Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Васил Левски

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Васил Левски

    Васил Иванов Кунчев
    (6/19 юли 1837 - 6/19 февруари 1873)

    Дякона, Апостола, Главният книжар, Тропчо,
    Ефенди Аслан Дервишооглу, В. Левский,
    Аслан Дервишооглу Кърджалъ, Драгойчо,
    Дякон Игнатий

    6/19 юли 1837 Роден в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов, известен карловски майстор-бояджия от "попския род Кунчеви", и на Гина Василева Караиванова, от рода на Кара Иван Тинков (Христов) Тахчиев, прочутият карловски майстор на чешми и калдъръми.
    Има две сестри - Ана (Яна) и Марийка, и двама братя - Христо и Петър. Едно дете умира рано.
    Виж още: Родословното дърво на Васил Левски
    Учение Васил учи в Карловско взаимно училище и след това - в класното училище в Стара Загора.
    1851 г. Баща му, след постепенно загубване на зрението си, умира от мозъчен кръвоизлив. Почива и най-малкото дете в семейството. Най-голямата дъщеря е омъжена и не живее в бащиния си дом. За прехраната на дома се грижат тримата сина.
    1858 г. Става монах и приема името Игнатий.
    1861 г. Игнатий става дякон.
    1862 г. Взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград. Тук получава името си Левски, поради лъвският скок по време на военни упражнения.
    1864 г. - 1866 г. Учител в с. Войнягово, Карловско.
    ноември 1866 г. Пътува до Яш за среща с Раковски.
    1866 г. - 1867 г. Учител в Еникьой, Добруджа.
    1867 г. Става знаменосец на четата на Панаьот Хитов.
    1867 г. - 1868 г. Участвува във Втората легия на Раковски в Белград.

    1868 г. Пътува до Румъния, връща се в Зайчар, след което отново заминава за Румъния. Прави опити да създаде независима комитетска мрежа в България. Получава подкрепа единствено от Българското общество и започва първата си обиколка из страната на 11 декември 1868 г.
    11 дек. 1868 г. -
    февруари 1869 г. Първа обиколка в България. Връща се в Румъния и стои два месеца там.
    март-април 1869 г. Тръгва за втората си обиколка из България. Започва да изгражда мрежата в Българско.
    1 май 1869 г. Връща се в Румъния през Русе.
    26 август 1869 г. Убеждава за преместването на центъра в България, но не намира подкрепа.
    В края на 1869 г. Участвува в образуването на БРЦК, заедно с Каравелов.
    26 май 1870 г. Напуска Румъния и започва да изгражда Центъра в Българско.
    29 април 1872 г. (до 4 май) Участвува в Общото събрание на БРЦК в Букурещ.
    края на юни 1872 г. Напуска Букурещ и продължава да действува като Апостол.
    22 септ. 1872 г. Димитър Общи организира обира на турската поща в Арабаконак. След залавянето на участниците започва провала в организацията.
    1873 г. Левски отказва да обяви бунт по нареждането на БРЦК и Каравелов в Букурещ и решава да отиде в Румъния, след като прибере архивите, за да се разбере с емиграцията. Но предателството води до арестуването му.
    6/19 февр. 1873 г. Левски е осъден на смърт чрез обесване. Присъдата е изпълнена. Остава безсмъртието!

    След смъртта на В. Левски:
    БРЦК изпада в идейна криза.
    Last edited by ISTORIK; 10-02-2005, 21:58.
    Ако мислиш за 1 година напред, посей ориз, ако мислиш за 10 години напред, засади дърво, а ако мислиш за 100 години напред - образовай населението!!!

    #2
    Гробът на Васил Левски

    "Ако ме обесят поне ще ми остане гроба в България и всякой ще го знай"
    В периода 1873-1956 година публична тайна сред софийската общественост е бил разказът за местоположението гроба на Васил Левски. Ето какво разказва баба Мария поп Павлова (вестник "Мир" от 06.03.1937г.):
    "Тялото на Апостола е било погребано от поп Тодор много близо до бесилката. През нощта гробът е бил откопан от тогавашня клисар при днешната църква "Света Парашкева" ("Света Петка Самарджийска") на ул. Мария Луиза и погребано в олтара на същата църква. Този подвиг е извършен от покойния Христо Хамбаров - Гъската, който е бил във връзка с членовете на софийския революционен комитет."
    Подобни са разказите и на други възрастни софиянци от онова време.
    Хронология на събитията от последните 40 години във връзка с проучванията на църквата "Света Петка Самаржийска" и последвалите разгорещени дебати, предизвикани от книгите на писателя Н.Хайтов:
    1956 - Съгласно разпореждане на Министерския съвет от 07.05.1956 година църквата "Света Петка" трябва да се събори с оглед на преустройство на центъра на София. Започват спасителни археологически разкопки в и около църквата. Вестниците пишат за възможността да бъде открит гробът на Левски в абсидата на храма. Ръководители на разкопките са археологът Ст.Михайлов и арх. С.Бобчев.
    До олтара в църквата се открива гроб (N 95). Още тогава професорът от Духовната академия Христо Гяуров исказва предположение, че това е гробът на Апостола. Подкрепя го и арх.Бобчев. Но Ст.Михайлов твърди , че скелетът е от античността, тъй като основите на църквата "минават" през костите на долните крайници. Учените се разделят на два лагера. Арх. Бобчев започва да води паралелен дневник на разкопките освен официалния, воден от Ст.Михайлов.
    1959 - Излиза статия на проф. Гяуров в списание "Духовна култура" кн.2, в която авторът призовава да бъдат изследвани костите от гроб N 95. Резултатът - пълно, от никого ненарушавано мълчание.
    1961 - Научна публикаця на проф. Ст.Михайлов върху разкопките в църквата "Света Петка". В нея се казва, че твърденията на проф. Гяуров "противоречат на археологическите данни и не почиват на никаква научна основа".
    1966 - Умира професор Гяуров. По въпроса за гроба настъпва затишие.
    1979 - В сп."София" кн.11 се появява обширна статия с предизвикателно заглавие "Къде е гробът на Левски". Авторите арх.С Бобчев и Е.Балтаджян възкресяват становището на проф. Гяуров, че гробът е в олтара на църквата "Света Петка" и го допълват с нови, в това число и археологически доводи.
    1979 - Във в."Пулс" в подкрепа на същата теза излиза статия от юриста Никола Гайдаров , историка Христо Йонков и художника Жечко Попов.
    1980 - Отговор на проф. Ст.Михайлов на предизвикателството от в."Пулс", в писмено обяснение до Радио София от 28.02.1980 г.
    1980 - Документален филм "Легенда за Левски" , излъчен по телевизията на 16.07.1980 г. където проф. Ст.Михайлов твърди, че скелет N 95 е на жена, и е по-стар от църквата.
    1981 - "Кръгла маса" по въпроса за гроба на Васил Левски, организирана от в."Работническо дело". Въпреки бурните дебати, няма особен резултат от начинанието.
    1981 - Две статии във в."Пулс" (11.02 и 10.03.1981) от Георги Тахов, който прилага нови доказателства и доводи, че гробът е в храма "Св.Петка". В спора се включва и реставраторът на стенописите на църквата - скулпторът Димитър Бучински - на страната на привържениците на тезата за гроба. Проф. Ст.Михайлов отговаря на Тахов и Бучински също във вестник "Пулс" (21.04.1981). Следва поредица от статии, които вместо да изяснят дилемата, задълбочават повече противоречията. Дискусята във в."Пулс" приключва с редакционна бележка, в която се настоява да се издирят костите от гроб N 95, и да се направи вyрху тях антропологична експертиза. Препоръчва се да бъде поставен надпис в църквата "Света Петка" - "На това място, според народната памет, е погребан Апостолът на Свободата Васил Левски".
    1982 - Словестната битка се подема на страниците на в."Литературен фронт". Наред с авторските статии на П.Димитров, Ц.Живков, Г.Тахов и Н.Гайдаров , вестникът публикува редакционна статия , в която се установява "непростителното нехайство с костите, намерени в олтара на църквата" (учените твyрдят, че костите от гроб N95 са събрани в хартиен плик и изпратени в хранилище на Археологическия музей в София , което хранилище по-късно било нападнато от плъхове. Те изяли хартиените пликове и всички кости от разкопки в гр.София се омешали !!! ).
    За съжаление тези статии отново с нищо не променят отношението на "учените" към този вyпрос от изключителна важност за нас Българите.
    1985 - Излиза книгата на Николай Хайтов "Последните мигове и гробът на Васил Левски". Комитетът за култура и председателството на БАН възлагат на Археологическя институт с музей (АИМ) да я обсъди цялостно и да изрази своето научно становище. Обсъждането се провежда на 14.09.1985 г. в Секцята по средновековна археология.
    1986 - Преценявайки материалите от това обсъждане , ръководството на БАН решава, че е необходимо ново обсъждане - този път в БАН, под председателството на Николай Тодоров - зам.председател на Академията. То се провежда на 10,12 и 27 февруари 1986. Същата година се откриват мистериозно изчезналите 37 снимки от разкопките около църквата "Св.Петка".
    1988 - Излиза от печат изданието на БАН "Археологически данни по спора за гроба на Васил Левски в църквата "Св.Петка Самарджийска". На цели 500 страници са изнесени всички документи и стенограми от проведеното обсъждане в БАН през 1986 г.
    1989 - Излиза второ преработено издание на книгата на Николай Хайтов за гроба на Васил Левски.
    Днес църквата "Света Петка Самаржийска" е действащ храм. На мястото, където са били Светите Мощи на Апостола има импровизиран иконостас. След като "синят" синод провъзгласи Васил Левски за Светец, някой ентусиаст е поставил икона с лика на Апостола. Същестува и надпис, който отбелязва, че според народната памет, на това място е погребан Васил Левски.
    До ден днешен няма официално становище по този извънредно важен за нас Българите въпрос - къде се намират костите на Апостола на Свободата - Левски.
    Ако мислиш за 1 година напред, посей ориз, ако мислиш за 10 години напред, засади дърво, а ако мислиш за 100 години напред - образовай населението!!!

    Comment


      #3
      Пред олтара на Живота!

      Той е дарен с обсега на голямото мислене на държавник, на молитвеник, на бунтовник.
      За своето дело Левски взима кръв от народа, път от Христа и воля за живот от идеята за свобода. И духом, и физически прилага Учението на Христос, а жертвата си дава не само като подражание, а и като самосъзнание.
      Този човек носи една от най-големите мирови идеи — идеята, че религията на роба е свободата! И само той от всички световни революционери има прозвището Апостола, защото наистина е с провиденцията на апостол.
      Васил Левски безспорно е духовно лице. Тази тайна — монашеството, го обрече и на вътрешно вглъбяване, вътрешно служение. Учителят му Христос бе казал: Ние сме в Бога и Бог е в нас!, затова той рече: Ние сме във времето и времето е в нас! Някой погрешно, в поведение да снеме част от неговия ореол, писа, че хвърлил расото. Не! Левски не хвърля расото, а намята тогата на свободата и сменя олтара — малкият олтар, който е обиталище на вярващите, с мировия олтар на историчността на един народ! Вътрешната страна на монашеството е това — идеята да узреете за жертва. Ето защо не като съблазън излиза от манастира, а в името на едно служение, в името на националната свяст. И той е дякон в храма на свободата и революционер в душите на хората.
      Левски свещенодейства само пред един олтар — народа; дава на людете само едно причастие — революцията; обрича и дава само една жертва — себе си!
      Съден е сам, но е достатъчен за всички, защото въплъщава всички! Той е, който можа да каже: "Ако изпечеля, печели цял народ; ако губя, губя само мене си!" Не слага в трето лице — себе си. "Мене си!" — като божествена даденост! И не е предаден, а сам извървява Голготската пътека до бесилката.
      Васил Левски е обесен край София като най-големия враг на Османската империя. Там е извършена неговата предсмъртна венчавка, неразтрогаемият брак с единствената му невеста — България. В нейните скути той полага своите кости с клетва за вярност и в нейната душа влива непокорения си дух. Не неизбежният край му дава величие, а величието на делото му отрежда достоен край — такива жертви не се оплакват, те се митологизират!
      Възхищението ни не е кумир — няма по-изчистена нравственост от неговата! Реалност е магичността на словото и приложната му воля пред неговите байновци. Те не могат да не го считат за светец, защото във вътрешния им храм олтарът на свободата си остава и някой трябва да бъде свят, за да правят молитвена жертва.
      Вътрешната будност, която Апостолът ни оставя, е че пред олтара на свободата най-святата и мистична жертва е човекът!

      Ваклуш Толев
      Last edited by ISTORIK; 10-02-2005, 21:44.
      Ако мислиш за 1 година напред, посей ориз, ако мислиш за 10 години напред, засади дърво, а ако мислиш за 100 години напред - образовай населението!!!

      Comment


        #4
        Обесването на Васил Левски

        О, майко моя, родино мила,
        защо тъй жално, тъй милно плачеш?
        Гарване, и ти птицо проклета,
        на чий гроб там тъй грозно грачеш?
        Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
        затуй, че ти си черна робиня,
        затуй, че твоят глас, майко,
        е глас без помощ, глас във пустиня.
        Плачи! Там близо край град София
        стърчи, аз видях, черно бесило,
        и твой един син, Българийо,
        виси на него със страшна сила.
        Гарванът грачи грозно, зловещо,
        псета и вълци вият в полята,
        старци се молят богу горещо,
        жените плачат, пищят децата.
        Зимата пее свойта зла песен,
        вихрове гонят тръни в полето,
        и студ, и мраз, и плач без надежда
        навяват на теб скръб на сърцето.

        Христо Ботев
        Ако мислиш за 1 година напред, посей ориз, ако мислиш за 10 години напред, засади дърво, а ако мислиш за 100 години напред - образовай населението!!!

        Comment


          #5
          :tup: със стихотворението на Вазов изби рибата :tup: Едно от най-силните и емоционални български стихотворения!!!
          ...Българите това е народът,който имаше всичко което е пожелавал,народ в който е придобивал титли онизи който е купувал благородството си с кръвта на неприятеля,народ при който бойното поле прославя рода,понеже у тях без колебание за по-благороден се смята ония,чието оръжие е било окървавено повече в сражение...

          Comment


            #6
            Това стихотворение е на БОТЕВ!
            На Вазов е "Левски",а това е 'Обесването на Васил Левски"!
            И още:Това тук е преработеният вариант...
            В оригинала е:
            "...И твой един син,Българийо, виси на него.
            Със страшна сила зимата пее своита зла песен.
            Гарванът грачи..."
            А Левски не е бил предаден .Знам че звучи странно,но е така.Потерята му е била надушила следите от по рано и едва при Къкринското ханче го настигат и хващат.Цялато история с предателството идва от стихотворението на Вазов,който не веднъж е изкривявал действителните факти...със съвсем достойна цел обаче...

            Comment


              #7
              Да наистина историята с поп Кръстьо твърде много време се считаше за вярна при условие че никак не е. Добре че започна нейното опровергаване.

              Comment


                #8
                Абсолютно ли сте сигурни в тази информация? Ако сте прави, тази история представлява една голяма заблуда и трябва да се спре да се преподава в училищата и да се представя като факт.

                Comment


                  #9
                  Е, да не забравяме, че целта на изучаването на история в училище никога не е била разпространението на историческата истина, а по-скоро възпитаването на определен общ национален исторически модел. И бих казал, че повече от професионалните историци, занимаващи се с националната история на своята държава се отнасят по същия начин своя обект на изследване (ако има нещо лошо то се премълчава, на хубавото се набляга и въобще, действа се по единпропаганден модел). Основната цел на тази дейност е именно създаването на един устойчив пропаганден модел, който да се изучава в училище и да се усвоява от гражданите на съответната национална държава - в крайна сметка това е един от механизмите за създаване и поддръжка на националната идентичност. така че историческата истина (и въобще обективността) има много малко общо с школските програми.

                  Comment


                    #10
                    khanbulgarski написа
                    Абсолютно ли сте сигурни в тази информация? Ако сте прави, тази история представлява една голяма заблуда и трябва да се спре да се преподава в училищата и да се представя като факт.
                    За щастие това започна да се случва и учителите все повече наблягат на факта че вече 130 години един човек е бил несправедливо посочван като предател. Освен това потомците на поп Кръстьо се занимават с документи, с които оборват Вазов дори в последно време. И хмм това е много добре.

                    Comment


                      #11
                      Може да разгледате темата за поп Кръстьо и да обърнете внимание на моето мнение, дадено там...
                      Ако мислиш за 1 година напред, посей ориз, ако мислиш за 10 години напред, засади дърво, а ако мислиш за 100 години напред - образовай населението!!!

                      Comment


                        #12
                        khanbulgarski написа
                        Абсолютно ли сте сигурни в тази информация? Ако сте прави, тази история представлява една голяма заблуда и трябва да се спре да се преподава в училищата и да се представя като факт.
                        Абослютно сме сигурни. Погледни темата за поп Кръстю в същият раздел
                        То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.

                        Comment


                          #13
                          Я вижте какво намерих. това напълно ми разбива фантазията.

                          Заловеният в Къкринското ханче Васил е чернокос и тъмен, за разлика от Дякона
                          Обесен е не Левски, а негов двойник
                          Всъщност един човек ли е Левски или псевдоним на мнозина
                          ГЕОРГИ АЛЕКСАНДРОВ Ст. н.с в БАН

                          Снимка на Васил Иванов Кунчев, правена през 1870 година в Пловдив.
                          След демократичните преобразувания у нас е вече време да се постави еретичният въпрос: Една отделна личност ли е Левски или под този псевдоним се крие събирателен образ? Или с други думи: Имал ли е дякон Игнатий двойници и дали в различни части на отоманската империя и в Българско не са действали под името Левски няколко революционни дейци? Външният вид на Апостола е бил непознат почти за всички и много авторитетно би било за делото някои от организаторите да се представят под това име. Такъв подход би направил залавянето на Левски много по-трудно.
                          Един от многото дейци под името Левски съвсем сигурно е йеродякон Игнатий от Карлово - Васил Иванов Кунчев. Но е имало и други дейци под името Левски - двойници или не! Най-малкото, Левски има още двама по-малки братя - Христо и Петър. И двамата, по мое мнение, са заедно с брата си Васил в Белград по време на втората Българска легия. И двамата са революционни дейци. Най-малкият, Петър е четник и в четата на Христо Ботев, а след това и четата на Филип Тотю. И в списъците на четите, и в писмата си до Найден Геров и до други, Петър се подписва винаги като Петър Левски или като Петър Иванов - Трети Левски. Той е приличал поразително на брат си Васил, с тази разлика, че е бил по-буен, по-як и лицето му е било сипаничаво, от прекарана като малък шарка - брусеница. Дори тетевенският революционен деец даскал Иван описва Левски пред турската комисия в София именно така - със сипаничаво лице. Е, да, но
                          не Васил, а Петър е със сипаничаво лице!
                          От друга страна, има редица революционни дейци и други българи, които много са приличали на Васил Левски. Дори самият Димитър Общи на външен вид е приличал на Апостола - рус и синеок…
                          Възниква в такъв случай въпросът: Кой всъщност Левски е бил обесен в София на 6-ти февруари, стар стил, респективно на 18 (а не на 19-ти!) февруари, нов стил, 1873 г.? Дяконът или някой друг Левски?
                          Възможно е зад масовото "предателство" спрямо обесения Левски да се крие не предателство, а нещо съвсем друго - перфектна акция за спасяване на заловения вече Васил Левски. Известно е, че преди да бъде заловен Левски в Къкринското ханче, турската полиция вече е задържала няколко лица, между които се е намирал турчин именуван Дяколевски, който наподобявал Васил Левски и се е опитвал да премине Дунав при Хърсово за към Влашко. След залавянето на "истинския" Левски, другите задържани по издирването на Апостола са освободени. Възможно е един от тях да е бил и дякон Игнатий. А вместо него на полицията да се е предал в Къкринското ханче някой друг, който се е представил под името Левски.

                          Налице са много детайли около залавянето на Левски при Къкрина, които будят недоумение. Левски е притежавал тескере, с пътно описание в него, на името на негов двойник от Ловеч, защо му е било нужно при срещата със заптиетата да съчинява разни небивалици, вместо да извади тескерето си? Защо му е бил необходим архивът му от преписи на негови писма, които той уж бил укрил в самара на коня на спътника си Никола Цвятков?
                          Тези въпросът могат да се обяснят с това, че
                          този Левски се е предал сам на властта -
                          с цел да бъде освободен заловеният вече Васил Левски. И много хора са били посветени в тази конспирация! Ето защо никой не прави опит да освободи заловения при Къкрина Левски - по дългия му път до Ловеч, после до Търново, после през Севлиево, та чак до далечна София. Ето защо всички заловени по делото за обира на хазната при Арабаконак, на брой 64 човека, почти единодушно посочват доведения по-късно и представящ се за Левски човек, че това е тъкмо той - Левски.
                          Самият Левски пред турското следствие твърди, че той е Васил Иванов Левски от Карлово и прочие. Този човек съзнателно е искал да се представи за Васил. Придворният фотограф на княжеството по-късно, Иван Анастасов Карастоянов, заставен от военния комендант на София Мазхар паша да "вади на кадро" всичките заловени по обира, твърди в спомените си, че на всички заловени е направил снимки за полицейските им досиета, само за Левски не бил си направил този труд. Защото ужким в последния момент дошла заповед да не се вади на кадро именно на Левски. А пред свидетел Иван твърди, че и на Левски е бил направил снимка. Ясно е, че Иван Карастоянов си противоречи сам на себе си, увърта, не иска да говори кой Левски всъщност е снимал: Дякон Левски - русокосият, синеокият или някой друг. Примерно, с черна коса, брада и мустаци, с мургаво пълно лице и с… черни очи. Човек, който изкусно се е представял за Левски, но е бил всъщност един от дейците под името Левски, а не дякон Игнатий!
                          Пред комисията заловеният Левски твърди, че е на 27 години. В същото време Васил Левски е на 36 години. Нима турските следователи, хора извънредно изкусни в разпита, са могли да сгрешат възрастта на лицето пред тях с цели 10 години! От протоколите по разпита на Левски личи, че Левски не е знаел, а само поназнайвал турски език и затова не разбирал добре въпросите. И Захари Стоянов твърди, че Левски не отбирал от турския език. Това е твърде любопитно като се има предвид, че майката Апостола Гина Караиванова е знаела езика перфектно и самият той се е представял за турчин при обиколките си. От протоколите на разпитите личи, че Левски първоначално отрича всичко. Когато му се направи обаче очна ставка с някой от заловените и този твърди нещо, Левски тутакси потвърждава, че така е било, че първо не бил разбрал въпроса и прочие. Явно е, че е чакал от другарите си те да му кажат кое как е било, а той да го потвърждава, за да се представя пред турците за Левски.
                          За да бъде освободен заловеният преди това Левски
                          и да му се даде възможност да премине зад граница.
                          Заловеният в Къкринското ханче и изправен пред Съдебно-следствената комисия в София Левски, по мое мнение, е бил т.н. от мен "Стамболски" Левски. Той е бил познат на хаджи Иванчо хаджи Пенчович, водещ член в Комисията, изпратен от Истанбул. "Стамболският" Левски поне на два пъти посещава Истанбул. Среща се там с уважавани българи. Доктор Стамболски, преподавател по анатомия във Военното медицинско училище, го представя на приятеля си и съсед по вила на остров Халки, члена на Държавния съвет х.Иванчо. Същият приютява Левски във вилата си за два-три дни. Дори, заедно с д-р Стамболски събират значителна сума пари за делото на освобождението на България и ги предават на Левски. Д-р Стамболски в своите пространни спомени описва външността на Левски, примерно така: Чернокос, с редки черна брада и мустачки и с… черни очи. Такъв го е видял и хаджи Иванчо.
                          Десетина години след излизането на спомените на д-р Стамболски, във връзка със стогодишнината от рождението на В. Левски, се появяват подробни свидетелски показания на очевидци на самото обесване на Левски. Особено достоверни са спомените на дядо Георги С. Потайников, публикувани във в. "Мир" през 1937 г. По време на събитията в София през 1873 г. дядо Георги Потайников е бил момче на 12 години. Баща му е имал питиепродавница в близост до Банята и в нея често е отсядал Левски и малкият Георги го е познавал на външен вид. Момчето попада край бесилката на Левски заедно със свои приятелчета турчета. И по-късно описва подробно, как е изглеждал обесеният Левски на външен вид.
                          Денят е бил пазарен - вторник. Било е 6-ти февруари 1873 г. стар стил. Времето е било топло, пролетно. Обесеният Левски е имал черна коса, редки черни брада и мустаци, черни вежди и е бил с отворени очи. Лицето му е било мургаво и заоблено. Подобно описание прави на "Стамболския" Левски, независимо от дядо Георги Потайников, както казахме, и д-р Стамболски. Нещата се потвърждават. Обесеният в София Левски в никакъв случай не е бил дякон Игнатий - Васил Иванов Кунчев.
                          Обесеният е престоял в турския зандан повече от един месец. За това време, и косата, и брадата, и мустаците му щяха да прораснат руси и да си проличи истинският им цвят. И лицето му щеше да се избели в зандана. Не, обесеният си е останал човек мургав, чернокос и… - черноок. Иначе, дядо Георги щеше да опровергае, по отношение, на цвета на отворените очи на обесения, спомените на д-р Стамболски.
                          А какъв е бил външният вид на Васил Левски? По този въпрос десет различни автори дават
                          десет различни описания.
                          За най-голяма достоверност ние ще приемем описанията, направени от свидетелите на младостта на Васил Левски, от неговия роден град Карлово. По думите на дъщерята на учителя на Левски даскал Райно Попович - Елисавета:
                          "… Със среден ръст, слаб, с дълго черно расо, дяконът беше внушителен. Той спираше за малко пред нас (ученичките), с едва доловима усмивка, изглеждаше ни продължително със сините си загадъчни очи и отиваше в черква…"
                          Когато Левски помолва двамата си другари да му отрежат, на връх Великден, косите - те, Хаджията и Христо Пулев го разубеждават да не прави това: "Не вземам на себе си тази тежка отговорност. Дяконе, тази хубава златна коса е превъзходно украшение на челото ти". Тогава Левски сам си отрязва косите и ги показва на другарите си - "целия златен сноп коса".
                          Да, косите на дякон Левски от Карлово са били руси, сякаш златни. Очите му са били сини и загадъчни. Лицето му е било възслабо и възбледо. И нищо за очи черни и лице обло и мургаво. И нищо за коса и вежди черни, и брада черна и то рядка. По мое мнение, Левски е бил по рождение голобрад. Никъде не се споменава, че заедно с остригването на косата си, когато се раздячва, той си е обръснал и брадата. Брада Левски е нямал! Само така може да се обясни факта, че при раздячването си той не се е и обръснал. Той е бил вече пълноправен монах, а за православния монах брадата е задължителен атрибут. Освен ако по рождение не е бил голобрад.
                          Накратко, според мен сведенията от очевидците на обесването се отнасят до черноок и чернокос мургав човек, който по-скоро би приличал на втория брат на Васил - Христо. Твърди се обаче, че Христо, братът на Васил Левски е починал от изтощение на 9 април 1871 г. в Букурещ. Дори Ботев, като негов пръв другар, жали за смъртта му.
                          И поет един цяла стихосбирка му посвещава, във връзка с кончината му. Да беше жив Христо до разигралите се събития в София през 1873 г. аз бих предположил, че именно той, Христо се е жертвал вместо брат си Василя. Но ето на, бил починал на тази и тази дата. Поне така се твърди. Много можем още да си говорим за тримата братя - и за Василя, и за Христа и за най-малкият брат, за Петра - Трети Левски, но не му е тук мястото…

                          адресът е тук
                          То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.

                          Comment


                            #14
                            Зву4и правдоподобно, но все пак не се знае дали вси4ки подробности около залавянето на Апостола са верни (пример-поп Кръстъо).
                            Също така, ако Игнатий е оживял, зашо никой нищо не казва за него?
                            „Аз, Драгомир, писах.
                            Аз, Севаст Огнян, бях при цар Шишман кефалия и много зло патих. В това време турците воюваха. Аз се държах за вярата на Шишмана царя.“

                            Модератор на раздел "Военна Авиация"

                            Comment


                              #15
                              Абе и аз същото се питам.Единствено което знаем е-това са Записките на Захари Стоянов и Епопея на Забравените от Вазов-там и двамата споменават, че Апостолът е предаден от Кръстьо.Но аз пак повтарям, ако Кръстьо беше предал Левски, той нямаше да доживее Свободата
                              То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.

                              Comment

                              Working...
                              X