15 век

27. Св. Теодор Тирон Бобошево стенописи 12? век

28. Св. Петка – Вуково стенописи 16 век

29. Сеславци Манастир Св. Никола Мирликийски – стенописи в църквата от 17 век

30. Курило Стенописи 1596

31. Мърводол останки /абсидата/ на средновековна църква.

32. Елешница Софийско манастирска църква

33. Подгумер манастирска църква /на територията на лудницата/

34. Добърско Стенописи от 17 век

35. Скална църква Камен бряг м. Яйлата– няма стенописи

36. Църква 14 век в Пещерски /Мрачки манастир/ всъщност запазена самочаст от църквата от 14 век, служеща за олтарна част на по-нова църква

37. Прибой – стенописи 16 век?

38. Черепишки манастир – църква изписана от св. Пимен Зографски 16 век

39. Илиенски манастир – стенописи от 14-15 век

40. Манастир Св. Йоан Пусти стенописи от 16 век

41. Пастух Параклис Св. Иван Рилски – стенописи няма

42. Никопол – Св. Павел?

43. Билинци Стенописи 17 век

44. Бухово?

45. Параклис Св. Теодосий в Килифаревския манастир има нещо от 14 век, иначе е от 17 век стенописи.

46. Свогенски манастир – църква св. Петка от 12 век

47. Марица Самоковско – Св. Никола, стенописи от 16 век

48. Радибош църква „Св. Петка“ стенописи от 16 век

49. Чуковец – стенописи от 16-17 век

50. Гребен Св. Петър ?

51. Долни Романци Св. Николай?

52. Студена Св. Георги или пророк Илия?

53. Долни Раковец?

54. Старо село?

55. Асеновград - църква "Св. Йоан Предтеча" от 12-14 век?

56. Пнекьовица св.Петка?

57. с. Туден Годечко Св. Никола храм построен през 1400 г. не е ясно дали е здрав

58. С. Губеш храм от 1411 – не е ясно здрав ли е.

59. Червен Всички църкви на Червен са имали богата вътрешна пластична и живописна украса. Пример за характера на тази живопис са намерените фрагменти от стенописи и частично запазените сцени от украсата на скалната църква в Москов дол, на отсрещния бряг на долината. Навсякъде виждаме работата на майстори, отразили официалните тенденции на съвременната им живопис.

60. Алински манастир църква от 1626

61. църквата "Св. Петър и Павел" в метоха "Орлица" на Рилския манастир от 1491

62. Търново – Св. Петър и Павел 15 век стенописи

63. Стенописи от църквите на Трапезица.

64. Скална църква при село Михалич – няма стенописи.

Thorn
05-09-2006, 18:30
През 1335 сръбският болярин Стефан Хрельо Драговол обновил манастира като построил голяма църква и отбранителна кула. Това е отразено в надпис с вградени тухли на южната стена на кулата - "При владичеството на превисокия господин крал Стефан Душан, господин протосеваст Хрельо с голям труд и разход изгради тази кула на светия отец Иван Рилски и на Божията майка, наречена Осеновица, в годината 6843 индикт пети (1334-35)".

Църквата е била съборена през 1834 при голямото обновяване на манастира за да се отвори място за новата манастирска църква, като разбира се никой не си направил труд да я заснеме архиектурно или поне да я нарисува. Останали са само вратите и и една не много ясна литография.

Кулата е запазена до днес.

На последния етаж и етаж има параклис "Преображение Господне" със стенописи от 14 век, които по късно по стар български обичай :tdown са били замазани с мазилка и са открити едва през 1944. Реставрирани са през 1966-1970 г.

Параклисът се състои от две помещения по оста изток-запад, които от три страни са заобиколени с галерия, а от изток опират във външната стена на кулата. Източното /3.75Х2.75 м и с височина 3.78 м/ помещение има в стените три полукръгли ниши, едната от които играе ролята на абсида и е покрито със шестребрен сляб купол без барабан. Той се носи от три арки стъпили на ъгловите пиластри и от преградната стена между двете помещения.
Западното е неправилен квадрат с височина 3.90 м и размери 4.12Х4.28Х4.05Х4.25 м. По средата на всяка страна има по един вход. Покрито е с висящ купол, който от горната страна е прекъсната от по-малък купол.
Забележителни са изображенията по псалмите в западното помещение, които изобразяват музиканти с тръба, лютня, кастанети, цимбал и барабан, както и сцена с хоро.
От доста време параклисът е затворен и недостъпен за публика. Доколкото ми е известно - поради мързела и ината на монасите от манастира.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Църквата "Св. Четиридесет мъченици"

http://www.plovdivguide.com/news/1047/images/sv-40-1.jpg


За съжаление там не съм бил /няма и как, от 30 години е в реставрация, въпреки, че уж вече щели да я пускат за посещения/. Сайтът и http://www.st40martyrs.org умря окончателно преди 10-тина дена след продължителни вопли за пари. Неясно защо не го сложиха на някой безплатен хостинг. И без това не беше особено качествен.

Пускам текста от официалния сайт на община Велико Търново. Достатъчно е добър.


Това е най-известният средновековен български паметник във Велико Търново. Построена е и е стенописана от българския владетел Иван Асен II в чест на голямата победа на българите при Клокотница над войските на епирския деспот кир Теодор Комнин на 22 март 1230 г. През XIII-XIV в. църквата "Св. Четиридесет мъченици" е била главна църква на манастира "Великата лавра", който се намирал в подножието на Царевец на левия бряг на Янтра. Била е още царска църква по време на Иван Асен II.
Състои се от две части - продълговата базилика с шест колони, поставени в два реда, три полукръгли апсиди и един тесен притвор от запад, и от една пристройка, построена по-късно към западната и страна.
В годините на османското господство, вероятно до първата половина на XVIII в., църквата се запазва като християнска. С превръщането й в джамия стенописите, иконите и иконостасът са унищожени. През 1853 г. претърпява промени и самата постройка. Достигналата до наши дни живопис е от северната половина на западната страна на притвора. От запазените стенописи интерес представлява "Св. Елисавета Млекопитателница с младенеца Йоан" (над входа) и "Св. Анна Млекопитателница" (над входа от притвора в църквата), Върху останалото пространство на западната стена са представени отделни композиции - картинен календар в четири реда за месеците май, август, ноември.
В църквата "Св. Четиридесет мъченици" се намират едни от най-значителните писмени паметници - Омуртаговата, Асеновата и Граничната колона от крепостта Родосто от времето на хан Крум. Надписът на Асеновата колона е посветен на голямата победа на българите от 1230 г. при Клокотница, която издига българската държава като мощна сила на Балканския полуостров. Изписана е в тринадесет реда на български език: "В лето 6738 (1230) индикат III, аз Иван Асен в Христа бога верен цар и самодържец на българите, син на стария Асен, издигнах из основи и с живопис украсих докрай пречистата тази църква в името на светите четиридесет мъченици, с помощта на които в дванадесетата година от царуването си, в която година се изписваше този храм, излязох на бран в Романия и разбих гръцката войска, а самият кир Теодор Комнин взех в плен с всичките му боляри. И цялата му земя от Одрин до Драч, превзех, гръцка, още арбанашка и сръбска, а пък градовете, които се намираха около Цариград и самия този град владееха фръзите, но и те се покоряваха под ръката на моето царство, понеже нямаха друг цар освен мене и благодарение на мене прекарваха дните си, като бог заповяда, понеже без него нито дело, нито слово се извършва. Нему слава навеки. Амин." Пръв снема препис от Асеновата колона д-р Христо Даскалов през 1858 г. Точно копие от надписа още същата година той дава на Г. С. Раковски и изпраща на А. Хилфердинг, на руския славист Срезневски и на проф. О. М. Бодянски, който, както и самият той го публикува през следващата 1859 г. През 1860 г. надписа публикува и Г. С. Раковски.
Срещу Асеновата колона е Омуртаговата, разкриваща строителната дейност на този забележителен владетел: "Кан ювиги Омуртаг, направих преславен дом на Дунава и като измериш (разстоянието) между двата всеславни дома, направих на средата могила. От самата среда на могилата до стария ми дворец има 20 000 разтега и до Дунава има 20 000 разтега. Споменатата пък могила е всеславна и като измериха земята, направих тези писмена. Човекът дори и добре да живее умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като разгледа тези (писмена), да си спомни този, който ги е направил. Името пък на владетеля е Омуртаг, кан ювиги. Дано бог да му даде да преживее сто години". Събирането на тези колони с надписи за събития от различно време (Първата и Втората българска държава) има за цел да докаже по категоричен начин приемствеността на българските държавнически традиции. Цар Иван Асен II не само е посветил построената от него църква на голямата победа на българите, но е имал за цел да създаде един храм паметник на българската държава.
Първите опити за проникване в "Теке джамиси" се отнасят към 50-те години на XIX в. (д-р Берон - 1857 г., и д-р Хр. Даскалов - 1858 г,). След Освобождението започват и първите археологически разкопки (1906 и 1914 г.).
Системните археологически проучвания започват през 1969 г. Извънредно голям интерес предизвиква откритото през октомври 1972 г. Калояново погребение. То е на мъж, висок около 1,9 м, в богато войнско облекло, украсено със сложна шевица с вплетена златна сърма и бисери, на ръката със запазен масивен златен пръстен печат, тежащ 61,1 г, на който има хералдично изображение на барс и надпис в негатив: "Калоянов пръстен". Със същия хералдичен знак през 1981 г. бе открит и печат - неопровержимо доказателство за гербовия знак на българите при Асеновци.
Проучването на манастирския комплекс "Великата лавра" е завършено. Изяснена е сложната укрепителна система на средновековния град. Определена е последователноста на строежите, които започват от XI в. Получен е нов материал в подкрепа на тезата за пръстена на цар Калоян - на мерени са много латински имитативи и е открит цял некропол, свързан с манастира, който е строен преди Иван Асен II. Едновременно с археологическите разкопки са направени и проучвания за реставрация от архитектите Теофилов, Левтеров, Кузупов и Лозанов. В момента църквата се възстановява, като се очаква през 2005 г. да бъде отворена за посещения.

--------------------------------------------------------------------------- прикачените файлове са от Хрельовата кула

tonev
05-09-2006, 19:35
църквата до голямо белово , беловско, пазарджишка област. от 6 в. ?

Thorn
05-09-2006, 22:29
Базиликата в Голямо Белово, Червената църква до Перущица, Еленската базилика до Пирдоп, Старата митрополия в Несебър - всички те първо са в развалини, второ са ранновизантийски. Но мога да ги включа ако искате. Заедно със "Св. София" и с ротондата "Св. Георги".

tonev
06-09-2006, 05:21
не е ли използвана и след завладяването на региона от България?
ама 4е съм идиот уредника на музея ми е приятел а не съм го питал. на тая базилика трябвало да се сложат само покрив и врати. някои има ли снимки.

Thorn
06-09-2006, 11:57
Не съм бил там, но из нета се намират :)

http://www.photosafaribg.com/Scan0030belovo.jpg

tonev
06-09-2006, 22:27
благодаря, а знаеш ли дали е използвана от българите?
ако отида тия дни и аз ще гледам да я снимам

Станимер чаркчи
07-09-2006, 10:29
Страхотна тема! Поздравления!

Св.София, Св-Георги (ротондата), също една църква на полето след Бобошево по пътя за Скрино, за която се смята, че е от 7-ми век, Св. Петка-старата (която е под Митрополията). Първите 3 са "предбългарски" но последната е от 13-ти век.

Thorn
07-09-2006, 11:05
също една църква на полето след Бобошево по пътя за Скрино, за която се смята, че е от 7-ми век


Тази църква е Св. Теодор Тирон. Една такава, скрита под наклонена дървена барака, на която пише, че под нея има църква от 7 век. Обаче не е от седми. Влизал съм, заснел съм я подробно. Вероятно е от 12 век, най-малкото е кръстокуполна, а не раннохристиянска базилика. И стенописите са най-рано от тогава. Ще пиша и за нея.

von Danitz
07-09-2006, 11:22
http://photo-cult.com/pics/051/pic_01304_0051061.jpg Тази броим ли я?

Thorn
07-09-2006, 12:05
Аз лично се колебая да включвам църквите, които в момента не са на територията на България. И докато за църкви като тези в Долна Каменица и Станичане е оправдано определението “български”, то за онези в Македония това не е толкова безспорно. Все пак след 1018 Македония /особено Охрид/ е била българска само около 2 десетилетия. Българска или византийска е църква, строена в град под византийска власт, в диоцеза на Охридската архиепископия и в общия случай с гръцки надписи?

Всъщност не това е проблема. Като почвах темата смятах да споделя личните си впечатления и снимки от църквите. Голяма част от тези, които са на българска територия съм посетил. Другите не съм. Естествено съм ровил по нета, имам линкове, но би било хубаво да дам и някакви свежи впечатления. Ако вие ги имате – пишете. Ще четем с удоволствие.

von Danitz
07-09-2006, 12:50
Да, разбирам, но мисля, че за църкви от 9-и и 10 век, спокойно можем да говорим като за български в този район. Без тях картината няма как да бъде пълна. нека покажем например Св. Наум

http://www.maksoft.net/web/images/upload/SvetiNaum.jpg

или Св. Панталеймон

http://www.tabibito.de/balkan/jpg/ohrid2.jpg

и прекрасната Св. София

http://www.mfa.government.bg/history_of_bulgaria/images/ohrid_sv.sofia.jpg

Thorn
07-09-2006, 17:07
Църква "Св.Димитър Солунски"

Прочутата църква, в която е обявено въстанието на Асеневци. Жертва на една твърде спорна /доколкото съм чувал/ реставрация. По-точно въобще не е реставрация, а волен строеж "по мотиви на" :)

Или както е казано тук http://www.veliko-turnovo.com/culture/church/church.htm

"Обемно-архитектурната реставрация на църквата запRочва през 1977 г, въз основа на резултатите от археологическите проучвания на доц. Янка Николова по проект на арх. Теофил Теофилов, като се имат предвиди аналогични примери от традицията през съответната епоха. Това е реконструкция на обект с неизвестен графичен първообраз."



И там не съм бил, само съм обикалял отвън като гладно куче около месарница. Пускам текста от официалния сайт на община Велико Търново http://www.veliko-tarnovo.net/new/gallery/dirs_big/st_dimitar1.jpg http://www.veliko-tarnovo.net/new/index.php?page=dir&dir_id=1&subdir=2&content=7

Църквата се намира под североизточния склон на Трапезица, на десния бряг на р. Янтра. По своя архитектурен вид тя е еднокорабна, едноапсидна, кръстокуполна, с предапсидно пространство и притвор.
Апсидата е петостенна. Подкуполния барабан стъпвал върху четири масивни, вградени стълбове. От юг е имала открита галерия, каквато по-късно е била изградена и от северната й страна. Църквата е била включена в голям манастирски комплекс, от който са запазени основите на манастирските сгради. Тези сгради са зтаваряли голям манастирски двор, в югоизточния край на който остава църквата "Св. Димитър". Фасадните стени на църквата били оформени с псевдоконструктивни ниши, украсени с рисувани разноцветни орнаменти.
Църквата е свързана с важно събитие от историята на България - обявяване въстанието на братята Асен и Петър срещу византийското владичество, възобновяване на българската държава и провъзгласяване на Търново за нейна столица. В първите няколко десетилетия на възстановената българска държава тя била царска църква на Асеневци, които са и нейни ктитори. Преданието около въстанието на двамата братя почива на разказа на византийския хронист Никита Хониат.
Легендата разказва че, двамата търновски боляри Асен и Петър разгласили, че покровителят на Солун, войнът-мъченик св. Димитър е напуснал своя град и прочутия си храм и е дошъл в Търново, за да помогне на българския народ да се освободи.
През втората половина на ХІІІ в. за около век църквата и манастирът около нея били разрушени (най-вероятно от земетресение). Около 60-те години на ХІV в., южно от църквата била построена еднокорабна църква.
Тази втора църква съществувала до ХVІІ в. Целият двор и разрушените манастирски сгради били превърнати в голям некропол. Погребенията датират главно от времето на османското владичество и са предимно християнски.
В периода на Възраждането тази църква е свързана с табашкия еснаф. От стенописната украса на църквата са запазени само отделни фрагменти в олтарната част. Различават се части от композицията Поклонение на жертвата, Божествената литургия, както и отделни образи на светци.
Запазени са два живописни слоя. Първият е след средата на ХІV в., а вторият е от средата на ХVІ-ХVІІ в. Археологическите проучвания на църквата и манастирския комплекс са извършени от колектив с ръководител доц. Я.Николова и М.Робов. Обемно-архитектурната реставрация на църквата започва през 1977 г. по проект на арх. Т.Теофилов.Художествената реставрация осъществява екип, под ръководството на Б.Дживджанова.

arhangel
07-09-2006, 19:23
Съжалявам за лошото качество на снимките:(

Инфо и снимки на стенописите има тук

www.patalenica-bg.com

arhangel
07-09-2006, 19:32
Вътре нито има как да влезеш нито как да снимаш :(
Но ето малко информация:

Безспорно най-интересната и с най-голяма стойност сграда в манастира е църквата-гробница. Тя има такова голямо значение не само поради факта, че е единствената запазена постройка от самото основаване на манастира а и заради фреските си, които с с безценна художествена стойност. Те са дело на грузинския зограф Йоан Иверопулец и датират от XII век. За това сведения ни дава следния надпис:
"Изобрази се отзи всечестен храм горе и доле чрез ръката на Йоана Зографа Иверопулеца. А вие като четете, молете се за мен ради Бога".
Многократно се е поставял въпроса за българско участие в първоначалното изографисване на Костницата, защото трябва да се има в предвид, че едва ли от Грузия са били извикани всички помощници на зограф Йоан. А наложените от устава забрани за присъствието на гърци насочва погледа въху български помощници зографи. Но така или иначе ако има някаква българска дейност по изографисването тук, то тя е била съвсем незначителна.

На долният етаж е изобразена сцената "Страшният съд". Има и много евангелски сцени, за съжаление силно повредени. За стенописа "Видението на пророк Йезекиил" специалистите твърдят, че има изключително значение в ранга на църковната живопис през XI век. Стенописите тук са много важен поглед в една отдавна отминала епоха. Характерни за тях са суровите, аскетични образи, искрящия колорит на цветовете и прецизността на рисунките.

Сградата е двукатна, с надлъжен градеж и има осем силно профилирани сводести арки, които разкрасяват вътрешността на стените, характерни за църковната архитектура по нашите земи през XI-XII век. Костницата е напълно сходна като строеж, с църковните строежи в Станимака от същото време.
В призмения етаж на Костницата има 14 гробници. В неговият пртивор са изписани образите на двамата ктитори - братята Бакуриани.
В Костницата се намира и единствения запазен портрет на българския цар Иван Александър - голям дарител и грижовник за манастира. От негово време са и фреските в зазиданите пет арки на преддверията на горния и долния етаж. Заради големити си грижи за манастира цар Иван Александър е бил обявен за втори ктитор на манастира. Неслучайно неговия портрет стои на видно място в манастирската Костница, на горният етаж в една ниша на северната стена. Царят е изобразен в цял ръст, с корона на главата, скиптър в лявата и кръст в дясната ръка. Короната му е придържана от два ангела, а над нея Света Богородица, с Младенеца. Това подсказва силната привързаност на Иван Александър към православието и неговата загриженост за съдбата на манастира. В ляво и в дясно от неговата глава е било написано "Александрос" в надпис, който според мнозина учени трябва да е изглеждал по следният начин:
"Иван Александър в Христа благоверен цар и самодържец на българите и гърците".
Надписът е бил изчукан от гръкоманите още през XVIII век и за съжаление от целия надпис сега са спасени само няколко букви от името Александър. За надписа и за самият портрет останала да свидетелствува само една записка на Петър Лукарич от Дубровник, минал през нашите земи в XVI век. Вероятно образа на царя се покрива неговия реален физически образ. Освен това образът буди интерес и с реализма си.




Църквата Св Архангели е най - старата вътре в монастира и вероятно е строена преди XIV век когато е преустройвана.Храмовата икона "Събор на архангелите" е едно от добрите произведения на живописта от втората половина на XIV век.

В 1604 г. е била издигната и сегашната главна манастирска черква "Св. Богородица". Тя е строена върху основите на старата бакурианова църква и по образец на светогорските триконхални храмове. В нея е запазен един от най-ранните (от първите десетилетия на XVII в.) дърворезбени иконостаси по българските земи. Долната му част представлява иззидана от бигор олтарна преграда, върху която са издигнати дървените части на иконостаса: поясът на царските икони, триделният архитрав и двата реда малки икони. Оригинални икони от XVII в. са запазени в празничния ред, а част от тях в царския ред са подменени през XVIII век. Според ктиторския надпис главната църква била изографисана през 1643 година. Но първоначалната живопис в наоса е била покрита със стенописи на Моско Одринчанина през XIX век. Толкова по-ценни са запазените от XVII в. стенописи в притвора. Тук са великолепните ктиторски портрети на цариградския търговец Георги и на неговия син Константин.

arhangel
07-09-2006, 19:53
Първите манастирски църкви се появяват във втората половина на IX в. Главният храм е от рядък и преходен вид - постепенно преминаване от базиликалния план към кръстокуполна църква. Сградата е била с три апсиди от изток, във всяка то които е имало отделна олтарна маса. Това е отзвук от старата източнохристиянска традиция, че на един жертвеник не може да се служи два пъти в денонощието. От юг пък е пристроен малък параклис с гроб на виден християнски мисионер.
В самото начало на XI в. двете сгради са демонтирани до основи и на тяхно място е издигнат сегашният манстирски комплекс. За защита от вражески нападения, той бил ограден с крепостна стена, усилена с осем кули. Вътре е построена величествена църква, дълга почти 21 метра .т.н. "атонски тип". Такива култови постройки започват да се строят през XI в. вследствие идеите за организираното монашество, проповядвани на Атон от Св. Атанасий. По конструктивните детайли разкритата в Кърджали сграда е свързана с най-ранния храм на Света гора, този на Великата лавра "Св. Атанасий Атонски".Главната църква на манастира е била пищно украсена. Стените и са раздвижени с редове камък и тухла, полигонални повърхности, различни слепи арки и ниши. Във вътрешността е имало много детайли от мрамор. Към втората половина на XII в. храмът е напълно изписан с изображения на воини-светци, църковни отци, монаси-отшелници. Върху тези стенописи бе открит надпис-графит на старобългарски език, от който стана известно древното име на манастира.
Вътрешно­стта на обителта е била плътно застроена със сгради. Още във втората половина на XI в. от север на главната църква е долепен малък параклис.От изток е разкрита трапезарията за монасите.Тя пък е свързана с монументалния жилищен дворец на игумена, който същевременно е бил епископ на цялата област.
Археологиче­ските проучвания показват, че братята са живели охолно, а манастирът е бил много богат. Вначалото на XIII в обителта е ограбена и разрушена от рицарите на Четвъртия кръстоносен поход. По-късно е възстановена, но през 40-те години на XIV в. е отново опожарена и окончателно изоставена. Столетията натрупват върху руините тридесетметрова могила

arhangel
07-09-2006, 20:12
Фреските вътре са закрити с шпертплат . Чакат пари за реставрация и консервация. Дай Боже да дадат скоро. Готино място е.

Thorn
08-09-2006, 10:44
http://www.cult.bg/img_events/pic2930_1.jpg В църквата Архангел Михаил в Рила също не съм бил, затова пускам информация от уикипедията.

http://www.cult.bg/img_events/pic2930_1.jpg?PHPSESSID=4dc19f2735c8e6d2a03e633fec 919f1a


Намира се в гробищния парк на гр. Рила и отстои на 20 км от Рилския манастир. Построена под протекцията на манастира,тя е една от малкото запазени в България кръстокуполни, вписани в квадрат църкви, разпространени на Балканския полуостров през периода ХІІ-ХІV век. През 1995 г., при експериментални консервационни проучвания е разкрита уникална находка – под грунда на видимите възрожденски стенописи е установено наличие на по-стар слой декорация – стенописи /изображения на светци/ от края на ХІІ-началото на ХІІІв. Църквата е един от многозначимите, новооткрити паметници в България, който допълва вече откритите по поречието на р.Рилска, стенописите параклиса на Хрельовата кула от 1335г., тези в църквата “Св.Петър и Павел” в метоха “Орлица” от 1491г./на 2 км от гр.Рила/, а по време на създаване дори ги превъзхожда/становище на проф.Прашков/. Понастоящем църквата действа като православен храм и се състои от кръстокуполна църковна сграда, западна присттройка и пристроена към нея столова.Състоянието на масивната конструкция е добро.Външната мазилка е в лошо състояние.Реална опасност за стенописите представлява покривната конструкция, която е в незадоволително състояние, и наличието на капилярна влага. Най-спешни мерки,които трябва да се предприемат за консервация и реставрация на църквата са ремонт на покрива и изпълнение на дренажна система.

arhangel
08-09-2006, 11:11
Базиликата в Голямо Белово, Червената църква до Перущица, Еленската базилика до Пирдоп, Старата митрополия в Несебър - всички те първо са в развалини, второ са ранновизантийски. Но мога да ги включа ако искате. Заедно със "Св. София" и с ротондата "Св. Георги".






Разбира се че трябва да се включат.В ротондата има 2 пласта фрески ако не се лъжа от X и XIV век. а в т.н. " Червена църква" до Перущица също фрагментарно са запазени елементи от стенопис като по- големите фрагменти са свалени и експонирани в музея в града.

IvoDim
08-09-2006, 11:13
Здр.

До колкото схванах темата е за ЦЪРКВИ строени от българите. Ротондата в София категорично не е строена от българи.

Сполай Ви!

arhangel
08-09-2006, 11:58
Здр.

До колкото схванах темата е за ЦЪРКВИ строени от българите. Ротондата в София категорично не е строена от българи.

Сполай Ви!

Аз я схванах като средновековни църкви в България.
То иначе повече от половината църкви в списъка на ТОРН не са строени от българите...няма да остане нищо в темата в този случай :)

А стенописите в ротондата са си български

IvoDim
08-09-2006, 13:21
zdr.

Прав си, arhangel, не догледах темата - средновековни църкви на територията на българия.

Наскоро ходих до пернишката крепост, като оставиме настрана строителството от времето на първата българска република. Там мисля че има следи от доста голяма църква, а и също така основи от кръгла църква или параклис, съдейки по размерите.

Естественно възтановката и (на ротондата) е безобразно изпълнена.

Но аз по скоро се интересувах от самото крепостно строителство.

Сполай Ви!

П.С. торн ще ти пратя Л.С.

arhangel
08-09-2006, 16:51
На Шуменското плато има няколко скални манастирски комплекса представляващи църква и две или три помещения изсечени в скалите на височина около 10 - 20 метра.
Комплекса до с. Хан Крум се намира на отвесни скали над селото.Стига се по стъпала изсечени в самата скала издигащи се на около 20 метра и стигащи до коридор пак изсечен в скалата водещ на второто ниво което се състои от 3 помещения.

Скален монастир до с . Осмар
Достъпа до него е затруднен поради свличане на скалите но все пак може да се изкатери човек :rock:
Представлява комплекс от храм и 3 помещения на височина около 10 - 15 метра.

фотосите са от ляво на дясно : Монастира до с . Хан Крум и другите са на осмарския скален монастир

arhangel
09-09-2006, 11:47
Църквата, която носи името на Божията майка е построена във високата част на крепостта Откроява се добре поради доминиращото си положение в местността и прави впечатлениес красивия си силует. Обявена е за исторически паметник, една от най-интересните архитектурни и археологически културни обекти.

Църквата в крепостта се нарича "Света Богородица - Петричка". Тя е най-запазената сграда от крепостта. Тази изключително красива постройка, един от най-ценните представители на църковната архитектура в нашите земи, е разположена върху североизточния ръб на крепостното възвишение с размери: 18,30м дължина, ширина 6,90м и височина оклоло 15,30м. Дебелината на зидовете е 0,85 до 1,15м в основите. Църквата е еднокорабна, едноабсидна, двуетажна и еднокуполна, с тройно вътрешно разпределение на олтарната част и кула над притвора на втория етаж. Първият етаж е имал вероятно предназначение за склад или гробница, но поради липса на намерени кости си пробива мнението, че по-скоро се е ползвал за склад. Странен е факта от липсата на каквито и да било намерени кости в долният етаж на храма, защото този тип двуетажни храмове са принадлежали към типа църкви-костници (костницата при Бачковският манастир). Защо долният етаж не се е позвал по първоначално предназначение остава един открит въпрос.

Редовете от аркирани ''псевдоконструктивни'' арки, които са характерни за църквата при Асеновата крепост не се срещат нито в Солун, нито в Цариград, нито някаде в Гърция. Те са свойствени единствено за старобългарската архитектура през XIIв., като един нов декоративен мотив, който придава особена лекота и изящност на сградата.

Северният зид на църквата е бил изграден почти изцяло от камъни. Тук липсва разнообразието от камък и тухли на останалите зидове. Той има само един тухлен пояс. В паметника се преплитат източно влияние-вътрешни арки ; византийски влияние, градежът-редуване на пояси каменна зидария с тухлена зидария ; арменско влияние-куполът над пиластрите ; сирийско влияние-кулата над преддверието. Всички тези влияния обобщени в тип сграда са преход към западноевропейските църкви.

Подът между първия и втория етаж стъпва на застелен с тухли каменен свод, напречен в преддверието, надлъжен в останалата част на църквата. Надлъжният свод в този първи етаж е подсилен с два допълнителни тухлени свода широки 1,20м. с размер и на тухлите 4/30/40 ; 4/35/40 ; 4.5/40/40.
Не само допълнителните сводове но изобщо сводовете на долният етаж са с тия размери. Все в този етаж, за поемане на хоризонталните сили е имало 3 дървени обтегачи, чиито дупки са запазени - 20/18 см.
По напречния свод на притвора на този етаж е имало три обтегача поставени надлъжно - 10/12 и 15/30 см. Абсидата на долният етаж по план от вътре е правоъгълна, а в олтарното пространство има два четвъртити недовършени стълба, вероятно, за да ограничат олтара, както се вижда от обтегача, минаващ над тях.
Волният етаж е зидан от обикновени ломени камъни (мраморни и др.), споени с бял хоросан, наредени в пояси, които се редуват с тухлени пояси, състоящи се от по три реда тухли. Тухлите иматразмери 5/35/36, 5/32/40 и 5/30/40 см.

Вторият етаж представлява същинската църква. Тя се състои от абсида, предабсидно пространство, наос и притвор

В напречният свод на преддверието на същинската църква личат три издължени обтегача и вероятно един кръстосан под тях. Останалите сводове на църквата са надлъжни и цилиндрични с четири обтегача. Почти в средата под наоса върху четири арки, стъпили на четири пиластра, които излизат от стените му, се издига засводен купол, сложен на барабан с осем засводени прозорци: по един над арките и по един над пандативите, с което се преминава от квадрат в кръг.
Външният южен зид на вторият етаж, абсидата и пиластрите са зидани с бигорни обработени камъни, взети от близкият терен. Външната страна на същият етаж е украсена освен с широката, засводена и с фронтон ниша, която отговаря на вътрешните пиластри на купола, още и с пет засводени слепи прозореца (двустъпни ниши), с изключение на тези на голямата ниша. Арките им са изградени с радиално поставени камъни и тухли, а ъглите между тях и абсидата отвън с тухлена инкрустация във форма на триъгълник.

Етажът е зидан от обикновени ломени и загладени камъни, свързани с бял хоросан. Наредени са в пояси, които се редуват с тухлени поясни състоящи се от по един ред тухли. Зидовете на абсидата, отчасти източната и южна страна са градени от обработени бигорни камъни взети от близкият терен, редуван с зидария от тухлени пояси.
Външно от юг църквата е украсена с пет засводени двустъпни ниши, като втората от тях е отворена за врата с размери 130/186 см. Над нишите има пет малки сводести прозореца,издълбани в монолитен камък. Стената между тях е инкрустирана с неглижосани глинени тръбички.
От север стената на църквата е украсена също с пет засводени двустъпални ниши, широки от 7 до 90 см. Средната е по-висока и е перфорирана, има входна врата 90/180 см., която е била ползвана при нужда с подвижна стълба. Над нишите има пет засводени прозорчета широки около 20 см. Стената е украсена с 15 инкрустирани глинени тръби.
От запад стената е разнообразена с три ниши, от които средната е двустъпна. Над нея има един отвор в полукръг, също засводен с двустъпни дъги. Той освен за украса е служил още и за подсилване оскъдното осветление в църквата.
От изток абсидата е непълен полукръг. Украсена е с две слепи двустъпни ниши, в които има пробити по един отвор - амбразури. Между нишите стената също е пробита с такова прозорче. Абсидата е покрита с каменни плочи - отделен покрив. Над него в стената има три допълнителни прозорчета, също засводени. Средният прозорец е по-висок и с полукръгъл свод, а двата странични засводени с четвъртит свод.

От страни на абсидата имаме две засводени двустъпни, декоративни, слепи ниши, широки по 70 см. Непосредствено под корниза на абсидата, по цялото протежение на църквата хоризонтално минава пояс от каменна зидария, ограден от долу с три реда тухли, а от горе с два реда. Тази хармонична фасада е увенчана с една полукръгла дъга, даваща завършек на сградата и обособява фронтана на същата на изток.
Такова засводяване се отбелязва и от запад, където сградата е възстановена в горната си част. Ясно личат двата вида градеж, както по характер така и по материал. От тук можем да заключим, че покрива е сменян, а и вероятно вътрешното пространство да е било покрито с надлъжен свод. Това мнение се подкрепя и от обстоятелството, че стените имат дебелина един метър и от вътрешният сводов характер на елементите на олтара. Външно сградата не е измазана.

При градежа на църквата са употребени тухли с размери: 4/18/22, 5/18/32, 4/15/32 и 5/32/40.
Вътрешните стени са измазани с бял хоросан, смесен с плява. Има само две иконографии на колоните: Света Богородица с Младенеца и Свети Йоан Кръстител. Пода е постлан с каменни плочи. Светлината идва от горе.

Вътрешното пространство е ясно обособено: за богомолците и олтарната част. В северната стена имаме една голяма ниша широка два метра и дълбока 70 см. и друга 90 см. широка и 40 см. дълбока. Южната стена има също две ниши - 50 и 80 см. широчина.
Олтара е замислен като отделно цяло. Църквата има обособени следните три помещения: абсида, предабсидно пространство и наос. Наосът е отделен от предабсидното пространство посредством две колони с размери 50/65 см., които са свързани помежду си и с страничните стени на църквата посредством полукръгли арки.
Олтарната част има три ниши - две от ляво и една от дясно.

От изток цокъла е декориран с два свода дълбоки 55 см., които носят абсидата. Стената е изпълнена с римски тухли и камък. От запад е имало вход, който днес е затворен.
От север цокъла продължава и извън сградата на запад, за обособяване дворна площадка. Тук северната стена на църквата е съградена върху три свода, а дворната площадка върху други три отделни свода, иззидани от камък и тухли на червен хоросан.
Oт юг стената на църквата ляга върху два свода и влизането в нея днес, както и в миналото е ставало оттук.

Южната арка над вратата и прозореца има два малки засводени прозореца. В предабсидното пространство има два пиластъра и две четвъртити колони, малки арки: три с посока север-юг и две с посока изток-запад. Олтарът е замислен като отделно цяло. Две издължени стени пробити с проход, го разделят на три части - бема, протесис и дяконикон. Олтарната част има три ниши. Две от ляво и една от дясно. Абсидата отвън, отдолу до горе е петостранна с разни дължини на страните, а от вътре, първият етаж-правоъгълна, ворият етаж - полукръгла с три засводени прозореца. Наосът и притвора са осветявани освен чрез купола и чрез четири прозореца в северната страна. Влизането на богомолците е ставало чрез дървена стълба през входа на притвора.

Живопис е имало само на втория етаж - в същинската църква, отвън, днес слабо запазена върху една от слепите ниши, и от вътре разположена в три пояса: долен, среден и горен с гръцки надписи. Сигурно това е първото и единствено изписване от времето на издигането на църквата и то от добра школа. Запазеният гръцки надпис върху пиластъра, който бе описан по-горе се отнася сигурно до построяването на църквата. В най-долният пояс имаме медальони с очертани вътрешно кръгли или квадратни вписани или тъмножълти полета, редуващи се един след друг. Фуниообразните ниши също са били изписани. От тази живопис личат още: Успение на Св. Богородица, над вратата девет бюста медальони (горният пояс), в долният пояс - Св. Св. Константин и Елена, от ляво на които е Свети Петър, а от дясно Св. Павел.
Изписването на храма трябва да отнесем през епохата на византийското владичество - XII век и по-специално времето на Комнините (1081-1185г.).

Покривът е четирискатен, от керемиди тип ''старинен''(завършва с купол).
Отвън на барабана има осем слепи декоративни ниши. Страничните арки са изразени и външно във вид на фронтон, така че отвън църквата прави впечатление на кръстовидна куполна църква.

На около 8 метра от църквата личат следите на подопорен зид, вероятно на двор, в който се е влизало през един вход широк около 2,5м. В зида, широк 2,3 м, в ляво от този вход личи една една четвъртита дупка с размери 30/18см от лоста, който е подпирал вратата на входа. В югозападната част на този малък двор е имало сграда, вероятно предназначена да обслужва църквата по някакъв начин. Днес тази сграда е разрушена. От запазените и зидове се вижда, че те са били направени повечето с открити и по-малко със закрити мрежи от напречни и надлъжни греди (кошаци).
Гредите са имали размери 12/10 и 10/10 см.

Същинската църква била украсена вероятно още при създаването и с ликовете на светци и светици, чиито образи днес едва личат. По тия лошо запазени фрески и главно по архитектурния стил на сградата, украсена от южната част със седем двустъпални ''слепи'' ниши, може да се направи заключението, че тя е строена след крепостта, през владичеството на Комнините (1081-1185г.).

На притвора на църквата на църквата върху напречен цилиндричен свод има четвъртита сводеста кула-камбанария. До камбанарията е водила вътрешна дървена стълба. По една външна дървена стълба е ставало изкачването на горния етаж. Кулата на църквата стъпва над притвора. Формира с наоса и олтара втория етаж. Квадратна е по план, изградена от каменни пояси и четири тухлени, съсътоящи се всеки един от три реда тухли.
Напоследък си пробива си път и мението, че е използвана освен за наблюдателница и за камбанария. Това менение е напълно основателно , защото е било нужно камбана да подканя населението от съседното селище Петрич за молитва и макар там да е имало църкви, най-нормално е било тази чест да се е падала по право на най-важната църква, а именно тази в крепостта, строена по заповед на цар Иван Асен, още повече, че наблюдателницата идеално пасва за тази цел.
Арх. Стоилов изказва хипотезата, че съчетанието на църквата с кулата-камбанария е направена заради малкото места за сгради в крепостта.

Кулата е с четири широко засводени, достъпни отвора от четирите страни, а от горе с купол, който ляга върху правоъгълник посредством четири ненапълно правилни пандатива и е покрит с керемиди.

Кулата устоява на историческите напрежения и удари, докато купола над науса е бил засегнат чувствително от земетресението през 1904г. и в последствие е възстановена от арх. Рашенов през 1936 година.

Параклисът Св Йоан Предтеча

Произхода му се датира към XI - XIII век и се определя основно по архитектурните му белези. Засводените, двустъпални, така наречените "псевдоконструктивни" ниши са белег на църковното строителство в българските земи по времето, когато България е под византийска власт. Параклиса е истинска гордост за града ни и има огромно значение за цялостния исторически облик на Асеновград. Приет е за параклис, но е по-скоро църква със своите големи размери (дължина - 8м, широчина - 5,5м и височина около 5 метра). Еднокорабна, с тристенна абсида, без нартекс.
По строеж прилича изключително много на църквата при Асеновата крепост, (малко след построяването на която е построен самият параклис) и Костницата при Бачковския манастир - редуващи се тухлени с каменни пояси, по ъглите - бигор зидан с хоросан, "псевдоконструктивни" ниши по фасадата, пода който е от четвъртити тухли и т. н.
Има само едно различие, което е характерно само за параклиса - шест процепа високо на севрната стена, наподобяващи бойници, които в случай на нужда са помагали тази богослужебна сграда да се превърне в истинска крепост.
Декориран е с по пет слепи арки на северната и южната стена и с три дълбоки арки от запад. Абсидата отвън има тристенна форма и три малки прозорчета. Дебелината на стените е 1 метър. Те са инкрустирани с негледжосани тръбички за акустика. Преди 4-5 години беше неговата реставрация под ръководството на арх. Стойчо Маронов. Възстановени бяха прозорците, мазилките на вътрешните храмови стени в автентичният им вид като са запазени участъците със стенописи, които са от времето на Костницата в Бачково. Запазен е и иконостасът. Реставрационните работи продължиха 42 дни без прекъсване.
Преди 800 години "св. Ян" е бил крепостна църква в калето "св. Йоан Предтеча" и заедно с крепостта "св. Архангел Михаил" е защитавала Станимака от север.Според арх. Стоилов по значимост е равностоен на Асеновата крепост и на цървата в нея.

Дълги години храмът е задоволявал богослужебните нужди на града, но явно в края на XVIII или началото на XIX век е полуразрушен. Най-вероятно това става по време на кърджалийските нападения. Възстановен е непосредствено след това с променена горна част и дървена покривна конструкция, която беше заменена по време на последните реставрационни работи. Достигналото до нас изписване на иконостаса и нишите е от това време. Най-добре запазен е градежът на олтара. Първичното изписване, сигурно в лошо състояние тогава е било покрито с непрекъснат слой мазилка.
Цялостно и задълбочено проучване на храма не е правено. Направено е подробно архитектурно заснемане през 1983 година, като стените на наоса са сондирани за предполагаемо изписване и с изследователски намерения. И тогава сградата е била в незавидно състояние, както беше и до лятото на 2000 година.
Все още предстои оформяне, финансиране и изпълнение на програма за укрепване на градежа, систематично проучване, разкриване и реставрация на стенописите.

Thorn
09-09-2006, 13:33
Супер! За параклиса не знаех. А откъде е текста?

arhangel
09-09-2006, 14:06
Супер! За параклиса не знаех. А откъде е текста?

Да ,пропуснал съм да цитирам ,съжалявам!

Текста е от тук:
http://stanimaka.atspace.com/

По нататък ще пусна всичко с което разполагамкато снимки и инфо ... доста са а ще има и още :rock:

Thorn
10-09-2006, 00:38
ЦЪРКВАТА "СВЕТИ ГЕОРГИ" В КЮСТЕНДИЛСКИЯ КВАРТАЛ КОЛУША
http://www.culttourism-kn.bg/img_kjustendil/svGeorgi1_b.jpg
Намира се в квартал Колуша, до 1939-отделно село. Била е митрополитска.

Помня тази църква още като дете. Израсъл съм на няколкостотин метра от нея. И винаги я помня затворена, с грозно защитно покритие и видимо рушаща се.

Днес тя е отлично реставрирана и отворена за посещение. Има прекрасни средновековни стенописи от 11-12 век и интересни възрожденски стенописи по покрива. За съжаление средновековните стенописи са доста фрагментарно запазени и са покрити с най различни графити - древни и нови.

Хвала на реставраторите.

По-долу текст от http://www.culttourism-kn.bg/bg/kjustendil/history2.htm

Църквата “Св. Георги” се намира в югозападната част на Кюстендил, в квартал Колуша /средновековното село Коласия/.
Най-старата запазена средновековна църква в Кюстендил. Според архитектурните й особености и неотдавна разкритите средновековни стенописи, датирането й може да се отнесе към края на Х - началото на ХI в.
Съществува предположение, че тук се намира гробът на българския цар Михаил ІІІ Шишман, убит в битката при Велбъжд през 1330 г. През ХІХ в., църквата е разрушена от турците (до основите на сводовете). През 1878-1880 г. е възстановена .

това е галерия, на която съм снимал стенописите.
http://bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=4586&AlbumId=45730
Средновековните стенописи са редки паметници, носещи характерните черти на монументалната византийска живопис в България, а възрожденските - разширяват и обогатяват представите за българската църковна живопис от този период. Църквата притежава голяма историческа, художествена и архитекурна стойност.
Архитектурно-строителен и художествен паметник на културата с категория “национално значение”.

arhangel
10-09-2006, 15:25
Цитирам от Уикипедия:
Фотосите са от т.н. църква Св Богородица

Църквите и всички помещения край тях в месността "Писмата" при с. Иваново образуват големия скален манастир "Свети архангел Михаил". Той е основан през 20-те години на ХІІІ век от монаха Йоаким, избран по-късно за първи търновски патриарх. През целия период на Второто българско царство (ХІІІ-ХІV в.) манастирът поддържа трайни връзки с царския двор в Търново. Негови ктитори са царете Иван Асен ІІ (1218-1241), Иван Александър (1331-1371) и други представители на владетелските семейства, на които са запазени ктиторски портрети. Манастирът има сложно устройство и обединява комплексите от скални помещения край т. нар. "Затрупана" църква (параклис "Св. арх. Михаил"), Кръщалнята, Господев дол, "Съборената" църква ("Св. Теодор") и църквата "Св. Богородица". В манастирските храмове е запазена стенна живопис от ХІІІ и ХІV век, която е сътворена от видни столични майстори и представя развитието на Комниновия и Палеологовия живописни стилове в България. Световна известност имат стенописите в църквата "Св. Богородица" от средата на ХІV век, които са един от върховете в развитието на средновековното българско и балканско изкуство. По стените на манастирските помещения са съхранени голям брой графити, сред които е и известният надпис на Иво граматик. С книжовно-просветната дейност на манастира се свързва създаването на т. нар. "Висарионов патерик". През ХІV век манастирът е център на исихазма. Съществува и през ранните векове на оссманското владичество, но постепенно запада . През ХVІІІ век е обект на поклонение.

arhangel
11-09-2006, 12:58
Комплексът е триетажен.
В западната част е параклисът Св Архангел Михаил където фрагментарно е запазена ктиторска сцена и сцената Събор на Архангелите датирана XIII век.
Считат се за дело на голямо столично ателие и надписите са на старобългарски.

arhangel
11-09-2006, 18:24
Освен че е построена в XIII - XIV век друга информация нямам за храма
Местните хора го знаят като "манастира"
:vsad:

byzantiner
11-09-2006, 20:09
БРаво за темата! Следя я с голям интерес. Само един въпрос, който ме интересува лично? Знаете ли къде другаде има средновековни български църкви, посветени на Петър и Павел освен тази в Никопол и разбира се в Търново има. Имате ли някакава представа колко точно и къде? Църкви с такива имена не се срещат много често по нашите земи, колкото в западния католически свят и това е съвсем разбмираемо. Църквата "Петър и Павел" в Търново се предполага, че е построена по времето на цар Калоян след 1203, т.е. след унията.

Thorn
11-09-2006, 21:25
В Беренде. Въпреки, че в едни източници я пишат Св. Петър и Павел, а в други само Св. Петър.

arhangel
12-09-2006, 12:14
QUOTE=byzantiner]БРаво за темата! Следя я с голям интерес. Само един въпрос, който ме интересува лично? Знаете ли къде другаде има средновековни български църкви, посветени на Петър и Павел освен тази в Никопол и разбира се в Търново има. Имате ли някакава представа колко точно и къде? Църкви с такива имена не се срещат много често по нашите земи, колкото в западния католически свят и това е съвсем разбмираемо. Църквата "Петър и Павел" в Търново се предполага, че е построена по времето на цар Калоян след 1203, т.е. след унията.[/QUOTE]


Църквите в Беренде и в метоха "Орлица"
Има една в Мелник нац. паметник на ккултурата къъсно средновековна.
Църквата на Долнопасарелския манастир също късно средновековна
Баткунския Белочерковския и Лясковския манастири също датират от 11-14 век и също носят имената на Св Св Петър и Павел.
В Белочерковския даже мисля че олтарната абсида на храма е от старата църква от 11 век.

Thorn
12-09-2006, 12:20
Наистина абсидата е от тогава


Култура Манастири Родопи
Белочерковски манастир Св. Св. Петър и Павел
Намира се в летовище Бяла черква в Белочерковския рид на дела Чернатица на Западните Родопи, на около 25 км югозападно от Пловдив. Построен е на около 1650 м н.в. и е най-високо разположеният манастир в България.

Манастирът е основан през ХІ в. и е бил посветен на “Св. св. Козма и Дамян”. Разрушен е от турците по време на помохамеданчването на чепинските българи през ХVІІ в. Възобновен е през ХІХ в. (1883 г.), когато на манастира е дадено името “Св. св. Петър и Павел”. Понастоящем манастирът е постоянно действащ. През зимата на 2002 г. жилищните сгради изгарят при стихиен пожар.

Представлява комплекс от черква, жилищни и стопански сгради.
Черквата е еднокорабна, едноапсидна, кръстовидна, без купол, с две конхи и е построена върху основите на старата черква, част от апсидата на която е запазена и до днес. Храмът е изцяло от бял ломен камък, давайки името на околната местност – Бяла черква.

Манастирът е обявен за паметник на културата.



Стефан Димитров <stefandimi@mail.bg>

arhangel
12-09-2006, 12:57
Намира се на скалите срещу Червен
"Пътеката" до нея е обрасла и достъпа е меко казано "силно затруднен":tdown
Не можах да се изкача до нея и измежду храсталаците това е най - качественото изображение което мога да покажа.
Това е лявата страна на скалния храм.От дясно има още толкова стенописи но компанията на една пепелянка леко ме попритесни и реших да не я безпокоя повече :x и да не се дера и вадя очите през тръните по нататък .... като си купя моторна резачка пак ще се пробвам :rock:

arhangel
13-09-2006, 11:41
От
http://www.bulgarianmonastery.com/bg/aladzha_monastery.html

Аладжа манастир е сред малкото скални обители в българските земи, където отчетливо се разграничават основните помещения на общежитийния манастир - манастирски храм, параклис, църква за заупокойни молитви, крипта (гробница), кухня, трапезария, монашески килии и стопански помещения.
Те са разположени на две нива във висока почти 40 метра варовикова скала.
В най-западната част, на първо ниво, непосредствено до стълбището за посетители, е разположена манастирската църква. В средата на източната й стена е вдълбана малка олтарна ниша. Подобно на други православни църкви от Средновековието и тази е била украсена със стенописи, но лесният достъп до тях е решил съдбата им. Запазени са отделни фрагменти, които с труд се разчитат по стените. Малко повече информация за стенописната украса ни дават бележките на К. Шкорпил и едно запазено акварелно копие на художника Милен Сакъзов от началото на века. Централно място върху източната стена (в олтара) е заемало изображението на Богородица. От акварелното копие се вижда, че тя седи на висок трон, а в скута си, върху дясната ръка придържа Младенеца. По периферията на изображението, особено в долната част, отчетливо се долавя друг пласт стенописи. Направената сравнителна датировка на горния пласт го отнася към ХIII - началото на ХIV век. В такъв случай долният пласт, от който личи само една ръка, придържаща книга (вероятно изображение на Исус Пантократор), е поне от ХI - ХII век.
В пода на църквата е изсечена каменна стълба, която през тесен ходник води към останалите помещения на първо ниво. От края на стълбата започва тесен коридор, в северната стена на който са запазени шест монашески килии. Те са били отделени една от друга и от коридора с дървени прегради. В стените се забелязват неголеми ниши, в които са били поставяни икони или други вещи на монасите.





В края на коридора се влиза в обширно помещение с неправилна форма. В северозападната му стена е издълбана неголяма полукръгла ниша. Малките отвори в средата на тавана свидетелстват, че тук е била използвана дървена преграда, която е разделяла помещението на две части. В западната половина (с нишата) е била кухнята (магерницата), а в източната - трапезарията. Трапезарията е едно от важните помещения на всеки манастир. Тя носи в себе си определена символика, чието начало може да се търси в "Тайната вечеря" и общите трапези на ранните християни.
Източно от трапезарията по къса рампа се стига до малко помещение, от което липсва по-голямата част. Оцелялата полукръгла абсида на източната стена и ориентацията изток-запад свидетелстват, че това е малка църква. Близостта й с разположената отдолу крипта (гробница) подсказва, че това е църква за заупокойни молитви. Църквата е изпълнявала още една - комуникативна функция. От нея е започвала вита дървена стълба, която през коминообразен отвор е водела към параклиса на второ ниво.
Криптата (гробницата) е разположена в най-ниската част на първо ниво. Останките от зидана стена свидетелстват, че тя е била отделена от външния свят и входната площадка. Средновековната крипта е имала само три гроба. Малкият им брой дава основание да се предположи, че и в Аладжа манастир е съществувала широко разпространената практика от средновековните манастири костите на починалите монаси да бъдат изваждани след седемгодишен престой в гроба и след съответния ритуал да бъдат полагани в обща костница. Къде е костницата на скалния манастир, е неизвестно. Останалите два гроба са издълбани върху входната площадка и са от по-късно време, за което свидетелства откритият в единия от тях сребърен пръстен-печат от ХVIII век.
Второто ниво на скалния манастир представлява само една по-голяма ниша, в източния край на която е разположен параклисът. Това е единственото запазено зидано помещение в манастира и е било използвано за второстепенните, ежедневни църковни служби, докато в главната манастирска църква са били извършвани по-важните и празничните литургии. Поради трудния достъп, дължащ се на разположението на параклиса и рухването на дървената стълба от първо ниво още през Средновековието, тук са съхранени част от оригиналните средновековни стенописи. Най-добро е състоянието на композицията върху тавана, която представлява един от основните сюжети в християнството - Възнесение Христово. Стилът в изписването на отделните фигури, цветовата гама и орнаментацията дават възможност стенописите от параклиса да бъдат отнесени към ХIII - ХIV век, което със сигурност определя периода на разцвет на монашеската обител.


На около 800 метра в северозападна посока в гъстата растителност е скрита още една група пещери, разположени на три нива. Братята Шкорпил са ги нарекли "Катакомбите" по аналогия с култовите средища на ранните християнски общини на територията на Римската империя.
Най-добре запазено тук е второто ниво. То се състои от едно по-голямо помещение с неизяснено предназначение и до него - по-малко с пет гробни камери. На западната стена на по-голямото и на източната на по-малкото личат два врязани кръста от раннохристиянската епоха.

Датировката им се прецизира от врязаните букви "алфа" и "омега" в долните междурамия. Смисълът им е: "Аз (Христос) съм първият и последният, началото и краят." На външната площадка на това ниво има още един гроб и неголям вход, който почти изцяло е затрупан от свляклата се скална маса. Останалите две нива представляват естествени пещери, които са били обитавани от монасите.
Гробницата, двата врязани кръста и откритите находки, датирани към IV - VI век - фрагменти от керамика, монети на император Юстиниан I Велики (527 - 565 г.) и частите на една металическа кадилница - дават основание да се предположи, че Катакомбите са били обитавани през раннохристиянската епоха (IV - VI век).
От същия период са и разположените източно от Аладжа манастир останки от раннохристиянска базилика, малко укрепление и няколко селища.




Каква е връзката между трите групи паметници, разположени на малки разстояния една от друга, е неизвестно. Възможно е Катакомбите, базиликата, укреплението и селищата (а може би и пещерните помещения на самия Аладжа манастир) да са един от ранните християнски центрове по Черноморието от IV - VI век, за които споменава в летописите си известният византийски хронист - император Константин VII Багренородни (913 - 959 година). В такъв случай средновековният скален манастир от ХIII - ХIV век се явява продължител на старата християнска традиция тук и заедно с Катакомбите са оформяли един по-голям монашески комплекс.




След падането на България под османско владичество в края на ХIV век Аладжа манастир, подобно на много други български манастири, е бил изоставен. Местното християнско население обаче е продължило да почита и посещава това място и през годините на робството, за което свидетелства откритият в криптата сребърен пръстен-печат от ХVIII век.
Истинското християнско име на манастира не е известно. Названието "аладжа" е от персийско-турски произход и означава "пъстър, шарен". То вероятно се дължи на запазените до по-ново време стенописи от параклиса. В края на миналия век К. Шкорпил е записал едно предание, според което манастирът се е наричал "Свети Спас". Името произлиза от Христос - Спасител.
Писмени сведения за Аладжа манастир и останалите паметници не са открити. Останали са само легендите за бродещи сред развалините призраци на монаси, горски божества и за безкрайни подземни лабиринти, криещи несметни съкровища, а може би и свидетелствата за миналото на това красиво и тайнствено място.

Thorn
13-09-2006, 18:50
Аладжа манастир си е туристически обект. С вход 4 лв., минимузей и кръчма. За съжаление параклисът, в който има отоносително запазени стенописи е заключен, може само да се надникне през вратата. Манастирът се намира по пътя между Варна и Златни пясъци, като отбивката е обозначена с ясна табела. На няколкостотин метра по една пътечка са катакомбите - система от естествени и изкуствени пещери, но и те са затворени с решетки.

Ето и линкове за мястото

http://www.varna-bg.com/museums/aldjacloister/m_aldj.htm



Мои снимки от Аладжа манастир

http://bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=4586&AlbumId=42335

arhangel
13-09-2006, 21:11
инфо от :http://www.ancient-nessebar.com/site/?cat=4&sub_cat=2

снимките са от ляво на дясно както следва:


ЦЪРКВАТА “Св.София” т. нар. “СТАРА МИТРОПОЛИЯ” е разположена на предполагаем стар център на града. Тя е трикорабна базилика, с една полукръгла апсида – отвън тристенна, нартекс/предверие/ и атриум /вътрешен двор/. Дължината u е 25,50 метра. Страничните кораби са отделени от централния чрез градени от камък правоъгълни стълбове, свързани с тухлени арки. Над тях стъпва втора аркада. На източната стена- над апсидата, са разположени три аркирани прозоречца. Следвал е двускатен покрив, който не е запазен. В апсидата, почти в цялост е съхранен синтронът. Отвътре църквата е била измазана с хоросан и стенописана.
Изграждането на базиликата датира от края на V и началото на VІ век. Два са строителните периода, като сегашния си вид е придобила в началото на ІХ век. Тя е част от комплекс-резиденция на несебърския митрополит.

ЦЪРКВАТА “СВЕТИ ЙОАН КРЪСТИТЕЛ” е построена през ХІ век. Градена от ломен камък и хоросан тя е с размери 14 х 10 метра. Тя е преходен тип църква – между раннохристиянската базилика и средновековната кръстокуполна църква. По архитектонични белези тя е прототип на строените след нея църкви в Несебър. Над центъра – на вписан кръг, се извисява цилиндричен барабан, завършващ с полусферичен купол. На изток завършва с три полукръгли апсиди. Църквата е без притвор. Западната, северната и южната фасада са насочени с по една висока сляпа арка.
Църквата е измазана и стенописана. От изображенията са запазени ктиторски портрет/ ХІV в./- на южната стена, и сцена с образа на Св. Марина/ХVІІ в./ - на югозападната колона.


ЦЪРКВАТА “ХРИСТОС ПАНТОКРАТОР” / Вседържател/ датира от ХІІІ-ХІV век. Изящната архитектура, идеалните пропорции, живописната украса на фасадата, недовършената кула-звънарница кара всеки, преминал през днешния градски площад да забрави реалността и за миг да се отзове в един наистина приказен свят.
Църквата е правоъгълна по план, с размери 16 х 6,90 м, с два входа – на запад и на на юг. На изток завършва с три малки апсиди, богато профилирани отвън. По цялата дължина на фасадата преминава пояс от високи, двойно вдлъбнати арки. Над тях в три реда се вие характерната украса от панички и четирилистници. Над апсидите на източната част на фасадата преминава фриз от свастики-символ на соларния култ, изпълнен с тухли. Богато украсеният барабан на купола е снабден с 8 арковидни прозореца. Светлината прониква и през останалите подобни прозорци на южната и на северната фасада. Притворът е малък, с вградена под пода средновековна гробница. По вътрешността на стените са запазени само следи от оригиналните стенописи, покривали ги някога.

ЦЪРКВАТА “СВЕТИ АРХАНГЕЛИ МИХАИЛ И ГАВРАИЛ” /ХІІІ-Х- в./ се намира в непосредствена близост до църквата “Св.Параскева”. Това е еднокорабна, кръстокуполна постройка с размери 13,90 х 5,30 метра. На изток завършва с три малки, многостенни апсиди с отвори в тях. Фасадата е аркирана. Украсата в тимпаните и над тях е същата, както при църквата “Св. Параскева”.
Над линията на корниза доминира конструкцията на купола, от който е запазена само основата. Ниши, пиластри и надлъжни стени успешно хармонират помежду си в обединеното подкуполно пространство, съчетавайки функционалност и декоративност.

ЦЪРКВАТА “СВЕТИ СТЕФАН” т.нар. “НОВА МИТРОПОЛИЯ” – значителен архитектурен паметник от средновековието, е строена в края на ХІ в. и преустройвана – през ХVІ в., когато се удължава наосът и през ХVІІІ в., когато е изграден притворът. Градежът е от дялани камъни и тухли. Църквата е трикорабна базилика с размери 12 х 9,50 метра. Корабите са разделени с по две двойки мраморни колони и с правоъгълни пилони, свързани с арки. На изток има три полукръгли апсиди, които завършват при корниза с арки. Покривът е скатен, като средният кораб се издига над страничните. На източната фасада – над арките под корниза, за първи път се срещат характерните за по-късни векове /ХІІІ и ХІV в./ декоративни глазирани панички.
Църквата е богато стенописана. Фреските се датират от ктиторския надпис / 1599 г./, разположен над входната врата. Църквата е посветена на Богородица и доста по-късно се преименува в “Св.Стефан”. Сцените, изписани по стените са 258, а образите – над 1000. Почти всички композиции са свързани тематично с Богородица. Многочислените сцени от цикъла “чудесата на Христос” утвърждават идеята, че Богородица е посредник между божия син и човека. Реализмът на майсторите-иконописци намира израз в част от композициите, които имат облик на битови сцени. По стил се налагат трима майстори – двама са работили в източната част на наоса, а един – в западната. По-късно/ХVІІІ в./ върху източната стена на притвора е изписана сцената “Страшният съд”.
Иконостасът, датиран ХVІ в. е дървен, пестеливо украсен с плитка резба. Той е триреден, но сега са запазени само двата регистъра. Апостолският ред е решен традиционно за ХVІ в. – върху една обща дъска. Образите на апостолите, на Богородица и на Йоан Кръстител, от централната сцена “Дейзис”, са поместени под релефни арки. Христос е нарисуван в размерите на икона.
Архитравите и цокълните табла от иконостаса са украсени в характерния ориенталски стил т.нар. “Лале”.
Владишкият трон и амвонът /ХVІІІ в./ предизвикват интерес с плитката резба на едри растителни мотиви и с овалните рисувани полета, изпълнени в позлата и в полихромия.

arhangel
13-09-2006, 21:14
още една несебърска църква

http://www.ancient-nessebar.com/site/?cat=4&sub_cat=2&ss_cat=9

ЦЪРКВАТА “СВЕТИ ЙОАН АЛИТУРГЕТОС” /Неосветени/ се датира от ХІV век. Белият варовик от градежа на църквата налага асоциацията за кацнала бяла птица върху високия южен бряг, изпъчила гърди към безкрая на синевата. Макар и не добре запазена и пострадала от земетресението през 1913 г., църквата бележи върховия етап в строителството на култови сгради през този бляскав предренесансов период на средновековна България. Размерите на църквата са 18,50 х 10,25 метра. Апсидите и на изток завършват като многостенни. Четири двойки колони са носели купол. Най-пълна изява геният на строителите намира при украсата и при членението на фасадата. По неповторим начин са вплетени конструктивни и декоративни елементи- арки, ниши, конзоли, пластична каменна и керамична украса. Орнаментните мотиви не се повтарят в нито един от тимпаните. Изградената част на конзолите е разнообразно скулптирана с животни и птици в хералдическа поза, с акантови листа и палмети. От някогашните богати стенописи са запазени незначителни фрагменти.

arhangel
14-09-2006, 19:35
Или поне това което е останало в тях - клетите:vsad:

arhangel
14-09-2006, 19:39
ето и отвън някой от тях

arhangel
15-09-2006, 15:18
дтират я през XIII век
Мавродинов Н "Старобългарското изкуство стр 21-22

arhangel
15-09-2006, 22:31
Св. Панталеймон е църква намираща се в двора на Видинската митрополия. Обявена е за национален художествен паметник.
Обща информация: Съществува от началото на 17 век или по-рано. През 1641 г. дървеният й покрив бил сменен, поради твърде лошото му състояние, Изографисана е през 1644 гпри видинския митрополит Софроний.Днес в църквата е уредена музейна експозиция на екзарх Антим І.
От 1718 г. поради граничния статут на Видин и разположението на църквата в граничното укрепление Кале, достъпът до нея е бил невъзможен от 18 часа до 7 часа сутринта. Това не позволява използването на църквата за отбелязване на двата най-важни християнски празника - Великден и Коледа
Подчертан интерес представлява ктиторският портрет на жупан Тома, изографисан през 1646 г. Според изследователите този портрет, на който жупан Тома е изобразен реалистично в пищно облекло, е сериозно доказателство за съществуването без прекъсване на старобългарската благородническа титла "жупан" и старобългарското дворцово облекло от IX до XVIII в.

arhangel
15-09-2006, 22:39
Благодаря на отеца който бе така добър да отвори храма и да ме остави да наснимам стенописите !

Във видин има още един средновековен храм - Св Петка

от Уикипедия:

Църквата е еднокорабна, полувкопана в земята, с полуцилиндричен свод, поставен под двускатен покрив. Има широка, леко издължена апсида и малък, слабо осветен притвор с вход от южната страна. Стените й са от каменна зидария, под покрива минават зъбчат корниз от камък и четири реда тухли. Църквата е изографисана. Разположена е срещу граничното укрепление. По горните части на стените на наоса са разположени пояси и медальони с изображения на светци, а по свода са изписани евангелски сцени. В центъра му в два медальона са изобразени Христос и Богородица.
Според надписа над входната врата тя е изградена върху по-стари основи през 1634 (http://bg.wikipedia.org/wiki/1634) г. Надпис, който е бил запазен в началото на 20 век (http://bg.wikipedia.org/wiki/20_%D0%B2%D0%B5%D0%BA), датирал строежа й през 1636 (http://bg.wikipedia.org/wiki/1636) г. Запазеният славянски надпис над входа на наоса отбелязва, че изографисването й е станало при видинския митрополит Софроний през 1646 (http://bg.wikipedia.org/wiki/1646) г. Старият иконостас не е запазен. В църквата се съхраняват две икони с ценни обкови, работени през 1823 (http://bg.wikipedia.org/wiki/1823) г. и 1832 (http://bg.wikipedia.org/wiki/1832) г. от прочути видински златари. Интересно е филигранното кандило във форма на кораб, подарено на църквата през 1872 (http://bg.wikipedia.org/wiki/1872) г.

Според друг източник църквата е завършена е през 1636 (http://bg.wikipedia.org/wiki/1636) г. Вкопана е по-дълбоко в земята от “Св. Панталеймон”. Късният по-тесен притвор е със засводен вход към наоса, който е по-къс, с полуцилиндричен вход и в надлъжните му стени има ниши. Над вратата е запазен славянски надпис, който отбелязва, че църквата е изографисана през 1633 г. с помощта на влашкия войвода Йоан Матей Басараба.

По силата на османския граничен закон от това време,властите можели да конфискуват и приспособяват за отбранителни цели всички постройки в граничното укрепление. Поради близостта си до военни обекти църквата била превърната в склад за въглища на военните и била в това състояние няколко години преди Освобождението през 1878 (http://bg.wikipedia.org/wiki/1878) г.
Бележитият български духовник Софроний Врачански е служил в Св. Петка по време на принудителния си престой във Видин от 1800 (http://bg.wikipedia.org/wiki/1800) г. до 1802 (http://bg.wikipedia.org/wiki/1802) г.

arhangel
16-09-2006, 13:51
Църквата „Рождество Христово" в Арбанаси днес е най-старата, най-интересната и най-голямата по площ. Строена е вероятно през XV в. В най-стария си вид е била малка с едно помещение и външна апсида. В първата половина на XVII в. е разширена на запад със самостоятелно женско отделение и закрит притвор. На север е с открита аркада, завършваща на изток с параклиса „Йоан Кръстител". През 1632 г. северната страна на аркадата била зазидана и приспособена за трапезна галерия.

Първоначално се оформя наосът на църквата, който е стенописан през 1597 г. От ранната украса са запазени композициите "Рождество Христово" и "Страшния съд", както и образите на отделни светци /сн./. Сред стенописите от ХVІІ в. се откроява сцената върху свода "Новозаветна Троица" и цикълът "Христовите страсти" по надлъжните стени /сн./. Стенописите в мъжкото отделение са изпълнени през 1681 г. Иконостасът е с ажурна резба. Интерес представляват сцените на "Шестоднева", заемащи таблената му част от ХVІІІ в. Украсата на притвора се оформя през 1638 г. и е с акцент на обширните цикли "Акатист Богородичен" и "Древо Йесеево". Последният включва и рядко срещаните в изкуството образи на антични философи / сн. на изброените сцени и образи/. Стенописите в параклиса "Св.оан Предтеча" се рисуват през 1632 г. и са посветени не само на патрона.
В притвора е поставено началото на обширен календарен цикъл на светците. Своеобразен връх в художествената украса представлява изобразеното върху западната фасада на параклиса "Колело на живота със зодиак"/сн./. Тази композиция съдържа уникални за българското изкуство елементи. Изпълнението на галерийната стенопис също предлага интересни решения. Повечето от нейните сцени са правени към 1649 г. Освен продължението на Менелога в нея се открояват циклите "Псалми Давидови", "Шестоднев", животът на Мойсей, Чудесата на Христос, Вселенските събори. На южната стена в края на галерията е изобразен ктиторът Георги и неговият син. Църквата "Рождество Христово" е била съборна, и е била резиденция на търновските гръцки владици през ХVІІ-ХVІІІ век.


Иконостасът е дело на тревненски майстори резбари.
инфо от http://www.veliko-tarnovo.net (http://www.veliko-tarnovo.net/)

снимките са предоставени от Мара Радева /lemonade/ която стръвно щракаше докато аз баламосвах уредника който всъщност не е лош човека ама има зли шефки дето дебнат като цербери сакън някой да не вземе да снима...:tdown

arhangel
16-09-2006, 14:25
малко фотоси още ...

latani
16-09-2006, 18:28
Наистина трудна работа беше с тази църква.Аз 3 дена обикалях като "кебапчийски пес" за да си пощтракам малко вътре в църквата и чак накрая успях благодарение на една немска група туристи .Купих си входен билет преди тях и докато те си купуваха билети и се разправяха с "жандарките" че са забранени снимките използвах намалението и снимах.Страхотна църква.Грехота беше да не я снимам. :devil:

Thorn
17-09-2006, 17:44
Ангеле, супер са ти снимките. Особено ме изкефиха тези от Червен.

Аз за съжаление поне няколко дни няма да пиша, защото компютъра ми ме саботира и малко стачкува. Дано да е нещо по-незначително като повреда, че там имам и доста снимки, които не съм качвал на дискове.

arhangel
18-09-2006, 12:01
БАЛКАНСКИ ФОЛКЛОРНИ И ОРНАМЕНТАЛНИ МОТИВИ В СТЕНОПИСИТЕ НА КИЛИФАРЕВСКИЯ МАНАСТИР ОТ ХVІІ В.
Архимандрит Павел Стефанов

Катедра Теология, Шуменски университет

www.shu-bg.net (http://www.shu-bg.net%20/)

e-mail: p.stefanov@shu-bg.net (p.stefanov@shu-bg.net)

Един от най-пренебрегнатите, но и един от най-ценните в архитектурно и художествено отношение паметници на българското изкуство от ХVІІ в. се намира на 17 км южно от Велико Търново. Това е параклисът “Св. Теодосий” в Килифаревския манастир. При строежа на новата манастирска базилика между 1836 г. и 1842 г. уста Колю Фичето включва органично този параклис в обема на новата сграда и така го запазва за поколенията. Параклисът досега не е привличал вниманието на българските историци на културата.

Първоначалният Килифаревски манастир е основан на хълма над сегашната обител в средата на ХІV в. от бележития исихаст и книжовник св. Теодосий Търновски. Може да се предположи, че на мястото на съвременния манастир до р. Белица се намира преден скит на Теодосиевата Лавра. Той е разрушен към 1393 г. и е възстановен едва през последната трета на ХV в., когато настъпва известен спад в градуса на ислямския фанатизъм. Доказателства за това съживяване са един ръкописен Октоих от 1492 г., открит тук, и първият слой фрески в олтарната конха на параклиса - подражание на стенописите в търновската Трапезица (ХІV в.). При потушаването на Първото търновско въстание през 1598 г., организирано от митрополит Дионисий Рали, църквицата е почти изцяло унищожена и е построена отново върху същите основи към средата на ХVІІ в.

Архитектурният план на килифаревския параклис е рядко срещан. В хоризонтален разрез той представлява типична среднобългарска квадратна църква без свободни подпори и без притвор, чието вътрешно разчленение образува равнораменен кръст.[1] (http://synpress.bglink.net/drawer/oPavel7.htm#_edn1#_edn1) Но във вертикален план рамената на кръста не стигат до сводове, а са оформени като дълбоки вписани надлъжни арки. По този начин е получена хибридна форма между два архитектурни типа от епохите преди и след османското нашествие. Куполът е заменен с обикновен свод. Квадратно-куполният тип конструкция се прилага масово в Мала Азия, Константинопол, Гърция, Сърбия между VІ и ХV в. У нас той се среща в баптистерия на Еленската базилика до Пирдоп, дяконикона на Храма “Св. Ахил” в Преспа, църквите в Бояна, Сапарева баня, Никопол, “Св. Тодор” в Бобошево и др. С арки край надлъжните стени са църквите, строени до с. Горановци, Кюстендилско, с. Билинци, Брезнишко, с. Бухово, Софийско - всички от ХVІ-ХVІІ в.[2] (http://synpress.bglink.net/drawer/oPavel7.htm#_edn2#_edn2) Поне досега не сме попадали на смесена архитектурна форма, която да повтаря килифаревската.

През 60-те или 70-те години на ХVІІ в. западното рамо на вписания кръст по неизвестни причини е зазидано, след което цялата вътрешност на църквата е измазана и покрита с фрески в смесена техника, нанесени според нас от тричленен екип. Стилът на стенописите силно напомня за този на Епирската гръцка школа, основана през предишното столетие и представена, например, в ансамблите на манастирите от острова в езерото Янина.[3] (http://synpress.bglink.net/drawer/oPavel7.htm#_edn3#_edn3) Водещият майстор грък не само разпределя иконографската програма и рисува контурите по още мократа мазилка, но и сам декорира около две трети от площта. Неговият стил се характеризира с точност на рисунъка, изящество на формата и драматизъм, необикновен за балканското изкуство през ХVІІ в. Помощниците на майстора, които по всяка вероятност са двама, му отстъпват по школуваност и инвенция. Техният почерк ги отнася към кръга на местните художници, създали фреските в църквата “Рождество Христово” в Арбанаси през ХVІІ в.[4] (http://synpress.bglink.net/drawer/oPavel7.htm#_edn4#_edn4)

Сравнението между килифаревския ансамбъл и публикуваните балкански стенописи от късното Средновековие установява, че в параклиса са творчески копирани фреските в атонските манастири Дохиар и Дионисиу, които са рисувани от критския художник Зорзи през 1547 и 1568 г. В редица килифаревски сцени са отстранени, добавени или разместени подробности и аксесоари, но основата на иконографските сцени идва от Света гора - този “Ватикан на Изтока” през ХV-ХІХ в. У нас най-близо до стила на майстора от Килифарево стоят фреските в църквата “Св. Стефан” в Несебър (1599) и на църквата в Билинския манастир (ХVІІ в.), а до стила на неговите помощници - храмът “Св. Георги” в Несебър (1704). Влиянието на Атон поставя килифаревския параклис в една и съща редица с такива първокласни паметници като Ново Хопово в поалбанчената Херцеговина (1608) и Плъвичени в Румъния (1648). На фона на тези констатации звучи като пародия изказването на някои изкуствоведи, че “Атон не би могъл да се счита като център на художествено творчество със свой собствен облик”.[5] (http://synpress.bglink.net/drawer/oPavel7.htm#_edn5#_edn5)

Главният зограф в Килифарево е пребивавал дълго време на Атон, но не е обикновен монах, а вероятно йеромонах като св. Пимен Зографски, защото познава задълбочено православното богословие, литургика и съвременното му изкуство. Неговото творчество е предназначено също за монаси, но не е монашеско по съдържание. Парадоксално е, че в Килифарево няма нито един образ на отшелник, схимник или юродив. Тук липсват и фигури на свети воини като св. Георги, Димитър, Теодор, Меркурий. Избягването на дисонансни, психологически мъчителни моменти стига дотам, че от христологическия цикъл е извадена сцената “Разпятие”. Може би водещият художник е сметнал, че тя би внесла излишно дублиране поради изявения кръстовиден план на сградата. В замяна на това той изобразява голи жени като олицетворението на морето Таласа (на гръцки “море” е от женски род) в композицията “Кръщение Христово” и изключително красиви лица - на Сара в “Старозаветна Троица” и на един архангел върху северната стена вляво.

Килифаревският майстор явно има и книжовни интереси, защото се установява, че неговото изображение на св. Йоан Богослов и ученика му Прохор в северозападния ъгъл буквално е заимствано от миниатюрата на л. 1б в Четириевангелието, пазено в атонския манастир Кутлумуш и датирано от 1576 г.[6] (http://synpress.bglink.net/drawer/oPavel7.htm#_edn6#_edn6) На нея е фиксиран итало-критският модел на сцената, според който действието се развива в пещера, а главен атрибут е плетеният от ракита кош с пет свитъка - символ на петте съчинения на св. Йоан Богослов в състава на Библията.[7] (http://synpress.bglink.net/drawer/oPavel7.htm#_edn7#_edn7)

В килифаревските стенописи са включени две изображения, които не се откриват в други български църкви. Върху южната стена на олтара е нарисуван св. Спиридон Тримитунтски, кипърски епископ от ІV в. Той носи традиционната за него шапка, плетена от върбови вейки, която се свързва с името му (на гръцки speira означава ‘плетеница, мрежа, кошница'). В дясната си ръка държи тухла, от която нагоре излиза пламък, а надолу тече вода. Според една легенда, съчинена през VІІ в. от Теодор Пафоски, на Първия вселенски събор в Никея през 325 г. св. Спиридон прави чудо и разлага тухла на съставните й елементи, за да докаже Божията троичност в противовес на еретика Арий.[8] (http://synpress.bglink.net/drawer/oPavel7.htm#_edn8#_edn8) Единственият известен на нас средновековен паметник, в който св. Спиридон е изобразен извън сцената на Първия вселенски събор и на Поклонението на Агнеца (Мелисмос), е притворът на Печката патриаршия от 1561 г.[9] (http://synpress.bglink.net/drawer/oPavel7.htm#_edn9#_edn9) Тук той е назован “премъдър философ” - определение, които липсва в Килифарево. Св. Спиридон визуално и семантично се свързва с изографисания в пандант на него св. Силвестър, папа Римски, който по предание също е участник в Първия вселенски събор. Акцентирането върху тринитарното чудо на светеца има несъмнена антиислямска и антиосманска насоченост, понеже мюсюлманството яростно отхвърля християнското учение за Св. Троица. Изобразяването на св. Спиридон в най-сакралното пространство на храма - олтара, сигурно е поръчано от килифаревските еснафи на въглищарите, казанджиите и грънчарите, чийто патрон е той. Подобна антиислямска тенденция е проявена и в образите на няколко персийски мъченици, рисувани в Килифарево, понеже балканската литература под “перси” често визира османските турци.[10] (http://synpress.bglink.net/drawer/oPavel7.htm#_edn10#_edn10)

Не по-малко уникална за нашите църкви е композицията “Старозаветна скиния” в проскомидийната ниша на олтара. Тя представя древноеврейската скиния (палатка), пред която служат Мойсей и Арон. Разполагането на сцената в протезиса подчертава, че тя е предобраз на Евхаристията, а добавените два медалиона с бюстове на Богородица Оранта върху и над ковчега на завета не оставят място за съмнение, че скинията, съдържаща ковчега, също символизира Божията Майка, носила в утробата си Спасителя. Тази сцена е окончателно оформена през ХІІ-ХІІІ в. във Византия, където се схваща и като алюзия за прерогативите на императора и патриарха.[11] (http://synpress.bglink.net/drawer/oPavel7.htm#_edn11#_edn11) През ХІV в. палеоложкият ренесанс налага композицията със Скинията в следните паметници: Протатона в Карея на Атон, “Св. Апостоли” в Солун, манастира Хора (превърнат в Кахрие джами) в Цариград, Грачаница, Дечани, Лесново, “Перивлепта” в Охрид, “Св. Богородица” в Печ, Козя и Куртя де Арджеш в Румъния, Лихни в Грузия, един параклис в Синайския манастир. По-късно сцената е увековечена в Мельотово до Псков (1465), Требан в Босна (1534), Дионисиу и Дохиар в Света гора (1547 и 1568), Кълую в Румъния (1594), Сучевица (ХVІ в.), Ново Хопово (1608), Завала (1619), Морача (1620), Хилендар (1621), Крецулещи в Румъния (1669).

Интрадосите на арките и някои други свободни маломерни площи в килифаревския параклис са украсени с четири вида орнамент.[12] (http://synpress.bglink.net/drawer/oPavel7.htm#_edn12#_edn12) Два от тях възхождат към античността - палметата и имитацията на мраморна облицовка. Трудно може да се попадне на християнска църква на Изток, в която те да не се използват. Другите два вида отразяват ориенталския флорален стил “шукуфе”, който е зароден в лоното на персийското изкуство и се проявява най-рано в украсата на документи и ръкописи, а след това преминава в изобразителната и приложната сфера. Орнаментите в Килифарево съдържат стилизирани зюмбюли, лалета и подобни на рози цветя, преплетени в непрекъснат фриз.[13] (http://synpress.bglink.net/drawer/oPavel7.htm#_edn13#_edn13) Подобни цветя под ориенталско влияние образуват орнаментиката на редица български и гръцки ръкописни Евангелия, Служебници и Псалтири от ХVІ в.[14] (http://synpress.bglink.net/drawer/oPavel7.htm#_edn14#_edn14)

Килифаревските творци откликват на съвременната им действителност на Балканите, като включват разнообразни битови детайли и аксесоари в канонизираните иконографски схеми. В сцената “Кръщение Христово” персонификацията на морето (Таласа) не държи жезъл, както обикновено, а тризъбец, за който е закачена риба, хваната с връв през хрилете. Риболов с тризъбец е илюстриран върху редица римски мозайки предимно от Северна Африка.[15] (http://synpress.bglink.net/drawer/oPavel7.htm#_edn15#_edn15) Върху надгробна римска стела от Рациария, Видинско, е представен тризъбец между две делфина.[16] (http://synpress.bglink.net/drawer/oPavel7.htm#_edn16#_edn16) Този уред става атрибут на бога на морската стихия Посейдон (Нептун). В “Древния патерик” (18:45), съставен в Египет през ІV-VІ в., се споменава видението на един отшелник, който съзира тартора на ада да вади с огнен тризъбец душата на негов събрат.[17] (http://synpress.bglink.net/drawer/oPavel7.htm#_edn17#_edn17) Същият сюжет се открива в руски икони.[18] (http://synpress.bglink.net/drawer/oPavel7.htm#_edn18#_edn18) В “Страшния съд” Таласа често се рисува до ангел, който боде грешниците с тризъбец, например в църквата “Св. Атанасий” в Арбанаси от 1726 г.[19] (http://synpress.bglink.net/drawer/oPavel7.htm#_edn19#_edn19) В Осоговския манастир, където през 1885 г. са възпроизведени гравюрите на нравоучителната книжка “Духовен зрак”, в сърцето на сатаната е вписан тризъбец.[20] (http://synpress.bglink.net/drawer/oPavel7.htm#_edn20#_edn20) На един печат на византийския протоспатарий и стратег Михаил от Х-ХІ в., намерен в Преслав, е фиксиран морски кентавър.[21] (http://synpress.bglink.net/drawer/oPavel7.htm#_edn21#_edn21) Според публикатора той държи голяма стрела в колчан (?), но ако се съди по изображението, предметът е именно стилизиран тризъбец.

От неолита, когато тризъбецът е направен от кост, до най-ново време, когато тризъбецът се изстрелва с пневматично оръдие, той представлява широко разпространен рибарски инструмент. Праисторически екземпляри са разкопани в Литва.[22] (http://synpress.bglink.net/drawer/oPavel7.htm#_edn22#_edn22) В българските земи тризъбецът се използва още от епохата на траките по Дунав, Тунджа, Арда, Искър, Беломорието.[23] (http://synpress.bglink.net/drawer/oPavel7.htm#_edn23#_edn23) Като термин той е познат в старобългарския език.[24] (http://synpress.bglink.net/drawer/oPavel7.htm#_edn24#_edn24) Френският пътешественик Пиер Белон през ХVІ в. удостоверява употребата на този уред “с 5-6 шипа” на Атон.[25] (http://synpress.bglink.net/drawer/oPavel7.htm#_edn25#_edn25) Риби, пронизани от тризъбец, са илюстрирани в румънски ръкописи от ХVІІ в.[26] (http://synpress.bglink.net/drawer/oPavel7.htm#_edn26#_edn26) През 1805 г. край Цариград се лови риба с харпун според английския пътешественик Нийл.[27] (http://synpress.bglink.net/drawer/oPavel7.htm#_edn27#_edn27) Охридските и стружките рибари използват този уред със 7-8 зъба, наречен “ости”, за нощен риболов на едри екземпляри през зимата и пролетта в края на ХІХ в.[28] (http://synpress.bglink.net/drawer/oPavel7.htm#_edn28#_edn28) В Турция “сапкънът” (запкън) се среща и през ХХ в.[29] (http://synpress.bglink.net/drawer/oPavel7.htm#_edn29#_edn29) Във Варна е прилаган допреди няколко десетилетия за лов на делфини.[30] (http://synpress.bglink.net/drawer/oPavel7.htm#_edn30#_edn30)

На масата в сцената “Старозаветна Троица” са поставени три еднакви чаши, чиито столчета са декорирани с топчета. Точно такива стъклени чаши през ХVІ-ХVІІ в. се произвеждат във Венеция и се внасят на Балканите през Дубровник.[31] (http://synpress.bglink.net/drawer/oPavel7.htm#_edn31#_edn31) Търговията на Дубровник рязко замира след катастрофалното земетресение, разрушило града на 6 април 1667 г., поради което тази дата е приблизителен terminus ad quem за рисуваната в Килифарево италианска стъклария.[32] (http://synpress.bglink.net/drawer/oPavel7.htm#_edn32#_edn32) Подобни по форма са популярните немски чаши за вино, известни като R&#216;mer по името на холандския художник Анне Рьомерс Висшер (ок. 1583-1651). Те представляват полусфера върху покрит със стъклени пъпки цилиндър, който стъпва върху конична основа от навити стъклени нишки. Цветът е зелен, а стъклото често е гравирано.[33] (http://synpress.bglink.net/drawer/oPavel7.htm#_edn33#_edn33) Калин Янакиев с право отбелязва за сцената “Старозаветна Троица“: “В старите образци (независимо дали чисто хронологически те предшестват или са създадени след Рубльовата икона) има много повече илюстративен, отколкото мистически реализъм”.[34] (http://synpress.bglink.net/drawer/oPavel7.htm#_edn34#_edn34)

Авраам в същата композиция “Старозаветна Троица” държи ибрик с два чучура за измиване на ръцете преди хранене. Старателно нанесената дъга между чучурите и шията на този съд се среща само при ибрици, направени от калай.[35] (http://synpress.bglink.net/drawer/oPavel7.htm#_edn35#_edn35) В сцената “Поклонение на Агнеца” (Мелисмос) Младенецът Христос лежи в потир във формата на купел, образуван от полусфера върху конична основа. Подобен е съдът за къпане в “Рождество Христово”, но при него двете тела са свързани посредством отрязана отгоре и отдолу по-малка сфера. Върху масата в сцената “Тайна вечеря” е сложена стомна, купи, ножове, глави лук. С подобна стомна се налива вода в купела, предназначен за къпане на малкия Иисус, в сцената “Рождество Христово”. Тя има сферично тяло, цилиндрично гърло, две кръгли дръжки и широко столче (подножие). Възпроизвежда българските керамични амфоровидни стомни от VІІІ-ХІІ и ХІІІ-ХІV в., които са използвани за вода и вино. Височината им е между 12,5 и 30,5 см.[36] (http://synpress.bglink.net/drawer/oPavel7.htm#_edn36#_edn36) Традицията на тяхното производство е продължена през ХV-ХVІ в.[37] (http://synpress.bglink.net/drawer/oPavel7.htm#_edn37#_edn37) Такива стомни също се срещат във Византия, Влашко и Молдова през Средновековието. Стомна с една дръжка е изобразена в гравюрата “Старозаветна Троица” на печатния Молитвеник на Виченцо Вукович от 1560 г.[38] (http://synpress.bglink.net/drawer/oPavel7.htm#_edn38#_edn38)

И до днес в планинските селища на България, Сърбия, Гърция при общи обредни трапези по ръба на масата се поставя дълга кърпа за бърсане, наречена “ръченик”. Изтъкана е от коноп, понякога смесен с вълна, и е украсена със сърма в кенарени мотиви, тъждествени с тези в килифаревските композиции “Тайна вечеря” и “Старозаветна Троица”. Ръченикът е дълъг от 10 до 15 метра. Един холандски пътешественик през ХVІ в. и английският пътешественик Ковъл през 1675 г. виждат у нас такъв месал.[39] (http://synpress.bglink.net/drawer/oPavel7.htm#_edn39#_edn39) Рисува се традиционно в сцената “Тайна вечеря” на български паметници като Бояна (1259), Земен, Томичевия псалтир, Манасиевата летопис (ХІV в.) и пр.[40] (http://synpress.bglink.net/drawer/oPavel7.htm#_edn40#_edn40) Убрусът, който държи Богородица в композицията “Възнесение Христово”, също е декориран с кенарени мотиви.и квадрати, чийто ъгли завършват с кръгчета - явно копие на орнамент от народната шевица.

В друга композиция - “Влизане в Йерусалим” - персонификацията на града, наречена Дъщеря на Сион, е застанала пред крепостните стени и държи дълга бяла кърпа, която завършва с топче в горния си край. Предобразът на този вид кърпа вероятно е т. нар. mappa или mappula на византийските консули от V-VІ в., с която те дават знак за започването на игрите в цирка и хиподрума. По-късно кърпата влиза в литургически оборот и служи за избърсване на устните и потира след причащаване, а през ХІІ в. е заменена с друг вид кърпа (purificator).[41] (http://synpress.bglink.net/drawer/oPavel7.htm#_edn41#_edn41) Богородица от сцената “Възнесение Христово” в сирийското Равулово евангелие от 586 г. носи бяла кърпа в пояса си.[42] (http://synpress.bglink.net/drawer/oPavel7.htm#_edn42#_edn42) Османските султани и принцове също са изобразявани с подобни бели кърпи от най-фин памук, често украсени с копринени и сърмени нишки. Когато избира поредната жена от харема си за нощта, султанът хвърля кърпата върху нея. Стефан Герлах свидетелства, че през 1578 г. в Цариград се издава заповед, с която се забранява на християните и евреите да носят кърпи от коприна под страх от тройно наказание.[43] (http://synpress.bglink.net/drawer/oPavel7.htm#_edn43#_edn43) През ХV в. османската кърпа прониква на Запад с функцията на знак за начало на рицарските турнири, а през ХVІ в. с нея позират за портрети австрийските принцеси и полският крал Стефан Батори (1583).[44] (http://synpress.bglink.net/drawer/oPavel7.htm#_edn44#_edn44) По всяка вероятност чрез кърпата на Дъщерята на Сион художникът иска да остави спомен за ритуалното раздаване на парични суми, вързани в кърпи, от хаджии, които тръгват за Божи гроб.[45] (http://synpress.bglink.net/drawer/oPavel7.htm#_edn45#_edn45) В Сливен хаджиите разменят парите за такива дарения с табаците (кожарите), защото се смятало, че доходите им са спечелени с най-голям труд.[46] (http://synpress.bglink.net/drawer/oPavel7.htm#_edn46#_edn46)

Ангелите от килифаревската композиция “Старозаветна Троица” са седнали на столове без облегалки със странични правоъгълни изрези, запълнени с ажурни вретеновидни прелки (балюстри), изработени на струг. Изглежда, че също е използвана интарзия от кост и седеф.[47] (http://synpress.bglink.net/drawer/oPavel7.htm#_edn47#_edn47) Такива руски мебели от ХІІ в. са разкопани в Новгород и са нарисувани в миниатюрите на Радзивиловската летопис от ХІІ-ХІІІ в. и икони от ХV в.[48] (http://synpress.bglink.net/drawer/oPavel7.htm#_edn48#_edn48) Тронове от ХІV в., украсени със струговани колонки, са запазени в редица балкански храмове като този в Рилския манастир, “Св. Константин и Елена” в Костур, Малиград до Преспа, “Св. Климент” в Охрид.[49] (http://synpress.bglink.net/drawer/oPavel7.htm#_edn49#_edn49) Столче и маса от този тип са изобразени във византийски икони от ХІІІ в., миниатюрата “Пиршеството на Крум” в Манасиевата хроника от ХІV в. и грузински миниатюри от ХІV-ХVІ в.[50] (http://synpress.bglink.net/drawer/oPavel7.htm#_edn50#_edn50)

Отворените метални шлемове, носени от римски офицери и войници в някои килифаревски сцени, също не са чужди на действителността. Те са допълнени с подбрадници, направени от свързани железни халки или от плочки, нашити върху кожа. Модата им започва да залязва през ХІV в. след появата на огнестрелното оръжие. Някои шлемове са богато украсени с пера, което не е случайно хрумване на зографите. В Лайпциг е запазен типичен еничарски шлем от ХVІІІ в. с няколко тръбички за поставяне на снопчета дълги пера.[51] (http://synpress.bglink.net/drawer/oPavel7.htm#_edn51#_edn51) През ХVІ-ХVІІ в. османските султани и други високопоставени лица обичат да носят чалми с две, три или повече оцветени и удължени пера, често внасяни от Африка, Персия и Индия.[52] (http://synpress.bglink.net/drawer/oPavel7.htm#_edn52#_edn52) Английският пътешественик Бърбъри през 1664 г. среща турски конници (спахии) “със странни и разнообразни пера по главите”.[53] (http://synpress.bglink.net/drawer/oPavel7.htm#_edn53#_edn53) Западни затворени шлемове с гребени от пера са изобразени върху гоблен от Байо (ХІ в.) и в ръкописи като “Градината на насладите” (ХІІ в.) и “Енеида” (ок. 1215). Те се смятат за разновидност на орнаменталните шлемове с метални рога или стилизирани риби.[54] (http://synpress.bglink.net/drawer/oPavel7.htm#_edn54#_edn54)

В долната част на килифаревската сцена “Слизане в ада” са изобразени няколко цилиндрични двусъставни катинари и един ключ, вързан с връв. Рисуват се често в православното изкуство през Средновековието.[55] (http://synpress.bglink.net/drawer/oPavel7.htm#_edn55#_edn55) У нас те може да се видят в експозицията на Преславския археологически музей (ІХ-Х в.), Великотърновския исторически музей (ХІІІ-ХІV в.),[56] (http://synpress.bglink.net/drawer/oPavel7.htm#_edn56#_edn56) като апотропейни предмети в погребения (ХV-ХVІ в.),[57] (http://synpress.bglink.net/drawer/oPavel7.htm#_edn57#_edn57) върху вратите на стари църкви, например в с. Гъбене, Севлиевско (ХІХ в.) и другаде. Този тип катинари се срещат на обширна територия от Ирландия до Русия и Византия.[58] (http://synpress.bglink.net/drawer/oPavel7.htm#_edn58#_edn58) През юли 1999 г. се запознахме с подобни образци от ІХ-ХV в. в музея “Ашмолиън” в Оксфорд. По-късно те са заменени от катинари с кръгла, триъгълна, трапецовидна или причудлива барокова форма.[59] (http://synpress.bglink.net/drawer/oPavel7.htm#_edn59#_edn59)

Не на последно място връзка между килифаревските фрески и хронологично и стилно близките им балкански паметници представлява гръцкият език на повечето иконографски надписи. Той е използван от ръководителя на екипа, а помощниците нанасят надписи на български език. През късното Средновековие гръцкият език е своеобразна lingua franca на православния свят и изучаването му обуславя по-висок духовен и обществен авторитет. Но множеството допуснати итацизми в текста на надписите, както лека замазаният голям ер (Ъ) след съкращението DAD (Давид) може би са указание, че майсторът по етнически произход е българин.[60] (http://synpress.bglink.net/drawer/oPavel7.htm#_edn60#_edn60)

Независимо дали са преки заемки или типологични паралели, редица елементи в килифаревските и другите български стенописи от същата епоха за сетен път доказват, че нашата художествена култура през късното Средновековие не е затворена, самозадоволяваща се монада. Тя излъчва и приема влияния, които обогатяват и разнообразяват нейната традиционна знакова система, като я доближават до неспокойния пулс на реалния живот.

Thorn
18-09-2006, 12:24
Няма ли някакви снимки?

arhangel
18-09-2006, 12:47
Няма ли някакви снимки?

Няма:evil:
Ходил съм 3 пъти и коленопреклонно съм се молил да ме пуснат ама категорично не искат:sm186:
Не да снимам ами и да вляза не дават :tdown :x
Явно трябва да се заям и да остана 2 дни или колкото трябва та да ходя подире им и да скимтя почерпя или обдаря богато та санким нещо трепне в коравите монашески сърца :whip:


Средновековната църква край село Лютиброд

Между село Люти брод и красивият природен феномен "Ритлите" се намират останки от църква, функционирала през ХІІ-ХІVв. Църквата е с правоъгълен план с три полукръгли апсиди, без притвор. Трите кораба са били засводени и поставени под общ двускатен покрив.

http://www.mezdra.archbg.net/pic/pic_113.jpg

Във вътрешността могат да бъдат видени останки от нейната стенописна украса. Това е една от най-старите църкви в региона, успяла да оцелее през вековете на Османското владичество и да запази атмосферата на средновековните векове. При археологически разкопки в наоса на църквата са разкрити погребения от ХІІІ-ХІV век.
http://www.mezdra.archbg.net/pic/pic_114.jpg Църквата е с правоъгълен план (11,30х9,15м.), с три полукръгли апсиди, без притовр. Вътрешността на църквата е била разчленена на три, с две двойки четвъртити стълбове. Трите кораба са били засводени и поставени под общ двускатен покрив. Вътре църквата е била изписана, но останките от стенописната украса в момента са твърде малко.
Църквата е проучена от Н.Мавродинов и Ст.Бояджиев. Отнася се към периода ХІІ-ХІVв.




Църквата "Св.Никола" в село Царевец
http://www.mezdra.archbg.net/pic/pic_100.jpg

http://www.mezdra.archbg.net/pic/pic_101.jpg

Църква в село Царевец е едно от малкото изцяло запазени сгради, строени през ХVІІ век. Скромна по размери, вътрешността на църквата разкрива пред посетителя необикновения свят на една отминала епоха. Топлият колорит и реалистичния изразителен похват на стенописите излъчват простота и близост. Интериорът поразява със своя единствен по рода си зидан иконостас, покрит със живописна украса.


http://www.mezdra.archbg.net/pic/pic_102.jpg
http://www.mezdra.archbg.net/pic/pic_103.jpg
Точно над входа на църквата може да се види т.нар. "Градивен камък", върху който е изписана годината, в която църквата е била допълнително укрепвана и достроявана - 1747. Мястото е уникално и със запазените голям брой изкусно изработени надгробни паметници от същото време, някои от които представляват истински шедьоври на каменната пластика.


http://www.mezdra.archbg.net/pic/pic_104.jpg
http://www.mezdra.archbg.net/pic/pic_105.jpg
ДАННИ ЗА ПАМЕТНИКА

Представлява еднокорабна, едноапсидна постройка, без притвор, със зидан иконостас. Апсидата и двете странични ниши, изпълняващи ролята на диаконикон и протезис, са оформени като фепида. Покритието е полуцилиндричен свод под двускатен покрив.



Черквата е градена от ломени камъни на бял хоросан; на места, главно на западната фасада, се виждат дървени сантрачи. В градежа се виждат и дялани (обработени) камъни, употребени вторично. На западната фасада, южна половина, има взидан добре изгладен камък с неправилни контури, върху който има врязан надпис.
На северозападния ъгъл се вижда обрушване от зид, който и бил свързан конструктивно с градежа на черквата. Вероятно се отнася за зидана арка (сега изчезнала), върху която е окачвано метално или дървено клепало. Подобна запазена арка има на черква в с.Кунино и на други места в България.
При устройствени и благоустройствени работи в центъра на селото и около новата черква (15-20м. Югозападно от старата) се попадало неведнъж на гробове. От тях произхождат предимно накити, датиращи некпропола около черквата "Св.Николай" от средновековието -ХІІ-ХІVв.
Самата черква, като архитектурен стил и градеж, може да се отнесе към края на ХІV и началото на ХVв. Църквата е укрепвана и достроявана през 1747г. (надпис върху най-горния градивен камък на вратата).
През 1844г. тревненският майстор-резбан Ангел Симеонов изработва дърворезбен иконостас, а местният иконописец даскал Петко рисува църковните икони. "В един обособен район на Врачанско, който върви по линията на селата Типченица, Старо село, Царевец и Кунино, през втората половина на ХVІІІ и началото на ХІХв. е работил зографът Петко Танов (Даскалов), учил в Трявна. Сам човек от народа, със свежи възприятия, той приближава иконата до възприятията на масовия зрител" - пише за него изкуствоведката Райна Савова-Касабова.
По западния иконостас са запазени допоясни изображения на Богородица, архангел Михаил и др. Стиловите особености издават късна, не особено майсторска работа. Стенописен слой има и в олтарната част.



Църквата "Св.Никола" в село Долна Кремена
http://www.mezdra.archbg.net/pic/pic_106.jpg
http://www.mezdra.archbg.net/pic/pic_107.jpg
Църквата е разположена в центъра на селото и представлява неповторим архитектурен комплекс. Към сграда, чиито основи са били положени през ХІVв., през ХVІІ век е била достроена още една постройка. Над главният вход на "по-новата" църква може да се види т.нар. "градивен камък", върху който е изписана годишната 1872г. - времето, когато църквата е била ремонтирана. Двете долепени една до друга църкви свидетелстват за приемственост и за почит към миналото. От тук произхождат и едни от най-старите и най-интересни в иконографско отношение икони в областта - "Св.Никола" от края на ХVІІ век, "Св.Богородица" от края на ХVІІІ век.


http://www.mezdra.archbg.net/pic/pic_108.jpg
ДАННИ ЗА ПАМЕТНИКА
Еднокорабна едноабсидна църква с размери 6,30х4,50м. (без апсидата). Входна засечка 3,15м.; дебелина на стените 0,77м.; входни пиластри отстрани 0,67м. Стените са градени от тухли на височина 1,90м., след което започват петите на полуцилиндричен свод.


Църквата е пристрояване и преправяна видимо през три различни периода (притвора). По архитектурната си специфика се отнася към ХVІІ и началото на ХVІІІв. По време на Възраждането през 1872г. (надпис над главния вход) тя е достроявана, а през следващата 1873г. е изографисана.
От църквата произхождат едни от най-старите и най-интересни в иконографско отношение икони във Врачанско -"Св.Никола" от края на ХVІІ-началото на ХVІІІв., "Св.Богородица" от края на ХVІІІв.
Западно от църквата под насипа личи зид с дължина 8,10м. При копане на силозна яма е изхвърлен културен насип, който съдържа парчета тухли, хоросан, парчета от керамични съдове, характерни за ХІІ-ХVІв.



информацията и снимките са от тук :
http://www.mezdra.archbg.net/history_bul_10.htm

arhangel
18-09-2006, 20:55
ПЛАНИНИЧКИЯТ МАНАСТИР - ЕДИН УГАСВАЩ ДУХОВЕН ПЛАМЪК

Елина Лакова и Йордан Симов


В страни от фокуса на вниманието ни, съдбата на Планиничкия манастир днес е съвсем противоположна от тази на намиращия се недалеч Погановски манастир. След смъртта на последния монах в него - отец Дионисий Романов, повече от четиривековната история на манастира, посветен на свети Никола, сякаш е към своя край. http://caribrod.abv.bg/fasada1.jpg (http://caribrod.abv.bg/kambanaria.jpg)
Западната фасада на църквата,
погледната от югозападТрудно е да се определи началото - кога е бил основан манастирът и е била издигната неговата църква, но в турско време този тип сгради е бил разпространен от Пелопонес до Дунав: еднокорабна, триконхална, засводена, с двускатен покрив и отделена от нея камбанария. В края на XVI и началото на XVII век, както съобщава и Пайсий Хилендарски, турският султан е дал разрешение за строеж на църкви, с което се свързва разцвета в църковното строителство и живопис в западните български земи - предимно в района на София и на запад и на юг от него. Именно тогава е била изографисана и църквата на манастира, както може да се съди по ктиторския надпис:“С благоволението на Отца, с помощта на сина и изпълнението на Светия дух този храм на чудотвореца Николай започна да се изписва през месец април и се довърши на 22 април по времето на духовник Стефан в лето 7114 (1606 г.)” http://caribrod.abv.bg/ktitor1.jpg (http://caribrod.abv.bg/ktitor.jpg)Възможно е свещеникът Стефан да е същото лице, споменато в Погановския поменик като игумен на Погановския манастир след 1606 г.

http://caribrod.abv.bg/kambanaria1.jpg (http://caribrod.abv.bg/kambanaria.jpg)
Камбанарията на манастираАко наистина църквата е била изрисувана за един единствен месец, то авторите, въпреки скромните й размери, на са били малко. В източната част на потона те са изобразили Христос от “Възнесението”, в централната - доста разрушен Христос Пантократор с изящни черти, вписан в тетраморф, макар че символите на евангелистите са почти унищожени. Ако съдим по ангела-носител поредицата в свода е завършвала с “Приготвения престол”. Централното поле е било обградено с две ивици пророци, без медальони. http://caribrod.abv.bg/pantokrator1.jpg (http://caribrod.abv.bg/pantokrator.jpg)
Христос Пантократор
Съгласно традицията долният пояс е посветен на големите празници. На източната стена са долната част от “Възнесението” с два ангела и “Благовещението”, а на южната своето привично място заемат сцените “Рождество Христово”, “Сретение”, Кръщение” и други. На западната стена, както в църквата “Св. Петка” (1598 г.) в с. Вуково, Дупнишко са вместени композициите “Преображение” и “Успение Богородично”. Във втората сцена апостолите са се струпали така над ложето, че фигурката на Христос, носещ душата на Мария, е съвсем смалена и оптически отдалечена. Над апсидата, под прозореца, има изображение на Св. Убрус. http://caribrod.abv.bg/platitera1.jpg (http://caribrod.abv.bg/platitera.jpg)
Св. Богородица Платитера
Вътре в апсидата на планиничката църква е Богородица Платитера (Ширшая небес), долу с “Поклонение на жертвата”. Йерарсите са, както изглежда по почти затритите надписи, св. Атанасий, св. Василий Велики, св. Йоан Златоуст и св. Григорий Богослов. Те са допълнени на южния стълб на източната стена от св. Григорий Аграгантски. По стените, отдолу минават успоредно два реда с допоясни светци в медальони, ползвали се с особена популярност по това време. Под тях минава поясът с цели фигури. Дяконът Св. Стефан е изправен до нишата на юг. Конхата на южната стена вероятно е съдържала преподобни, както подобава на манастирска църква. Нататък са св. Теодор Стратилат, св. Теодор Тирон, св. Панталеймон. На западната стена личат фрагменти от архангел Михаил вляво и св.св. Константин и Елена вдясно. Св. Нестор, св. Димитър и св. Георги пазят храма от северната стена, а в конхата е имало “Дейсис”, чийто Христос вече не съществува. В олтарното пространство е било изографисано “Видението на Петър Александрийски”. Отвън, в люнета на западната стена над входа е поставен патрона - св. Никола, а наоколо е разгърната широко композицията “Страшният съд”. http://caribrod.abv.bg/georgi1.jpg (http://caribrod.abv.bg/georgi.jpg)
Св. Георги и св. Богородица
За живописта от този период винаги се изтъква експресивното въздействие за сметка на рисунъка, духовния заряд за сметка на художественото майсторство. В църквата “Св. Никола” обаче се усеща и чарът от лекотата, присъща на големите майстори, разкрита в бистротата на структурата на тази монументална декорация. Зографите са водени от концепцията за жив разказ, в който главна роля има човешката фигура, често зле скроена. Заради движенията й композицията заплашва да разкъса рамките. Линеарното третиране на формата допринася за целостта на образите и обединява детайлите. Защото няма съпоставяне на топли и студени тонове, нито би могло да се говори за изграждане на обеми. Художниците са използвали оцветената плоскост и багреното петно. http://caribrod.abv.bg/tiron1.jpg (http://caribrod.abv.bg/tiron.jpg)
Св. Теодор Тирон и св. Панталеймон
През ХХ век е била правена реставрация, която е допринесла за архитектурното укрепване на църквата, но обилието на цимент е абсолютно противопоказно за живописния слой. Днес, както църквата, така и останалите постройки в манастира - най-вече конака, но и камбанарията, са пред рухване. Изглежда, че нито сериозните художествени качества на стенописите, подтикнали изследователи от ранга на проф. Атанас Божков да го изброяват наред с изображенията от Карлуковския манастир (1602), църквата “Св. Георги” в Търново (1616) и предверието на църквата в Бачковския манастир (1643), нито ролята на манастира в продължение на столетия ще подтикнат новите ктитори да спасят легендата и бастиона на православието в дванайсетия час от неговото съществуване.http://caribrod.abv.bg/nestor1.jpg (http://caribrod.abv.bg/nestor.jpg)
Св. Нестор и св. Димитър

von Danitz
18-09-2006, 21:35
Трънски манастир Свети Архангел Михаил - доста позапуснат, направо разрушен и без покрив
Разположен е високо на левия бряг на р. Ерма, в източните склонове на планина Руй и на около 2 км северно от град Трън. Основан е към края на Втората българска държава, а след падането на България под турско робство неколкократно е ограбван и опожаряван от разбойнически банди. Понастоящем е изоставен. Представлява черква, жилищни и стопански сгради.
Черквата, с размери 15 х 9 м, е кръстовидна, едноапсидна, с две конхи, два притвора и с два купола – единият над наоса, а другият - над вътрешния притвор. Наосът, с размери 4,65 х 3,65 м, е от края на ХІV в., а притворите са построени по-късно. Запазени са ценни, но в значителна степен повредени стенописи от ХІV-ХV и ХVІІ в.През Възраждането в манастира е съществувало килийно училище. Свързан е с националноосвободителните борби на българския народ в Трънския край.В близост е прочутото Трънско ждрело на р. Ерма.

Вижте някой кво е събирал обаче http://www.bulgarianmonastery.blogspot.com/

arhangel
19-09-2006, 11:28
Алински манастир "Възнесение Господне"

(Алински манастир "Св. Спас", )


http://www.pravoslavieto.com/manastiri/alinski/index.htm


http://www.pravoslavieto.com/manastiri/alinski/1.jpg

Манастир от Витошката мала света гора, в Плана планина, Самоковска духовна околия.

http://www.pravoslavieto.com/manastiri/alinski/2.jpgРазположен е на левия бряг на Манастирска река, под връх Калето, сред гористите южни склонове на Плана планина. Отстои на 20 километра западно от град Самоков, до село Алино и с. Белчински бани. В непосредствена близост до него е средновековната крепост Алинско кале, останките от която го датират от XI-XIV век.

Алинският манастир е възникнал през ХVI - ХVII век, а през ХVIII - XIX век е бил възобновен. През годините на ранното Възраждане е бил книжовен център от местно значение.

От някога многобройните постройки на манастира днес е останала църква и полуразрушена жилищна сграда. Църквата е малка (с размери 7,5 х 3,8 метра) и скромна в архитектурно отношение. Представлява еднокорабна, едноапсидна постройка без купол, вкопана на мeтър в земята.




http://www.pravoslavieto.com/manastiri/alinski/3.jpg http://www.pravoslavieto.com/manastiri/alinski/4.jpg

Манастирът е интересен със своите особени стенописи - колективно дело на майстори-живописци с различен творчески почерк. Според ктиторския надпис, старата манастирска църква е обновена и изографисана през 1626 година. Изобразени са множество евангелски сцени, като повествованието следва от рождението на Христос до разпятието му. Има и много портрети на светци - на св. Иван Рилски, св. Теодор Стратилат и св. Теодор Тирон, св. св. Константин и Елена, св. Йоаким Осоговски и други.

http://www.pravoslavieto.com/manastiri/alinski/6.jpg http://www.pravoslavieto.com/manastiri/alinski/5.jpg

Изображенията в централната част на църквата са в традициите на атонските майстори и се съпътствуват от славянски надпис. Някои от тях са опростени и се възприемат като по-наивни и примитивни. С по-висока художествена стойност са изображенията на южната стена на църквата, а най-ценни са стенописите по сводовете над олтара и наоса. Ценни са големите иконостасни икони на Спасителя, св. Богородица, св. Иван Рилски, св. Йоан Предтеча и малката сборна икона от 1845 година.

Стенописите с изображенията на Христос Велик Архангел, както и евангелските сцени Съдът на Пилат, Разпятие Христово и Оплакване датират от 1626 година. Заети са от сайта на столична община - www.sofia.bg (http://www.sofia.bg/).

Понастоящем манастирът е недействащ. Обявен за паметник на културата.

http://www.pravoslavieto.com/manastiri/alinski/7.jpg

arhangel
21-09-2006, 12:38
Близо до селата Оногур и Ефрейтор Бакалово в Добруджа по поречието на Суха река има няколко скални манастирски комплекса изградени в скалите на каньона образувал се преди хиляди години в иначе равното добруджанско поле.
Фотосите са само от единия от тях.Представлява комплекс от скална църква и други помещения намиращи се на около 15 метра височина и изсечени на 3 етажа в скалата.
Придвижването между етажите е ставало по дървени стълби.
Църквата е на последния етаж.В помещенията около нея има няколко различни по големина гробни камери

arhangel
25-09-2006, 12:05
Намира се на скална тераса на около 2 км ЮЗ от селото.От терасата се вижда Одрин като на длан.
Има табела според която е датирана към 9-10 век.
Представлява изсечено в скалата засводено помещение дълго 14 метра и високо 3-4 метра в което се влиза през също така засводен коридор.

Thorn
25-09-2006, 12:46
това до Маточина ли е или до Михалич?

arhangel
25-09-2006, 13:01
това до Маточина ли е или до Михалич?

това е до Маточина
До Михалич е друга по - голяма .... ще видя за снимки




от http://www.svilengrad.bg/showpage.php? (http://www.svilengrad.bg/showpage.php?pid=32)

СКАЛНА ЦЪРКВА ПРИ С.МИХАЛИЧ

Скалната църква при село Михалич е единствената в България с уникална трихонкална форма. Цялата е изрязана /издълбана/ във варовикова скала. В план тя представлява същинска засводена трихонкална църква, сякаш е градена от обикновен строителен материал. Вътрешното й пространство се възприема като кръстовидно-куполно. Конхите са с почти еднакви размери: двете странични са дълбоки по 4 метра и широки 3,60 метра, а източната е 4x4м. Дясната страна на последната е разширена поради окъртване на скалата , за което не може да се каже дали е станало още при оформянето на църквата. Това окъртване сега е запълнено със стеничка, изградена от ломени камъни. В дъното на източната конха /апсида/ е направен олтар - стена от плочести камъни, висока 0,80 м., ширика в средата 0,85м.
Стремежът на строителите, скалната църква да наподобява градена, стига до там ,че в средата й е издълбан централен купол с диаметър 5,5м. и височина от пода 6м. Църквата има и други архитектурни елементи, характерни за градените постройки. Вместо тромпи или пандантиви, които биха окръглили четвъртитото пространство между конхите, над които стои куполът, тук от двете страни на източната конха на 2,60м.от пода има капители на колони /или пластири/. Те са изградени около 30см. поставени в ъгъла, изрязан между източната и страничните конхи. Този ъгъл е образуван от двете стени, широки по 90см.Така е постигната илюзия, че куполът е носен от клони. В ъгъла между източната и лявата конха е издълбан кръст, с разширени навътре рамене, висок 0,30см. Други изображения или стенописи по стените няма. Подът е направен върху скалата, върху която има натрупан тънък слой /до 0,10м./ пръст.
Всички усилия да се намерят някакви по-точно датиращи указания се оказаха безуспешни. Отвън около църквата, по повърхността има незначителни фрагменти от ранносредновековна керамика, а в близката околност- следи от стари селища от различни епохи. Скалната църква при Михалич се отличава от всички скални църкви у нас по своята сложна, трихонкална форма, която на балканския полуостров е застъпена само в градените сгради, познати още в античната епоха и при църквите в ранновизантийското строителство. Тя вероятно е направена в неспокойните години около X в. Скалните църкви, манастири и монашески скитове са дълбани по скалите от монаси и отшелници, последователи на различни ереси, които са така многобройни по това време.

Thorn
25-09-2006, 13:08
http://www.svilengrad.bg/img/gallery/gt50.jpeg Данни от http://www.svilengrad.bg/showpage.php?pid=32

СКАЛНА ЦЪРКВА ПРИ С.МАТОЧИНА

Тази скална църква е изсечена на 2 км югозападно от село Маточина в скалисто възвишение. Датирана е от 10 век. Оформена е като правоъгълно засводено помещение, в което се влиза през малък, също така засводен коридор. Общата дължина на съоръжението е 14,05 м., а само на коридора - 4,20 м. Височината на свода е 3 м. Вляво от входа в скалата личат изсечени стъпала, водещи към билото на възвишението, в което е разположена църквата. Там са запазени следи от издълбани в скалата гробове.

arhangel
25-09-2006, 19:24
Вижте на какво попаднах тук:http://www.4coolpics.com/article.php?id=24

Село Добърско и неговата църква - представени от Галя Велева (algaivel)




http://www.4coolpics.com/forweb/d3.jpg
Вратата е заключена, но има написан телефон и надпис „Снимането забранено”. Ядосвам се наум, звъним и след десетина минути идва усмихната млада жена. С огромен ключ тя отключва катинара,и влизаме в предверието, което е строено много по-късно от църквата за да съхрани иконитете около входа.


http://www.4coolpics.com/forweb/d4.jpg

Над вратата са изографисани образите на пароните - Свети Теодор Тирон и Теодор Стратилат- византийиски войни посечени заряди вярата си в Христа.


http://www.4coolpics.com/forweb/d5.jpg

„Село Добърско се споменава за пръв път в исторически документ в Рилската грамота на Цар Иван Шишман от 1378 година. До края на 18 век, преди издигането на Банско, Добърско се явява като икономически водещо селище на Разложката котловина. По хубавите му пасища се отглеждат големи стада добитък, които слизат през зимата на юг в полетата на Серес и Драма, от където пък добърските търговци изнасяли памук за Босна, Сърбия, за Виена и Будапеща.
Църквата “Св. Теодор Титон и Теодор Стратилат” представлява трикорабна базилика от 17 век (1614г.), построена наполовина в земята с цел да не навлече гнева на османските поробители.” – след тези уводни думи слизаме по изтърканите от времето и многобройните посетители стъпала и се отзоваваме в самата църква.
Трудно ми е да опиша гледката, която се разкрива пред очите ни. Много красиви стенописи покриват всеки сантиметър от стените и тавана.
Ръката на неизвестния дебърски майстор е пресъздала библейски сцени, образите на много светци и светици, местни легенди.
В ляво от вратата се намира „Ктиторския портрет” - тримата ктитори Богдан, Хасия и неговия син, както и тримата й майстори Спас, Станко и Смилен. Според стар разказ, най-видният от тях ктитор – Хасия – е посетил Йерусалим и “други свети места”, пренасяйки свещена пръст от Божи гроб в този храм, така че хората, които не могат да стигнат до Божи гроб, посещавайки Старата църква да получат божигробска благословия, духовно пречистване и благодат тук на това свято място. В ръцете си те държат макет на храма.


http://www.4coolpics.com/forweb/d6.jpg

Както вече споменах официалната версия е, че храмът е построен през 1614 година и изографисан през 1672 г., но съдейки по надписа на плочата, вкопана в пода пред олтара може да се предположи, че годината на строителство е 1122.
Тук няма да повтарям с подробности разказа на жената. Ще Ви кажа само, че когато отидете трябва непременно да попитате за Мария Египетска, за чешмата и самуиловите войни, за Свети Николай Нови за Свети Георги и Свети Димитър, изрисувани само тук и в Атон в цял ръст, а не на кон, както сме свикнали да ги виждаме. От дясно е Св. Георги, а от ляво Св. Димитър.


http://www.4coolpics.com/forweb/d7.jpg

Разказът продължава и с изненада разбираме, че тук никога не е правена реставрация. През 1973-1977 г. Фреските са почистени от слоевете сажди натрупали се от дима на свещите в дните, когато църквата е била действаща. На няколко места екъпът, извършил почистването е оставил ивици, на които личи предишното състояние на иконите. Поразителните цветове са запазени, въпреки че през ХIХ в. турците превърнали черквата в хамам (баня).
Пред олтара са подредени иконите на свети Теодор Тирон, свети Теодор Стратилат, Богородица, Христос, Йоан Кръстител и Архангел Михаил.


http://www.4coolpics.com/forweb/d8.jpg

По времето на Людмила Живкова тези икони са били изнесени и са обиколили целия свят. За щастие на Добърчани и всички българи сега те са у дома си и дано останат там завинаги.


http://www.4coolpics.com/forweb/d9.jpg

Канят ни да влезем зад олтара и след кратко колебание надникваме и там. Стенописите тук са сякаш рисувани вчера. От стените ни гледат много светии сред които Св. Кирил философ.


http://www.4coolpics.com/forweb/d10.jpg

http://www.4coolpics.com/forweb/d11.jpg

http://www.4coolpics.com/forweb/d12.jpg

Тук се намира и позлатеният кръст в центъра на който е Исус Христос и образа на божията майка, бдяща над олтара. На тази снимка ясно личат черните ивици, оставени за да покажет как са изглеждали стенописите преди почистването им.


http://www.4coolpics.com/forweb/d13.jpg

Връщаме се обратно в главния кораб и разказа продължава – за Свети Константин и Елена,


http://www.4coolpics.com/forweb/d14.jpg

за Свети Илия,


http://www.4coolpics.com/forweb/d15.jpg

За свети Николай чудотворец и Свети Николай Нови,


http://www.4coolpics.com/forweb/d16.jpg

За свети Павел,


http://www.4coolpics.com/forweb/d17.jpg

За Свети Карне Египетски, за Мария Египетска, за Света Александра, Света Неделя, Света Матрона и още, и още. Тук има над 400 самостоятелни образа.
Стигаме до Преображението – една от двете уникални икони в храма.


http://www.4coolpics.com/forweb/d18.jpg

На нея е показан Исус Христос, седящ в приспособление, поразително приличащо на ракета, на фона на земята, атмосферата и стратосферата. Възможно ли е в онези далечни години иконописците да са виждали ракета?
На другата икона е Божието възкресение – Исус слиза в подземното царство и възкресява мъртвите. С какво се връща той на земята- космическа капсула или????


http://www.4coolpics.com/forweb/d19.jpg

Легендите разказват, че първите заселници на това необичайно място, разположило се на южния скат на Рила планина, били пленените в битката при с. Ключ и ослепени по заповед на император Василий II Самуилови войни. След поражението в планината Беласица през 1014 г., те се насочват към Рилски манастир, но по пътя ги застига зима. Много от тях са останали да зимуват тук, задомили са се и са създали певческа школа Избират мястото на сегашното село Добърско не случайно. Там намират облекчение и изцеление - лечебната вода от аязмото, която и днес извира в двора на средновековната църква “Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат”. Това предание е влязло в местната история и намира своето отражение и в стенописите на църквата.
Почти на тавана са изографисани Самуиловите войници да мият слепите си очи с вода.. На мястото на храма е било открай време култово място с извор, който лекувал очни болести.


http://www.4coolpics.com/forweb/d20.jpg

http://www.4coolpics.com/forweb/d21.jpg

Измиваме очите си и отпиваме глътка от лековитата вода, пускаме и паричка в изворчето – сигурен знак, че пак ще се върнем.
Този храм няма купол и камбанария, построен е така, че да бъде възможно най-незабележим за византийските и османски поробители. Но неговите строители са ни оставили няколко сигурни знака за религиозения характер на сградата.


http://www.4coolpics.com/forweb/d22.jpg

Свастика и кръст са почти незабележимо замаскирани във фасадата.


http://www.4coolpics.com/forweb/d23.jpg

krum-strashni
25-09-2006, 20:46
Oще от св. 40 мъченици , вече уж завършена

krum-strashni
25-09-2006, 20:47
още

и линк с още, още...:)
http://netinfo.bg/index.phtml?tid=20&oid=4750&mgdi=8083

Fiko
25-09-2006, 23:45
Кремиковският манастир “Свети Георги Победоносец” е разположен в южните части на Стара планина над кв. “Кремиковци”, в местността “Градището”, където все още личат останки от древна крепост. Изграден е върху голяма полукръгла скалиста тераса, от която се открива чудна гледка към обширното Софийско поле и столицата. Манастирът е построен по времето на един от последните български царе Иван Александър още през 14 век. Заедно с още десетки църкви и манастири в Стара планина и Витоша той е част от т.н. Софийска Света гора. През 1382 година София пада под турско владичество и манастирът е разрушен. Минават стотина години и през 1493 година знатният болярин Радивой с активното съдействие на Софийския митрополит Калевит възстановява малката църква “Свети Георги”. На няколко пъти тя е обновявана, укрепвана и изписвана. Запазена е до днес и е обявена за паметник на културата през 1969. Тя е малка, продълговата, безкуполна, с полуцилиндричен свод. Строена е от камък, малки тухлички и хоросан. Има основно помещение с олтар и предверие. На мястото на сегашното предверие вероятно е имало друго също с полуцилиндричен свод, но през 1503 година при земетресение покривът му е разрушен и е направен нов, двускатен. Специалистите предполагат, че от запад е имало още едно помещение, което е унищожено от пожар. Останали са само част от стенописите, които сега са от външната страна на западната стена. Стенописите в църквата са добре запазени, правени са през 15, 16 и 17 век.В предверието, на северната стена са изписани образите на ктиторите на църквата – Радивой, неговата жена и двете му деца – Тодор и Драгана. Радивой държи в ръцете си макета на църквата, отбелязано е, че двете му деца са починали и вероятно в тяхна памет боляринът е възстановил църквата. Пак в предверието на източната стена над входа е изписан Св. Георги на трон и сцени от мъченичествата и чудесата на светеца. Запазени са Пророк Илия, св. Георги на кон, Йоан Предтеча и сцени от живота на Богородица. За съжаление изображенията по свода в основното помещение са почти напълно унищожени, останали са само някои фрагменти.Силно впечатление правят фигурите на Архангел Михаил с меч в ръката и на Константин и Елена.

Thorn
26-09-2006, 01:59
Това ми е една от любимите средновековни църкви. Доста добре запазена, с хубави стенописи, никога нереставрирани.

Селото не е много известно и не е лошо първо да разкажа как се стига. Близо е до град Годеч. Не го бъркайте с Беренде извор и не идвайте откъм него. На картата между двете села има път, на местността също го има, но той по-скоро оффроуд полигон. Минах по него, при това с фиат типо, но си беше доста рисковано. Огромни дупки и цели канавки, от едната страна скала-от другата дере. При това не е асфалтиран /баластра/, през средата му при слънчево време тече поточе, а при дъждовно буйна река.

Така, че съвсем нормално си елате през Годеч, влезте в Беренде, питайте за Аспарух и Василка Кръстеви, поздравете тези великолепни хора и ги помолете за ключа от църквата. Най-добре оставете и колата там. До църквата има нещо като път, но ако смятате да го ползвате ще трябва джип. По добре се поразходете - на 10-15 минути е.

Самото село е на високия бряг на река Нишава. Спускате се по пътя към реката. 50-тина метра преди помпената станция, пред която той свършва /и НЯМА мост/ се отклонявате по една пътека вляво и стигате до малка неугледна църква в землист цвят. Отваряте с ключа проядената от насекоми дървена врата, прескачате стотиците мравки, които са избрали прага на църквата за аутобан и сте вътре.

Мястото е много красиво и романтично /всъщност това е гробището :mhehe: /. Долината е наистина красива, без майтап. Че има и един природен феномен - естествена скална арка на склона.

Но да се върнем към църквата. До ден днешен не съм сигурен как се казва - Св. Петър или Св. Петър и Павел. Среща се и по двата начина, но в "Православните църкви на българското Средновековие" на Бистра Николова е само Св. Петър, така, че и аз го давам така. Църквата е малка, еднокорабна, с една абсида без притвор. 5.50Х4.50. Каменна, с мазилка.

Не е ясно откога е. На фасадата е имало човешко изображение и надпис "Иоан Асен в Христа бога благоверен цар и самодържец на всички българи и гърци", които отдавна са заличени, но е било направено копие, което се е съхранявало в Археологическия музей в София. Най вероятно и то е изчезнало - във всеки случай Бистра Николова не го е открила.

Та заради това първоначално са смятали, че църквата е от времето на Иван Асен II, но пък стенописите не приличат на такива от 13 век. Някои /Андрей Грабар/ предполагат, че на фасадата е имало родословно дърво, но Бистра Николова аргументирано отхвърля хипотезата. Така, че най вероятно надписът е не за Иван Асен, а за Иван Александър, който също е приел името Асен и църквата е вероятно от 14 век. Впрочем вижте я сами така както я видях и аз на 13 май 2006.

http://bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=4586&AlbumId=51721

Готино е нали? :)

arhangel
26-09-2006, 14:33
от тук:
http://www.visitinggodech.com/index.php?cat=2&subcat=1

Богатството на манастири по долината на река Нишава е привлякло вниманието на археолозите, които считат, че става въпрос за средновековен манастирски център в Западна България. Мнението на археолозите е, че през Второто българско царство и първите години на османското владичество Годечката област е била голям манастирски център, принадлежащ към софийската Света гора. В подкрепа на това твърдение е наличието на много църкви и манастири в този район. Те са построени през средновековието, а през Възраждането и в началото на нашия век са укрепвани и възстановявани. Археолозите са на мнение, че тази област е била важно средновековно културно средище, а днес е интересна историческа забележителност в западните части на България.
Най значими са художествените паметници на културата, както следва:

Манастир "Св.Николай Летни" - гр.Годеч (http://www.visitinggodech.com/index.php?cat=2&subcat=1#a01)
Църква "Св.Димитър" /стара/ - гр.Годеч (http://www.visitinggodech.com/index.php?cat=2&subcat=1#a02)
Църква "Св.Троица" - с.Комщица (http://www.visitinggodech.com/index.php?cat=2&subcat=1#a03)
Манастир "Въведение Богородично" - с.Разбоище (http://www.visitinggodech.com/index.php?cat=2&subcat=1#a04)
Църква "Св.Николай Чудотворец" - с.Туден (http://www.visitinggodech.com/index.php?cat=2&subcat=1#a05)
Манастир "Св.Николай летни" - с. Губеш (http://www.visitinggodech.com/index.php?cat=2&subcat=1#a06)
Църква “Св.Николай” - с.Гинци (http://www.visitinggodech.com/index.php?cat=2&subcat=1#a07)


http://www.visitinggodech.com/images/up.gif (http://www.visitinggodech.com/index.php?cat=2&subcat=1#top) Манастир "Св.Николай Летни" - гр.Годеч
нов храм и античен римски храм от II-IV век - национален паметник на културата.

http://www.visitinggodech.com/images/01_hram01.jpg (http://www.visitinggodech.com/images/01_hram01_.jpg) Наличието на два олтара и квадровият градеж от масивни каменни блокове превръщат храма в уникална находка без аналог в България. Интересното е, че римският храм в Титси /Англия/ по вид, градеж, датировка и разположение напълно съответства на нашия.

Античничния храм, разположен в местността "Манастир Свети Никола" е строен в края на II - началото на III век по времето на династията на Северите. Той представлява квадратна сграда с външни размери 6,20 на 6,20 m. Строителството е било изпълнено в opus quadratum с добре обработени квадри свързани с железни скоби тип "лястовича опашка". Храмът е изпълнен в тип "храм с анти" с две колони, като входът е разположен от запад. Пред входа са изградени два квадратни олтара - северен и южен с размери 2 на 2 m. Плановата схема и наличието на двата олтара пред входа на храма имат единствен паралел с подобна култова сграда, разкрита през 1936 г. в град Титси, Великобритания.
Уникалността му се състои в това, че докато зидовете на храма в Титси са изградени от ломен камък, споен с бял хоросан, то този в град Годеч е изграден в квадрова зидария без спойка и представлява единствен по рода си храм от този вид в Европа, открит до сега. Този храм представлява част от римско селище, разположено в непосредствена близост на площ от около 60 дка. По всяка вероятност селището е възникнало около пътна станция, обслужваща спомагателен римски път от Naisus (днешен град Ниш), през Петроханския проход, през Montana (днешен град Монтана), за Ratiaria (днешно село Арчар, Видинско). По предварителни археологически данни селището вероятно е населявано от римски военен отряд и съпътстващото го сателитно (канабно) селище.


http://www.visitinggodech.com/images/up.gif (http://www.visitinggodech.com/index.php?cat=2&subcat=1#top) Църква "Св.Димитър" /стара/ - гр.Годеч
художествен паметник на културата с местно значение

http://www.visitinggodech.com/images/02_Sv.%20Dimitar01.jpg (http://www.visitinggodech.com/images/02_Sv.%20Dimitar01_.jpg)Църквата се намира в центъра на града. Тя е еднокорабна, едноапсидна с полуцилиндричен свод с контрафорси от южната страна. Изградена е с дялане камъни, споени с хоросан. На места в зида са вградени късноантични квадрови блокове. Отдясно на входа високо в градежа е зазидан камък с вдълбана година 1836.

Отвътре църквата е изографисана със сцени от Евангелието. Иконописта показва стилова близост с произведенията на Самоковската и Банската художествена школа.

През ХVІІ век неизвестни майстори градят църквата в Годеч, недалеч от Голямата чешма. Полуразрушена от кърджалийско нападение, тя е била обновена през 1836 г. от дарение на местни ктитори. В конструкцията и са използвани архитектурни елементи от античния храм в местността "Манастир Свети Никола". Пред църквата е поставена база за колона с постамент, принадлежаща най-вероятно от античния храм в местността "Манастир Свети Никола". Отвътре църквата е изписана в характерния за Възраждането стил, запазващ основните канони на Източноправославната църква. В нея се съхранява един брой от първото издание на “Неделник” от Софроний Врачански.


http://www.visitinggodech.com/images/up.gif (http://www.visitinggodech.com/index.php?cat=2&subcat=1#top) Църква "Св.Троица" - с.Комщица
художествен паметник на кулутурата

http://www.visitinggodech.com/images/03_Komstica01.jpg (http://www.visitinggodech.com/images/03_Komstica01_.jpg) Църквата “Св. Троица” - с. Комщица е художествен паметник на културата. Църквата е еднокорабна, едноапсидна. Изградена е от дялан камък, споен с хоросан.
Реставрирани са всички икони в храма, пана, дяконска и царска двер от иконостаса, както и половината иконостас. Иконостасът и иконите са с голяма художествена стойност, като иконостаса е изключителна рядкост за България.
Според проф. д-р Атанас Божков той е един от най-хубавите от залеза на българското Възраждане - полихромиран, позлатен и с ажурна резба, като цяло е с великолепна цветова хармония. Иконите са от самоковски майстори. Царският ред икони са от Никола Йованов (Образописов) от 1872 - 1873 г.
Според Евдокия Филова те се отличават с високо ниво на изпълнение, тържествени и стилни, с точен, ясен и изискан рисунък. Иконите са монументални и забележителни, както по своя единен стил, така и по домогването на художника до новото течение, което настъпва в българското религиозно изкуство.


http://www.visitinggodech.com/images/up.gif (http://www.visitinggodech.com/index.php?cat=2&subcat=1#top) Манастир "Въведение Богородично" - с.Разбоище
Национален паметник на културата

http://www.visitinggodech.com/images/04_Razboiste-manastira_01.jpg (http://www.visitinggodech.com/images/04_Razboiste-manastira_01_.jpg) Намира се на около 1,2 км. западно от с.Разбоище в живописното дефиле на река Нишава.

Църквата е построена в скална ниша на височина 50 метра.Тя е малка, еднокорабна, едноапсидна, с масивен полуцилиндричен свод.

Изградена е от грубо обработени камъни, споени с хоросан. През 1841 г. църквата е ремонтирана, а старите стенописи са замазани с вар. Запазени са няколко фрагмента от стенопис, датиран в XIV век. През 1950 г. до западната фасада е пристроен притвор.







http://www.visitinggodech.com/images/up.gif (http://www.visitinggodech.com/index.php?cat=2&subcat=1#top) Църква "Св.Николай Чудотворец" - с.Туден
Художествен паметник на културата

http://www.visitinggodech.com/images/05_c_sv_niko_tuden_01.jpg (http://www.visitinggodech.com/images/05_c_sv_niko_tuden.jpg)Намира се в центъра на селото, в селските гробища. Църквата се състои от стара и нова част, долепени една до друга и покрити с двускатен покрив. Старата част е еднокорабна, едноапсидна, с полуцилиндричен свод, изградена от дялани камъни, споени с хоросан.

Отвътре църквата е изписана изцяло с примитивен, но чудесен стенопис. Иконостасът е комплектован от разнородни части с нееднакви размери. Вероятно са преизползвани части от иконостас на по-ранна църква.

Според надписа, оставен върху западната стена може да се предполага, че на това място е имало църква построена в началото на век, която е била основно ремонтирана през Възраждането. Отдолу е изписана годината 1843.






http://www.visitinggodech.com/images/up.gif (http://www.visitinggodech.com/index.php?cat=2&subcat=1#top) Манастир "Св.Николай летни" - с. Губеш

http://www.visitinggodech.com/images/chm_bg_clip_image002.jpg (http://www.visitinggodech.com/images/05_c_sv_niko_tuden.jpg)Църквата се намира в местността "Манастирчето".Представлява еднокорабна, триконхална сграда. От северната и южната страна са оформени полукръгли ниски певници. Църквата е изградена с плочести камъни споени с бял хоросан. Таванът е засводен, а отгоре църквата е покрита с двускатен покрив. Прозорците имат конусовидна форма, като се стесняват към външната страна. Характерен елемент е оформянето на плитки анти на западната фасада, които имат декоративно предназначение.

В горния ляв ъгъл на западната стена е вграден релеф на орел в анфас, а над него надпис в 4 реда, в който е отбелязана годината 1870. Вероятно тогава църквата е била ремонтирана. По своя архитектурен план и начин на градеж църквата би могла да се датира в XV – XVI век.




http://www.visitinggodech.com/images/up.gif (http://www.visitinggodech.com/index.php?cat=2&subcat=1#top) Църква “Св.Николай” в с.Гинци
художествен паметник на културата

http://www.visitinggodech.com/images/07_c_sv_niko_ginci_01.jpg (http://www.visitinggodech.com/images/07_c_sv_niko_ginci.jpg) Ситуирана е на югоизточен склон на десния бряг на река Нишава под махалата Рогачета, около 1,5 км. югозападно от центъра на с.Гинци в незастроена, естествено залесена живописна местност.На около 300 м. северозападно от църквата се намира оброчище с чешма и оброчен кръст.

Планово-пространствената специфика, разположените в непосредствена близост оброчище и руини от стара, все още неизследвана постройка, както и възможността за уединение, което предоставя живописната местност, дават основание да отнесем църквата “Св.Николай” към т.н. единични църкви “манастири”, издигнати на традиционни оброчни места и много разпространени в Софийска област през XVII и XIX в.

По всяка вероятност, първоначалната църква възниква като оброчен параклис, който в последствие е достроен и след изграждането на обслужващата сграда към него, най-вероятно през втората половина на XIX в е трансформиран в неограден скит. Изградена е в три строителни етапа, като съвременната архитектурно-пространствена структура съставлява еднокорабен, едноапсиден навес с полуцилиндрично засводяване и два еднокорабни притвора, пристроени последователно един до друг по неговата надлъжна ос, оформящи издължена, компактна композиция с двускатен покрив и куполна камбанария над вътрешния притвор. Стенописна украса, три регистъра сцени с изображения на светци, библейски и евангелски сюжети, заемащи изцяло вътрешното пространство на първоначалната църква.

Изографисването е от два периода в два пласта, които според ктиторските надписи се датират съответно от 1658 и 1864 години. Стенописите от 19 век се отличават с наивитет, опростена, неуравновесена композиция, сравнително слаб и по-груб колорит, с ограничена палитра. Изпълнени са в темпера върху тънка варова мазилка.

Стенописите от 17 век са изпълнени във фреско и се отличават с графична третировка. Правите фигури в долния регистър са силно раздвижени, композициите се отличават с особена изтънченост на рисунъка и ритмично групиране на фигурите.

arhangel
27-09-2006, 12:46
http://www.journey.bg/bulgaria/bulgaria.php?guide=1442&city=9


Св. Петка Самарджийска" е една от малкото средновековни църкви запазени в столицата. Храмът се намира в подлеза на ЦУМ, в абсолютния градоустройствен и дори геометричен център на стара Сердика и днешна София. Построена е върху основите на римска култова сграда. За пръв път се споменава през XVI век.
Днес тя е и паметник на културата, не само заради уникалната си архитектура, но и заради ценните си стенописи от XIV, XV, XVII и XIV век. Стенописите изобразяват библейските сцени рождеството, проповедта, чудесата, страданията, разпятието, погребението и възкресението на Исус Христос.

Църквата е еднокорабна. Сводът и е полуцилиндричен, а централната абсида е полусфера. Дебелите каменни стени и вътрешния й интериор те прехвърлят в свят, различен от заобикалящия шумен град. Криптата на храма се намира в подхрамовото пространство. Открита е в следствие на археологически разкопки правени след Втората Световна война. Тя разкрива историческото начало на града.

През средновековието този храм е бил патрон на майсторите на седла за коне - наричани самари. В храма самарджиите извършвали своите обреди. Народно предание разказва, че под пода на храма е погребан националния герой Васил Левски. Археолози открили няколко скелета на споменатото място, но е спорен въпроса чии са.

arhangel
28-09-2006, 15:31
Скалната църква “Св. Св. Константин и Елена” е пещерно жилище, което през Средновековието започва да се използва като църква.
Вътре има изсечени в скалата кръстове с различна форма и големини
а до фреската на патроните на църквата има български рунически знак IYI
... казват че има и други но познавам само този ...

Thorn
04-10-2006, 01:37
Също една много интересна църква. Особено интересни ктиторски портрети, с особена двуцветна дреха на ктитора. Жалко, че стенописите са толкова зле запазени.

До село Калотина /а не Калотино/ се стига по прочутия Via diagonalis, демек Пътя за Европа /през Белград/. Всеки знае това и си кара напред. И какво става - стига бариерата. И понеже не е тръгнал да емигрира, почва да се чуди къде ли е това село. Още повече, че то е на север от пътя според картата, а отбивка надясно няма... Стоп! Отбивка надясно няма, но има наляво. Около километър преди бариерата има едно стръмно невзрачно пътче от лявата страна! По него стигате до Калотина и почвате да питате, щото иначе не само до Цариград, но и до Свети Никола няма да стигнете.

И така - какво да питате? Ами - Как се стига ДИВИНА МАХАЛА? - ще ви покажат - минава се под пътя, минава се река /мост в доста лошо състояние/ и веднага след моста - черен път наляво. Пише Border area. Влизате в Аrea-та и сте в Дивина махала.

Диво местенце, с кокошки по пътя и т.н., но туристи има достатъчно често и туземците са свикнали с тях. Ще ви упътят от кого да вземете ключа - един от дядковците, който и ще дойде с вас. Църквата е веднага след махалата.

Малка е, невзрачна е. Ценното са стенописите.

Еднокорабна сграда, с триъгълна отвън абсида. Притвор с два входа откъм юг и запад към наоса. Грубо дялан камък споен с хоросан. 8.80х4.70 м.

Отвън има /обаче вече не се чете/ надпис - По желание на /Сина?/ и с извършването на Духа, иззида се и се изписа ....т/го/отец Ни/кола/ в дните на великия Йоан Алекса/ндър/.


Има разни теории кои са ктиторите, надписите не са ясни и не са много запазени, но общо взето май е някой си Деян и съпругата му Владислава. Църквата е вероятно от 1331-1337 г.

http://dragomanbg.com/za_obshtinata/PicInclude.php?Path=Pictures/Църквата%20Св.%20Николай%20-%20с.%20Калотина/1.%20Църквата%20Св.%20Николай%20-%20с.%20Калотина.jpg
Аз я видях такава

http://bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=4586&AlbumId=51717

arhangel
04-10-2006, 12:02
Намира се на връх над с. Боженица Ботевградско

Thorn
07-10-2006, 00:48
Параклисът се намира край село Горановци Кюстендилско. Всъщност е по-близо до следващото село - известното Долно Уйно. :mhehe:

Разположен е на десния бряг на река Драговищица. Хубаво местенце - хълмче с грамадно дърво, параклисче под дървото.

Самият параклис е добре запазен /в момента, като малък имам смътен спомен, че съм го виждал без покрив/. Май е бил ремонтиран.

Наоколо има останки от сгради, но доколкото знам разкопки не са правени. Местното население нарича мястото "Манастиро", така, че вероятно наистина е имало манастир.

Мернах в някакво книжле, че параклисът е от 14 век. Много не ми се вярва, а и стенописите определено са по-късни.

А те са добри, особено Свети Макарий.

http://bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=4586&AlbumId=38665


Пускам резюме от статия на Ангел Ангелов в списание Археология. За линка благодарности на Красимир Новаков - мисля, че всички познавате неговия сайт http://www.mounteq.com/the_bulgarian_mountains/. Оказа, се че стенописите, наистина са по-късни - вероятно 17 век,въпреки, че някъде имало останки от по -стари, но пак не от 14 век. Интересното е, че вероятно някога е имало купол.

http://aim.sofianet.net/contentFiles/ARH-4-2003-summary5.pdf - за съжаление е на английски.

Thorn
07-10-2006, 18:22
ЦЪРКВА СВЕТА БОГОРОДИЦА СЕЛО ПРИБОЙ

Църквата се намира в гробището на село Прибой Радомирско. Малко след град Радомир в посока Кюстендил стигате селото. Но всъщност това е само една махала, а самото село е на около километър вдясно. Има си табела и асфалт, няма да сбъркате. Църквата е в началото на селото, отляво.

Състои се от две части - стара и нова, като новата е построена като притвор пред старата и е украсена с чисто нови стенописи - от преди няколко години. Противоположно на това в старата има хубави стенописи от 16? век. Вероятно я ползват отвреме-навреме, но поне аз я заварих заключена.
Ето моите снимки:

http://bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=4586&AlbumId=69621

а тези не са мои, намерих ги някъде из нета, но не помня автора. Ако някой ги познае нека ми се обади за да го помоля за разрешение да останат.

http://bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=4586&AlbumId=69620

Korsa
10-10-2006, 17:25
Църквата "Св. Георги" в кв. Колуша, Кюстендил

Датировката на църквата се отнася в XI в. Тя е една от най-старите запазени на територията на Югозападна България. По план е почти квадратна – 10 м. х 8.70м., с квадратен наос. Четири масивни стълба поддържат сводовите рамена на кръста и куполния барабан.
Тя е цариградски модел на кръстокуполна църква, т.нар. царски тип, който през 11 и 12 век съществува в по-важните градове на Византийската империя, поддържали активни контакти с Константинопол. По вида си е близка със знаменитите несебърски късновизантийски образци, както и с атинската църква Капникарея “Св. Теодор” от 1070 г. Тази рядка за провинциалните територии сграда се обяснява с факта, съобщаван от някои византийски източници, че през 1072 г. епископ на Велбъжд бил Никифор, грък с висока ученост, който ни е оставил ръкописен коментар на Йоан Златоуст. Освен това Велбъжд, Средновековният Кюстендил, е бил главен град на важна византийска тема и център на ромеизация на населението в тези български територии.
Отличителен белег на царския тип църкви е при застрояването на тухлите, които са слепени с хоросан. Отвън те са през ред скрити под мазилка и прави впечатление за зидария с широки декоративни фуги (такъв градеж е и ранната византийска сграда Ротондата Св. Георги Кападокийски” в София от 4 век). В това ортношение “Св. Георги” в Колуша се различава от своите съвременници в Гърция и Турция. В България има само две такива църкви оцелели – Св. Никола от 12-13 в. в Сапарева баня и старата част на Боянската църква – Св. Панталеймон.
Средовековните стенописи са редки паметници, носещи характерните черти на монументалната византийска живопис. Има 4 изографисани пласта. Всички стенописи са изпълнени ал фреско – върху мокра мазилка преди да изсъхне.
Първият етап на изографисване се свързва със самия строеж на църквата. От него не се виждат запазени стенописи. Може да бъде видяна само една малка част в южната страна на олтара. По голяма част от стенописите под корниза според иконографския им стил се отнасят към края на 11 началото на 12 век, когато територията на България е под византийска власт и Велбъждската епархия е включена в диоцеза на Охридската архиепископия. От 1090 до 1118 нейн архиепископ е Теофилакт Охридски, автор на “Житие на Св.Климент Охридкси”. Майсторството при изработката на стенопоисите говори за изаографисването им от майстори зографи от Солунската школа.
В ниската част на олтарната апсида е запазена част от нарисуваната илюзорна завеса, която има сакрален смисъл да обозначава границата между земния свят и небесния. По стените на проходите между трите олтарни членения са 4 образи на дякони в различни пози, по-дребни от тези по стълбовете в наоса. Те носят в покритите си с антимис ръце дарохранителници и кадилници. Според Л. Мавродинова те са изобразени като учасници в литургичното тайнство – пренасят хляба и виното за причстието от протезиса към светата трапеза след причестяването на вярващите и ги връщат обратно в олтара. Това след 6 в. е т.нар. Златоустова литургия Велик вход, олицетворяваща самата Христова жертва на разпятието. Това е уникален начин за изографисване на олтара в Югоизточна Европа от това време.
В източната част на наоса са представени Светци лечители, което се обяснава с природните дадености на града, а именно лечебните минерални извори, използвани още от древността. Това са Св. Ермолай и Св.Дамиан със свитък в ръка, Св. Панталеймон държащ кутия с лекарства и Св. Козма на южния стълб.
В централната част на наоса има 4 светци-войни от тях се разпознава само Св.Мина. Представените Св. Сава от Сърбия и Св. Йоан Кръстител, както и две сцени в средата на апсизата са от третия иконографски пласт датиращ в XV-XVII век.
Западната част на наоса представя 4 светици-две дяконистки Св. Варвара и Св. Неделя като защитнички на женския достъп до наоса, Св. Петка или Св. Марина, и Св. Екатерина в имперски одежди.
Образът на Св. Николай Марликийски е най-добре запазен. Красота на изографисването му говори за чистотата на използваните бои, които са запазили автентичния си вид.
Четвъртият изографисан пласт заема пространстовото над корниза, частта с иконите под него е свалена за реставрация и ще бъде експонирана в съседната на църквата възрожденска сграда. Той се датира непосредствено след Освобождението от 1878 – 1880 г., когато църквата е напълно реставрирана след частичното й разрушение от Османците през 60-70 те години на XIX в. Стенописите от този пласт представляват типична за българското Възраждане иконография. Куполът на църквата, където е образът на Бог Савот, е изографисан от известния през Възраждането зограф Иван Доспевски. Останалите стенописи са направени от местни майстори зографи.
Съществува легенда, че под основите на църквата “Св. Георги” е гробът на Михаил III Шишман, който намира смъртта си в околностите на Велбъжд след битката със сърбите през 1330 г. Гроб е открит, но без наличие на царски погребален инвентар.

Thorn
14-10-2006, 03:38
Църква село Мърводол.

ЦЪРКВАТА ПРИ С. МЪРВОДОЛ
--------------------------------------------------------------------------------

В планинската местност по пътя с. Пастух-Мърводол, до старите мърводолски гробища, стърчат руините на някогашната църква. Запазени са само части от апсидата и от източната стена. Стената отвън е висока около 5.30 м – църквата е изградена на стръмен скат, спускащ се към малката рекичка.
Характерът на архитектурата и разположението на фрагментарно запазените стенописи позволяват да се твърди, че е била изписана вътрешността на цялата църква , както и централната ниша на апсидата отвън – в средната и горната части. Навсякъде се виждат два пласта на мазилката и съответно две изписвания от различно време.
Частично са запазени два слоя живопис върху източната фасада /апсидата/.
http://www.culttourism-kn.bg/bg/nevestino/history1.htm


Църквата е изключително красива, но е почти неизвестна. Намира се в село Мърводол - на 3 км. от "град" Бобошево. Влизате в селото, като стигнете центъра надясно по един черен път покрай напоителен канал и ще я видите. Абе най-добре попитайте местните.

За съжаление двата пласта стенописи отвън и отвътре, сцените с Богородица и т.н. може и да са личали преди няколко десетилетия, но сега ги няма. Има на няколко места цветна мазилка, но нищо, което да напомня стенопис. Кофти.

Мои снимки http://bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=4586&AlbumId=50056

arhangel
16-10-2006, 19:09
Селото се намира до Провадия и има пряка връзка с крепостта Овеч.
Според оскъдните сведения на това място е имало дубровнишка колония и храма е построен в този стил през XVI век


http://forum.boinaslava.net/attachment.php?attachmentid=6408http://forum.boinaslava.net/attachment.php?attachmentid=6419http://forum.boinaslava.net/attachment.php?attachmentid=6420http://forum.boinaslava.net/attachment.php?attachmentid=6421http://forum.boinaslava.net/attachment.php?attachmentid=6422

Thorn
17-10-2006, 00:59
ЦЪРКВА СВЕТИ НИКОЛА - ГРАД САПАРЕВА БАНЯ

Църквата се намира в самия център на "град" Сапарева Баня. Естествено е постоянно заключена - що ли вече не се чудя. Вероятно е построена през 12 век.

7.20Х5.50 м. - т.е. не е много голяма. Била е полуразрушена, но е реставрирана през 30-те години. Има фрагменти от стенописи - виждал съм ги през прозорците.

ето текста от http://www.culttourism-kn.bg/

ЦЪРКВА “ СВ. НИКОЛА”
--------------------------------------------------------------------------------

Построена е през ХІІ-ХІІІ в. През 1937г. е реставрирана по проект на арх. Рашенов. Отличава се с своята архитектура-кръстокуполна църква от типа на свободния кръст, с голяма полукръгла апсида.
Сградата е издигната от тухли върху каменни основи, с характерен начин на градеж т.н. “потънала тухла”, което заедно с дванадесетостенния купол и аркирани ниши определя живописния вид на църквата.
От стенописната украса на храма са запазени отделни фрагменти.


А по-подробно тук http://www.journey.bg/bulgaria/bulgaria.php?guide=3467

Свети Никола
Черквата “Свети Никола” в Сапарева баня, около която се е разпростирала средновековна Германия, е в центъра на Сапарева баня, край нея е автобусната спирка за Дупница. Черквицата представлява голям научен интерес.

Интересно е да се знае и това, че при опит за построяване на нова черква, край нея през 1838 г. селяните разкрили западно от нея стари основи и стълбове от голяма черква. Всичко това показва, че в близост до черквицата е имало и друга голяма черква. В подкрепа на това са и изследванията на Никола Мавродинов, който казва: “Еднокорабната и кръстовидна църква е била много рядко самостойна, ценна сама по себе си. Тя е съществувала покрай тях. Ние я срещаме най-напред като баптистерий, долепена до една от страничните стени на голямата църква.” По-нататък Н. Мавродинов посочва, че тя е често гробнична или обикновен параклис до някой голям храм, посветена на второстепенните му светци. Едно предание твърди, че черквицата “Св. Никола” е гробница на известен феодал с име Никола.

По-голямата черква е била съборена в началото на турското робство от мюсюлманите. Черквицата “Св. Никола” вероятно е пощадена като шедьовър на изкуството, но понеже завоевателите не са позволявали през половинхилядолетното робство да бъде поправяна, оцелява като руина.

Списание “Български черковен преглед” от 1898 г. в статията “Черквицата “Св. Никола” в с. Баня, Дупничко” авторът, който не е поставил името си сочи, че черквата е от 1160 г. “За началото на черквата от тази година – пише авторът, ме уверяваше свещеник Михал Попов (Чучуганов) от с. Баня. Той казал, че при изтеглянето за археологическия музей в София на един престолен камък от светия олтар на черквицата проф. Р. Христов посочил тази дата. Това, че черквицата “Св. Никола” в Сапарева баня не е от римско и ранновизантийско време, се доказва и от черквата “Св. Тодор” до с. Бобошево, Дупнишко - най-стария паметник от тази група църкви. “Св. Никола” в Сапарева баня е строена от редове тухли, замазани през един отвън.

Долната част на стените, където започват арките (архитектурно-декоративен елемент с дъгообразна форма), образува цокъл строен от камък и тухли, и като черквата до Бобошево няма притвор. Единственият вход е на западната фасада. Той е поместен в по-широка ниша, която става над него двустъпална, разширява се и се развива в четири архиволта. Тая арка и вратата са много интересни и напомнят вратите на тренсента (предверието) в “Св. София”. Раменете на кръста вътре са еднакви. Полукръглата абсида (полукръглото пространство на източната страна на черквицата) е украсена само с един прозорец. Кръстът е с много къси рамене – църквата се отдалечава много от малоазиатските, критските и гръцките образци. Тя има и една особена черта, която се среща само у нас в малките църкви – една голяма двустъпална арка, която върви по очертанието на вътрешния свод и която е дело навярно на местна традиция, дошла в ІV-VІ век у нас от Сирия. Има я в една преславска църква от Първото българско царство. Среща се и в останалите църкви в групата. Единствена църквата в Бобошево не се е подчинила на тая традиция. Със скъсяването на раменете на кръста, българският архитект е наложил печата си над чуждия план. Той го е опростил и уяснил. Църквата е блок, който окото обхваща с един поглед.

При изследването на черквата от проф. Н. Мавродинов тя е нямала покрив. Той пише: ”Покривът й е разрушен и не се знае как е била покрита. Знае се, че група от настанените над квартал Гюргево черкези след Кримската война, озлобени срещу всичко славянско и християнско, се нахвърлили да разрушават този шедьовър на строителното изкуство. Черкезинът, който започнал да я събаря откъм купола паднал заедно с него в черквицата. Уплашени, че това е наказание от боговете, те се отказали от по-нататъшното събаряне на черквицата. Куполът е осмостранен. Ръбовете му са имали колони. Стените му са украсени с тухлени арки – архитектурно-декоративен елемент с дъгообразна форма. По товау което може да се види сега, изглежда, че очертанията на покрива са били в права линия.”

Като изследвал украсата на стари фасади, Мавродинов сравнява черквата “Св. Никола” в Сапарева баня с черквата в село Нерези до Скопие.

Според архитектурните черти много от формите и плановете са от местна традиция. Установява се едно непрекъснато развитие на архитектурата по нашата земя от ІІІ век до края на ХІV век.

Сравнена с архитектурата в Цариград, Гърция и Сърбия, тази архитектура образува отделна школа във византийската архитектура и има връзка с черквата “Св. София”.

На цариградско влияние се дължат и арките на църквите в Нерези и Сапарева баня. За арабското влияние в черквицата “Св. Никола” Н. Мавродинов пише: “Може би и ромбовете на “Св. Иван” в Месембрия и “Св. Никола” в Сапарева баня, да се дължат на една транспозиция на тухли на всечени ромбове, които виждаме на мюсюлманските паметници. Техниката и материалът обаче са други.”

Черквицата “Св. Никола”, която има приблизително външни размери 540 х 660 см., във височина до главния корниз вероятно е достигала до 420 см., а до купола 660 см., е реставрирана от арх. Рашенов през 1937 г.

Цялата църква е изградена от редове червени тухли и бели фуги от хоросан. Фасадата е разнообразена от двустъпални ниши от северната и южната страна, една на входа и осем на барабана. Ръбовете на осмоъгълния барабан са оформени като колони от същите фуги и тухли, а нишите на четирите прозореца са по-тесни от другите.

Чрез външните разчленения, начина на градеж и фактурата на строителния материал, архитектурният образец е добил свеж и живописен вид. Вътрешното оформление на църквата, както при църквата “Св. Тодор” край Бобошево, е станало чрез модулни отношения, като тук за модул е избрана дължината на рамото на кръста север-юг.

Този модул дава естетическо съотношение от редицата на златното сечение, закономерност за хармоничното съотношение на частите към тялото в природата и изкуството. В план диаметърът на купола към общата вътрешна ширина на диаметъра е 3 : 5, а във височината до засводеното рамо до кръста (ключа) към височината на купола е 5 : 8 (с малко допустима грешка).

Предполага се, че черквите “Св. Тодор” до Бобошево и “Св. Никола” в Сапарева баня са малки болярски черкви на местни феодали. Датировката на “Св. Никола” се отнася към времето на Второто българско царство (ХІІІ-ХІV век.)



Васил Коритаров


тук http://bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=4586&AlbumId=70807 има няколко снимки от 26.10.2006 от вътрешността на църквата. Виждат се оцелелите стенописи. За съжаление са снимани с GSM и не са много ясни, но дават поне обща представа. Нямам идея откога са, може би 17-18 век. Иначе в момента я ремонтират.

Thorn
18-10-2006, 01:21
ЦЪРКВА СВЕТИ ТЕОДОР БОБОШЕВО

Идвайки от Кюстендил малко преди Бобошево вдясно от пътя се вижда странна дървена барака. Килната. Толкова е нелепа, че навява асоциация за картина на Брьогел или на Бош. Оставяте колата и се приближавате до бараката - тя е близо, на една минута пеш. Виждате надпис - "църква св. тодор 7 век" :lol: муаахаха - див изблик на местен патриотизъм.
Отваряте вратата на бараката, /която не е заключена, а подпряна с камък/ и попадате на сюрреалистичната картина на романтична полуразрушена църква, скрита в бараката. Няма покрив, но сводовете стоят. Очевидно не е от 7 век, но вероятно е от 12. Кръстокуполна. Два слоя стенописи - единият вероятно от 14 век., вторият може би също от 14 век, а може би по-късен*. И от двата слоя са останали само фрагменти, като най-запазена е една тайна вечеря.
Има много графити оставени от хулигани. Но очевидно не само такива я посещават - грижовна ръка беше оставила дървен кръст, яйца/беше Великден 2006/, множество свещи.

-------------------------------------------------------------------------
* Мернах една книга, която казва, че са от 17 век.
Вижте я сами. http://bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=4586&AlbumId=50053

Thorn
19-10-2006, 01:04
ЦЪРКВА СВЕТИ ДИМИТЪР БОБОШЕВО

На около 5 километра от Бобошево се намира Руенския манастир Св. Димитър.

Вътре в самото Бобошево е пълно с табели, които ще ви упътят, дори и без да питате местните. Излизате и почвате да пълзите по един стръмен и тесен път. Руен е една висока планина над градчето и доста изведнъж променяте надморската височина.

И такааа.. Колата пъпли по пътя. Втора, втора, първа, тук таме трета. Неприятното каране се компенсира със зашеметяващи гледки, на които се радват главно пътниците, защото шофьорът трябва доста да внимава.

Накрая стигате до хубава полянка, на която има малка църква. Отстрани има планинска чешма с впечатляващ дебит на водата. Изобщо перфектно място за излет.

Църквата е малка, има стара част и нов притвор. Над абсидата имаше изображение на херувим. Всъщност през 2005 го имаше, а през 2006 вече беше изчезнало, но Корса ме успокои, че е свалено за реставрация.

Влизаме вътре - има скеле, висят жици - реставрират. Стенописите са красиви, напълно запазени. Над вратата отвътре има надпис, който ги датира при цар Баязет 1488 г. Иконостасът го няма.

Вижте сами гледката.

http://bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=4586&AlbumId=71030

Thorn
20-10-2006, 00:50
ЦЪРКВА СВЕТА ПЕТКА СЕЛО ВУКОВО

Църквата се намира в село Вуково на около 3 километра от Бобошево. Ако идвате от Кюстендил - точно преди Бобошево по един мост наляво през Струма. Лесно ще я намерите. Намира се в селото, от лявата страна на пътя, по който идвате. В центъра на малка благоустроена градинка.

Ключът е в къщата отсреща през улицата, ще трябва да помолите да ви отключат.


Църквичката е малка, еднокорабна, едноабсидна. Добре поддъжана е и ремонтирана ненатрапчиво. Ценното са стенописите от 1598. Всъщност стенописи е имало и отвън, но те естествено вече не личат.

Вижте всичко това, както го видях аз на Великден 2006
http://bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=4586&AlbumId=50045

Thorn
26-10-2006, 01:09
СКАЛЕН ПАРАКЛИС "СВЕТИ ПАНТЕЛЕЙМОН" МАДАРА

В скалите край Мадара е бил може би най големия скален манастирски комплекс. Това е бил един от параклисите. За съжаление доста е пострадал от земетресение през 14 век - срутил се е и останала само олтарната част. Фреската очевидно е съвременна. Жалко.

Снимките са правени в понеделник - 24.10.2006

Thorn
05-11-2006, 13:41
ДРАГАЛЕВСКИ МАНАСТИР "УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО"

Това е един от най известните български манастири. Основан е вероятно от Иван Александър, през 1382 Иван Шишман му дава нови права с известната си Витошка грамота - хрисовул. В момента е любимо място за излет на софиянци. Може да се достигне с кола, с автобус 93 и малко пеш или пак пеш от центъра на Драгалевци.

който иска да прочете повече - може да го прочете на много места например тук http://www.bulgarianmonastery.com/bg/dragalevtsi_monastery.html

По нашата тема е важна църквата от 15 век, която е единствената запазена старинна част от манастира. Тя е била обновена и украсена със стенописи през 1476 със средства на софийския болярин Радослав Мавър, който е нарисуван заедно със съпругата си вида и с починалите си синове Никола Граматик и Стахия. Портретите им са едни от малкото илюстрации за облеклото на богатите българи по това време. На външната стена има стенописи, които били спонсорирани в края на 15 век от друг първенец - Краислав /трима конни светци воини и Богородица/. Още стенописи има от 17 век - може би от Пимен Зографски.

Стенописите са много интересни, но за съжаление църквата е заключена за една вечна реставрация, чиито край не се вижда. До нея през 1932 построили и нова църква и ги обединили с общ покрив - сега пускат само в нея. Имам някои снимки на част от стенописите, но повечето са с лошо качество, затова пускам тези по темата на форума.

още няколко снимки има на http://bgphoto.net/Start.aspx?UserId=4586

Thorn
12-11-2006, 02:32
ЦЪРКВА СВЕТИ ЙОАН СЕЛО ПАСТУХ

Още една от малките църквички в района на Бобошево. Намира се на брега на Струма малко преди село Пастух, смятано откъм Бобошево.

Точно до пътя е, няма никакъв начин да я пропуснете. Като минавате поспрете там. Отворена е винаги. И почти винаги гори по някоя свещичка. Запалете и вие - те са на масичката. Няма кой да ви ги продава, така, оставете стотинките в кутията, която стои на същата маса, после излезте и усетете красотата на мястото, като слушате шума на реката.

Иначе стандартната информация е следната - църквата е мъничка, еднокорабна и едноабсидна, с открит притвор, което е нехарактерно за района. Няма стенописи или поне сега няма. Изображенията на външната стена над входа са съвременни. А самата постройка е вероятно от 16 или 17 век.

Thorn
21-11-2006, 23:26
ЦЪРКВА УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО КАРЛУКОВО

Църквата е единствената останка от Карлуковския манастир. Намира се в двора на лудницата, но можете да я разгледате и наснимате без проблем - само се обадете на входа на психиатричното заведение и ще ви заведат. Ще отключат и ще ви изчакат.

Ценното са стенописите - 1602 г. Обяче на мен не ми харесаха особено, за личния ми вкус примерно онези във Вуково, които са само с няколко години по-ранни са много по-впечатляващи.

Снимките:

http://www.bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=4586&AlbumId=75040

Thorn
29-11-2006, 13:04
ЦЪРКВА СВЕТИ АТАНАСИЙ БОБОШЕВО


В неделя пак бях в Бобошево. Няма такова място в България, където не стига, че в самото градче има ЧЕТИРИ средновековни църкви, а в радиус от 10-15 км има ОЩЕ ПЕТ /две във Вуково, една в Рила, една в Мърводол и една в Пастух/

Свети Атанасий е била основната църква на градчето до построяването на огромната нова Света Богородица. Намира се в гробището над нея и още се ползва при заупокойни служби.

Изглежда много странно, защото над оригиналния цилиндричен свод има странна двускатна олющена дървена конструкция, прибавена като грозна кръпка. Изобщо и цялата църква е в лошо състояние, но поне още не се руши.

Църквата беше отворена. Влязохме в притвора, за който не можах да установя дали е този, който е строен през 18 век или през 1922-1927. Уж имаше прокаран ток, но така и не светна. Влязохме вътре и почнахме да гледаме главната ценност – стенописите.
Те са от 17 век и са подобни на прочутите стенописи в Добърско. Има аналог и на най-известната сцена Христос “в ракета” – всъщност обгърнат от таворската светлина. За съжаление почти не си личат от наслоената чад /хубава местна дума/ от вековния дим на свещите. Черни са и се лющят. А си заслужават една хубава реставрация. Преди 40 години е имало и иконостас с дарителски надпис от 1666 г., но в момента и него го няма. Стои само скелето му. Нормално.
http://bgphoto.net/photos/4586/o633003987756093750.jpg
Идете и разгледайте сами, а дотогава може да видите и тези снимки.

http://bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=4586&AlbumId=75879

Thorn
29-11-2006, 18:28
Между другото в галериите на бгфото.нет има нови албуми със снимки с по-висока резолюция на Св. Теодор и на Св.Димитър.

Thorn
03-12-2006, 18:52
ЦЪРКВА СВЕТИ ИЛИЯ БОБОШЕВО

Това е другата късносредновековна църква в Бобошево. Също от 17 век. Разположена е под огромно дърво в средата на обширен двор - поляна. Намира се на левия бряг на Струма по една стръмна уличка приблизително между двата моста. Ключът е в къщата отсреща - помолете и ще ви го дадат.
3Х4.2 метра, еднокорабна полуцилиндрична триконхална - т.е. на двете надлъжни стени има полукръгли ниши - конхи, които нормално имат функцията на певници - т.е. там са стояли певците.

Цялата западна фасада е била в стенописи, сега е оцелял само този със Св. Илия. Вътре стенописите не са в много добро състояние освен тези по тавана. Но са хубави и си заслужават да се видят.
Иконостасът е украсен само с две късни примитивни икони. Въпреки че са наивни и несръчни все пак са по своему очарователни. Останалата част от него била в музея на Бобошево.

bgphoto.net нещо пак се скапа, така че поне засега мога да дам само тези снимки.

Thorn
05-01-2007, 00:59
Манастир Свети Йоан Богослов или "Свети Йоан Пусти" /Касинец/ известен като и като Бистрешки манастир.

За щастие за манастирчето вече има съвсем приличен сайт /съвсем нов/, откъдето вземам и този текст:

http://www.bistrec.info/Manastira%20Ivan%20Pusti.html

Причудлива е Врачанската планина.Застане ли човек пред скалите, изваяни от природата и халите и в замъци, чудовища, гиганти и още какво ли не, се чувства покорен от силата на неповторима прелест! Целият този скален свят е обявен и от невехнещия спомен за Ботев и неговата чета.
Стръмна горска пътека извежда на малка поляна под страховити скали.Това е първата среща с бистрешкия манастир „Св.Йоан Богослов”, наричан още „Св. Иван Касинец” и „Св. Иван Пусти”. Край църквата на манастира бълбука мелодично чешмичка. Бистро поточе се провира между камънаците, скача пъргаво от камък на камък и радва манастирската пустош…. Предание разказва, че в околностите на манастира е имало тракийско светилище, закътано в тази скална пустиня.
Вероятно манастирската обител е съградена в това непристъпно място и с някаква друга цел, защото личат стенописи из житието на св. Димитър, който е бил войн на византийска служба. В надписите едвам се чете годината – 1540а. От него става ясно още и това , че Димитър Дубов е съградил или възобновил манастира. И навярно заради любородните си дела манастирът бил опустошаван на два пъти от османлиите. Отмъстили са си и те на …..писмените знаци, който въвеждали хората в историята и ранга на манастира – стреляли те и изпокъртили надписа на старобългарси език. Но не простреляли с куршумите си легендите, които и до ден-днешен се мълвят за това
манастирско бунтово гнездо, свърталище и на хайдути.
В непристъпните скали над обителта е Постницата, където все още личат стенописи, посветени на Иван Рилски”Пустиножителя. Затова и четвъртото кръщение на Бистрешкия манастир е на името на св.Иван Рилски.
През Възраждането в манастира имало килийно учелище. А това , че във Врачанко са творили видните книжовници: Йосиф Брадати и ученикът му поп Тодор Врачанкси, идва да подскаже, че може би обител на „Св.Йоан Богослов” е била и книжовно огнище.
Манастирът има и друга слава.От XVII в. в него процъфтяло занаядчийството, действала е известна златарска работилница.В началото на XVX в. неизвестен монах от брадството на манастира се сдобил с донесени от чужбина пособия за гравиране, а през 1822 г. тук била основана първата по нашите земи медно-щампарска работилница. Тази дейност имала успех, защото по-сетне монасите поддържали връзки и разнасяли гравюри по руски манастири. За посещения на Русия от монаси на „Св. Йоан Богослов” се споменава още през 1629 г.
Последното обновление на манастира става през 1867 г. от йеромонах Йосаф. Дърворезбованията олтар е от 1820 г. дело на тревненеца Петър Миньов, зографисал
по-късно и някои икони. Запазена е картината, изобразяваща „Страшния Съд” върху една от стените на църквата. Манастирската обител „Св.Йоан Богослов” е златно съкровище, скрито във Врачанския балкан. Бистешкият манастир е разположен в Западна Стара планина на 6 км западно от Враца

Има и много снимки.

Това е може би най-романтичното място на което съм бил при всичките ми обиколки из средновековни църкви и манастири. Има някаква магия в него, като от приказка е. Обичам да се връщам там. Няма да ви повтарям глупостите за някакви мистични енергии, дето бликали на такива мест, но е толкова красиво и романтично, че извисява духа. Задължително го посетете, още повече, че е толкова близо до пътя и толкова неизвестно.
Карате по пътя от Враца за Монтана и след няколко километра виждате любимата кафява табела, сочеща наляво. След около километър тясното асфалтирано пътче отвежда до кованата решетка на портата на резиденцията на врачанския владика. Това не е манастира, вътре има няколко съвременни сгради кичозно стилизирани като възрожденски - абе нищо особено. Понякога е заключено, понякога има хора, които ще да ви упътят особено един изпечен иманяр, който се грижел за "охранявания от държавата паметник на културата". Иманярът поне е наковал по дърветата табели с този текст, но звучат доста неубедително. Ако проявите интерес той ще ви разкаже как иманярите, но не и той :) копали навсякъде, даже взривявали. Ако покажете познания по история може да реши, че и вие сте "колега" и може би потенциален съдружник или клиент и може би ще ви разкаже, че "всъщност и той е копал" и е намерил "антониани, торкви и бронзова статуетка на Диана". :tdown Явно е имало тракийско или римско светилище.
Оставяте колата пред резиденцията на новоизградения паркинг и тръгвате покрай телената ограда, като заобикаляте отляво цялата резиденция. Върви се по една незабележима пътечка точно до оградата между романтични буренаци. Щом излезете над оградата завивате надясно и по една широчка и ясно видима пътечка поемате към светинята. Прекрасна разходка из прекрасна гора в прекрасния Балкан. Вървите около половин час без да бързате и точно като почнете да се уморявате достигате мястото.
Представете си горска поляна. Заобиколена от дървета. От едната страна има скален венец в който има пещера. По-точно скална ниша, но много голяма - вътре удобно може да се разположи немалка къща.
От нея изтича горски поток, минава през поляната, под едно малко мостче и се хвърля в пропаст от другата страна на полянката като образува изключително живописен водопад. Впрочем, ако уцелите сух период ще установите, че поточето едва се цедурка между камъните, а от великолепния водопад няма и следа.
По средата на полянката има красива каменна чешма, а на няколко метра от нея, непосредствено над водопада е единствената оцеляла сграда от манастира Свети Йоан Богослов, а именно църквата му. Оцеляла е силно казано. Потънала е в храсти и се руши. В стените и в купола зеят дупки. И въпреки това е неземно красива.
Влизате в църквата /отключено е/. Пълна разруха. Икони няма, надявам се, че иконостасът е прибран някъде. Пълно е с грозни графите. От стенописите са оцелели незначителни фрагменти - фрагмент от стенопис от XIX век със сцена от страшния съд над вратата и незначителни фрагменти от изображения на църковни отци в олтарната част.
Иначе църквата е еднокорабна, едноабсидна, с купол на висок барабан, 7.50Х11.50 м.
Зад църквата доскоро са били жилищните помещения. Вече ги няма. Рухнали са и останките им са се срутили в дола.
Стенописи със сцени от житието на Свети Димитър има и високо на западната стена на скалната ниша /пещерата/, като там се е четял и надписа, че през 1540 Димитър Дубов е обновил манастира. Сега стенописите са в значителна степен повредени.
Някъде високо в скалите има постница, около която също има стенописи, но тя е недостъпна без алпинистка екипировка, а и стенописите /посветени на Иоан Рилски/ били унищожени от иманярската сган.

Манастирът е станал пуст още в края на 19 век, но е бил възобновен през 1928 и е бил действащ до 1980 г.

Thorn
06-01-2007, 23:54
Слагам още снимки. Би било хубаво да ги държа в галерия на някой специализиран сайт, но откакто bgphoto.net се срина предпочитам да сложа тук поне главните изображения.

Абе, хора! Интересна ли ви е темата, че само аз си пиша в нея! Никой не се обажда. Да продължавам ли?

Imperial
07-01-2007, 01:30
Предполагам, че никой не пише, понеже темата е оформена като доклад/изложение.

Място за сайт няма проблем да дам, стига да можеш да си го направиш?

hexchen
07-01-2007, 14:29
ЦЪРКВА СВЕТИ ДИМИТЪР БОБОШЕВО

Църквата е малка, има стара част и нов притвор. Над абсидата имаше изображение на херувим. Всъщност през 2005 го имаше, а през 2006 вече беше изчезнало, но Корса ме успокои, че е свалено за реставрация.

http://bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=4586&AlbumId=71030

... беше реставриран веднага след отделянето му от фасадата на църквата през лятото на 2005 и предаден в музейната сбирка в Бобошево. Същото се отнася и за изображението над северния вход на църквата.

julio
08-01-2007, 13:21
Здравейте, всички! С изненада видях, че нищо не е публикувано досега за храма "Св.Троица" в Русе. Затова пускам част от информацията публикувана на следния адрес (http://synpress-classic.dveri.bg/02-2003/ubiley.htm).
..........
Освен това бих предложил цялата информация публикувана в тази тема от форума, която явно е събрана от различни източници, да бъде структурирана и представена на едно място. За целта бих могъл да предоставя необходимия ресурс - място на сайта ни + предварително обработване на информацията и подреждането й в съответни категории или по някакъв подходящ начин. Можете да видите как сме направили това за историческите книги за русенски села, които сме публикували на сайта ни (http://mladite.com/index.php?level=6&sub=1) или за Пътеводителя "Туристически маршрути в Русенски регион" (http://mladite.com/navigator). За да стане това все пак ще е нужно съгласието на авторите.
..........
Катедралният храм „Св. Троица” в град Русе е построен през 1632 година. Годината е написана върху ръкописно българско евангелие от ХVII век в приписка. В югозападния ъгъл на храма се намира помещение, наречено „катакомба”. Строителната й история е доста неясна. Предполага се, че е катакомба от V век или средновековна църква, включена по-късно в днешната църква. По време на османското робство по-лесно било издавано разрешение за строеж на нов храм, когато преди това е имало друг, като се възстанови старият. Русенските християни вероятно са използвали старата катакомба, за да си построят църквата.
.........

arhangel
08-01-2007, 16:16
Още малко стенописи от Св Богородица Петричка в Асеновата крепост

Thorn
14-01-2007, 04:12
ПЕЩЕРСКИ МАНАСТИР СВЕТИ НИКОЛАЙ

Манастирът всъщност е онзи манастир, за когото се отнася прочутата мрачка грамота на цар Иван Александър, която се пази в Хилендарския манастир на Атон.

Абсидата на църквата му е запазена от онова време /XIV век/

Намира се на 2 км от село Пещера, което е на 5 км от Земен. За съжаление не можах да стигна до него при последното си посещение в района - имах проблем с колата. Туземците в кръчмата доста се зачудиха на акъла ми, защото нямало какво да правя горе - всичко било изгоряло при пожар. Затова не мога да дам подробности как се стига до там - имало някакъв разкалян черен път, но за предпочитане било да не се изпитва колата на него /щото може да не издържи изпитанието :) /, а да се отиде пеша.

Пускам текста от сайта на Краси Новаков, който е може би най-добрия туристически сайт в България http://www.mounteq.com/the_bulgarian_mountains/Istoricheski_zabelejitelnosti/Belejiti_manastiry/index_belejiti_manastory.htm . Самият той не е очарован от това, че текстовете се ползват наляво и надясно, но са хубави, а и коректно цитирам откъде е.


Пещерски манастир Свети Николай
(наричан още Оряховски манастир и Мрачки манастир)

Местност, отстояние и посока от населено място: манастирът е разположен край буен карстов извор в планина Рудини, на около 2 км североизточно от с. Пещера и на 5 км североизточно от град Земен.

Историческо развитие и сегашно състояние: основан е през ХІІІ–ХІV в., като през 1347 г. цар Иван-Александър щедро дарява манастира с имоти и му дава ред привилегии с Мрачката грамота, съхранявана днес в Хилендарския манастир в Света гора. По време на турското робство запустява. Възобновен е в средата на ХІХ в. (1842 г.), а по време на Руско-турската освободителна война е опожарен. Възобновен е след Освобождението. Понастоящем е изоставен.

Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: представлява комплекс от черква, аязмен параклис “Св. Николай”, жилищни и стопански сгради.
Черквата, с размери 22 х 8 м, е еднокорабна, едноапсидна, с един купол върху висок осемстенен барабан, с две конхи и открит притвор и е построена на два етапа: първоначално през ХІV в. е построена малка еднокуполна триконхална черква, а през 1897 г. към нея е пристроен нов наос, като старият храм е започнал да служи като олтар. Запазени са стенописни фрагменти от ХІV в.
Между с. Пещера и манастира се намира красив травертинов водопад.

Манастирът е обявен за паметник на културата.



Красимир Новаков

За съжаление снимките не са мои, а и не знам чии са. Ако някой си ги познае - нека се обади.

Като се има предвид, че е имало пожар - може и вече да не са актуални. Повтарям - средновековна е само олтарната част с абсидата.

tonev
19-02-2007, 01:40
400-годишен храм в разложкото с. Добърско може да се превърне в ябълката на раздора между свещениците и местната власт. Засега църквата "Свети свети Теодор Тирон и Теодор Стратилат", строена през 1614 г., се стопанисва от кмета на селото и местните жители. Те за нищо на света не искат митрополията да сложи ръка на ценната обител. Трябва да се знае, че имотът е църковен. Храмът остава в Добърско и няма как да не е на миряните там. Но трябва да се узаконят всички църковни имоти, твърди свещеник от Банско. Ние се грижим добре за храма и не смятам, че трябва да се сменя собствеността. Църквата заслужава да бъде под егидата на ЮНЕСКО, сподели пък кметът на Добърско Николай Найденов.
от в. стандарт.
еи луди хора много. за съжеление, една от малкото ни останали средновековни църкви може и да си отиде.
http://forum.boinaslava.net/showpost.php?p=162757&postcount=60 - тук архангел е пуснал хубави снимки.

lada
24-02-2007, 21:34
църквата до голямо белово , беловско, пазарджишка област. от 6 в. ?
Едвали е възможно да е от тогава!!!!Ако ти го е казал някой поп, не му вярвай! Попа от Черепишкия манастир ме обеждаваше, че църкъата е от 6в. :eek: :nono: :wo-oh:


http://www.cult.bg/img_events/pic2930_1.jpg В църквата Архангел Михаил в Рила също не съм бил, затова пускам информация от уикипедията.

http://www.cult.bg/img_events/pic2930_1.jpg?PHPSESSID=4dc19f2735c8e6d2a03e633fec 919f1a


Намира се в гробищния парк на гр. Рила и отстои на 20 км от Рилския манастир. Построена под протекцията на манастира,тя е една от малкото запазени в България кръстокуполни, вписани в квадрат църкви, разпространени на Балканския полуостров през периода ХІІ-ХІV век. През 1995 г., при експериментални консервационни проучвания е разкрита уникална находка – под грунда на видимите възрожденски стенописи е установено наличие на по-стар слой декорация – стенописи /изображения на светци/ от края на ХІІ-началото на ХІІІв. Църквата е един от многозначимите, новооткрити паметници в България, който допълва вече откритите по поречието на р.Рилска, стенописите параклиса на Хрельовата кула от 1335г., тези в църквата “Св.Петър и Павел” в метоха “Орлица” от 1491г./на 2 км от гр.Рила/, а по време на създаване дори ги превъзхожда/становище на проф.Прашков/. Понастоящем църквата действа като православен храм и се състои от кръстокуполна църковна сграда, западна присттройка и пристроена към нея столова.Състоянието на масивната конструкция е добро.Външната мазилка е в лошо състояние.Реална опасност за стенописите представлява покривната конструкция, която е в незадоволително състояние, и наличието на капилярна влага. Най-спешни мерки,които трябва да се предприемат за консервация и реставрация на църквата са ремонт на покрива и изпълнение на дренажна система.
Този фрагмент не ти ли прилича на ангела от Ротондата в София???Нали??
А ти от къде знаеш толкова много??? :rolleyes:

какво ще кажете за канбанарията????
Странно, а ? 12в ??Че е 12в. това е ясно, но някой ще ми каже ли как е възможно от това време да е и канбанарията???

Thorn
24-02-2007, 21:43
Църквата в Белово наистина е ранновизантийска - т.е. наистина 6 век. За Черепишкия манастир вероятно са ти казали 16 век - стенописите вероятно са на св. Пимен Зографски.

Фрагментът напомня на ангела, но не много. Пък и в каква връзка го казваш?


А ти от къде знаеш толкова много???

Чета и се интересувам. И не зная чак толкова много.

Sailor_Malan
24-02-2007, 22:23
Браво на авторите на темата за добрата работа.
Приемете моя съвсем скромен личен принос към темата - манастира Св. Георги Зограф - Атон. Снимката е правена миналото лято по време на поклонението ми в Атон. За съжаление само тази от целия ми цифров архив става за показване. Другите прилични снимки от поклонението са ми в нецифров вид и доста далече от мене в момента

pnp5q
25-02-2007, 13:44
Червен - една от най-запазените църквиhttp://jabber.networx-bg.com/pics/2005-07-16.cherven/medium/dscf0336.jpg

Искам да дам и един линк, който не е точно по темата, но нямам друга информация, че да отварям нова тема: Български замъци (http://www.bulgariancastles.com/)

lada
25-02-2007, 17:58
Църквата в Белово наистина е ранновизантийска - т.е. наистина 6 век. За Черепишкия манастир вероятно са ти казали 16 век - стенописите вероятно са на св. Пимен Зографски.

Фрагментът напомня на ангела, но не много. Пък и в каква връзка го казваш?



Чета и се интересувам. И не зная чак толкова много.

Здравей!! искам да те попитам дали ти е попадало нещо за света Петка Самарджийска! Пиша една работа и си търся всякаква информация за нея....ще ти бъда много благодарна :secret: :)

..а за Черепишкия манастир попа наистина беше убеден, че има стенописи от 6в. :)...не , че има значение:)))))))

...искам да те питам още нещо ...дали знаеш коя е църквата Св.Спас, намираща се югозападно от Петка Самарджийска..пак от 16 в.??

tonev
25-02-2007, 20:16
Здравей!! искам да те попитам дали ти е попадало нещо за света Петка Самарджийска! Пиша една работа и си търся всякаква информация за нея....ще ти бъда много благодарна :secret: :)

..а за Черепишкия манастир попа наистина беше убеден, че има стенописи от 6в. :)...не , че има значение:)))))))

...искам да те питам още нещо ...дали знаеш коя е църквата Св.Спас, намираща се югозападно от Петка Самарджийска..пак от 16 в.??
сега може да ме баннат и с право ама попита ли гугаля?
http://www.google.bg/search?hl=bg&q=%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0+%D0%9F%D0%B5%D1%8 2%D0%BA%D0%B0+%D0%A1%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B4 %D0%B6%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0&btnG=Google+%D1%82%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D 0%B5&meta=lr%3Dlang_bg
и попитаи културно, моля. а може ли да уточниш какво точно търсиш? може пък и да знаем нещо.
а за
църквата Св.Спас може би е лозенския манастир със същото име?

arhangel
08-03-2007, 20:18
15 век в наоса 17 век от външната страна ... имало е 3-ти притвор който е съборен

arhangel
08-03-2007, 20:22
И още малко Кремиковци :)

arhangel
09-03-2007, 17:59
Трикорабна триапсидна скъсена базилика.15.80 на 15.50 м.Първоначално не е имала притвор.Има 3 входа от запад.Най забележителното е наличието на синтрон в олтара.Приема се че строежът е от края на XII век.Във връзка с епископската катедра през XIII век се издигат още помещения и ограда.Стенописите се датират края на XII началото на XIII век.Това е останало намясто а останалите са из фондовете на археологическия музей в София криптата Ал Невски и НИМ

Thorn
10-03-2007, 19:35
Архангеле, само не ми казвай, че тези дни си бил по Софийско и не си се обадил!

Thorn
11-03-2007, 22:39
Да довършим за Кремиковския манастир.


Кремиковски манастир



Кремиковският манастир “Свети Георги Победоносец” е разположен в южните части на Стара планина над кв. “Кремиковци”, в местността “Градището”, където все още личат останки от древна крепост. Изграден е върху голяма полукръгла скалиста тераса, от която се открива чудна гледка към обширното Софийско поле и столицата. Кубетата на църквата и част от сградата се виждат от изходната магистрала на София за Варна.

Манастирът е построен по времето на един от последните български царе Иван Александър още през 14 век. Заедно с още десетки църкви и манастири в Стара планина и Витоша той е част от т.н. Софийска Света гора. През 1382 година София пада под турско владичество и манастирът е разрушен. Минават стотина години и през 1493 година знатният болярин Радивой с активното съдействие на Софийския митрополит Калевит възстановява малката църква “Свети Георги”. На няколко пъти тя е обновявана, укрепвана и изписвана. Запазена е до днес и е обявена за паметник на културата през 1969. Тя е малка, продълговата, безкуполна, с полуцилиндричен свод. Строена е от камък, малки тухлички и хоросан. Има основно помещение с олтар и предверие. На мястото на сегашното предверие вероятно е имало друго също с полуцилиндричен свод, но през 1503 година при земетресение покривът му е разрушен и е направен нов, двускатен. Специалистите предполагат, че от запад е имало още едно помещение, което е унищожено от пожар. Останали са само част от стенописите, които сега са от външната страна на западната стена. Стенописите в църквата са добре запазени, правени са през 15, 16 и 17 век.
В предверието, на северната стена са изписани образите на ктиторите на църквата – Радивой, неговата жена и двете му деца – Тодор и Драгана. Радивой държи в ръцете си макета на църквата, отбелязано е, че двете му деца са починали и вероятно в тяхна памет боляринът е възстановил църквата.

Пак в предверието на източната стена над входа е изписан Св. Георги на трон и сцени от мъченичествата и чудесата на светеца. Запазени са Пророк Илия, св. Георги на кон, Йоан Предтеча и сцени от живота на Богородица. За съжаление изображенията по свода в основното помещение са почти напълно унищожени, останали са само някои фрагменти.
Силно впечатление правят фигурите на Архангел Михаил с меч в ръката и на Константин и Елена.


На северната стена са изписани в пълно бойно снаряжение светците-войни Меркурий, Теодор Тирон, Теодор Стратилат и св. Димитър.

В нишата на южната стена до иконостасната преграда е запазено великолепно изображение на патрона на църквата - св. Георги на бял кон в борба с дракона.

Кремиковският манастир през вековете следва съдбата на жителите на Софийско. Има сведения за съществуването на дарителски надписи от 1611 г.(за изписването на второто предверие, което не е запазено), от 1667 (върху храмовата икона “Св. Георги”) и от 1799 с имената на дарителите – йеромонасите Христофор и Антоние. Манастирът е важен книжовен и културен център за населението от Софийско. През 16 век в килиите на манастира живее и работи поп Божко, който пише ”...Бързай, моя бедна душице! Бързай към знанието, към истината, към съвършенството”. Тук са се преписвали много богослужебни книги, а монасите са разбирали значението на манастира за опазване духовността на българите. Скоро след мъченическата смърт на св. Георги Софийски част от мощите му са пренесени и са се пазели в манастира, а по-късно са поставени в специално изработено сребърно ковчеже с надпис върху капака “Кремиковци, лето 1593, настоянием Теофана”, а отстрани на ковчежето – “Свети и многоцелебни мощи свети великомученика Георгия Нового, пострадавшего в Средец града болгарском. Соверших аз грешний Христо Димитров Куюмджи в лето 1804 више село Кремиковци при игумена Христофора.” В манастира те са се пазели повече от 300 години. Дървеният иконостас в малката църква е изработен през 17-18 век и е оценен като уникален паметник на културата. През 19 век реконструкциите в малката църква продължават. Украсените с резба тронове са изработени през 1814 година, а каменната настилка е поставена през 1824 г.

От манастирските сгради най-интересна е била едноетажната сграда на магерницата, строена през 17 век с останки от стара абсида и дървен изписан таван. За съжаление сградата е изгоряла през миналия век.

Както всички наши манастири, така и Кремиковският манастир е служил за убежище на родолюбиви българи през епохата на османското владичество. Тук се е укривал няколко дни вторият знаменосец от четата на Христо Ботев – Димитьр Стефанов - Казака от град Сливен. . След смъртта на Ботев и на първия знаменосец, знамето е отковано от дръжката си и по думите на Никола Обретенов “Сливенчето го запаса на кръста си и замина с Георги Апостолов из Балкана”. Димитър Казака е ранен, но успява заедно с други трима четници да се доберат до манастира, където магерът от Кремиковци Геко Палев го лекува и се грижи за тях няколко дни. Другите трима напускат манастира, остава само Димитър Казака.
За съжаление турците научават, че в манастира се крие четник и искат предаването му. За да запази манастира игуменът хаджи Авксентий го снабдява с храна и го провожда до хралупа в гората. След няколко дни потерите на Малич Байрактар го откриват. Измъчват го жестоко, изгарят знамето, което откриват на кръста му и зверски го съсичат. Убит е през 1876 г. и на мястото на гибелта му през 1912 година е изграден паметник, обявен за паметник на културата.

След освобождението на България през 1879 година в манастира пристигат двадесетина монахини бежанки от Малешевско, които допринасят за оживлението и популярността на манастира. По това време до западната стена на магерницата е построена сграда за игуменките. През 1897 година Иван Вазов посещава манастира и пише един прекрасен пътепис за него. За своя голяма изненада открива, че манастирът вече е женски. Посрещат го приветливо множество млади и по-възрастни монахини и игуменката – “благолепна старица с дълга броеница и очила, сладкодумна и с благ характер”. Вазов вижда хубава черква, сграда с чардак и килии за сестрите, станове за тъкане, а в обора - волове, коне и манастирски файтон, но най-главното – “уред, чистота и прибраност”. През 1901 година започва изграждането на нова голяма църква “Покров на Пресвета Богородица”. Тя е завършена през 1907 година. Иконостасът на голямата църква е с богато изработена дърворезба. Другите жилищни сгради са строени през трийсетте години на 20 век. До 1947 година в манастира живеят 32 монахини, занимаващи се със отглеждане на животни и земеделие. След това в сградите на манастира били настанени военни, а монахините били изпратени по други манастири. Осемнайсет години военните били тук. Замазани са с вар много от стенописите, част от сградите са унищожени от пожар, от библиотеката няма и следа. През шейсетте години на миналия век, военните си отиват и в манастира се връщат част от монахините. Една от тях била Иустина, която почти 60 години живеела и се грижила за манастира.
В Кремиковския манастир са се пазели много ценни реликви. Безспорно най-голям интерес буди Кремиковското евангелие. Това е ценен ръкопис, изписан по поръчка на Софийския митрополит Калевит през 1497 година. Подарено е от жителите на София Петко и Пейьо. То съдържа на 307 листа четирите евангелия. Изписано е много грижливо, с едър шрифт и красиви винетки и главни букви. Дълго време се ползва като богослужебно евангелие в Манастира. През 16 век му е направена сребърна обковка с позлата. На лицевата и на обратната страна е изобразена сцената Разпятието с фигурите на Христос, Богородица, Мария Магдалена, Йоан Богослов. Сега се съхранява в ЦИАМ в София.

На манастира принадлежат няколко интересни икони като “Христос Вседържител” от 15 век (сега в НХГ), “Св. Георги убива дракона” – икона от 17 век, съхранявана в НХГ, “Св. Йоан Кръстител” от 1595 година (сега в ДИМ в Москва), както и други икони от 18 и 19 век.

В наши дни манастирът е събуден за нов живот, реставрацията на стенописите в малката църква са започнали през 1980г. и с малки прекъсвания продължават до 2003 година. С много вещина и професионализъм екип под ръководството на Люба Красовска реставрира стенописите и иконите. По тях работят Замфир Петров, Георги Даскалов и др.

На мястото на старата изгоряла магерница със съдействието на Тихомир Григоров е построена нова с течаща вода и голямо зидано огнище. Пред манастира през 1994 година от районната администрация на Кремиковци е изградена чешма, а в двора на манастира са изработени и монтирани дървени маси и пейки, дар от социалдемократическата партия в “Подуяне”. Рудник “Кремиковци”, ЗСК и родолюбиви българи подпомагат манастира в поддържането му. Изработена е стабилна дървена врата, заздравени са и са измазани стените на старата сграда за монахините и на основната голяма сграда.


От 25 години за делата на манастира се грижи сестра Хеония. Двете църкви се поддържат много добре, а през лятото целият двор е потънал в цветя и зеленина. Сега манастирът е спокойно, красиво място, където човек може да се докосне до уникални произведения на изкуството, да почувства величието на българския дух, съхранил през вековете стремежа към любов, доброта, истина и съвършенство.

София, август 2004 Автор: Здравка Христова


Текстът е от този сайт - http://www.astro.bas.bg/~petrov/kremmanast.html


За да стигнете до манастира карате от Околовръстното по посока на Кремиковци. Има си табели на всеки завой, няма да го пропуснете. Минавате през невероятно грозния квартал Кремиковци и ще го видите в една прекрасна гора, която просто няма как да очаквате на това място.

Монахиня Хиония няма да ви пречи да снимате.



Ценна е старата църква. Стенописите са и много красиви, а и са важни за военната история. Интересен е Свети Георги в притвора, демонстриращ таранен удар с копието, Свети Георги над входа за наоса с характерен меч, Свети Георги в нишата на дясната стена на наоса с интересен доспех - може би нитован гамбезон, а може би бригантина и с интересна сабя. Както и светците воини на лявата стена и спящите стражи около гроба на Христос с кетъл шлемове.

http://bgphoto.net/photos/4586/o633092450788730000.jpg

Thorn
12-03-2007, 01:08
ПАРАКЛИС „СВЕТИ ЙОАН КРЪСТИТЕЛ” НАД ЯЗОВИР ПЧЕЛИНА

Параклисът е на изумително красиво място – на върха на висока скала, непосредствено до стръмния и скат към язовир „Пчелина”. Ама наистина е много красиво!

http://bgphoto.net/photos/4586/o633092489453417500.jpg

http://bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=4586&AlbumId=88502

Карате от Радомир за Кюстендил. След село Прибой завивате надясно към Поцърненци. В центъра има площад с магазин - зад магазина завивате наляво. Карате, стигате една махала, продължавате, стигате втора махала - Чифлика. Ще я познаете по чешмичката и паметника на малко площадче. Продължавате нагоре, пътят става макадам. На един скалист хълм над язовира ще видите и параклисчето. Като се качите ще ахнете - намира се на ръба на отвесен бряг високо над водите на язовир Пчелина. Божествена гледка!

Казва се Свети Йоан Кръстител, малък еднокорабен с покрив от каменни плочи. Цилиндричен свод, абсида, две певници в двете надлъжни стени.

Не знаех дали има стенописи, но за мое щастие открих такива - вероятно от 16 век. За съжаление са само частично запазени и покрити с вандалски надписи - от 50-70 години. Гадост!

Относително запазена е Богородица Оранта и стенописите в нишите.

Иконографската схема е традиционна - над вратата Успение, вляво от нея Константин и Елена, вдясно - Архангел Михаил. Надявах се да видя военни светци на лявата стена, но от тях няма и следа.

Абе идете и няма да съжалявате!

arhangel
13-03-2007, 18:24
Фреските от храма са в много лошо състояние.Това е всичко което можах да направя за да може да ги видим тук.

arhangel
13-03-2007, 18:52
Църквата "Св. Апостоли Петър и Павел" се намира в подножието на северния склон на хълма Царевец във Велико Търново.

По своя архитектурен план тя е едноапсидна, кръстокуполна църква. Наосът е разделен от два реда колони на три кораба. Подкуполният барабан се носи от втория чифт свободни колони. Капителите им са различно оформени и украсени с пластична и ажурна резба. Особеност в плана е издълженото източно рамо на кръста, което е свързано с появата на масивен, висок иконостас. В него се включва и предапсидното пространство. На изток църквата завършва с полукръгла апсида. Сводовете, покриващи четирите междурамия на кръст са полуцилиндрични и преминават в стените под тях. По същия начин е решен и притворът. Към притвора е добавен и екзонартекс, свързан с галерия от юг. Източният край на галерията е затворен от малко помещение (параклис), с вход към олтара. В Похвалното слово за св. Йоан Поливотски от Св Патриарх Евтимий има сведение, че Търновската църква "Св. Апостоли Петър и Павел", заедно с целия околeн манастир е изградена по поръка на съпругата на цар Иван Асен ІІ, царица Ана (1221-1237), която е наредила да бъдат пренесени там мощите на този светец. След падането на Търново под османско владичество в църквата "Св. Апостоли Петър и Павел" е преместена българската патриаршия. В нея около две години служил последният български патриарх Евтимий (до 1393 г.). Църквата функционира като митрополитски център и през Възраждането. Запазена е надгробната плоча на търновския митрополит Иларион Критски, за който е сигурно, че е погребан в храма.

Оцелелите до днес стенописи в църквата са от три различни периода. Първият живописен слой е представен от три образа, изписани в западната арка, между двете колони от север. Това са мъчениците от Едеса - Гурий, Самона и Авив. Този живописен слой се датира към средата на ХІІІ век.
В олтарната част са представени дяконите Димитриан, Роман, Филип и др. Над тези изображения са представени сцени, илюстриращи утринните неделни евангелия - "Жени мироносици", "Явявянето на Христос на Мария Магдалина" и "Явяването на Христос на Лука и Клеопа".
На южната стена е представена композицията Дейсис, а на западната - Успение Богородично.
От двете страни на входа към наоса са представени архангелите Михаил и Гавриил.

Впечатляващи са образите на светците-анахорети в притвора на църквата. Този втори живописен слой в стилово отношение има връзка с итало-критската художествена школа, идейно свързана и с униатския Фераро-Флорентински събор от 1439 година. Пропагандаторът на униатската идейна програма в Търново би могъл да бъде митрополитът на града Игнатий, който взел дейно участие по време на преговорите на събора. Надписите върху част от стенописите от този период са двуезични - български и гръцки.

Най-късно е стенописвана галерията от юг на църквата. По северната й стена е разположен стенописен календар за месеците януари, февруари, септември, ноември и декември. Фреските от галерията датират от ХVІ в.

В църквата са били съхранявали мощите на св. Йоан Поливотски, св. Михаил войн от Потука и на св. Йоан Рилски.

Църквата е архитектурно реставрирана през 1981 г., въз основа на снимки и рисунки по проект на арх. Б.Кузупов. Художествената реставрация е извършена от колектив, под ръководството на С.Русев.

Текст: Регионален исторически музей - Велико Търново
фото Иво Хаджимишев - интериор
отвън са мои

arhangel
13-03-2007, 18:56
още фрески в Св Св Петр и Павел във Велико Търново снимани от Иво Хаджимишев

arhangel
13-03-2007, 19:08
от тук:
http://www.veliko-tarnovo.net/index.php?page=dir&dir_id=1&subdir=2&content=45
Църква "Св. Георги"


Тази църква се намира под южния склон на хълма Трапезица, на десния бряг на р. Янтра. Тя е малка, еднокоробна, едноапсидна, с тесен притвор и полуцилиндричен свод. Над входа към притвора е запазен ктиторски надпис със следното съдържание: " Този божествен и пречист храм на светия преславен Великомъченик Георги Победоносец беше издигнат и украсен чрез общото дело и усърдната работа и различните жертви на знатния господин Параскев и Ирина, по време на архиепископа Гавриил през годината 7124 (1616). Беше започнат на 15 март и беше завършен на 20 май." Около 1685 г. църквата претърпява частично преустройство, при което се подновява иконостасът и иконите и се преизписва притворът. През ХІХ в. църквата е под покровителството на търновския табашки еснаф. Тук е заседавала лонджата на еснафа, до построяването на специална сграда.
Стенописната украса на църквата е частично запазена. На източната стена освен традиционната композиция Божествена литургия и "Поклонение на жертвата", предизвикват интерес сцените "Гостоприемството на Авраам", "Съшествие на св.Дух". Срещуположната западна стена също е изцяло покрита с живопис. В първия регистър са представени в цял ръст светци. Над тях е разположена традиционната сцена "Успение Богородично", "Апостолите пред гроба на Богородица", както и две сцени от цикъла Страсти Христови. Най-горе, в извивката на свода, е представена композицията "Тайвната вечеря". По северната стена са запазени образите, предимно на светци-войни в цял ръст, както и медальонни фризове с допоясни изображения на светци. По свода и южната стена стенописи не са запазени. В притвора на църквата се открояват сцените от цикъла Сътворение и голямата композиция Страшният съд върху източната му стена, както и сцени от цикъла с Христовите чудеса. Според последните изследвания тази живопис на църквата е работена от майстори, свързани с ателието на Пимен Зографски. Има следи от по-стара живопис, вероятно от средата на ХVІ в., но липсват цели изображения.
Архитектурната реставрация и консервацията на църквата е осъществена по проект на арх. Б.Кузупов. Художествената реставрация е извършена от колектив, под ръководството на Д.Пешев и С.Русев.


текст: Регионален исторически музей - Велико Търново

Thorn
14-03-2007, 01:19
В църквата Св Апостоли Петър и Павел във Велико Търново би трябвало да има и някакво подобно изображение на цар на трона и стража зад него. Много бих бил задължен ако някой го снима.

arhangel
14-03-2007, 12:06
В църквата Св Апостоли Петър и Павел във Велико Търново би трябвало да има и някакво подобно изображение на цар на трона и стража зад него. Много бих бил задължен ако някой го снима.

За да влезеш в църквата трябва да дадеш заявка предварително поне 1 ден че да се натуткат и намоткат защото екскурзовода "пътувал" чаааааак от музея ... :vsad:
Предложих да отида до музея да го взема и да го върна обратно после ама "така не можело" щото "как така" "то си има ред" ... и да дойда лятото най добре ... с една дума - чиба:whip:

За Св Георги "любезните" лелки бъркащи си в носа на будките за билети и на Царевец и на Св 40 Мъченици изобщо не знаеха отваря ли се и изобщо има ли някаква дори хипотетична възможност да се влезе вътре...опитвам се да ги разбера ... хората са си на работа рутината ги е омаломощила отвсякъде и е шокиращо да направят нещо нетипично за обикновен работен ден...нищо че са "екскурзоводи"...Сигурно и те ми се чудят как така не съм потънал в битовизми ами съм се дигнал от Варна и искам да ходя в разни там църкви...

Същата работа е и в Арбанаси.
Отварят Рождество Христово.....и толкова !
Ако си чел че има много църкви в Арбанаси които са уникални /те наистина са/ и се излъжеш да отидеш до там да ги разгледаш ще останеш изненадан че може да влезеш само в ЕДНА...евентуално ;)
Втората Св Архангели я отваряли само лятото и то .... ако има много групи с автобуси та да не могат да се натъпчат само в Рождество :lol:
Тогава с кански усилия някой изминава разстоянието от около 100 метра до другата църква и ако си с група с автобус може и да стане твоята работа...иначе НИ щЪт и да те чуят ... че сте 4 човека че искате беседа ....и т.н.
Пък не дай Боже да вляза ... като искам да снимам се почва някакъв кошмар който и мен много ме изморява да си призная.
Светкавиците вредели на стенописите ... ок ... аз снимам със статив и без светкавица както си трябва но това не е аргумент който да ги омилостиви ...съмнявам се че изобщо съзнават какво им говоря ... може би като извадиш фотоапарат до стенопис и той се разпада....
Светкавиците вредни а трусовете от багерите самосвалите фадромите и песента на кангото по цял ден са полееезнииии за стенописите ....
Най добре като има такса и си плащаш и си снимаш ... и всички доволни :)

Та искам да ти кажа че ако успея да вляза /аз ще успея де/ ще попитам за тази сцена и ако още я има и ако мога да се преборя по всякакъв начин с екскурзовода /такса почерпка добра воля и т.н./ ще ти го снимам стенописа с удоволствие :tup:.....между другото откъде знаеш за тази фреска ... източник има ли някъде да погледна ...моля :)

arhangel
14-03-2007, 14:44
Една панорамка на третия етаж от скалния манастир по поречието на Суха река при селата Балик и Ефрейтор Бакалово в Добруджа - Силистренско.
Местните го знаят под името Сандък кая други му викат Сандъкли маара
Преди да се стигне до него се минава през една скала голяма със странно издълбани в нея помещения.Носи името Монетарницата което от своя страна разпалва иманярски страсти щото наоколо всичко е надупчено от копачите.Качвам снимка и на нея.


... има по- нататък и още един който е най - голям ... викат му Гяур евлери /невернически жилища/обиталища/ ... до там не можах да стигна но обещавам да се поправя :)

arhangel
14-03-2007, 14:51
До с. Оногур Силистренско има малък язовир- т.н "Оногурски гьол" събиращ оскъдните вече води на Суха река.При язовира в около 50 метрова скала се наричана от местните "Шан кале" е прокопан тунел с дължина около 50 метра.В средата на тунела е изсечено овално помещение с два прозореца гледащи към реката.Прави впечатление че като се излезе от другата страна на тунела в скалите има следи от дупки вероятно за някакви дървени конструкции може би стълби или преградни стени на различни помещения.

ivan_kunchev
14-03-2007, 16:54
Да ви поздравя и аз за темата и за труда. Само да попитам в кой раздел са я разпределили, за да я следя, а и - тези снимки теглите ли ги, или обикаляте страната, за да ги правите? За „arhangel знам, че е второто, което вероятно е свързано с неговата професия, или някаква мисия (в случая едното не противоречи на другото), за което му заблазявам.
Поздрави!

Thorn
14-03-2007, 18:27
Обикалям и снимам. Когато ползвам чужди снимки отбелязвам това.

tonev
15-03-2007, 09:33
Трявна - св. Архангел Михаил средновековна ли е?

Църква “Св. Архангел Михаил” е най-старата църква и паметник на културата с национално значение, датиращ още от Средновековието. Дърворезбованият иконостас е дело на тревненските майстори – Папа Витан, Симеон Коев, Дядо Дончо и др. Владишкият трон е един от образците на тревненското резбарско изкуство. В църквата се съхранява и "Царския кръст", направен от чемширово дърво, върху което са резбовани 12 евангелски сюжета.

pchelichka
16-03-2007, 17:43
Има една църква в село Долно Луково - Ивайловградско, строена около 1806 - не знам дали някой вече я е споменал - имам снимки някъде и ако смятате, че влиза в списъка мога да ги постна.
Интересен беше дърворезбования олтар вътре - някакъв професор от Художествената Академия в София се интересуваше доста от него.
Освен това на едната стена имаше любопитна фреска - един китаец с триъгълна шапка и някакви други люде около него.
пак казвам ще постна снимки само ако има интерес, не искам да задръствам форума. А може някой вече да я е виждал и снимал???

Thorn
16-03-2007, 17:55
И църквата в Трявна и тази в Ивайловград излизат извън рамките на средновековието. Нека се ограничим със 17 век. А за възрожденските църкви ако искаш може да се направи отделна тема.

tonev
01-04-2007, 06:12
И църквата в Трявна и тази в Ивайловград излизат извън рамките на средновековието. Нека се ограничим със 17 век. А за възрожденските църкви ако искаш може да се направи отделна тема.
а тази в трявна от кога е? имаш ли по точна датировка. щото на саита на тревненци пише "средновековна", което обаче е мноого разтегливо понятие. извиняваи че ти оспамвам темата. :1087:
пп. темата за възрожденските би станала бая дебела. и все ще има обидени че тяхното село не е вписано. ;)

tonev
07-04-2007, 01:33
малко по темата от в. сега - за църквите в западните покраинини http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2610&sectionid=30&id=0006601

Thorn
09-04-2007, 02:20
Тържишки /Струпецки манастир/ ПРОРОК ИЛИЯ


Сигурно десет пъти мимоходом бях чел за този манастир и съм забелязвал само, че е строен през 19 век - т.е. не особено интересен за мен. И на единайстия път се плеснах по челото :1087: и обърнах внимание, че всъщност в двора му има средновековна църква със стенописи!

Така, че днес отидох там и я видях и заснех.

Намира се на около 20 км. от Мездра и съвсем близо до Роман, а по-точно до село Струпец. На едно хълмче южно от Искър, но не на самия бряг. Беше празник, Великден, слънчево време. В двора на едно високо дърво вързана люлка, деца и момичета се люлеят, семейства гуляят, шум, врява, бира в коритото на старинната чешма /1862/. Изобщо вглъбена и аскетична манастирска атмосфера, далеч от земната суета :)

Има внушително триетажно жилищно крило, строено през 19 век и сериозно реставрирано /чети достроявано/ след пожар в края на 20 век. Обширен зелен двор с дървета и пейки и две църкви една до друга - старата и някаква нова, построена през последните години. Впрочем тя не е чак толкова лоша, колкото се опасявах. За сметка на това над вратата на манастира са вдигнали невероятно грозно бетонно съоръжение :(

Ценното е старинната църква в центъра на двора, която възстановителят на манастира Димитраки Хаджитошев през 1824 бил НАМЕРИЛ? изоставена!

Много малка е, еднокрабна, едноабсидна, с полуцилиндричен покрит с каменни плочи свод. Съжалявам, че не можах да направя добри снимки - някаква кака напираше да заключва вратата с огромен железен ключ и се наложи да бързам. Съдейки по стила на стенописите и по архитектурата на самата църква - 17 век, може би първата половина. Лично на мен ми напомняха на онези от Карлуково и от църквите в Бобощево от същия период. Иначе на някои им напомняли на далеч по-ранни образци - още от 14 век. Според мен си въобразяват.
От едната страна има три контрафорса, които въпреки старинния си вид са едва от 1927 г.

http://bgphoto.net/Image.aspx?PhotoId=4422378

Thorn
10-04-2007, 00:15
и ето галерията със снимките

http://bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=4586&AlbumId=90569

Thorn
11-04-2007, 17:15
а тази в трявна от кога е? имаш ли по точна датировка. щото на саита на тревненци пише "средновековна", което обаче е мноого разтегливо понятие. извиняваи че ти оспамвам темата. :1087:
пп. темата за възрожденските би станала бая дебела. и все ще има обидени че тяхното село не е вписано. ;)

Уж тревненската църква била от времето на цар Калоян, ама после се оказа, че не тази сегашната, а тази дето някога била на нейно място. Ами то половината съвременни църкви , че и джамии са върху останките на средновековни, а те пък са често и върху антични развалини.

Сегашната тревненска църква е от Възраждането - доколкото си спомням от 18 век, но не ми се рови.

tonev
11-04-2007, 23:19
Уж тревненската църква била от времето на цар Калоян, ама после се оказа, че не тази сегашната, а тази дето някога била на нейно място. Ами то половината съвременни църкви , че и джамии са върху останките на средновековни, а те пък са често и върху антични развалини.

Сегашната тревненска църква е от Възраждането - доколкото си спомням от 18 век, но не ми се рови.
нужно уточнение. благодаря.

Thorn
12-04-2007, 15:46
А специално тревненската църква Архангел Михаил е била разрушена от кърджалиите през 18 век. Дали преди това е била средновековна и дали наистина е била от 13 век – не знам. Сегашната църква е от 1819 г.

Thorn
20-04-2007, 16:15
ЦЪРКВА СВ. ГЕОРГИ СЕЛО СТУДЕНА

Малка селска църквица в пернишкото село Студена. Видимо от 16-17 век. Има фрески по традиционна иконографска схема /Архангел Михаил отляво на вратата, Константин и Елена отдясно, Оранта в абсидата и т.н./. Фреските и те са някъде от това време. За съжаление от тях не е оцеляло много. Поне е реставрирано и поне видимо това което е на стената скоро няма да падне. Каменна, еднокорабна, едноабсидна, две малки ниши-певници, полуцилиндричен свод, покрив от каменни цикли. При строежа са ползвани и антични фрагменти. Интересното е, че не видях и следа от образ на свети Георги. :(


http://bgphoto.net/photos/4586/o633126784877968750.jpg

тук има по-подробна фотогалерия

http://bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=4586&AlbumId=91307

танкиста от Харков
04-05-2007, 22:08
:rock: Търся планове на български средновековни църкви и параклиси от несебъската школа. Интересуват ме и някой строителни похвати от 14 в., използвани при строежа им, като нашия вариант на opus mikstum със сантрачната система. Има ли запазени планове или схеми на конструкцията на покрива и евентуално на куполи и др. строителни елементи.
Ако някой има такава специализирана информация, ще му бъда много благодарен. :fahr39:

танкиста от Харков
26-05-2007, 13:29
Никой ли не може да помогне???
Доста време мина и не виждам някакво развитие.

Вероятно темата не е позната на нашите Форумци!?! :fahr39:

arhangel
27-05-2007, 18:56
Никой ли не може да помогне???
Доста време мина и не виждам някакво развитие.

Вероятно темата не е позната на нашите Форумци!?! :fahr39:

Има една книга "Архитектурно изкуство на старите българи" том 1 Средновековие
Там съм срещал неща които може и да представляват интерес за теб в тази насока

AYB
27-05-2007, 20:16
Ако качите планове по тях мога да направя 3D модел на някоя църква. Стига да искате де...

танкиста от Харков
28-05-2007, 12:16
:rock: Благодаря за информацията. План на параклиса ще мога да кача след няколко дни, защото нямам готов. :1087:
Има една църквичка в Несебър в близост до Митрополията. Всъщност стоят само основите, но идеята ми е по нейните основи да се надгради нещо, което малко от малко отговаря на действителния и някогашен облик.
Благодаря за желанието за помощ и възможностите за 3D !!! :fahr39:

Thorn
28-05-2007, 18:27
Планове можем да намерим за много църкви

arhangel
19-06-2007, 15:35
Снимката ми попадна отнякъде не си спомням откъде ... извинявам се на автора ако си я познае моля нека качи информация коя от скалните църкви е в района ... На мен ми прилича на нещо като постница може би на манастира дето в момента е на територията на психиатрията там ... Аз лично съм чувал за Св Марина Св Безсребърници /ако не се лъжа/ и скален манастир Св Глигора със стенописи част от които свалени и съхранявани в НИМ или Археологическия музей а останалите фрагменти силно увредени от "поклонници" .... За Св Марина скоро получих вести че е в процес на реставрация на будителски начала от частно лице .... пожелавам му успех и му стискам палци за дързостта и предприемчивостта !

Thorn
19-06-2007, 16:50
"реставрацията" от частно лице, освен че е незаконна /за такова нещо си има НИПК/ ми е много притеснителна. С голяма степен на вероятност "частното лице" ще съсипе паметника.

arhangel
19-06-2007, 17:05
"реставрацията" от частно лице, освен че е незаконна /за такова нещо си има НИПК/ ми е много притеснителна. С голяма степен на вероятност "частното лице" ще съсипе паметника.

То под контрола и със ангажимента на на НИПК се правела цялата работа ... човека само финансирал ...

Thorn
19-06-2007, 17:16
Обаждаш се когато имаш време и отиваме да ги снимаме. Света Марина е точно под скалния дом и уж се вижда от двора на лудницата, но аз нищо не видях колкото и да ми я сочеха. Може би ми трябваше бинокъл. Глигора е далече, ходи се пеша около 2 километра и май ще трябва мачете.

Между другото - официално запитване към Гладиатор. Можеш ли да уредиш да снимаме търновските средновековни църкви, особено св. Павел.

Thorn
08-07-2007, 23:22
Църква Свети Никола село Марица

Село Марица е на 3 км източно от Боровец. Църквата има запазени стенописи от 16 век. Има и притвор от 19 век, също със стенописи.

Реставрирана е доста добре, но после е обирана и сега на иконостаса няма икони.

За да я видите идете до новата църква и се обадете на свещеника, който живее в двора и. Той е много любезен - дойде с нас и даже лично предложи да снимаме. :tup:

Thorn
08-07-2007, 23:36
http://www.seebg.net/CSvetiNikolaiDB/ - ето една хубава галерия за църквата

arhangel
09-07-2007, 17:11
Малък комплекс от църква и три други помещения.Част от средновековния скален манастирски комплекс при Иваново - Русенско.Намира се на около 100 метра от Кръщялнята.Църквата е малка по скоро параклис.Местността я наричат Господев дол може би зарази изображението на входа на параклиса на Бог Отец По Стар От Дните. В рамката на изображението е издраскан надписа на Иво граматик който дошъл от Романия /Тракия/ през 1322 год в дните когато погина цар Георги /Георги Тертер II/

arhangel
09-07-2007, 17:14
още малко от Господев Дол

arhangel
10-07-2007, 12:49
Последният най - източният от скалните манастирски комплекси в местността Писмата край с. Иваново - Русенско.Помещенията в скалите са разпределени на 5 нива.Фреската "Съшествие на Св Дух над Апостолите е от началото на 15 век останалите стенописи са от 14 век.
Интересна е ктиторската сцена на която жена в монашеско облекло поднася макета на църквата на двама светци /единият от които силно повреден/ но идентифицирани като Св Св Теодор Тирон и Теодор Стратилат /Ст.Йорданов /.....според автора ктиторката е Теодора - първата жена на цар Йоан Александър.
Стенописна украса е имало и на тавана.Сега фрагментите са свалени и се пазят в музея в Русе.
Има някакъв опит за реставрация ... не знам от кога е ...

arhangel
10-07-2007, 14:32
От комплекса най запазен е параклиса Св Архангел Михаил.Ктиторската сцена показва Арх.Михаил държащ макета на църквата а до него са били две фигури като от едната стои нимбът и Христос поставящ корона на главата му .... останките от надпис до короната гласящ ..."всем блгаром..." подсказва че изобразеният ктитор е цар а до него е била царицата.
Според Мавродинова през първата половина от от царуването си Йоан Асен II започва да се титлува цар всем блгаром и нееднократно е обдарявал обители и строежи посветени на предводителя на небесното войнство .Според авторката Затрупаната църква и в частност параклиса е бил посветен на архистратега и с него се поставя началото на манастира Св Архангел Михаил създаден от патриарх Йоаким I /1236-1246/ със средствата на Йоан Асен II който според житието на патриарха го посетил в началото на царуването си в обиталището му над с.Красен /където заедно с учениците си Диомид Атанасий и Теодосий изсичат в скалите малката църква Преображение/ защото бил чул и се бил впечатлил от постническите му добродетели .Царят дал "много злато" с което Йоаким наема много работници и създава скален манастир на името на великия архистратиг Михаил.Там се споменавало че манастира още съществувал в 14 век.
Според Л. Мавродинова и Е. Бакалова ктиторския портрет категорично е на Йоан Асен II а името на параклиса е Св Архангел Михаил и заради голямата сцена Събор на Архангелите която още се нарича Събор на архистратига Михаил и всички Безплътни Сили.Освен това чудесата на архангела са били изобразени и на падналия таван на църквата който се пази в музея в Русе
Още снимки съм качвал по напред в темата там я има и сцената Събор на Архангелите.

Thorn
10-07-2007, 16:13
всички Безпътни Сили

Звучи готино, но сигурно са обикновени и скучни безпЛътни :mhehe:

arhangel
10-07-2007, 17:02
Звучи готино, но сигурно са обикновени и скучни безпЛътни

:tup::1087::argh::evil::whip::kill_myse:tdown:vsad :

arhangel
17-07-2007, 17:16
Под крепостта Червен в подножието на скалния венец западно от средновековния град на отсрещните скали е изградена църква.Половината от храма е издълбан в скалата вероятно след разширяване на скална ниша а другата половина е била с едноскатен покрив с дървена конструкция като южния зид е бил с каменен градеж.Пода на храма е изравняван и до него водят няколко каменни стъпала.В притвора са изсечени няколко гробни камери.Стенописите са с гръцки надписи и са доста зле съхранени ...

arhangel
17-07-2007, 17:44
До църквата се стига трудно ... аз додрапах с помоща на мачете което ентусиаста който беше с мен предвидливо беше взел за да прокарва просека сред гъсталака :)
Не съм срещал информация за тази църква никъде ... Ако това е т.н. църква 11 за нея в книгата "Православните църкви в Българското средновековие" пише че стенописите се датират в началото на 14 век /от Д.Косева / а интересното е че се среща на два пъти сюжета Св Йоан Кръстител в интерпретация с крила като ангел - изключително рядко по съдържание и типология иконографско изображение изглежда свързано с нова литургична интерпретация на култа към него съдейки по надписите в текста който е на свитъка в ръцете му....

Thorn
17-07-2007, 21:37
какво богатство е загинало! там е било като в кападокия!

Sir Gray
17-07-2007, 23:08
Уф, такъв материал е просто грехота да се похабява в един форум. Хайде де, толкова хора имаме тук, мислете, как да оползотворим невероятната работа на архангел и Торн?

Thorn
18-07-2007, 00:17
БЕЛЬОВА ЦЪРКВА РОЖДЕСТВО БОГОРОДИЧНО САМОКОВ

Църквата се намира малко извън Самоков на изхода към Боровец. Пред нея има табела, че е от 12 век, но дори и да е имало църква на същото място тогава, то тя не е тази, която виждаме сега.

Сегашната според легендите е построена от някой си Бельо, може би още от преди турците да дойдат. И за нея има легенда, както и за други църкви, че е била заровена през 15? или 17? век за да я скрият.

Ценното са стенописите от 16 или 17 век. За съжаление тя е претърпяла голям ремонт и реконструкция през 19 век и освен, че е построен непропорционален портик отпред, Никола Образописов е покрил стенописите с посредствените си творби. При реставрациите те са разкрити на някои места.

Посрещна ни един много недружелюбен реставратор и затова има малко снимки.

о

arhangel
18-07-2007, 16:01
Възниква през 60 - те години на 14 век и е последният етап от разширението на манастира при Иваново.Църквата предполагаемо посветена на Богородица е едно от най - големите в цялото Поломие и се съснои от притвор наос и прилепен от север параклис.Олтарната преграда вероятно е била дървена.Стенописната украса е запазена повече отколкото в другите скални църкви в манастира.

arhangel
18-07-2007, 16:07
Стенописите по тавана са изцяло съхранени като 5 от тях са посветени на Страстите Христови.На сцената с Последната Вечера интересното е че христос е изобразен не в средата а най вляво....

arhangel
18-07-2007, 16:12
Композицията представлява цар Йоан Александър и фрагменти от изображението на царица Теодора с нимбове като монарха има голяма корона на главата си.Царят държи изображение на скалата и църквата поместена в скалния отломък които поднасят на седящата до тях Богородица Оранта /Пътеводителка/.

arhangel
24-07-2007, 14:09
Посветен вероятно на Св Герасим Йордански защото всички стенописи възпроизвеждат сцени от неговото житие.Фреските показват живота в пустинята както и Йерусалим увенчан с кули и по средата храма на гроба Господен.Самият Герасим Йордански е изобразен яздещ лъв.

Thorn
23-08-2007, 22:31
Миналата седмица успях да снимам Свети Петър и Павел в Търново. Понеже статия вече има, пускам само снимки.

За съжаление стенописът, когото търсех, липсваше. Пазачката не знаеще нищо за него. Подозирам, че е погинал при земетресението през 1913. Жалко.

Thorn
23-08-2007, 22:37
още

Thorn
23-08-2007, 23:41
Същото за Свети Георги, която е от другата страна на реката в подножието на Трапезица. За съжаление снимките не са добри.

Thorn
23-08-2007, 23:45
още

Gil-Galadh
26-08-2007, 01:03
Thorn,случайно да имаш по-детайлна снимка на вселенския съобр дето е от "Св. Петър и Павел",или поне с по-висока резолюция?

Thorn
26-08-2007, 02:50
Имам снимка с по-голяма резолюция, но не е онзи стенопис.

Gil-Galadh
26-08-2007, 19:56
Язък...абе и така ще с еоправя...а стенописите са от 14-ти век,нали?

tonev
26-08-2007, 20:03
дали наистина короните на нашите владетели са изглеждали така? или просто са плод на канона?

Thorn
26-08-2007, 20:49
Язък...абе и така ще с еоправя...а стенописите са от 14-ти век,нали?

Повечето са от 15 век, а 6 -ия вселенски събор е по-късен - 16 или 17 век

Thorn
31-08-2007, 00:43
Бях подготвил обширен предговор към този списък, но някакъв компютърен проблем го затри.

Както и да е - това са практически всички църкви, от които са останали нещо повече от развалини.
Остават още доста невключени скални манастири, но те са стотици. Може би трябва специално да се споменат Костадиновия краи Шумен и Албутинския край Видин. Но може би има и по-интерсни от тях.


Списъкът:


Благоевградска област

1. Свети Теодор Тирон Добърско – 17 век
2. Роженски манастир Рождество Богородично – 16 век
3. Свети Николай Мелник -12 век
4. Света Богородица Спилеотиса Мелник – 13 век


Бургаска област

1. Света София /Старата митрополия/ Несебър – 6 век
2. Света Богородица Елеуса Несебър – 6 век
3. Свети Йоан Кръстител Несебър - 11 век
4. Свети Стефан Несебър - 11 век, стенописи 1599
5. Свети Теодор Несебър- 13 век
6. Света Параскева Несебър - 13-14 век
7. Свети Архангели Михаил и Гавриил Несебър -13-14 век
8. Христос Пантократор Несебър – 13-14 век
9. Свети Йоан Алитургетос Несебър – 14 век
10. Свети Спас Несебър – 17 век
11. Свети Климент Несебър – 17 век


Варненска област

1. Аладжа манастир Златни пясъци - ? век
2. Свети Теодор Провадия – 15-16 век
3. Успение Богородично Варна - 17 век


Великотърновска област

1. Свети Петър и Павел Велико Търново -13 век, стенописи основно 15 век
2. Свети Георги Велико Търново 17 век
3. Свети 40 мъченици Велико Търново - 13 век, но твърде реставрирана
4. Свети Димитър Велико Търново 13 век /фактически само източната фасада/
5. Църквите на Трапезица – в различна степен на запазеност
6. Килифаревски манастир Килифарево – 14 век олтарната част
7. Горско ново село – 13-14 век


Видинска област

1. Раковишки манастир Света Троица. Стара е църквата - ? век
2. Света Петка Видин – 17 век
3. Свети Панталеймон Видин – 17 век
4. Света Параскева Горни Лом- 14 век
5. Свети Йоан Кръстител Върбово - ?век



Врачанска област

1. манастир Свети Йоан Пусти 16 век
2. манастир Успение БогородичноЧерепиш - 16 век
3. средновековна църква Лютиброд – 12-14 век
4. Свети Никола Долна Кремена-17 ? Век
5. Свети Никола Царевец – 17 век
6. манастир Свети Архангел Михаил Долна Бешовица - 17 век
7. манастир Свети пророк Илия Струпец – 16 век



Кюстендилска област

1. Свети Георги Кюстендил – 11-12 век
2. Свети Димитър Бобошево – 15 век
3. Свети Теодор Бобошево – 12 век
4. Свети Илия Бобошево -17 век
5. Свети Атанасий Бобошево-17 век
6. Свети Архангел Михаил Горановци -16 век
7. Света Петка Вуково -16 век
8. Свети Архангел Михаил Рила -11 век
9. Свети Никола Сапарева баня -12 век
10. Мърводол
11. Успение Боогородично Раждавица - 14 век
12. Свети Йоан Пастух -16 век
13. Преображение господне -Хрельовата кула на Рилския манастир -14 век
14. Свети Петър и Павел - Метох Орлица- 15 век
15. скит Свети Лука – средновековен параклис е вграден в църква от 18 век
16. запазена абсидната стена на средновековна църква Сапаревo - 14 век
17. Свети Никола Вуково - 16-17 век



Кърджалийска област

1. Свети Йоан Предтеча



Ловешка област

1. Манастир Успение Богородично Карлуково -17 век
2. Света Марина – скална църква Карлуково -14 век
3. Свети Григорий /Глигора/ -скална църква Карлуково - 14 век
4. Свети безсребърници Козма и Дамян - скална църква Карлуково - ? век


Монтанска област

1. Свети Никола Долна Вереница – 16 век
2. Свето Възнесение Чипровци – 17 век


Пазарджишка област

1. Свети Димитър Паталеница – 12 век
2. Беловска базилика – Белово – 6 век


Пернишка област

1. манастир Свети Йоан Богослов Земен - 14 век
2. Параклис Свети Йоан Богослов над язовир Пчелина Поцърненци – 16 век
3. Свети Георги Студена – 16 век
4. манастир Свети Никола Пещера /Мрачки/- 14 век олтарната част е от тогава
5. Света Петка Радибош – 16 век
6. Света Петка Радибош – 16 век
7. Света Богородица Прибой – 16 век
8. Света Петка Чуковец – 16 век ?
9. Света Троица Чуковец- 16 век ?
10. Свети Петър Гребен – идея нямам къде е това
11. Света Петка Долни Романци - 16 век
12. Свети Николай Долни Романци - 16 век
13. Ранинско църкве Чепино – 16 век ?
14. манастир Свети 40 мъченици Лева река 15-16 век
15. Света Петка Пенкьовци - 15-16 век /стенописи 19 век/
16. Манастир Архангел Михаил Трън – 14 век
17. Манастир Свети Никола Ребро – 17 век
18. Света Богородица Долна Диканя – 16-17 век
19. Света Петка Брезник - 16 век
20. Билински манастир – 16 век
21. Света Богородица Перник, кв. Църква
22. манастир Свети Дух Косача – 17 век
23. Свети Никола Рани луг – 17 век
24. Скална църква Света Петка край Трън
25. Мисловщицки манастир Велиново - 16-17 век



Плевенска област

1. Свети Петър и Павел Никопол -13-14 век




Пловдивска област

1. Свети Йоан Предтеча Асеновград -13-14 век
2. Света Богородица – Асеновград – 13 век
3. Бачковски манастир Успение Богородично – костница -11-12 век
4. Бачковски манастир Успение Богородично – църква -17 век
5. Бачковски манастир Успение Богородично трапезария -17 век
6. Белочерковски манастир – абсидата е от 11-14 век
7. Червената църква Перушица -5-6 век
8. Манастир Св. Козма и Дамян Куклен 15 век




Русенска област

1. Скална църква Москов дол Червен – 13-14 век
2. Света Богородица Скална църква Иваново– 13-14 век
3. Свети Архангел Михаил /Затрупаната църква/ скална Иваново 13-14 век
4. Свети Теодор /Съборената църква/ скална Иваново – 13-14 век
5. Берберницата скална Иваново – 13-14 век
6. Кръщялната скална Иваново – 13-14 век
7. Господев дол скална Иваново 13-14 век



София град

1. Света София – 6 век
2. Свети Георги – 4 век
3. Света Петка Самарджийска – 16 век
4. Света Петка в митрополията – стенописни фрагменти от 16 век
5. Свети Панталеймон Бояна -13 век
6. Манастир Свети Георги Кремиковци - 15 век
7. Манастир Успение Богородично Драгалевци - 15 век
8. манастир Свети пророк Илия Илиянци 14 век, стенописи от 16-17 век
9. манастир Свети Никола Сеславци - 17 век
10. манастир Свети Йоан Рилски Курило /квартал на Нови Искър/ – 16 век
11. манастир Свети Димитър Подгумер 16 век
12. манастир Успение Богородично Искрец – 17 век



Софийска област

1. Свети Никола Калотина – 14 век
2. Свети Петър Беренде – 13-14 век
3. Свети Никола Марица – 16 век
4. Свети Илия /Белъова църква/ Самоков – стенописи 16 век
5. Свети Никола Туден 1400 г.
6. манастир Успение Богородично Елешница – 16 век
7. манастир Свети Спас Алино 17 век
8. Свети Никола Гинци – 11-14 век, стенописи 17 век
9. Свети Никола Губеш – 15-17 век ?
10. Света Троица Губеш 1411 ?
11. манастир Свети Никола Мало Малово – 16 век
12. Въведение Богородично скален манастир Разбоище – 16 век
13. Света Петка Своге – 14 век
14. църква в местността Кирик Своге – 17 век
15. Свети Илия - Еленска базилика Пирдоп – 5-6 век



Хасковска област

1. Скална църква при Маточина – 10 век
2. Скална църква при Михалич – 10 век

arhangel
31-08-2007, 11:28
Може ли да правим допълнения извинете ;)

Thorn
31-08-2007, 12:05
Ако искаш ги прави, ако искаш ми ги прати да ги добавя направо в готовия списък.

Thorn
05-09-2007, 12:18
Позор!!!!!!

http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board=pravoslavie&Number=1947779913&page=0&view=collapsed&sb=5&vc=1

Ей заради такива случки започнах всичко това. Паметниците са оцелели стотици години и изчезват в наши дни!

arhangel
11-09-2007, 17:20
Св Илия.
Манастирският двор е ограден отвсякъде с каменни стени (дебели 1,60 м), като на ъглите са разположени почти еднакви правоъгълни отбранителни кули (7,30х5,90 м).
До бойната платформа се е стигало по каменни стълби. Черквата - голяма трикорабна базилика (30,50х17,00 м) е триапсидна, с притвор, дяконикон, протезис, а до южната й страна е долепен баптистерий (кръщелна).

Sir Gray
11-09-2007, 18:52
Извинявайте че се намесвам, ама манастир с бойни отбранителни кули? Яко

arhangel
11-09-2007, 19:22
Извинявайте че се намесвам, ама манастир с бойни отбранителни кули?

Защо се извинявате Сър , намесвайте се :trink39:

Повечето средновековни манастири за които се сещам са всичките оградени със стени и бойни кули....е ... като изключим обителите в скалите може би ,но рядко има някой да не е укрепен ... да вземем например Йоан Предтеча в Кърджали /Имам снимки тук но качвам още 2 ,на тях може да се видят кулите/ ,или Св 40 Мъченици ... вече на по - късните кулите са по-малко но пък започват да строят донжони /т.н. Атонски тип там може да се видят наживо / ... такъв е бил Килифаревския манастир /сега само руини не е реставрирано нищо / ,или пък Рилския /Хрельовата кула/

Thorn
11-09-2007, 22:34
Еленската базилика се намира западно от Пирдоп, има си табела. Една красива полянка вдясно от пътя, внимавайте да не я пропуснете между дърветата, че аз отначало я пропуснах.


ЕЛЕНСКИ “СВ. ПРОРОК ИЛИЯ" (наричан още - Еленската базилика) Местност, отстояние и посока от населено място: манастир на десния бряг на Еленска р., в южните склонове на Златишко-Тетевенска пл. от Средна Стара пл., на ок. 3 км З от с. Антон и на ок. 5 км СИ от гр. Пирдоп

Историческо развитие и сегашно състояние: основан е в края на V-края на VІ в., а е опустошен по време на турското робство. През 1913 г. са проведени първите археологически разкопки. Понастоящем са запазени внушителни развалини с височина до 8,50 м

Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: манастирският двор е ограден отвсякъде с каменни стени (дебели 1,60 м), като на ъглите са разположени почти еднакви правоъгълни отбранителни кули (7,30х5,90 м). Черквата - голяма трикорабна базилика (30,50х17,00 м) е триапсидна, с притвор, дяконикон, протезис, а до южната й страна е долепен баптистерий (кръщелна). Според едно предание в Еленския манастир е прекарал последните си дни Св. Патриарх Евтимий. Обявен паметник на културата

Sir Gray
12-09-2007, 10:41
То наистина средновековните манастири са били масивно нещо, но ми се стори интересно, че дори си има и откровено бойни кули :). И на запад стените са масивни, почти крепостни, но май не се сещам за очевидни бойни фортификации. Отец Тък ряпа да яде, нашите крепости си строят :D

Thorn
12-09-2007, 11:38
Абсолютно си е стена с кули, пи това запазена до около 2 метра височина.

Хана
12-09-2007, 16:26
И на това чудно нещо са му сложили този безумен надпис :x

http://imagesfrombulgaria.com/d/35637-4/P1080733.JPG

Guy de Mont Ferrand
12-09-2007, 23:19
Чист вандализъм...Интересно е и какъв е смисълът да слагат под надписа на кирилица и такъв на латиница, но пак на български? :sm186: Поне да беше на английски нещо, да се информират туристите...

Thorn
13-09-2007, 01:05
eee, то този надпис е прочут! :rock:

gollum
13-09-2007, 10:48
Дали си спомняте, но навремето (а това и сега се случва) повечето надписи на латиница бяха всъщност на маймуница (т.е. на български, но написано с латински букви). Явно някой чиновник навремето е решил, че единствената причина чужденците да не разбират езика ни е това, че не владеят кирилицата.

pnp5q
13-09-2007, 13:20
... и не е уникален - освен може би с това, че е издълбан на мрамор. На завоя към пряката за средновековна крепост Червен има една ръждива вече табела с надпис на български - и на латиница... Впрочем, тези дни мярнах новина за проект `Читаема България` или нещо подобно, който предвижда дву-азбучни табели - само че не разбрах пак ли ще са от този тип.

джони
14-09-2007, 13:28
По повод манастирите с отбранителни съръжения, съм виждал такава базилика с две огромни кръгли кули на един км. северно от с. Караново Ново Загорско. А Голямата базилика край Плиска от кое време е, или може би не съм я видял в списъка?

Thorn
14-09-2007, 15:04
Голямата базилика в Плиска е строена през 80-те години на 20-ти век

arhangel
15-09-2007, 13:03
В Роженския манастир датирани с надпис стенописи от 1597 год. са запазени на фасадата на манастирската църква в надвратните ниши на западната и южната стена.В наоса на храма стенописна украса от 1597 год има 8 оцелели изображения в дебелините на прозорците по южната и северната стена.
Стенописите в притвора на храма са изпълнени от четирима зографи и са запазени изцяло в първоначалния си вид.Те не са датирани с ктиторски надпис но ако се има предвид че е малко вероятно изписването на надвратните ниши на южната и западната фасада през 1597 год. да е станало преди изписването на притвора то може да се предположи че четвъртия майстор е завършил стенописния ансамбъл в притвора през същата 1597 год. най късно ,а останалите трима са работили там вероятно през третата четвърт на 16 век.

В трапезарията на манастира са запазени фрагменти от стенописната украса датирани също към 16 век

На южната стена на манастирската църква през 1611 год. са изписани още 2 внушителни композиции Лествицата на Св Йоан Лествичник и Страшният Съд.

Костницата на манастира е разположена на около 50 метра от северното крило и представлява с нищо незабележима сграда.Състои се от 2 етажа горен като параклис и долен където са костите на починалите монаси.Параклиса посветен на Св Йоан Кръстител и е покрит със стенописна украса от 1662 година. датирана с ктиторски надпис.

arhangel
15-09-2007, 14:00
Притвор и външна фасада 16 век

arhangel
15-09-2007, 14:06
Параклиса Св Йоан Предтеча на втория етаж на костницата към манастира 1662 год.

Ктиторския надпис гласи:
..."Въздигна се и се изписа този божествен и всепочитан храм на светия и славен пророк предтеча и кръстител Йоан с разходи на всепреподобния и най-благочестивия от йеромонасите и протосингел господин Теодосий.През архиерейството на всесвещения и най - музикален митрополит на Мелник господин господин Силвестър.Години от Христа 1662 в месец юли на 10 - ти"....

Thorn
24-09-2007, 00:12
Впечатления от Иваново

Резерватът Иваново е на около 4 км от самото село в живописна местност с меандрите на Русенски Лом. Има екскурзоводи и охрана, естествено не особено строга и непробиваема. Реално се посещава само една от църквите - Света Богородица, която е най-късна и най-добре запазена. Плаща се билетче - 4 лв.
За останалите църкви ни излъгаха, че са физически недостъпни. :tdown

Света Богородица е на 30 м височина в скалата и за да влизат туристите е прокарано стълбище от към задната и страна и е пробит вход откъм олтара. Естествено българският народ, с присъщия си пиетет към старините се скъсал да я опазва - стенописите са плътно покрити с графити, а северната страна на параклиса Свети Герасим се е срутила след като през 20-те години на 20 век точно тази скала решили да използват за каменоломна за воденични камъни. :tdown

Това, което ме впечатли е, че известните от сайтовете сцени са малки пана по тавана. Какво ли е било богатството на сцените на стената!

Екскурзоводът е отдаден на работата си буквално с религиозен плам!

pnp5q
24-09-2007, 15:26
В блога на jones попаднах на доста интересна статия (http://jones.blog.bg/viewpost.php?id=111236) - с един забележителен линк (http://www.varna-bg.com/museums/archaeology/mozaiki_proj/djanavar.htm) в нея.

Thorn
30-09-2007, 20:21
Света Петка Радибош


Радибош е затънтено радомирско село с десетина махали и около 50 жители. Абсолютно друга България на 5о км от София. Зелени хълмове, крави и овце и прочее пасторална идилия.

Самата църква, до която се стига по една пътека слизаща от кметството в един дол, е вероятно от 16 век. Част е от комплекс със старото училище, реставриран и охраняван. Красиво място с прелестно зелено дворче.

Старата част на църквата е малка еднокорабна, едноабсидна сграда, с две ниши – певници. До нея е пристроен обширен притвор от 19 век.

Фреските от 16 или 17 век са всъщност само в олтара и в певниците, другите стенописи са късни и не са ми интересни.


Комплекс късносредновековна църква „Св. Петка“ и килийно училище с. Радибош.
Църквата е построена в уютна долина на югозападните склонове на Черна гора. Тя има богата история. Била е под закрилата на Рилския манастир и негови монаси често са навестявали този край. В края на 16 век в църквата е донесена една от първите старопечатни книги, печатана във Венеция през 1538 година от Божидар Вукович. Към нея са били позвързани 16 страници от 15 век, дело на книжовника Владислав Граматик.Книгата и ръкописните листи се съхраняват в Националния исторически музей. Въз основа на архитектурните данни и стиловите особености на стенописите, старата част от църквата се отнася към края на 16 век. През 1847 година църквата е разширена на запад и следващите години е изографисана от самоковския художник Никола Образописов. /Това е същата година, в която самоковския художник Захари Зограф зографисва църквата на Троянския манастир/ Иконостасът е дело на Младен Богоин от Радибош. През 1826 година при църквата се открива първото в Радомирско килийно училище. Учителят е мирянин - Раде Вилаетски от с. Върба. Към средата на века в храма е свещенодействал поп Михаил, които заедно със свещениците след него са били и учители. Училището е функционирало до 1965 година. През 80-те години на 20 век е реставрирано. Изградена е малка експозиция за историяна на църквата, училището и родовете в селото. Архитектурният комплекс е обект на културен туризъм.

цитатът е от http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%80_(%D0%B3 %D1%80%D0%B0%D0%B4)

Коцето
30-09-2007, 21:20
Някои може ли да качи, ако вече не го е строрил, снимки от "Св. 40 мъченици" или от "Св. Димитър" от Търново. Идеята ми е, че като бях в болярския град една от двете църкви беше реставрирана, но вътре изображенията бяха по-скоро в базиликален стил. Самите стенописи не бяха характерните за кръстокуполните храмове от периода 11-14в. Който е бил на място, ще се сети за какво иде реч.

pnp5q
30-09-2007, 21:35
thorn, каква мебел има на ил. 4 на иконата вляво от лодката?

Thorn
30-09-2007, 21:42
не съм сигурен, може би одър


Някои може ли да качи, ако вече не го е строрил, снимки от "Св. 40 мъченици" или от "Св. Димитър" от Търново. Идеята ми е, че като бях в болярския град една от двете църкви беше реставрирана, но вътре изображенията бяха по-скоро в базиликален стил. Самите стенописи не бяха характерните за кръстокуполните храмове от периода 11-14в. Който е бил на място, ще се сети за какво иде реч.

В момента в Св. 40 мъченици има само един средновековен стенопис - с календарни сцени. В Свети Димитър не съм бил, там почти нищо не е автентично.

Коцето
30-09-2007, 22:38
не съм сигурен, може би одър



Вмомента в Св. 40 мъченици има само един средновековен стенопис - с календарни сцени. В Свети Димитър не съм бил, там почти нищо не е автентично.
Да, затова и ми беше постът. Щото тия, тедо са правили реставрацията, явно не са си дали много зор да проучат средновековните иконописни традиции и когато бяхме там все едно сме в някаква базилика. Гафът беше припомнен и от проф. П. Ангелов в една от лекциите му. Иначе с Архангел сте свършили страшна работа. :tup: :tup: :tup: Ако някак си се събере цялата информация ( може като линк към форума както са направени статиите, да се систематизират по хронологичен, географски или друг някакъв признак) ще е единственото подобно нещо в България.

Gil-Galadh
09-10-2007, 19:49
Здравейте.
Убивам човек за по-добра снимка на тоя стенопис,както и датировка
http://www.bgphoto.net/photos/4586/o632799283906406250.jpg

Спасете един човешки живот...моля...

Thorn
09-10-2007, 21:54
ти и на тая се радвай, че въобще няма други. първата половина на 14 век

arhangel
10-10-2007, 12:21
Здравейте.
Убивам човек за по-добра снимка на тоя стенопис,както и датировка


Датировка има фиксирана с ктиторския надпис

.."С благоволението на Отца и с изпълнението на Сина и със съдействието на Светия Дух изписа се и се изгради този храм на св ... и със средствата на Арсений и Евтимия и Костандин...в дните на благочестивия цар Йоан Асен и при господина /Б/елаур в год 6840 /1332/"...

Ама снимка ... :vsad: ..... дет вика Thorn ....

Някога ако се направи организация да се отиде до Долна Каменица и Станичене може и да заима ;)

Thorn
10-10-2007, 13:47
Да ви пусна ли тук за Долна Каменица? Тя е малко извън темата, щото не е в България, пък който се е интересувал, вече е видял албумчето със снимките, но ако искате ще направя и тук едно постингче. И без това бгфото работи по принципа три дни има, пет дни нема.

arhangel
10-10-2007, 15:25
Да ви пусна ли тук за Долна Каменица? Тя е малко извън темата, щото не е в България, но ако искате ще направя и тук едно постингче.

Аз съм ЗА ... нищо че е извън, ктиторските портрети и фреските са интересни ... пък и за един постинг едва ли някой ще има нещо напротив ... може и аз да пусна сцената от Костур на Михаил Асен и Ирина Комнина, естествено ако няма да разводним темата ...

гаден пухчо
10-10-2007, 18:24
Пускайте,щото трябва дрехи да шием!Вашата е лесна....от мен почерпката!

Thorn
13-10-2007, 23:14
СВЕТА БОГОРОДИЦА ДОЛНА КАМЕНИЦА

По молба на публиката пускам и тази църква. Тя не е в пределите на днешна България, но е българска и е прекрасна.

Намира се в село Долна Каменица, по пътя между Пирот и Княжевац в днешна Сърбия. Селото е малко /около 25 жители/ и много забутано, църквата е по принцип заключена, но благодарение на страхотната туристическа фирма "Искони" http://iskoni.com/ :nworthy: :nworthy: :nworthy: успях да я посетя. Смея да твърдя, че преди да кача този албум http://bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=4586&AlbumId=47308 в нета нямаше никакви снимки от стенописите и.

Църквата е достатъчно известна на специалистите, но въпреки това не е популярна като туристическа дестинация. Реставрирана е, но мръсна и запусната. Вътре имаше даже сено. Добре, че отвреме-навреме има български групи.

Thorn
13-10-2007, 23:30
http://www.geocities.com/arh_art/is56.html


ЧЕРКВАТА В С. ДОЛНА КАМЕНИЦА ТИМОШКО - ЗАБЕЛЕЖИТЕЛЕН ПАМЕТНИК НА БЪЛГАРСКОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ ОТ ЗАПДНИТЕ ПОКРАЙНИНИ





Черквата "Св. Богородица" в с. Долна Каменица е важен свидетел на общото балканско минало и мястото на българите в него. Тя е един от значителните паметници на българската средновековна архитектура.
Село Долна Каменица е разположено на около 13 км южно от град Княжевец в българските Западни покрайнини - днес анексирани от Сърбия. През селото преминава река Тимок. Черквата "Света Богородица" се намира в средата му на една издигната над река Тимок поляна.


Възникнал вероятно като част от феодалното имение на български болярин от ХIII - ХIV в., който е и неин ктитор, по-късно храмът започва да играе ролята единствено на селска черква. Сега е само паметник на културата.
"Св. Богородица" се състои от наос и притвор. Тя е малка по размери - широка е 6,20 м и дълга 7,50 м, има две кули над притвора с височина 9 м. Кулите са с квадратно сечение и са увенчани с характерни четирискатни пирамидообразни покриви. Островърхият им вид съответства на модела на черквата изобразен на ктиторските портрети. Кулите й напомнят за тези на черквите от западните райони на Балканите и Европа.
Притворът й е двуетажен, като на втория етаж са разположени два параклиса, посветени на Св. Петка и Св. Никола.
Наосът е от типа "вписан кръст" с купол и тристенна абсида. Куполът е рухнал през 1923 г., но после е бил реконструиран.
Черквата е градена отломен камък и тук-там парчета тухли. Последните са употребени и за изграждането на арките, конхата на абсидата и пандантивите. За направата на сводовете и купола е използван бигор, който се добива в района. Два пояса дървени греди притягат зидовете на сградата. Тухлите образуват също дъги и зъбчат корниз, които придават живописен характер на строежа, използвани са и характерните червени керамични панички, което причислява този паметник към познатия живописен стил в архитектурата на Втората българска държава, типичен за тогавашните Търново, Несебър и редица други български градове. Глинени панички има запазени и по стените на абсидата и на западната фасада, но съществуват данни, че такива е имало и над прозорците на купола.
Храмът е имал външен паянтово-гредов екзонартекс, който се забелязва в модела на черквата в ктиторската композиция. Чрез този външен притвор се е осъществявал достъпът до втория етаж, където се е влизало през врата, разположена между двата параклиса там, където сега се намира голям прозорец. На втория етаж на притвора има и малък прозорец, гледащ към наоса, който също е разположен между двата параклиса. Понастоящем изкачването на втория етаж става единствено посредством тясна и стръмна дървена стълба, разположена в южния ъгъл на първия етаж, като този вход се е използвал предимно за служебни нужди - от клисаря или звънаря.


Черквата е известна с ктиторските портрети, които са 11 на брой. Тя е била богато украсена със стенописи в наосната си част и двата етажа на притвора, но част от стенописите не са запазени. Стилово те напомнят на тези от югозападна България в храма "Свети Безсребърници" ("Св. Врачи") в Костур. Надписите на част от образите на светците и тези на деспотите са на български език, а други на гръцки с много грешки, което потвърждава, че родният език на автора не е гръцкият, а българският.
Вторият етаж на притвора е богато изписан, като стенописите продължават и по вътрешните стени на кулите. Северният параклис е посветен на Св. Никола, като там са зографисани сцени от живота му. Южният параклис е отреден за Св. Петка Българска, която също е особено почитана в столицата Търново и в цялата страна. Стените на южната кула изобразяват сцени от житието на светицата, а на западната стена са разположени портретите на ктиторското семейство. От двете страни на входа към наоса е имало изображения на архангели, а на изображението на Архангел Михаил се забелязват фрагменти от военното му облекло. Реставрацията на черквата и стенописите са извършени от Института за защита на паметниците на културата на Югославия през 1958 г.


Черквата "Св. Богородица" в Долна Каменица със своеобразната си архитектура и стенописна украса е един от значимите паметници на средновековната българска архитектура и изобразително изкуство, който се вписва сред постиженията на тогавашното православно творчество и показва балканските интерпретации на Комниновото изкуство, допълнено с детайли, познати ни още от черквите в Кападокия, съчетани с местните особености на района взаимодействуващ с централноевропейските образци.


Ралица БАЗАЙТОВА

Imperial
13-10-2007, 23:43
А сайт ще правим ли :)

Thorn
13-10-2007, 23:54
Свети 40 мъченици - статия на архитекта на реконструкциятаhttp://www.geocities.com/arh_art/is71.html?200713

http://www.geocities.com/arh_art/is71.html

Черквата "Св. 40 мъченици" - извън международните норми за опазване на културните паметници




Графична реконструкция, 1973 г.



Историята на близо 300-годишното съществуване на черквата "Св. 40 мъченици" следва в общи линии съдбата на средновековния Търновград - периоди на съзиждане и разцвет се редуват с периоди на разрушения. Булото на забравата обаче никога не е покривало спомените за старата българска столица и през вековете всред обезличаващите се руини се раждали легенди и предания.

Едва в началото на ХХ век започва дейността по проучването на търновските старини - най-напред с иманярски привкус, а по-късно и с методите на съвременната археология и консервация.

Но колкото и успешно да били допълвани белите петна в средновековната история на града, някои обществени кръгове оставали неудовлетворени. Така закономерно и у нас, подобно на редица европейски страни, но там два века по-рано, се оформило противопоставяне, което и до днес не е преодоляно. От едната страна на "бариерата" са специалистите, чиито схващания за запазване и експониране на паметниците са синхронни с утвърдените международни норми. От другата считат, че археологическите руини не са достатъчно комуникативни и за да въздействат за патриотичното възпитание, трябва да бъдат по-смело възстановявани, независимо от липсата на данни за техния първообраз. Така още през 30-години на миналия век в Търново бил формиран инициативен комитет, чиято активност стигнала до реконструкция на т. нар. Балдуинова кула и част от първата порта на крепостта Царевец.




Северно лице, 1968 г. Северно лице, проект, 2000 г.



Привидно удовлетворителното състояние на черквата "Св. 40 мъченици", а вероятно и респектът пред историческо-документалната й стойност я оставили извън тези програми за реконструкции. Турската джамия, издигната върху останките на черквата, била преправена в първите години след Освобождението в "Гарнизонна черква". Тя станала и един от центровете на тържественото обявяване на независимостта на България. Частичните разрушения от земетресението през 1913 г. били поправени с подръчни средства, така че сградата не загубила основните си елементи - ограждащите я стени и покрива, наследени от джамията.

През 60-те години бе учреден Общонароден комитет за развитието на Търново. Чрез дарения и с помощта на средства от държавния бюджет бе организирана широкомащабна акция за ново строителство. Старинната част на града бе запазена, а на Царевец бяха проведени археологически разкопки. Структурата на крепостта до голяма степен бе изяснена, а разкритите руини - консервирани.

Още в началото на тази акция се оформиха противоречията между застъпниците за по-смели реставрации и схващанията на професионалистите. Всъщност истински "битки" нямаше. Обществениците, с чиято помощ се осигуряваха средствата, имаха решаващ глас. "Професионалистите" излагаха своите виждания, но наложените изисквания в крайна сметка бяха приемани с пълното съзнание, че без компромиси рискуват най-малкото да бъдат отстранени от терена. Така, без сигурни документи за техния първообраз, бяха реконструирани черквата "Възнесение Христово" на Чан тепе, част от крепостната система на града и черквата "Св. Димитър". Консервираните и експонирани руини на Царевец и реконструираните черкви изиграха своята патриотично-възпитателна роля и до днес туристическият интерес към тях не е стихнал. Не стихна обаче и скептицизмът на професионалните кръгове, чиито гласове както и тогава, така и днес звучаха "под сурдинка".

Черквата "Св. 40 мъченици" и тогава остана малко встрани от амбициозните програми на Общонародния комитет. Основна причина за това бяха продължаващите почти 20 години археологически проучвания както на самата черква, така и на манастира "Великата Лавра". Резултатите от тези проучвания са добре известни и те допълниха историята на този терен с още много данни.

Но това, което земетресенията и разрушенията бяха нанесли на Асеневата черква, не можеха да бъдат възвърнати от проучвателите - археолози и архитекти. Образът на средновековната чеква в нейния "горен строеж" остана само хипотетичен, като дори нейният тип - базилика или кръстокуполна сграда, остана спорен.

Макар и отлаган като непосредствено решение, въпросът за опазването и експонирането на черквата назряваше. През 1977 и 1979 г. бяха проведени два конкурса, чиято цел бе по-скоро проучвателна. На отделните участници бяха зададени различни направления за изследване - имитативна реконструкция, защитна сграда и обемна реконструкция със съвременни изразни средства.




План, проект, 2000 г.





През 2000 г. бе проведен общ конкурс между българските архитекти за защитата и експонирането на черквата. В проектното задание на конкурсната програма бяха формулирани обаче и ограничители:

- Решението да не предвижда реконструкция на църковния обем с имитативна техника,

- Начинът на защита да бъде в максимална степен необвързан с оригинала в конструктивно отношение и да осигури запазването на автентичната и документалната му стойност.

В изпълнение на тези условия представените проекти бяха различни по форма и конструкия защитни халета, по-голяма част от чиито ограждащи повърхности бяха остъклени. Нито един от представените проекти обаче не можеше да стане основа за реализация. Така в края на 2000 г. съдбата на паметника продължаваше да бъде неясна.

Като един от дългите проучватели на паметника се почувствах задължен да търся решение на проблема, без да спазвам изискванията на проектното задание на проведения конкурс. Бях убеден, че основното решение е неутрална по изразни средства защитна сграда. Нейното вътрешно пространство трябваше да създаде с най-общите си параметри мащабирана, близка до оригиналната среда за най-важния и запазен елемент на черквата - шестте й колони. От друга страна архитектурните елементи на "Гарнизонната черква" трябваше да участват в оформянето на обема. Външната архитектура на защитната сграда трябваше да бъде в архитектурен синхрон с добре запазените стени на западната пристройка към черквата, като се използват съвременни изразни средства и материали.

Не без забележки и корекции проектът бе одобрен от НИПК и НСОПК и през 2001 г. започна неговото реализиране. Ограничените средства и усложненията от разчистване на вторичните наслагвания, както и сложната геоложка обстановка не позволиха строежът да напредне особено и през следващата година.

След свличането на част от пътя, минаващ непосредствено до черквата, изпълнението на проекта бе спряно. Вниманието на обществеността отново се насочи към паметника, а заедно с това се активизираха и кръговете, за които проектът не бе задоволителен. Главна причина за това бе, че той не възстановява действаща черква, а показва старината като археологически експонат. Изготвена бе нова концепция от Министерството на културата, която бе подкрепена от общината и областната управа на Велико Търново.

"На черквата трябва да бъде върнат последният исторически познат образ, за да се възстанови идеята за принципа на непрекъснатост, за да бъде върнато достойнството й на паметник на историята и културата." Това изискване бе свързано с възстановяване на образа на паметника, който той имаше преди започването на археологическите проучвания. Такова решение водеше до обратно засипване на разкритите останки от двете странични галерии на черквата, до връщане на оригиналните капители на шестте колони към функцията им на поставки на диреците, които крепяха северния навес на джамията. Трябваше да се възстановят дървените наставки над колоните, които поддържаха дъсчения таван на джамията. Поставено на обсъждане, това предложение не просъществува повече от два часа.

Изискванията черквата "Св. 40 мъченици" да бъде действаща черква сега бяха трансформирани и влязаха в познатото русло на реконскрукцията, въпреки липсата на данни за нейния първообраз.



х х х



Каква ще бъде съдбата на черквата "Св. 40 мъченици"? Ще се повторят ли реконструкциите на Патриаршията и черквата "Св. Димитър", които с времето все повече изглеждат като кич, спомен от едно отминало време? Ще бъде ли заличен споменът за "Гарнизонната черква", играла важна роля в новата ни история? Не се ли ангажира нашата страна с решение, считано за анахронизъм от международните институции - ИКОМОС и ЮНЕСКО? Не трябва ли, успоредно със стремежа към синхронизиране на нормите на целия ни живот с тези на страните от Европейския съюз, да помислим за по-верен и съвременен подход към решаване на съдбата на големия български паметник?



арх. Боян КУЗУПОВ

arhangel
16-10-2007, 18:43
Надписа е вече несъществуващ....намерих го в една книга на Елка Бакалова за църквата . Надписа е по Й.Иванов

arhangel
22-10-2007, 13:27
Св Козма и Дамян или Свети Врачи.
Датира от 11 век.През 1337 г. е написан Цар Иван Александров псалтир в този манастир (Кукленски песнивец).

иначе инфо има тук:

http://stanimaka.atspace.com/man/index4.htm

Кукленски манастир "Св. Врачи" история

Манастира "Св. Врачи", е притулен сред северните склонове на Родопският рид Чернатица. Намира се на 3 километра югозападно над село Куклен и е създаден преди превземането на българските земи от османците. Със сигурност обаче може да се заяви, че на това място още през трако-римско време вероятно е имало езическо светилище. За това сведения дават намерени при случайни разкопки през 1795 година късове от мраморни статуи и мраморна плоча с изображение на Херкулес.

Според преданието Кукленският манастир е бил построен като метох на основания през XI век върху основите на римска казарма Белочерковски манастир "св. апостоли Петър и Павел". За това сведения дава и Христо Попконстантинов, който в своята книга "спомени, пътеписи, писма", пише, че Белочерковският манастир имал голямо землище, което се е простирало чак до село Марково, Новосел (Гълъбово) и Куклен, от към северната му страна. Той също така споменава, че Кукленският манастир бил клон на Белочерковския, построен от него и надарен с движими и недвижими имущества. Когато турците нападат високопланинскиат манастир, за да го унищожат, намиращите се в него ценни книжа и имущество са били пренасяни нощно време в подземията на Кукленският манастир.

Манастира остава незасегнат по времето на завладяването на Пловдив и Родопската област от турците и се превръща в книжовно средище от национален мащаб. Това е може би единственият, оцелял след погромите на чепинските потурнаци манастири в района. В старинният си вид (XV-XVIв) се е запазил до двадесетте години на XX век, след което последователно са изгорели половината от северното и цялото южно крило. Сега са съхранени западното крило и части от северното.

Известно време манастира успявал да се опази от асимилаторската политика на гръцкото духовенство, но най-накрая и там фанариотската идея спечелила победа. Жителите на околността обаче, не били съгласни с гръкоманската политика на манастира и след бунт на българското духовенство и жителите на село Яврово гръцките монаси били изгонени от светата обител.

Mанастирските братя често пъти са били дарители и на българският манастир "Зограф" на Света гора. Сведения за това черпим от "Епархиален поменник на Зограф" - обхващащ времето от 1740-1821 година, и "Зографски поменник", обхващащ времето от 1527 до 1728 година. Във втория поменик, указващ българите-дарители, посещаващи манастира на Света гора, срещаме трима монаси от Кукленския манастир. Това са Теофан йеромонах, Геврасий йеромонах и Петроний монах.

архитектура

Манастирът е решен на три нива, оградени от обща дворна рамка. Най-долното от тях принадлежи към молитвената зона. Гостоприемницата, която започва оттук преминава и в по-горното ниво, където е била стопанско-поклонническата зона. Монашеските келии, разположени на най-високото ниво.

Първоначално отоплението на простия тип келии се е осъществявало с железни мангали, които често пъти причинявали тежки отравяния. Може би поради това са се появили келии, съоръжени с огнища. В най-елементарният си вид те представляват просто пространство с огнище в ъгъла или върху една от стените - в зависимост от местните строителни традиции. При по-богатите решения в зидовете са оформени пезули за съхраняване на вещи. Като част от интериора пезулите са се появили сравнително рано. Именно това може да се види сравнително добре в манастира.

манастирска църква

Манастирската църква, която е доста внушителна, представлява кръстовидна, безкуполна сграда с размери 22 х 8 метра, с преддверие, строено по-късно. По план тя наподобява стегнат гръцки кръст но дълбочината на напречните рамена е само 0,50 м. Върху целия наос ляга голям сляп купол, който стъпва върху висящи османски островърхи арки. Именно съборният храм при Кукленския манастир се явява един от най-ранните примери за използването на мюсюлмански архитектурни похвати в българското църковно строителство през първите векове на робството. Тяхното присъствие може да се обясни със факта, че сградите, в които ги откриваме са били построени от български майстори, специализирали в строителството на джамии.
Олтарният тракт е засводен напречно с огледален свод и се свързва с наоса пак през масивна островърха арка. Островърхи са и нишите от западната страна на първоначалната черква, в която се вписват входната врата и страничните прозорци.

В църквата са разкрити два пласта стенописи - от XVII век, с надписи на български език, които били замазани и нови стенописи от XIX век, когато гръцкото влияние господствали вече в селото и в манастира.

От иконите най-известна и ценна е иконата "свети 40 мъченици", която се съхранява в София.

Известни са случаите на чудеса, случвали се в манастирската църква. Преди няколко години очевидци очевидци разказват за поредно чудо. Дете проходило след тържествената вечерна литургия в навечерието на храмовият празник - 1 юли. Свещениците, които служили в църквата, сложили одеждите си върху момчето, което станало от инвалидната количка.

Около манастирската църква има гробове, сред които има и един турски. Легендата говори, че той е на известен турски военачалник, спасил манастира от разрушаване.

В олтара на църквата се съхраняват свети мощи - ръка с три пръста. Предполага се, че била на един от лечителите - Козма или Дамян.

манастирскo аязмо

Манастирското аязмо е известно с лековитата си вода. За него повече подробности може да намерите в секция аязма.

манастира като книжовно средище

Безспорно близостта на Бачковският манастир и авторитета на неговата книжовна школа оказал своето благодатно въздействие. Тук са творили йеромонах Анани, Кръстю Граматик и които са изписали не една книга. Освен че те са добре подготвени книжовници, калиграфи и художници илюстратори, те обучавали и млади граматици и краснописци.
Йеромонах Сидор, идващ от Горниводенският манастир "Св. Кирик и Юлита", е оставил едно четериевангелие. Най-известният и плодовит книжовник тук Кръстю Граматик товри през втората половина на XVII век. От него засега са известни пет ръкописа. Само през 1695 година той пише миней за март, миней за юни и миней за ноември. През 1696 година той пише миней за септември и един откъс от миней от края на XVII век с неуточнена датировка. Имайки се в предвид голямата продуктивност на книжовника (само за 1965 година три минея, и за две години близо пет минея), може да се счита, че той е оставил богато книжовно наследство, част от което вероятно днес чака идентификация из библиотечните фондове и музеи, или е безвъзвратно унищовено през последните векове на османското владичество.
Прави впечатление стила на работа на Кръстю Граматик. Ръкописите му са грижливо изписани с ясен, четлив и обработен почерк, а отделните страници са изпъстрени с орнаменти и миниатюри, нарисувани с изключителен худовествен вкус.

Според някой изследвания тук освен книжовници монаси се подвизавали и творили и светски лица. В резултат на това през XVII век тук се оформя Кукленската калиграфско-художествена школя, в която се пишат и преписват предимно богословски книги. Има данни, че за известен период в манастира е пребивавал и видният средногорски книжовник Аврам Димитриевич от село Сушица (дн. Град Карлово). Освен, че допринася за умножаването на книжовното богатство на манастира, той обучава и редица млади книжовници. Вероятно един от най-забележителните книжовници работили тук - Кръстю Граматик е негов ученик. Такова предположение изказва също и един известен специалист, който сравнява стила на работа на двамата книжовници - Боню Ангелов. При задълбочен сравнителен преглед на почерка, художествената украса и съдържанието на ръкописите на двамата, той установява "изключително голяма прилика между тях".
Един миней на Аврам Димитриевич, писан през 1660 година в Сопотският манастир "Св. Спас", и един сборник с богословски четива от 1674 година, продължително време се употребяват тук.

От Кукленският манастир произхождат и някой други книги, писани от неизвестни книжовници през XVI и XVII век. Известни са два осмогласника, един апостол, триод и други. Употребявани са и някой печатни книги, между които служебник от Божидар Вукович, печатан във Венеция през 1554 година, един осмогласник, отпечатан през 1639 година в Львов. През 1697 година йеромонах Методий подарява на манастира един руски печатен пролог. В бележката си към книгата дарителят съобщава, че "монасите от манастира отдавна желаят да се сдобият с руски книги от Москва". Известни са и други ръкописни и печатни книги, пренесени от светогорските манастири на Атон, Рилският манастир, Бачковският манастир, Етрополският манастир, от Аджарското книжовно средище и употребявани тук.

За културният живот и кножовната дейност в манастира през XVIII век сведенията са съвсем оскъдни. В този период манастира е под гръцка духовна власт и вероятно тогава е унищожено голяма част от книжовното богатство на светата обител. Запазена е малка част от стари ръкописи, между които има и един дори от XIX век. Факта, че до толкова късно тук са се преписвали книги говори за устойчивостта на българската книжовна традиция, която въпреки всички удари на историята никога не заглъхва.

В манастира е намерен "Песнивецът" на цар Иван Александър - литературен паметник от Втората Българска държава с висока историческа и културна стойност. Той е бил написан през 1337 година лично по волята на българският цар. Вероятно той е пренесен тук от някой от търновските духовници, следващи патриарх Евтимий Търновски в заточването му в Бачковската света обител. През цялата епоха на османско владичество той е позлван от монасите в манастира. Освен него тук са намерени и няколко ценни минея, написани на старобългарски, както и две четериевангелия от втората половина на XIV век. Няколко ръкописа днес се съхраняват в Пловдивската и Софийската народна библиотека, като ценен спомен от бурният културно-просветен живот, кипял в манастира през онези тъмни за народа ни векове.

arhangel
22-10-2007, 13:35
Запазените стенописи /вероятно 15 век/ се намират в притвора на храма като преди да бъде построен са украсявали западната фасада на църквата.Показали са се след земетресение ако не се лъжа през 1913год.
Качвам няколко които ми се струват по-запазени и от които може да се добие някаква представа за живописта в храма.

Thorn
22-10-2007, 14:00
Обикновено старинни стенописи се запазват в олтара, особено в абсидата. Там няма ли оцелели или просто са покрити от по-нови.


П.П. А някой ходил в Сърбия, снимал, снимал и ни дума ни вопъл ни стон!

arhangel
22-10-2007, 15:26
Обикновено старинни стенописи се запазват в олтара, особено в абсидата. Там няма ли оцелели или просто са покрити от по-нови.

Вътре в църквата има надписи датиращи стенописите в 1868 година.Всичко е покрито със сажди.Отеца каза ,че предстои почистване на стенописите вътре.Питах го дали са правени сондажи, да се види дали има стар слой, ама той каза че не знае ,но бил чувал ,че новите фрески били изпълнени директно върху старите ....повтаряли ги един вид... не ми даде да снимам в наоса ,но се поразгледах ,и да си кажа правичката има логика ,защото на доста места липсват всякакви надписи покрай сцените, или светците ,а фонът е изпълнен в .....подозрително тъмно синьо ... иначе надписите ,там където ги има са на гръцки естествено ...



П.П. А някой ходил в Сърбия, снимал, снимал и ни дума ни вопъл ни стон!

Ами ... то думах ,стенах ... ама нали насниманото няма връзка с темата и затова си трайкам :argh::vsad:

arhangel
30-10-2007, 13:09
Св Йоан Богослов
пристигнах късно затова нямам снимка отвън на църквата.
Това е всичко което успях да "открадна" вътре в храма при липса на всякакво осветление и при наличието на един строг господин пазещ от такива като мен склонни да снимат :tdown
После разбрах че имало такса ... 5 лв за 5 снимки .... ама както казал онзи ..."да му имам акъла ,дето му идва после" ...:1087:
Та така ... впечатлен съм от ктиторската композиция ... Деян ,Доя ... децата Константин и Йоан и братовчедите им ... забравих имената може би някой ще подскаже ...
От 11 век има запазена една единствена фреска ... останалото е от 14 век ... много впечатляваща живопис !
Надявам се другия път да случа на дневна светлина и на сговорчив уредник ,за да мога да поснимам

Thorn
30-10-2007, 17:21
Трайкай си ти, трайкай си. Черни точки!

tonev
31-10-2007, 00:21
Св Йоан Богослов
пристигнах късно затова нямам снимка отвън на църквата.
Та така ... впечатлен съм от ктиторската композиция ... Деян ,Доя ... децата Константин и Йоан и братовчедите им ... забравих имената може би някой ще подскаже ...
От 11 век има запазена една единствена фреска ... останалото е от 14 век ... много впечатляваща живопис !
Надявам се другия път да случа на дневна светлина и на сговорчив уредник ,за да мога да поснимам
драгашите ли са това?

arhangel
31-10-2007, 11:26
драгашите ли са това?

драгашите са да :)

Thorn
05-11-2007, 01:04
ЗЕМЕНСКИ МАНАСТИР СВЕТИ ЙОАН БОГОСЛОВ

Не мога да си обясня защо съм пропуснал този прочут манастир. Интересен е , известен е, има данни за него, бил съм там, имам снимки. Може би защото съм пускал разни постинги още преди години по други форуми и просто не съм обърнал внимание, че тук няма нищо.

Поправям се:


Манастирът се намира на около 1-2 км от центъра на Земен на левия бряг на Струма. Лесно се намира – навсякъде по пътищата има табели, а в самия Земен ще ви упътят. Не е действащ, а е филиал на НИМ, което значи, че има екскурзовод, плащат се билетчета и не позволяват снимки. Впрочем в корумпираната ни Родина последното затруднение е преодолимо.

Сградите са късни, в много лошо състояние са и са общо взето безинтересни. Но за сметка на това намиращата се в центъра на двора църква „Св. Йоан Богослов” е уникална с архитектурата си и със стенописите си.

Датирана е от XI век, но покривът и куполът са от XIX век, защото първоначалният се е бил срутил. Затова и формата им не е много типична, но като се ома предвид, че не знаем каква е била оригиналната, можем само да поздравим възрожденските дюлгери за днешния изглед на сградата. Красива е.

Размерите са 9.18 Х 8.71 метра, височина 7 метра, с купола 11.20 метра. Кръстокуполна църква с вписан кръст без предабсидно пространство. Куполът се крепи на четири зидани стълба, свързани с арки. Има три полуцилиндрични абсиди.

Вероятно нещо подобно е предсавлявала „Свети Димитър” в Паталеница в оригиналния си вид.

Фрагменти от първоначалната стенопис са открити през 1964 г. и допълнително при реставрацията през 1970-1974 г. с реставратор Бонка Илиева От тях впечатлява света Ана.

Но най-ценното са стенописите от първата половина на XIV век. Най-интересни са уникалната за Балканите сцена с изковаването на гвоздеите за кръста, образите на светци воини, особено Теодор Стратилат, сцената със съда на Пилат /обърнете внимание на стражника/, Успение Богородично, образът на Иван Рилски и особено ктиторските сцени. Това са Доя, възрастен мъж до нея, традиционно определян като Деян, който може и да е деспот Деян – бащата на Драгашите, както и Витомир и Стаю.

Стенописите не са в типичния за епохата палеологов стил, а са сходни с много по стари образци – кападокийски и даже доиконоборски.




От моя гледна точка най-ценни са облеклата и доспехите.

Thorn
05-11-2007, 01:21
Още снимки има в http://bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=4586&AlbumId=21968

препоръчвам и този линк http://www.pravoslavieto.com/manastiri/zemenski/index.htm

Thorn
05-11-2007, 01:31
още

arhangel
19-01-2008, 15:27
т.н. Беловска базилика
Намерих го в една книжка и го прилагам към темата.
Крепостта изградена за отбрана на храма, следва античните фортификационни традиции на Римската империя, с правоъгълен план със симетрично разположени кули по ъглите /в случая правоъгълни/.Крепости от този вид по нашите земи има малко и главно по дунавския бряг и няколко по черноморието.

arhangel
04-02-2008, 15:13
Скална църква в местността Осмарски боаз на Шуменското плато ... Без алпийска екипировка и умения няма как да се влезе без риск да се пребиеш ....
Намира се на около 10 метра височина в скалата и и казват Диреклията заради изсечената колона на входа ... ;)
Вътре имало скален графит изобразяващ вълк, но не съм го виждал :secret:

arhangel
04-02-2008, 15:31
Близо до хижа Букаците над с.Троица на Шуменското плато се намира скален манастир за който не се знае как му е православното име и всички му казват Манастира ... някъде го наричат и Осмарски колонии не знам защо ...
Изследван е от Карел Шкорпил който дава описание и го скицира /прилагам скицата му/.
Интересен е надпис изсечен в скалата при вхаода на църквата регистриран от Ст Маслев и последно датиран от Н. Овчаров към 1252 год. месец април ,известен като НАДПИСА НА ГРАМАТИК АНДОНА /Н.Овчаров/ ... Самият Маслев чете името като Андрей/я ...
надписа гласи "1252 ..../не се чете/ ПИСАХ АЗ ГРАМАТИК АНДОНА ... МЕСЕЦ ... АПРИЛ" .....

В същия манастир е и надпис със съдържание "МЕСЕЦ СЕЧЕН /народно име на февруари/ КОГАТО ПОЧИНА МОНАХ ...не е довършен

По стените има и многобройни графити ...

arhangel
04-02-2008, 15:37
1. брадва
2. елен
3. човешка фигура
4. Надписа на граматик Андона - фрагмент
5. конник .... много се зверих да го видя ама нещо не ми се оттаде ... явно липса на въображение ... при някоя следваща "експедиция" ще го изнамеря може би :)

arhangel
04-02-2008, 16:50
Намира се високо на около 10 метра в живописна скала завършваща със чудно скално образование наричано "Окото" ... вблизост е и скалната църква Диреклията и още една - Подковата ...
Добри хорица са спретнали паянтова дървена стълба по която се стига до входа на манастира ...
Този е най-големият манастир на платото в който съм бил определено !Прави впечатление и прецизната работа на каменоделците изсекли църквата както и фрагментите от стенописи оцелели на тавана .... Карел Шкорпил по време на обиколките си е видял на фрагмента възрастен мъж с бяла брада и нимб ... не е оцелял до днес :(До стените на църквата има изсечени каменни нарове за богомолците ,каквито има и в останалите помещения - доста просторни естествено осветени от прозорци в скаллата и с канал за оттичане на вода излизащ навън ...
Има и една гробна камера ...
Навън в основата на скалата под манастира е локализиран фрагмент от надпис който аз не видях гласящ "ДИВЯ СЕ "... не се знае нито кой се е дивил нито на какво точно но се е удивлявал човека :rock:

arhangel
04-02-2008, 17:04
Още една скална църква близо до Костадиновия манастир ... не можах да вляза вътре и да разгледам щото ме беше шубе за техниката и за мене си :argh:

Thorn
04-02-2008, 17:40
Поздравления! Открил си сезона! Аз мислех тази седмица да се пошматкам из радомирска околия, но го поотложих малко.

arhangel
05-02-2008, 10:43
Поздравления! Открил си сезона! Аз мислех тази седмица да се пошматкам из радомирска околия, но го поотложих малко.

Време беше :)
Възползвах се от хубавото слънчево време и с група ентусиасти си спретнахме фоторазходка ... трънинг ... катеринг ... токива ми ти работи ::stupid:
Ето още едно манастирче ... на мен ми е любимо ,сигурно щото най-достъпно :sm113:
Намира се в скалите над с.Хан Крум ,даже се вижда от пътя Шумен - Преслав.
Влизането става по изсечена в скалата стълба ,водеща в манастира който е основно от три помещения ...
Църквата е просторна ,висока и светла ... прецизно изработена и вероятно с дървен иконостас ,запазена в много добро състояние но няма следи от стенописната и украса
Не съм срещал никакво инфо никъде из пространството THORN има книжка за скалните манастири по платото ,ако има инфо пусни да четем ... моля:trink39:

Thorn
08-02-2008, 03:35
За манастира при Хан Крум в Калугер боаз няма нищо интересно - схема от Иречек и кратко описание.

А това е книгата, в която може да прочетете повече за стенописите на Роженския манастир.

http://www.pe-bg.com/i/2/290

пускам още малко снимки от него

airman
08-02-2008, 16:45
Сканирах малко стенописи от Хрельовата кула. Не са точно от църква, нито са мои снимки, но могат да послужат.

Тук (http://www.snimka.bg/album.php?album_id=217100)

Медка

gorskia
14-02-2008, 00:19
Наскоро бях там и поснимах малко стенописи. Според информацията е стенописван неколкократно - първият път през 16 век. Ше сложа две три снимки колкото да илюстрирам, защото просто не мога да определя към кое стенописване са те ( дали попадат в темата?). Ако се интересува някой мога впоследствие да кача и други.

Thorn
14-02-2008, 01:22
Супер! Ровни малко и пусни нещо като статийка освен снимките. Разкажи как се стига и какви са впечатленията /това май беше в двора на някаква почивна база на БТК?/. В момента книгите ми не са при мен, пък и не си спомням да има кой знае какво за него, така, че аз не мога да пусна, ако трябва до няколко дни ще потърся.

Стенописите са много красиви! На първата снимка ми изглеждата от 17 век, тайната вечеря също, макар, че би могла и да е е 16-ти. На третата изглеждат по-късни.

arhangel
14-02-2008, 15:04
Наскоро бях там и поснимах малко стенописи. Според информацията е стенописван неколкократно - първият път през 16 век. Ше сложа две три снимки колкото да илюстрирам, защото просто не мога да определя към кое стенописване са те ( дали попадат в темата?). Ако се интересува някой мога впоследствие да кача и други.


Супер!
И аз не съм ходил тук и ми е много много интересно да видя снимки на тези стенописи ... ако не те затрруднява моля пусни още ...
От това което съм чел ,останки от първото изписване от 16 век има по южната и западната стени като по-значими били образите на "Свети Козма", "Свети Никола" и "Свети Мардарий ... но аз съм виждал и една Богородица на трон с малкия Христос
Така че ако имаш снимки на някоя от тези стени ,по-лесно ще се ориентираме поради предполагам стилово очевидните разлики между слоевете там където "новият" слой от 1864-65 год. е паднал и се е разкрил стария ...
а тази тайна вечеря ако е от притвора значи почти сигурно е от 17 век щото съм виждал на едно място не помня къде вече фрагмент от притвора абсолютно стилово идентичен с изображението ...

http://www.sofia.bg/manastiri/main.swf

....... в това линкче има нещичко за софийските манастири там има и за елешничкия ... малко постно направено ама това е положението

gorskia
14-02-2008, 19:50
Елешнишки манастир "Св. Богородица", XIII век, недействащ, храмов празник 15 август, Софийска духовна околия.
В различните източници го посочват като „Успение Богородично”(което според мен е правилно, защото в нишата над вратата е този стенопис), „Елешнишка Богородица”, "Пречиста Яковищица", „Пречиста”, „Яковщица”
Манастирът е в долината на река Яковищица в планина Мургаш от Западна Стара планина, на 4 км североизточно от с. Елешница (до 1991 г. село Йорданкино). Аз стигнах по стария път от София –Яна- прохода Витиня, по една стара карта, след много обърквания естествено . Но иначе си е съвсем лесно, карате по магистрала Хемус и преди първият виадукт отбивате в едно малко и слабо забележимо отклонение от магистралата, шмугвате се под нея и влизате в Елешница, продължавате все по главният път (с извинение за главният защото е силно разбит, даже и в селото) и на 2-3 км се отклонявате вляво ( има табела). Пътчето до манастира (то е в по-добро състояние от „главният”) се вие покрай десният бряг на реката и спира на вратите на манастира. По цялото пътче и през манастира минава туристически маркиран маршрут за вр. Мургаш.
Там има охрана която пази манастира, който се оказва собственост на БТК. Възрастният мъж който ни посрещна беше много словоохотлив и гостоприемен, може би защото са на дълги смени (24 часа) и няма с кой да си говори. Отвори ни църквата, опита се да ни почерпи с безалкохолно, предложи детето да се стопли в неговата стая и много дълго и заинтересовано ни обясняваше за манастира – как бил първоначално в тяхното село Потоп, после дошло наводнението и го изместили на това му място, как действал до към 70те години, как са се застъпвали пред ръководни партийни другари за възстановяването и т.н.
Според информацията в интернет, манастирът е основан в края на ХV в. (1499 г – известно от мраморна плоча открита там), разрушен е от кърджалиите през ХVІІІ в. (1793 г.)и отново възобновен е през ХІХ в. (1820 г.) Манастира представлява комплекс от черква, жилищни и стопански сгради ( с изключение на две по—нови, явно ползвани от БТК) останалите са в самосрутващо се състояние, което не пречи охраната да ползва една от тях.
Черквата (с размери 14,50 х 6,80 м) е еднокорабна, едноапсидна, с притвор и добавен по-късно към южната фасада открит притвор. На последният в източната му стена има ниша с фрески. Според данните черквата е построена е през ХVІ в. и в нея са запазени стенописи, най-ранните от които от ХVІ в., а най-късните – от 1864 г.
Сградата е добре поддържана със скорошна пълна реставрация на стенописите. Иконостасът е пъстър, столарска изработка, с интересни икони ( според данните „Света Богородица"(1825 година), „Исус Христос" (1825 година), „Архангел Михаил" (1827 година).
На много места се посочва, че през ХVІ-ХVІІ в. манастирът е бил важно книжовно средище, като от тогава са запазени Четвероевенгелие, Псалтир и др. книжовни паметници, съхранявани в Националния църковен историко-археологически музей в София.
Докато се рових попаднах и на Диарбекирски дневник и спомени на
Тоне Крайчов който разглежда и съдбата на Ботевите четници. Не е по темата ама е интересно:
По едно време се дочу да се говори, че Малич ага [х]ванал 2-ма комити, отсякъл им главите и зане[съ]л ги в София. За тия мъченици ето какво знам: като си вървели по пътят, откъм селото Чурек, няколко [а]рабаджии от с. Подуене, на които колата им били натоварени с дърва, двама души слезли из гората при тях, поискали хляб и помолили [а]рабаджиите да се придружат с тях и заедно с колата им дано отидат до София. Съгласили се арабаджиите. Таман приближавали до селото Потоп, ето че идвал им насреща Малич ага с двама още заптиета. Двамата комити, като видели от коя страна на колата ще заминат турците, те заминали от другата страна и карали воловете, като че са арабаджии, но таман дошли турците до колата, един от арабаджиите, на име Васил от Подуене, който и днес е още жив, смигнал някак на турците и показал комитите. Веднага ги [х]ванали, вързали [ги] и повърнали назад в Чурек, дето пренощували. Заранта ги по[д]карали вързани, минали селото Потоп, дошли до Манастирската река, там на един средорек, гдето се събират двете реки — Манастирска и Чурешка, отсекли им главите и зане[с]ли в София. Минаха се още 2—3 дена. Малич ага до[й]де в нашето село, стигна му известие, че в манастира Елешнишки дошли двама комити. Веднага справиха конете си и тръгнаха покрай реката, която тече през селото ни Желява. Спряха се и не можеха да минат, а чакаха около един час, догде се претече водата, която тоя ден беше буйна дошла вследствие от големите поройни дъждове. Като пристигнали в манастирът, игуменът Мелетий и слугите му показали на Малич ага къде са затворили в един зимник комитите. Пренощували там, заранта тръгнали по пътя из Манастирската река и като пристигнали на средорека — същото място, дето погубили по-преди другите двама, отсекли и на тия нещастници главите и [ги] зане[с]ли в София. Те, комитите, дошли в манастира така: по-първия ден, като се скитали по Балкана, отишли, на егрека при елешнишките селски говедари, поискали хляб и помолили говедарите да ги попазят няколко дена, догде се поотморят. Говедарът, на име Величко Граваликата, им казал: „Момчета, хаете с мен, аз ще ви отведа на манастира, там вие ще може много време да поминете, има сгради, дето може да се пазите и ще ви хранят добре”. Те, бедните, не му мислили много, склонили и тръгнали, дошли близо над манастирът и се спрели в една кошара. Говедарът казал: „Стойте вия тука, аз да отида в манастира да видя да няма някой турчин или други някой, па после ще до[й]да да ви [в]зема”. Отишъл и веднага обадил на игумена, че са горе в кошарата. „Иди да им кажеш”, казал игумена, „да си оставят пусато (оръжието) и после да до[й]дат да се не боят”. Върнал се говедара при тях и казал им: „Момчета, казах на дядо игумен за вазе, и той ми рече да ви кажа да си оставите, пусато и тогава да слезете в манастира, защото да не се боят манастирските слуги, като ви видят с пусато”. Те повярвали, оставили оръжието си и отишли в манастира, гдето им показали зимника, дали им [х]ляб и заклопили зимника. Тогава пратили известие на Малич ага, който им проля невинната кръв и ги тури в студения гроб, гдето се събират две реки между три големи планински, покрити с гора върхове, нечути, невидяни от майка-баща, от братя-сестри, от роднини и приятели да тъжат и вечно въздишат за тях. Бог да ги прости, вечна им памет!
След няколко години костите на тези български въстаници се извадиха и отнесоха в Рилския манастир „Св. Иван”, а на мястото е въздигнат паметник от Стоил Лалов, ковач от селото Елешница, за спомен на падналите герои, които са жертвували животът си млади-зелени за освобождението на България.

gorskia
14-02-2008, 19:54
от Елешнишкият манастир. Големината на светците от втората и третата снимка е около 30 см.

arhangel
15-02-2008, 13:50
Видях че Thorn се е разписал и той на Роженския монастир и качвам стенописите от трапезарията ... запазени са само тези два фрагмента за съжаление :vsad:
От оцелелите в удебеленията на прозорците на католикона стенописи успях да снимам само един ... на северната стена са два прозореца с по две изображения на прозорец ,ама голям риск бееееее .... монасите само като ме видят с фотоапарата и все по мен ходят та голямо дебнене дебнах и накрая ми писна и ...само това изображение успях преди да изреве един брат :nono:
ама пак добре ... миналия път един налетя на бой направо :argh:

На южната стена в удебеленията стенописите се виждат ,но отвътре защото отвън са остъклени и са и високо, и няма как :sm186:...
И накрая деисис от притвора ... красота :)

arhangel
15-02-2008, 16:44
Ровейки из архива открих случайно тези фотоси на фрагментите останали от стенописната украса на този много красив и ценен храм в Кърджали ... в градския музей има експонирани още няколко по-големи фрагмента от стенописите свалени преди да се почне реставрацията.
Ако се върнат на старите им места би било чудесно но засега са там ... като отида другия път ще ги снимам и тях ако ми разрешат естествено :argh:
По-напред в темата съм качвал и други снимки отвън ... готино място ,а и жената която се грижи за обекта като цяло е чудесен човек ... поздрави :)

gorskia
29-02-2008, 17:22
Днес в Български книжици в София, видях едно ново издание - Българските църкви 13-14 в. Прегледах го набързо, не го купих защото нямах 35 лева, но е интересно с много илюстрации (за съжаление снимките са основно черно-бели).

Thorn
29-02-2008, 17:29
мерси за инфото, отивам да го купя.

Thorn
03-03-2008, 17:02
СВЕТА БОГОРОДИЦА ПРИБОЙ

Гробищната църква на село Прибой, близо до Радомир. Стенописи от 16 век, доста сходни с тези от други църкви в района /например от св. Иоан Богослов над язовир Пчелина/. Обширен късен притвор от запад. Над западната врата има стенопис от 1998, който вече е започнал да се лющи.

една галерия със снимки:

http://bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=4586&AlbumId=112644

Thorn
03-03-2008, 22:27
Още снимки

arhangel
04-03-2008, 21:18
Стенописите на Св Йоан Кръстител и Срещата на Мария с Елисавета датирани по стилови особености в 14 век.
Други останки от стенописи няма ,тези са открити през 2002 година и са реставрирани.Има още 3 изображения от 19 век но тях не ги снимах.То едното е и свалено ,било е също на Св Йоан Кръстител ,и е било изрисувано върху средновековното изображение ,и при реставрацията е открито това .... късмет :)
Сега фреската от 19 век е в музея до Св Георги в Амбелино ,също хубава църква ,който иска може да го види там :tup:

Darkas
12-03-2008, 00:04
След 749 години откриха кой е Боянският майстор -

http://www.dnes.bg/article.php?id=48704

Thorn
12-03-2008, 11:12
Гледах, но нещо ми се видя недоказана тезата, че това е именно художника.

resavsky
12-03-2008, 11:31
Поредният кьорфишек на БД

arhangel
12-03-2008, 17:29
Веднага след написването на устава на Бачковкия манастир от Григорий Бакуриани се появява църква в чест на Св. Екатерина. Изпълнявала е ролята на храм към страноприемницата на манастира в Стенимахос, построена от Григорий Бакуриани.
От средновековния градеж е останала половината от южната стена /на снимката/ , ясно различима поради тухления градеж и декоративните слепи арки, и част от източната
Малко по надолу има останал един средновековем зид с няколко контрафорса от стените ,ограждали метоха през времето на първоначалния градеж в 11 век.
Опожарена и разрушена в края на 18 век /1793 или 1794 година/ от кърджалиите на Емин ага - Балталъ
Сегашната църква е вдигната по същото време вече разширена и изписана през 1802 година.

resavsky
24-03-2008, 01:12
http://news.bnt.bg/content/view/full/217294
Това с Боянският майстор май ще излезе поредната изцепка на един директор на музей.Този човечец съвсем е загубил чувство за реалност и освен "сензации" май друго не произвежда.

Thorn
24-03-2008, 09:40
ЦЪРКВА ЛЮТИБРОД


Вчера ходих до Лютиброд. Това е село в искърския пролом, известно с Черепишкия манастир, който ще е една от следващите теми, с Ритлите, с две старинни църкви /голяма късноантична базилика и средновековна базилика/ и с баба Илиица.

Отивах заради една от двете църкви, в която имало стенописи. Естествено в Интернет няма техни фотографии.

С малко питане я намерих, намира се вдясно от Ритлите. Познава се по порутения, покрит с турски керемиди покрив на защитната конструкция. Пресякох по една пътечка ЖП линията и продължих между някакви бодливи акации, които впрочем бяха цъфнали и представляваха красива пролетна гледка. Абе ситуацията беше като в приказката за спящата красавица, само дето аз не бях принц, а зад тръните ме чакаше не замък, а полусрутена църква.

Тя е каменна трикорабна триабсидна базилика, като средната абсида е по-голяма. Възможно е цялата сграда да е била куполна. Полукуполът на абсидата е бил запазен до 1915 г. според wikipedia. На южната стена има големи прозорци - нещо, което поне мен ме изненада, защото въобще не е характерно за старите български църкви. Няма притвор, а размерите са 11.30 Х 9.15 метра. Датира се от XII-XIV век. Изследвана е от Никола Мавродинов.

Според книгата на Бистра Николова, църквата може би се е казвала "Света Троица".

Естествено аз отидох заради стенописите. За съжаление много малко е запазено, а което е запазено е покрито с кощунствени графити. Както обикновено. Даже някой изрод е рисувал свои образи върху средновековните.

Незнам, направо се отчаях. Не само, че нямаме запазени никакви гениални шедьоври подобни на западните катедрали, ами даже нямаме един запазен ансамбъл на някоя по-представителна средновековна църква. Дори Боянската е само частично съхранена. Останали са само мънички църквички като тази във Беренде, а пък тя се руши нереставрирана. Замислям се, че ако човек иска да си създаде представа за някогашното великолепие е по добре да види не такива развалини, а църквата в Елена, въпреки, че тя е по-късна. Късна, ама средновековни няма.

Една по-подробна галерия http://bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=4586&AlbumId=113686

Thorn
24-03-2008, 09:42
Още

Thorn
24-03-2008, 09:45
още

AYB
31-03-2008, 15:42
Попаднах съвсем случайно на интересен сайт, в който има показани керамични модели на български средновековни църкви. Даже приемат поръчки за изработка!

http://www.vihrenmihaylov.com/index4.htm

http://www.vihrenmihaylov.com/images/monastery48.jpg

gorskia
13-04-2008, 23:45
За съжаление успях да я видя само отвън - семейството което държи ключа отцъстваше.

Thorn
13-04-2008, 23:53
Свиркай следващия път, като ходиш.

Красиво е. Страшно си падам по такива малки църквички, затънтени и обвити от растителност. А ако има и запазени стенописи - щастие!

gorskia
13-04-2008, 23:53
Красива църква сред гора от вековни дъбове. Заслужава си човек да я види, дори само от вън (както аз).

Thorn
14-04-2008, 00:02
Малко информация от Краси Новаков, поклон за делото му.

Леворечки манастир Свети 40 мъченици
Местност, отстояние и посока от населено място: манастирът е в Еловишка планина, на около километър северно от село Лева река.

Историческо развитие и сегашно състояние: основан е XV-XVI в., възобновен е през ХІХ в. (1850 г.), а сега е периодично действащ.

Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: представлява комплекс от черква и полуразрушена жилищна сграда.
Черквата, с размери 7,20х6,80 м, е еднокорабна, едноапсидна, с две конхи и без притвор сграда, със запазени ценни стенописи, датирани към ХVІІ в.

Обявен е за паметник на културата.



Красимир Новаков

Thorn
28-04-2008, 23:46
СРЕДНОВЕКОВНА ЦЪРКВА СЕЛО РАЖДАВИЦА

Май никой не знае как се казва това кюстендилско село - Раждавица, както е официално или Ръждавица, както го знаят много хора. Дори пътните табели са в несъгласие по този въпрос. Но както и да се казва, там има какво да се види. Вировете на Струма, каньонът на Шегава с красивите си скални фигури и останки от крепости, които някой ден специално ще посетя. /Той е наистина много красив, препоръчвам ви го/ И две старинни църкви.

Първоначално ме привлече намиращата се на левия бряг на Струма романтична руина без покрив, която помислих за средновековна, но според Красимир Новаков, това са останки от възрожденската Свети Атанасий. Вероятно е така, но като се има предвид, че около вратата и има запазени следи от стенописи в характерни кафяви тонове, запазвам си правото да се надявам да е поне късносредновековна. Може би някой е по-запознат.

Но наистина средновековна е другата църква в местността "Селище" на десния бряг на реката.

Ето какво пише в "Православните църкви през българското средновековие IX-XV век" на Бистра Николова:

"Църква в м. Селището. Еднокорабна, едноабсидна. Вход от запад. Градена от ломен камък и хоросан. Имала външна украса от керамични тръбички с четирилистни розетки. С 3 строителни периода. През първия е градежът от камък и хоросан, през втория ( XVI в.) - керамика, през третия е добавен притвор. Размери 4,25х2,50 м. построяването на храма варира във времето от XIII-XIV до началото на XV в. Забележителна е неговата живопис. В апсидата е "Богородица Ширная небес" с Христос в медальон на гърдите. Четири църковни отци със свитъци в ръце (Григорий Богослов отляво) бележат Мелизмоса. Запазени са части от Благовещението, сцени от Страстната седмица и Възкресението."

Църквата ще намерите като след влизането в селото продължавате покрай ЖП линията, докато стигнете мост над Струма. Завивате преди моста вляво по черен път покрай реката и продължавате, докато видите друг път, отклоняващ се от досегашния вляво. Продължавате около 200-300 метра по него и стигате до равно място с люляци. Поглеждате наляво и на 100-тина метра на една височинка ще видите каменния и покрив.

Мъничка е. Наскоро е частично реставрирана. може би малко са попрекалили с новата мазилка на западната фасада, но все пак е похвално. Пред фасадата личат останки от притвор, явно отдавна разрушен. Покрита е с покрив от каменни шисти, полуцилиндричен свод, полукръгла абсида от изток, малки тесни прозорчета на южната стена и в абсидата. Влизаме вътре - отворено е. Подът е покрит с керамични плочи. В абсидата има ниска колона, на която някога е бил олтарът. Няма иконостас, няма нищо повече.

Информацията за стенописите е безвъзвратно остаряла. В абсидата няма и следа от тях, а доста зле запазени останки има само на северната стена. Виждат се наистина останки от някакви отци, орнаментиран бордюр, както и още някакви фигури, които може би са на светци воини, защото има нещо, което напомня за капковиден щит. Впрочем би могло и да е част от мантия. От останалите счени се виждат части от дрехи, крака и цветни петна. Това е, други останки няма.

На север от сградата има обширно равно пространство което може би е било някакъв двор, а на няколко метра пред нея има останки от колони, може би антични.

Ами това е. Красиво място, река, дървета, птички и пчелички, но нещо, което е било относително запазено до преди само няколко десетилетия сега е напълно съсипано. Поне не видях обичайните кощунствени графити.

Thorn
28-04-2008, 23:57
Още снимки

arhangel
29-04-2008, 17:29
Намира се на отвесна скала на около километър-два от Провадия.Представлява комплекс от църква и още две помещения,на височина около 20 метра, свързани помежду си със тесни проходчета и стълбички ,като над най западното ,като втори етаж се намира крипта с един гроб.Над гроба има изсечен в скалата малък кръст.Висящия мост е нов и хубав ,явно общината тук се е справила много по-добре отколкото с т.н. "реставрация" на кулата-порта на крепостта Овеч /която е трагична ,комична и ми са драйфа като се сетя ... но това е друга тема/.

случайно прелитащ
29-04-2008, 19:25
Църквата в Раждавица е интересна, не знаех нищо за нея. С тези бетонни поясчета на мястото на изгнилите греди прилича на новаторска римска сграда ;)

За Овеч е така. До с. Равна има манастир от ПБЦ, но не знам прави ли се нещо там.