Трудът на Маньо Стоянов "Българска възрожденска книжнина" - своеобразна библиографска енциклопедия на печатните извори за историята на българското национално възраждане
С окончателното завладяване на българските земи от османците дефакто се слага край на българската държавност за период от близо пет века. Унищожени са всички институции и лица,способни да сплотят и ръководят българският народ, започва налагането на друг етнокултурен модел, налага се народностна дискриминация, започват процеси на религиозна асимилация - фактори дълбоко противоречащи на българската народностна самобитност, но обусловили до голяма степен българското историческо развитие за векове.
Последиците от османското завоевание дават своя зловещ отпечатък и върху духовно-културния живот на българите. За продължителен период от време (ХV - първата четвърт на Х²Х в.) българската книжовна традиция се съхранява и развива в манастирите, които се превръщат в крепител на българщината и пазител на народностната идентичност. Отци на църквата са и самите книжовници, чиито трудове се разпространяват в ръкопис. Но тази книжнина е с религиозен характер, почти не застъпва проблеми от друго естество.като изключение могат да бъдат посочени Зографската история, трудът на Паисий Хилендарски и не много други творби и преписки. Бедността в това отношение донякъде се компенсира от дейността на манастирските граматици за съхраняване във времето на книжовността и традициите от годините на независимата българска държавност. Множеството писмени паметници от този период служат по-късно за културно-духовното израстване на българите, за осъзнаването им като народ по произход славянски, но дълбоко различен - със собствена историческа съдба, е държавна, културна и народностна самобитност, имал собствена патриаршия и духовни традиции. Това се съчетава и с другата много важна функция на манастирите - образователната. Килийните училища съхраняват грамотността сред народа, но тя си остава на елементарно ниво, преди всичко с провиденциалния характер на изучаваната литература. Към началото на Х²Х в. липсата на каквито и да е условия за развитието на образованието в българските земи постепенно се превъзмогват, като поетапно от килийното училище се преминава към образование със силно разширен кръгозор от светски характер. Всичко това е породено от възникналите и непрестанно развиващи се икономически процеси и принципи на пазарната търговия, навлезли от Запад, въпреки цялата закостенялост и изостаналост на империята. Новите обществено-икономически условия неизбежно дават своя отпечатък и върху българските земи. Постепенният крах на турската военна и икономическа мощ, разложителните процеси, които обхващат цялостния османски стопански, държавно-административен и военен ред в империята дават поле за изява и на българите, които постепенно навлизат в икономическият живот на империята и се превръщат в много случаи във водеща народност по отношение на присъствието в основни ресори на производството и търговията в Османската империя. Икономическият прогрес дава отражение и върху културно-образователните потребности на българите. Тази нужда от образованост ведно с проникналите чрез съседните държави (Гърция, Сърбия, Русия, Австрия и др.) влияния от Запад води и до една своеобразна революция в българското книжовно дело - проникването на печатното дело на български език на териториите на Османската империя, заселени с етнически българи. Необходимо е да се отбележи, че това дело се развива извън границите на Османската империя, като в нейните граници се разпространява само готовият, подготвен в чужбина труд.
В 1806г. С.Врачански отпечатва своя "Неделник", който става известен в българските земи под името "Софроние". Причините за късното и ограничено проникване на печатната книжнина в българските земи са обусловени пред всичко от условията на живот на българският народ под гнета на чуждо политическо,икономическо и културно-духовно господство. Едва зараждането и развитието на класата на българската буржоазия дава тласък за по-силно социално-икономическо и културно развитие на българският народ. Тя се превръща в своеобразен ръководител на борбата за просвета, църковно-националната борба и политическите движения за освобождение. Еманципацията на българският народ във всяко едно отношение води до появата на печатната книга и първите периодични издания. Могат да се изброят множество фактори, които в своята съвкупност затрудняват развитието и разпространението на печатните издания на територията на Османската империя, населени в огромното си мнозинство с българи.
Препятстването на печатното дело в Турция чрез липсата на печатници чак до края на 30-те години на Х²Х в., както и липсата на български шрифт, принуждават българските книжовници да извършват тази дейност в чужбина, което пък води до оскъпяване на продукцията и усложнява разпространението Липсата на разпространителски дружества и книжарници води до елитарност в разпространението, тъй като спомосъществуватели и абонати стават представители на буржоазията и заможното занаятчийство. Чрез дейността на училищата и читалищата тези книги, дарени им от спомоществувателите, достига до народа и в най-отдалечените кътчета на българската земя. Чрез тези институции достига до народа и периодичният печат - вестници и списания. По отношение на тези печатни издания трябва да се отбележи, че те срещат същите обективни трудности, при които се печатат и възрожденските книги. Голяма пречка за развитието на печатната книжнина е и съществуващата жестока цензура в Турция, нетърпяща каквато и да е по-радикална идея, вредна или нежелателна за господстващата османска власт.
Краткият преглед на условията, в които е поставено да се развива българското общество в периода ХV-началото на Х²Хв. по отношение на книжнината и по специално на печатните издания, е необходим, за да може да се представи по-конкретно епохалното значение на книжовното разпространение, изиграло изключителна роля за национално-консолидационните процеси по отношение на борбата за новобългарска просвета, църковно-националната борба и борбата и за политическа свобода - и всичко това в условия на крайно ограничени възможности за развитието на българската възрожденска печатна книжнина. Така по-пълно и по-ясно изпъква величието на българското културно и духовно издигане и израстването на народността към по-висока степен на самоосъзнатост и консолидиране - образуването на българската нация.
Като реакция на необходимостта от възможно най-пълно и точно познаване на възрожденската печатна книжнина посредством нейното библиографско обобщение се появява и трудът на Маньо Стоянов "Българска възрожденска книжнина", издаден в два тома. Всъщност това не е първият опит за библиографско обобщение на възрожденската печатна книжнина. Маньо Стоянов се опира и на по-ранни автори - "Список за болгарските книги, които са издадени досега" от Ив.Шопов (Цариград, 1852г.), "Книгопис на новобългарската книжнина" от К.Иречек (Виена, 1872г.), "Български книгопис. Дял ² 1641-1877г." от А.Теодоров - Балан (София, 1909г.) и "Опис на старите печатни български книги 1802-1877г." от В.Погорелов (София, 1923г.) отпечатани са и няколко добавки и преправки, които поясняват и включват пропуснати в предходните издания извори за българската възрожденска история от печатен характер. Такива автори са Ст.Аргиров, Н.Начов, Ст.Станимиров и др.
Както М.Стоянов пише в предговора на първия том на изданието, то е било замислено да съдържа добавки към изданието на В.Погорелов, "което да съдържа неописаните от Погорелов книги и общо описание на периодичните издания, които също липсват у него. В процеса на работата обаче той бе изменен до сегашният си вид и размери".
По този начин, с незначителни пропуски, е създаден, по думите на самите автори, един помощен апарат, който разкрива многообразието на българската възрожденска печатна книжнина в широкият смисъл на думата - публикувани са както възрожденските книги от 1806г. до Освобождението, така и най-дребните и наглед незначителни дописки, некролози, съобщения и др.
За да се представи същността на аналитичния репертоар на българската възрожденска книжнина, за да може да се вникне в неговата роля за изследователя на този период, може би е най-целесъобразен аналитичният поглед върху неговата структура и съдържание. Така ще станат ясни обсега на българската възрожденска печатна книжнина, нейната наличност и специфичните и особености, наложили обособяването и жанрово и тематично в двата тома на изследването.
Както вече бе посочено в Репертоара за долна граница в развитието на българската възрожденска печатна книжнина се приема издаденият през 1806г. от Софроний Врачански "Кириакодронион" сирич "Неделник", а за горна граница 1878г., когато България отново започва да съществува като независима държава (в силно умалени граници, несъответстващи на тези, в които влиза цялата българска етническа територия). Но с Освободителната война от 1877-1878г. се приема, че в българската история започва нов етап - етап на свободно държавно съществуване. Това служи като определител (според повечето историци - изследователи), като горна граница, определяща края на епохата на българското национално Възраждане. В Репертоара са включени всички книги и периодични издания писани и редактирани от българи и чужденци, като към чужденците са включени тези, които са превеждани и преработвани на български език. Те са включени в първата част от първият том на Репертоара - авторската. Авторите са подредени азбучно под имената, с които са се подписвали или са били известни през възрожденската епоха. За всеки книжовник с установено авторство на конкретно литературно, публицистично или друго произведение на перото му е дадена биографична справка, както и са посочени и всички печатни материали, които е написал, превел или преработил, най-общо казано - всички печатни творби, на които по еди или друг начин даден книжовник се счита за техен автор.
Към втория раздел на първия том са включени описание на служебните издания, отпечатани от организации и институции (Българска екзархия, Българско книжовно дружество, БРЦК и др.), а също така и книгите с неустановено авторство наредени хронологично. По този начин са наредени и публикувани географските карти отпечатани от български книжовници. Те са добавка към атласите, описани като книги.
Следващата трета част на първият том са включени чужди книжовници, повеждани и преработвани на български или творили на него. До името на автора са посочени годините на житейският му път, за да се отличи творческия период на автора и да се избегнат съвпаденията при еднакви имена. Под името фигурират и препратки, ако този автор е превеждан на български, както и личните му творби на български език, в случай, че има открити такива. Чуждите автори са групирани по езикова и национална принадлежност. Също така са публикувани и автори с неустановена националност.
Следващият дял от първи том на справочника съдържа периодичните издания, подредени в хронологичен ред на тяхното излизане. Посочени са редактора на изданието, както и мястото , където е отпечатано изданието. Освен това се дават сведения за характера на вестника - политически, просветителски и др. На кратко са изложени и програмните постановки на изданието, разкриващи целите му, неговата насоченост към дадена проблематика. Всички промени по отношение на редакция, период на излизане и т.н. са посочени в забележки. Посочени са и сътрудниците на вестника, което дава известна представа за читателския кръг и районите на разпространение на изданието.
Част от материалите от периодични издания (дописки, съобщения и др.) не се индефицират с автор или са издадени от институции и организации Те са включени във втория том на "Българска възрожденска книжнина". Но по думите на автора "заделянето на материалите във втория том по белега анонимност е съвсем условно, наложено по практическо-технически съображения и с нищо не се предрешава който и да било въпрос по издирването на авторите, например са ли те редактори или техни сътрудници и дописници, до колко статиите са оригинали или преводни и пр." Това обхваща широкия кръг от статии, дописки, политически новини, разни вести и обяви, некролози, опровержения и пр. Поради своето съдържание Репертоарът има и своята композиционна специфика. Целият материал е в обхвата на три основни части, статиите са групирани тематично, в зависимост от проблема, който се третира в тях, образувайки тематични кръгове:
* Български народ
* Турция
* Други страни и народи
* Други
Така цялата съвкупност от проблеми, засягащи в материалите българският народ, е под едно заглавие. Описанието на статиите е направено по заглавие, като при липса на такова се взимат първите думи от материала. Също така се упоменава мястото и датата на публикуване. Само в редки случаи е прибегнато до съставяне на заглавие от автора на аналитичния библиографски справочник, както сам споменава авторът в своят предговор към том втори на изданието. За пълната яснота на текста той е придружен с анотация, в която са упоменати съдържанието на публикацията, посочен е източникът на преводните статии, ако това се подразбира от текста им.
Дописките включени, в отделен дял са групирани азбучно, по селищата, от които изхождат. Съдържанието на дописките е предадено с анотация. Посочени са лицата и събитията, упоменати в текста. За всяко селище е дадено и местонахождението му. Това може да даде представа за активността на българското население в отделни райони на Османската империя по отношение на множество аспекти от заобикалящата го действителност, да се проследи активността на отделните социални групи.
Останалият материал - политическите прегледи и новини, служебните съобщения и разните вести и обяви е обединен под условното заглавие "Летопис". Той е подреден по години и по вестници Той е от най-разнообразно естество.
Пълната картина на съдържанието на Репертоара изисква да бъде посочен и четвъртият дал,в който са включени художествени произведения като стихотворения, народни песни и др.
Чрез проследяването на развитието и характера на възрожденският периодичен печат може да се долови всичко онова, което е интересувало българските читатели и им е било предлагано чрез периодичният печат.
Публикуваните в раздел "Добавки" обхващат книги, пропуснати в том първи на изданието, месецослов, речник на непознатите думи.
Към Репертоара като цяло са поместени и показалци, чрез които се обобщава дадена информация, хронологически се дават реда на изданията и пр. По този начин облекчават използването на справочника от интересуващите се историци-изследователи.
В том първи са включени показалци като: хронология на книгите и периодичните издания съдържащи книги на български език с посочен автор или преводач и място на издаване както и книги на чужди автори.
В "Периодични издания" са включени синхронична таблица, азбучник на изданието и място на печатане.
В показалеца "Печатници" са посочени печатници, в които са печатани книги на български език и годините в които е извършвана тази дейност. В отделен показалец са поместени издатели, редактори, спомоществователи и абонати на възрожденските печатни издания.
И в двата тома са поместени показалците "Лица", "Селища" и "Предмети", чието съдържание е дадено "в съгласие с троякото изграждане на целия Репертоар от персонална, поселищна и предметна част".
В "Лица" са включени:
всички имена и псевдоними с изключение на поменатите в библиографските извори. Вторият дял съдържа само селища (населени места), в които са станали посочени в заглавията или анотации събития или посочват мястото, от където е изпратен материалът. Селищата са дадени с имената от възрожденската епоха. Предметният показалец съдържа тематичните акценти, за които се споменава в конкретен текст или множество такива. Той дава представа за основните моменти в материалите.
Краткото структорно изложение на Репертоара дава ясна представа за истинското му значение - той е не само библиографски справочник, какъвто е основния замисъл, но и ценен пътеводител за изследователя, навлизащ в дълбините на възрожденските културно-духовни, икономически и политически процеси протичащи на етническите български територии през Х²Х в. Трудът на Маньо Стоянов "Българска възрожденска книжнина" все още е най-всеобхватният по отношение на значителния брой книжовници и произведения, включени в едно цялостно изследване на печатните извори за българското национално Възраждане. Те са своеобразно огледало на българският народ по отношение на неговото културно-духовно, икономическо и политическо издигане. В тях е отразен и българският поглед към света, и чуждите влияния и заемки в почти всички сфери на националния живот. Най-общо казано, в тях е отразен целият бит, култура, традиции, цялата душевност на българина, ведно с мъката и надеждата, отчаянието и пламенният патриотизъм, с вярата в собствените сили на народа.
И всичко това събрано в на пръв поглед лаконичната, ограничаваща се в библиографския характер на изданието информация. Това е само един от трудовете, с които Маньо Стоянов заема достойно място сред фалангата изследователи на възрожденската книжнина. Но той му придава славата на автора, успял най-пълно и точно, в съответствие с достъпните му извори, да представи величието на едно столетие; столетие, в което един народ израства от пепелищата на вековният гнет за нов живот.
С окончателното завладяване на българските земи от османците дефакто се слага край на българската държавност за период от близо пет века. Унищожени са всички институции и лица,способни да сплотят и ръководят българският народ, започва налагането на друг етнокултурен модел, налага се народностна дискриминация, започват процеси на религиозна асимилация - фактори дълбоко противоречащи на българската народностна самобитност, но обусловили до голяма степен българското историческо развитие за векове.
Последиците от османското завоевание дават своя зловещ отпечатък и върху духовно-културния живот на българите. За продължителен период от време (ХV - първата четвърт на Х²Х в.) българската книжовна традиция се съхранява и развива в манастирите, които се превръщат в крепител на българщината и пазител на народностната идентичност. Отци на църквата са и самите книжовници, чиито трудове се разпространяват в ръкопис. Но тази книжнина е с религиозен характер, почти не застъпва проблеми от друго естество.като изключение могат да бъдат посочени Зографската история, трудът на Паисий Хилендарски и не много други творби и преписки. Бедността в това отношение донякъде се компенсира от дейността на манастирските граматици за съхраняване във времето на книжовността и традициите от годините на независимата българска държавност. Множеството писмени паметници от този период служат по-късно за културно-духовното израстване на българите, за осъзнаването им като народ по произход славянски, но дълбоко различен - със собствена историческа съдба, е държавна, културна и народностна самобитност, имал собствена патриаршия и духовни традиции. Това се съчетава и с другата много важна функция на манастирите - образователната. Килийните училища съхраняват грамотността сред народа, но тя си остава на елементарно ниво, преди всичко с провиденциалния характер на изучаваната литература. Към началото на Х²Х в. липсата на каквито и да е условия за развитието на образованието в българските земи постепенно се превъзмогват, като поетапно от килийното училище се преминава към образование със силно разширен кръгозор от светски характер. Всичко това е породено от възникналите и непрестанно развиващи се икономически процеси и принципи на пазарната търговия, навлезли от Запад, въпреки цялата закостенялост и изостаналост на империята. Новите обществено-икономически условия неизбежно дават своя отпечатък и върху българските земи. Постепенният крах на турската военна и икономическа мощ, разложителните процеси, които обхващат цялостния османски стопански, държавно-административен и военен ред в империята дават поле за изява и на българите, които постепенно навлизат в икономическият живот на империята и се превръщат в много случаи във водеща народност по отношение на присъствието в основни ресори на производството и търговията в Османската империя. Икономическият прогрес дава отражение и върху културно-образователните потребности на българите. Тази нужда от образованост ведно с проникналите чрез съседните държави (Гърция, Сърбия, Русия, Австрия и др.) влияния от Запад води и до една своеобразна революция в българското книжовно дело - проникването на печатното дело на български език на териториите на Османската империя, заселени с етнически българи. Необходимо е да се отбележи, че това дело се развива извън границите на Османската империя, като в нейните граници се разпространява само готовият, подготвен в чужбина труд.
В 1806г. С.Врачански отпечатва своя "Неделник", който става известен в българските земи под името "Софроние". Причините за късното и ограничено проникване на печатната книжнина в българските земи са обусловени пред всичко от условията на живот на българският народ под гнета на чуждо политическо,икономическо и културно-духовно господство. Едва зараждането и развитието на класата на българската буржоазия дава тласък за по-силно социално-икономическо и културно развитие на българският народ. Тя се превръща в своеобразен ръководител на борбата за просвета, църковно-националната борба и политическите движения за освобождение. Еманципацията на българският народ във всяко едно отношение води до появата на печатната книга и първите периодични издания. Могат да се изброят множество фактори, които в своята съвкупност затрудняват развитието и разпространението на печатните издания на територията на Османската империя, населени в огромното си мнозинство с българи.
Препятстването на печатното дело в Турция чрез липсата на печатници чак до края на 30-те години на Х²Х в., както и липсата на български шрифт, принуждават българските книжовници да извършват тази дейност в чужбина, което пък води до оскъпяване на продукцията и усложнява разпространението Липсата на разпространителски дружества и книжарници води до елитарност в разпространението, тъй като спомосъществуватели и абонати стават представители на буржоазията и заможното занаятчийство. Чрез дейността на училищата и читалищата тези книги, дарени им от спомоществувателите, достига до народа и в най-отдалечените кътчета на българската земя. Чрез тези институции достига до народа и периодичният печат - вестници и списания. По отношение на тези печатни издания трябва да се отбележи, че те срещат същите обективни трудности, при които се печатат и възрожденските книги. Голяма пречка за развитието на печатната книжнина е и съществуващата жестока цензура в Турция, нетърпяща каквато и да е по-радикална идея, вредна или нежелателна за господстващата османска власт.
Краткият преглед на условията, в които е поставено да се развива българското общество в периода ХV-началото на Х²Хв. по отношение на книжнината и по специално на печатните издания, е необходим, за да може да се представи по-конкретно епохалното значение на книжовното разпространение, изиграло изключителна роля за национално-консолидационните процеси по отношение на борбата за новобългарска просвета, църковно-националната борба и борбата и за политическа свобода - и всичко това в условия на крайно ограничени възможности за развитието на българската възрожденска печатна книжнина. Така по-пълно и по-ясно изпъква величието на българското културно и духовно издигане и израстването на народността към по-висока степен на самоосъзнатост и консолидиране - образуването на българската нация.
Като реакция на необходимостта от възможно най-пълно и точно познаване на възрожденската печатна книжнина посредством нейното библиографско обобщение се появява и трудът на Маньо Стоянов "Българска възрожденска книжнина", издаден в два тома. Всъщност това не е първият опит за библиографско обобщение на възрожденската печатна книжнина. Маньо Стоянов се опира и на по-ранни автори - "Список за болгарските книги, които са издадени досега" от Ив.Шопов (Цариград, 1852г.), "Книгопис на новобългарската книжнина" от К.Иречек (Виена, 1872г.), "Български книгопис. Дял ² 1641-1877г." от А.Теодоров - Балан (София, 1909г.) и "Опис на старите печатни български книги 1802-1877г." от В.Погорелов (София, 1923г.) отпечатани са и няколко добавки и преправки, които поясняват и включват пропуснати в предходните издания извори за българската възрожденска история от печатен характер. Такива автори са Ст.Аргиров, Н.Начов, Ст.Станимиров и др.
Както М.Стоянов пише в предговора на първия том на изданието, то е било замислено да съдържа добавки към изданието на В.Погорелов, "което да съдържа неописаните от Погорелов книги и общо описание на периодичните издания, които също липсват у него. В процеса на работата обаче той бе изменен до сегашният си вид и размери".
По този начин, с незначителни пропуски, е създаден, по думите на самите автори, един помощен апарат, който разкрива многообразието на българската възрожденска печатна книжнина в широкият смисъл на думата - публикувани са както възрожденските книги от 1806г. до Освобождението, така и най-дребните и наглед незначителни дописки, некролози, съобщения и др.
За да се представи същността на аналитичния репертоар на българската възрожденска книжнина, за да може да се вникне в неговата роля за изследователя на този период, може би е най-целесъобразен аналитичният поглед върху неговата структура и съдържание. Така ще станат ясни обсега на българската възрожденска печатна книжнина, нейната наличност и специфичните и особености, наложили обособяването и жанрово и тематично в двата тома на изследването.
Както вече бе посочено в Репертоара за долна граница в развитието на българската възрожденска печатна книжнина се приема издаденият през 1806г. от Софроний Врачански "Кириакодронион" сирич "Неделник", а за горна граница 1878г., когато България отново започва да съществува като независима държава (в силно умалени граници, несъответстващи на тези, в които влиза цялата българска етническа територия). Но с Освободителната война от 1877-1878г. се приема, че в българската история започва нов етап - етап на свободно държавно съществуване. Това служи като определител (според повечето историци - изследователи), като горна граница, определяща края на епохата на българското национално Възраждане. В Репертоара са включени всички книги и периодични издания писани и редактирани от българи и чужденци, като към чужденците са включени тези, които са превеждани и преработвани на български език. Те са включени в първата част от първият том на Репертоара - авторската. Авторите са подредени азбучно под имената, с които са се подписвали или са били известни през възрожденската епоха. За всеки книжовник с установено авторство на конкретно литературно, публицистично или друго произведение на перото му е дадена биографична справка, както и са посочени и всички печатни материали, които е написал, превел или преработил, най-общо казано - всички печатни творби, на които по еди или друг начин даден книжовник се счита за техен автор.
Към втория раздел на първия том са включени описание на служебните издания, отпечатани от организации и институции (Българска екзархия, Българско книжовно дружество, БРЦК и др.), а също така и книгите с неустановено авторство наредени хронологично. По този начин са наредени и публикувани географските карти отпечатани от български книжовници. Те са добавка към атласите, описани като книги.
Следващата трета част на първият том са включени чужди книжовници, повеждани и преработвани на български или творили на него. До името на автора са посочени годините на житейският му път, за да се отличи творческия период на автора и да се избегнат съвпаденията при еднакви имена. Под името фигурират и препратки, ако този автор е превеждан на български, както и личните му творби на български език, в случай, че има открити такива. Чуждите автори са групирани по езикова и национална принадлежност. Също така са публикувани и автори с неустановена националност.
Следващият дял от първи том на справочника съдържа периодичните издания, подредени в хронологичен ред на тяхното излизане. Посочени са редактора на изданието, както и мястото , където е отпечатано изданието. Освен това се дават сведения за характера на вестника - политически, просветителски и др. На кратко са изложени и програмните постановки на изданието, разкриващи целите му, неговата насоченост към дадена проблематика. Всички промени по отношение на редакция, период на излизане и т.н. са посочени в забележки. Посочени са и сътрудниците на вестника, което дава известна представа за читателския кръг и районите на разпространение на изданието.
Част от материалите от периодични издания (дописки, съобщения и др.) не се индефицират с автор или са издадени от институции и организации Те са включени във втория том на "Българска възрожденска книжнина". Но по думите на автора "заделянето на материалите във втория том по белега анонимност е съвсем условно, наложено по практическо-технически съображения и с нищо не се предрешава който и да било въпрос по издирването на авторите, например са ли те редактори или техни сътрудници и дописници, до колко статиите са оригинали или преводни и пр." Това обхваща широкия кръг от статии, дописки, политически новини, разни вести и обяви, некролози, опровержения и пр. Поради своето съдържание Репертоарът има и своята композиционна специфика. Целият материал е в обхвата на три основни части, статиите са групирани тематично, в зависимост от проблема, който се третира в тях, образувайки тематични кръгове:
* Български народ
* Турция
* Други страни и народи
* Други
Така цялата съвкупност от проблеми, засягащи в материалите българският народ, е под едно заглавие. Описанието на статиите е направено по заглавие, като при липса на такова се взимат първите думи от материала. Също така се упоменава мястото и датата на публикуване. Само в редки случаи е прибегнато до съставяне на заглавие от автора на аналитичния библиографски справочник, както сам споменава авторът в своят предговор към том втори на изданието. За пълната яснота на текста той е придружен с анотация, в която са упоменати съдържанието на публикацията, посочен е източникът на преводните статии, ако това се подразбира от текста им.
Дописките включени, в отделен дял са групирани азбучно, по селищата, от които изхождат. Съдържанието на дописките е предадено с анотация. Посочени са лицата и събитията, упоменати в текста. За всяко селище е дадено и местонахождението му. Това може да даде представа за активността на българското население в отделни райони на Османската империя по отношение на множество аспекти от заобикалящата го действителност, да се проследи активността на отделните социални групи.
Останалият материал - политическите прегледи и новини, служебните съобщения и разните вести и обяви е обединен под условното заглавие "Летопис". Той е подреден по години и по вестници Той е от най-разнообразно естество.
Пълната картина на съдържанието на Репертоара изисква да бъде посочен и четвъртият дал,в който са включени художествени произведения като стихотворения, народни песни и др.
Чрез проследяването на развитието и характера на възрожденският периодичен печат може да се долови всичко онова, което е интересувало българските читатели и им е било предлагано чрез периодичният печат.
Публикуваните в раздел "Добавки" обхващат книги, пропуснати в том първи на изданието, месецослов, речник на непознатите думи.
Към Репертоара като цяло са поместени и показалци, чрез които се обобщава дадена информация, хронологически се дават реда на изданията и пр. По този начин облекчават използването на справочника от интересуващите се историци-изследователи.
В том първи са включени показалци като: хронология на книгите и периодичните издания съдържащи книги на български език с посочен автор или преводач и място на издаване както и книги на чужди автори.
В "Периодични издания" са включени синхронична таблица, азбучник на изданието и място на печатане.
В показалеца "Печатници" са посочени печатници, в които са печатани книги на български език и годините в които е извършвана тази дейност. В отделен показалец са поместени издатели, редактори, спомоществователи и абонати на възрожденските печатни издания.
И в двата тома са поместени показалците "Лица", "Селища" и "Предмети", чието съдържание е дадено "в съгласие с троякото изграждане на целия Репертоар от персонална, поселищна и предметна част".
В "Лица" са включени:
всички имена и псевдоними с изключение на поменатите в библиографските извори. Вторият дял съдържа само селища (населени места), в които са станали посочени в заглавията или анотации събития или посочват мястото, от където е изпратен материалът. Селищата са дадени с имената от възрожденската епоха. Предметният показалец съдържа тематичните акценти, за които се споменава в конкретен текст или множество такива. Той дава представа за основните моменти в материалите.
Краткото структорно изложение на Репертоара дава ясна представа за истинското му значение - той е не само библиографски справочник, какъвто е основния замисъл, но и ценен пътеводител за изследователя, навлизащ в дълбините на възрожденските културно-духовни, икономически и политически процеси протичащи на етническите български територии през Х²Х в. Трудът на Маньо Стоянов "Българска възрожденска книжнина" все още е най-всеобхватният по отношение на значителния брой книжовници и произведения, включени в едно цялостно изследване на печатните извори за българското национално Възраждане. Те са своеобразно огледало на българският народ по отношение на неговото културно-духовно, икономическо и политическо издигане. В тях е отразен и българският поглед към света, и чуждите влияния и заемки в почти всички сфери на националния живот. Най-общо казано, в тях е отразен целият бит, култура, традиции, цялата душевност на българина, ведно с мъката и надеждата, отчаянието и пламенният патриотизъм, с вярата в собствените сили на народа.
И всичко това събрано в на пръв поглед лаконичната, ограничаваща се в библиографския характер на изданието информация. Това е само един от трудовете, с които Маньо Стоянов заема достойно място сред фалангата изследователи на възрожденската книжнина. Но той му придава славата на автора, успял най-пълно и точно, в съответствие с достъпните му извори, да представи величието на едно столетие; столетие, в което един народ израства от пепелищата на вековният гнет за нов живот.
Comment