Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Съзнателна ли е била грешката на Чърчил да спре англичаните пред Триполи през 1941г.?

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Съзнателна ли е била грешката на Чърчил да спре англичаните пред Триполи през 1941г.?

    На 07.02.1941г. пристига умопобъркваща новина: маршал Грациани, след като изоставя своите войници, забягва в Триполи, а изоставените от него остатъци от могъщата някога италианска армия, която има за задача да възстанови Римската империя, престават да съществуват като организирана сила. Една част от италианците отстъпват в паника към Триполи и нейното предаване в плен се смята за неминуемо. Италианските войски в Еритрея, Сомалия и Судан са вече унищожени. Командващия английските войски ген.О'Конър пътува с автомобил през пустинята с ген.Дорман Смит. На разстояние 15 мили се чернеят остатъците от разбитата и изоставена бойна техника на противника. Пръснати групи италиански войници с численост понякога до 400 души, заобиклаят колата на генералите и ги питат къде да отидат за да се предадат в плен!!! Адютаната на О'Конър, който говори италиански, им дава необходимите напътствия. В една от групичките се оказва и италианския генарал Бергонцоли, който преди време се кълне пред Мусолини, че англичаните никога няма да превземата Бардия. Берголцони се предава с думите: "Уморихте ни с вашето темпо".
    За два месеца войските на О'Конър изминават 500 мили, като вземат в плен 130 000 хиляди италианци, 500 танка и над 1000 оръдия от "неприсъпните" крепости Бардия и Тобрук. Броя на ранените и убитите от италианска страна все още не е установен с точност. За завършване на кампанията е необходимо да бъде завладян Триполи. С други думи просто е нужно да се стигне до това пристанище с танкове и камиони. Но от главно командващия английските сили в Близкия изток генерал Уейвъл, пристига заповед да се спре настъплението по линията Ел-Агейла - Марад, да се прегрупират силите и да се чаката нови разпореждания. Напразно О'Конър се опитва по радиото да разубеди главно командващия, че войските му не се нуждаят от отдих и могат да настъпят към Триполи, като по този начин ускорят темпото, за да не допуснат от страна на немците върху тази последна база на немските войски.
    Главнокомандващия се отказва да обсъжда тези въпроси по радиото и заповядва на О'Конър да пристигне в Кайро лично, или да изпрати своя началник щаб Дорман Смит.
    На 12.02.1941г. Смит пристига в Кайро, като се надява да убеди Уейвъл незабавно да възстанови настъплението срещу либийската столица, последната крупна ВМС база, в ръцете на италианците. Уейвъл информира Смит, че късно предната вечер, е починал премиер-министърът на Гърция, Метакса. Покойният се отнасял без особен ентусиазъм към английската помощ като смятал, че ще се справи сам с италианците, а помоща на британците само ще провокира немско нахлуване в страната. Новият премиер-министър Александър Коризис, едва встъпил в длъжност открито призовава англичаните на помощ. От Лондон идва спешна заповед незабавно да се спре настъплението в западната пустиня, като основните сили се пренасочат към Гърция.
    Много историци до днес смятат това решение на Чърчил за най-голямата му стратегическа грешка в течение на ВСВ. Те иронично отбелязват, че главната "вина" на О'Конър и Уейвъл е в това, че твърде бързо се справят с италианците и правят напълно очевдина катастрофа на ВС на Мусолини. Ако нещата се бяха проточили още 4 месеца, след което италианците бяха притиснати в Триполи, Хитлер затънал до гуша в СССР, нямаше да може да започне африканската си кампания и съюзниците нямаше да се сражават още почти 2 години, за да доминират по цялото африканско крайбрежие от Атлантика до Суецкия канал.
    В тази смела хипотеза има само един въпрос, който виси във въздуха:щеше ли изобщо да има нападение срещу СССР, ако Италия беше рухнала не през 1943г., а през 1941г.?
    Възможно ли е тази голяма стратегическа грешка на Чърчил да е била съзнателна? Той не е човек, способен да прави необмислени крачки, още по-малко прибързани.
    Очаквам вашите мнения по темата. Ще се радвам на сериозна дискусия.
    They march in full battle dress
    With faces grim and pale
    Tattered banners and bloody flags
    Rusty spears and blades...

    #2
    SS-mann, според мен, ако Италия е била рухнала през 1941 година, нямало е Хитлер да нахлуе в СССР, защото той още от самото начало на войната не е искал да воюва на два фронта. Така че нямало е да има инвазия в СССР. що се отнася до Чърчил - според мен за него е било по-важно да осигури помощ за Гърция, отколкото да разгроми италианците.
    Last edited by plamen_starbov; 19-07-2006, 20:39.

    Comment


      #3
      SS mann добре си прочел Игор Бунич.Само че не мислиш че конспирацията става прекалено голяма?Причината според мен е далеч по проста - Чърчил вече е решил че италианците така или иначе са победени и трябва да насочи усилиията си към Гърция за да открие Солунски фронт по подобие на ПСВ.

      Comment


        #4
        Съгласен съм с Ресавски. Отварянето на фронт на Балканите е било нещо като фикс-идея за Чърчил горе-долу от началото на войната до края. Това едва ли е единствената грешка през дългата му политическа кариера, но в случая с Гърция той е страдал от т.нар. wishful thinking - отдавал е прекалена значимост на този фронт и си е въобразявал че с 30 000 британски войници там ще може да противостои ефективно на Хитлер. Напразни надежди, както си проличава.
        А теориите за такива "дълбоки" замисли са очевидно несериозни - изхожда се от предположението, че Чърчил е знаел "че" и "кога" Хитлер ще нападне СССР. Освен това поражение на Италия в Африка съвсем не значи излизането и от войната, а немският Африкански корпус разположен в Сицилия, вместо Африка, би направил съюзническият десант там много труден, ако не и невъзможен.
        "No beast so fierce but knows some touch of pity."
        "But I know none, and therefore am no beast."

        (Richard III - William Shakespeare)

        Comment


          #5
          М`да, напълно съм съгласен и с двама ви (Dinain и resavsky) - със сигурност поражение и загуба на териториите на Италия в Северна Африка по никакъв начин не би довело до излизането й от войната. А така или иначе ще задължава Великобритания да държи дори повече войски там, защото ще има да пази много по-дълга крайбрежна линия. Същевременно, подобно развитие би насочило вниманието на Мусолини изцяло там, което означава, че вероятно неговата "балканска авантюра" няма да се развива като е в ТР. От друга страна, нападението над СССР по никакъв начин не е обвързано с Италия или Средиземноморския ТВД. Въобще, за Европейския ТВД Северна Африка е страничен проблем, който отвлича сили, но няма решаващо значение.
          А конкретно за ситуацията с войските, изминали над 800 километра за два месеца с боеве - те очевидно са се нуждаели от оперативна пауза, макар че не ще това да е оновната причина.

          Comment


            #6
            Пак теорията за конспирациите! Просто Чърчил е искал да открие втори фронт на Балканите. И това е нещо за което се бори през цялата война. За него ТВД е бил Европа. Предполагам, че е мислел, че Хитлер няма да изпрати войски на помощ на италианската "армия". Съгласен съм напълно с resavsky, Dinain и gollum.
            http://mamkamu.blog.bg/
            http://gledam.blogspot.bg/

            Comment

            Working...
            X