Освобождението

[Imperial]

Та да запитам аз. Дълго и пространно мъдрим дали щеше или нещеше Германия да вземе Войната, а ето ви една не малко интересна тема за алтернативна история - Беше ли Руско-Турската Освободителна Война единственият реален вариант за нашето Освобождение? Нямаше ли възможност за едно успешно всенародно въстание, извършено в точния момент?

А какво ще кажете и за "еволюционната" теза - без война/революция, превземане на Империята по мирен път, отвътре, както практически е ставало тогава...

Имате думата

[gollum]

Освобождението

Да, май наистина зацикляме предимно около ВСВ, когато обсъждаме алтернативния остирически метод, но пък за каквито и да е сериозни проекти в тази насока трябват покрай литературните умения и достатъчно широк набор знания .
Между другото, тези алтернативи май вече веднъж ги засегнахме в темата за трети март - там поне няколко от сериозните участници са си написали мненията. Но пък не е лошо да посъживим нещата и да видим какво ще излезе. Ето го и моят отговор :

1. Военната алтернатива
По първата част от въпроса - смятам че не е бил възможен какъвто и да е вариант на освобождение със собствени средства. Едниствено може да се обсъжда съчетаване на освободително въстание с някоя от войните срещу Империята (по подобен начин се освобождават останалите балкански държави). В тази връзка вероятно е трябвало да се водят директни преговори и планиране, за да се съчетаят акциите. Но пък и подобно развитие на събитията би внесло доста чуждо влияние, тъй като агентите на подобно движение (и участниците в самото въстание отвътре) ще действат малко или много като част от чужда военна сила.
Колкото до самата външна сила - май няма в този период кой друг да е освен Руската империя.
Моето мнение е, че дори и да се бяха развили събитията по подобна схема, не би имало голяма разлика в крайния резултат (освен, може би, по-малко физически загуби).

2. Мирният път
В рамките на тази идея май няма много какво да се прибави. Разбира се, напълно осъществимо е да се постигне някаква степен на вътрешна свобода за сметка на все по-голямо участие на българското население (чрез някакви негови административни структури) в управлението на Османската империя. Подобен вариант би се осъществявал донякъде естествено, за сметка на икономическия подем на земите с предимно българско население, преселването и съсредоточаването на голяма част от зараждащата се българска интелигенция в Цариград и т.н.
Подобен път, според мен, може да се разклони в две основни посоки:

* обновяване на империята на дуалистична основа по подобие на Австро-Унгария - т.е., турско-българска империя. Това би означавало някаква степен на самостоятелност за българските земи - вероятно местно самоуправление, съчетано с дялово участие в командните структури на империята.

* сливане на отделните етнически съставки на Османската империя в единна нация, като българският елемент ще има едно от основните места (като национални съставляващи). Естествено, в този случай не би имало България (българското самосъзнание неизбежно би се "претопило" в подобен процес, както и турското, впрочем), а на мястото на Османската империя би имало някаква нова държавна структура.

Вторият вариант ми се струва, общо взето много по-малко вероятен.
В рамките на първото разклонение е възможно и постигането на самостоятелна България, в рамките на мирен и легален процес на отделяне. Но вероятността тази алтернатива да се реализира е много-много малка (особено, като знам е в какво състояние се намира Османската империя към този етап). Възможно е това да се осъществи в рамките на глобален конфликт и разпадане на империята или пък много по-късно, в рамките на някаква мирна държавна промяна.

Като цяло, мирният път ми се струва, че води към задънена улица, в която или България въобще отпада за дълго време като възможност, или свободата се постига много по-късно (поне три-четири десетилетия). При това, националното самосъзнание ще е значително по-различно (трудно е да се ксаже в каква насока, но вероятно ще е с още повече източни елементи).

[Parabellum]

отговор

Евала Голъм,Машалла,Ашколсун :tup:

Аз по принцип не исках да се намесвам тук,защото съм доста пристрастен към този период.Исках да видя вашите мнения, но никой май не се осмелява да пише.Пишете бре.Нали за това е направен този форум.Дори някой да напише някоя "глупост",пак ще е от полза.

Значи по първият вариант.Можем ли само по военен път да се освободим?Кога би станало това?
Определено е трудно да се каже.Още Левски през 1872-ра,когато Димитър Общи издавайки революционната организация,казва на Каравелов на призивът му за вдигане на въстание. "Бачо Любене,все още положението е таквоз,щото въстанието не би успяло.Пушки съвременни имаме около 100 броя.Останалото оръжие е старо-преднопълнещо се...."
Тези думи ги предавам по памет, защото архивът ми е в България.
От тези думи става ясно,че Апостолът подготвя тепърва въоръжаването на комитетите,които в продължение на три години е създавал сам. Работата е била доста и е изисквала помощници.В началото на 1872-ра комитетът му дава Ангел Кънчев и Димитър Общи.През март Ангел Кънчев се самоубива,а димитър Общи воден от авантюристичният си дух съсипва цялото дело.
Моето мнение по този въпрос е, че ако Левски беше останал жив,то въстанието щеше да избухне не по-рано от 1880 година.То евентуално би се съчетало с военни действия от страна на Сърбия, за да може по този начин Османската империя да разпилее силите си.Пък и като капак на всичко Босна,Херцеговина и Черна гора биха се вдигнали отново и хаосът на Балканите щеше да е пълен.

По вторият въпрос дали по мирен път бихме се освободили,мнението ми е твърдо отрицателно.Още през 1868г.ТБРЦК начело с Иван Касабов,предлагат на сулатана да се създаде една дуалистична монархия.В стремежът си да докажат лоялността си към Негово Величество Султана,те извършват нещо, за което аз никога не ще им то простя-мое мнение-Предават на Турската полиция,дата и мястото на дебаркиране на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.Благодарение на това е избит цвета на българската революция.Всеки един от тези 128 души е можел да води чета от минимум 500 човека.Всички четници са били от Сръбската легия,като голяма част от тях са имали и руско военно образование.Левски се е спасил благодарение на това, че е останал в Румъния да се лекува от апандисит. Всички турски източници са единодушни, че тази чета е била различна от другите, които са преминавали Дунава. Четниците са се окопавали, имали са тръбач, който е свирел "Настъпление", "Отстъпление", "Сбор"
България не е имала никакви шансове да се освободи по мирен път. Пресни са примерите какво прави турската армия с арменците през 1896-та,1915-1919-та, и то като се им в предвид, че те не са правили никакъв опит за добиване на политическо освобождение.

[Sir Gray]

Абсолютно съгласен с невъзможността за мирно освобождаване. Дори дуалистична монархия ми се вижда пълна фантазия. Единствено може би автономия някаква, но дори това е малко вероятно, предвид че ние сме ключова територия в империята и Истанбул не би искал да ни изпуска от поглед.
За Хаджи Димитровата чета - наистина ли е предадена? Аз наскоро четох спомените на Христо Македончето, един от оцелелите от тази чета (между другото оказа се невероятна книга. Аз имам навика да си взимам няколко книжлета от Бг като тръгна за на сам и бащата ми я бутна тази с думите, че била нещо интересно. Не само е интересно, ами е зашеметяващо - този Христо е един от най-постоянните и големи борци за свобода. Като четох спомените за хората тогава и емоциите и мечтите за България направо да му домилее на човек) и в тези спомени не се споменаваше нищо за такова предателство. Там се казваше, че четата е открита още при дебаркирането от турски постови по Дунава

[Parabellum]

Четата е открита,защото турската полиция е знаела с точност координатите й.Откъде тя може да ги знае?

[Sir Gray]

Ами Христо споменава, че е имало караулки на по няколко км. по целия бряг. Освен това той приписва откриването им на случайно гръмналата пушка на един четник (като малко се прокрадва леко съмнение да не е нарочно, но не го взима насериозно)

[Parabellum]

Случайно гръмнала пушка?Просто за да гръмне случайно тази пушка трябва да е видяла много зор.А колкото за постовете, те не случайно са били там.През 1869 година две чети дебаркират на различни места едновременно в Турция и никой не ги открива.Това ме навежда на мисълта, че Турция не е държала постове по Дунав.
Значи онези постове които описва Христо Македончето, за пореден път докзват, че четата е предадена.

[Sir Gray]

Еми може, може. То наистина това прави впечатление в развитието на разказа - как така точно пък веднага ги откриват и реагират толкова бързо турците с потери и битки всеки ден. Малко елемент на "хммм" се получава като четем. А Христо може просто да не е искал да се впуска в обвинения в предателство

[Sir Gray]

Всъщност сега като прочетох отново дадения пасаж Христо казва, че и гъркът, водач на чама, с който са преминавали, е гръмнал точно преди да достигнат българския бряг. Караджата е искал да го хвърлят в реката, но Хаджията не разрешава. В тоя момент се появява турси караул и настоява да им кажат кои са и да спрат чама пред тях. Караджата дава заповед на двадесетина души около него да открият огън и оцелелите турци се разбягват. Но бедата е налице и оттам нататък четата е почти постоянно или преследвана, или в бой.

[Parabellum]

Много интересно наистина.Практика на четите е, да слизат на най-трудно достъпните места на турският бряг.Където няма турски патрули.
Найстина интересно.Гръкът гръмва?Защо?Нали и той ще пострада?Пък и без това му е било платено доста добре.Златото затваря всяка уста.Пък и аз да съм на негово място, не бих направил тази глупост,при положение че возя 128 въоръжени до зъби касапи.

[Sir Gray]

Mоже и неволно да е било
А иначе четниците му хвърлят един здравословен бой преди да го пуснат обратно да си ходи

Иначе друго нещо относно четата - странно защо, след като са открити в един толкова ранен момент, войводите решават да продължат с плана си да стигнат Стара планина. Ясно е, че героизма и българската им гордост са ги подтиквали, веднъж стъпили на българска земя, да не се връщат и да влязат в бой с вековния подтисник, но реално поне на втория ден, когато става ясно, че потерите ги следват отблизо и всеки възможен момент налитат на бой, вече е било ясно, че до Стара планина само свръх сили е можело да се стигне, а най-вероятно е четата да бъде заградена и унищожена още в равнината. Но пък и какъв друг път са имали? Може би единствено назад, но Дунавът пък е още по-добре пазен (две чети не успяват да минат поради това). Може би наистина Балканът е бил единственото им спасения (и после може би посока Сърбия по неговото протежение)

[Parabellum]

Наистина Балканът е бил единственото спасение на четата,после по неговото било и право в Сърбия.Така както са правели и другите чети през този период.
Много пъти съм ходел на Бузлуджа и винаги съм се чудел,как Хаджи Димитър допуска четата да бъде обградена от всички страни?Те са били на една крачка от Спасението.Явно умората си е казала тежката дума.

[Sir Gray]

Абсолютно, то тяхното е било непрестанно напрежение в продължение на дни. Предвид това, през което са минали не е учудващо да са били на края на силите си. Има една версия обаче, дето се твърди, че мандраджиите в последната мандра, където ядат четниците, са били подставени от турците хора и те са сипали нещо в храната, което кара цялата чета да заспи непробудно на Бузлуджа (в почти всички разкази се споменава, че четниците спят и им е трябвало повече от час да се организират при нападението на потерята) Аз обаче малко нямам вяра на такива приказки, мисля, че и без някакви подобни истории всички са били достатъчно отпаднали и тялом, и духом (макар волята им за борба да е останала непроменена).

[Parabellum]

Факт е, че четниците са били много уморени.Още с дебаркирането си те влизат в постоянен контакт с противника.Все пак да не забравяме, че всичките души са били много опитни във военното дело и са имали солидна подготовка.
Обаче едно ме притеснява.Защо не са били поставени прудпредителни постове, които да бъдат сменяни на 2 часа?Как така всички четници заспиват?
Явно в това което казваш за преспивателното в храната има нещо вярно

[Sir Gray]

Не, то постове е имало, но точно те се оплакват, че когато тръгнали да будят другите, те били като упоени - не се будели и били замаяни дори след викове и ритници. Дори самият войвода бил първоначално замаян, макар и веднага да схванал опасността и да се опитвал всякакси да нареди четата за отбрана. Въпреки всичко обаче това им отнело трагично много време.