Съобщение

Collapse
No announcement yet.

1943 - годината на поврат в бойните действия

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    1943 - годината на поврат в бойните действия

    Петата година на Втората световна война е изпълнена със събития, които преобръщат изцяло нейния дотогавашен ход и в значителна степен предопределят крайния є изход. Именно през 1943 г. със съкрушителни победи за съюзниците от антихитлеристката коалиция приключват няколко битки и кампании, започнали през предходната година. Те са последвани от поредица бойни действия, успешният завършек на които убеждава всеки безпристрастен наблюдател и анализатор на текущите събития, че дните на Тристранния пакт са преброени, а изходът на войната е предизвестен.
    По ред причини, предимно идеологически и политически обусловени през следвоенните десетилетия, тези жалонни събития не са равнопознати на българския читател с интереси в областта на военната история. А и тези, за които той се счита достатъчно осведомен, в действителност не са се развивали напълно според вкоренените у него представи.
    ***
    На 2 февруари 1943 г. с капитулацията на германската 6-а армия под командването на току-що произведения във висше офицерско звание генерал-фелдмаршал Фридрих фон Паулус приключва легендарната Сталинградска битка. Замислена през лятото на 1942 г. като рутинна операция по прикриването на настъпващата към Кавказ мощна групировка на Вермахта, битката на Волга постепенно засмуква огромни ресурси и на двете страни – в нея се включват 5 съветски фронта и 5 армии на Оста (2 германски, 2 румънски и 1 италианска). Същевременно още по време на хода си тя придобива измеренията не само на колосален военен, но и на всеобхватен идеологически, обществено-политически и дори цивилизационен сблъсък. В нея двете воюващи страни, по-точно двамата им лидери, залагат своето име, амбиции и престиж, и впрягат всичките си сили за защитата им. Именно затова Сталинградската битка бива подчинена на изискването „всичко или нищо“, а отзвукът от нейната развръзка е толкова всеобхватен, че далеч не се свежда единствено до загуба на сили и средства и спечелване на фронтово пространство и инициатива. Ехото от поражението разтърсва из основи Третия райх и неговите съюзници и след него Оста вече не е същата. Центробежните спрямо Берлин тенденции набират сила, а в Германия унинието и съмненията изпълват съзнанието и на най-убедените в гения на фюрера, независимо от факта, че нацистката пропагандна машина работи на пълен ход за тяхното превъзмогване. Победителите в двубоя, макар и заплатили неимоверно висока цена за своя успех (броят на жертвите на Червената армия надвишава този на Вермахта), вече могат да гледат по-уверено напред. Те показват, че германската военна машина, макар и все още изпълнена с мощ, вече далеч не е така неуязвима, както през началните месеци на войната. А вярата в собствените сили е един от важните фактори за победата.
    ***
    Почти по същото време, на хиляди километри от бреговете на Волга – в безкрайните простори на Тихия окен, приключва един не по-малко драматичен сблъсък, започнал подобно на Сталинградската епопея около половин година по-рано. Японският императорски флот, унизен в битката при Мидуей, успява да изпревари американските планове за настъпление към северозападните пространства на Пасифика и на 5 юли 1942 г. стоварва десант на северния бряг на Гуадалканал, един от групата Соломонови острови. Започва спешно съсре доточаване сили и средства с намерението да се укрепи отбраната на индонезийско-филипинското направление и да се застраши американското военноморско присъствие в Южния Пасифик. Месец по-късно, на 7 август, под мощно авиационно и артилерийско прикритие американски морски пехотинци също дебаркират на острова и от този момент Гуадалканал става символ на цяла поредица от мащабни морски битки и кървави схватки в джунглите на Соломоновите острови.
    Постепенно в множество ожесточени боеве, в които от двете страни се отличават с качествата си адмиралите Ф. Флетчър, Д. Калахън, У. Лий, Г. Микава, Н. Кондо, американските ВМС успяват да установят почти пълно превъзходство във водите около Гуадалканал, благодарение на което увеличават числеността на войските си на острова до близо 50 000. На 7 януари 1943 г. щатската морската пехота преминава в решително настъпление. Японските сухопътни части не са в състояние да окажат продължителна съпротива и получават заповед за постепенна евакуация. Последният японски войник напуска острова на 7 февруари 1943 г. и битката за Гуадалканал приключва. В нея японците губят 24 600 души и общо 47 големи бойни плавателни съда – 1 самолетоносач, 2 линейни кораба, 5 крайцера и 12 ескадрени миноносеца; американските загуби се равняват на 6700 души, 2 самолетоносача, 8 крайцера и 15 ескадрени миноносеца. Целта обаче си заслужава тежките материални загуби – след победата при Гуадалканал американският флот окончантелно и безвъзвратно овладява инициативата в акваторията на Тихия океан. Япония е принудена да се откаже от мисълта за по-нататъшно придвижване на юг и въоръжените є сили се организират за стратегическа отбрана по линията Алеутски острови–Маршалови острови–Нова Гвинея–Индонезия. През късната есен на 1943 г. ще започне постепенното изтласкване на японците и от тази линия под натиска на Югозападната и Централната тихоокеанска оперативна група на американската армия и флот под командването съответно на адмирал Честър Нимиц и на генерал Дъглас Макартър.
    * * *
    Докато в Европа и на тихоокеанския театър везните на победата все още само се накланят в полза на съюзените нации, то в Африка през 1943 г. войната за силите на Тристранния пакт приключва.
    Опериращите в северните части на африканския континент германско-италиански войски под командването на генерал-фелдмаршал Ервин Ромел имат за цел достигането на Кайро и овладяването на Суецкия канал. Направлението обаче се отбранява от многочислени британски сили – превъзходството им в личен състав е четирикратно, а в бойна техника двукратно. Независимо от това през лятото на 1942 г. Африканският корпус на Ромел извършва рядко виждан във воената история рейд през пустинята, в края на който достига Ел Аламейн на 100 км западно от Александрия. Там обаче се оказва с изчерпани ресурси и лишен от снабдяване вследствие на тоталното превъзходство на английския флот и авиация, които не пропускат никакви германски или италиански транспортни съдове през Средиземно море. Използвайки невъзможността корпусът да получи каквато и да било подкрепа, командващият английската 8-а армия фелдмаршал Бърнард Монтгомъри натрупва значително количество сили и средства и на 23 октомври 1942 г. след активна артилерийска подготовка преминава в мощно контранастъпление. Започва многомесечното мъчително отстъпление на Африканския корпус, чието положение става безнадеждно, след като на 8 ноември господстващият край мароканските и алжирските брегове съюзнически флот стоварва многочислени десанти в Казабланка, Оран и Алжир. Притискан от изток и запад от съединения на 18-а армейска група на съюзниците под командването на фелдмаршал Харълд Александър, Африканският корпус в крайна сметка е изтласкан едва ли не на самия морски бряг на п-ов Бон в Тунис и почти напълно обграден. На 9 март 1943 г. Ромел предава командването на генерал-полковник Юрген фон Арним и отлита в Берлин, за да моли Хитлер да му разреши да пристъпи към евакуация на обсадените войски. Фюрерът обаче е категоричен във фанатичното си настояване за „победа или смърт“. През това време условията за оказване на съпротива и възможностите за изтегляне на германско-италианските войски обратно в Европа окончателно изчезват, след като на 7 април английските и американските сили напълно затварят пръстена на блокадата, а генерал Х. Александър Александър и съюзническият главнокомандващ Дуайт Айзенхауер се подготвят за последен фронтален щурм. Безсмисленото кръвопролитие бива предотвратено благодарение обявената на 12 май 1943 г. капитулация на Африканския корпус, при която в плен попадат около 250 000 германски и италиански войници и офицери.
    * * *
    Военното присъствие на Оста на африканския континент приключва и пред съюзниците се открива пътят към Италия. Първата стъпка е остров Сицилия, охраняван от многочислени и добре въоръжени крепостни гарнизони на островчетата Пантелерия и Лампедуза. Върху тях съюзническата авиация за три седмици стоварва над 6000 т бомби. Независимо от незначителния ефект на бомбардировките италианските войски вдигат белия флаг още при приближаването на англо-американските десантни кораби. Никаква сериозна съпротива не оказва и отбраняващата Сицилия 8-а италианска армия, благодарение на което англоамериканската 15-а армейска група на 10 юли 1943 г. почти безпрепятствено стъпва на сицилианския бряг и за по-малко от седмица изтласква на материка малобройните, но опитващи се да оказват противодействие германски части, като установява пълен контрол върху острова.
    * * *
    Падането на Сицилия предизвиква тежка политическа криза в Италия. Дучето Мусолини е свален от поста си и арестуван (за да бъде освободен 6 седмици по-късно от командосите на Ото Скорцени), а кралят възлага на началника на Генералния щаб маршал Пиетро Бадолио съставянето на ново италианско правителство. Съюзниците обаче не използват възможността да нахлуят веднага в разпадащата се пред очите им държава, а оправдавайки се с недостиг на ресурс за стъпване на европейския континент, продължително преговарят с Бадолио с надеждата да го склонят да скъса окончателно с Оста и да премине на тяхна страна. Докато траят тези уговорки, Германското върховно командване въвежда в Италия 13 дивизии, които заемат позиции за отбрана, формирайки два фронта: Северен – под командването на Ромел и Южен – начело с генерал-фелдмаршал Алберт Кеселринг.
    На 2 септември 1943 г. нерешителният Бадолио най-после обявява капитулацията на Италия пред съюзниците и призовава италианския народ на борба с досегашния партньор в Оста, вече превърнал се в окупатор. Още на следващия ден съюзническите войски дебаркират на континентална Италия – английската 8-а армия на Монтгомъри в района на Реджо ди Калабрия, а 5-а американска на генерал-лейтенант М. Кларк – при Салерно. Там обаче тя се сблъсква с дотолкова ожесточена германска съпротива, че в продължение на 10 дни успехът на цялата десантна операция виси на косъм. Едва на 14 септември, след като на брега е стоварено значително количество тежки танкове и се водят непрестанни масирани бомбардировки на германските позиции с цялата налична авиация, съпротивата на частите на Вермахта започва да отслабва, американците бързо разширяват плацдарма си и преминават в настъпление към вътрешността на страната. В края на месеца съюзнически войски превземат Фоджа, а на 1 октомври и Неапол. Германците отстъпват на север и в средата на октомври 1943 г. заемат предварително добре подготвени позиции за отбрана по течението на р. Волтурно. Размахът и темпото на бойните действия рязко спадат и на италианския фронт настъпва продължителна оперативна пауза.
    * * *
    На Източния фронт обаче ожесточеното противопоставяне между Вермахта и Червената армия не секва нито за миг.
    След разгрома на 6-а армия при Сталинград съветските войски предприемат мощно настъпление по целия южен участък на фронта, по време на което на 15 февруари 1943 г. е освободен четвъртият по големина град в СССР – Харков. При последвалите ожесточени боеве в района между Донец и Днепър германската армейска група „Юг“ на генерал-фелдмаршал Ерих фон Манщайн пречупва настъпателния порив на Воронежкия фронт и предприема мощно контранастъпление на север чрез 4-а германска танкова армия, в чийто авангард е 2-ри танков корпус на СС с командир обергрупенфюрер Паул Хаусер. Той разгръща силите си по направление на Харков, нахлува в града от север и изток и след кръвопролитни улични боеве на 14 март 1943 г. отново го завладява. След това на южния участък на Източния фронт настъпва краткотрайно затишие, по време на което двете страни възстановяват силите си и се подготвят за лятната кампания, която ще ги сблъска на Курската дъга.
    Ликвидирането на това съветско вклиняване в германските позиции и обкръжаването на съветските части в огромен „чувал“ Вермахтът поставя като основна цел на своята операция „Цитадела“, успешната реализация на която би му върнала стратегическата инициатива във войната. Замисълът е това да стане чрез мощни удари от север и от юг срещу Централния и Воронежкия фронт начело съответно с генералите К. Рокосовски и Н. Ватутин, които да бъдат нанесени респективно със силите на армейските групи „Център“ (генерал Валтер Модел) и „Юг“ (генерал-фелдмаршал Ерих фон Манщайн). Ударният юмрук се състои от 9-а армия на северния сектор и 4-а танкова армия на южния сектор на дъгата.
    Съветската страна, макар и да притежава превъзходство във въоръжение и личен състав, решава да противопостави на тези планове силна и дълбоко ешелонирана отбрана, която да изтощи и обезкърви атакуващия противник, след което да премине в контранастъпление за окончателния му разгром.
    В кратки срокове двете страни съсредоточават огромно количество сили и средства по протежение на дългата около 550 км Курска дъга.
    * * *
    Германското настъпление започва сутринта на 5 юли и се развива различно по двете направления. На северния сектор то бързо заглъхва в мощната съветска отбрана, но на южния главната съветска отбранителна полоса е пробита и германски части се вклиняват дълбоко в бойното разположение на Воронежкия фронт. В рамките на германското настъпление срещу южния сектор на Курската дъга на 12 юли 1943 г. в района на с. Прохоровка се разиграва най-голямото танково сражение във военната история. В срещен бой се сблъскват 2-ри СС танков корпус на Хаусер (268 танка и щурмови оръдия) и 5-а гвардейска танкова армия на генерал-лейтенант Павел Ротмистров (684 танка и САУ). Равносметката от еднодневното сражение е печална за съветската страна – нейните загуби са десеткратно по-високи от тези на противника. Но успехът остава без последици за германците – същия ден на северния фланг на дъгата започва мащабно съветско контранастъпление, което обезсмисля продължаването на настъплението на 2-ри СС танков корпус и слага началото на края на операция „Цитадела“.
    По обобщени данни съотношението между германските и съветските загуби по време на битката при Курската дъга е, както следва: в личен състав 1:3,6; в бронетанкова техника 1:4,7; в авиация 1:1,7; в артилерийско въоръжение 1:1,8. Независимо от огромните загуби победата на Съветската армия при Курск е неоспорима. Разполагаща с неизчерпаем в сравнение с Вермахта човешки и материален ресурс, тя окончателно и безвъзвратно му отнема инициативата в бойните действия на Източния фронт. Последвалите Курск настъпателни операции на Червената армия, в резултат на които германските войски са отхвърлени на западния бряг на Днепър, а към края на 1943 г. отстъпват и него, само потвърждават това заключение.
    * * *
    Решителните събития по бойните полета на Втората световна война предизвикват значителна активност на дипломатическия фронт. Докато съюзниците на Третия райх трескаво разиграват различни варианти за измъкване от неговата прегръдка, вече превръщаща се в смъртоносна, съюзниците от Антихитлеристката коалиция задълбочават своя интегритет и усъвършенстват във все по-висока степен взаимодействието помежду си. На Техеранската конференция (28 ноевмври – 1 декември 1943 г.) правителствените ръководители на САЩ, СССР и Великобритания – Рузвелт, Сталин и Чърчил (Голямата тройка), се подписват под следния недвусмислен текст: „Ние достигнахме до пълно съгласие относно мащаба и сроковете на операциите, които ще бъдат предприети на изток, запад и юг. Взаиморазбирането, което постигнахме тук, ни гарантира победата“.
    До нея остават още 18 кървави месеца...

    Източници:
    Вторая мировая война: актуальные проблемы. М., 1995; Гриф секретности снят: Потери вооруженных сил СССР в войнах, боевых действиях и военных конфликтах. М., 1993; Лиддел Гарт, Б. Вторая мировая война. СПб, 1999; Меллентин, Ф. В. Танковые сражения 1939–1945. Рига, 1997; Типпельскирх, К. фон, Вторая мировая война 1939–1945. СПб, 1998; Der Zweite Weltkrieg 1939–1945: Kriegsziele und Strategie der grossen Maechte. Muenchen, 1996.
    Si vis pacem - para bellum!

    #2
    сега не ми се влиза в дискусии относно деайлите на Курската битка, но ми се ще да обсъдим стратегическото й значение.
    всъщност, замислях след сесията да кача нещо по този въпрос на сайта, но трябва да си набавя някои книги първо. на първо място това е на Паул Карел книгата, в която са описани събитията от лятото на 1943г., където , доколкото знам, решаващата битка на Източния фронт е определена тази при Курската дъга. тъй като незнам какво е писал авторът й, ще изложа разсъжденията си с едно наум.
    Стратегическата ситуация през лятото на 1943г. е такава, че Германия вече не може да спечели войната. Конкретно за Курската битка Мелентин пише : "Надежда добиться быстрого окончания войны в России была похоронена навсегда осенью и зимой 1942 года. Нам оставалось теперь надеяться только на то , что противник не сумеет добиться победы и получится нечто вроде пата в шахматах; но даже и эта перспектива омрачалась крупными неудачами на других театрах военных действий."
    Но може ли чрез настъпление към Курск да се достигне патова ситуация? Образувалата се дъга е най-очевидната цел както за германските, така и за съветските военачалници, а пролетната оперативна пауза, въпреки положителните й ефекти верху германската армия ( поподробно пише Мелентин, няма да го повтарям), дава време да се разгърне строеж на мощна отбрана. Така германският план е фронтално настъпление срещу многоешелонна съветска отбрана при числено неравенство в полза на Червената армия. От тактическа гледна точка това е пилеене на сили. За такъв замисъл, няма какво да се лъжем, съветските маршали биха били разпънати на кръст днес. При това положение патовата ситуация , за която говори Мелентин е недостижима. дори при успех на германската армия , достигането на Курск неминуемо ще е съпроводено от чудовищни загуби. Дори и да успеят да разбият 13, 70 и 2 танкова армии на север и 6,7 гвардейски и 1 танкова армии на юг, то в котел попадат цели 4 свежи съветски армии(60,65,38,40), също и 9 танков корпус- удържането на такова количество войска би било невъможно за изтощените германски войски. но дори и да е по силите им , то от другата страна се намират съветските оперативни резерви. по този начин , според мен, само наличието на Степния фронт прави всякакво настъпление предварително обречено на неуспех.
    политическият аспект също не е основателен. "Здесь в разговор вмешался Кейтель: “Мы должны начать наступление из политических соображений”. Я возразил: “Вы думаете, что люди знают, где находится Курск? Миру совершенно безразлично, находится ли Курск в наших руках или нет. Я повторяю свой вопрос: “Почему вообще вы хотите начать наступление на востоке именно в этом году?” Гитлер ответил на это буквально следующее: “Вы совершенно правы. При мысли об этом наступлении у меня начинает болеть живот”. Я ответил: “У вас правильная реакция на обстановку. Откажитесь от этой затеи”. (Гудериан, "Воспоминания солдата")

    За да достигнат до желаната им патова ситуация германските генерали ,мисля, е трябвало да действат по друг начин. вместо да пилеят танковите си клинове, които доказват ударната си мощ, трябва да преминат в стратегическа отбрана още през пролетта на 1943г., въвличайки Червената армия в скъпоструващи настъпателни операции, а контраударите да се нанасят в най-неочевидните направления. (все пак целта е вече не крайната победа, следователно трябва да се търси преди всичко изтощаване на живите сили на врага, а не толкова стратегическия аспект на настъплението). така, със сигурност Червената армия би понесла чудовищни загуби и едва тогава може да се говори за някаква патова ситуация. ето защо, според мен, Курската дъга не е решаващо сражение на Източния фронт, а жестока грешка на германското командване.
    "Лейкауф, один из высших командиров вермахта, с полным основанием употреблял местоимение «мы»: «мы», немецкие оккупанты; «мы», вермахт и СС, несем полную ответственность за убийства евреев и военнопленных, за голодную смерть многих жителей Украины. " Wolfram
    Wette

    Comment


      #3
      всъщност оригиналният план на Манщайн е за настъпление през Май, когато още няма изградена защита. Когато го отлагат, той направо иска да се прекрати операцията... тогава нямаше да има пантери или други подобни хищници от рода "котки", но пък те така или иначе не свършват особена работа (освен Тигрите... но тях си ги има в достатъчно количество по тва време). Самоходните слонове м-у другото са доста ефективни - макар че лесно ги бастисва пехотата, се оказват с доволно висок брой унищожени машини.
      albireo написа
      ...в този форум... основно е пълно с теоретици, прогнили интелигенти и просто кръчмаро-кибици...

      Comment


        #4
        но Империал, настъплението през май означава много повече от лишаване от "Пантера" и "Фердинанд". Това означава , че вермахтът не получава време за почивка , което всъщност е най-важното. "В первый и последний раз за всю войну в России дивизии получили перед наступлением отдых в течение нескольких недель и были полностью укомплектованы личным составом и материальной частью, 11-я и 3-я танковые дивизии имели по танковому полку с 80 танками и всю положенную артиллерию". (Мелентин , "Танковые сражения 1939-1945 гг." Въобще по съвсем различен начин би изглеждала ударната групировка. въпросът е доколко това ще се отрази на настъплението? или по-точно кое е по-важното : добре подготвено настъпление или по-слаба противникова отбрана?
        "Лейкауф, один из высших командиров вермахта, с полным основанием употреблял местоимение «мы»: «мы», немецкие оккупанты; «мы», вермахт и СС, несем полную ответственность за убийства евреев и военнопленных, за голодную смерть многих жителей Украины. " Wolfram
        Wette

        Comment


          #5
          вярно, но все пак добре знаем, че печели не силовото превъзходство, а инициативата и темпа
          albireo написа
          ...в този форум... основно е пълно с теоретици, прогнили интелигенти и просто кръчмаро-кибици...

          Comment


            #6
            Имам някои общи възражения спрямо определянето на 1943-та година като "решаваща". Всеобщото разбиране на нещата е такова, но пътят, по който поемат събитията е предрешен още през периода обхващащ от края на лятото на 1941 г. до края на 1942 г. Всички ключови събития, които предопределят загубата на Германия, Япония и техните съюзници се слубват през този период (като най-важно е началото му).
            Причината 1943-та година да се определя като решаваща за изхода от войната е, че превъзходството на Съюзниците става съвсем очевидно тогава, пък и най-зрелищните, така да се каже, победи се случват тогава.

            Сега, няколко по-конкретни възражения:
            Hauptman каза:
            Замислена през лятото на 1942 г. като рутинна операция по прикриването на настъпващата към Кавказ мощна групировка на Вермахта, битката на Волга постепенно засмуква огромни ресурси и на двете страни – в нея се включват 5 съветски фронта и 5 армии на Оста (2 германски, 2 румънски и 1 италианска).
            Не мисля, че операцията на Волга е дори замисляна като рутинна и макар първоначално да се мисли като начин за прикритие на фланга, тези идеи бързо биват забравени с успехите на настъплението. Основният оперативен проблем на настъпателните операции на Вермахта през 1942-ра година е именно липсата на основен приоритет (подобен проблем е съдбоносен и през предната година на войната). В действителност, двете операции са замислени като еднакво важни и на практика съставят една обща глобална операция за настъпление по раздалечаващи се направления (нещо доста оспорвано като оперативен метод). И докато операцията в Кавказ изисква все повече средства (в началото тя е приоритетна), успешното развитие на "прикриващата" операция извиква големи надежди за достигане на по-далечни цели, в резултат на което започва една игра на прехвърляне на ресурси между двете точки, която нарушава основният принцип за съсредоточаване на ресурсите на едно главно направление.
            Затова спокойно може да се каже, че двете операции се мислят като равностойни (в крайна сметка и двете не достигат небелязаните стратегически цели).
            Вторият проблем, които е характерен за сетнешните действия на Вермахта е в липсата на ясен приоритет и неосазнаване на една основна задача. Кампанията през 1942-ра е замислена и осъществена в преследването на изцяло икономически цели. Макар че основният проблем, нерешен от предната година е разгрома на вражеската армия, планираните операции не са насочени към унищожаване на нейния потенциал, а към подриване на индустриалния потенциал на СССР, задача неосъществима с наличните средства и дори, в рамките на поставените цели.
            Отделен оперативен проблем е отказът от страна на немското ръководство да се води от досегашните си принципи за маневрени военни действия. Тази специфична страна на ръководството става все по-очевидна с напредване на операциите и достига кулуминационната си точка в Сталинградската битка - класически директен сблъсък, в който значение има съотношението на силите, а не майсторството.

            След кампанията през 1942-ра Вермахтът излиза като една чисто отбранителна сила, която при това разчита предимно на оперативни и тактически решения от ПСВ. Тази армия има малко общо с Вермахта в началото на ВСВ - няма оперативни танкови и моторизирани обединения, съединенията и частите са организирани предимно като дефанзивни и най-вече - не се планират и осъществяват каквито и да е мобилни операции с поне оперативен размах. Вече думата "танков" в названието на корпуси и армии не е нищо повече от благопожелание. От тази кампания Вермахта излиза с относително запазени сили, но като една пасивна и немобилна сила, разчитаща най-вече на пехотните си съединения.
            Допълнителен фактор, който все по-силно влияе върху събитията е некомплектът на хора, особено - на офицери - влиянието на този фактор е все по-силно и лесно може да се проследи по сводките за загубите и попълненията в дневниците на Халдер, например. Още през 1941-ва Вермахтът губи повече хора, отколкото се вкарват в строя, а още по-важно е, че се губят квалифицирани войници и най-вече офицери, а на тяхно място в армията се вливат по-зле обучени или подготвени.
            След 1942-ра Вермахтът вече не е същия.

            * * *

            За войната в Тихия океан според мен решаващата година е 1942-ра. Макар крахът на Обединения флот да става очевиден след битката при Мидуей, това че Япония ще загуби войната започва да става ясно към средата на 1942-ра година. Самият Ямамото още преди войната предрича, че Япония може да издържи на война не по-дълга от една година и че няма почти никакъв шанс в конфликт срещу САЩ (той е принципен противник на подобен сблъсък). След като предречената година започва да изтича, а не са направени никакви решителни стъпки, които да доведат до край войната поражението на Япония е ясно.
            Наистина, началният период е изпълнен с бляскави победи и може да се сравни с (и дори по темпове надминава) немския "Блицкриг", то към средата на 1942-ра година Япония вече е в стратегическа отбрана.
            А последиците от подобно нещо са очевидни, като се има предвид съотношението на силите и потенциала на двете страни. Япония има малък шанс за успех ако беше сключила мир със САЩ на фона на началните победи или ако беше успяла да нанесе решително и несъмнено поражение на американските авионосни съединения - 1942-ра показва, че няма да се случи нито едното, нито другото.

            * * *

            За операциите на немците (и италианците) в Средиземноморието (и Северна Африка) ключовите събития се случват също така през 1942-ра година. След отказът от разрешаване на основния проблем - осигуряването на снабдителните линии - действията на Ромел в пустинята са без значение, губещи при произволно успешни негови действия.

            * * *

            Всичко това го написах, защото според мен решаващата година на войната не е 43-та, а 42-ра. Тогава "вълната се обръща" и немци и японци пропускат мълкия си шанс да постигнат надмощие. Последвалите действия, колкото и внушителни и кръвопролитни да са, в крайния си резултат са напълно предопределени. Едниственото, за което можем да съжаляваме е, че лидерите на съответните държави не са се признали за победени още тогава, когато поражението им е превърнало в предопределеност.

            ---------------------------------------------------

            Сега, ако се обърнем към обсъжданата година ан войната - 1943-та, струва ми се, че ще е подходящо първо да се поразмислим над това какви възможности потенциално има всяка от страните и дали може въобще да се открие някаква що годе печеливша стратегия за Германия и Япония. А дискусиите върху конкретните операции да опчнем след това .

            Моето мнение е, че (както написах по-горе) след 1942-ра година нито е дна от двете страни не може да разчита на победа с военни средства. Едниствената смислена алтернатива е опитът да се постигне договорен край на войната - т.е., да се ескплоатариат дипломатическите възможности до край, използвайки определените временни успехи, които все още биха могли да се реализират през 1943-та година, като основен капитал.
            Проблемът в подобна алтернатива е, че към 1943-та, както отбеляза Хауптман, дипломатическия интегритет между съюзниците е доста висок и е твърде малко вероятно подобни действия да се увенчаят с успех. Още повече, че изискването за безусловна капитулация вече е прието от тях.
            Тук ще вметна две забележки - едната е, че макар подобно начинание да е малко вероятно, то е единственият шанс да се смекчат последствията от поражението и да се съкрати значително продължителността на конфликта. Разбира се, за целта би било добре да се планира 1943-та така че да бъдат постигнати внушителни (макар и несъмнено временни) военни успехи.
            Втората ми бележка е, че изискването за безусловна капитулация в крайна сметка довежда до значително удължаване на конфликта и в известен смисъл е престъпно (макар и да се оказва изключително ефективно за целите на основният победител във ВСВ).

            Кнокретно за обсъждането на оперативен план за немците през 1943-та година - дори и да предположим един идеален вариант, при който за началник на Генералния Щаб на мястото на Халдер е назначен Манщайн (защото той най-добре подхожда за тази роля) и съответно, под негово ръководство се приеме план за генерална еластична отбрана на целия Източен фронт (това би изисквало определена реорганизация на танковите сили и пехотата, която по принцип е възможна). Това в най-добрия случай би помогнало да се съкратят значително загубите на Вермахта за сметка на същите или по-големи загуби на съветската армия (спрямо тези в текущата реалност). Но определено това няма да реши проблема, защото макар човешките ресурси на СССР да не са неизчерпаеми (всъщност, това е поредният мит - към 1942-ра вече има много сериозен проблем с човешките ресурси, който е причинен както от огромните невъзвратими загуби (пленени, убити, тежко ранени), така и от факта, че по-голямата част от обучените и мобилизируеми ресурси се оказват на окупирана от немците територия), все пак с отрабнителни действия не се печели офанзивна война.
            Още повече, че Япония към 1943-та година вече е загубила каквито и да е шансове за победа. Това на свои ред означава, че към непобедения СССР рано или късно ще се присъедини армията на Великобритания и САЩ и най-вече - огромният им икномически потенциал.
            С помощта на подобни отбранителни действия Германия би могла да отложи края на войната може би с още една-две години, но не и крайния резултат.
            В този смисъл, проблемът отново се премества в дипломатическата плоскост и само в нея има някакво приемливо разрешение.

            * * *

            Конкретно за битката при Курската дъга - когато Менщайн я замисля през пролетта тя все още е осъществима и би била по същество повторение на Харковската операция и вероятно - със сходен успех. Когато тази операция се отлага губи всякакъв смисъл, защото е абсолютно очевидна за ръководството на Съветската армия. Т.е., по неизбежност това ще е удар по най-силното място на врага, което противоречи на всички правила на военното изкуство (освен ако е отвличащ удар). Но което е по-важното в случая - немските танкови дивизии са организирани като инструмент за фини операции и са предназначени за удар по слабо място, а не за преодоляване на укрепени позиции. Съответно, те много бързо губят какъвто и да е боен потенциал в подобна операция.
            Към това време вече има създадени във Вермахта специализрани щурмови части, екипирани с тежки танкове и самоходни установки, в подобен удар би трябвало да се използват те, в комбинация с пехота, докато танковите дивизии би трябвало да бъдат използвани на друго, не толкова очевидно направление, където биха имали шанс да постигнат оперативна свобода.
            Доколко един подобен план би имал успех е много съмнително, но пак е по-добре от реализираната на практика операция (основното ми съмнение идва от това, че немските щурмови части по същество са планирани като противотанкови, а не толкова като средство за пробив на укрепления).

            Comment


              #7
              А тази статия дето я е сложил Hauptmann я намерих в сайта на Военно издателство

              Comment


                #8
                Re: --

                Аз пък мисля, че решаващото сражение за войната е Смоленск, където въпреки загубата на 5 армии, Съветския Съюз печелят време, а германците се прощават с идеята за светкавична война. Вероятно от там нататък войната е единствено въпрос на изчерпване на ресурси. А грешките и понякога откровената глупост на командванията на двете страни удължават/съкращават войната до 1945 година.

                Comment


                  #9
                  Аз мисля, че войната е загубена в двумесечната пауза, която немците
                  правят в края на лятото на '41ва.

                  Е, всъщност е загубена от момента, в който Хитлер идва на власт.
                  albireo написа
                  ...в този форум... основно е пълно с теоретици, прогнили интелигенти и просто кръчмаро-кибици...

                  Comment


                    #10
                    А пък аз бях на мнение, че войните се водят за да се печелят!
                    Според мен германците са имали винаги реални шансове поне до края на 1941 година, различни фактори разбира се не са били отчитани от тях.
                    Обявяването на война на Америка обаче е голяма, фатална грешка...
                    42-ра е годината на свръх напрежение и гребен на вълната на на агресорите. 43 и те разбират , че войната е загубена. Всички от германска страна подчертават, че искането за безусловна капитолация от Казабланка ги е накарало да продължават войната.
                    43 е знаменателна с първите успешни атаки на съюзниците и завладяването на стратегическата инициатива. Оттам нататък опитите на остта за противодействие са жалки и аматьорски... уви, това е положението дори за любителите на германския генерален щаб. Мъка ми е като се сетя за Багратион, Нормандия, Аваланж и пр.
                    Ма така е, от една страна нискокачествена стомана и конен транспорт, от друга 155 мм самоходни и 700 км в час за изтребителите...
                    Бях чел интересен спомен на германски ветеран от Африка, той разказва как разбрал , че войната е загубена: във военнопленическия им влак в Алжир имало тоалетна хартия, тогава схванал , че Америка не може да бъде победена.

                    Comment


                      #11
                      - добре казано, особено това за тоалетната хартия.
                      А за моментът на пречупване в "Източния поход" може доста да се обсъжда, но мисля, че мненията и на двама ви, Империал и Матросов, са свързани едно с друго - оперативната пауза от последния месец на лятото е неизбежна както поради големите загуби в Сомленското сражение (макар тя в известен смисъл да го изпреварва или по-скоро да започва да се случва едновременно с него), така и основно поради високото ниво на загубите - както бойни, така и технически, в редовете на маневрените съединения, които намаляват състава им до 30-40% от началния. А тези загуби се случват основно през първите 3-5 седмици на войната. Както се казва, прекосяването на огромните разстояния, както и унищожаването на кадровите съединения на РККА (и най-вече основната част о танковия, артилерийски я и авиационния й парк) имат своята цена.
                      Може да се обобщи, че СССР разменя своето предимство по отношение на числеността на войската и количеството техника за разходено време и най-вече сили, от страна на Вермахта. А на послединят му е необходимо време за да реорганизира и попълни загубите си (част от тях така и остават непопълнени), което означава, че СССР всъщност печели темп, жертвайки територия и голяма част от армията си. А тази печелба бива добре или зле, но реализирана в края на есента и началото на зимата. Общо взето, от края на лятото немските войски само губят темп или поддържат равновесие, без да успеят да принудят съветската страна да жертва или изразходва поне част от спечелния през лятото темп.
                      Тук имат място и съществени грешки както на ниво планиране, така и на ниво висше командване (по-специално - ОКВ и Хитлер).

                      Веднъж обсъждахме дали е било възможно положително развитие на събитията за Германия на Източния фронт в периода 1942-43. Аз съм на мнение, че при много добра игра е било възможно - в реалността почти не се прави опит това да бъде постигнато смислено, да не говорим, че немското командване сякаш не осъзнава темповия характер на цялия конфликт.

                      Comment


                        #12
                        Аз нарочно не използвах термина "оперативна пауза" понеже паузата се провлачва ако не се лъжа месец повече от необходимото, може би и повече.
                        albireo написа
                        ...в този форум... основно е пълно с теоретици, прогнили интелигенти и просто кръчмаро-кибици...

                        Comment


                          #13
                          Между другото знаете ли каква версия за ВСВ се върти в мислите на някои автори и участници в научно-популярни филми за ВСВ, пускани по History? Ами същата, дето се е учела навремето по старите учебници ама по нашите земи: За "гениалната тактика на другаря Сталин" да вкара немците дълбоко в руската територия, за да им подготви, както на Наполеон, "достойно поражение". Вчера гледах някакво филмче, в което се твърдеше следното: Сталин нямал друг изход, освен да нападне превантивно Германия, или да и даде отпор след нейното нахлуване, но скоро. Той не можел да направи ни едното, ни другото. Затова пристъпил към " брилянтна" и "перфектна", не се шегувам, цитирам точно, разработка. Допуснал немските войски дълбоко в руска територия. Те се изтощили. Той ги нападнал със съсредоточени сили. Те допуснали и друга грешка. Трябвало да решат към 1942г накъде да водят по-нататък основното си нападение - на север, към Москва, или на юг към Баку, а не да задържат целия фронт и да опитват навсякъде. Всъщност и двете решения щели да бъдат правилни.
                          Освен това, съветската армия била подготвена на места за отбрана, на места за нападение - това не го бях чувал, Резун поне твърди, че е само за нападение.
                          После се правеха едни аналогии с войната в Близкия Изток от 1973г, като целият филм се въртеше всъщност около контраатаката като феномен.
                          Разбирам подчинение на схеми, но ...
                          Вие сте на ход, но да попитам за единственото нещо, което ми стана интересно: дали и вие смятате, че е било необходимо такова решение в немския ген.щаб през 1942г?
                          ps.Щях да пусна това в темата "Можеше ли Германия да спечели ВСВ", но се оказа заключена.

                          Comment


                            #14
                            и тази тема трябва да се заключи
                            тя е достопочтена
                            твърде стара
                            твърде добра
                            и трябва да се остави на спокойствие

                            Comment


                              #15
                              Ето това е обрата във войната:
                              sigpic

                              Comment

                              Working...
                              X