Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Лично творчество за войната

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Лично творчество за войната

    Първо искам да се извиня, ако повтарям тема или нещо такова вече има. :shrug: Но не забелязах, пък мисля, че ще е хубаво да видим подобни неща. Идеята е който иска да слага тук свои творби (ако има такива), тематически обвързани с войната (като цяло, без уточнения).
    Аз лично имам някои неща, които са вдъхновени от книги, филми и изобщо факти покрай любимата ми тема- войната. Последните ми стихове написах след като гледах "Дер Унтерганг" и после не можех да заспя преди да запиша мислите си черно на бяло.
    Ще започна аз, дано има още желаещи!

    Поздрави!


    :fire: :fire: :fire: :fire: :fire: :fire: :fire: :fire:

    Инге

    Те идват!
    Инге е на пост...
    Оръжието тегне в ръцете
    като натрапен някой гост
    (Заравя глава в коленете.)

    Граната!
    Инге ги срази
    с пламъка на свойта младост
    С каска над русите коси
    (В очите нито капка жалост)

    Куршум!
    Русите плитки в калта...
    Престава да бие сърцето
    Тя падна...красива в смъртта
    (две сини очи впити в небето)


    5. 04. 2005



    :fire: :fire: :fire: :fire: :fire: :fire: :fire: :fire: :fire:

    Кървави реки

    Какво би станало, моя родино,
    ако за миг от твоите недра
    бликне алена кръв- сякаш вино
    на твоите загинали деца ?!

    О, аз виждам бурните реки
    които клокочат страшно в балкана
    с кървавочервени води
    от българска кръв, в бой проляна!

    Под краката ми локва тъмнее,
    ръцете ми -окъпани и те.
    Небето- то вече дори не синее,
    то е простреляно небе.

    На Шипка бушуват талази,
    Батак в алени потоци стене-
    сред тях турчин кървав гази,
    потънал в кърви до колене.

    Беласица- на хиляди места
    с прободени, невиждащи очи.
    А Търново с разсечена снага
    го виждам, покосено от стрели.

    Зная, родино, ти се държиш
    и криеш кървавите си сълзи,
    защото ако ги освободиш
    тази кръв за миг ще ни потопи!
    Last edited by Parabellum; 23-04-2005, 05:10. Причина: Направих темата Важна-за да не я губим
    Но разкажи със думи прости на тях, на бъдещите хора, които ще поемат поста ни, че ние храбро сме се борили!

    #2
    Бре! Много хубаво. Някой, някъде ако не се лъжа из форума беше публикувал свои стихове вдъхновени от книга, но къде са и кой беше това ,ей Богу забравил съм.
    Обаче това ми харесва! Браво!
    То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.

    Comment


      #3
      Парабелум...благодаря ти за статута на темата. Радвам се, че ти е харесало. Надявам се, че ще има интерес и занапред. Скоро ще сложа още стихове...
      Но разкажи със думи прости на тях, на бъдещите хора, които ще поемат поста ни, че ние храбро сме се борили!

      Comment


        #4
        *
        Last edited by Док Холидей; 19-07-2005, 01:15.

        Comment


          #5
          Аз пък ще си позволя да "взема назаем" част от една поговорка и ще кажа, че за горните стихове трябва да се говори "...aut bene aut nihil" и затова ще си замълча...
          Recalibrating my lack of faith in humanity...

          https://www.youtube.com/watch?v=MvqjkS6t9Yk

          Comment


            #6
            *
            Last edited by Док Холидей; 19-07-2005, 01:14. Причина: Махнах си прикачените файлове

            Comment


              #7
              albireo написа
              Аз пък ще си позволя да "взема назаем" част от една поговорка и ще кажа, че за горните стихове трябва да се говори "...aut bene aut nihil" и затова ще си замълча...

              Някой може ли да ми каже какво точно значи това латинското ?! Защото не ми говори много. Знам, че bene e "важно" а нихил е нищо. Но дотолкова. Не го връзвам нещо...
              :sm186:

              А Майнщайн...все пак не успях да схвана това за личната употреба на стиховете. За мен поезията е лична дотолкова, доколкото авторът е вложил в стиховете свои мисли, разбирания и чувства, преживявания и емоции. В този смисъл всички стихове на света са лични! Оттам нататък, ако те попаднат в обществената сфера, сред публика, въпрос на разбиране е как ще приемеш написаното. Дори да не знаеш поводът за написването, ти пак можеш да оцениш стиха. Това не го прави за лична употреба, нито пък му удря клеймо. Ботев е написал "Хайдути" ден преди евентуалното си заминаване с чета в България. Личен повод, който обаче не прави поемата "за лична употреба".
              Забравяме, че съм гледал Der Untergang ...Нека хората, които прочетат това, просто да си направят собствените асоциации, без значение дали имат предвид конкретен повод или не. ( Бтв второто стихотворение е от преди да гледам филма, пък и изобщо няма нищо общо с него).

              :rock: :rock: :rock: :rock: :rock: :rock: :rock: :rock: :rock:

              Ето нещичко, което няма определен повод, но има определено внушение. Въпрос на преценка и предпочитания е дали ще го сметнете за поезия или просто за начин за изразяване на мисли.

              Носталгия по миналото

              Нявга са туптяли по тези земи
              снажни, родолюбиви сърца.
              Нявга държали майки, бащи
              в ръцете си силни деца.

              Къде е чистата българска кръв,
              къде е дивашкото стреме ?
              Развява ли грива гордият лъв
              или на лапите си дреме ?!

              О, трябва малко- шепа светлина
              да се хвърли в очите на звяра.
              Къс скъпоценна, българска земя,
              непознаваща завист, поквара.

              И пак страшно лъвът ще зареве,
              ще заплющи българското знаме;
              и ще се раждат горди синове...
              О, вярвам, че това ще стане!

              :mike: :mike: :mike: :mike: :mike: :mike: :mike: :mike: :mike:

              Децата на Април

              Живот, изпълнен с глъчка,
              и смях по детските лица-
              със сабя от върбова пръчка
              израстват днешните деца.

              А беше време, време друго,
              величаво като столетен дъб.
              Ръждясаха и ралото, и плуга,
              потънаха селата в скръб.

              Април! Раните са живи още,
              облените в кръв детски чела,
              очите топли- светят нощем
              над скръбната майка-земя!

              Дечица на Перущица, Батак,
              на цялата пронизана родина!
              Деца на онзи юначен орляк,
              на онази съдбовна година!

              Вашата кръв обагри небето,
              Земята, веригите робски,
              Сърцата, румелията дето
              Живяхте на тъмно, скотски

              Вашата кръв изми срама
              От петвековния кошмар.
              Вашата кръв- свобода
              Опръска светия ни олтар.

              *****

              Тихичко рони сълзи земята,
              Жално родината майка скърби
              Долу под нея тупат сърцата
              На хиляди живи детски души



              Отново е април...А беше друго време, беше... :sm100:
              Но разкажи със думи прости на тях, на бъдещите хора, които ще поемат поста ни, че ние храбро сме се борили!

              Comment


                #8
                *
                Last edited by Док Холидей; 19-07-2005, 01:12.

                Comment


                  #9
                  Да...много хора казват същото за Вазов. На мен пък ми харесва въпреки всичко. Не че като поетическа стойност са нещо невиждано...Просто може би аз самият съм по-скоро традиционалист. От мен не вярвам да видиш "по-разчупени форми" защото аз самият не харесвам тези неща. Но нищо - форумът го посещават много хора- може би някой от тях ще покаже нещо такова. Би било интересно !
                  Но разкажи със думи прости на тях, на бъдещите хора, които ще поемат поста ни, че ние храбро сме се борили!

                  Comment


                    #10
                    *
                    Last edited by Док Холидей; 19-07-2005, 01:06.

                    Comment


                      #11
                      Някак...Първото ми прилича на рап текст ...или поне е подходящо за такъв. Второто (за небостъргачите) изключително напомня Гео Милев и по-специално "Септември". То ми хареса повече...))
                      Но разкажи със думи прости на тях, на бъдещите хора, които ще поемат поста ни, че ние храбро сме се борили!

                      Comment


                        #12
                        *
                        Last edited by Док Холидей; 19-07-2005, 01:00.

                        Comment


                          #13
                          Erich Von Manstein написа
                          Защо пък "Септември"??? да ама не. Нищо общо. Може би нещо друго ти се мярка обаче не и "Септевмри"
                          Манщайн, недей така. Една творба започва да "живее" истински едва след срещата с читателя (някои крайни структуралисти даже биха ти казали, че едва тогава започва да се пише) Така че недей да казваш на хората, какво им се и какво не им се мярка. И аз не намирам "Септември" вътре, но знае ли човек какво намира там Vintersorg, какво става в главата му? Все пак и той е 'автор' колкото мен, а казвам ти според някои, дори и колкото теб.
                          Recalibrating my lack of faith in humanity...

                          https://www.youtube.com/watch?v=MvqjkS6t9Yk

                          Comment


                            #14
                            Ами...Майнщайн, не целях да те обидя или нещо такова! Напротив! Не знам, и аз не мога да си обясня,но на "Септември" ми прилича. И то не като тема или идейност, а някак...по строежа...Върви буйно, като поток, динамично...и в главата ми изскочиха асоциации с поемата на Гео Милев.

                            Ето нещо друго мое, което ...хах, асоциациите си ги правете вие ))))

                            ***
                            Шест малки дечица
                            Със руси коси
                            С погледи жадни
                            На будни очи.

                            Шест ангела бели
                            Сред черна тъма
                            Тъй кратко живели
                            В бездушна страна

                            Шест перушинки
                            В легло от бетон
                            Шепа прашинки
                            Без дъх и без стон

                            Тихо! Не дишай!
                            Не чуваш ли ти ?!
                            Ето ги! Гледай!
                            Със руси коси...


                            7. 04. 2005


                            На пръв поглед нищо свързано с войната. Но на втори...
                            Но разкажи със думи прости на тях, на бъдещите хора, които ще поемат поста ни, че ние храбро сме се борили!

                            Comment


                              #15
                              Абе незнам за вас, ама на мен лично стиховете ми харесват.
                              Евала-това ще кажа само-продължавай в същият дух.
                              Вече си имаме и поет тук сред нас!
                              То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.

                              Comment

                              Working...
                              X