Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Никола Василев Ракитин

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Никола Василев Ракитин

    Попаднах на една интересна статия за Никола Ракитин и реших да я напиша в съкратен вариант.

    Никола Василев Ракитин (1885-1934) - е признат още приживе като един от най-нежните ни лирици, наред с Николай Лилиев. Два фатални дни решават съдбата му - 1 и 2 май 1934 г. Тогава лирикът избира смъртта пред незаслужения позор, който му лепват шайка негодници от военните музеи в Плевен. След смъртта на техния създател и несменяем директор-Стоян Заимов, мястото му заема Ракитин на 19 септември 1932 г.
    Новия директор не се нрави на част от служителите, някои от които са близки роднини на Заимов. Те са наясно с честността и безсребърничеството на Ракитин и основателно се безпокоят, че той ще направи ревизия и техните кражби ще излязат наяве.
    "Аз постъпих в музеите, без да махна никого, и това е фаталната ми грешка" - ще изповяда по-късно Ракитин. Негодниците скрояват пъклен план. Тъй като са опитни в кражбите и грабежите, първо обвиняват Ракитин, че харчи много пари, значи бърка в музейната каса.
    В същото време поетът тегли заеми, за да изхранва семейството си. Половин година той не получава заплата, защото музеите преминават от просветното към военното министерство през 1934 г. През това време шайката прави всичко възможно да го стъпче в калта.
    След слуховете за кражби на Ракитин враговете му пускат мълвата, че той си е намерил нов съмнителен източник на пари. В тяхна полза им идва и посещението в Плевен на румънска делегация. Ракитин е сниман непрекъснато с тях, докато ги развежда. Заговорниците пускат донос, че Ракитин е продал скъпо на румънците стратегическа военна карта. И предателството му към България уж било щедро заплатено.
    Целта е Ракитин да бъде уволнен, за да може шайката да прикрие и унищожи документите и така да скрие греховете си. Не Ракитин обаче прибира тези документи и на 14 септември 1933 се обръща към ген. Филипов, като иска запечатване на канцеларията, поставяне на стража и пълна ревизия. Тогава посочва имената на служителите, сплотили се срещу него-Шулц, Таньо Желев, Георги Петров, Петър Генов и Екатерина Бойчева. "Предотвратете пъкления план срещу мене, за да се хванат истинските престъпници, ония, които десетки години са дерибействали из музеите"- напусто призовава Ракитин.
    Жалбите на Ракитин са оставени без последствие. Той е уволнен със заповед номер 327 от 16 септември 1934 г. на министъра на войната. По ирония на съдбата Ракитин дотогава търси помощ най-вече от полк. Иван Стойчев от министерството. А същия е в дъното на заговора. Полковника се е гласял да стане помощник на Стоян Заимов, а назначението на Ракитин направо го вбесява. Докато ръководи престъпната шайка, в същото време той успокоява Ракитин, че всичко ще се оправи.
    С уволнението неприятностите на поета не свършват. От всяка следваща работа го уволняват, в което той съзира дългата ръка на роднините на покойния Стаоян Заимов. И така се стига до получаването на на фаталната призовка да се яви на 2 май 1934 г. в Софийския военен съд. Обвиняват го, че е задигнал вещи от музеите в Плевен.
    На 1 май Ракитин е в София, където са и последните му срещи с негови приятели интелектуалци. Един от тях е Недялко Месечков, който го кани да се пресели от Плевен в София. Ракитин го гледа с разсеян поглед и му отговаря: "Да, да, може би ще остана завинаги в София." След час-два заминава за Плевен, прощава се с жена си, целува за сбогом дъщеричките си и веднага отпътува обратно за София.
    Към 8 часа на 2 май влакът минава Своге. Ракитин скача от мястото си, поглежда разсеяно около себе си и казва на своя спътник инж. Маринов: "Отивам да спя!" Наближава фаталния тунел номер 3 до гара Реброво.
    Два часа по-късно известяват брата на Ракитин - Любомир, че трупът на поета е открит на парчета. Преди скока си във фаталния тунел номер 3 Ракитин на два пъти прави опити да се самоубие, но жена му Катя и близките му успяват да го спасят. Третия път никой не може да му помогне.
    Опелото на трупът става в църквата "Света София". Вместо да се изобличи шайката негодници, виновна за гибелта на Ракитин, Русенския военен съд ги оправдава на 23 ноември 1934 г. Исканията на интелектуалци за анкета и оневиняване на Ракитин са саботирани от воените.
    За своите погубители поетът пише в предсмъртно писмо до майка си: "Нека Бог ги съди, защото тук на земята е царството на лъжата, подлостта и измамата."

    Та искам да попитам някои знае ли повече за творчеството на Никола Ракитин?
    Къде и да одиш, къде и да шеташ, не се срами, не се плаши българин да си.

    Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда.

    Войната е много сладко нещо за тези, които не са я виждали.
Working...
X