Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Коледна приказка край огъня

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Коледна приказка край огъня

    Всички форумни питомци бяха насядали в трепетно очакване около камината, която пръскаше уют и искри. Някои даже бяха налягали. Повечето дори спяха от напрежение.
    Огънят бушуваше като на емигрантски купон в Париж преди месец. Не беше ясно дали идва от немците или от руснаците. Най-вероятно идваше от газовите камери под кревата на Шеленберг.
    Руснаците в компанията бяха Виталий и Динлин, така че надали идваше от тях, пък и във форума скоро не бяха говорили за Сталин, че да ги обстрелват Фашо и компания.
    - Това е 152-рата ми Коледа, мислите ли, че мога да се надявам на нещо изненадващо? - измърмори Док Холидей, gunman & gambler since 1852. - Последния път получих туберкулоза...
    - Погледни ми аватара, господин каубой - саркастично се обърна ISTORIK. - Аз съм дядото на дядо Коледа. Гандалф е фарфалак в сравнение с мене... а и не бачка с интернет. БТК когато им прокара интернет ще спра да слагам линкове!
    - Ооо даскале, скрий се, па се намери и после ми погледни аватара - намеси се Делбрюк и зъбите му осветиха стаята с изящна 24-каратова усмивка, защото той отдавна бе продал душата си на форумния съвет. - Аз пък съм прадядото на дядо Коледа. В детската градина Гьоте написа трагедия за мен...
    - Ми ти си си трагичен - отбеляза Мелиса и се зарови в диалозите на Платон за да открие дали великият философ е казал нещо за още по-великия Делбрюк. След 5 минути тя нададе тържествуващ крясък и тъкмо да прочете нещо Док Холидей дръпна книгата и с блажена физиономия използва корицата, за да си направи нова интелектуална...
    - ...чекия? - suggested албирео.
    - ...лула... - продължи разказа си фон Ханщайн.
    Огънят пропукваше и припламваше като от време на време дори прехвръкваше. Така се стигна до неприятен инцидент, чиято жертва стана невинната като сняг и почти толкова чиста Мелиса. Докато нагъваше "тайно" шоколадите под елхата, една искра я подпали и тя избухна в истерични и неконтролируеми като психиката на притежателката си пламъци. Тя изгоря като шишарка пред изумения поглед на Док Холидей, който разтегна лицето си във вАрвежна усмивка и се задоволи просто да отбележи:
    - Cool - като продължи да дъвче клавиатурата си BenQ модел 1875.
    Мелиса нагъваше "тайно", също колкото "тайно" сключваше договорите си, така че "никой" не разбра какво се случи.
    В окопа цареше скука: беше Коледа, а нямаше подаръци. В душите на момчетата беше сиво като скин на Бойна Слава и тихо като коледно стихотворение на Смирненски.
    Но... изведнъж се чу звън! В окопа се спогледаха с недоумение: това пък що за оръжие беше? Никой не очакваше дядо Коледа да изколи 20 момчета с джобно ножче... Не го бяха обсъждали във Военно-въздушен. Но не бе оръжие, беше шейна, теглена от 6 еленски сили с двигател "Майбах" под купола, и дядка с червен нос напет като командир на танков екипаж през 1941 почти пред Москва. (Екипажът в случая се състоеше от малолитражни войничета, облечени с червени униформи, плюс медицинсска сестра с бяла рокля и чар изваден от нафталина на порнофилм с Джена Джеймсън в детските й години).
    - Я да видим сега, момчета и момичета, кой какво си е поръчал за Коледа, дали е слушкал и папкал и дали ще го получи - каза дядката.
    - Всички ще си го получат!!!!!!!!!!!!! - отвърна призрака на Мелиса и се скри в купата с ошафа.
    - Гледам тук са ми писали няколко момченца, че искат корабчета. Я сега да видим, на Одзавчо едно японско корабче, заповядай, мойто момче. Одзавчо, дяда, на ти и тая снимка на Одзава да си смениш аватара, не ти ли писна 60 години с нея да караш? На Де Ройтерчо - едно немско корабче, защото е слушкал и е папкал. На Гоги - също едно немско корабче, защото не е слушкал и не е папкал.
    Гоги се нацупи и излезе от окопа. Един случаен куршум изстрелян от майор Кьониг прекъсна немирния му път. Той винаги бе казвал, че мрази "Враг пред портата". Но "Враг пред портата" никога не бе казвал, че мрази Гоги.
    Хауптман, който от две години идваше в къщурката само за Коледа се обади:
    - Казват, че единственото по-точно нещо от точен вражески огън е точен приятелски огън... но нейсе, всички оръжия се правят в Тайван.
    - Дядо Коледа, дядо Коледа, аз исках танкче и червена спортна количка с дистанционно - извика Имперко и очите му грейнаха като лоени свещи през 1944-та когато свещинте вече бяха кът...
    - Не може и двете, мойто момче, не си слушал чак толкова, избери си едното. - добродушно рече дядо Коледа.
    - Ъъъъ, тогава количката, омръзнаха ми вече танкчетата. Кьорфишеци са.
    И Имперко си взе количката и започна бясно да си играе с нея като скоро я лиши от врати.
    - За да може екипажа да излиза по-бързо!
    - Империалчо, имам втори подарък за теб - една ножичка да вземе да те подстриже някой, че Снежанка вчера те обърка с Мери Кристмас. - дядо Коледа подаде на Имперко една малка ножичка за филиране.
    Имперко стисна количката и от нея остана само счупен спомен.
    - Другия път да не ми носиш такава, а да ми донесеш количка-мицубишка, дърт пумпал такъв! - изрева той.
    Дойде ред на Док Холидей, а.к.а. Ерих фон Манщайн.
    - Аз искам, дедо, една студентка, руса ако може. Инак ще протрия жезъла!
    - Ееее, дедовото, не може така, то всички искат руси студентки. Една е Хелга не може да огрее всички! Пък и не си слушкал, а за папкането думи няма, я се погледни, 60 кила живи мощи. Затова - ето ти една черничка, грозничка, че и куцичка.
    - Аааа, не искам грозна и куца, не искааааааааам - зарева Ерихчо.
    - Е, айде сега, няма да я караш да марширува в леглото, я.
    - Не искаааааааам! Парабелум ще ми я вземе да я учи на нацистки маршове.
    (това не беше далеч от истината, защото дядо Коледа тъкмо вадеше едно CD с ремиксове на Ерика и Wir sind die braune soldaten за Парабелум)
    Дойде ред и на момиченцата.
    - На момиченцата съм донесъл по една кукла Барби.
    - Ама как Барби!!! възмути се Хани. Ние не сме такива и с кукли не си играем.
    - Аз си бях поръчала 2 литра кръв, бе дядо Коледа, каква Барби! проплака Дракулеска.
    - От утре да почнете да четете форума на списание Ева - скастри ги Дядото, - Каква е тази история, че и военна, това играчка за момичета ли е? Че догодина не Барби, а здрава гьостерица ще ви донеса!
    Двете момичета тъжно си тръгнаха.
    - Да си гледа работата прошепна Хани от дъното на окопа. - Скапан пумпал.

    (следва продължение)
    Last edited by фон Ханщайн; 26-12-2005, 01:41.

    #2
    Иии, давай, давай по-скоро продължението!
    Никто не обнимет необъятного! - Козьма Прутков
    A який чоловiк горилку не п'є - то вiн або хворий, або падлюка. - Невідомий українець

    Comment


      #3
      ааааааааааа страхотно... :tup:
      присъединявам се към Ник- давайте част II - ра.
      Recalibrating my lack of faith in humanity...

      https://www.youtube.com/watch?v=MvqjkS6t9Yk

      Comment


        #4
        Не е зле.Обаче аз вече си имам кукличка така че нея си я уча на немски маршове-засега възприема и то много добре.
        То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.

        Comment


          #5
          Добро, добро :tup:
          Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
          Проект 22.06.1941 г.
          "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

          Comment


            #6
            ...
            - Да си гледа работата - прошепна Хани от дъното на окопа. - Скапан пумпал.
            - Някой иска ли тая спаружена Барби? - попита тя.
            От ъгъла се дочу глас:
            - Тя всичко ли си има, добре ли е оформена? Ако ще плющя кукли, всичко трябва да е на мястото им. Без паника, без изненади.
            Хани огледа куклата с критично око:
            - Знам ли, май всичко си има, аз от кукли не се интересувам. Не ми се е налагало...
            - Я дай насам, може да свърши работа - обади се гласът. Не се виждаше кой бе притежателят му, май беше някой от Традиция.

            В това време Дядо Коледа раздаваше подаръците на останалите от дружеството. Там поне бяха лесни: всички искаха пушки, пистолети и изобщо всякакви оръжия, които не могат да гърмят, но стават за удряне по главата. .
            - Абе Капитанчо, мойто момче, пак ли каска бе, абе не ти ли омръзнаха тия каски? Другия път ще ти донеса торба с орехи...
            - Не дядо Коледа и догодина пак каска ще ти искам и по-догодина и винаги! Винаги! Винаги! Винаги! - с всяко повторение той скачаше с все сила на пода и като погледна установи, че е стъпкал шапката със звънчета на добрия червен дядо и лъскавото му кубе лъсна като освети всички оръжия с блясъка си.
            - Леле! Тва са моите пушки! - изпищя Парабелчо, защото се сети, че добрият дядо е опрял до неговите пушките и е тръгнал да ги раздава като подаръци, щото джуджетата не са успели да изработят оръжията за унищожение, поръчани от членовете на Традиция.

            Останалите търпеливо изчакваха реда си.
            - Дедо Коледа, Дедо Коледа, аз ти бях поръчал една голяяяяма тетрадка да си записвам всички ценни мисли, които ми хрумват - извика Кейчо.
            - Аааа, не така, мойто момче, дядо Коледа сам преценява какво да ти подари. На теб съм ти донесъл една читанка. И догодина пак ще ти донеса читанка. И по-догодина. И винаги, винаги, винаги! - повтори саркастично добрия дядо. - Като прочетеш повечко книжки, тогава вече ще ти донеса и тетрадчица да пишеш. Но надали ще го доживея това.
            Такаааа, а, ето го и Амгълчо. Ти какво си си поръчал, дядовото?
            - Ами аз искам една точка, дядо Коледа.
            - Каква точка, бре? Като гледам по ника ти, явно си папкал през годината, защо само точка? И каква е тази точка?
            - Дай ми точка и ще преобърна света, ще го направя по-добър, такава точка искам.
            - Ей, Голъмчо, Голъмчо, добро момченце си ти, ама си голям фантазьор. Сигурно и в Бойна Слава искаш да няма глупости, ама прекрасния нов свят остана в темата за антиутопиите. И понеже си папкал и слушкал, дядо ти Коледа ти подарява все пак една точка и една запетайка.
            Голъмчо отначало се зарадва, а после се сети, че и лост ще му трябва и се натъжи. Нищо, през новата година пак ще папка и тогава вече ще си поиска за следващата Нова година и лост и тогава с батко си ще обърнат света.

            - Я сега да видим какво още има в торбата и кой още няма подарък... Кои сте се подредили тук, я да видя? А, Грейко и Албирейко, здравейте, юнаци. Вие какво си поръчахте?

            (следва продължение)
            Last edited by фон Ханщайн; 26-12-2005, 13:50.

            Comment


              #7
              - Я дай насам, може да свърши работа - обади се гласът. Не се виждаше кой бе притежателят му, май беше някой от Традиция.
              :nworthy: :nworthy: :nworthy:
              Eighteen out of twelve apostles are buried in Spain.

              Comment


                #8
                ...
                - А, Грейко и Албирейко, здравейте, юнаци. Вие какво си поръчахте?
                Я да видим сега, Грейко си поръчал една германка. Ама аз имам тук цели две: Брунхилде и Хилдегарде. Якички едни такива, малко мязат на слоновете на Ханибал, ама нищо. Ти коя си избираш?
                - А може ли и двете, дядо Коледа, че да си правим компания тримцата? – попита Грейко с грейнали очички.
                - Ех, Грейко, толкова малък, а вече на какво налиташ. Добре де, от мен да мине, давам ти ги и двете, ама да не се оплакваш после. Ще дадеш едната, по-хубавата, на Албирейко, ако ти омръзнат и двете. А ти, Албирейко, какво си писал да ти донеса?
                - Няма пък да ги дам на никого – прошепна тихичко Грейко и замъкна германките в един тъмен ъгъл до шведската стена.
                - Аз искам книжка, дядо – звънко извика Албирейко. – Пелевин, дядко. Той има нова книга ДПП...
                - А, дааа, тук е някъде... абревиатура от "Другарят Пелевин е педал"
                - Не, дядко, "Диалектика на преходния период"...
                - Албирейко, няма такава книга, мойто момче. Ето ти една топка за ръгби, много сложни книжки четеш, трябва да си играеш повече.

                - Ааа, ето го и Ханси. На теб ще ти се скарам: какъв е този мой двойник на аватара ти, само една червена шапка му липсва и започва да раздава подаръци?
                - Това не е дядо Коледа, а дядо Делбрюк. И той не раздава подаръци, а шамари.
                - Не на мен тия, аз ли не съм се виждал в огледалато. Един е Дядо Коледа и ISTORIK е неговия пророк. Наказвам тази година Ханси без подарък и даже ще му взема нещо – нулите от заплатата. Много си непослушен. Знам всичко, което си разправял за мен: че не пътувам през полето, а само по пъртината, че от милион и 700 хиляди подаръци трябвало да се махнат 2, даже три нули, че джуджетата не били ветерани. Все си с особено мнение, все напук приказваш. Затова тази година без подарък, пък другата, ако слушкаш – може и да ти донеса войничета да си играеш на блицкриг с тях. И на тоя от аватара си да му обръснеш брадата, защото ще го съдя за кражба на търговска марка. И нулите от подписа ти ги вземам и ги давам на Галахадчо, той поне вярва и в нулите, и в джуджетата, и в изворите, и в Дядо Коледа.

                Comment


                  #9
                  Гаден фон Холеда, пак ме остави без подарък. Аз съм стар и отмъстителен и ще съжаляваш. :twak:
                  Eighteen out of twelve apostles are buried in Spain.

                  Comment


                    #10
                    Дайте да баннем Дядо Коледа, той и без това не съществува. А в краен случай като утешение мога да ти дам моята Барби, малко употребявана.

                    Дали Делбрюк няма да се обърне в гроба като ти види аватара?

                    Comment


                      #11
                      Дядо Коледа никой няма да го банва!
                      После как ще идвам да ви влача подаръци а? :evil:
                      Дядо Коледа се опари и сега хич му е до приказки...

                      Comment


                        #12
                        :nworthy:

                        Страшен си, фон Ханщайн.
                        Както бях капнала от ските днеска така добре
                        ми дойде. Продължавай все така
                        "Нима, Създателю,
                        съм искал от пръстта човек да ме изваеш,
                        мигар аз самият съм те молил
                        от мрака да ме извлечеш?"

                        Comment


                          #13
                          И понеже оня досадник отдолу/отгоре(зависи от настройките на форума) го разкарахме може да се насочим към други приятни занимания:
                          Eighteen out of twelve apostles are buried in Spain.

                          Comment


                            #14
                            Ама аз германките наистина не си ги давам, нищо че са якички. Поне ще ме научат на ред и дисциплина и да изпълнявам прилежно заповеди. А де да знае човек, може и малко маршируване дори да прихвана...
                            Вие за какво си помислихте, че си пожелах германки?!?!?!
                            :lol: :lol: :lol:
                            XV mile the sea brode is
                            From Turkey to the Ile of Rodez...

                            Comment


                              #15
                              Sir Gray написа
                              Ама аз германките наистина не си ги давам, нищо че са якички. Поне ще ме научат на ред и дисциплина и да изпълнявам прилежно заповеди. А де да знае човек, може и малко маршируване дори да прихвана...
                              Вие за какво си помислихте, че си пожелах германки?!?!?!
                              :lol: :lol: :lol:
                              Освен че си групен-фен оказва се, че си и мазохист. Тц, тц, тц... :aaa:

                              Comment

                              Working...
                              X