Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Въоръжението на римляните

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Въоръжението на римляните

    Въоръжението на римляните
    от изгонването на царете до реформите на Марий


    Струва ми се, че ще бъде интересно, паралелно с колегите разглеждащи бойният строй на римляните, да обърнем внимание и на оръжието и доспехите им. Много често по филмите се показват еднотипни доспехи-кожени брони, лорика сегментата, шлемове от галски и имперски тип, като всичкото това нещо се поставя едва ли не във всеки момент от римската история. Като започнем с Пуническите войни, минем през Цезар и Август и спрем чак при Каталонските поля.
    Както всяко нещо и римските оръжия са се изменяли в протежение на времето от 6 в. пр. Хр 5 в. сл. Хр. Може би периода от изгонването на последният цар през 509 г. пр. Хр., Тарквиний Горди, до средата на 2 в. пр. Хр., когато завършват Пуническите войни, е най-спорен и интересен. Едно, че самите исторически извори са ограничени, друго че и археологическите данни не са толкова много. Те се засилват към 3 в.пр. Хр., когато вероятно вече можем да говорим и за някаква специфика на римското въоръжение.

    Въоръжението през 5-4 в. пр. Хр.

    През 5-4 в. пр. Хр. считам, че не е имало специфика в римските военни средства, Рим не се е наложил още като военна сила и е трябвало да се сблъска със силни и многобройни противници-етруски, латини, самнити, келти. От всичките тези народи е взаимствано по нещо, като в един или друг период вероятно римското оръжие много е наподобявало, дори е било идентично, на оръжието им. Роля е играела бойната плячка, търговският внос и подражанеито на вече готови модели.
    На всички е известна военната реформа, която Тит Ливий преписва на цар Сервий Тулий, 578-534 г. пр. Хр. Няма да я разглеждам защото тя обхваща царският период, на който няма да се спирам. През 509 г. с революцията част от етруската аристокрация и някой от римските родове напускат града. Според Питър Коноли това би следвало да се отрази на войската. Напуснали са я най-богатите, които воюват и се въоръжават по гръцки модел като хоплити.Пак според същият тук постепенно кръглият хоплон/клипеус престава да се използва и е заместен от продълговатият голям щит скутум. Тъй като по това време, най-силни във военно отношение са етруските, то безусловно тяхна ще е била и военната мода. В етруските гробници продължават да се срещат хоплитски щитове, така че е допустимо част от римляните и в ранната република да продължават да ги носят. Характерно е за тези кръгли щитове обковката от бронз по края на лицевата страна или само на бордюра. От зад имало една централна бронзова дръжка, в която се пъхала предмишницата на лявата ръка и в края ремък, за който се захващала дланта. Самите щитове имали изпъкнала форма, те не били плоски. Това позволявало щитът да се обляга на лявото рамо, облекчавайки война от тежеста.
    Скутумът, може би заедно с гладиуса най-характерната част от римската екипировка. Много често може да се срещне твърдението, че това е келтски щит, който галите са занесли в Италия при нашествията си през 4 в. пр. Хр. Странно е тогава преди този период какъв щит използват италийците, само гръцкият кръгъл аргивски щит? Има доказателства, че скутумът си е типичен италийски щит, който вероятно произхожда още от РЖЕ и културата Виланова. В некропол близо до Ветулония, Поджо-ала-Гуардия, е открито скулптурно изображение на продълговат щит, който по нищо не се отличава от скутума, с умбо в центъра. Към Виланова принадлежи и бронзова фигурка на войн с щит, със същата форма, достигащ от рамото до под коленете.
    На известната ситула/бронзова кофа/ от Циртоса, са изобразени множество войни с аргивски/хоплитски щитове, квадратни и правоъгълни, наподобяващи скутома. В това изображение, отнасящо се към 500 г. пр. Хр. мнозина виждат някакъв белег за зараждащата се манипулярна тактика. Трудно е да се отговори на този въпрос, но без съмнение може да се потвърди битуването на Апенинският полуостров на правоъгълен дълъг щит, далеч пред идването тук на келтите през 4 в. пр. Хр.
    Големите щитове с изготвяли от няколко пласта дървени планки, залепени помежду си. След специално притискане на плоскостта се придавала U образна форма. Надлъжно, по средата се поставяла на лицето изпъкнала дървена част, която изпълнявала форма на умбо-посрещала ударите. Отзад се намирала ръкохватката, за която щитът се държал в юмрука на лявата ръка. За разлика от аргивският щит, нямало допълнителен ремък за предмишницата на същата ръка. Като цяло щитът се обвивал с кожа.
    Шлемовете носени през 5-4 в. пр. Хр. се отличават с изключително разнообразие. Т царският период е наследен един модел, който чак до 1 в. ще се носи, но вече като офицерски символ. Това е едно разклонение, произлязло от коринтският шлем, като обаче отворите за очите и устата имат само декоративна функция. Често те липсват, а понякога са инкрустирани с цветни камъни. Този шлем е познат под различни названия псевдокоринтски, апулийско-коринтски, итало-коринтски. Характерно за него, е това че той се носи на върха на главата, набузниците не могат да прикрият лицето. Често е имал допълнителна украса от пера и гравирани сцени върху себе си.
    По гръцка традиция се налага масовото използване на халкидски шлемове. В италийският си вариант те са с релефен фронтон с триъгална форма над челото; често с подвижни набузници, без наносник. Калотата им носи от една до няколко тръбички за закрепване на плюмажи от пера или пък на гребен от конски косми. Върху тях се апликират и изрязани от бронз крила. Някой екземпляри имат държатели за пера, във форма на навити змии.
    От етруски гробници и археологически находки са известни множество изображения и екземпляри на шлемове тракийски тип, с гребени, понякога и с бронзови крила. Възможно е римляните в периода 5-4 в. пр. Хр да са ги използвали.
    Един от най-разпространените шлемове сред етруски, самнити, а от там навярно и римляни е бил този познат под името негау. Той е подобен на гръцкият пилос, с висока конусовидна форма. Почти винаги без набузници и затилък, този шлем е давал максимално добър обзор на боеца за ставащото около него.
    През 4 в. пр. Хр. с келтските нашествия, започва разпространението на шлемът тип монтефортино, който по-късно ще стане символ на римският войн. Монтефортино имат сферо-конична форма, изковани от едно парче бронз, като на върха на калотата имат издатък, наподобяващ копче. В него се е втъквала украсата от пера или конски косми. На тила има малък затилък, което е донесло и прякора на тези шлемове- жокейска шапка . Липсва наносник, а набузниците са големи с лек изрез за очите и устата. В Италия явно се взаимства формата на самнитските нагръдници, и набузниците на някой монтефортино имат форма на три съединени диска два отгоре и един под тях.
    Като цяло италийските шлемове от времето на 5-4 в. пр. Хр. са изключително богато украсени, чрез пера, гребени, инкрустации и различни допълнителни детайли. Характерно е използването на типове даващи широк обзор, явно свързан с гъстите строеве при сражение. Коринтският шлем отдавна е само минали.
    Въпросът с доспехите за тяло поставя пред нас същата сложна обстановка като шлемовете. Налага се да се правят аналогии с находки от етруски и самнитски обекти.
    Продължава използването на класическата мускулна броня от бронз. От Италия има многобройни находки, в нейният гръцки вариант, с релефно представен мъжки гол торс, състояща се от две части гръдна и гръбна, които се свързват посредством система от ремъци и панти. Бронзовите брони са се използвали от част от конницата достатъчно богата социална група, офицерите и поне част от заможните войни. Ако отречем използването на този защитен доспех, остава голяма празнина до появата на плетената желязна ризница, без да знаем с какво е бил защитен римският боец през това време.
    Бронзови брони има открити на много места в Италия : Бари, Орвието, Руво. Апенините са ни дали три екземпляри на бронзови кираси, които имат силно разширена долна част, което явно показва носенето им от конници. Може да се видят брони от етруски саркофази или гробни стенописи, които са оцветени в сив цвят. Това не трябва да ни заблуждава те не са от желязо. Това е един похват, станал по-късно любим на римляните, бронзовите доспехи да се покриват с калай или олово. Този тънък пласт, добре полиран е имитирал сребро. Под кирасите са се обличали и специални подплатени дрехи, за които са се захващали ленти пазещи горната част на предмишницата и бедрата, наричани с гръцкият термин птерюги.
    Един типично самнитски бронзов доспех, който е зает от римляните и по-късно описан от Полибий, е този състоящ се от бронзов нагръдник с правоъгълна или триъгална форма и съответстващата му гръбна част. С тесни ленти от бронз двете части се свързват през раменете и от страни на тялото. Много често този доспех е носен в съчетание с бронзов пояс с ширина 7-12 см. Кое е наложило появата му? От една страна това ще са по-малките финансови и технически възможности на планинците самнити при закупуването или евентуалното изготвяне на бронзови мускулни брони. Самата броня силно е ограничавала движенията на тялото навеждане и извиване от кръста. Именно това е успешно решено със самнитският доспех. Нагръдника няма връзка с пояса, така че боецът се е чувствал достатъчно удобно.
    Съществувал е и друг тип подобен доспех, където нагръдника/пекторал е имал кръгла форма. Всички видове пекторали са имали подплата, която е спомагала да не се наранява тялото, а и е подсилвала до известна степен надежността на доспеха.
    Прочутата статуя на Марс от Тоди, 4 в. пр. Хр., ни дава представа и за използването в италийските земи на ламинарен доспех, съставен от бронзови пластини свързани с кожени ремъци помежду си. Възможно е и наличието на люспеста ризница, която по-късно римляните ще нарекат лорика сквумата.
    По етруските гробници, саркофази и червенофигурните съдове от Южна Италия, достойно място заемат и ленените брони. Напълно е възможно използавето им от римляните, дори и след като типичната гръцка фаланга престава да се използва. Достъпността му, като цена и изработка, все още липсата на единна централизирана политика за снабдяване на римската армия с еднотипни доспехи, го е правел любим за обикновените римски бойци.
    Наличието на наколенници, поне при част от богатите бойци се потвърждава както от находките, така и от споменаванията на Полибий и Тит Ливий.характерни са за италийските наколенници по-грубата обработка, често без релефна мускулатура, за разлика от гръцките. Срещат се, особено при самнитите, наколенници, със скъсена пропорция, без да обхващат коляното.
    Копията са с листовидно желязно острие, като на срещуположният кръй на дървеното тяло има накрайник метален накрайник, за да не се подбива и разцепва дървото. Такива ги виждаме на стенопис от гробница на хълма Есквилин, представляваща предаването на самнитски град на пълководеца Квинт Фабий., в края на 4 в. пр. Хр.
    От 4 в. пр. Хр. започват да се използват и тежки метателни копия пилум. Като такива, метателните копия са познати на много народи, но при римляните в един момент те почти изместват нормалното копие хаста, като стават основно оръжие за далечен бой на легионера. Пилумът има дълго тяло и съвсем малък връх, като често пръчката се изготвяла от меко желязо, за разлика от върха. Попаднал в противниковият щит, пилумът се огъвал, като препятствал изваждането и преизползването си. Има хипотеза, че това оръжие е заето от самнитите, в хода на войните с тях, но стенописите от гробницата Джильоли в Тарквиния, опровергават това схващане. Тя датира от средата на 4 в. пр. Хр. и на стените и освен другото оръжие има изобразени и пилуми.
    До появата на прочутите испански мечове, римляните използвали масово разпространените па полуострова гръцки с дължина около 60 см. След нашествието на келтите, възможно е да са взаимствани и техни мечове. Широко разпространена е заблудата за дължината на галският меч. Той наистина е такъв но в периода 3-1 в. пр. Хр. Когато келтите нахлуват на Апенините, Латен І 450-250 г. пр. Хр., железните им мечове имат дължина от 55-65 см. Това показва, че римляните до появата на гладиуса са свикнали да използват къси мечове, традиция наложена от околните народи и от гъстите формирования на бой, които те използвали.

    Следва
    Attached Files
    Last edited by gladiator; 02-02-2006, 13:37.

    #2
    въстановки по Циртоската ситула
    Attached Files

    Comment


      #3
      Стенописи

      доспехи
      Attached Files
      Last edited by gladiator; 30-01-2006, 09:38. Причина: Автоматично сливане на двойно мнение

      Comment


        #4
        бронзови доспехи
        Attached Files

        Comment


          #5
          още
          Attached Files

          Comment


            #6
            още бронз
            Attached Files

            Comment


              #7
              разни работи
              Attached Files

              Comment


                #8
                Марс от Тоди, стенопис и реконструкция
                Attached Files

                Comment


                  #9
                  Републиканският легион

                  Малко и от мен.....

                  Мощта и величието на Рим биха били невъзможни без съществуването на най-съвършената военна организация позната на Античния свят - римският легион.
                  Думата legio означава "събирам", "набирам", което показва, че първоначално това е било опълчение, събирано периодично за водене на военни действия.

                  Легионът през периода на римските царе
                  Първоначално под легион се е подразбирала цялата римска войска. Тя представлявала около 3000 човека пехота и 300 конника, набирани от основните римски родове /курии/. Всеки род доставял по 100 човека /1 центурия/ и 10 конника, а отрядът с численост от 1000 човека бил командван от военен трибун /триба=племе/.

                  Легионът на Сервий Тулий VI в. пр. н.е.
                  Този цар с етруски произход организирал опълчението по имуществен ценз и възрастово делене. Заплащане не съществувало, а наградата били трофеите, придобити по време на кампанията. Всички римски граждани били длъжни да се явят на военна служба. Върховното командване било съставено от двама военни трибуна. Легионът на този етап представлявал фаланга с конница, разположена по фланговете и лека пехота, която не влизала в строя. Първият и вторият ред били съставени от богати граждани /съответно 80 и 20 центурии/, носещи бронзова броня и шлем, кръгъл щит /хоплон/ и наколенници; въоръжени с меч /дълъг около 70 см./ и копие. Войниците от третия ред /20 центурии/ били с правоъгълни щитове, без наколенници, а в четвъртия ред /20 центурии/ били без броня. Войниците от задните редове по-леко въоръжени: гражданите от 5 и 6 ред били с най-нисък имуществен ценз /според Дионисий Халикарнаски се намирали извън строя на фалангата/. Наричали се съответно аccensi velati /копиехвъргачи/ - 20 центурии и rorarii /прашкари/ - 30 центурии. Ветераните съставлявали резерва. По-късно били добавени 2 центурии fabri /занаятчии/ 2 центурии музиканти /cornicines и tubicines/. Конниците /equites/ - 18 центурии, прикривали краищата на фалангата. Ако приемем, че всяка центурия наброявала 80 човека, то легионът на Сервий Тулий би наброявал 14 хиляди души.
                  Римски войници от времето на етруските царе:



                  Легионът по време на Републиката
                  След изгонването на последния Етруски цар - Тарквиний Горди, властта била поета от сената, който всяка година избирал по двама консули. Тогава легионът бил разделен на два, всеки под командването на съответния консул.
                  Войните, които водела Римската република зачестили. Етруските се стремели да си възвърнат господстващото положение в Италия, от север нахлували келтите, а на юг набирал сили Самнитският съюз. Все по-често се налагало провеждането на планомерни и координирани операции, и фалангата била прекалено тромава, за да действа на пресечена местност.
                  През IV в. пр. н. е. на всеки консул вече били подчинени вече по два легиона. При необходимост били формирани допълнителни легиони.
                  От 392 г. пр. н. е. започнало и изплащането на определена сума на войниците за времето през което са участвали във военната кампания.
                  От 331г. пр. н. е. начело на всеки легион застанал военен трибун. Структурата на легиона се усложнила и фалангата била заменена от манипуларния строй, гарантиращ на войската по-голяма подвижност и маневреност. Легионът наброявал вече 4200 войници - 3000 тежковъоръжени пехотинци /принципи, хастати и триарии/, 1200 лековъоръжени велити и 300 конника. Различните категории се набирали сред гражданите вече според възрастта им, а не според имуществения им ценз.
                  Легионът бил разделен на 30 манипули /120 войника, с изключение на манипулите на триариите - 60 войника/, всяка от които съставена от 2 центурии от по 60 човека. 300-те конници били разделени на 10 турми.
                  Манипуларният строй се състоял от 3 линии, във всяка от които участвали по 10 манипули. Между линиите, както и вътре в самите тях имало празни пространства, равни на фронта на една манипула. При построяването бойният ред бил шахматен - т. нар. quincunx: промежутъците на манипулите на хастатите били прикривани от манипулите на принципите; а те от своя страна - от манипулите на триариите:



                  Първата линия била съставена от хастати /1200 човека=10 манипули=20 центурии; по 60 човека във всяка/.
                  Хастати - от латинското hasta /копие/ - били най младите войници, разположени в първата линия. Въоръжени били с 2 пилума, дълги до 1,2м. Това интересно оръжие вероятно дължи произхода си на самнитите - основните римски противници в Южна Италия. При направата му върхът на копието се калявал, а дръжката нарочно била изготвяна от по-мек метал. Тактиката на римляните била при хвърляне да се пробие щитът на неприятеля. Тогава мекият метал се изкривявал, копието засядало и лишавало врага от възможност за маневриране. Най-често последният захвърлял щита си и оставал неприкрит пред приближаващите римляни.
                  Щитът, заменил хоплона се казвал scutum. Произходът му също се приписва на самнитите, макар че и келтите са използвали такива. Той бил елипсовиден и извит, отлично прикриващ воина. За направата му били използвани брезови или тополови дъски, отгоре покрити с волска кожа. В средата на щита била разположена желязна изпъкналост - umbo. На лицевата част на щита обикновено било изобразявано някакво животно или митична фигура - талисман, предназначен да предпази владетеля му. Шлемът бил тип Монтефортино - бронзов с малка задна козирка, набузници и пера /три, дълги до 400мм./. Мечът - gladius, използван от римляните е взаимстван от малко по-дългия gladius hispaniensis - след края на Втората Пуническа война. Той бил железен със скъсяващо се към върха 50-55 см. острие. Тактиката на римляните се състояла в това да мушкат врага иззад прикритието на големите си щитове.
                  Освен меча легионерите имали и кама - pugio. Бронята била мускулна кираса, бронзов или железен нагръдник, а можела да е съставена и от навързани метални пръстени - lorica hamata.
                  Хастат с шлем тип Montefortino, scutum, pilum и lorica hamata:



                  Втората редица била съставена от принципи /1200 човека=10 манипули=20 центурии; по 60 човека във всяка/.
                  Тя била съставена от по-опитни воини на възраст между 25-35 години. Те се намесвали, когато първата линия не постигала нужния резултат. Хастатите можели да отстъпят през процепите към втората линия и изравнявайки се с принципите да образуват непрекъснат фронт, който да атакува неприятеля отново.

                  Третата линия се състояла от триарии /600 човека=10 манипули=20 центурии по 30 човека във всяка/. Триариите били ветерани. Те рядко участвали в боя. Имали голям щит, наколенници и дълго копие, на което се облягали.Шлемът им можел да бъде и от итало-коринтски тип /приличащ на миниатюрен коринтски такъв. Съществували поговорката - работата стигнала до триариите, което означавало, че положението било критично...

                  Велитите /velites/, заменили акцензиите и рорариите, били въоръжени с копия и мечове и се разполагали обикновено пред манипулите. Броня липсвала /тъй като всеки войник се въоръжавал на собствени разноски/. Целта им е била да нарушат бойния ред на противника. Набирали се от по-бедните слоеве на градското население или от съюзниците.
                  Хастат, триарий и велит ot 2в. пр. н.е:



                  Кавалерията /equites/ се деляла на лека и тежка. Тежката кавалерия се набирала измежду богатите и влиятелните младежи и била престижен род войска. Тя била средството последните да се издигнат в политиката и да направят кариера. Кавалеристът също се въоръжавал на собствени разноски - притежавал кръгъл щит, шлем, ризница, меч и копие. 300-те кавалериста, които съставлявали легионната конница били организирани в 30 подразделения /декурии/ под командването на декурион. В последствие през IIв пр.н.е. тя била реорганизирана в 10 ескадрона - турми/от 30 човека/, във всяка от имало по три декуриона, командващи съответната декурия.
                  Освен тежката кавалерия била формирана и лека такава. Тя се набирала най-често от по-бедни римски граждани или съюзници. Функцията й била да прикрива фланговете на легиона от непосредствена атака и да преследва бягащия противник. Освен това тя разузнавала за засади и била използвана за предаване на съобщения. Римляните не ценяли много конницата, разчитайки изцяло на ударната мощ на легиона. Това имало понякога плачевни последствия - например при битката при Кана /216г. пр. н.е./. След Втората Пуническа война конницата се набирала главно сред нумидийците.
                  Към започването на Пуническите войни числеността да легионите била увеличена до 5000 -5200 човека /броят на войниците в една центурия нарастнал на 80/. Освен това към легионите били добавени и отряди на римските съюзници allae /криле/ под командването на префекти. въведени били и вспомагателни отряди - оксиларии /auxilia/.

                  Командването на републиканския легион
                  През целия републикански период легионът нямал един главнокомандващ. Управлението му преминавало от един военен трибун към друг през ден или през месец. Трибуните се назначавали от консули или диктатори, а след 362г. пр. н.е. били назначавани от римския народ. Встъпвали в длъжност от 1-ви януари и оставали на този пост цяла година. Във всеки легион имало 6 трибуна. Те били избирани от сенаторското съсловие /tribuni laticlaves/ или от конническото съсловие /tribuni angusticlaves/. От друга страна трибун можело да стане и гражданин, участвал поне в пет военни кампании или служил 10 години.
                  Изображение на римски трибуни и signifer от 3в. пр.н.е.



                  Командващият центурията съответно се наричали centurio. След въвеждането на манипуларния строй във всяка манипула имало 2 центуриона /prior i posterior/. В целия легион те били 60.20 за хастатите /съответно 10 hastati priori и 10 hastati posteriori/, 20 за принципите /10 principi priori и 10 principi posteriori/ и 20 за триариите /10 pili priori и 10 pili posteriori/. Помощникът на центуриона бил optio - първоначално назначаван от трибуните, а впоследствие и от самите центуриони. Броят им бил също 60.
                  sigpic

                  Comment


                    #10
                    Само добавки малко:
                    1. Възстановката на шахматния строй на манипуларния легион се базира на доста неясни сведения и като резултат е до голяма степен хипотетитеч. Съседната тема съдържа бая голяма дискусия на тая тема
                    2. Реално за тежка кавалерия при римляните не може да се говори по средата на Ханибаловата война. Африканския Сципио всъщност е първия, който поставя конницата си на по-стабилни основи. До този период римската кавалерия е чисто "лека" - без броня, само с шлем и лек кожен щит и леко копие. В резултат на войната вече започват да се носят брони, щитът става по-стабилен и кавалерията става малко по-"тежка". Макар че при римското подобие на кавалерия и начинът и на употреба, за истинска тежка кавалерия при римляните не може да се говори поне до Имперския период.
                    XV mile the sea brode is
                    From Turkey to the Ile of Rodez...

                    Comment


                      #11
                      Самото название воъска или легион през Републиката не е точно. Това е голям период от време, с различно въоръжение

                      Comment


                        #12
                        Да, разграничението е тактическо. Но механиката на ръкопашния бой на такова ниско ниво не би трябвало да се различава, всъщност тя си остава почти еднаква до настъпването стрелковите оръжия.

                        Гладиатор, при келтите не са много къси. Пък и формата няма такова значение - интересна е употребата им. Гръцките камички (щото това не заслужава да се нарече меч ) не са били основно оръжие, а допълнително (макар и несъмнено много полезно при счупено копие и бутаницата на фалангата)
                        XV mile the sea brode is
                        From Turkey to the Ile of Rodez...

                        Comment


                          #13
                          Мисля, че бях посочил в Латен I са около 55-65 см. Това е времето 450-250 г. пхр. Хр. Не бих нарекъл меча на хоплита "камичка" поне екземплярите от Магна Греция и Етрурия са често по 60-65 см

                          Comment


                            #14
                            Погледнах набързо дали не съм се объркал нещо и намерих това
                            http://www.hoplites.co.uk/pdf/hoplite_swordsmanship.pdf
                            Интересна статийка, поне така ми се стори. За тази късата версия меч, която аз имах предвид, се задават 32,2см.
                            XV mile the sea brode is
                            From Turkey to the Ile of Rodez...

                            Comment


                              #15
                              Sir Gray написа
                              Погледнах набързо дали не съм се объркал нещо и намерих това

                              Интересна статийка, поне така ми се стори. За тази късата версия меч, която аз имах предвид, се задават 32,2см.
                              Става дума за мечовете от Италия, каквито по-вероятно са носили римляните.

                              Comment

                              Working...
                              X