Съобщение

Collapse
No announcement yet.

ЗАЩО? - нов български военен роман

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    ЗАЩО? - нов български военен роман

    Kакто обещах преди месец, публикувам информация за романа



    Авторът е известен писател, има публикувани няколко фантастични и военни романи.
    Негов сайт е и http://commandos.hit.bg

    Премиерата ще бъде на 4 май (сряда) от 18 часа в Информационния център на МО на улица "Раковски".
    Очакват се доста хора.

    Накратко за книгата - описва, с голямо художественно майсторство, един епизод от битките при Драва, след голямата "епопея".

    Ето документа от който тръгна всичко:

    ДОКУМЕНТ №315
    От “Отечествената война на България – 1944-45 г – документи и материали” – том 3, Военно издателство, 1980 г.

    ОПИСАНИЕ ОТ ЩАБА НА 3-ТА ПЕХОТНА ДИВИЗИЯ НА БОЕВЕТЕ НА 24-ТИ ПП ЗА ОВЛАДЯВАНЕ НА ДОЛНИ МИХОЛЯЦ НА 14 И 15 АПРИЛ 1945 Г.

    ....На 14 април 1945 г. сутринта, когато всички изгледи за бързо настъпление към Д. Михоляц бяха налице, заповядва се да се прехвърлянето на 1-ва рота от 29-ти пех. Полк през р. Драва южно от Д. Михоляц. Ротата сполучливо преминава реката и започва бой. Обаче мястото, където се е стоварила ротата, е много залесено, брегът е по-висок от северния и още в първия момент ротата е откъсната от брега.
    Към 16.00 часа, когато положението на ротата става критическо, се заповядва на 24-ти пех. Полк да настъпи на запад. Обаче югославските части остават на място и 24-ти пп трябва да охранява на юг преправата, да поддържа връзка с югославските части и с останалите си сили да настъпи на запад.... Атаката започна, но още в първия момент 24 пп се натъкна на овразите пред и зад кота 102, които се оказаха заети силно. Така въпреки всички усилия не можа да се напредне. Мръкна се и полкът остана на достигната линия.
    През това време ротата на 29-ти полк води героична борба на 8-9 км западно. Самият 29 ти пп прави усилия да прехвърли подкрепления на южния бряг, но не успява, защото противникът държи здраво брега.
    И таяка благодарение на обстоятелството, че югославските части не настъпиха в западна посока, за да съдействат на 24-ти пп, последният не можа сам да се справи с тежката си задача, защото едно че разполагаше с малко сили и друго, защото той трябваше да държи сметка и за осигуряване на преправата. Изкупителна жертва на всичко това бе ротата на 29-ти пех- полк, която към 18.30 часа бе ликвидирана....
    В 04.00 часа на 15 април 24-ти пп настъпи към Д. Михоляц. Когато достигна селото, оказа се слаба противникова съпротива, която бързо бе ликвидирана. Към 07.15 часа полкът окончателно зае Д. Михоляц и продължи в западна посока.

    ЦВА, ф.721, оп.6, а.е. 171, л.9-10. Оригинал, машнопис
    Няколко откъса от книгата

    Гръм... Гръм... Гръм... Кал, студ, въшки, мръсотия, глад, гръм и нещо голямо над тях – дълг. Към кого? Нали ги няма царя/кой?/, бога/кой?/, отечеството/кое?/? Къде си, Лазаров, агнешка карантия такава, къде се завря точно сега? Защо препуска оня конник край Мадара?.. Някъде горят мършав старец в сива роба. Усещаш ли как мирише изгорялата човешка плът?.. Защо не изплаче, защо не се откаже от ереста?.. Един цар, сам, невярващ в своята победа, от зори е тръгнал на бой... Защо този разтърсващ Стоян иска бяла риза, а не прошка? Нали отива на бесилото, а след него – прах и пепел... Защо един издържаше на десет и с “камънье и дървье” ги връщаше обратно?.. Заради кой бог?.. Заради кой цар?.. Заради бъдещето, Лазаров. Не моето. Не твоето. На тия край нас. На тия след нас.
    Не крия, че то за мен е мъгляво. Аз съм песимист за себе си. Тежко на победените. А аз съм от тях. Но вярвам в звездата на България.
    България... Рисуват я като младо момиче или зряла, тежка жена. А аз я виждам друга – бял, породист жребец, който се носи във вихрен кариер през вековете. Тича, тича – през времето и през села, ниви, градини, хълмове. Понякога се стрелва през тъмни гори и тогава зли ръце се протягат да го хванат и обяздят. Друг път спира изнемощял и добри хора му подават коричка хляб... Ето шанс, братко мой. Да му дадем сила. Да, ние сме като стиска попътна трева, като глътка вода... Трудна е тая на жребеца, Лазаров. Трудна.
    Надигнах се и видях пред себе си крехката защитна паяжина на петдесетината цеви. Лицето ми побеля, когато преместих погледа си още по-напред, откъдето ехтяха откъслечните изстрели и нестройните автоматни редове. Паяжината беше обречена – с трясък безподобен, с неистово ръмжене, обвит в синкаво-черен облак от дим към нас пълзеше танк. Един. Остарял. Но танк.
    И тогава усетих напрежението на залегналата пред мен верига. И най-дебелата паяжина не може да задържи бръмбар. Просто тя е правена за мухи, както и моята отбрана за пехотинци. Кой би могъл да предположи, че тук може да се появи танк? Откъде?... Хайде, подпоручик, действай, мисли, направи нещо! Охкане, тюхкане, чудене... Дори и стихотворение да напишеш, няма да ти помогне. Нужна е противотанкова пушка или противотанково оръдие. Нещо, което нямаш. Тогава? Тогава, братко, така както правехме в Драва-Соболч – с граната.
    Да. Един трябва да изпълзи напред с граната. Танкът е на около седемстотин метра, върви бавно, почвата е размекната, върти на празен ход, киха, мята кал и тиня, но сантиметър по сантиметър се плъзга към нас. Един, един... Но кой?
    Скочих напред, търколих се надолу, изпълзях край някаква трънка и тупнах в траншеята на моя трети автоматен взвод. Изправих се бавно. В гнездото точно прд мен стоеше Кольо Ганчев Трайков, а отзад на колана му висеше това, което търсех – противотанкова граната.
    Посегнах към рамото му. Твой бил късметът, Кольо!... Ръката ми замръзна във въздуха. Четири деца чакат тоя слаб, приличен на туберколозен, обут винаги в ботуши с два номера по-големи от краката му. Суеверие... Е, какво пък, наистина го запазиха тия лопала, щото усещам, че гледам към съседа му вдясно – Митре Стойнов от Горноджумайско. А срещу мен – едни големи, хубави очи с лумнали пламъци от въпроси към мен... Обърнах се наляво – там беше Иван Донев Мартинов от Белоградчишко. Гръб. Свит, приведен, със стърчащи лопатки гръб. Красноречив в своето мълчание – наострен, потръпващ.
    Ръката ми падна като отсечена, а в мен като гигантска вълна нахлу спокойствието. Топъл въздух, съсък от гълъбови крила, далечни хлопатари и кръшен девичи смях, висящ във въздуха... “Време ти е, Тихомиров. Дойде и твоя ред...”
    Сега, сега трябва, тъкмо сега. Както баща ти при Булаир, чичо ти при Демир Хисар, вуйчо ти при Одрин, дядо ти край Сливница, големият му брат край Шейново... Както оня идеалист от “Радецки”, оня железен характер пред Хвърковатата си чета, оня... оня... оня... Тоест, отпред. Отпред, Тихомиров.
    Миналото – жарава, настоящето – огън, бъдещето – куп сурови дърва. Какво те задържа на тоя свят, Тихомиров? Любима, майка? Фабрики, чифлици?... Ха-ха!
    Като през сън откачих противотанковата граната от колана на Трайков и се хвърлих към бруствера. Първият път се хлъзнах, беше мокро, пък и момчетата се престарали, окопът е дълбок доста повече от метър. Засилих се – този път се задържах горе. Мъдруването и мъките по катеренето всъщност бяха продължили не повече от минута. Танкът бе минал около петдесетина метра и като че ли му ставаше все по-трудно. Пехотата зад него също не бързаше, войниците подскачаха пред очите ми на зиг-заг и току припукваха с автоматите си.
    Патроните бяха свършили.
    Тогава?
    Първо се чу гайдата. После на бруствера се изправи Гайдаря. Брадясал, окъсан, той свиреше ръченица. Предизвикателна, игрива, дръзка, закачлива, безумна, българска. Последна!
    Около него яростно, хищно зашариха автоматни откоси.
    Гайдата изстена.
    Войникът се свлече в траншеята.
    Разстоянието, което ги отделяше от окопите, се стопи.
    Двайсетината се счепкаха в ръкопашна схватка със стотиците.
    Отдавна, отдавна, още от раждането си знаех какво ще направя по-нататък.
    Attached Files
    http://www.bukvite.com

    #2
    откъсите са страшни
    нещо за цена?

    Comment


      #3
      Много добре звучи!

      Comment


        #4
        karakondjul написа
        откъсите са страшни
        нещо за цена?
        4 лева.
        http://www.bukvite.com

        Comment


          #5
          Ето какво намерих за автора:
          We don't see things as they are, we see them as we are
          ---Anais Nin----

          Comment


            #6
            Я кажете къде я има?

            Comment


              #7
              Малко корекции

              Поради заетост на Информационния център, представянето на книгата ще бъде в читалище "Николай Хайтов" (кино Изток) от 18:30 часа.
              Заповядайте всички.
              Там ще можете да си закупите книгата.
              Засега ще продаваме книгата през електронната книжарница на сайта, след Панаира на книгата - 25-29 май се надявам да я има и по книжарниците.

              Всички желаещи може да ми пишат на адрес: bogdanov@bukvite.com .
              Ще се постарая лично да ви изпратя книгата.
              http://www.bukvite.com

              Comment


                #8
                „ЗАЩО” – един човешки роман за битките при Драва

                Романът „Защо?” разкрива пред нас момент от годините на Втората световна война, войната, в която народите на Европа обединяват силите си, за да противопоставят свободата и светлината на диктатурата и мрака.
                В навечерието на 9.05., денят сложил край на една жертвена и кървава война, каквато е всяка война, Фондация “Буквите” издава романът “Защо?”, роман, посветен на любовта и битката, на разрухата и пролетта. И най-вече роман, задаващ въпроси за смисъла, за човека, за Бога.

                Защо препуска оня конник край Мадара?.. Някъде горят мършав старец в сива роба. Усещаш ли как мирише изгорялата човешка плът?.. Защо не изплаче, защо не се откаже от ереста?.. Един цар, сам, невярващ в своята победа, от зори е тръгнал на бой... Защо този разтърсващ Стоян иска бяла риза, а не прошка? Нали отива на бесилото, а след него – прах и пепел... Защо един издържаше на десет и с “камънье и дървье” ги връщаше обратно?.. Заради кой бог?.. Заради кой цар?.. Заради бъдещето, Лазаров. Не моето. Не твоето. На тия край нас. На тия след нас.

                Авторът Андрея Илиев, за когото това е седми роман, разказвайки историята на една от битките при Драва, битка, при която задачите са неясни и подчинени на личните интереси и амбиции на командира, а боеприпасите са недостатъчни, ни кара да си зададем изконните въпроси – „Защо?”
                „Заради кой бог?.. Заради кой цар? Дълг? Към кого? Нали ги няма царя/кой?/, бога/кой?/, отечеството/кое?/?”

                И дава единствения възможен отговор – „Заради бъдещето, Лазаров. Не моето. Не твоето. На тия край нас. На тия след нас.”

                Историята е разказана с много талант, избягвайки помпозните и суперлативни етикети, които често се ползват при описанието на героизма на българския войник, а с акцент върху човека – с неговите страхове и съмнения, с неговото нежелание да бъде на бойното поле, но и с отстояването на частицата земя, извоювана от него, с разбирането му за дълг и бъдеще. И макар, “времената на Балканската война, когато нашата армия и военна мисъл пишеха военната стратегия и тактика, да са отминали", отново се бия самоотвержено и храбро.
                Романът поставя и въпроса за войната – войната, която променя хората, прави ги корави и грапави. Особено, когато тази война не е на войника, когато земята, на която се бие не е неговата, когато е чуждо и неразбираемо.
                „...И все в такава пролетна надвечер: само че там, в България, надвечерите са теменужени, каканижат щурци, от предхълмията, обрасли с бор, идва полъх на смола и още нещо - романтично, мамещо, неизвестно...
                ...А тук - изранена земя, полусъборени сгради... Къде ще се мери онази пролет с тая - мрачна, военна, фронтова. Чужда.”


                Но всичко това не спира войниците да се бият до последно, така, както повелява чувството им за дълг. Така, както са се били и дедите им, възпяти в народната песен, съхранени в извивките на гайдата–
                „ Патроните бяха свършили. Тогава? Първо се чу гайдата. После на бруствера се изправи Гайдаря. Брадясал, окъсан, той свиреше ръченица. Предизвикателна, игрива, дръзка, закачлива, безумна, българска. Последна! Около него яростно, хищно зашариха автоматни откоси. Гайдата изстена. Войникът се свлече в траншеята. Разстоянието, което ги отделяше от окопите, се стопи. Двайсетината се счепкаха в ръкопашна схватка със стотиците.”

                Премиерата на книгата, издание на Фондация „Буквите”, ще се състои на 4 май от 18:30 часа в Литературен салон „Дамян Дамянов” при читалище „Николай Хайтов”.
                http://www.bukvite.com

                Comment


                  #9
                  Прочетох книжката...Никак не е лоша
                  И както автора каза: "Някой ден ще доживеем историците ни да се доберат до тази война". Аз бих казал: и да изнесат истината за нея.
                  We don't see things as they are, we see them as we are
                  ---Anais Nin----

                  Comment


                    #10
                    Тези дни ще си я поръчам по пощата. Просто като видях откъсите пък и след препоръката на Дибо мисля, че друго не ми остава освен да си я поръчам.
                    Къде и да одиш, къде и да шеташ, не се срами, не се плаши българин да си.

                    Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда.

                    Войната е много сладко нещо за тези, които не са я виждали.

                    Comment


                      #11
                      Съжалявам за забавянето. Но книгата свършва по бързо отколкото ни я вади печатницата (печатаме я по дигитална технология).
                      Утре най сетне излиза един по голям тираж и ще можем да покрием всички заявки.

                      Поради многото писма за поръчки:
                      Най-удобно ще е да я поръчвате в нашата он-лайн книжарница
                      на този адрес http://www.bukvite.com/books/book.php?pid=28

                      Така ще можете да избирате начин на доставка, и да въвеждате всички необходими данни

                      И искам да завърша със специални извинения към Шеленберг - книгата ще му бъде изпратена утре.
                      http://www.bukvite.com

                      Comment


                        #12
                        Няма проблеми
                        Къде и да одиш, къде и да шеташ, не се срами, не се плаши българин да си.

                        Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда.

                        Войната е много сладко нещо за тези, които не са я виждали.

                        Comment


                          #13
                          Баща ми вече е взел книгата и вече е про прочел малко и каза че много му хареса. Аз ще я прегледам чак в началото на юни когато се прибера от Свищов. Иначе благодаря много на буквите.
                          Къде и да одиш, къде и да шеташ, не се срами, не се плаши българин да си.

                          Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда.

                          Войната е много сладко нещо за тези, които не са я виждали.

                          Comment


                            #14
                            Бъквите получих книгата преди 3-4 дена и баща ми каза че била много хубава. Аз още не съм я разглеждал, но като се прибера в Добрич ще я видя че нямам търпение. Благодаря ти много
                            Къде и да одиш, къде и да шеташ, не се срами, не се плаши българин да си.

                            Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда.

                            Войната е много сладко нещо за тези, които не са я виждали.

                            Comment


                              #15
                              Днес ходих на Панаира на Книгата , но не я видях никаде (е разбирасе не видях , че издателството е Фондация Буквите). Някой знае ли дали я има на Панаира , защото на информацията ме гледаха като луд. Или като вариант дали я има на Славейков или в някоя книжарница в София?
                              Мерси предварително.

                              Comment

                              Working...
                              X