Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Руско-турските войни

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Руско-турските войни

    Тази тема я отварям за да се опитаме да обобщим резултатите от всичките войни,които Русия е водила с Османската империя.каква е била целта на тези войни?Какво са допринесли с развитието на световното военно изкуство?Локален конфликт ли са били те или са имали Международно значение?
    То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.

    #2
    Руско-турските войни

    ЕДИН МАЛКО ИЗВЕСТЕН ЕПИЗОД ОТ РУСКО-ТУРСКАТА ОСВОБОДИТЕЛНА ВОЙНА 1877-1878 ГОДИНА


    Бойните действия на кавказкият фронт



    Когато се пише за руско-турската война война от 1877-1878 г.,постоянно се набляга на развитието на бойните действия на Балканският фронт.Вярно,че това е основеният военен театър,но това не значи,че останалите бойни действия са по маловажни.Руската армия в Кавказ задължа значителен турски военен контингент,като по този начин облекчава отчасти положението на Дунавската армия.
    В началото на войната руската Кавказка армия възлиза на 108 000 души-49 000 за действие по главното направление и 59 000 –по приморското направление.
    На главното направление русите разгръщат три отряда:
    Ахалцихски-14 000 души,Александрополски-24 500 души и Еревански-10 500 души.
    На приморското направление руските войски формират Кабулетският отряд-25 000 души,който се съсредоточава близо до гр.Озургети,а останалите 30 000 души се ешелонират по крайбрежието и в гр.Сурам.
    Главнокомандващ е великият княз Михаил Николаевич,но фактически генерал-адютант Михаил Лорис-Меликов командва отрядите.
    Турските въоръжени сили наброяват 75 000 души,от които на главното направление са 55 000 души,а на приморското-20 000.Командват се от Ахмед Мухтар паша.
    С обявяването на войната на 16 април руската Кавказка армия настъпва по целият фронт.Александрополският отряд се движи по посока на гр.Карс и без да среща съпротива спира на 20 км. От него.
    Същият ден настъпва и Ахацихският отряд и достига на 29 км. От гр.Ардахан.Тъй като неговите сили не са достатъчни да атакува крепостта,ген.Лорис-Меликов усилва отряда с части от Александрополският отряд.На 5 май след силна артилерийска подготовка укрепената с 95 оръсия крепост пада в руски ръце.Около 2000 турци загиват, а останалите се разпръскват.С пленените 95 оръдия победителите дават 101 салюта в чест на победата.когато гр.Ардахан е овладян,съобщенията между гр.Карс и гр.Батум се прекъсват,а Ахалцихският отряд се освобождава от съвместни действия с Александрополският отряд срещу Карс.
    На 24 май Ахалцихският отряд обсажда крепостта Карс.
    В същото време турското командване решава с всички сили да атакува Ереванският отряд,да го разбие и след това да настъпи срещу руските,които обсаждат Карс.За да попречи на това решение,руското командване насочва част от силите си-17 батальона,42 ескадрона и 64 оръдия-под командването на ген.Гейман към Зевин да унищожат турските войски и да влязат във връзка с Ереванският отряд.
    На 12 юни ген.Гейман пристига с войските си в Менджингерт.Там той узнава,че главните турски сили при Дели-баба са насочени срещу Ереванският отряд,а позицията при Зевин се заема от 10-14 табора.Командването решава да разбие противника по части,като най-напред атакува Зевинската позиция.
    На 13 юни пехотата атакува по фронта,конницата обхожда десният фланг на противника.Поради липса на свързка между колоните атаката завършва неуспешно.Въпреки неуспеха,тя привлича часто от турските сили,които действат срещу Ереванският отряд и той спокойно отстъпва.
    След боя при Зевин турското командване съсредоточава големи сили около Карс и заставя русите да снемат обсадата от града и да се оттеглят към граничната линия.
    Ереванският отряд преминава в настъпление още в началото на войната.Той осигурява левият фланг на главните сили и неприкосновенността на руската територия в този район.когато Преминава планината Агридаг,отрядът забавя движението си и на 17 април заема крепостта Баязет.Турският гарнизон изоставя града и се оттегля към Ван.
    Отрядът продължава движението си,като завладява Сурп Оганес,се врязва между Алашкеротокският и Ванският отряд.със своите действия Ереванският отряд привлича вниманието на главните турски сили около Дели-баба,тъй като заема флангово положение.Това принуждава турското командване с малка част от силите си да се заслони срещу Зевин, а с останалите войски да се насочи срещу Ереванският отряд.
    На 9 юни при с.Даяр се завързва тежък бой.Руските части едва задържат позициите си.На следващият ден турците възнамеряват да възобновят атаките си,но настъплението на ген.Гейман към Зевин ги принуждава да се откажат от по-нататъшни действия.
    Застрашен отдясно от войските на Мехмет паша,отляво-от Фаик паша,отдалечил се от базите си на 210 км.,Ереванският отряд, като отстъпва,разбива турските войски,които обсаждат крепостта Баязет, и се изтегля на руска територия.
    Кабулетският отряд настъпва по посока на гр.Батум,но колебливите действия на руските главни сили при Карс го принуждават да се оттегли към границата и да премине вотбрана.
    Руските войски на Кавказкият театър започват с устремно настъпление по целият фронт,но завършват с неуспех и загубване на овладяното с изключение на гр.Ардахан.Причините за това се дължат на неправилното стратегическо развръщане на войските и липсата на сведения за противника.
    След лятното настъпление само Ардаханският отряд продължава да заема достигнатата позиция.Главните сили на Кавказката армия-32 000 души и 120 оръдия-се оттеглят към руската граница,като се разполагт при Курюк дере и Башкадикляр.Ереванският отряд-13 500 души и 48 оръдия-се оттегля на руска територия в Ереванска губерния.
    Главнокомандващият Кавказкият фронт решава до пристигането на подкрепления да води отбранително-изчаквателни действия.
    Турската армия на Мухтар паша с основните сили – 25 000 души и 36-оръдия под ръководството на комнадващият на 6 юли заема позиците източно от Карс,при Авлиар и Алджа.Отрядите на Исмаил паша-10 000 и 12 оръдия,и Фаик паша-12 000 души и 16 оръдия,съответно заемат Диадин и Баязет.Освен тези сили турците очакват подкрепления от около 13 000 души и 12 оръдия.
    Според плана на Мухтар паша нанй-напред трябва да настъпят войските на Исмаил паша в Ереванска губерния,като за целта му се подчинява и Ванският отряд.Исмаил паша обаче забавя настъплението си,тъй като войските на ванският отряд са съвсем дезорганизирани след Баязедското поражение,а организирането на тила и попълването на загубите продължава почити месец.на 22 юли срещу 23 юли той провежда демонстартивни действия към Чингилският проход за отвличане на вниманието на руските войски, а с главните си сили-12 000 души и 6 оръдия,настъпва към Зоринският проход,за да навлезе в Ереванска губерния.Настъплението му обаче няма сериозен успех.
    В края на август по настояване на турското правителство и Мухтар паша преминава в настъпление.Като се възползва от тослабването на действащият корпус,който изпраща сили за подкрепление на Ереванският отряд,Мухтар паша нанася удар на 13-25 август и завладява предната позиция на руските главни сили при Башкадикляр.След боевете през август и двете страни преминават в отбрана.Настъпва пълно затишие,което от време на време се нарушава от отделни престрелки и малки стълкновения.
    Руските войски преминават в отбрана на Кавказкият фронт преди Дунавската армия.това обстоятелство улеснява турците,тъй като не е необходимо да се пращат допълнителни подкрепления.Новосвормираните части турците отправят на Балканският фронт.От друга страна ,отбранителните действия възпрепятстват турското главно командване да прехвърли войски от Кавказкият театър срещу Дунавската армия,която по това време се намира в много тежък момент.
    През септември кавказката армия получава достатъчно подкрепления-2 дивизии и 4 батальона, и е отново готова да премине в настъпление.
    Още когато получава съобщение за изпращането на подкрепления,руското командване на Кавказкият фронт решава да предприеме настъпление на Караско-Ерезерумското направление.Главните сили на действащият корпус тук заедно с подкрепленията към 21 септември възлизат на 56 000 войници и офицери с 220 оръдия.Срещу тези сили на Алджанските позиции и в близкият тил Мухтар паша има 37 000-38 000 души и 74 оръдия.
    Руският план за настъпление в Кавказ е разработен от ген.Обручев,подпомогнат от офицери,които познават особеностите на този театър на военните действия.Основната идея на плана се състои в нанасянето на главният удар по центъра и по левият фланг на Алджанската позицията,като по същото време соквава десният фланг на позицията на противника и излизането му в тила.
    След първите успехи турското командване извършва прегрупиране на силите си,като се оттегля на нови позици на линията.
    Обсадата и превземането на Карс

    Крепостта Карс по време на войната се състои от четири укрепления,които опасват града.Крепостта е преустроена след Кримската война от английски инженери.Когато русите я щурмуват,турците разполагат с 303 оръдия от различен калибър.През ноември 1877г., гарнизонът наброява 10 500 войници и офицери редовни войски,а нередовните-градско опълчение и конница възлиза на 25 000-30 000 души.За комендант е назначен Хюсеин Хами паша.
    Действията срещу Карс се ръководят от ген.Лазарев.Руските войски обсаждат Карс на 10 октомври.Тук за разлика от Плевен руското командване решава да проведе щурм,а не блокада която би продължила шест месеца.
    На военен съвет е взето решение крепостта да се давладее с щурм на 5 срещу 6 ноември.В щурмът се предвижда да участват 32 000 души и 122 оръдия,разпределени в седем колони.Щурмът е предшестван от грижлива всестранна подготовка.Между 19-20.30 часа,щурмовите колони тръгват едновременно при пълна тишина.Турците са изненадани,поради което първите изстрели откеват едва около 21 часа.Часовоите,които откриват движението на руските колони го смятат,за обикновенно нощно разузнаване.Именно това първоначално улеснява атаката на русите.
    Колоната на подполковник Меликов успява да изтласка турските аванпостове и приближава на 200 крачки от форта Сувари.След това руските войски,без да отговарят на изстрелите се вмъкват във форта и с щиков удар отхвърлят противника.
    Колоната на ген.Грабе,която настъпва заедно с колоната на ген.Вождакин,среща упорита съпротива във форта Канлъ.В 23 часа на височините Алджа,Визенкьой,Авлиар и Мали Ягни турците успяват да се прегрупират.Руското командване смята това прегрупиране на турците за общо отстъпление,затова ген.Обручев предлага да се изпрати обходна колона,която да пресече пътя на турците за отстъпление.
    За обхождане на десният фланг на противника е сформирана силна обходна колона под командването на ген.Лазарев.Към нея се присъединяват войските на Камбинският и на Ереванският отряд-общо 23.5 батальона,20 ескадрона и 72 оръдия.Колоната получава задача да проникне на дълбочина 80км.в турският тил.Сутринта на 2 октомври колоната преминава в настъпление от Дигор за Пазарджик.Мухтар паша,като научава за появата на крупни руски сили в неговият тил,изпраща срещу тах към Орлокските височини 9 табора начело с Рашид паша.Ген.Лазарев незабавно изпраща 5 ескадрона конница,а малко по късно и 4-ти Кавказки стрелкови батальон.Към 17 часа турците са отблъснати към Визенкьойските височини.Тогава ген.Лазарев атакува трикратно по-силният противник на Орлокските височини и остатъците от деветте турски табора отстъпват в пълен безпорядък към Визенкьой.Към 20 часа вийските на ген.Лазарев с шест батальона заемат Орлокските и Пазарджишките височини,а останалите войски се разполагат в Пазарджик.В 24 часа той донася на Лорис-Меликов за резултатите на боя през този ден.Сега руското командване счита,че момента за настъпление на останалите войски е настъпил.
    Сражението на 3 октомври започва с артилерийска подготовка по укрепленията на Авлиар.Под прикритието на артилерийският огън пехотата започва сближение.Ереванският полк достига на 500 крачки от противниковите окопи.Височината Авлиар е завладяна за половин час,а остатъците от турският гарнизон започват бягство към Чифттепеси.След падането на Авлиарските височини Мухтар паша бързо отстъпва към Карс,като изоставя на произвола на съдбата част от вийските си.
    В резултат на тези боеве войските на Мухтар паша са разгромени-техните загуби възлизат на 20 000 души.От тях 13 000 са убити и ранени,7 000 са пленени.Загубите на руските войски са 1 500 души.
    Мухтар паша решава,като се възползва от забавеното руско настъпление към Карс, с част от силите си да отстъпи към Саганлуг, и да се присъедини към войските на Измаил паша при Кьоприкьой по пътя за Ерзерум,а след това със съвместни усилия войските да прикрият Ерзерумското направление.Така се стига до боевете за Двебойну.
    При това положение руското командване решава да блокира Карс,а войските на ген.Гейман и Ереванският отряд да се насочат за пресичане пътя на отстъпващият към Ерзерум Измаил паша.Турските позиции на Девебойну прикриват Ерзерум.Те са силно укрепени,по фронта са почити непрестъпни,но са разтегнати на 25 км., и турците не могат да ги заемат плътно.Ген.Гейман решава да нанесе главният удар с десният си фланг,в центъра да действа със силна артилерия, а в обход на десният турски фланг да извърши демонстрация с осем батальона.тази демонстрираща колона привлича с действията си почити всички резерви на противника,с което облегчава действията на войските от десният фланг.
    В разгара на ожесточеният бой на левият фланг около 16 часа,войските на десният фланг щурмуват височината Узун Ахмед.Поради необичайно стръмните склонове турците предприемат контраатака.положението на настъпващите става тежко и те не биха задържали позициите си, ако в този момент не ги подкрепя 73 Кримски полк.Батальоните на Кримският полк нанасят съкрушителен удар на турците във фланг и руските войски овладяват височината Узун Ахмед.
    Ген.Трегукасов,щом разбира,че височината Узун Ахмед е завладяна,незабавно хвърля кавалерията на Кебали хани по долината на р.Хамам дере.Скоро след това на Ерзерумският път,той придвижва Ереванският полк.Конницата на Кебали хан не успява да се придвижи много напред,защото е спряна от два турски табора.Но когато на Ерзерумският пътсе развръща Ереванският полк и открова ожесточен огън по противника,драгуните на Кебали хан се изкачват по брега на р.Хамам дере , а пехотата на полк.Амираджаби преминава гребена на Узун Ахмед и настъпва към Ерзерум.В боя настъпва прелом в полза на русите.Турците панически отстъпват.Руската пехота ги преследва до настъпване на мрак.Мухтар паша,като се прикрива с остатъците от общият резерв,бързо избягва към Ерзерум.
    Руските войски загубват 1 000 души срещу 7 000 турци-убити,ранени и пленени.Русите вземат 46 оръдия,трофеи и много други военни имущества.С победата при Девебойну за руските войски се открива пътят към Ерзерум.Русите успяват да завладеят десният бастион,но турците задържат централната част на укрепленията и продължават съпротивата.Русите дават много жертви,между които е командващият колоната ген.Грабе,командирът на Перновскията полк и др.Русите получават подкрепления-пехота и конница и едва в 16 часа на другият ден фортът Канлъ пада.
    Колоната на ген.Алхазов, която настъпва срещу форта Хафъз паша,тръгва в 19 ч.,но е спряна от ген.Лазарев до второ нарежадане.Когато ген.Алхазов чува боя на другите колони,той настъпва без заповед.Неговите войски са разделени на две части:едната щурмува форта Хафъз паша в 23 часа и го завладява,втората щурмува форта Караджак и го завладява.
    Колоната на ген.Ридзевски се насочва към форта Араб и към 6 ч.руските войски го превземат.
    Руската армия завладява фортовете по десният бряг на реката и води бой в града.По този начин тя прекъсва връзката на укрепленията по левият бряг на реката с тяхната база.При това положение коменданта на крепостта решава да пробие обкръжението и да избяга.
    В 8ч. На 6 ноември от височината Лазтепеси и тохмас започват на тълпи да се спускат турци.Руската пехота,разположена западно от Карс и конницата й преграждат пътят на бягащите.Само малка част от тях успяват да избягат заедно с коменданта.При този щурм са пленени 18 000 войници и офицери,в това число пет паши 303 оръдия,4 500 болни и ранени.2 500 души са убити.Руските войски загубват 2 300 убити и ранени.
    Падането на Карс има огромно значение за по-нататъшният хода на военните действия в Кавказ.Нощният щурм на Карс и завладяването му само с пехота е забележителен подвиг на руската армия и е втори случай в руската военна история след суворовсият щурм на Измаил
    То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.

    Comment


      #3
      У меня есть книга Беляева "русско-турецкая война 1877-1878 гг" в электронном виде. Могу выслать, оставьте здесь свой адрес. Книга 1956 года, поэтому много марксистко-ленинских штампов. Но зато очень подробные карты и описания боевых действий и сражений. Лучшее из все что есть.

      Comment


        #4
        Привет Jan , здесь мой адрес mannlicher@gmail.com
        эслы у Тебя еще такие кныги, я прощу Тебя выслать на мой адрес. Спасибо Большое!
        То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.

        Comment


          #5
          Отправил, получили?

          Comment


            #6
            Jan написа
            Отправил, получили?
            Все получил :nworthy: :rock:
            Большое Спасибо! :rock:
            То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.

            Comment


              #7
              Велики Микадо, Парабелум
              Може ли да ме светнеш с тази книжка на mepmep@mail.bg
              Аз продължавам малко по-малко да списвам бойните действия по море за тази войница.
              Пишут нам много.... Погубит нас всеобщая грамотность.
              Неизвестен руски адмирал

              Comment


                #8
                Odzava написа Виж мнение
                Велики Микадо, Парабелум
                Може ли да ме светнеш с тази книжка на mepmep@mail.bg
                Аз продължавам малко по-малко да списвам бойните действия по море за тази войница.
                Odzava, случайно попаднах на един сайт за войната, в който има малко повече за морските сражения през 1877 г. Ето линк: http://grandwar.kulichki.net/turkwar/war_2.html

                Comment


                  #9
                  "Великий Княз Константин"

                  Още нещо за действията на руският флот през Освободителната война
                  "Великий Княз Константин"
                  http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%92%...BE%D1%80%D1%82)

                  Comment

                  Working...
                  X