Развитие на бронзовата броня
Развитие на бронзовата броня
Колкото и да е странно, но бронзовата броня въпреки, че се появява през 15 в. пр. Хр. в Гърция, продължава своето развитие в Централна Европа. Чак през 8 в. пр. Хр., тя, но под форма различна от първоначалният доспех се завръща обратно. Не е ясно през тези векове, от които няма археологическа информация, дали бронзов доспех е липсвал въобще, заменен с ленен, кожен, или просто няма открити артефакти.
През 1953 г. при Аргос е открит богат могилен гроб, датиран в 8 в. пр. Хр., от който произхождат интересен шлем с държател за пера и броня. В нея ние реално можем да открием насоките на новата мода, които лесно се проследяват и при следващите екземпляри.
Кирасата се състои от две части-гръдна и гръбна. На тях с вдлъбнат кант е представена човешка мускулатура. Отворът за шията не е изрязан, а има висок нашийник . Там, където са краищата, изрезите за ръцете и шията, има релефен вал, който от една страна е подсилвал тези места, а от друга е пречел на оръжията да се преплъзнат и поразят незащитеното тяло. На гръбната плоча, под мишниците, са направени отвори през които минават извити тръбички от гръдната плоча и се заключват с шифт.
През 7 в. пр. Хр., долната част на бронята се разширила, образувайки своеобразна пола , която дала и името на този вид-камбановидна. Пак по това време се появила полукръгла пластина, наричана митра, която шарнирно окачена покривала слабините. Този интересен детайл по принцип се свързва с о. Крит, но има отделни открити на материкова Гърция. Броня с митра е открита и в Тракия, при с. Руен. Трябва да отбележим, че този детайл изключително подчертава носенето и от хоплит, а не конник. Поради това смятам, че не са убедителни реконструкциите на тракийски войни възседнали кон именно с този доспех. Тракийският аристократ като цяло е конник, така че този доспех навярно е поставен в гробницата, като представител на защитното въоръжение, а не реално носен от конника.
От камбановидните брони тръгва и традицията, която по-късно виждаме върху статуите от Елинизма и Рим. Това е богатата релефна украса с митологически сюжети.
Във втората половина на 6 в. пр. Хр., постепенно масово започват да се налагат ленените брони, но това не води до пълното изчезване на бронзовата кираса. Тя се трансформира в елегантен доспех представящ гол мъжки торс, с релефно придадени мускули. От тук и новото название-анатомична броня. Тя може да съществува в две форми, къса до талията и дълга покриваща корема. Закопчаването е ставало на раменете и под мишниците със система от панти и токи.
През 4 в. пр. Хр. според Питър Коноли, в Южна Италия, била преработена броня специално за конницата. Тя е от типа на дългата анатомическа, но в долният си край е широка, така че да не пречи на човек в седнало положение.
При някой от доспехите се наблюдава доста голям изрез за шията, което вероятно е наложило използването на полукръгли нагръдници, макар че не съм виждал нито едно автентично изображение, как точно е ставало това.
За жалост от Гърция произхождат не голям брой брони, поради тази причина трябва да попълваме своите знания с доспехите от Тракия и Италия, където те са внасяни или от метрополиите, или са произвеждани от местните колонии.
Без съмнение броните са се явявали скъпа вещ, което е наложило продължителното им използване и често многократните поправки. Виждал съм рентгенови снимки на бронзови кираси, където е видно че при коването са се получавали по-тънки участъци. Като цяло доспехът не имал голяма дебелина, така че пораженията върху него не са били толкова редки.Не е ясно дали са имали изцяло подплата или тя е била само по краищата. Твърде е възможно обличането под тях, на подплатена дреха, към която да са били закрепени и кожените или платнени птерюги.
Доспехите са се носели силно полирани, блестейки на слънцето. Херодот говори, че египетският фараон от 26 династия Псаметих получил предсказание, че ще му помогнат дошли от морето медни хора .
Това явно е водело до прегряване, в средиземноморският басейн, където е доста топло и слънчево. Навярно е било наложително при поход, извън бойна обстановка да се носи плащ.
Би следвало да отбележа, че бронята все пак е ограничавала движенията на торса, пречейки на навеждането и извиването.
Не ми е известно да са съществували различия във вида на доспеха по народностен принцип.
Колкото и да е странно, но бронзовата броня въпреки, че се появява през 15 в. пр. Хр. в Гърция, продължава своето развитие в Централна Европа. Чак през 8 в. пр. Хр., тя, но под форма различна от първоначалният доспех се завръща обратно. Не е ясно през тези векове, от които няма археологическа информация, дали бронзов доспех е липсвал въобще, заменен с ленен, кожен, или просто няма открити артефакти.
През 1953 г. при Аргос е открит богат могилен гроб, датиран в 8 в. пр. Хр., от който произхождат интересен шлем с държател за пера и броня. В нея ние реално можем да открием насоките на новата мода, които лесно се проследяват и при следващите екземпляри.
Кирасата се състои от две части-гръдна и гръбна. На тях с вдлъбнат кант е представена човешка мускулатура. Отворът за шията не е изрязан, а има висок нашийник . Там, където са краищата, изрезите за ръцете и шията, има релефен вал, който от една страна е подсилвал тези места, а от друга е пречел на оръжията да се преплъзнат и поразят незащитеното тяло. На гръбната плоча, под мишниците, са направени отвори през които минават извити тръбички от гръдната плоча и се заключват с шифт.
През 7 в. пр. Хр., долната част на бронята се разширила, образувайки своеобразна пола , която дала и името на този вид-камбановидна. Пак по това време се появила полукръгла пластина, наричана митра, която шарнирно окачена покривала слабините. Този интересен детайл по принцип се свързва с о. Крит, но има отделни открити на материкова Гърция. Броня с митра е открита и в Тракия, при с. Руен. Трябва да отбележим, че този детайл изключително подчертава носенето и от хоплит, а не конник. Поради това смятам, че не са убедителни реконструкциите на тракийски войни възседнали кон именно с този доспех. Тракийският аристократ като цяло е конник, така че този доспех навярно е поставен в гробницата, като представител на защитното въоръжение, а не реално носен от конника.
От камбановидните брони тръгва и традицията, която по-късно виждаме върху статуите от Елинизма и Рим. Това е богатата релефна украса с митологически сюжети.
Във втората половина на 6 в. пр. Хр., постепенно масово започват да се налагат ленените брони, но това не води до пълното изчезване на бронзовата кираса. Тя се трансформира в елегантен доспех представящ гол мъжки торс, с релефно придадени мускули. От тук и новото название-анатомична броня. Тя може да съществува в две форми, къса до талията и дълга покриваща корема. Закопчаването е ставало на раменете и под мишниците със система от панти и токи.
През 4 в. пр. Хр. според Питър Коноли, в Южна Италия, била преработена броня специално за конницата. Тя е от типа на дългата анатомическа, но в долният си край е широка, така че да не пречи на човек в седнало положение.
При някой от доспехите се наблюдава доста голям изрез за шията, което вероятно е наложило използването на полукръгли нагръдници, макар че не съм виждал нито едно автентично изображение, как точно е ставало това.
За жалост от Гърция произхождат не голям брой брони, поради тази причина трябва да попълваме своите знания с доспехите от Тракия и Италия, където те са внасяни или от метрополиите, или са произвеждани от местните колонии.
Без съмнение броните са се явявали скъпа вещ, което е наложило продължителното им използване и често многократните поправки. Виждал съм рентгенови снимки на бронзови кираси, където е видно че при коването са се получавали по-тънки участъци. Като цяло доспехът не имал голяма дебелина, така че пораженията върху него не са били толкова редки.Не е ясно дали са имали изцяло подплата или тя е била само по краищата. Твърде е възможно обличането под тях, на подплатена дреха, към която да са били закрепени и кожените или платнени птерюги.
Доспехите са се носели силно полирани, блестейки на слънцето. Херодот говори, че египетският фараон от 26 династия Псаметих получил предсказание, че ще му помогнат дошли от морето медни хора .
Това явно е водело до прегряване, в средиземноморският басейн, където е доста топло и слънчево. Навярно е било наложително при поход, извън бойна обстановка да се носи плащ.
Би следвало да отбележа, че бронята все пак е ограничавала движенията на торса, пречейки на навеждането и извиването.
Не ми е известно да са съществували различия във вида на доспеха по народностен принцип.
Attached Files
Comment