Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Франция, 1940

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Франция, 1940

    Една от най-интересните военни кампании в историята

    Всички важни фактори са на немска страна, а на всичкото отгоре те не играят по правилата

    а, въпрос...

    до каква степен резултатите от тази кампания биха били възможни срещу враг с нормална армейска организация и командна система? Защото френската в този момент е "най-лошата в света" и това е реално слабото звено на армията, която иначе има материално превъзходство над Вермахта по всички параграфи...
    albireo написа
    ...в този форум... основно е пълно с теоретици, прогнили интелигенти и просто кръчмаро-кибици...

    #2
    Теория на "рояка"

    Всъщност, мен повече ме вълнува друг въпрос - дали, разчитайки само на тактическото си превъзходство, Вермахта би спечелил кампанията? Т.е., ако примем, че оперативният план на Манщайн (който е отражение на плана на Шлифен) не беше приет и те действаха по първоначалния оперативен план (или произволен друг).
    Защото превъзходството в оперативното майсторство и тактическото превзъходство на доктрината за мобилните сили се доказват в Полша, но срещу по-слаб противник в изначално неравностойна стратегическа и оперативна ситуация.
    Според мен - не.
    Впрочем, стига французите да имаха малко по-кадърен върховен командир успеха на немския план е много съмнителен. Защото едниственото, което им е нужно - това е да оставят линията Мажино на гарнизона й и поне половината от натрупаните там дивизии да обединят в стратегически резерв. Тогава пробива в Ардените би бил запушен сравнително лесно.
    Но в текущата реалност френското командване допуска множество груби грешки, при това - грешки спрямо традиционната военна наука.

    Comment


      #3
      ммм в Полша няма истински "мобилни сили", има си традиционен Kesselschlacht, просто пехотата не е резервисти, ами е добре натренирана и скоростта на марша й е ок. 2 пъти по-висока от тази през ПСВ
      albireo написа
      ...в този форум... основно е пълно с теоретици, прогнили интелигенти и просто кръчмаро-кибици...

      Comment


        #4
        Това
        скоростта на марша й е ок. 2 пъти по-висока от тази през ПСВ
        се нуждае от доказателства. Защото немската пехота през ПСВ поставя рекорд в това отношение, който ми се струва, да не е подобряван - 55 км/ден (като се замисля, май само римските легиони в отделни случаи и в най-доброто си време са постигали рекордните 60 км/ден). За сравнение - средната скорост на марш на моторизирани съединения е в порядъка на 100 км/ден (в отделни изключителни случаи - до 150 км/ден). Разбира се, говорим за движение в оперативна пустота - инак темповете много си приличат. А не знам немската пехота в Полшада е реализирала скорост на преход 110 км/ден, та затова се заяждам .
        А инак - има мобилни сили в Полша, сега трябва да се разровя, но определено си спомням, че има и се използват оперативно и относително самостоятелно. Пък и в Полската кампания се използват всички онези елементи, които общественото съзнание свързва с "блицкриг".

        Comment


          #5
          е, не че няма, но далеч не са така решаващи, както във Франция

          за скоростта на марша на пехотата, не знам тая цифра от де я измислих, но си спомням, че бях чел, че една от причините за провала на настъплението през 1914 е неспособността на пехотата да издържи достатъчно бърз марш
          albireo написа
          ...в този форум... основно е пълно с теоретици, прогнили интелигенти и просто кръчмаро-кибици...

          Comment


            #6
            Не, не е така. Една от причините за провала е прекалено бързия марш на пехотата . Пехотинците от втора и най-вече от първа армия правят по 55 км преход на ден (за сравнение, нормалният преход на ден за пехотно съединение се смята 24-30 км/ден - форсираният - до 40 км/ден) - в резултат на това, когато се започва генералното сражение (то така и не се сътоява всъщност, но това е друг въпрос) те са полумъртви от умора - много просто падат и заспиват под огъня.
            А проблемът на ПСВ е не толкова в прехода, макар че и тези 55 км на ден се оказват съвсем недостатъчни (но това поради неспазването на плана на Шлифен), а в това, че пехотните съединения не издържат на огъня на вражеската артилерия - т.е., тактическата им маневреност е почти нулева. Когато попаднат под огъня на вражеската артилерия те залягат или се опитват да се окопаят (ако имат късмета да притежават лопати, което си е голяма рядкост дори сред немската пехота) и от там насетне въобще не се придвижват (или ако се опитат - понасят много големи загуби).
            А настъплението се проваля най-вече поради геометрични причини и проблеми с комуникацията и командването. А те основно произтичат от промените, които Молтке-младши внася в оперативния план на Шлифен. Но това може би трябва да го обсъдим във форяма за ПСВ .

            Като имам предвид организацията и качеството на немската пехота през ВСВ се съмнявам те да са правели повече от 30-35 км дневен преход. Разбира се, говорим за преход в оперативна празнина - т.е., няма противодействие от страна на врага. Инак става въпрос за темп на настъпление, а той най-често се измерва с няколко километъра на ден (в изключителни случаи, благодарение на механизираните съединения могат да се постигнат десетки километри на ден, но това пак е когато са намерили оперативен простор).

            Инак съм съгласен - във Френската кампания за пръв път се използва мобилна армия - това е обединението под командването на Клюге, в което влизат няколко танкови корпуса (в състава им има танкови, моторизирани и пехотни дивизии). Но този опит показва, че дори немците нямат все още нужното качество като организация и комуникация, за да управляват ефективно подобно обединение.
            Между другото, немските мобилни съденинеия използват споменатият принцип за разделно движение и събиране, когато трябва да се удари - те се движат в успоредни колони и нанасят съвместен концентричен удар върху концентрация на вражеска сила - това е което в онзи трактат именуват "масиран рояк". Не че съм сългасен с този термин, но понятийната дискусия е по-скоро за онази дискусия.

            Comment


              #7
              ами така е като дискутираме сходни проблеми едновременно из целия форум
              albireo написа
              ...в този форум... основно е пълно с теоретици, прогнили интелигенти и просто кръчмаро-кибици...

              Comment


                #8
                Ние сме имали готова тема за френската кампания!!!
                Значи тук могат да продължат разискванията от темата за полската съпротива които възникнаха под формата на сравнения и отхвърляне на тези сравнения.

                Аз отдавна си казах мнението - двете кампании са много различни не само заради разположението им във времето но и заради противопоставените сили на Вермахта. Това пак с две приказки защото трябва да се учи...

                Comment


                  #9
                  Да, бихме могли да направим едно кратко сравнение на двете кампании :

                  * Прилики:

                  - организационно ниво: приликите са очевидни - от една страна имаме Вермахтът, където бронетанковите войски са максимално съсредоточени в съответни танкови съединения. Този принцип обаче не е доведен до крайност, както е в организацията на британските и донякъде - френските бронетанкови съединения от навечерието на войната (които са силно утежнени откъм бронетехника и почти нямат представителство на останалите войскови родове, нито пък планират съвместни действия с техните съединения на тактическо и дори оперативно ниво), а е комбиниран с равно представителство на останалите войскови родове - пехота, артилерия. Немските мобилни съединения и в двете кампании са пределно балансирани.
                  Същевременно, в съюзническата армия почти липсват мобилни съединения (особено танкови), а и където ги има са небалансирани и по-скоро кавалерийски по организация (в смисъл, че са предназначени за самостоятелно оперативно използване без връзка с основната пехотна част от армията). По-голямата част от бронетанковите войски обаче са придадени на пехотните съединения под формата на отделни батальони.
                  Сходна е и организацията на полската армия, макар че техните кавалерийски и моторизирани бригади дори не се съсредоточават или използват самостоятелно (какъвто е случаят със съюзниците, които съсредоточават основните си мобилни сили в единн армия, на която се дава основната стратегическа задача (и която в ТР остава обградена в Белгия)), а са разпръснати равномерно сред пехотните съединения и действат като мобилни ударно-разузнавателно-прикриващи части.

                  - доктринално ниво: Вермахтът действа по една и съща основна доктрина, която не е кой знае колко ясно формулирана, а по-скоро постепенно се изчиства и доуточнавя от капания на кампания. Основата й е в оперативното съсредоточаване на силите, което цели създаване на сериозен дисбаланс по фронта. Така може да бъде постигнато необходимото за оперативен успех съотношение на силите в ключовите точки, за сметка на пределно отслабване на маловажните участъци н фронта. Всичко това е съчетано с наченки на доктринално учение за съвместно използване на войсковите родове на оперативно и тактическо ниво, така че те да се допълват (компенсирайки силните и слабите си страни) и усилват (кумулативно за сметка на съчетанието на сходни силни страни). И двете се решават както организационно (съчетание на съответните части в рамките на съединението), така и доктринално - чрез съответните програми за съвместно и кърстосано обучение на войнишкия и офицерския състав.
                  Сходни са в доктринално отношение и съюзническите и полската армия - и двете разчитат на основна маса салбоподвижни съединения, които използват статична линейна отбрана.
                  В този смисъл и двете кампании са среща на стратегия на риска със стратегия на стремежа към максимална сигурност.

                  - стратегическата обстановка: тук са съсредоточени основните отлики между двете кампании. Все пак, приликите са в диспозицията на армиите.

                  - ход на бойните действия: тук приликите са твърде много, особено на тактическо ниво, донякъде и на оперативно. Но бих казал, че до голяма степен са предопределени от горните фактори.

                  * Отлики:

                  - организационно ниво: Между двете кампании се извършват определени промени, най-вече в организацията на танковите съединения на Вермахта - леките пехотни дивизии са премахнати и са реорганизирани по схемата на танковите дивизии.
                  Френската и английската армии донякъде благоприятно се отличават от полската в това, че поне част от бронетанковите им сили са съсредоточени в оперативни съединения.

                  - доктринално: няма съществени отлики

                  - въоръжение: Определено съюзническите армии са екипирани и въоръжени по-добре от полската - най-вече по отношение на авиация, бронетанкови части, артилерия. Но въпреки всичко навсякъде с изключение на танковете немската техника има общо взето превъзходство (качествено, не количествено).

                  - стратегическа обстановка: най-голямата толика е в съотношението на силите - ако в Полската кампания Вермахтът има превъзходство приблизително с 30-40% над полската армия и абсолютно в резервите си (който са около 45% от цялата полска армия), то във френската силите са приблизително равни, като съюзниците дори имат превес в някои отношения. Още по-голяма е разликата в театъра на бойни действия - ако в Полската кампания Поша е почти обградена от немски територии и следователно възможностите за оперативно планиране на немския ГЩ са огромни, то във Френската нещата са коренно различни. Границата между двете държави е кратка и не дава особени оперативни преимущества за нападателя. Необходимо е да се включат поне още две неутрални държави за да се получи необходимото пространство за действие. Съответно, наситеността на силите е много по-голяма, отколкото в полската кампания.
                  Допълнителен съществен фактор са масивните фортификации, които сковават много сили, духа и мисленето на французите.

                  - в морално отношение: полската армия има по-висок дух от френската и английската.

                  В заключение, Френската кампания е по-дълга и тежка от Полската (необходими са две отделни оперативни фази, за да се стигне до пълната победа), самата кампания е много по-драматична, което е естесвено, предвид съотношението на силите. Ако в Полската стратегията на риска е приложена без непосредствен оперативен риск (макар и много голям стратегически - на западния фронт), то във Френската кампания нещата висят на косъм и има два-три момента, в които този косъм изглежда готов да се скъса. Като цяло френската кампания е доста по-тежка за Вермахта от Полската, а и има доста кризисни ситуации.
                  Последно, макар съюзниците (най-вече във Великобритания) да анализират показаното от Вермахта в Полша, те нямат кой знае каква възможност за сериозно противодействие (освен в оперативното планиране). Причината е, че за да се измени организацията и да се въведат във войсковата практика съответните промени е необходимо много време и още повече средства. Не случайно британските бронетанкови съединения започват да действат по немската схема (и да се организират по нея) чак към 1942 г. и то само на учения във самата Великобритания - колониалните съединения нямат време за реорганизация и съответното обучение.

                  Comment


                    #10
                    Мълниеносното нахлуване в Норвегия и Дания показва, че Хитлер е решил да сложи край на „странната война” и се насочва с недвусмислени намерения към Западна Европа. Която изглежда много уязвима с оглед незначителния военен потенциал на Холандия, Белгия и Люксембург, единствената преграда между Германия и Франция. При това, стремейки се да не предизвикват своя все по-агресивен съсед, тези неутрални държави дори не предприемат съществени отбранителни мероприятия. Въоръжените им сили единствено демонстрират незначително присътствие в граничните райони, срещу които се съсредоточават германските войски.
                    Планът за нападение срещу Франция, под работното наименование "Sichelschnitt" (Удар със сърп), се разработва в продължение на половин година от екип под ръководството на генерал Ерих фон Манщайн. Неговата основна идея е заобикалянето от север на силно укрепената френска отбранителна линия „Мажино”, като мощна високомобилна войскова групировка нанесе главния удар срещу Франция през Люксембург и Ардените и след като форсира р. Маас в района на Седан, продължи настъплението си по долното течение на р. Сома и излезе на френското атлантическо крайбрежие в района на Ла Манш. Същевременно на десния фланг на германския Западен фронт действа друга войскова групировка, чиято задача е да елиминира съпротивата на холандската армия и да сковава англо-френските войски в Белгия до окончателното им обкръжаване. Докато на левия фланг на фронта трети юмрук на вермахта с непрекъснатата си активност и имитация на решително настъпление блокира разположените по „Мажино” френски войски.
                    Въпреки съпротивата на традиционни мислещите генерали, този план е възторжено приет от Хитлер, който заповядва осъществяването му. Едновременно се планират и провеждат ред дезинформационни акции, които затвърждават в съюзническото командване уверенността, че германците ще разиграят отново “План Шлифен” от 1914 г., когато армиите им нападат Франция през Холандия и Белгия.
                    За реализацията на този замисъл Вермахтът концентрира крупни военни сили: 136 дивизии (от тях 10 танкови и 6 моторизирани), 2580 танка, 3824 самолета, 7378 оръдия. Те биват организирани в предвидените от оперативния план (който в своя окончателен вариант е диференциран на два етапа - съответно Fall Gelb и Fall Rot) три армейски групи: “B” (под командавенто на ген.-полк. Федор фон Бок), “A” (на ген.-полк. Герд фон Рундщедт) и “C” (на ген.-полк. Вилхелм фон Лееб).
                    Англо-френските войски са в състав от 111 дивизии, 3100 танка, 3500 самолета. Белгийската армия разполага с 23, а холандската с 8 дивизий. Те се разполагат според очакванията на съюзнито командване да бъде повторени събитията от Първата световна война. Най-мощната групировка (Първа група армии) се развръща по протежение на френско-белгийската граница с задача при започване на германско нападение срещу Белгия и Холандия да излезе на линията р. Маас – Намюр – Лиеж - Антверпен и опирайки се с левия си фланг на укрепената линия Мажино да създаде непрекъснат отбранителен фронт. Втора група армии заема позиция на линията Мажино, а зад нея се развръща Трета група армии. По Арденското направление, считано за непреодолимо поради пресечения релеф, гъстите гори и липсата на пътища, се разполага най-слабата войскова концентрация – едва няколко дивизии
                    Рано сутринта на 10 май 1940 г. над 2000 самолета на Луфтвафе атакуват едновременно около 70 цели във Франция, Белгия и Холандия. В района на Хага и Роттердам е стоварен въздушен десант от 4000 парашутисти. Те установяват контрол върху летищата, на които със самолети и планери са прехвърлени още над 20 000 десантчици. Които овладяват най-важните мостове през р. Маас, като ги удържат до пристигането на предните отряди на вермахта. На 12 май германските бронирани части са вече в района на Ротердам, два дни по-късно холандската армия капитулира, а правителствто се евакуира в Лондон.
                    Също на 10 май германски парашутен десант завзема два ключови моста на канала “Алберт” в Белгия, което позволява на германските войски да заобиколят Лиеж и да излезнат на оперативен простор и се развърнат за мощно настъпление към Брюксел. Белгийската армия изоставя свои укрепени пригранични рубежи и отстъпва на запад, накъдето се насочват почти всички съюзнически войски, очаквайки провеждането на решителна битка за Балгия. Между тях е и 9-а френска армия, която почти в пълен състав се устремява към Намюр, изоставила определения й за отбрана участък от френско-белгийскаото граница около Седан. Именно там обаче привечер на 12 май се появяват първите германски танкове, преминали за два дни над 120 км.
                    На следавщия ден под прикритието на авиация започва форсирането на р. Маас по три переправи. След което бронираните дивизии от танковата група “Фон Клайст” се устремяват към крайбрежието на Ла Манш и на 20 май го достигат в района на Абвил. На 22 май е завладян Булон, а на следвищя ден – Кале. Съюзническите войски в Белгия се оказват отрязяни от своя тил, а германските бронирани колони са на около 30 км от Дюнкерк, единственото пристанище, което все още свръзва британските експедиционни сили с родината. Ден по късно, когато германските танкове са вече на рубежа Бетюн – Сент Омер – Гравлен (на 16 км от Дюнкерк), те получават заповед от командващия армейската група фон Рундщедт да преустановят настъплението си. Тази заповед, дълго време приписвана еднолично на Хитлер, се дискутира и анализира в продължения на десетилетия след края на войната. Напоследък започва да надделява базираното на документи мнение, че зад нея не се крият никакви задкулисни интриги между Берлин и Лондон. Просто Рундштедт решава да даде кратък отдих на бронетанковите съединения преди нанасянето на окончателен удар срещу Франции. Считайки, че обкръжените и притиснати до морето британски войски са вече лесна плячка за Луфтвафе, което няма да допусне извозването им. Но след ожесточени боеве и с цената на много жертви англичаните съумявят да евакуират не само ядрото на своя експедеционен корпус (без бойната техника), но и над 100 000 френски и белгийски военнослужащи.
                    Докато трае “Дюнкеркското чудо” обкръженият ляв фланг на френската армия капитулира. И към началото на юни за водене на отбранителни действия по 360-километровата фронтова линия – от линията “Мажино” по течението на реките Ена и Сома до Ла-Манш – в распореждане на френското командване остават само 49 дивизии.
                    На 5 юни рано сутринта германски войски форсират р. Сома в района на Амиен. Танковите дивизии на вермахта се придвижват стремително, помитайки безсилните френски опити за оказване на съпротива. За да спасят столицата си от бомбардировки, деморализираните французи се отказват от всякакви опити да отбраняват Париж и на 14 юни го предават без бой. На 16 юни фреското правителство, прехвърлило се в Бордо, взима решение да моли за мир. На 22 юни 1940 г. мирният договор е подписан в железопътен вагон в Компиенската гора, същата в която през 1918 г. тогавашният френски главнокомандващ маршал Фош приема германската военна делегация, пристигнала да се моли за мир.
                    :lol:
                    Si vis pacem - para bellum!

                    Comment


                      #11
                      Может быть, кто-то знает?

                      Като цяло информативно изложение, но има някои "неточности", според мен.
                      Например, планът на Манщайн (който в крайна сметка е разработен не под негово ръководство, а самият той е отстранен от "идеалния пост" - началник щаб на група армии "А" и назначен за началник на пехотен корпус, при това далеч от важните събития) съвсем не е основен, а по-скоро случаен вариант. Първоначалният план наистина е некадърно копие на плана на Шлифен и именно според него е и диспозицията на силите - първоначално основната маса подвижни съединения в група армии "Б" под командването на фон Бок. Известно време алтернативният план, предложен от Манщайн и неговите оперативни работници с подкрепата на прекия му началник Рунщед се опитва да си "пробие път" по командната верига, но безуспешно (впрочем, критиките, отправени към плана от страна на "традиционно мислещите" военни не са лишени от сериозни основания*). За примането му основно допринасят две събития - успешният опит за неформален контакт от страна на Манщайн (той успява да говори лично с Хитлер и лобира за своята идея, с което съвсем определено нарушава правилата на офицерския корпус, пък и субординацията (което е поредната "тухличка" в неадекватните отношения на Хитлер с неговия генералитет)) и компрометирането на оригиналния план (случайно (а не умишлено с цел дезинформация) част от плановете попадат в ръцете на Съюзниците - последните дълго време се чудят дали не става въпрос за провокация).
                      Впрочем, планът на Манщайн в действителност е своеобразно отражение на плана на Шлифен и по дух и идея е много близо до него.

                      По отношение на спирането на танковите клинове при Дюнкерк - причината наистина ще да е оперативна - всички (и Хитлер, и по-голямата част от генералите - включително командващите на места (едниствените, които са против, са командири на място като Гудериан и Халдер, който вижда в това компрометиране на възможностите на плана), - не само подвижните съединения се нуждаят от почивка, но и (далеч по-важно) фланговете им се нуждаят от подсигуряване. ТАка че подвижните съединения изчакват пехотата, която трябва да подсигури фланговете им. Тази грижа съвсем не е излишна, като се има предвид какъв би бил ефекта при малко по-осмислени действия на оперативно ниво от страна на Съюзниците.

                      ---------------------------
                      * При правилни и осмиселни действия на Съюзническото командване планът би бил обречен на провал - възможно е дори на шумен провал. Впрочем, за неуспеха на плана би било достатъчно френският ГЩ да беше отделил достатъчен оперативен резерв. Тогава подвижната група под командването на Клюге най-вероятно щеше да бъде локализирана, обкръжена и унищожена.

                      Comment


                        #12
                        Франция 1940

                        Забелязах че досега нямаме нито една тема посветена на Френската кампания и реших да запълня този пропуск. Нямам да добавя нищо особено а ето това:

                        Дюнкерк падна и с това сложи край на най-великата и славна битка в световната история. Войници! Моето доверие във вас няма граници. Вие не ме разочаровахте.
                        Adolf Hitler
                        Дневна заповед – 5 юни 1940
                        Сега ровя из сайтовете и търся информация защото ще разправям на 11 клас за ВСВ (че моля ви се и това го учат в училище - то добре ама как им го преподават не е истина) Та ще слагам ако срещна нещо интересно.

                        Comment


                          #13
                          Erich Von Manstein написа
                          Забелязах че досега нямаме нито една тема посветена на Френската кампания и реших да запълня този пропуск. Нямам да добавя нищо особено а ето това:



                          Сега ровя из сайтовете и търся информация защото ще разправям на 11 клас за ВСВ (че моля ви се и това го учат в училище - то добре ама как им го преподават не е истина) Та ще слагам ако срещна нещо интересно.
                          Ами Манщайн явно не си търсил добре ето тук има малко за теб дори имаш и едно мнение :mhehe: http://forum.boinaslava.net/showthre...E0%ED%F6%E8%FF
                          Къде и да одиш, къде и да шеташ, не се срами, не се плаши българин да си.

                          Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда.

                          Войната е много сладко нещо за тези, които не са я виждали.

                          Comment


                            #14
                            Е идеално значи е нямало нужда от темата ама все тая.

                            Comment


                              #15
                              Аз бях взел две цели седмици за реферат на тема ВСВ като бях в гимназията Учителя обаче се нави, нали нищо не трябваше да прави
                              albireo написа
                              ...в този форум... основно е пълно с теоретици, прогнили интелигенти и просто кръчмаро-кибици...

                              Comment

                              Working...
                              X