Съобщение

Collapse
No announcement yet.

The Passion of the Christ

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    The Passion of the Christ

    Прегледът на филма е направен за един друг форум, но го пускам и тук, тъй като не видях тема за филма, а той си заслужава.
    Освен това е крайно време да се размърдам.


    Преди около 2 часа излязох от киносалона.
    Тъй като имам наистина много да пиша, ще направя някакво условно разделение, за да се опитам да вкарам в някаква рамка коментарa.

    Тъй като за филма не може да се говори еднопластово, ще се опитам да отделя кинематографичното от смисловото, макар че и това е почти невъзможно, тъй като при възприятието на такъв (или какъвто и да е) естетически обект смисълът поражда образа бидейки негов идеен център. Да разглеждаме филм, заснет на базата на фундамента на християнската религия само като чрез визия, режисура, музика, актьорска игра и останалите компоненти, изграждащи цялостния облик би бил прсто един псевдоестетически опит, а хората, които се опитват да го правят просто не схващат идеята. За естетика можем да говорим само чрез смисловото и през него- накратко казано- единството между Образ и Смисъл е основополагащо за естетическото мислене.. Както и да е, отплеснах се към друга тема, която сама по себе си е безкрайно интересна, но ще карам конкретно към филма..

    1ва част
    Мел Гибсън се е опитал да следва Свеотото Евангелие, като основа за външния облик на "Страстите". Но тъй като между писания текст и изгледа на филма има коренна разлика (разглеждайте го като логос и ейдос) всичко опира до интерпреатцията. Накратко- перфекционистичният му подход действа с усепех и наистина начинът по който изглежда филма (да го наречем "визия") е почти идеален. Като започнем от актьорската игра, минен през костюмите и декорите и завършим с цветовите нюанси- всичко е пипнато до съвършенство. Един от най-големите плюсове е запазване на арамейския и римския език. Наистина, ако говореха на английски би изглеждало в най-добрия случай смешно. Много силен ход от страна на Гибсън.
    Абсолютно всяка сцена във филма е на място, макар че на очи ми се набиха две сцени, които като че ли не са съвсем удачни- първата е когато Дева Мария се втурва да помогне на Христос и той й казва "В момента строя нов свят" (наистина не съм убеден, че има смисъл от тези думи), а втората е победата над Сатаната, която по моему е трябвало да бъде по-изпипана. Е, бели кахъри...

    Актьорите са подбрани по възможно най-удачния начин, като дори присъствието на Сатаната (което ще обговоря малко по-надолу) не ме подразни. На първо място Исус. Ами да, струва ми се, че се справя добре с на пръв поглед невъзможната задача за по-задълбочено изиграване на Исус. Наистина- справя се професионално и както се вижда и той също минава през доста усилия, за да пресъздаде по нужния начин Христос. Нямам забележки по играта му, а тези очи наистина постигат голяма част от ефекта, тъй като погледа му е наистина от огромно значение.
    Тук е мястото за адмирации по адрес на Христо Шопов- пълно шест. На него се пада една от най-комплексните роли, и по моему (и не само) се справя идеално. Комплексна, защото само чрез неговото присъствие трябва да предаде величието и авторитета на Римската империя- безспорно предизвикателство, с което Христо се справя чудесно. Дори латинският му беше на ниво- въобще чудесно представяне. Попрочетох малко и по форумите на imdb, където наистина го оценяват по достойнство противно на очакванията ми. Бръкнете и вижте.
    Суперлативи и за Христо Живков, от който не се очакваше много- просто адекватно държане, малко реплики, въпреки сравнително дългото му екранното му присъствие.
    Моника Белучи на ниво- доказателство, че таланта й не се крепи на единия външен вид (макар че и той би бил достатъчен в повечето случаи).
    Няма да се визирам останалите актьори, само ще спомена образа на Сатаната, който признавам, е изпипан много сполучливо, но забележките ми по него са на смислово ниво. За това във втората част.
    Иска ми се да се спра на така скандализиралото доста хора насилие във "Страстите". Според мен- да, то е оправдано поради няколко причини. Първо чисто практическия- замислете се каква е аудиторията на филма. Да, таргет аудиторията е преди всичко (наистина не само) американския зрител. А американският зрител има толкова високо вдигнат праг на чувствителността, че за да ги впечатли някой на кинематографично ниво наистина трябва да ги цапардоса здраво. Оставаме настрана факта, че Америка е религиозна пустиня и за истински християнски подход към филма трябва и (макар и малко) религиозна култура. Точно това цели Гибсън- максимална степен на възприятие чрез набиване в главата: Да, Христос страда, за да изкупи човешките грехове, да, Той е подложен на нечовешки мъчения в наше име. Акцента е върху насилието, за да се сложи ударението на фундаменталната жертва, която прави Христос. Тази идея, основополагаща сама по себе си заслужава accent grave сама по себе си.
    На второ място религиозният поглед, който наистина не е чисто православен, но е по моему съвсем приемлив. При православието гледната точка не е обърната толкова към самото страдание, колкото до тайнството на изкупването на греховете чрез Христовата саможертва. Е, Гибсън е подходил по натуралистично (ако е този термин въобще действа тук) и представяйки цялото мъчение в детайли визира по-скоро греховността на човешкия род. И най-важното нещо: той го прави абсолютно доброволно.. Както и да е, това също във втора част.
    Макар че има още много неща да се кажат относно кинематографичната страна на филма, ще премина към по-задълбочения религозен поглед, а именно

    2ра част или "тук става сложно"
    Както вече споменах, при коментирането на такъв филм е най-малкото глупаво той да се разглежда само по кинокритикарски начин. Затова ето:
    Филмът се опитва да следва максимално точно Евангелието и фактически почти всичко изглежда така както е описано. Намерих само две фактологически грешки, а именно забиването на пироните в китките (в китките реално) и попрекаляването с бичуването, като по Евангелието е 40 пъти, а във филма е някъде към 60.
    "Страстите" визуализира най-високоволтажните моменти от Новия Завет, затова всяко движение, всеки детайл трябва да бъде религиозно подплатен, за да не бъде компрометирано цялостното възпирятие.
    Чрез самото засмемане Гибсън повдига някои доста интересни въпроси на богословско ниво. Сега правя повърхностен опит, за да опиша къде точно е сблъсъка (тъй като нито съм много добре запознат с проблематиката, нито пък можем да кажем тук нещо кой знае колко смислено по въпроса.)
    Въпросът дали е удачно такъв филм да се заснема въобще ще го оставя настрана, тъй като ще започна да бия на празнословие.
    Затова пък мисля да ви запозная с една по-странична гледна точка на Христовите страдания, която според мен Гибсън се опитва да оспори. Става дума за теорията, че Исус, бидейки Бог и подлагайки се доброволно на мъките не страда действително, а по-скоро ги "възпитава" чрез привидното страдание. Тази идея е била заклеймена като ерес, но и до днес има нейни привърженици. Разглеждането на проблема по такъв начин е малко или много превратен, но сама по себе си тази идея е повдигната във филма, ако не пряко, то по косвен начин те кара да се запиташ: "Наистина ли е способен да понесе това страдание. Дали наистина..." и т.н. Предполагам, че всеки би си отговорил сам, но по начина по който са заснети Христовите мъки, Гибсън клони към ортодоксално християнската гледна точка.
    Друг доста интересен проблем (лично за мен- най-енигматичния) са поседните думи на Христос преди да издъхне на кръста, а именно "Татко, татко, ти си ме изоставил". Това е много обговарян проблем и с удоволствие бих пописал и за него, но с едно на ум, че разводнявам излишно темата ще пропусна. Филмът, разбира се, не дава готов отговор на този проблем, но пък го повдига по доста иновативен начин.
    Присъствието на Сатаната. Защо след като се е опитал да го кара по Новия Завет е направил това странно решение? Може би отново с цел по-добро възприятие. Не знам, не съм съвем убеден, че е удачно. Тъй като явно е избрал фактологическия начин на третиране на Завета (като че ли единственото възможно за филм) не е логично да борави с такива образи.
    Добро впечатление ми направиха кадрите след Христовата смърт, а именно разцепването на храма (липсваше раздирането на завесата, но не е фатален пропуск), както и дъждовната капка- наистина направено уважително.

    Ще се ориентирам към приключване, тъй като досадих дори на себе си. В заключение:
    Ако кажа, че съм доволен би било малко. Филмът ми подейства изключително, отвъд визуалното възприятие (и утре ще споря с хора, които ми казаха, че филма е визуален), въобще, заитригуван съм от работата на Гибсън, който се издигна още няколкостотин метра в очите. Да слагам оценка тук би било глупаво- ще се въздържа.
    Flocci non faccio

    #2
    Лудвиг Бек

    Ъъъъ, всичко това хубаво, горе-долу и аз бих се изказал така. НО какъв, по дяволите (май не е на място да богохулствам точно в тая тема ), е смисълът на филма? Това си беше чист преразказ, без елементи на разсъждение, на евангелието. Е и? Бих попитал аз. Единствените въпроси, които ми хрумват относно този филм са свързани със самия Христос и християнството като религия - сиреч въобще не са свързани с филма . И това са въпроси, които са ме интересували и преди да го гледам, не е като да кажеш, че ми е отворил очите за някаква нова проблематика. Бе с една дума - боза, боза с червеникави оттенъци заради многото кръв.
    XV mile the sea brode is
    From Turkey to the Ile of Rodez...

    Comment


      #3
      Тук май изцяло ще подрепя сър Грей, макар и изцяло върху написаното от теб, Сталкер (защото още не съм гледал въпросния филм). Но ако както разбирам е заложено единствено на натуралистичното и точно преразказване (в един опит за малко съмнително достигане до документалната визия), то филмът губи смисъл (което не би ме изненадало, като се има предвид целевата публика ). Все пак по темата е написано и дори заснето твърде много и то на изключително високо интелектуално качество...

      Comment


        #4
        Аз лично нямам никакво намерение да гледам филма, след като по-голямата част представлява изтезания и безмислени кръвища. Още повече, че няма и ей такава искрица религиозност в мене (ъъ, искрица.. по-скоро прашинка )
        albireo написа
        ...в този форум... основно е пълно с теоретици, прогнили интелигенти и просто кръчмаро-кибици...

        Comment


          #5
          Sir Gray написа
          Ъъъъ, всичко това хубаво, горе-долу и аз бих се изказал така. НО какъв, по дяволите (май не е на място да богохулствам точно в тая тема ), е смисълът на филма? Това си беше чист преразказ, без елементи на разсъждение, на евангелието. Е и? Бих попитал аз. Единствените въпроси, които ми хрумват относно този филм са свързани със самия Христос и християнството като религия - сиреч въобще не са свързани с филма . И това са въпроси, които са ме интересували и преди да го гледам, не е като да кажеш, че ми е отворил очите за някаква нова проблематика. Бе с една дума - боза, боза с червеникави оттенъци заради многото кръв.
          Напълно съм съгласна с тебе. гледах филма и то с голям интерес и очаквания, тъй като се интересувам от християнството, но далеч не в религиозен аспект.
          Ми накратко - отвратих се до изтъпяване. не съм против насилието в визуалното изкуство, стига да има цел и послание ( пример, Портокал с Часовников механизъм) тук обаче нямаше никакъв смисъл... 1.30 ч кървища докато Иисус бе превърнат в ходещ (или влачещ се) хамбургер... еми, добре, но.... освен Сатана ( който беше невероятно добър художествен образ) нямаше нищо ново в цялата история. Евала на Мел за "преразказа без елементи на разсъждение' но не това е целта на седмото изкуство.
          The weak ones are there to justify the strong...

          Comment


            #6
            Е, хайде сега да не спорим за целите на седмото изкуство, все едно да спорим за смисъла на живота.
            Гледах филма и донякъде ми хареса - нй-вече тов, че Исус не говореше на английски , използването на иврит и латински се беше истинска находка. Що се отнася до натурализма - смятам, че правдиво показва реалните страдания на един реален човек, пък тона дали е син божи или не - всеки е свободен да вярва или не. Аз също не съм религиозен, затова накрая, когато човекът възкръсна ме напуши смях, за ужас на седящите наоколо възрастни жени, но като цяло възприемам този филм като филм за насилието и болката и крехкостта на човека спрямо машината на властта./ ей, как го извъртях, за да не излезе, че съм садист / Не е шедьовър, но много по-добър от хиляди други мазни американски бълвочи.
            "If elections changed anything, they would be forbidden" ~ Kurt Tucholsky

            Comment


              #7
              нямаше нищо ново в цялата история. Евала на Мел за "преразказа без елементи на разсъждение' но не това е целта на седмото изкуство.
              Това ми се стори смешно. Не знам какво очакваш от Гибсън да измисли, за да те заитригува. Въобще цялото ти изказване е леко не на място- щом се интересуваш от Християнство (но далеч не в религиозен аспект) би трябвало да разбираш, че всяко свободно съчинение относно тази проблематика би разрушило системата и би превърнало Страстите.. в "Поседното изкушение" примерно, който сам по себе си въобще не е лош филм, но допирните му точки с религията свършват с името на Христос в заглавието.

              Елементи на разсъждение? Тълкуване на Евангелието? Стига, моля ви. Особено при екранизиране на тези събития фактологическият подход е единственият възможен. Особено заради претенцията за реализъм, който има филмът. Затова и образа на Сатаната не е невероятно добър художествен образ (художествен образ --> художествена литература, каквато Евангелието не е) а опит за свободно съчинение от страна на Мел- е добре, но ако беше мръднал на една йота повече с ангажирането на този образ в сюжетната линия, той щеше да стои там съвсем не на място, докато сега е приемлив.

              Колкото "целта на седмото изкуство"- навилизаш в една необятна тема и това, че отсичаш така означава, че дори не си се замисляла.
              Е, в крайна сметка всеки открива "смисъла" сам за себе си, но щом правиш такива едностранчиви заключения сигурно не можеш да се израдваш на огромна част от същото това седмо изкуство.
              Flocci non faccio

              Comment


                #8
                Добре, аз бих задал този въпрос към теб, Сталкер - защо да го гледам този филм? Отговори ми на него и ще мога да разбера какво ти си видял във филма.

                А иначе и аз като Рамблер мисля, че тоя арамейски и латинския бяха определено находка. И най-големия ми страх беше, че тъпите немци ще го дублират (те обичат всичко да дублират, няма субтитри тука).
                А за насилието, след самия филм настроението в компанията беше "ох, горкия, как може толкова жестоко да се отнесат с него" (пък то и точно на Разпети петък го гледахме, много подходящо), та трябваше да просветлявам неуките за онези 6000 разпънати по Виа Апиа... Като си помислиш всеки един от тях е изтърпял същите (а нищо чудно и по-големи - някои са изкарвали по няколко дни на кръста преди да ги отърве смъртта) мъки...
                XV mile the sea brode is
                From Turkey to the Ile of Rodez...

                Comment


                  #9
                  Sir Gray написа
                  "ох, горкия, как може толкова жестоко да се отнесат с него"
                  по време на Инквизицията, много много повече хора са изтърпели много много по-тежки издевателства от това


                  Sir Gray написа
                  Добре, аз бих задал този въпрос към теб, Сталкер - защо да го гледам този филм?
                  аз също не получих отговор на този въпрос и затва нямам интерес към филма
                  albireo написа
                  ...в този форум... основно е пълно с теоретици, прогнили интелигенти и просто кръчмаро-кибици...

                  Comment


                    #10
                    Добре, аз бих задал този въпрос към теб, Сталкер - защо да го гледам този филм? Отговори ми на него и ще мога да разбера какво ти си видял във филма.
                    Ами по-горе съм разказал какво ми допадна надълго и нашироко, но хайде.
                    Първо естествено чисто кинематографическите качества на Страстите, тези елементи, които правят от навързаните кадри филм- много удачната режисура, добрата актьорска игра, музиката, костюмите, декорите и т.н и т.н, не мога да изброя всичко.
                    Но естествено, както разбирате, само от едната визия филм не става, и колкото и естета у мен да крещи обратното не мога да се съглася с него.
                    И за пореден път- удачният начин, по който са представени последните часове преди разпването- да, Мел се е справил. Това бяха и основните ми резерви преди да вляза в салона- дали е успял да визуализира тези безкрайно сложни мотиви по приемлив начин. И тъй като става дума за интерпретация (интерпретацията като форма на тълкувание)- дали е успял да тълкува Евангелието по уместен начин.
                    На по-горните въпроси отговорът ми е положителен. Като човек, който се интересува от кино, всеки сюжет, който представлява предизвикателство за заснемане е интересен обект. А ако режисьорът се е справил с предизвикателството- двойно повече.

                    [edit]
                    по време на Инквизицията, много много повече хора са изтърпели много много по-тежки издевателства от това
                    Ти пък какво каза сега? По-тежки от кое? Няма никакво значение каква доза страдание е получил Христос. Акцентът пада върх доброволното приемане на изтезанията в името на човешкия род.
                    Империал, личи си, че си а-религиозен.. [/edit]
                    Flocci non faccio

                    Comment


                      #11
                      Да, за кинематографическите качества спор няма (ама чак и толкова нещо особено не са)
                      Но другото - представяне на безкрайно сложни мотиви?! Че къде беше това? Тълкуване и интерпретация ?!!!! А това къде беше????? Просто такова нямаше и точно това е критиката ми към филма. Гибсън не е тълкувал Евангелието, той го е преразказал.
                      XV mile the sea brode is
                      From Turkey to the Ile of Rodez...

                      Comment


                        #12
                        Бре, уж бях решил да не пиша повече в тая тема, докато не изгледам филма. Ама явно няма как .
                        Сталкер написа
                        в "Поседното изкушение" примерно, който сам по себе си въобще не е лош филм, но допирните му точки с религията свършват с името на Христос в заглавието.
                        Хич не съм съгласен с това заключение. Естествено, освен ако под "религия" не разибраш "догма". В такъв случай считай, че възражението ми не се отнася към теб.
                        Темата за религията има смисъл да се подвига единствено и само когато става въпрос за някакъв вид тълкувание или разсъждание - мястото на преразказа в картинки е на амовона и край олтара, но съвсем не на кино-екрана, поне за мен. и аз бих преценил (поне за себе си) смислеността на определено произведение, изцяло затънало в религиозна тематика именно сопред качеството на тълкуванието и дълбочината, до която достига то. Именно затова бих казал, че "Последното изкушение" (говоря за романа, филмът уви не съм имал удоволствието да гледам) е именно религиозна книга, при това - дълбоко религиозна на моменти. Докато това, което описваш ми изглежда като скъпа и луксозна шарена брошурка, като тези раздавани от костюмираните евангелисти (е в случая облякла и дрешките на католическата визуална стилистика).
                        Що се отнася до търсенето на фактологичност или реализъм (особено чрез префинен във ефектно отношение натурализъм) в подобни теми, това ми се вижда абсолютно излишно и даже вредно. И то именно в религиозен смисъл. Не че не е изключително в духа на католицизма, но аз да си призная именно тази негова страна никак не я ценя.

                        Comment


                          #13
                          Gollum, ставаше дума за филма на Скорсезе. Ако го изгледаш, ще разбереш че разликите между него и книгата са забележителни.

                          Гибсън не е тълкувал Евангелието, той го е преразказал
                          Всяко екранизиране на нещо написано е преразказ, пречупен през гледната точка на режисьора. Назови ми един филм по книга, който е едно към едно с книгата, по който е направен.
                          Преразказ по Евангелието би било и: Хващат Христос, осъждат го, бият го, носи си кръста и го разпват, след това той възкръсва..

                          Ще се изненадаш ако разбереш по колко начина може да бъдат представени точно тези събития, за които става дума във филма.
                          Flocci non faccio

                          Comment


                            #14
                            Аз съм анти-религиозен, в смисъл, че ненавиждам догматизираната монотеистична централизирано-управлявана религия. Иначе ми е все едно кой в какво вярва, ако това не му пречи да живее като разумен модерен човек. Обаче за съжаление в 99% от случаите с "искрено" вярващите, това не е така.
                            albireo написа
                            ...в този форум... основно е пълно с теоретици, прогнили интелигенти и просто кръчмаро-кибици...

                            Comment


                              #15
                              Да, доколкото от постмодерна гледна точка можем да говорим за "искрено" вярващи..
                              (Тук говорим за християнство, нали? Защото при исляма, например, нещата са доста по-различни)

                              P.S: Дайте да не разводняваме темата. Да се придържаме към филма. Приемете последните две мнения като of-topic.
                              Flocci non faccio

                              Comment

                              Working...
                              X