За подчинението

[Hauptmann]

Тия дни ми потрябва систематизирана информация за един виден военачалник - оберстгрупенфюрер Паул Хаусер - и докато обобщавах записките си, се замислих върху един епизод от славната му кариера: През февруари 1943, когато след Сталинград въодушевената Червена армия разгръща поредица настъпателни действия, на бронетанковия СС-корпус на Хаусер е възложено да отбранява Харков. И при изричната заповед на Хитлер да го защитава до "последния войник и куршум". Пред реалната опасност да бъде обкръжен и да погуби няколко елитни дивизии обаче Хаусер престъпва заповедта на Хитлер и напуска града. Така спасява бойците си, които само след месец победоносно се завръщат в Харков.
По този начин се възпроизвежда за пореден път във военната история следната ситуация: високопоставените военачалници, далеч от бойното поле отдават заповеди, които често са в противоречие с реалната обстановка, наблюдавана от близо. Полевият командир обаче е длъжен да изпълнява отдадените му разпореждания и малцина са тези като Хаусер, които се осмеляват да ги пренебрегнат.
Оттук следва поредица от въпроси: има ли право пълководецът на терена да действа изцяло по свое усмотрение в зависимост от обстановката; ако е така, то тогава какъв е смисълът от съществуването на Главните командвания и Генералните щабове; кой поема отговорността, вината или заслугите, ако неизпълнението на височайшата заповед има респективно положителен или отрицателен резултат в контекста на конкретната ситуация.
В крайна сметка стигнах до извода, че моделът "заповед-обстановка-изпълнение-последици-отговорност" подлежи на множество интерпретации и е невъзможно да се извлече общовалидна парадигма на дължимото поведение. Но може и да не съм прав, защото не се сетих за достатъчно исторически примери, които да потвърдят или оборят умозаключението ми...
Вие как смятата, уважаеми господа

[Imperial]

За подчинението

мм, "всяко правило си има изключения" (евтино, евтиноо...)

но като се има предвид почти пълното невежество на фюрера в тия дела както и прогресивно деградиращия му разум, мисля е напълно в реда на нещата Хаусер да вземе делата си в свои ръце; доколко обаче е бил той запознат със състоянието на Хитлер е друг въпрос...

който също е доста интересен...

[фон Цеков]

По време на война /и не само/подобен ход,такава проява на неподчинение за мен е напълно допустима,при положение обаче че е взета от такъв виш командир.Но когато нещата опрат до редовия състав има един-единствен изход-изпълняваш заповедта и не мислиш много.Поне аз така правех в казармата :twisted:

[elemag]

Има различни степени на подчинение. Колкото по висока е длъжноста толкова е по-голяма свободата на действие която има той. Така че е имал право да вземе такова решение. Всъщност то и Манщайн често не се съобразява с мнението на фюрера и това спасява войските му многократно.

[gollum]

Ами - първо - има различни системи на организиране на командната верига. Да речем - във френската и английска армии от ПСВ и ВСВ - веригата е базирана на строго подчинение - т.е., изцяло вертикално - от началник към подчинен. Тази подчиненост се отнася не само до поставянето на цели, но и до посочването на средствата за достигането им.
Немската система е доста по-свободна, като в нея е "заложено" известно хоризонтално ниво. Ако при французите, например, началникът на щаба на дадено съединение е изяло подчинен на командира с едниствената функция да го подсигурява информационно, то при немците има известно двувластие, в това отношение. То се запазва и до най-високото ниво (началник на щаба на Вермахта и главнокомандващ).
При това, при немската система висшестоящият началник задава на подчинения си само целите, който трябва да бъдат постигнати, но му оставя пълна свобода по отношение на методите и средствата, които той да използва за достигането на крайния резултат. Това позволява много голяма тактическа и известна оперативна гъвкавост.

Конкретно за отношението главно командване/полево командване - първото става абсолютна необходимост в момента, в който операциите станат мащабни - т.е., включват повече от две обединения. И тази необходимост е очевидна - техните действия трябва да се координират, защото командирите на места са потопени изцяло в собственият си информационен коридор, който включва само техният собствен опит (и полева обстановка).
Трябва да има орган, който да следи за цялостната картина и да движи операцията според нея - т.е., основните търкания винаги са между частните интереси на полевите командири и общия интерес на главното командване. Ако второто е много слабо, то операцията се разпада на отделни сражения и войската се разбягва във второстепенни посоки.
Но естествено, ефективността на тази връзка изцяло зависи от качеството на обратната информация, а именно в това е функцията на генералният щаб в немският вариант - да събира и обощава информацията по места, за да може да подсигури главното командване с реално времева и обективна картина на ставащото по места. Т.е., да запази и детайлността, и общата перспектива.
Тук е проблемът в ония случай - Хитлер не получава/не разбира/не отличава обективната информация - той пребивава в собствен информационен коридор, който няма много общо със случващите се на Източния фронт събития. Поради това и повечето му управленски решения са неправилни. Но при ефективна връзка е задължително полевият командир да се подчинява на директивите на главното командване що се отнася до поставянето на конкретни цели и задачи. Но да си запазва пълната свобода в определяне на метода за постигането им.
Един пример за слабо главно командване е немската армия през ПСВ на Западния фронт в началния период - Молтке-младши изгубва генералната картина и не дава почти никакви указания на "полевите" си командири. И всеки действа според достапната му обстановка и дърпа чергата към себе си. Резултатът не закъснява - операцията загубва форма и се проваля.

[Sir Gray]

Още нещо за конфликта висше/полево командване. Най-общо погледнато първостепенната задача на един командир е запазването на живота и здравето на войниците му и тяхната боеспособност като част. Този ефект разбира се се засилва надолу по ранговете и почти изчезва в по-горните степени (където неминуемо се взимат решения, включващи "необходими жертви") Но този стремеж, наподобяващ малко инстинкт за самосъхранение или в случая на Хаусер просто здрав разум и чувство за отговорност пред починените му, противопоставен на дисциплината на командната верига изгражда от двете един вид отрицателна селекция на взиманите командни решения. Отрицателна, защото в нормалния случай, ако командите са разумни или в поносима степен неприятни, то армейската дисциплина заставя изпълнението им и така постигането на военните цели. Ако обаче командата вече е крайно идиотска, то гореспоменатия стремеж ще застави командира да се противопостави. Така един вид дисциплината на командната верига осигурява, че ще има неподчинение от долния чин само ако наистина случая е критичен.
Разбира се, въпросното виждане е строго идеализирано, на практика нещата не могат да се дефинират ясно. Факт е обаче, че прекалено твърдата командна верига сковава войската и я прави уязвима в случай, когато се изискват бързи решения и действия. От друга страна предоставянето на прекалено свобода пък би превърнало войската в тълпа. Истината е някъде по средата и немците през ВСВ доста добре се приближават до нея (като изключим Хитлер разбира се. Там е хубаво да се разглежда като пример Манщайн, защото той най-добре въплътява немската идея за командване) Американците залитат към прекалена свобода, докато англичаните пък в обратна посока към прекалена твърдост на заповедите.

[scharfschutze]

Висшият военен затова е висш, за да преценява ситуацията и да взема адекватни решения.
Надолу по йерархията отговорността се намалява, но се намалява и възможността за избор при изпълнение на поставената задача.
Най-отдолу - само изпълняват, имайки предвид, че по-висшестоящите са ОЦЕНИЛИ ситуацията правилно и са ОБМИСЛИЛИ взетото решение.
В противен случай, армията би била нещо повече от хаос.

[gollum]

В общи линии е така, но всъщност съществуват поне две основни системи на организация на армейската субординация:

- класическа твърда командна верига (КТКВ):
Тя се състои в това, което описа, възможността за взимане на решения, се увеличава експоненциално с качването нагоре по командната верига (и съответно, пада със същата бързина ако слизаме надолу). Идеалният модел на тази система би бил армия от неразсъждаващи единици (елементарна бойна преценка, като избиране на цел и начините за унищожаването й), командвани от ограничено мислещи тактически командири (елементарна преценка за правилно осъществяване на заданите тактически цели от стратезите) и стратези на върха, които на практика взимат всички видове решения.
Добър пример за този модел е например мравуняка, или пък всички видове RTS компютърни игри (или пък - армията от роботи от "Междузвездни войни").
Реалните примери на този модел, които естествено не са толкова строги са, например - съветската/руската армия, френската армия през ПСВ и ВСВ (за сега не знам).

- класическа разслоена командна верига (КРКВ):
При този вариант отговорността не се увеличава с качване по командната стълбица, а се разпределя "правилно" между отделните нива, като най-просто моделът може да се опише така:
- вертикална командна верига свързваща отделните нива. При нея подчинението е строго, но от ниво към ниво. Заповедите и отговорностите на всяко ниво се простират само в рамките на областта, която се контролира от командната степен. В този смисъл, може да се каже, че всяко командно ниво от веригата си има собствена "тактическа" зона на отговорност (зоната в която непосредствено командва и има пълна свобода на действие); "оперативна" зона - в нейните рамки отговорността и взимането на решения се поделят между нивото и това над него и накрая - "стратегическа" зона - в нея взимането на решения принадлежи изцяло на горното звено, съответно подчинението е пълно както и при твърдата схема (използвам термините тактическо, оперативно и стратегически като оператори).
- хоризонтално разпределение - всяко ниво от вертикалната верига има собствена хоризонтална ниша, в чийто рамки има пълната свобода да взима и провежда решения. Това, съответно, е "тактическата" зона от горният пример.
При това, в рамките на всяко звено има заложено определен тип двувластие - командването се поделя между информационно осигуряване и взимане на решения. Първото звено задава рамките на военната ситуация, като обработва и обобщава наличните данни, в крайна сметка то дава информационна картина. Второто ниво е задължено въз основа на информационната картина създавана от първото да взима и провежда решения (т.е., да командва). Командното звено не се намесва в процеса на оперативно-информационната поддръжка; поддържащото звено не се намесва в процеса на взимане на решения.
Пример за реално осъществяване на тази втора схема е немската военна школа.

Естествено, и двете системи в този им изчистен вид са абстракции - в реалността съществуват някакви смесвания или частни случаи. И двете имат положителни и отрицателни страни, но общо взето КРКВ е за предпочитане, когато има възможност да се осъществи по-качествен подбор и обучение на командния персонал на всички нива. Тя дава много по-голяма модулност на веригата и независимост на отделните елементи (която се претворява в гъвкавост на всички нива - защото те имат свободата сами да избират средствата за постигане на поставените от високите нива цели). Проблемът и е в реализирането на двустранното командване, което изисква фина доктринална настройка и винаги крие риск от конфликти. Допълнително, трябва да има качествено информационно осигуряване на високите нива за да се поддържат ниските нива върху зададените от по-високите нива.
КТКВ е по-подходяща за армии с ниско ниво на командна култура, които не могат да си позволят сложността на другата система. Плюсовете са в строгата подчиненост, която осигурява безпрепятственото преминаване на заповедите по веригата. Минусите са преди всичко в липсата на гъвкавост и чувствителността на системата към прекъсване на връзките нагоре по веригата (тогава долните нива изпадат в ступор и обикновено бездействат или изпълняват тъврдо последните получени заповеди). В тактическо отношение подобни армии се подчиняват в много по-голяма степен на предварително изучени стереотипи, а и високите нева във веригата почти винаги се бъркат в "тактическите" отговорности на по-ниските, с което сковават инициативността им. При това, цялата система е изключително чувствителна към качеството на информационното осигуряване - когато то падне, пада и адекватността на взиманите от високите инстанции решения.

[Док Холидей]

Аз искам да се върна на тази интересна тема с една кратка бележка която ако сметнете че е излишна мисля че няма да има никакъв проблем да изтриете мнението. Става въпрос за личността на Паул Хаусер и много се радвам че някой освен мен се интересува от него (Хауптмане ) Има двама трима Генерали от СС които санаричани от войниците си Папа от уважение. Първият е Хаусер вторият ако не се лъжа друг СС0-Оберстгрупенфюрер (те са само четирима Хаусер Зеп Дитрих, Курт Далюге и някакъв Шварц) - мисля че Папа казваха и на Далюге. И със сигурност на командира на Тотенкопф - Теодор Айке.
Та мисълта ми беше за Паул Хаусер - на него неведнъж са давани смятани за безнадеждни задачи - Харков, а през 1944 той получава командването на обкръжената във Фалезкия чувал 7ма армия. Той успява да я измъкне вярно с огромни жертви но успява. Ранен е и губи едното си око. При Хаусер не работи шегата - човек на когото можеш да очертаеш шапката с пергел е по-добре да нямаш нищо общо с него. Той е военен, но и човек, който определено може да мисли добре не само поради факта, че вижда положението със собствените си очи и преценката му е по-точна от всякакви рапорти. Просто изключителен военен и човек (макар често първото да изключва второто). Всъщност имате някаква кратка (скоро ще има повече ) биографична бележка - погледнете я.