Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Художествена литература и военно изкуство

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Художествена литература и военно изкуство

    В тази тема можем да споделяме литературни впечатления - книги, четенето на които подпомага разбирането на различните тактически, оперативни и стратегически проблеми (или развива определен тип "изкусно" мислене на военните проблеми ). Абе въобще - кой каквото е чел и смята, че има връзка с темата. Мисля че ще е полезно, защото така всеки ще научи по нещо ново (защото аналитичната или въобще научнооринтираната литература е хубаво нещо, но често нещата са по-ясно изказани или формулирани именно в художествената л-ра)...

    Аз ще спомена няколко книжки:

    1. "Волколамското шосе" Александър Бек (вече я споменах на едно място ама тука е по-пригледно) - много е добра ако се интересувате от пехотата, значението на морала и някои тактически проблеми;
    ( http://militera.lib.ru/prose/russian/bek/index.html )

    2. "Звездни рейнджъри" на Р. Хайнлайн - разглежда горе-долу същите проблеми като горната;
    ( http://sf.ludost.net/autors/h/Robert...n/Srangers.htm )

    3. "Играта на Ендър" Орсън Скот Кард
    ( http://sf.ludost.net/autors/h/Orson_...Card/Ender.htm )

    4. Почти каква то и книга да намерите от Лоис М. Бюджолд - всичките имат смисъл ако се интересувате от военно мислене, стратегия, военно изкуство.
    ( http://sf.ludost.net/ - на този адрес ги има повечето )

    #2
    Художествена литература и военно изкуство

    ми ти Безценни, изреди най-благите книжки, обра лаврите, изби рибата, а за нас остави само коментарите ... но нейсе.
    смятам че от изброеното от теб - "звездни рейнджъри" е най-доброто (простете ми лейди Бюджолт), особено ме впечатли изказването на полковник Дюбоа "... ако едно малко дете не слуша, ти не го пердашиш със секира, а му издърпваш ушите ...". жалко че никой от съвременните и не чак толкова съвременни политици и главнокомандващи не мисли по този начин ....

    Comment


      #3
      ха

      Много обичам да препрочитам едни книжка, написана през далечната 1924 г. и посветена на епизод от Гражданската война в СССР, силно наподобяващ на знаменития филм "Бялото слънце на пустинята".
      Става дума за повестта (или може би новела?) на Борис Лавреньов "Сорок первый".
      Основен персонаж в нея е селската мома Марютка, прекарала целия си живот в затънтено рибарско поселище в делтата на Волга край Астрахан, и внезапно "пошла записываться в красные гвардейцы", където я приемат при условие, че ще се откаже от "детерождения до окончательной победы труда над капиталом". Девойката е романтична натура и тайно пописва стиховце, като този:
      "Ленин герой наш пролетарский
      Поставим статуй твой на площаде.
      Ты низвергнул дворец тот царский
      И стал ногою на труде!"
      Марютка постъпва в червеноармейския отряд на Евсюков, който "верует в Совет, Интернационал, Чеку и в тяжелый вороненыЙ наган". Отрядът мародерства по Аралското крайбрежие, като любимото му занимание е експроприацията в името на революцията на камилски кервани. Прави се така: "Красноармейцы, смеясь и ругаясь, тащили верблюдов за продетые в ноздри кольца, связывали по нескольку". Докато в същото време отчаяните собственици нареждат: "Киргиз без верблюда помирать пошел", а в очите им "дрожали молчаливые капли".
      По време на една такова революционна акция героите на Евсюков случайно взимат в плен "гвардии поручик Говоруха-Отрок, Вадим Николаевич - уполномочен правительством верховного правителя России адмирала Колчака представлять особу его при Закаспийском правительстве генерала Деникина". Поручикът е петербургски интелигент до мозъка на костите си, до войната живял със своите "любимыми вернами книгами", а спрямо болшевишката "революция" има едно единствено желание - "в харю наплевать".
      Зашеметена от излъчването на поручика, Марютка се опитва да завърже разговор с него, на което той отвръща: "Не поймешь. Разница культур. У тебя тело подавляет дух, а у меня дух владеет телом".
      Опитваща се да го впечатли, Марютка, "Свирепо вращая глазами", започва да му рецетира най-значителното си поетично творение:
      "Как казаки наступали,
      Царской свиты палачи
      Мы встренули их пулями
      Красноармейцы молодцы...
      ... По-нататък между двамата припламват искри, развихря се любовен роман, завършил печално: Марютка застрелва поручика (в гръб!), за да не може той да се присъедини към внезапно появявилия се отряд "белогвардейци".

      Сигурно ще се учудите защо поствам подобен текст :? Еми много просто - малко са авторите, които в два персонажа са съумяли да разкрият поразителната разлика, пълната несъвместимост на два светогледа и начина на живот: болшевишкия - на простотията, грубата сила, жестокостта и подлостта и общочовешкия - на интелекта и почтеността. В разказа на Лавреньов болшевизмът побеждава, но за щастие в реалния живот той загуби битката за сърцата и умовете на хората Втората световна война бе един от епизодите на тази битка и болшевишката победа в нея се оказа пирова :lol:
      П.С. Книгата е издавана безброй пъти по съветско време, струва ми се и че е филмирана...
      Si vis pacem - para bellum!

      Comment


        #4
        Два свята - единият е излишен

        Е, да, ама аз нещо по-различно имах предвид, ама нейсе - можем и за всякакви книги да пишем тук.
        А не мислиш ли, че "простотията" е присъща не само на споменатите от теб образи, ами е така - общочовешка категория? Щото комунизма го победиха пък не виждам нещо особено да се е променило в това отношение.

        В тоя връзка - още една книжка - "Бялото слънце на пустинята", даже наскоро (преди няколко месеца) я издадоха на български.

        Comment


          #5
          Ами, "Черната Капела" -на Валентин Александров, беше министър на отбраната по едно време, та в книгата става въпрос за военната опозиция срещу Хитлер и опита за атентат срещу него.Обмислям вариант грубо да я изпиратствам и кача цялата в една бъдеща секция на Сайта за книги и документи :lol:
          knowledge is power

          Comment


            #6
            Аз съм гледал филма "Четиридесет и първият", но за съжаление, тогава бях много малък и спомените ми са много смътни ... но щом харесваш тази книга, непременно прочети изязлата наскоро книга "Бялото слънце на пустинята". Уж е като филма, но не съвсем. Героите са по-добре описани и много неща от филма са малко по-иначе представени. А и книгата е много антикомунистическа и то по един много "наивен" начин, все едно от гледната точка на някой твърде доверчив човек.
            Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
            Проект 22.06.1941 г.
            "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

            Comment


              #7
              Любимо четиво: Владимир Войнович. Жизнь и необычайные приключения солдата Ивана Чонкина
              = един подигравателен поглед към Червеноармейщината

              цит.: с. 57, по изданието от 1990 г.
              Командиру батальона тов. Пахомову от рядового красноармейца тов. Чонкина Ивана
              РАПОРТ
              Разрешите доложить, что за время Вашего отсуствия и моего присуствия на посту, а именно по охране боевой техники самолета, никаких происшествий не случилось, о чем сообщаю в письменном виде.
              А также разрешите доложить, что, воспитанныЙ в духе беззаветной преданости нашей Партии, Народу и лично Великому Гению тов. Сталину, И. В. , я готов и в дальнейшем беспрекословно служить по защите нашей Социалистической Родины и охране ее Границ, для чего прошу выдать мне сухой паек на неопределенное время, а также недополученныЙ мною комплект обмундирования.
              В моей просьбе прошу не отказать.
              :lol:
              Si vis pacem - para bellum!

              Comment


                #8
                с. 26 (по време на политзанятие):

                политрук: Почему наша армия считается народной?
                рядовой Балашов (отличник): Потому что она служит народу!
                политрук: Правильно! А кому служат армии капиталистических стран?
                Балашов: Кучке капиталистов!
                политрук: Правильно! Вы правильно мыслите ...
                :lol:
                Si vis pacem - para bellum!

                Comment


                  #9
                  Да, "Чонкин" е велика книга, въпреки, че като обща постройка е явно влиянието на "Швейк". На мен любимият ми момент е , когато руснаците хващат капитан Миляга и той си мисли, че е при немците. Постни нещо от там
                  "If elections changed anything, they would be forbidden" ~ Kurt Tucholsky

                  Comment


                    #10
                    Искам да задам въпрос :

                    В момента си чета една книжка наречена "Човекът във високият замък " , на Филип К. Дик , не знам дали някоин е имам достъп то тази книга , но мога с ръка на сърцето да кажа , че това е един много ( феноменален ) продукт , които разкрива как би изглеждал света ако Оста бе спечелила войната . Да ви кажа идеята може да е малко просто и ежедневно задавана ( самият аз съм доста съм мислил по този въпрос ) , но в тази книга историята на света след ВСВ , е написана толкова съвършено ( при победа ба Оста говорим ) , че просто се чудя на авторът , които е много далеч е историческата литература . Книгата е едно феноменално произведение ( говорим за художествена литература ) , което хвърля нова светлина на най-големият военнен конфликт на Земята !
                    "Ако светът може да бъде по-добро място , то да направиш добро се смята за провал . Не спирай , Не се предавай , Надбягай Себе си ! "

                    Comment


                      #11
                      това е класика във фантастиката
                      XV mile the sea brode is
                      From Turkey to the Ile of Rodez...

                      Comment


                        #12
                        Н` да, класика си е :tup: .
                        Има и една друга - "Фатерланд", но е доста по-слаба, поне за мен.

                        Comment


                          #13
                          Ей .... радвам се че намерих съмишленици ! Мислих си че като се сети те че е фантастика ще я оплюете ама на ....пфууу отдъхнах си !
                          А за тази книжка , спомената от теб голъм , мога да кажа .... не е нищо особено ! Споделям твоето мнение !
                          "Ако светът може да бъде по-добро място , то да направиш добро се смята за провал . Не спирай , Не се предавай , Надбягай Себе си ! "

                          Comment


                            #14
                            Класика...ама, абе писана е от американец. Може да звучи твърде повърхостно, обаче тва вреди на нещата. Не мога да обясня точно.

                            Единственото наистина силно нещо за мен беше пресъздаването на японската душевност (макар че колкото и красиво да беше, пак си позволявам резерви тъй като все пак е от гледната точка на човек от различна националност...какво ти различна националност, имам предвид - от диаметрално противоположна култура)
                            albireo написа
                            ...в този форум... основно е пълно с теоретици, прогнили интелигенти и просто кръчмаро-кибици...

                            Comment


                              #15
                              Да, Империал, няма как да се предаде (или да разберем, че е истинно) подобно нещо, а наистина точно този елемент и мен най-много ме изкефи в книгата. Освен да цитираме Киплинг, друго не ни остава - "Запада си е Запад, Изтока - Изток, и никога няма да се срещнат".

                              Comment

                              Working...
                              X