новоосвободените земи

[Frujin Assen]

За мен това е крайно интересна тема за която знам само малко ,моля който знае нещо да го напише особено ще се радвам на линкове по темата.

[Warlord]

Кои новоосвободени земи и кога? Предполагам, че става дума за най-новата история, но кога точно - след Освобождението, през Балканските войни, ПСВ, или ВСВ?

[Avatarx]

За пръв път от 8-ми клас насам ми се налага да кажа, че не разбирам въпроса! Кой, кого и кога е освободил отново?

[Гост]

Явно през ПСВ и ВСВ. Първата тема е - нищо общо с пропагандата на комунистическата или съседската история. Второто е - не всичко е вървяло по мед и масло. Третото - доминиращ български елемент, въпреки всичко. Големи инвестиции.
СЛУЖБА НА МЛАДЕЖТА В БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ (...)

Имам рядката възможност да разговарям със сериозен участник и свидетел в събитията в Гърция, па и в България и Македония.
Ако искате, задайте въпроси.

[Warlord]

Да, ако някой зададе конкретен въпрос може и да се развие темата. Ама така...

[Warlord]

Чак сега зацепих, че щом темата е сложена в раздела за Втората Световна война значи явно се има предвид за освобождението на Беломорска Тракия и Македония 1941-1944 г. Еми ето едно така по-сбито материалче:

Нa Великден 1941 г. възторженa рaдост зaливa освободенa Мaкедония

Митре Стaменов

в-к "Мaкедония", брой 15, 14 aприл 1999 г.

Съхрaнените aрхивни документи, репортaжи и снимки във вестници и кинопрегледи от документaлнaтa хроникa ни нaсочвaт към еднa от нaй-ярките изяви нa бългaрското нaционaлно съзнaние в Мaкедония през пролеттa нa 1941г.

Нa 6 aприл гермaнски войски зaпочвaт оперaция "Мaритa" в Югослaвия и Гърция. След нейното успешно зaвършвaне Хитлер произнaся реч, в която между другото кaзвa: "Ние сме нaй-вече рaзвълнувaни от товa, че причиненaтa нa Бългaрия непрaвдa от нaсилническите договори от минaлaтa войнa можa дa бъде попрaвенa. Зaщото, aко гермaнският нaрод можa дa нaпрaви възможнa тaзи ревизия, ние смятaме, че можaхме дa се отплaтим зa един исторически и морaлен дъ;г към нaшите брaтя по оръжие от голямaтa войнa."

На 13 април в освободено Скопие се свиква събрание на видни граждани и общественици, на което се създава Български централен акционен комитет за Македония (БЦАКМ). В неговия състав влизат 32-ма души бивши дейци на ВМРО, лекари, интелектуалци. Избран е 8-членен Изпълнителен комитет начело с адвоката Стефан Стефанов. Комитетът излиза с декларация, в която между другото се казва: "Един велик идеал - свободата, за която Македония води вековни борби с безпримерен стоицизъм и безбройни свидни жертви, е вече действителност. Македония, великата българска мъченица, е вече свободна! Усилията на цар Борис III доведоха това велико дело до щастливо осъществяване."

БЦAКМ изпраща меморандум до министър-председателя проф. Богдан Филов и до правителствата на великите сили, в който се изразява желанието на българското население в Македония да се обедини със своето отечество България. Декларацията и меморандумът се публикуват в първия брой на в. "Македония" и са разгласени по радио Скопие, което започва да предава на български език.

От Берлин уведомяват правителството, че нашата армия може да се настани в новоосвободените български земи - Македония, Беломорска Тракия и Западните покрайнини. Сутринта на 19 април, срещу Великден, части на 5-а армия навлизат в Македония, навсякъде посрещнати най-възторжено. В дневника на 7-ма рота от 13-и Рилски пехотен полк е записано: "По пътя към Крива паланка се стекоха стотици селяни със свирки и тъпани. Извиха се кръшни хора." А в дневника на 2-ра дружина от 14-и пекотен полк четем: "Към 22 часа пристигнахме в Берово. Посрещна ни най-радушно цялото население с великденски свещи, биене на камбани и викове "ура".

Посрещането в Скопие е внушително и тържествено. 100-хилядният град е украсен с български знамена и транспаранти с надпис: "Добре дошли, братя!" На площада пред Офицерския дом, изпълнен с хилядно множество, кметът Спиро Китинчев поднася на командира на частта кап. Стоименов хляб и сол и произнася приветствено слово. Войниците са окичени с цветя. Младежи пеят войнишката песен, посветена на полковник Борис Дрангов, "Гордей се, майко Българио, с твоите синове герои!" Отрано на Великден радостно оживление залива улиците на града. Изпълнени с умиление, скопяни се прегръщат и си честитят свободата с възгласа "Христос възкресе и Македония възкресе!"

Вълната на националния възторг се разнася по цяла Македония. В брой 2 на в. "Македония" е поместен репортаж за посрещането на българската войска в Прилеп: "Следобед, около 4 часа, изведнъж тържествено заби камбаната - знак, че гостите идат. Като да очакваха този миг и по всички улици затече една голяма река от хора към железопътната станция. Половината още не бяха стигнали до нея, когато влакът пристигна и гръмгласно "ура" от стотици гърла отбеляза пристигането на българската войска. Някои плачеха от радост, други се качват на вагоните и прегръщат и целуват войниците. Цветя хвърчат отвсякъде."

В софийското "Утро" четем за посрещането в Щип: "Днес, 25 април, с небивал ентусиазъм населението се тълпи из улиците на Щип, празнувайки своето освобождение и в очакване на родната войска. Ненадейно, като мълния, се разнесе вестта,че цар Борис III идва в Щип. Към 3 часа следобед откъм горния край на града се задава царският автомобил. Застанал прав в него, царят преминава през легендарния град, обсипан с цветя и радост. Той благодари за радушното посрещане и кaза, че е дълбоко трогнат. Изпращането му бе също трогателно и възторжено."

Надали старопрестолният град на цар Самуил е преживявал някога по-голяма радост и надали над сините води на Охридското езеро са отеквали по-бурни възторзи от тези при посрещането на българската войска в Охрид.

Отминават дните на радостта от Освобождението. Настъпва период на приобщаване към майката отечество. Българското правителство изпраща в Македония квалифицирани кадри и специалисти във всички сфери нa обществения живот. Първaтa грижа е прехрaнaтa нa нaселението, зaщото сръбският поробител е опрaзнил склaдовете. От държaвните резерви се зaделят знaчителни количествa жито, брaшно, хрaнителни продукти и други стоки нa общa сумa 4,5 млрд. Левa, която се рaвнявa на 60% от държавния бюджет за 1939 г.

В Скопие и други градове се организира тържествено честване делото на св. Кирил и Методий. На 24 май в Скопие триумфално пристига свещеният огън от Преслав. За тържествата от София идват много гости. Писателите Елисавета Багряна, Стилиян Чилингиров, Добри Немиров и др. провеждат литературни четения. Софийският хор "Гусла" изнася редица концерти. На 24 май по улиците на София дефилират младеки и девойки от Македония. На царя обединител Борис III те поднасят сребърно ковчеже с пръст от свещената българска земя. Съживява се просветното дело. Откриват се училища, а в Скопие - университет, библиотека и театър. Започва усилено строителство на железопътните линии Куманово-Гюешево, Симитли-Валовища, Кочани-Горна Джумая.

Обединението на България през пролетта на 1941 г. е исторически факт, който не може да бъде отминат с мълчание и забрава. То е плод на изконния стремеж и борба на българите да осъществят своя национален идеал - да съберат под общия покрив на отечеството всички сънародници, които живеят на заграбени от нашите съседи територии след Освобождението на България.

[Avatarx]

Чак сега зацепих, че щом темата е сложена в раздела за Втората Световна война значи явно се има предвид за освобождението на Беломорска Тракия и Македония 1941-1944 г.

А! Може и да си прав! Кой да ти каже!? :nut:

Имам рядката възможност да разговарям със сериозен участник и свидетел в събитията в Гърция, па и в България и Македония.
Ако искате, задайте въпроси.

Верно!? Абе какви въпроси, вземай и записвай, каквото разказва човека, докато е жив. Ще остане за хората - мен страшно ме е яд, че в подобен случай докато се наканя и... накрая закъснях. Тъй че записвай, хич не се ослушвай!

[Гост]

Абе уж запомних и запомням. И аз така докато се наканя.... Макар че бях много малък.

[Frujin Assen]

Да,точно за 1941-1944 имах предвид .Благодаря за написаното варлорд.Много е интересно,добре пишеш.Аз също имам записки от двама старци,без да броя брата на дядо ми /с техните разкази се изчерпват знанията ми/ .За съжаление и тримата са били в гърция, а дядо е от там и се е завърнал там през1942/родът на майка ми е от беломорието, от сярско , на баща ми от македония-все пак фамилията ми е Маневски и съм македонец отвсякъде/.
Но все пак да разкажа нещо ,надявам се да ви е интересно.
Дядо ми се казва Кольо,а брат му Иван.Само Иван се връща в беломорието,той е разказвал на майка,а тя пък на мен.Като се върнал е трябвало да изгонят от къщата настанилите се там гърци.Те се съпротивлявали,дядо извикал войници и станало меле.Той и другите българи спели с пушките понеже се страхували от гърците които също имали оръжие.Гърците много мразели българите и често избухвали скандали за няма нищо ,като често се стигало до употреба на оръжие.
Иначе българската власт добре се грижела за тях,а пък дядо често канел приятели войници на гости хем да му помагат,хем да му имат страха гърците.
Другият е Мишо ,от едно карловско село.
Той ми е разказвал че българските войници събирали всичкото жито по нивите и гърците умирали от глад.Той е участвал в хайки срещу партизани и разказваше как в най лошо време се мъкнели по планините ,ама гърците били трудна плячка.
Третият е грък Алексий,комунист избягал в българия през 1948,участвал в някаква гражданска война,той е бил партизанин в района на гравена и янина и не се е бил с българи/или поне крие/.
За съжаление не знам какво е ставало в македония,рода на баща ми е избягал оттам през 1903 и не се е връщал през 1941.
Дядо ми Димитър,лека му пръст, е бил войник през 1945,а преди това в село/зелениково/ е имало почти през цялата война немски лагер където са правели учения. Той говореше много добри думи за германците и беше страшно недоволен от руснаците с които е преминала военната му служба в казанлък.Според него да видиш трезвен и чист руснак е било чудо невиждано.Освен това били крадливи и все налитали на бой.