Антония Галба:
О, бащи-сенатори!
Обръща се към вас една скромна жена, но ви призовавам – вслушайте се в думите ми. Аз не съм премного сведуща в делата Сенатски, но имам здрав разум и той ми говори следното. Накъде вървим, бащи-сенатори? Накъде върви Рим подир нас? Quo vadis? В Сената се водят само дрязги и спорове и някои са се заели да мислят повече за собствното си благо, отколкото за благото на Рим. Призовавам ви да спрем с дрязгите си и да се обединим! Шушуканията и интригите сред сенаторите са повече от речите, а речите са повече от делата. Желанието за надмощие у някои от сенаторите надминава любовта им към Рим. Те са готови на всичко, на предателство дори, тъй щото да да получат повече власт и пари. Не искам да надавам ухо на слуховете, които се носят покрай бреговете на Тибър, но дори половината от тях да са верни – о, тежко на Рим!
Предлагам ви, о достопочтени сенатори, следното:
1. Да се закълнем над жертвения овен във вярност към Рим. Ще кажете – та кой, ако не ние сенаторите, сме верни на Рим? Но верността трябва да бъде засвидетелствана пред Боговете и скрепена със закон, тъй щото всеки, който я наруши, да отговаря и пред Боговете, и пред Рим, и пред закона, и пред нас, сенаторите.
2. С помощта на Боговете предателството да се наказва със смърт и екпроприация на имуществото на предателя по следния начин: 60% за държавната хазна, а 40% за разкрилия предателството.
Слугите доведоха бял овен, украсен с венци, към запаления жертвен огън в средата на залата. Консулът отряза малко козина от овена и я хвърли в огъня, след което животното бе предадено на слугите, които трябваше да го убият. След като извършиха всичко по обряда, служителите поднесоха вътрешностите на овена на консула, който след като ги огледа, провъзгласи:
Боговете благоприятстват на това ни начинание, бащи на Рим!
О, бащи-сенатори!
Обръща се към вас една скромна жена, но ви призовавам – вслушайте се в думите ми. Аз не съм премного сведуща в делата Сенатски, но имам здрав разум и той ми говори следното. Накъде вървим, бащи-сенатори? Накъде върви Рим подир нас? Quo vadis? В Сената се водят само дрязги и спорове и някои са се заели да мислят повече за собствното си благо, отколкото за благото на Рим. Призовавам ви да спрем с дрязгите си и да се обединим! Шушуканията и интригите сред сенаторите са повече от речите, а речите са повече от делата. Желанието за надмощие у някои от сенаторите надминава любовта им към Рим. Те са готови на всичко, на предателство дори, тъй щото да да получат повече власт и пари. Не искам да надавам ухо на слуховете, които се носят покрай бреговете на Тибър, но дори половината от тях да са верни – о, тежко на Рим!
Предлагам ви, о достопочтени сенатори, следното:
1. Да се закълнем над жертвения овен във вярност към Рим. Ще кажете – та кой, ако не ние сенаторите, сме верни на Рим? Но верността трябва да бъде засвидетелствана пред Боговете и скрепена със закон, тъй щото всеки, който я наруши, да отговаря и пред Боговете, и пред Рим, и пред закона, и пред нас, сенаторите.
2. С помощта на Боговете предателството да се наказва със смърт и екпроприация на имуществото на предателя по следния начин: 60% за държавната хазна, а 40% за разкрилия предателството.
Слугите доведоха бял овен, украсен с венци, към запаления жертвен огън в средата на залата. Консулът отряза малко козина от овена и я хвърли в огъня, след което животното бе предадено на слугите, които трябваше да го убият. След като извършиха всичко по обряда, служителите поднесоха вътрешностите на овена на консула, който след като ги огледа, провъзгласи:
Боговете благоприятстват на това ни начинание, бащи на Рим!
Comment