Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Ако през през 1877г. Осман паша бе настъпил в Румъния

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Ако през през 1877г. Осман паша бе настъпил в Румъния

    Как ли би завършила руско-турската война, ако се беше осъществил плана на Осман паша воените действия да се изнесат на север от Дунава?
    След провала на Цариградската конференция е било ясно, че Русия се готви за война с Турция. Турция изчакала руското настъпление и предприела отбранителни действия. Но Осман паша имал и друг план - не само да чака да го ударят, а да настъпи на север към Румания. Разбира се не сам, а заедно с останалите части от гарнизоните северно от Балкана. Интересно как би приключила една такава война?

    НЕДОСТАТЪЦИ:
    1. Недостатъчни турски сили в Европа; това бил решаващия аргумент планът да не се приведе в действие - с тези сили обаче турците трябвало и да се отбраняват.
    2. Затруднение с продоволствието в чужда страна - такова обаче имало и на юг от Дунава, вкл. и заради саботажи от страна на бълг. население.
    3. Партизанско движение на власи и молдовци - вместо това имало такова от страна на българите
    4. Риск настъпилите части да бъдат обкръжени и пленени - това обаче се случило и без да минат Дунава

    ПРЕДИМСТВА:
    1. При всички случаи наличните сили щели да участват във войната. Настъплението би отдалечило войната от столицата, би дало по-големи възможности за отстъпление с прегрупиране на силите.
    2. Би била изолирана бълг. помощ за русите. България нямало своя армия. Война в населени с българи земи осигурявала доста по-голяма помощ за русите, отколкото би оказало само опълчението в Румъния. Също четите е трябвало да останат в България да бранят населението от башибузук и черкези.
    3. настъплението в Румъния би смазало бойния дух на власи и молдовци които очаквали шеметни победи, а вместо това би ги сполетяла тур. армия в земите им. Това би разклатило положението на княз Карол и пранителството.
    4. Внезапно настъпление в Румъния би отделило територии, където наистина биха се формирали партизнаски чети, но същевременно би осуетило извършване на мобилизация за рум. армия от тези региони, които би намалило числаността.
    5. Неочаквано нападение позволявало да бъдат пленени румънски части, което допълнително би намалило числеността на рум. армия в хора и въоръжение.
    6. Възможност за ешалонирана защита в две линии - по Дунава и по Балкана в случай на отстъпление. В този случай десанта на Дунава би бил по предвидим.
    7. Политическата изгода била, че войната щяла да се проточи и английските приятели на султана биха имали възможност да се окопитят и да намерят начин да притиснат руснаците и да им попречат да навлязат към столицата на Османската империя.

    #2
    Да-а, много логично. Ако румънците не получеха европейска подкрепа, на тяхна територия турската армия е щяла да воюва по-успешно. Е, при евентуално отстъпление през Дунава са щели да видят зор, но е много възможно да са се противопоставели успешно на руското настъпление.

    Comment


      #3
      Ми то след всяка неуспешна война в Русия избухва революция....

      Comment


        #4
        Е-е, толкоз рано... Па можеше да е от по-умерените революции и тогава колко по-малко проблеми щеше да има ...

        Comment


          #5
          Силно декабристко движение може би....

          Comment


            #6
            По-скоро революциите в Русия са след успешните войни. Тогава големи маси хора напускат страната (армията) и виждат, че извън нея живеят по-добре. Декабристите са след Наполеон, когато руснаците се поразходили из Европа. След руско-турската война, въпреки че Александър ²² предприел ред реформи пак им се видяли малко и му спретнали атентат.
            Сталин предвидил тази опасност и след разходката (на армията) до Германия я предотвратил с помощта на ГУЛАГ и др. Берия.

            Comment


              #7
              А добър ден и от мен. За малко бях в Тексас, но сега пак се върнах в Ню Йорк.Та да си дойдем на думата. За да обсъждаме как евентуално биха се развили действията трябва да видим численият състав на отоманската армия през този период.
              В края на април турската Дунавска армия била съсредоточена, както следва:
              Между Видин и Лом били съсредоточени около 50 000 души, които имали материал за два моста. Между Оряхово и Никопол, срещу долината на р. Олта и Турно Магурели, били съсредоточени около 12 000 души. От Русе до Тутракан – около 20 000 души, от Силистра до Расово /Хърсово/ - повече от 25 000 души; в Добруджа - 12 000 души; във Варна - около 22 000 души - една част от тях определени за действия по посока Базарджик / Добрич / и Провадия. Между Шумен и Разград, обърнати с фронт към Дунава - една част, и друга - между котел - Ески Джумая и Осман пазар - в подножието на Балкана - общо 35 000 души.

              В процес на формиране били нови турски части в градовете Ямбол, Търново, София и Ниш. По-малки части се намирали на възлови позиции при Берковица, Плевен, Ловеч, Нови Пазар, Базарджик и др.

              Таборите, формирани от териториалната армия /опълчението/ от Одринския вилает, са били определени да окажат помощ при отбраната на старопланинските проходи. Те получават заповед от Абдул Керим паша - командващ 2 армейски корпус, да се съсредоточат по определените места и се настанят в околностите на проходите. През март в. “Djeridei - Havadis” побликувал следната таблица за армията на Османската империя: Дунавски корпус - 200 000 души; на сръбската граница и Босна - 100 000 души; в Херцеговина и Черна гора - 50 000 души; по гръцката граница - 25 000 души; в Ерзерум и околностите - 120 000 души; в Батум - 40 000 души и в Багдат - 55 000 души. Или общо 590 000 души.

              На фона на тези цифри, на отоманската армия според моята преценка би й било адски трудно да воюва на Север от Дунав.
              Вие как мислите?
              То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.

              Comment


                #8
                В сручая съществено е не само военно-стратегическото, а и политическото решение на въпроса. За Осм. империя не е било толкова важно да победи на север, а да забави руското настъпление на юг докато английските приятели помогнат.

                При едно настъпление на север при последващо отстъпление е имало възможност да се прегрупират на Дунава. В този слечай или десанта нямало да е изненада, или е трябвало да се забави доста. После идвал Балкана и ако и там не успеели е можело отново да се укрепят при Одрин. Наред с политическия фактор (англичаните) протакането е щяло да помогне и военно-стратегически. Въпреки успешното настъпление на Северния фронт, на юг турците не само отблъснали руснаците, но минали в настъпление в арменските владения на Русия.

                Comment


                  #9
                  Щели са доста да се поозорят с десанта си на север от Дунав. По това време Румъния е имала 100 000 регулярна армия снабдена с оружие от Русия-вярно само с пушки система Крнка, но и това е било достатъчно. Към това ще добавя и Карпатите в Румъния, така че на доста биха се озорили турците.
                  Колкото до десанта на руснаците, нека да не забравяме, че първи навлиза в България На 10 юни Долнодунавският отряд на ген. Цимерман , който форсира реката между градовете Браила и Галац. Като преследва отстъпващите турски части, той достига до линията Черна вода-Кюстенджа. Това първо преминаване на юг от дунав има за цел да заблуди турското командване за мястото на основния руски десант. След обстойно проучване на укрепителната система, от руска страна се взема решение главният удар да бъде нанесен при Свищов. Тази отговорна задача е поверена на ген. Драгомиров и командваната от него 14-та пехотна дивизия.
                  Въпреки успешното настъпление на Северния фронт, на юг турците не само отблъснали руснаците, но минали в настъпление в арменските владения на Русия.
                  Руската армия в Кавказ задължа значителен турски военен контингент,като по този начин облекчава отчасти положението на Дунавската армия.
                  В началото на войната руската Кавказка армия възлиза на 108 000 души-49 000 за действие по главното направление и 59 000 –по приморското направление.
                  На главното направление русите разгръщат три отряда:
                  Ахалцихски-14 000 души,Александрополски-24 500 души и Еревански-10 500 души.
                  На приморското направление руските войски формират Кабулетският отряд-25 000 души,който се съсредоточава близо до гр.Озургети,а останалите 30 000 души се ешелонират по крайбрежието и в гр.Сурам.
                  Главнокомандващ е великият княз Михаил Николаевич,но фактически генерал-адютант Михаил Лорис-Меликов командва отрядите.
                  Турските въоръжени сили наброяват 75 000 души,от които на главното направление са 55 000 души,а на приморското-20 000.Командват се от Ахмед Мухтар паша.
                  С обявяването на войната на 16 април руската Кавказка армия настъпва по целият фронт.Александрополският отряд се движи по посока на гр.Карс и без да среща съпротива спира на 20 км. От него.
                  Същият ден настъпва и Ахацихският отряд и достига на 29 км. От гр.Ардахан.Тъй като неговите сили не са достатъчни да атакува крепостта,ген.Лорис-Меликов усилва отряда с части от Александрополският отряд.На 5 май след силна артилерийска подготовка укрепената с 95 оръсия крепост пада в руски ръце.Около 2000 турци загиват, а останалите се разпръскват.С пленените 95 оръдия победителите дават 101 салюта в чест на победата.когато гр.Ардахан е овладян,съобщенията между гр.Карс и гр.Батум се прекъсват,а Ахалцихският отряд се освобождава от съвместни действия с Александрополският отряд срещу Карс.
                  На 24 май Ахалцихският отряд обсажда крепостта Карс.
                  В същото време турското командване решава с всички сили да атакува Ереванският отряд,да го разбие и след това да настъпи срещу руските,които обсаждат Карс.За да попречи на това решение,руското командване насочва част от силите си-17 батальона,42 ескадрона и 64 оръдия-под командването на ген.Гейман към Зевин да унищожат турските войски и да влязат във връзка с Ереванският отряд.
                  На 12 юни ген.Гейман пристига с войските си в Менджингерт.Там той узнава,че главните турски сили при Дели-баба са насочени срещу Ереванският отряд,а позицията при Зевин се заема от 10-14 табора.Командването решава да разбие противника по части,като най-напред атакува Зевинската позиция.
                  На 13 юни пехотата атакува по фронта,конницата обхожда десният фланг на противника.Поради липса на свързка между колоните атаката завършва неуспешно.Въпреки неуспеха,тя привлича часто от турските сили,които действат срещу Ереванският отряд и той спокойно отстъпва.
                  След боя при Зевин турското командване съсредоточава големи сили около Карс и заставя русите да снемат обсадата от града и да се оттеглят към граничната линия.
                  Ереванският отряд преминава в настъпление още в началото на войната.Той осигурява левият фланг на главните сили и неприкосновенността на руската територия в този район.когато Преминава планината Агридаг,отрядът забавя движението си и на 17 април заема крепостта Баязет.Турският гарнизон изоставя града и се оттегля към Ван.
                  Отрядът продължава движението си,като завладява Сурп Оганес,се врязва между Алашкеротокският и Ванският отряд.със своите действия Ереванският отряд привлича вниманието на главните турски сили около Дели-баба,тъй като заема флангово положение.Това принуждава турското командване с малка част от силите си да се заслони срещу Зевин, а с останалите войски да се насочи срещу Ереванският отряд.
                  На 9 юни при с.Даяр се завързва тежък бой.Руските части едва задържат позициите си.На следващият ден турците възнамеряват да възобновят атаките си,но настъплението на ген.Гейман към Зевин ги принуждава да се откажат от по-нататъшни действия.
                  Застрашен отдясно от войските на Мехмет паша,отляво-от Фаик паша,отдалечил се от базите си на 210 км.,Ереванският отряд, като отстъпва,разбива турските войски,които обсаждат крепостта Баязет, и се изтегля на руска територия.
                  Кабулетският отряд настъпва по посока на гр.Батум,но колебливите действия на руските главни сили при Карс го принуждават да се оттегли към границата и да премине вотбрана.
                  Руските войски на Кавказкият театър започват с устремно настъпление по целият фронт,но завършват с неуспех и загубване на овладяното с изключение на гр.Ардахан.Причините за това се дължат на неправилното стратегическо развръщане на войските и липсата на сведения за противника.
                  След лятното настъпление само Ардаханският отряд продължава да заема достигнатата позиция.Главните сили на Кавказката армия-32 000 души и 120 оръдия-се оттеглят към руската граница,като се разполагт при Курюк дере и Башкадикляр.Ереванският отряд-13 500 души и 48 оръдия-се оттегля на руска територия в Ереванска губерния.
                  Главнокомандващият Кавказкият фронт решава до пристигането на подкрепления да води отбранително-изчаквателни действия.
                  Турската армия на Мухтар паша с основните сили – 25 000 души и 36-оръдия под ръководството на комнадващият на 6 юли заема позиците източно от Карс,при Авлиар и Алджа.Отрядите на Исмаил паша-10 000 и 12 оръдия,и Фаик паша-12 000 души и 16 оръдия,съответно заемат Диадин и Баязет.Освен тези сили турците очакват подкрепления от около 13 000 души и 12 оръдия.
                  Според плана на Мухтар паша нанй-напред трябва да настъпят войските на Исмаил паша в Ереванска губерния,като за целта му се подчинява и Ванският отряд.Исмаил паша обаче забавя настъплението си,тъй като войските на ванският отряд са съвсем дезорганизирани след Баязедското поражение,а организирането на тила и попълването на загубите продължава почити месец.на 22 юли срещу 23 юли той провежда демонстартивни действия към Чингилският проход за отвличане на вниманието на руските войски, а с главните си сили-12 000 души и 6 оръдия,настъпва към Зоринският проход,за да навлезе в Ереванска губерния.Настъплението му обаче няма сериозен успех.
                  В края на август по настояване на турското правителство и Мухтар паша преминава в настъпление.Като се възползва от тослабването на действащият корпус,който изпраща сили за подкрепление на Ереванският отряд,Мухтар паша нанася удар на 13-25 август и завладява предната позиция на руските главни сили при Башкадикляр.След боевете през август и двете страни преминават в отбрана.Настъпва пълно затишие,което от време на време се нарушава от отделни престрелки и малки стълкновения.
                  Руските войски преминават в отбрана на Кавказкият фронт преди Дунавската армия.това обстоятелство улеснява турците,тъй като не е необходимо да се пращат допълнителни подкрепления.Новосвормираните части турците отправят на Балканският фронт.От друга страна ,отбранителните действия възпрепятстват турското главно командване да прехвърли войски от Кавказкият театър срещу Дунавската армия,която по това време се намира в много тежък момент.
                  През септември кавказката армия получава достатъчно подкрепления-2 дивизии и 4 батальона, и е отново готова да премине в настъпление.
                  Още когато получава съобщение за изпращането на подкрепления,руското командване на Кавказкият фронт решава да предприеме настъпление на Караско-Ерезерумското направление.Главните сили на действащият корпус тук заедно с подкрепленията към 21 септември възлизат на 56 000 войници и офицери с 220 оръдия.Срещу тези сили на Алджанските позиции и в близкият тил Мухтар паша има 37 000-38 000 души и 74 оръдия.
                  Руският план за настъпление в Кавказ е разработен от ген.Обручев,подпомогнат от офицери,които познават особеностите на този театър на военните действия.Основната идея на плана се състои в нанасянето на главният удар по центъра и по левият фланг на Алджанската позицията,като по същото време соквава десният фланг на позицията на противника и излизането му в тила.
                  След първите успехи турското командване извършва прегрупиране на силите си,като се оттегля на нови позици на линията.
                  Обсадата и превземането на Карс

                  Крепостта Карс по време на войната се състои от четири укрепления,които опасват града.Крепостта е преустроена след Кримската война от английски инженери.Когато русите я щурмуват,турците разполагат с 303 оръдия от различен калибър.През ноември 1877г., гарнизонът наброява 10 500 войници и офицери редовни войски,а нередовните-градско опълчение и конница възлиза на 25 000-30 000 души.За комендант е назначен Хюсеин Хами паша.
                  Действията срещу Карс се ръководят от ген.Лазарев.Руските войски обсаждат Карс на 10 октомври.Тук за разлика от Плевен руското командване решава да проведе щурм,а не блокада която би продължила шест месеца.
                  На военен съвет е взето решение крепостта да се давладее с щурм на 5 срещу 6 ноември.В щурмът се предвижда да участват 32 000 души и 122 оръдия,разпределени в седем колони.Щурмът е предшестван от грижлива всестранна подготовка.Между 19-20.30 часа,щурмовите колони тръгват едновременно при пълна тишина.Турците са изненадани,поради което първите изстрели откеват едва около 21 часа.Часовоите,които откриват движението на руските колони го смятат,за обикновенно нощно разузнаване.Именно това първоначално улеснява атаката на русите.
                  Колоната на подполковник Меликов успява да изтласка турските аванпостове и приближава на 200 крачки от форта Сувари.След това руските войски,без да отговарят на изстрелите се вмъкват във форта и с щиков удар отхвърлят противника.
                  Колоната на ген.Грабе,която настъпва заедно с колоната на ген.Вождакин,среща упорита съпротива във форта Канлъ.В 23 часа на височините Алджа,Визенкьой,Авлиар и Мали Ягни турците успяват да се прегрупират.Руското командване смята това прегрупиране на турците за общо отстъпление,затова ген.Обручев предлага да се изпрати обходна колона,която да пресече пътя на турците за отстъпление.
                  За обхождане на десният фланг на противника е сформирана силна обходна колона под командването на ген.Лазарев.Към нея се присъединяват войските на Камбинският и на Ереванският отряд-общо 23.5 батальона,20 ескадрона и 72 оръдия.Колоната получава задача да проникне на дълбочина 80км.в турският тил.Сутринта на 2 октомври колоната преминава в настъпление от Дигор за Пазарджик.Мухтар паша,като научава за появата на крупни руски сили в неговият тил,изпраща срещу тах към Орлокските височини 9 табора начело с Рашид паша.Ген.Лазарев незабавно изпраща 5 ескадрона конница,а малко по късно и 4-ти Кавказки стрелкови батальон.Към 17 часа турците са отблъснати към Визенкьойските височини.Тогава ген.Лазарев атакува трикратно по-силният противник на Орлокските височини и остатъците от деветте турски табора отстъпват в пълен безпорядък към Визенкьой.Към 20 часа вийските на ген.Лазарев с шест батальона заемат Орлокските и Пазарджишките височини,а останалите войски се разполагат в Пазарджик.В 24 часа той донася на Лорис-Меликов за резултатите на боя през този ден.Сега руското командване счита,че момента за настъпление на останалите войски е настъпил.
                  Сражението на 3 октомври започва с артилерийска подготовка по укрепленията на Авлиар.Под прикритието на артилерийският огън пехотата започва сближение.Ереванският полк достига на 500 крачки от противниковите окопи.Височината Авлиар е завладяна за половин час,а остатъците от турският гарнизон започват бягство към Чифттепеси.След падането на Авлиарските височини Мухтар паша бързо отстъпва към Карс,като изоставя на произвола на съдбата част от вийските си.
                  В резултат на тези боеве войските на Мухтар паша са разгромени-техните загуби възлизат на 20 000 души.От тях 13 000 са убити и ранени,7 000 са пленени.Загубите на руските войски са 1 500 души.
                  Мухтар паша решава,като се възползва от забавеното руско настъпление към Карс, с част от силите си да отстъпи към Саганлуг, и да се присъедини към войските на Измаил паша при Кьоприкьой по пътя за Ерзерум,а след това със съвместни усилия войските да прикрият Ерзерумското направление.Така се стига до боевете за Двебойну.
                  При това положение руското командване решава да блокира Карс,а войските на ген.Гейман и Ереванският отряд да се насочат за пресичане пътя на отстъпващият към Ерзерум Измаил паша.Турските позиции на Девебойну прикриват Ерзерум.Те са силно укрепени,по фронта са почити непрестъпни,но са разтегнати на 25 км., и турците не могат да ги заемат плътно.Ген.Гейман решава да нанесе главният удар с десният си фланг,в центъра да действа със силна артилерия, а в обход на десният турски фланг да извърши демонстрация с осем батальона.тази демонстрираща колона привлича с действията си почити всички резерви на противника,с което облегчава действията на войските от десният фланг.
                  В разгара на ожесточеният бой на левият фланг около 16 часа,войските на десният фланг щурмуват височината Узун Ахмед.Поради необичайно стръмните склонове турците предприемат контраатака.положението на настъпващите става тежко и те не биха задържали позициите си, ако в този момент не ги подкрепя 73 Кримски полк.Батальоните на Кримският полк нанасят съкрушителен удар на турците във фланг и руските войски овладяват височината Узун Ахмед.
                  Ген.Трегукасов,щом разбира,че височината Узун Ахмед е завладяна,незабавно хвърля кавалерията на Кебали хани по долината на р.Хамам дере.Скоро след това на Ерзерумският път,той придвижва Ереванският полк.Конницата на Кебали хан не успява да се придвижи много напред,защото е спряна от два турски табора.Но когато на Ерзерумският пътсе развръща Ереванският полк и открова ожесточен огън по противника,драгуните на Кебали хан се изкачват по брега на р.Хамам дере , а пехотата на полк.Амираджаби преминава гребена на Узун Ахмед и настъпва към Ерзерум.В боя настъпва прелом в полза на русите.Турците панически отстъпват.Руската пехота ги преследва до настъпване на мрак.Мухтар паша,като се прикрива с остатъците от общият резерв,бързо избягва към Ерзерум.
                  Руските войски загубват 1 000 души срещу 7 000 турци-убити,ранени и пленени.Русите вземат 46 оръдия,трофеи и много други военни имущества.С победата при Девебойну за руските войски се открива пътят към Ерзерум.Русите успяват да завладеят десният бастион,но турците задържат централната част на укрепленията и продължават съпротивата.Русите дават много жертви,между които е командващият колоната ген.Грабе,командирът на Перновскията полк и др.Русите получават подкрепления-пехота и конница и едва в 16 часа на другият ден фортът Канлъ пада.
                  Колоната на ген.Алхазов, която настъпва срещу форта Хафъз паша,тръгва в 19 ч.,но е спряна от ген.Лазарев до второ нарежадане.Когато ген.Алхазов чува боя на другите колони,той настъпва без заповед.Неговите войски са разделени на две части:едната щурмува форта Хафъз паша в 23 часа и го завладява,втората щурмува форта Караджак и го завладява.
                  Колоната на ген.Ридзевски се насочва към форта Араб и към 6 ч.руските войски го превземат.
                  Руската армия завладява фортовете по десният бряг на реката и води бой в града.По този начин тя прекъсва връзката на укрепленията по левият бряг на реката с тяхната база.При това положение коменданта на крепостта решава да пробие обкръжението и да избяга.
                  В 8ч. На 6 ноември от височината Лазтепеси и тохмас започват на тълпи да се спускат турци.Руската пехота,разположена западно от Карс и конницата й преграждат пътят на бягащите.Само малка част от тях успяват да избягат заедно с коменданта.При този щурм са пленени 18 000 войници и офицери,в това число пет паши 303 оръдия,4 500 болни и ранени.2 500 души са убити.Руските войски загубват 2 300 убити и ранени.
                  Падането на Карс има огромно значение за по-нататъшният хода на военните действия в Кавказ.Нощният щурм на Карс и завладяването му само с пехота е забележителен подвиг на руската армия и е втори случай в руската военна история след Суворовският щурм на Измаил
                  То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.

                  Comment


                    #10
                    Щели са доста да се поозорят с десанта си на север от Дунав. По това време Румъния е имала 100 000 регулярна армия снабдена с оружие от Русия-вярно само с пушки система Крнка, но и това е било достатъчно.
                    Точно това е номера. Десант на север би намилал числеността на румънците - 1. пречейки на мобилизацията в завзентите земи 2. пленявайки част от армията.
                    Класическо решение- бой на противника на части. Това би улеснило много последващите военни действия защото румънците помагат много при Плевен. За там Русия е била принудена да извика гвардията - тя не е била напускала страната от войната срещу Наполеон.

                    А на южния фронт след Карс нещата не продължили добре за Русия и в крайна сметка са си презимували на своя територия.

                    Comment


                      #11
                      Galahad написа
                      Точно това е номера. Десант на север би намилал числеността на румънците - 1. пречейки на мобилизацията в завзентите земи 2. пленявайки част от армията.
                      Класическо решение- бой на противника на части. Това би улеснило много последващите военни действия защото румънците помагат много при Плевен. За там Русия е била принудена да извика гвардията - тя не е била напускала страната от войната срещу Наполеон.

                      А на южния фронт след Карс нещата не продължили добре за Русия и в крайна сметка са си презимували на своя територия.
                      Не съм съгласен с Теб! Дори и да беше преминал Дунава Осман паша щеше да го стори при Видин, защото в началото на войната неговата армия е била съсредоточена там. Основните румънски сили в началото на войната с при руските в Гюргево, така че аз не вижадм как турците ще бият румънската армия по части.
                      Вината за провала при Плевен се дължи на некъдърното руско командване макар княз Карол да е бил там главнокомандващ обединените руско-румънски войски. Той си е бил само един наблюдаващ, докато решението за трите неуспешни щурма е вземало руското командване.След третият щурм се е видяло, че този град току-тъй няма как да падне и от Русия незабавно пристигат Александър Втори с гвардията.Императорът назначава генерал Едуард Тотлебен за командващ обсадата на крепостта. Самият Тотлебен е имал много голям опит в отбраняването и превземането на крепости :nworthy: .Той е ученик на адмирал Нахимов и след неговата смърт през 1854 година той поема отбраната на Севастопол . А какво става там, всички знаем.Две години англичани и франчузи се мъчат да превземат града.Накрая успяват, защото руската армия се оттегля.
                      То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.

                      Comment


                        #12
                        А не смятате ли, че едно нахлуване на север от Дунав е щяло да се оцени като повторение на "българските зверства" от 1876, като ново престъпление спрямо един християнски народ, макар и васален. Защото навлизането в Румъния със сигурност би било съпроводено със зверства. И английската подкрепа не би могла да е пълна ( вероятно само логистика)
                        Last edited by Остап Бендер; 23-08-2005, 20:23.
                        Парада ще командвам аз! (О.И.Бендер - велик руски комбинатор)

                        Comment


                          #13
                          Дори и да беше преминал Дунава Осман паша щеше да го стори при Видин, защото в началото на войната неговата армия е била съсредоточена там. Основните румънски сили в началото на войната с при руските в Гюргево, така че аз не вижадм как турците ще бият румънската армия по части.
                          Не говорех да настъпи само Осман паша; а и румънската армия е била съсредоточена там, защото не е настъпил в Румъния.

                          А не смятате ли, че едно нахлуване на север от Дунав е щяло да се оцени като повторение на "българските зверства" от 1876, като ново престъпление спрямо един християнски народ, макар и васален.
                          Тотлебен е затегнал обсадата, за да сломи с глад Плевен. С неуспешните атаки се е целяло макар и с големи жертви бързо превземане на града. По споменатата политическа причина - преди да са се намесили приятелите на Турция. Иначе грешката на руското командване е подценяването на Плевен, което позволило на Осман паша да се укрепи добре.
                          Не е задължително да се повторят зверствата. А и какво значение има дали зверствата се вършат на север или на юг от Дунава? Все пак говорим за превантивно настъпление в условията на подготвяна и дори обявена война.

                          Comment


                            #14
                            Galahad написа
                            Не говорех да настъпи само Осман паша; а и румънската армия е била съсредоточена там, защото не е настъпил в Румъния.
                            .
                            Турският щаб разглежда войната срещу Русия като обранителна, въпреки че според някои мнения трябва да се премине през Дунав и да се завладеят някои важни пунктове по левия бряг на реката.

                            Основните положения на турския план са изложени в предписанието от 8 март 1877г., изпратено от канцеларията на султана до великия везир. В него р. Дунав е набелязана като първа обранителна линия. Счита се, че е трудно да се удържи дългата отбранителна линия от Видин до Mачин, поради което най-добре е неприятелят да бъде увлечен в дълбочина и във вътрешността на страната да се даде сражение. При благоприятен изход русите да бъдат върнати обратно през Дунав и да бъдат преследвани до р. Прут. Ако се наложи турските войски да отстъпят към Стара планина, те трябва да задържат Варна и Бургас и да ограничат по-нататъшните действия на противника по билото на Стара планина.

                            Макар и не много категорично, в плана на турското командване се предвижда прегрупиране на турските сили. Една групировка да се разположи в укрепеният четириъгълник Варна - Силистра - Русе - Шумен, като се прикрива от североизток със заемането на линията Черна Вода - Кюстенджа. Втора групировка да заеме линията Оряхово-Свищов. Същевременно за възпрепятстването на съвместни руско - румънски действия и за наблюдаването на действията на сръбската армия се предвижда да се създаде специален отряд във Видин.

                            Решението на турското командване да води отбранителна война съответства напълно с обстановката, в която се намира Османската империя.
                            То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.

                            Comment


                              #15
                              поради което най-добре е неприятелят да бъде увлечен в дълбочина и във вътрешността на страната да се даде сражение.
                              На южния фронт добре, ама на северния не е така. Това не е французите на Наполеон в Русия. В случая руснаците са могли да разчитат на помощ от местното население повече отколкото турците. Разбира се така би било и в Румъния. Но турското настъпление би разклатило позициите на управляващите там, което пък би рефлектирало върху боеспособността на страната. Дори при частично настъпление е могло да се създаде колаборационистко правителство и да се предизвика разцепление в румънското общество (особено с обещание за разширение на Румъния на изток). Въпреки че военно-стратегически настъплението е доста по-трудно и по-сложно, в политически аспект е по-изгодно. Дори и в емоционален - руснаците и руманците идват да победят, турците чакат да изгубят; едно настъпление би повдигнало духа на турските войски и би свило перата на на руснаци и румънци.

                              Comment

                              Working...
                              X