Войната на бронежилетките
Наскоро избухна поредният скандал около доставки за армията – в център на дискусията се превърна ІV-тата процедура от търга за бронежилетки за българските контингенти зад граница – синтезиран в звучната абревиатура БСЧ-ІV.
Проблемите пак бяха до болка познати - как е бил организиран и проведен той; дали победителите в него са били предопределени; кой и как е бил ощетен и дали за пореден път не става въпрос за потвърдената от министър Свинаров и ген. Колев характерна “склонност” на някои чиновници с и без пагони да се „поддават” на корупционния натиск.
Увлечени в търсенето на отговор на тези въпроси, като че ли забравихме, че в крайна сметка проблемът е в доста тънката понякога нишка между живота и смъртта на българските момчета, които ние или избраните от нас наши властимащи са изпратили някъде там по бойните полета на миротворчески или мироналагащи мисии...
Българинът е известен с обичта към своите войници и с вярата в армията – поне така казват социолозите.
Тя (армията) винаги е била в челото по доверие към институциите. Може би и за това военният бюджет винаги (а той никак не малък за отънелия “държавен джоб”!) “минава” почти безпроблемно в Парламента.
Нормално е и всички ние да се вълнуваме от това, което става с армията, да искаме “нашите момчета” да са добре въоръжени, екипирани и подготвени, за да могат да оцеляват и побеждават. И така, част първа на „сагата”
БРОНЕЖИЛЕТКИТЕ
С какво изпращаме нашите бойци в горещите точки на планетата?
Бронежилетки - над 20 кг тежки, неудобни и непрактични, направени от доста бързо износващи се материи. Дори производителите им заявиха, че не стават за такива мисии, в каквито сега участваме, т.е. неоспорваният извод е, че тези рицарски доспехи трябва да се сменят с нови и то, възможно най-добри.
Според рейнджърите ни това са американски – тежали около 11.5 кг, били по-удобни и с по-голяма свобода на действие.
Т.е. дори старите PASGT (Personal Armor System - Ground Troops) са по-добри от нашите – какво ли ще кажат рейнджърите ни за навлизащите сега в армията на САЩ бронежилетки ново поколение IMBAS (Interceptor Multithread Body Armor System).
Те са направени от кевлар, с вложки от боровокарбидна керамика SAPI – (Small Arms Protective Insert) и ниво на защитен клас ІV, но тежат по-малко от 7.5 кг.
На американския пазар (и по Интернет) струват около 1500 долара.
Е, имат и един основен за нас недостатък – фирмата производител продава военните варианти само на въоръжените сили на САЩ. Но дали ако висшето ни държавно ръководство бе направило постъпки, нещо не би могло да се промени
След поредните „непрекъснати анализи на обстановката от висшето политическо и военно ръководство”, след трагичните събития в Ирак от края на 2003 г., едва в средата на миналата година започва поредицата от процедури за закупуване на нови бронежилетки за контингентите зад граница.
Както вървят нещата, не само доста сме се забавили, а и докато ги изберем, докато ги купим и докато това и онова – току-виж сме се изтеглили от Ирак. Вече е станало традиция в България, каквото и да правим, както и да го правим – то винаги трябва да поражда спорове.
Според изявени специалисти в областта, бронежилетката е компромис между теглото и защитата. Защо тогава теглото не е включено в изискванията за новите жилетки, които ще купуваме?
Защо ще се изпитват само жилетките на вече спечелилата търга фирма?!
Та, кой първо си купува кола, а после проверява реално колко е мощна, какъв товар може да носи, каква скорост развива и дали се чувства удобно в нея?
Защо, точно тези, за които са предназначени бронежилетките - войниците, когато провеждат изпитанията, няма да сравняват качествата на всички предложени бронежилетки, а само на вече одобрените от МО?!
Аз и без изпитания мога да им кажа резултата - на фона на над 20 килограмовите, които са “на въоръжение” в БА, каквито по-нови и по-леки да им дадат, ще им се видят просто песен.
И защо решаващият фактор отново се оказва цената? Докога човешкият живот в България ще се изчислява в пари.
Нали уж мислим преди всичко за защитата и удобството на войника на бойното поле, когато от неговата подвижност и способност да действа бързо, да тича, да скача, да стреля бързо и точно зависят собственият му живот и живота на неговите колеги.
Тогава, защо, ако една бронежилетка е по-скъпа със 100 – 200 евро, но е по-лека и по-удобна, т.е. по-предпочитана от войниците, не я предпочитаме? Или отговорите отново са в добре защитените от “бронята” на бюрата си български чиновници, известни с бездушието си и че това просто е поредната “сладка” търговска сделка.
Нали те няма да тичат под огъня на разни там терористи, талибани и „приятели” по полетата и планините на Ирак, Афганистан, Косово, Босна и къде ли не!
Ако перифразираме великия Радичков – те за едната административно-чиновническа чест живеят и само се чудят, на чий “корупционен натиск” да се поддадат, за да я продадат по-изгодно, но – законно!
Другата страна на монетата
ТЪРГЪТ
От средата на изминалата 2004 г. до началото на тази, тръжната процедура за специалните бронежилетки за контингентите зад граница е задействана четири пъти. Причините за тези действия най-вероятно завинаги ще останат скрити за данъкоплатците и бойците зад граница, но съмненията, че са изчаквани “правилните фирми” едва ли някога ще изчезнат.
Може би именно там са корените на обвиненията в пристрастност, отправени от български фирми участнички в търга директно към зам. министъра на отбраната Иво Иванов.
Засега от МО мълчат и сигурно пак ще се скрият зад удобството на класифицираната информация. Ако някой от ведомствените служители е сбъркал – защо няма наказани, а ако няма виновни защо все още момчета, подложени на огън, нямат нови жилетки?
Как започва всичко...
Последната (За сега!) – четвърта процедура стартира със заповед на министъра на отбраната, която някак си случайно е подписана от наскоро завърналата се от чужбина зам. министър С. Янкулова.
Въпросната заповед ОХ-87 от 3 февруари т.г. е “образец” на административната култура в българските институции – тя е направена така, че няма как да бъде изпълнена.
В нея надлежно са изброени “квалификационните и технически изисквания” (т.3 и т.4) към участниците в търга;
същността на поръчката, а именно - 1750 бронежилетки, като 500 от тях трябва да бъдат доставени в най-кратък, предложен от кандидат срок”, доставката на останалите 1250 е до 30 юни.
Описано е също и кой и как прави проучването на кандидатите (т.8) и изведнъж ... пак там в т.8 допълнителни изисквания към кандидатите - първите 500 броя да се доставят още до 30 март, кандидатите да са производители на такива бронежилетки с поне петгодишен опит в производството на средства за “балистична защита” и “изделията им да са на въоръжение в армията на една или повече страни членки на НАТО”.
Ако човек продължи с “образеца” ще остане “приятно изненадан”, че родните администратори, водени от грижа за бойците искат кандидатите да декларират, “че са произвеждали и (или доставяли) подобни бронежилетки през 2004 г.” (т.9) и “определеният за изпълнител” да предостави 10 бронежилетки за провеждане на изпитания, като те трябва да са “изработени от материалите, закупени за изпълнението на договора за доставка”.
Ако направим обобщение на тази задълбочена словесна еквилибристика, според МО „идеалният кандидат” трябва да е:
• производител с петгодишен опит (но после става ясно, че може и само доставчик – тоест търговска фирма);
• да държи на склад материали за производството на 1750 бронежилетки;
• да може за период от 1 – 2 седмици да произведе 500 бронежилетки (до средата на март победител все още няма!)
• да е доставял бронежилетки на армии на държави от НАТО.
И след цялата тази “загриженост”, няма как да не си спомним за знаменитата фраза на шопа при вида на жирафа: „Е, те такова животно нема!”.
Но за да бъдем обективни, сме длъжни да му отговорим: Е, па има, има... има, ако някоя фирма предварително е наясно, че ще спечели търга и закупи, изработи и достави всичко в България предварително.
Защото, ако се сметне времето - дори само банковите, транспортните и митнически процедури, ще е необходима минимум една седмица - което е направо проява на наивистичен оптимизъм, като знаем колко „бързо” стават тези неща у нас!
Въпреки всичко, кандидатите подлежат на оценяване, което според въпросната заповед, става чрез преговори и класиране на допуснатите кандидати - базата са критерии за оценка на предложенията.
И ако маститите администратори са пропуснали “преговорите”, то критериите най-надлежно са описани в тръжната документация.
Те са типичните за всяка търговска операция – най-ниска цена, най-кратък срок на доставка и най-дълъг гаранционен срок и формират коефициенти (изчислени по специални формули), които се умножават по определени други коефициенти, а тяхната сума формира крайната оценка на всеки кандидат – тази оценка е основата за преговорите.
Защо са толкова важни коефициентите?! Те показват така наречената „тежест” на всеки критерий (или иначе казано – кое е най-важно за МО) и са:
• най-ниска цена – 0,6;
• най-кратък срок за доставка – 0,2
• най-дълъг гаранционен срок – 0,2.
И в тях т.нар. „изисквания за живот и дейност” (тегло, удобство за живот и дейност…) просто ги няма, а именно те са най-ценени от бойците, които и ще използват закупената „стока”.
Всеки, който си поиграе с електронен калкулатор (по-известен като ЕЛКА) ще се убеди, че и 100 евро (по-малко!) са достатъчни, за да “дръпнеш” убедително пред конкурентит.
Административният “шедьовър” ОХ-87 предопределя и еднаквите показатели на защита, които жилетките трябва да осигуряват, т.е. - фирмата предложила най-ниската цена ще лидира в „надпреварата”, независимо, че нейните бронежилетки може да са най-тежките и неудобните - важното за „чантаджиите” от МО е да са евтини!
Ами тогава – защо изобщо ще сменяме старите?! Може би, за да похарчим 2 милиона евро или над 4 милиона лева (с ДДС, ако цената на една жилетка е около 1000 евро) и някой, за пореден път, да се „облажи” с комисионни проценти за сметка на данъкоплатеца.
Ако, „теглим чертата” ще излезе, че изходът от търга отдавна е бил предрешен и интригата е била, по-скоро чия фирма ще получи поръчката.
Дали човек на зам. министър И. Иванов или племенник на Н. Вапцаров представлява фирмата, явно няма голямо значение – важното е да е „наш - правилен човек”, а и последната дума ще има министърът, дано поне този път да е Свинаров.
Последният въпрос, които ще задам е - защо точно 1750 бронежилетки?
Според нееднократните публични изявления на „единното и сплотено” политическо и военно ръководство в МО (мин. Свинаров), България има в различни мисии в чужбина около 800 души, които се сменят периодично, т.е. още толкова постоянно се подготвят и също имат нужда от бронежилетки.
Ами тези, които ще предоставяме на НАТО, на тях не им ли се полагат жилетки?
Или ще се сключват още нови – малки (за под 5 млн. лева), но „сладки” сделки и пак по чл. 5 от ЗОП?!
И така, всичко пак ще е по закон, няма да има нужда търгът да е по-открит или фирмата-победител да изпълнява програми за офсет…
Проблемът с качеството (и най-вече с тежестта) на бронежилетките на българските контингенти едва ли скоро ще бъде решен, но поне всички са единодушни, че „Панцер Флекс А” - бронежилетките, които са на въоръжение в момента в БА, съвсем не е мечтата на съвременния натовски войник.
Наскоро избухна поредният скандал около доставки за армията – в център на дискусията се превърна ІV-тата процедура от търга за бронежилетки за българските контингенти зад граница – синтезиран в звучната абревиатура БСЧ-ІV.
Проблемите пак бяха до болка познати - как е бил организиран и проведен той; дали победителите в него са били предопределени; кой и как е бил ощетен и дали за пореден път не става въпрос за потвърдената от министър Свинаров и ген. Колев характерна “склонност” на някои чиновници с и без пагони да се „поддават” на корупционния натиск.
Увлечени в търсенето на отговор на тези въпроси, като че ли забравихме, че в крайна сметка проблемът е в доста тънката понякога нишка между живота и смъртта на българските момчета, които ние или избраните от нас наши властимащи са изпратили някъде там по бойните полета на миротворчески или мироналагащи мисии...
Българинът е известен с обичта към своите войници и с вярата в армията – поне така казват социолозите.
Тя (армията) винаги е била в челото по доверие към институциите. Може би и за това военният бюджет винаги (а той никак не малък за отънелия “държавен джоб”!) “минава” почти безпроблемно в Парламента.
Нормално е и всички ние да се вълнуваме от това, което става с армията, да искаме “нашите момчета” да са добре въоръжени, екипирани и подготвени, за да могат да оцеляват и побеждават. И така, част първа на „сагата”
БРОНЕЖИЛЕТКИТЕ
С какво изпращаме нашите бойци в горещите точки на планетата?
Бронежилетки - над 20 кг тежки, неудобни и непрактични, направени от доста бързо износващи се материи. Дори производителите им заявиха, че не стават за такива мисии, в каквито сега участваме, т.е. неоспорваният извод е, че тези рицарски доспехи трябва да се сменят с нови и то, възможно най-добри.
Според рейнджърите ни това са американски – тежали около 11.5 кг, били по-удобни и с по-голяма свобода на действие.
Т.е. дори старите PASGT (Personal Armor System - Ground Troops) са по-добри от нашите – какво ли ще кажат рейнджърите ни за навлизащите сега в армията на САЩ бронежилетки ново поколение IMBAS (Interceptor Multithread Body Armor System).
Те са направени от кевлар, с вложки от боровокарбидна керамика SAPI – (Small Arms Protective Insert) и ниво на защитен клас ІV, но тежат по-малко от 7.5 кг.
На американския пазар (и по Интернет) струват около 1500 долара.
Е, имат и един основен за нас недостатък – фирмата производител продава военните варианти само на въоръжените сили на САЩ. Но дали ако висшето ни държавно ръководство бе направило постъпки, нещо не би могло да се промени
След поредните „непрекъснати анализи на обстановката от висшето политическо и военно ръководство”, след трагичните събития в Ирак от края на 2003 г., едва в средата на миналата година започва поредицата от процедури за закупуване на нови бронежилетки за контингентите зад граница.
Както вървят нещата, не само доста сме се забавили, а и докато ги изберем, докато ги купим и докато това и онова – току-виж сме се изтеглили от Ирак. Вече е станало традиция в България, каквото и да правим, както и да го правим – то винаги трябва да поражда спорове.
Според изявени специалисти в областта, бронежилетката е компромис между теглото и защитата. Защо тогава теглото не е включено в изискванията за новите жилетки, които ще купуваме?
Защо ще се изпитват само жилетките на вече спечелилата търга фирма?!
Та, кой първо си купува кола, а после проверява реално колко е мощна, какъв товар може да носи, каква скорост развива и дали се чувства удобно в нея?
Защо, точно тези, за които са предназначени бронежилетките - войниците, когато провеждат изпитанията, няма да сравняват качествата на всички предложени бронежилетки, а само на вече одобрените от МО?!
Аз и без изпитания мога да им кажа резултата - на фона на над 20 килограмовите, които са “на въоръжение” в БА, каквито по-нови и по-леки да им дадат, ще им се видят просто песен.
И защо решаващият фактор отново се оказва цената? Докога човешкият живот в България ще се изчислява в пари.
Нали уж мислим преди всичко за защитата и удобството на войника на бойното поле, когато от неговата подвижност и способност да действа бързо, да тича, да скача, да стреля бързо и точно зависят собственият му живот и живота на неговите колеги.
Тогава, защо, ако една бронежилетка е по-скъпа със 100 – 200 евро, но е по-лека и по-удобна, т.е. по-предпочитана от войниците, не я предпочитаме? Или отговорите отново са в добре защитените от “бронята” на бюрата си български чиновници, известни с бездушието си и че това просто е поредната “сладка” търговска сделка.
Нали те няма да тичат под огъня на разни там терористи, талибани и „приятели” по полетата и планините на Ирак, Афганистан, Косово, Босна и къде ли не!
Ако перифразираме великия Радичков – те за едната административно-чиновническа чест живеят и само се чудят, на чий “корупционен натиск” да се поддадат, за да я продадат по-изгодно, но – законно!
Другата страна на монетата
ТЪРГЪТ
От средата на изминалата 2004 г. до началото на тази, тръжната процедура за специалните бронежилетки за контингентите зад граница е задействана четири пъти. Причините за тези действия най-вероятно завинаги ще останат скрити за данъкоплатците и бойците зад граница, но съмненията, че са изчаквани “правилните фирми” едва ли някога ще изчезнат.
Може би именно там са корените на обвиненията в пристрастност, отправени от български фирми участнички в търга директно към зам. министъра на отбраната Иво Иванов.
Засега от МО мълчат и сигурно пак ще се скрият зад удобството на класифицираната информация. Ако някой от ведомствените служители е сбъркал – защо няма наказани, а ако няма виновни защо все още момчета, подложени на огън, нямат нови жилетки?
Как започва всичко...
Последната (За сега!) – четвърта процедура стартира със заповед на министъра на отбраната, която някак си случайно е подписана от наскоро завърналата се от чужбина зам. министър С. Янкулова.
Въпросната заповед ОХ-87 от 3 февруари т.г. е “образец” на административната култура в българските институции – тя е направена така, че няма как да бъде изпълнена.
В нея надлежно са изброени “квалификационните и технически изисквания” (т.3 и т.4) към участниците в търга;
същността на поръчката, а именно - 1750 бронежилетки, като 500 от тях трябва да бъдат доставени в най-кратък, предложен от кандидат срок”, доставката на останалите 1250 е до 30 юни.
Описано е също и кой и как прави проучването на кандидатите (т.8) и изведнъж ... пак там в т.8 допълнителни изисквания към кандидатите - първите 500 броя да се доставят още до 30 март, кандидатите да са производители на такива бронежилетки с поне петгодишен опит в производството на средства за “балистична защита” и “изделията им да са на въоръжение в армията на една или повече страни членки на НАТО”.
Ако човек продължи с “образеца” ще остане “приятно изненадан”, че родните администратори, водени от грижа за бойците искат кандидатите да декларират, “че са произвеждали и (или доставяли) подобни бронежилетки през 2004 г.” (т.9) и “определеният за изпълнител” да предостави 10 бронежилетки за провеждане на изпитания, като те трябва да са “изработени от материалите, закупени за изпълнението на договора за доставка”.
Ако направим обобщение на тази задълбочена словесна еквилибристика, според МО „идеалният кандидат” трябва да е:
• производител с петгодишен опит (но после става ясно, че може и само доставчик – тоест търговска фирма);
• да държи на склад материали за производството на 1750 бронежилетки;
• да може за период от 1 – 2 седмици да произведе 500 бронежилетки (до средата на март победител все още няма!)
• да е доставял бронежилетки на армии на държави от НАТО.
И след цялата тази “загриженост”, няма как да не си спомним за знаменитата фраза на шопа при вида на жирафа: „Е, те такова животно нема!”.
Но за да бъдем обективни, сме длъжни да му отговорим: Е, па има, има... има, ако някоя фирма предварително е наясно, че ще спечели търга и закупи, изработи и достави всичко в България предварително.
Защото, ако се сметне времето - дори само банковите, транспортните и митнически процедури, ще е необходима минимум една седмица - което е направо проява на наивистичен оптимизъм, като знаем колко „бързо” стават тези неща у нас!
Въпреки всичко, кандидатите подлежат на оценяване, което според въпросната заповед, става чрез преговори и класиране на допуснатите кандидати - базата са критерии за оценка на предложенията.
И ако маститите администратори са пропуснали “преговорите”, то критериите най-надлежно са описани в тръжната документация.
Те са типичните за всяка търговска операция – най-ниска цена, най-кратък срок на доставка и най-дълъг гаранционен срок и формират коефициенти (изчислени по специални формули), които се умножават по определени други коефициенти, а тяхната сума формира крайната оценка на всеки кандидат – тази оценка е основата за преговорите.
Защо са толкова важни коефициентите?! Те показват така наречената „тежест” на всеки критерий (или иначе казано – кое е най-важно за МО) и са:
• най-ниска цена – 0,6;
• най-кратък срок за доставка – 0,2
• най-дълъг гаранционен срок – 0,2.
И в тях т.нар. „изисквания за живот и дейност” (тегло, удобство за живот и дейност…) просто ги няма, а именно те са най-ценени от бойците, които и ще използват закупената „стока”.
Всеки, който си поиграе с електронен калкулатор (по-известен като ЕЛКА) ще се убеди, че и 100 евро (по-малко!) са достатъчни, за да “дръпнеш” убедително пред конкурентит.
Административният “шедьовър” ОХ-87 предопределя и еднаквите показатели на защита, които жилетките трябва да осигуряват, т.е. - фирмата предложила най-ниската цена ще лидира в „надпреварата”, независимо, че нейните бронежилетки може да са най-тежките и неудобните - важното за „чантаджиите” от МО е да са евтини!
Ами тогава – защо изобщо ще сменяме старите?! Може би, за да похарчим 2 милиона евро или над 4 милиона лева (с ДДС, ако цената на една жилетка е около 1000 евро) и някой, за пореден път, да се „облажи” с комисионни проценти за сметка на данъкоплатеца.
Ако, „теглим чертата” ще излезе, че изходът от търга отдавна е бил предрешен и интригата е била, по-скоро чия фирма ще получи поръчката.
Дали човек на зам. министър И. Иванов или племенник на Н. Вапцаров представлява фирмата, явно няма голямо значение – важното е да е „наш - правилен човек”, а и последната дума ще има министърът, дано поне този път да е Свинаров.
Последният въпрос, които ще задам е - защо точно 1750 бронежилетки?
Според нееднократните публични изявления на „единното и сплотено” политическо и военно ръководство в МО (мин. Свинаров), България има в различни мисии в чужбина около 800 души, които се сменят периодично, т.е. още толкова постоянно се подготвят и също имат нужда от бронежилетки.
Ами тези, които ще предоставяме на НАТО, на тях не им ли се полагат жилетки?
Или ще се сключват още нови – малки (за под 5 млн. лева), но „сладки” сделки и пак по чл. 5 от ЗОП?!
И така, всичко пак ще е по закон, няма да има нужда търгът да е по-открит или фирмата-победител да изпълнява програми за офсет…
Проблемът с качеството (и най-вече с тежестта) на бронежилетките на българските контингенти едва ли скоро ще бъде решен, но поне всички са единодушни, че „Панцер Флекс А” - бронежилетките, които са на въоръжение в момента в БА, съвсем не е мечтата на съвременния натовски войник.
. Между другото, някъде в друга тема бях дал линк към един сайт, където доста подброно се разискват точно тези въпроси.
Comment