Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Междусъюзническата война 1913

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Междусъюзническата война 1913

    западни свидетелства за зверствата на гръцките войски спрямо българите - http://www2.h-net.msu.edu/~habsweb/s...ts/greeks1.htm
    albireo написа
    ...в този форум... основно е пълно с теоретици, прогнили интелигенти и просто кръчмаро-кибици...

    #2
    ...

    През драматичните дни и седмици на юли 1913 г. България е обкръжена отвсякъде от врагове. Срещу 700-хилядната уморена българска армия, изнесла основната тежест на войната срещу Турция, застават отпочиналите и попълнени със свежи сили войски - общо над 1 милион души - на пет балкански държави - Сърбия, Гърция, Черна гора, Румъния и Турция. В последвалите решителни сражения българският войник плаща с кръвта си грешките и недалновидността на държавното ръководство и спасява страната от пълен погром. На десетия ден от започването на войната гръцката армия е осъществила дълбоко проникване по долината на р. Струма, достигайки близо до гр. Горна Джумая (Благоевград). В Македония сръбската армия настъпва от района на гр. Кочани. Общата цел на сръбското и гръцкото командване е достигането на линията Кюстендил - Дупница - Горна Джумая и предприемане на общо настъпление към София, където да се диктуват условията на мира.
    Заплашено е самото независимо съществуване на българската държава

    Особено решаващ за това се оказва изходът на сраженията, разиграли се в района на отбраната на 4-а армия при село Калиманци, намиращо се на югозапад от Царево село (днес Делчево в Република Македония). Сръбското настъпление започва на 4 юли 1913 г. Срещу три непълни български дивизии (7-а, 8-а и 2-а) и частите на Македоно-Одринското опълчение сръбското командване хвърля пет пехотни дивизии. Най-напрегнати са боевете на 5, 6 и 10 юли 1913 г. В боя на 5 юли 1913 г. срещу 31-и пехотен варненски полк настъпва цялата черногорска дивизия. Срещу тях тръгва в контраатака 31-ви полк, подкрепен от две дружини от 8-и приморски и 21-и средногорски полк. В последвалата ужасна ръкопашна схватка черногорците не издържат и обръщат гръб. Насреща им обаче се изпречват мътните води на придошлата Брегалница. Мнозина предпочитат дъното на реката пред острието на българския нож. В следващите дни центърът на сръбските атаки е насочен срещу позициите на 22-ри пехотен тракийски полк, заемащ ключовите за отбраната на калиманските позиции височини "Скалистата чука" и "Златната чука". Особено тежък и драматичен е боят на 10 юли 1913 г.
    Героизмът и самопожертву-вателността са повсеместни

    Командирът на дружина подполковник Сапунов, който е награждаван със сабя със златен ефес за отлична стрелба, с точни изстрели поваля един след друг настъпващите вражески войници. Командирът на рота поручик Георги Тановски, бъдещ генерал и виден деец на Военния съюз, стреля заедно с войниците си и ги окуражава, пеейки на висок глас патриотични песни. Когато на един участък от отбраната войниците от една рота не издържат и започват да се отдръпват, командирът на полка, бъдещият генерал и министър на войната Сава Савов заповядва полковата музика да излезе на предните позиции. Скоро сред ехтежа на битката се разнася "Шуми Марица". Неочакваната морална подкрепа кара отстъпващите да се върнат в окопите и да се хвърлят напред срещу настъпващия неприятел. Победата на българската армия при Калиманци, наречен още тогава "нова Шипка", и обкръжаването на гръцките войски в Кресненското дефиле прави победителите малко по-отстъпчиви. Те се съгласяват на примирие и на започване на преговори за мир в Букурещ, където за България са запазени Пиринска Македония и Западна Тракия.



    Бягството на черногорците в река Брегалница - картина на Никола Кожухаров

    Това беше една стара статия от в-к Стандарт.Наистина,когато човек я прочита може да се разтрепери.
    Героизма на българския воиник,няма аналог,никъде по света.

    Епопеята при Калиманци може да ни кара да се гордеем,че сме синове на такова юнашко племе!

    Comment


      #3
      Браво Шовинистъ!!!!!
      Сърцето ми се напълни от тази статийка!!!!!
      Само трябваше да добавиш, че по същото време нашите вече са обърнали и сърболята в бягство.
      Ще добавя само, че тогава армията ни е била само 450 000 души
      То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.

      Comment


        #4
        hehe, a sega e celi 45 000...

        Comment


          #5
          Сърбите са ни познавали още от 1885 :lol: И затова имат доста спасени,докато цялата черногорска дивизия е унищожена!

          Те са си го заслужили тогава!

          Да живее България!

          Comment


            #6
            Longanlon написа
            hehe, a sega e celi 45 000...
            Хахаха, ама през 1910-та е била 35 000 души
            То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.

            Comment


              #7
              И за мен този акт е престъпно безумие. Особено като се има предвид външнополитическата ситуация и състоянието на българската армия. Далеч по-добре би било ако е било проявено благоразумие и целите са били преследвани с много повече дипломатическо умение (и най-вече, сподготвянето на смислена външнополитическа обстановка за новата война). Последствията от тази прибързана постъпка са много неприятни за България, да не говорим, че почти предопределят позицията ни в последвалата Голяма Европейска война (както са я наричали тогава).

              Comment


                #8
                Руския Цар е казал,че лошите последствия ще бъдат за"държавата,която първа обяви война" За жалост това сме ние...Друг е въпроса,че и във военно отношение правим куп грешки.
                Все пак българският войник отново показва на какво е способен,и макар че газим сърби и гърци,в крайна сметка сме победени.

                Comment


                  #9
                  Да, именно това имам предвид, като говоря за управленски грешки. А инак, всичко това за пореден път показва, че войните не се печелят с добра армия, а с правилна стратегия и успешна дипломация.

                  Comment


                    #10
                    ---

                    Гърците кога ни обявяват война знаеш ли, на 1 юли 1918 год. след преврат извършен от французите, за който и за извращенията им Епир и Атина има протести на гръцката общност по цял свят. Венизелос и фреска подлога, той лъже даже а гроба на майка си, като се очертавала границата със сърбите, за да вземат височините над битоля, в Перистер, та кво остава за морала му... гърците го имат за велик, ама плачат още за Смирна...
                    Обаче друго ме плаши, наистина ли смятате , че българската армия не е губила сражение... щото без са искам да всявам смут ама това май си е наша измидлица за вътрешна консумация.
                    Чаталджа, Отстъплението на 4-та армия при Негован, сега Нигрита със запалването и, Добро поле...

                    Comment


                      #11
                      Както отбелязахте, когато българи, сърби, черногорци и гърци през 1912г. Голямата война вече е била предвидена. Нашите няколко балкански народи са били наясно, че ако непобързат ще изпуснат кютека, така че... За дипломацията, ами всички ние сме разчитали на Русия за арбитър. Войната свършва, гърци и сърби са окупирали Македония и както за всеки един от двата народа е пределно ясно: "Щом земята е твоя, ни договори, ни меч не могат те накара да я отстъпиш", а Шовинисте тук си прав, Фердинанд се обръща за справедливост към Русия, но от там подкрепят Сърбия. Защо? Ами именно поради задаващата се Голяма война, Австро-Унгария трябва да се заплаши от юг.
                      За загубените битки. Да, отстъпвали сме, но загуба се брои само ако армията е обкръжена и е принудена да се предаде... а, дори и тогава, знамето трябва да се плени..., а българско знаме пленено няма.
                      "Мисля, това което казвам, но неказвам, това което мисля"

                      И други затворници
                      нека четат пред вратите
                      нашата памет остъклена
                      с надпис:"Всички отидоха на Фронта!"


                      Comment


                        #12
                        16 юни 1913

                        Данните са широко известни!

                        България разполага с 500 490 души армия при първоначално мобилизирани 600 000.; Сърбия — с 350 000 души; Гърция — с 230 000 души; Румъния — с 500 000 души; Турция — около 250 000. Черна гора участва с една дивизия от 12 000 души.

                        На 17 май 1913, при подписването на Лондонския мирен договор, който слага край на Балканската война, не са обсъждани териториалните противоречия между съюзниците. Но Сърбия и Гърция сключват таен договор два дни по-късно, насочен срещу България. Към тях се присъединява и Черна гора. Напрежението между страните от Балканския съюз ескалира и довежда до избухването на Междусъюзническата война. Освен това Великите сили в лицата на Австро-Унгария и Германия насърчават България, за да влезе тя във военен конфликт и по този начин да се унищожи Балканския съюз и руското влияние на Балканите. Русия обаче отправя предупреждение, че който пръв обяви война, ще носи отговорност за последствията.

                        Сърбия предявява претенции за земите на запад от р. Вардар, и иска ревизиране на българо-сръбския договор от 1912. Тя окупира спорната и безспорната зона в Македония. Гърция пък иска Южна Македония и част от Западна Тракия, и не освобождава населените с българи земи. Румъния от своя страна поисква Южна Добруджа. Турското правителство иска да възвърне старите си земи, които се намирали на запад от линията Мидия-Енос.

                        Претенциите на бившите съюзнички на България са неоснователни, тъй като България изнася почти цялата Балканска война на свой гръб и поема основните удари на турските войски. Освен това в Македония българското население е преобладаващо. Сръбските и гръцките войски упражняват насилие над българското население. Например на 19 юни, след престрелки с българската войска (5-13 юни), сръбската войска опожарява село Злетово (до Кочани) и изгаря населението му.
                        bg.wikipedia.org

                        Въпросът ми е, тази дата и събитията свързани с нея можеха ли да се избегнат, а ако не, това ли е краят на надеждите за Нова България?

                        Comment


                          #13
                          Слагам копие на книгата на генерал-лейтенат Т.Кантарджиев "Кратка история на Балканската и Съюзнишката войни", в нея той описва съвсем друга численост на армиите
                          Attached Files
                          То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.

                          Comment


                            #14
                            да, и аз харесвам колкото може по-старите и доближени до събитието източници, иначе за българската армия това е стар научен спор, броят ли се нестроевите или не...
                            чудя се и за турците, малко са, а пък точно тук данните не се разминават!

                            Comment


                              #15
                              Мамка им балканска!
                              Ето как липсата на Стамболов се усеща след 18 години. Пашич, Венизелос си водят народите ловко, нашите глупци - по повърхността.
                              В България политици се ражда рядко, а не се пазят. Псуват ги, колят ги и после се чудят откъде им е дошло.

                              Comment

                              Working...
                              X