Социално-икономически аспекти на образованието в гр.Неврокоп (Гоце Делчев) през Възраждането
Българското национално възраждане като период от българската история обхваща ХV²²² и Х²Х век. Неговите исторически характеристики на преход от Средновековието към Новото време, на преход от феодални към капиталистически обществено-икономически отношения, на навлизането на нови идеи сред българското общество и др. определят изключителната значимост на периода. През Възраждането в резултат на цялостните промени в българското общество настъпват и изменения в неговите историко-политически, социално-икономически, духовно-културни потребности. Като техен резултат са борбите на българите за еманципация от другите балкански народи в културно-духовен и обществено-политически аспект. Те намират израз в църковно-политическата борба, движението за новобългарска просвета и култура и борбата за политическо освобождение от властта на Османската империя. Тези черти на възрожденския период от българската история намират своя израз във всички етнически български територии. Но те не протичат едновременно и с еднаква интензивност в различните области на Османската империя, населени с компактно българско население, поради различната степен на тяхното икономическо развитие. А именно социално-икономическия напредък в развитието на отделните български етнически области е основният стимул за развитието на възрожденските процеси, тъй като той определя и необходимостта от нови знания, които от своя страна довеждат до осъзнаването на българите като народ, различен от останалите балкански християнски народи, дават му стимул за неговото самостойно национално развитие в области като образованието, науката, културата, икономиката, идейно-духовнота и политическата сфера.
Възрожденските процеси в гр.Неврокоп и Неврокопски регион също са подчинени на общия ход на събитията през епохата на Българското национално възраждане. В този период в гр.Неврокоп се развиват земеделието и животновъдството. Важен дял в икономическото развитие на града има и занаятчийското производство. Основен негов отрасъл е добивът и обработката на желязо. Произвеждат се различни предмети, сечива и инструменти. През Х²Х век Неврокоп се утвърждава като единствения в каазата център за производство на чанове (звънци). В града има повече от 20 звънчарски работилници, в които годишно се произвеждат до 50-60 хил. оки чанове, които намират пазар и в други райони на Османската империя като Тракия и Беломорието. В някои от работилниците се произвеждат и различни оръжия. Развива се и самарджийският занаят. Значение за градското икономическо развитие има и производството на козиняви чулове, торби и дисаги. В Неврокоп се развиват и занаяти като кондурджийството, хлебарството, грънчарството, бакърджийството.
За икономическото развитие на града важно значение има и неговото географско местоположение. Освен че е център на Неврокопска кааза, през него преминават и пътищата, свързващи региона с Пловдив, Пазарджик и Асеновград (Станимака) на изток, Мелник, Петрич, Струмица, Ниш и Куманово на запад, Банско, Разлог, Горна Джумая, Дупница и София на север, Драма, Сяр, Кавала и Солун на юг. Всичко това води до интензивното развитие на стоково-паричните отношения, като главна роля за това се пада на организиращия се ежегоден панаир в гр.Неврокоп. Той се състои през месец август-септември, като продължава 15 дни. За него пристигат не само търговци от империята , но и от чужбина. На панаира се предлагат множество разнообразни стоки - железни изделия, платна, аби, шаяци, звънци, животински кожи, самари, тютюн, памук, вълна и др. Продават се и вносни стоки. Данните за 1844г. по отношение на стокооборота, реализиран от вносни артикули на Неврокопския панаир се разпределят така: от Австрия са внесени стоки за 120 000 флорина, от Саксония - за 110 000 флорина, от Англия - за 52 000 флорина. Две години по-късно стокооборотът от стоките на тези държави е значително увеличен - от Австрия - за 400 000 флорина, от Саксония - за 600 000 флорина, от Англия - за 120 000 флорина. На панаира чуждите търговци доставят сукна, дамски готови дрехи, железни изделия, кибрит, копринени кърпи, лекарства и др.
След Кримската война ролята на Неврокопския панаир значително намалява поради неконкурентноспособността на стоките произвеждани от местните занаятчии, породена от масовото навлизане на европейските фабрични стоки по пазарите на Османската империя. Но въпреки това производството на суровини и материали с местен селскостопански и занаятчийски произход не изживява сериозни сътресения. Значителна част от продукцията се изнася на пазарите на Империята, а също така и извън нейните предели. Износът е ориентиран както на юг - към Сяр, Драма, Солун, Кавала, така и на запад - към Сърбия, Австрия. През 1857г. търговци от гр.Неврокоп участват в панаира в Ужичка Пожега, а през 1858г. и на панаира в Зайчар. Икономическото развитие на града и региона довежда до замогване на значителна част от населението, местните занаятчии и търговци. Именно те образуват ядрото на българската възрожденска буржоазия в Неврокоп и Неврокопско. От техните среди излизат и първите народни водачи, дейци на църковно-политическата борба и движението за новобългарска просвета и култура. Много от тях посвещават живота си на борбата за българската национална кауза- борба за духовно и политическо освобождение от властта на фанариотското гръцко духовенство и османската държавно-политическа власт.
Просветната традиция в Неврокоп и Неврокопско има своите корени още в ХV²²² век. Тя се поддържа чрез килийните училища, изградени в повечето села на Неврокопско. Килийното училище в самия град е основано в края на века. В него с възпитателска дейност се занимават монаси от Рилския манастир. Това училище съществува до 1840г., когато в града е открито ново училище от даскал Господин (Костадин Мутафчиев), което по своята същност представлява преход от килийното към светското образование. , Училището просъществува до смъртта му през 1860г. В периода на неговото съществуване своето образование получават много търговци, занаятчии, земеделци и животновъди, които в последствие попълват редиците на борците за църковна и национално-политическа свобода. С разширяването на чуждестранното търговско присъствие по пазарите на Османската империя, както и с увеличаването на участието на български търговци, занаятчии и предприемачи в търговски мероприятия, дружества, търговски къщи и др. извън пределите на империята, се увеличава интензивността на международните контакти на българите с европейските държави. Това от своя страна изисква качествено нови знания в областта на образованието, науката и културата. Само така общуването с европейските народи маже да бъде наистина пълноценно за българите. Икономическите подбуди за по-висока степен на образованост дават своя отпечатък и в социално отношение - формира се буржоазен интелектуален елит, който поема бремето на ръководител на българската културно-просветна, църковно-национална и революционно-политическа борба за свобода.
Борбата за новобългарска просвета започва за гр.Неврокоп и Неврокопско след Кримската война. След като започват борба за изхвърлянето на гръцкия език от училищата в района и постигат частичен успех, през 1860г. неврокопчани правят опит да открият свое училище, но той е осуетен от гръцкия владика Мелетий. Съпротивата на Патриаршията не сломява борбеността на неврокопчани, които успяват в 1862г. да открият свое българско училище. Първият учител в Неврокопското новобългарско училище е Тодор Ненов, изпратен в града с препоръките на пазарджиклията Стефан Захариев - възрожденски деец, оказал многостранно съдействие в борбите на неврокопските българи за новобългарска просвета. Поради съпротивата на гръцкия владика училището се помещава в хана на Стоян Шехинов, а не в сградата на градското училище. Патриотизмът на Соян Шехинов и местните възрожденци е силата, която не позволява новобългарското образование да бъде пресечено в зародиш в следствие на агресивността на владиката и шепата гъркомани в града. Не след дълго сградата на Шехиновия хан става тясна за разрасналото се училище и то бива преместено в друга сграда, преотстъпена за целта от братя Полизоеви. Клеветническата кампания по адрес на неврокопските просветни дейци, подета от гъркоманите, в крайна сметка довежда до закриването на училището и изпращането на Тодор Ненов и неколцина първенци от града на заточение в Сяр. След изпращането на протестно пратеничество в Цариград от неврокопчани - Никола Марков, а след него и Никола Ковачевски - властите дават официално разрешение за откриване на българско училище в Неврокоп. Учител във възстановеното училище става пристигналият от Пловдив Атанас Божков, родом от Пазарджик. Броят на учениците до 1866г. в новото българско училище в Неврокоп надхвърля 160 деца. Пламенната защита на българщината чрез слово и дело настройват срещу Ат.Божков гъркоманите, които дори прибягват до опит за физическа саморазправа с учителя, след подетата от тях клеветническа кампания българският учител е изведен от турците на 15 март 1866г. от гр.Неврокоп под конвой. Контраударът на българите не закъснява С умели действия той успява да притъпи силата на гъркоманските среди в Неврокоп. Като се задържа повече от пет години в градското училище, Тома Попов разширява значително учебната програма и усъвършенства преподаването на учебния материал.
В трудните начални години на новобългарската просвета в Неврокопско като стимул за нейното неотклонно движение към модернизиране и успешно проникване сред всички слоеве на неврокопското население изиграва важна роля и общобългарската солидарност, демонстрира чрез моралната и материална подкрепа на редица общини и частни лица. От благодарствено писмо на училищното настоятелство в Неврокоп, публикувано във в."Турция", става ясно, че неврокопчани получават подкрепата на общини, които "своеволно подариха училището ни с разни училищни книжки и с добро количество пари. Тези родолюбиви общини са следующите: Пловдивската, Пазарджишката, Калоферската, Карловската, Копривщенската, Панагюрската и Софийската". Подкрепа неврокопските българи получават и от Стефан Веркович, босненец по произход. Той изпраща за неврокопското училище учебни помагала и други училищни потреби. В благодарствено писмо, изпратено до него от българската община в Неврокоп, членовете й пишат: "Родолюбивий господине! Не знаем с что да Ви засвидетелствуваме неизказанътъ велика радост, която е завладело нашите български сърца, гледайки 200-тях двесте бъл/гарски/ букварчета, които така милостиво са принасят чрез Вашя милост от непознайни нам приятели". Ст.Веркович съдейства за откриването на много български училища по селата в Неврокопско, снабдява ги с педагогическа книжнина, настанява учители в различни села, застъпва се за приемането на младежи от Македония в руски училища. Той съдейства и за разпространението на периодичния печат сред българското население на Неврокоп и Неврокопско. Навременната и всестранна подкрепа на Стефан Веркович оказват решаващо значение за превръщането на района в един от центровете на новобългарската просвета в Македония.
Финансова подкрепа в Неврокоп оказва и одески търговец, с чиято помощ в 1867г се открива девическо училище. Той отпуска ежегодна издръжка за училището в размер на 30 лири. Първата учителка в него е местната Катерина Дукова. Помощ за развитието на новобългарската просвета в Неврокоп оказват и Йоаким Груев, д-р Васил Чомаков, Петко Славейков и Христо Тъпчилещов.
От 1870г. започва нов етап в развитието на новобългарската просвета в Неврокоп и Неврокопски, характеризиращ се с повишена интензивност на възрожденските организационни структури, имащи отношение към просветата - българската община, женско, учителско и ученическо дружества и др.
Българската община в Неврокоп е създадена в годините след Кримската война. Дейците на общината се грижат за назначаването на добре подготвени учители в българските училища, осигуряват тяхната издръжка, набавят необходимите учебници. Освен това общината организира неделно училище за ограмотяване на възрастното население. За развитието на просветата неврокопската община получава подкрепа и от Русия в лицето на нейния посланик в Цариград. С неговото съдействие неврокопчани получават руски книги и учебни посбия. За това може да се съди от изпратената на 3 февруари 1870г. молба от членовете на общината в гр.Неврокоп до посланика на Русия в Цариград. Друг фактор за развитието на новобългарската просвета в Неврокоп е създаденото през 1873г. учителско дружество "Просвещение", което си поставя за цел да разпространява просветата на родния български език, да подпомага нуждаещите се учители. В подкрепа на дружеството много граждани от Неврокоп и Неврокопско отделят парични суми, които даряват безвъзмездно. За една година от своето съществуване дружеството разполагало с парична сума в размер на 29 945 гроша, получени от:
" ² Волни пожертвования
1. от Екзархията, синодалните архиереи и др.- 3 933 гр.
2. от Гайтаниново (селяните) - 2 412 гр.
3. от Плувня - Драмско - 2 720 гр.
4. от Просече - Зъхненско (селяните) - 1 628 гр.
5. абаджии от Трайково -
Ахъ Челебийско (работящи в Просечен) - 90 гр.
6. от Кобалища - Зъхненско (селяните) - 150 гр.
7. от ръсене по селата,
извършено от п.Антон Жостов - 8 084 гр.
8. от посетителите на Серския панаир - 4 518 гр.
²² Членски вноски:
9. 5% от заплати на учителите - 4 850 гр.
10. от спомагателни членове - 1 560 гр.
Всичко 29 945 гр."
За Събиране на средства дружеството организира лотария от 3 000 билета с единична цена от 3 гр. Предвиждало се печалбите да бъдат изтеглени през 1875г. на панаира в Сяр. По неизвестни причини тегленето се отлага. Априлското въстание от 1876г. и събитията след него са причината, поради която учителското дружество прекратява своята дейност.
В гр.Неврокоп се създава и женско дружество - "Ученолюбие", което получава финансовата подкрепа на едрия търговец Н.Тошков. С активната подкрепа на тези дружества успешно се развива просветната дейност в Неврокоп и Неврокопско, радетели за която са и учителите в Гр.Неврокоп Атанас Димитров, Стоян Джансъзов, Ангел Иванов, Петър Сарафов, Никола Петров и др.
Значимостта на социално-икономическите фактори за успешния ход на новобългарската просвета в Неврокоп и Неврокопско е безспорна. За да бъде представена по-пълна и точна картина на влиянието на тези фактори върху образованието в Неврокоп и Неврокопско би било от полза да не се пропусне и паричната, морална и материална помощ, която неврокопчани получават от цариградските българи, а също така и от много близки и далечни кътчета на българската етническа територия. Помощта неврокопските просветни дейци получават под формата на дарения за българската община и учителското дружество "Просвещение", за което ставна дума по-горе. Съветниците на Българската екзархия даряват 605гр., от името на Македонската дружина в Цариград неврокопчани получават 1000гр., от членовете на българското благотворително братство “Просвещение” в Цариград - 500гр., Екзархията 2610гр., българския екзарх Антим ² - 210гр.. На стойност от 300гр. П.Р.Славейков изпраща в Неврокоп дарение от книги. Дружеството има подкрепата на спомоществователи от Солун, Цариград, Воден, Райково, Якоруда, Пазарджик, Пловдив, Сяр, Либяхово, Горно Броди, Сопот, Пирот, Велес, Кобалища, Плевня, Просечен, Гайтаниново, както и от самия Неврокоп. Всестранната подкрепа, която получават неврокопчани от всички краища на поробеното българско Отечество, стимулира гражданите да изградят и свое читалище. Читалище "Зора" е основано през 1865г. - едно от първите, изградени на цялата територия от балканската част на Османската империя, обитавана от компактни маси българско население. Читалището е настанено в къщата на братя Полизоеви, която те по-рано били предоставили за нуждите на образованието на неврокопските българи. То има богата библиотека, съдържаща книги и вестници. Една от характерните дейности на читалището е организирането на сказки и театрални представления. В отпечатания през 1874г. устав на читалището се отбелязват неговите основни задачи, които се заключават в следното: подпомагане на българската книжнина и осигуряване на достъп до нея за широката неврокпска общественост, както и на населението на околните села. Основна грижа за читалищното настоятелство е и подпомагането на училищата както в града, така и по селата. В читалищното настоятелство влиза плеяда неврокопски възрожденски дейци, отдали силите си в борбата за новобългарска просвета и култура, църковно-политическото движение за независимост от духовната власт на Патриаршията. Това са: Стоян Шехинов, Илия Дуков, Георги Астраджиев, Никодим Марков, Никола Абаджиев, Димитър Ангелаков, Митре Стойов, Никола Кръстев, Иван Кантарджиев и др. С тяхното дело са свързани едни от най-светлите страници от възрожденската история на този български край.
Руско-турската война от 1878г. и създаването на независима българска държава не довеждат до освобождението от чуждата духовно-политическа власт на македонските българи от Неврокоп и Неврокопско. Тя остава под властта на Османската империя съгласно клаузите на Берлинския договор от лятото на 1878г. Това дава нов тласък на борбите на българите за свобода и независимост, извоювани едва през 1912г.
През 1912г. всъщност е и краят на възрожденските процеси в Нерокоп и Нерокопско. Но предвид общоприетите критерии относно началото и края на възрожденския период от българската история, възприети в голяма част от историческата научна литература, за горна граница на възрожденските процеси в Неврокоп е взета 1878г., въпреки че в периода 1878-1912г. тези процеси в Неврокоп и района продължават. Но те придобиват специфичен характер, който се определя от наличието вече на свободна българска държава, служеща като обединителен център на всички български земи и оказваща по един или друг начин влияние върху борбите за свобода на българите, останали под чужда власт.
Социално-икономическите процеси, развили се от края на ХV²²² и през Х²Х век, дават тласък на борбите за просвета и култура, църковна и политическа самостоятелност, намерили своя логичен завършек в обединението със свободното Отечество.
БИБЛИОГРАФИЯ:
I. Просветното дело в Неврокоп (Гоце Делчев) и Неврокопско през Възраждането (сборник статии, документи, дописки, спомени), съставители: Йордан Ванчев, Ана Райкова, С. 1979г.
Използвани цитати:
1. стр. 142
2. стр. 118
3. стр. 128
4. стр. 131
5. стр. 54
6. стр. 54
7. стр. 53
II. Новобългарската просвета в Македония през Възваждането (до 1878г.) Йордан Вачев, С. 1982г.
III. Град Гоце Делчев - из миналото на града и района, авторски колектив (Иван Марков и др.), С. 1988г.
IV. Българското учебно дело в Македония през втората половина на Х²Хв., В: Българската нация през Възраждането, сборник от изследвания, стр.386-425, С. 1980г.
Българското национално възраждане като период от българската история обхваща ХV²²² и Х²Х век. Неговите исторически характеристики на преход от Средновековието към Новото време, на преход от феодални към капиталистически обществено-икономически отношения, на навлизането на нови идеи сред българското общество и др. определят изключителната значимост на периода. През Възраждането в резултат на цялостните промени в българското общество настъпват и изменения в неговите историко-политически, социално-икономически, духовно-културни потребности. Като техен резултат са борбите на българите за еманципация от другите балкански народи в културно-духовен и обществено-политически аспект. Те намират израз в църковно-политическата борба, движението за новобългарска просвета и култура и борбата за политическо освобождение от властта на Османската империя. Тези черти на възрожденския период от българската история намират своя израз във всички етнически български територии. Но те не протичат едновременно и с еднаква интензивност в различните области на Османската империя, населени с компактно българско население, поради различната степен на тяхното икономическо развитие. А именно социално-икономическия напредък в развитието на отделните български етнически области е основният стимул за развитието на възрожденските процеси, тъй като той определя и необходимостта от нови знания, които от своя страна довеждат до осъзнаването на българите като народ, различен от останалите балкански християнски народи, дават му стимул за неговото самостойно национално развитие в области като образованието, науката, културата, икономиката, идейно-духовнота и политическата сфера.
Възрожденските процеси в гр.Неврокоп и Неврокопски регион също са подчинени на общия ход на събитията през епохата на Българското национално възраждане. В този период в гр.Неврокоп се развиват земеделието и животновъдството. Важен дял в икономическото развитие на града има и занаятчийското производство. Основен негов отрасъл е добивът и обработката на желязо. Произвеждат се различни предмети, сечива и инструменти. През Х²Х век Неврокоп се утвърждава като единствения в каазата център за производство на чанове (звънци). В града има повече от 20 звънчарски работилници, в които годишно се произвеждат до 50-60 хил. оки чанове, които намират пазар и в други райони на Османската империя като Тракия и Беломорието. В някои от работилниците се произвеждат и различни оръжия. Развива се и самарджийският занаят. Значение за градското икономическо развитие има и производството на козиняви чулове, торби и дисаги. В Неврокоп се развиват и занаяти като кондурджийството, хлебарството, грънчарството, бакърджийството.
За икономическото развитие на града важно значение има и неговото географско местоположение. Освен че е център на Неврокопска кааза, през него преминават и пътищата, свързващи региона с Пловдив, Пазарджик и Асеновград (Станимака) на изток, Мелник, Петрич, Струмица, Ниш и Куманово на запад, Банско, Разлог, Горна Джумая, Дупница и София на север, Драма, Сяр, Кавала и Солун на юг. Всичко това води до интензивното развитие на стоково-паричните отношения, като главна роля за това се пада на организиращия се ежегоден панаир в гр.Неврокоп. Той се състои през месец август-септември, като продължава 15 дни. За него пристигат не само търговци от империята , но и от чужбина. На панаира се предлагат множество разнообразни стоки - железни изделия, платна, аби, шаяци, звънци, животински кожи, самари, тютюн, памук, вълна и др. Продават се и вносни стоки. Данните за 1844г. по отношение на стокооборота, реализиран от вносни артикули на Неврокопския панаир се разпределят така: от Австрия са внесени стоки за 120 000 флорина, от Саксония - за 110 000 флорина, от Англия - за 52 000 флорина. Две години по-късно стокооборотът от стоките на тези държави е значително увеличен - от Австрия - за 400 000 флорина, от Саксония - за 600 000 флорина, от Англия - за 120 000 флорина. На панаира чуждите търговци доставят сукна, дамски готови дрехи, железни изделия, кибрит, копринени кърпи, лекарства и др.
След Кримската война ролята на Неврокопския панаир значително намалява поради неконкурентноспособността на стоките произвеждани от местните занаятчии, породена от масовото навлизане на европейските фабрични стоки по пазарите на Османската империя. Но въпреки това производството на суровини и материали с местен селскостопански и занаятчийски произход не изживява сериозни сътресения. Значителна част от продукцията се изнася на пазарите на Империята, а също така и извън нейните предели. Износът е ориентиран както на юг - към Сяр, Драма, Солун, Кавала, така и на запад - към Сърбия, Австрия. През 1857г. търговци от гр.Неврокоп участват в панаира в Ужичка Пожега, а през 1858г. и на панаира в Зайчар. Икономическото развитие на града и региона довежда до замогване на значителна част от населението, местните занаятчии и търговци. Именно те образуват ядрото на българската възрожденска буржоазия в Неврокоп и Неврокопско. От техните среди излизат и първите народни водачи, дейци на църковно-политическата борба и движението за новобългарска просвета и култура. Много от тях посвещават живота си на борбата за българската национална кауза- борба за духовно и политическо освобождение от властта на фанариотското гръцко духовенство и османската държавно-политическа власт.
Просветната традиция в Неврокоп и Неврокопско има своите корени още в ХV²²² век. Тя се поддържа чрез килийните училища, изградени в повечето села на Неврокопско. Килийното училище в самия град е основано в края на века. В него с възпитателска дейност се занимават монаси от Рилския манастир. Това училище съществува до 1840г., когато в града е открито ново училище от даскал Господин (Костадин Мутафчиев), което по своята същност представлява преход от килийното към светското образование. , Училището просъществува до смъртта му през 1860г. В периода на неговото съществуване своето образование получават много търговци, занаятчии, земеделци и животновъди, които в последствие попълват редиците на борците за църковна и национално-политическа свобода. С разширяването на чуждестранното търговско присъствие по пазарите на Османската империя, както и с увеличаването на участието на български търговци, занаятчии и предприемачи в търговски мероприятия, дружества, търговски къщи и др. извън пределите на империята, се увеличава интензивността на международните контакти на българите с европейските държави. Това от своя страна изисква качествено нови знания в областта на образованието, науката и културата. Само така общуването с европейските народи маже да бъде наистина пълноценно за българите. Икономическите подбуди за по-висока степен на образованост дават своя отпечатък и в социално отношение - формира се буржоазен интелектуален елит, който поема бремето на ръководител на българската културно-просветна, църковно-национална и революционно-политическа борба за свобода.
Борбата за новобългарска просвета започва за гр.Неврокоп и Неврокопско след Кримската война. След като започват борба за изхвърлянето на гръцкия език от училищата в района и постигат частичен успех, през 1860г. неврокопчани правят опит да открият свое училище, но той е осуетен от гръцкия владика Мелетий. Съпротивата на Патриаршията не сломява борбеността на неврокопчани, които успяват в 1862г. да открият свое българско училище. Първият учител в Неврокопското новобългарско училище е Тодор Ненов, изпратен в града с препоръките на пазарджиклията Стефан Захариев - възрожденски деец, оказал многостранно съдействие в борбите на неврокопските българи за новобългарска просвета. Поради съпротивата на гръцкия владика училището се помещава в хана на Стоян Шехинов, а не в сградата на градското училище. Патриотизмът на Соян Шехинов и местните възрожденци е силата, която не позволява новобългарското образование да бъде пресечено в зародиш в следствие на агресивността на владиката и шепата гъркомани в града. Не след дълго сградата на Шехиновия хан става тясна за разрасналото се училище и то бива преместено в друга сграда, преотстъпена за целта от братя Полизоеви. Клеветническата кампания по адрес на неврокопските просветни дейци, подета от гъркоманите, в крайна сметка довежда до закриването на училището и изпращането на Тодор Ненов и неколцина първенци от града на заточение в Сяр. След изпращането на протестно пратеничество в Цариград от неврокопчани - Никола Марков, а след него и Никола Ковачевски - властите дават официално разрешение за откриване на българско училище в Неврокоп. Учител във възстановеното училище става пристигналият от Пловдив Атанас Божков, родом от Пазарджик. Броят на учениците до 1866г. в новото българско училище в Неврокоп надхвърля 160 деца. Пламенната защита на българщината чрез слово и дело настройват срещу Ат.Божков гъркоманите, които дори прибягват до опит за физическа саморазправа с учителя, след подетата от тях клеветническа кампания българският учител е изведен от турците на 15 март 1866г. от гр.Неврокоп под конвой. Контраударът на българите не закъснява С умели действия той успява да притъпи силата на гъркоманските среди в Неврокоп. Като се задържа повече от пет години в градското училище, Тома Попов разширява значително учебната програма и усъвършенства преподаването на учебния материал.
В трудните начални години на новобългарската просвета в Неврокопско като стимул за нейното неотклонно движение към модернизиране и успешно проникване сред всички слоеве на неврокопското население изиграва важна роля и общобългарската солидарност, демонстрира чрез моралната и материална подкрепа на редица общини и частни лица. От благодарствено писмо на училищното настоятелство в Неврокоп, публикувано във в."Турция", става ясно, че неврокопчани получават подкрепата на общини, които "своеволно подариха училището ни с разни училищни книжки и с добро количество пари. Тези родолюбиви общини са следующите: Пловдивската, Пазарджишката, Калоферската, Карловската, Копривщенската, Панагюрската и Софийската". Подкрепа неврокопските българи получават и от Стефан Веркович, босненец по произход. Той изпраща за неврокопското училище учебни помагала и други училищни потреби. В благодарствено писмо, изпратено до него от българската община в Неврокоп, членовете й пишат: "Родолюбивий господине! Не знаем с что да Ви засвидетелствуваме неизказанътъ велика радост, която е завладело нашите български сърца, гледайки 200-тях двесте бъл/гарски/ букварчета, които така милостиво са принасят чрез Вашя милост от непознайни нам приятели". Ст.Веркович съдейства за откриването на много български училища по селата в Неврокопско, снабдява ги с педагогическа книжнина, настанява учители в различни села, застъпва се за приемането на младежи от Македония в руски училища. Той съдейства и за разпространението на периодичния печат сред българското население на Неврокоп и Неврокопско. Навременната и всестранна подкрепа на Стефан Веркович оказват решаващо значение за превръщането на района в един от центровете на новобългарската просвета в Македония.
Финансова подкрепа в Неврокоп оказва и одески търговец, с чиято помощ в 1867г се открива девическо училище. Той отпуска ежегодна издръжка за училището в размер на 30 лири. Първата учителка в него е местната Катерина Дукова. Помощ за развитието на новобългарската просвета в Неврокоп оказват и Йоаким Груев, д-р Васил Чомаков, Петко Славейков и Христо Тъпчилещов.
От 1870г. започва нов етап в развитието на новобългарската просвета в Неврокоп и Неврокопски, характеризиращ се с повишена интензивност на възрожденските организационни структури, имащи отношение към просветата - българската община, женско, учителско и ученическо дружества и др.
Българската община в Неврокоп е създадена в годините след Кримската война. Дейците на общината се грижат за назначаването на добре подготвени учители в българските училища, осигуряват тяхната издръжка, набавят необходимите учебници. Освен това общината организира неделно училище за ограмотяване на възрастното население. За развитието на просветата неврокопската община получава подкрепа и от Русия в лицето на нейния посланик в Цариград. С неговото съдействие неврокопчани получават руски книги и учебни посбия. За това може да се съди от изпратената на 3 февруари 1870г. молба от членовете на общината в гр.Неврокоп до посланика на Русия в Цариград. Друг фактор за развитието на новобългарската просвета в Неврокоп е създаденото през 1873г. учителско дружество "Просвещение", което си поставя за цел да разпространява просветата на родния български език, да подпомага нуждаещите се учители. В подкрепа на дружеството много граждани от Неврокоп и Неврокопско отделят парични суми, които даряват безвъзмездно. За една година от своето съществуване дружеството разполагало с парична сума в размер на 29 945 гроша, получени от:
" ² Волни пожертвования
1. от Екзархията, синодалните архиереи и др.- 3 933 гр.
2. от Гайтаниново (селяните) - 2 412 гр.
3. от Плувня - Драмско - 2 720 гр.
4. от Просече - Зъхненско (селяните) - 1 628 гр.
5. абаджии от Трайково -
Ахъ Челебийско (работящи в Просечен) - 90 гр.
6. от Кобалища - Зъхненско (селяните) - 150 гр.
7. от ръсене по селата,
извършено от п.Антон Жостов - 8 084 гр.
8. от посетителите на Серския панаир - 4 518 гр.
²² Членски вноски:
9. 5% от заплати на учителите - 4 850 гр.
10. от спомагателни членове - 1 560 гр.
Всичко 29 945 гр."
За Събиране на средства дружеството организира лотария от 3 000 билета с единична цена от 3 гр. Предвиждало се печалбите да бъдат изтеглени през 1875г. на панаира в Сяр. По неизвестни причини тегленето се отлага. Априлското въстание от 1876г. и събитията след него са причината, поради която учителското дружество прекратява своята дейност.
В гр.Неврокоп се създава и женско дружество - "Ученолюбие", което получава финансовата подкрепа на едрия търговец Н.Тошков. С активната подкрепа на тези дружества успешно се развива просветната дейност в Неврокоп и Неврокопско, радетели за която са и учителите в Гр.Неврокоп Атанас Димитров, Стоян Джансъзов, Ангел Иванов, Петър Сарафов, Никола Петров и др.
Значимостта на социално-икономическите фактори за успешния ход на новобългарската просвета в Неврокоп и Неврокопско е безспорна. За да бъде представена по-пълна и точна картина на влиянието на тези фактори върху образованието в Неврокоп и Неврокопско би било от полза да не се пропусне и паричната, морална и материална помощ, която неврокопчани получават от цариградските българи, а също така и от много близки и далечни кътчета на българската етническа територия. Помощта неврокопските просветни дейци получават под формата на дарения за българската община и учителското дружество "Просвещение", за което ставна дума по-горе. Съветниците на Българската екзархия даряват 605гр., от името на Македонската дружина в Цариград неврокопчани получават 1000гр., от членовете на българското благотворително братство “Просвещение” в Цариград - 500гр., Екзархията 2610гр., българския екзарх Антим ² - 210гр.. На стойност от 300гр. П.Р.Славейков изпраща в Неврокоп дарение от книги. Дружеството има подкрепата на спомоществователи от Солун, Цариград, Воден, Райково, Якоруда, Пазарджик, Пловдив, Сяр, Либяхово, Горно Броди, Сопот, Пирот, Велес, Кобалища, Плевня, Просечен, Гайтаниново, както и от самия Неврокоп. Всестранната подкрепа, която получават неврокопчани от всички краища на поробеното българско Отечество, стимулира гражданите да изградят и свое читалище. Читалище "Зора" е основано през 1865г. - едно от първите, изградени на цялата територия от балканската част на Османската империя, обитавана от компактни маси българско население. Читалището е настанено в къщата на братя Полизоеви, която те по-рано били предоставили за нуждите на образованието на неврокопските българи. То има богата библиотека, съдържаща книги и вестници. Една от характерните дейности на читалището е организирането на сказки и театрални представления. В отпечатания през 1874г. устав на читалището се отбелязват неговите основни задачи, които се заключават в следното: подпомагане на българската книжнина и осигуряване на достъп до нея за широката неврокпска общественост, както и на населението на околните села. Основна грижа за читалищното настоятелство е и подпомагането на училищата както в града, така и по селата. В читалищното настоятелство влиза плеяда неврокопски възрожденски дейци, отдали силите си в борбата за новобългарска просвета и култура, църковно-политическото движение за независимост от духовната власт на Патриаршията. Това са: Стоян Шехинов, Илия Дуков, Георги Астраджиев, Никодим Марков, Никола Абаджиев, Димитър Ангелаков, Митре Стойов, Никола Кръстев, Иван Кантарджиев и др. С тяхното дело са свързани едни от най-светлите страници от възрожденската история на този български край.
Руско-турската война от 1878г. и създаването на независима българска държава не довеждат до освобождението от чуждата духовно-политическа власт на македонските българи от Неврокоп и Неврокопско. Тя остава под властта на Османската империя съгласно клаузите на Берлинския договор от лятото на 1878г. Това дава нов тласък на борбите на българите за свобода и независимост, извоювани едва през 1912г.
През 1912г. всъщност е и краят на възрожденските процеси в Нерокоп и Нерокопско. Но предвид общоприетите критерии относно началото и края на възрожденския период от българската история, възприети в голяма част от историческата научна литература, за горна граница на възрожденските процеси в Неврокоп е взета 1878г., въпреки че в периода 1878-1912г. тези процеси в Неврокоп и района продължават. Но те придобиват специфичен характер, който се определя от наличието вече на свободна българска държава, служеща като обединителен център на всички български земи и оказваща по един или друг начин влияние върху борбите за свобода на българите, останали под чужда власт.
Социално-икономическите процеси, развили се от края на ХV²²² и през Х²Х век, дават тласък на борбите за просвета и култура, църковна и политическа самостоятелност, намерили своя логичен завършек в обединението със свободното Отечество.
БИБЛИОГРАФИЯ:
I. Просветното дело в Неврокоп (Гоце Делчев) и Неврокопско през Възраждането (сборник статии, документи, дописки, спомени), съставители: Йордан Ванчев, Ана Райкова, С. 1979г.
Използвани цитати:
1. стр. 142
2. стр. 118
3. стр. 128
4. стр. 131
5. стр. 54
6. стр. 54
7. стр. 53
II. Новобългарската просвета в Македония през Възваждането (до 1878г.) Йордан Вачев, С. 1982г.
III. Град Гоце Делчев - из миналото на града и района, авторски колектив (Иван Марков и др.), С. 1988г.
IV. Българското учебно дело в Македония през втората половина на Х²Хв., В: Българската нация през Възраждането, сборник от изследвания, стр.386-425, С. 1980г.