Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Защо двуостър меч?

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Защо двуостър меч?

    Ако въпроса ви прозвучи глупаво, то е защото вероятно е такъв. Обаче аз не виждам никакво преимущество в двуострите мечове, спрямо тези с едно острие.
    Преимуществата които съм срещал са силно условни:

    1. По-добри са при пронизващи удари. Това много завси от формата на мчеча и от това каква е бронята на противника. За халчеста ризница, кожени доспехи и т.н едва ли има значение дали меча е двуостър. Още повече при подходяща тежест на меча и правилно оформен връх и меч с форма на ловджийски нож/ятаган ще пробие броня.

    2. При битка, за блокиране на ударите на противника се е използвала плоската страна на меча с цел да се щади острието. Съответно меча трябва да се върти около оста си и при двуострите мечове на войниците не им се е налагало да мислят "коя беше острата страна" Този аргумент като че е по-валиден, но трябва да си каже думата някой фехтовач/поснавач. Според мен зависи и от техниката на използване.

    3. Ако все пак ти се подбие едното острие по време на битка, то можеш да използваш второто. ИМО напълно невалиден аргумент. Стоманата в Европа достига високо качество още в ранното средновековие. Викингите дори си внасят еднородна стомана стомана(или по-скоро технология за пеща) от Персия. Реално много от европесйските меочове с от толкова качествена стомана, че при по-голяма дължина, гъвкавост и здравина, тежат значително по малко от самурайските мечове, които са 1000 години по-късно производство. И не им се налага да използват 3-4 различни видове стомана в десетки различни конфигурации, за едно единствено острие.

    От там нататък виждам само плюсове за меча с едно острие:

    1. По-лесен за подръжка. Заточването на добра стомана не е "като оная работа". Изисква майсторлък, който не се учи за месеци и отнема много време и търпение. Дори с подходящ набор от камъни.

    2. Формата на меча може да се оформи така че да е добър и за сечене и за промушване на броня. Нещо като ятаган, права сабя, евентуално катана(ама той май не беше добър при промушване, върха му е странен).

    3. В общият случай е по-лесен за производство. Особено ако се използва циментация на острието или друг способ за повърхностно насищане с въглерод.

    4. По-тънко острие при по-голяма здравина на меча.

    5. Възможност за някаква серация на тъпата страна, за да се използва при постройка на лагер и т.н.(не че се е правело, поне аз не знам)
    This is my signature. There are many like it but this one is mine.

    #2
    Освен по-лесното производство и съответно по-лесната подръжка, не виждам други плюсове за меч с едно острие.
    Но тук не трябва да смесваме мечовете ( по принцип прави оръжия) със саби ятагани и т.н.

    Comment


      #3
      Сун Дзъ написа Виж мнение
      Освен по-лесното производство и съответно по-лесната подръжка, не виждам други плюсове за меч с едно острие.
      Но тук не трябва да смесваме мечовете ( по принцип прави оръжия) със саби ятагани и т.н.
      Защо да не ги смесваме? Всичко което си изредил се нарича "Меч". Просто има десетки различни видове мечове. Сабята, ятагана, клеймора, широкият меч и т.н. са си все видове меч. Както и да е, терминологията не е толкова важна. Кажи какви предимства според теб има двуострият меч и при какви ситуации? Конник, пешак и т.н.
      За конник е ясно че едноостър меч тип "сабя" с малко или повече извито острие и средна дължина е оптималното.
      Обаче на мен ми е по интересно пешаците, където и дуострият меч има някой предимства.
      Аз си мисля че нещо като тънък прав ятаган, би бил най-универсалното възможно оръжие.
      This is my signature. There are many like it but this one is mine.

      Comment


        #4
        двуострый меч - конечно не панацея и не залог победы.
        Многие армии прекрасно воевали, не имея двуострых мечей.
        А некоторые армии имея двуострый не одержали значительных побед.

        В голову приходит такая версия -
        двуострые мечи применялись чаще в близких схватках, в тесной борьбе, когда рукоятка оружия часто была мокрой и скользкой от крови. И могла провернутся на полоборота во время боя в усталых руках. При повороте не надо было смотреть какой стороне находиться лезвие - руби и коли не глядя. Вообщем в армиях где практиковалась тактика "жесткой рукопашки" популярней был двуострое оружие.

        А одностороние мечи применялись чаще конницей или не в "свальных" битвах и тактиках.
        Монголо-татары например завоевали половину мира без острых рукопашек и без двуострого оружия.

        Это мое личное мнение, не из интернете. Так, что просто ИМХО.
        http://vseknigi.3dn.ru/publ/19-1-0-186

        Comment


          #5
          Двуострият меч, с острия си връх, се е ползвал главно за пробождане на противниците, опаковани в здрави доспехи. Някъде тука беше публикувано и ръководство на рицари (открито и преведено) относно използването на тези оръжия. Европейските мечове са се използвали повече за това, отколкото за сечене, защото броните е по-лесно да бъдат прободени с нещо остро, отколкото посечени и т.н. (не само металните, ленените многопластови ризници също са уязвими за това, не за посичане).
          Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
          Проект 22.06.1941 г.
          "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

          Comment


            #6
            messire Woland написа Виж мнение
            Двуострият меч, с острия си връх, се е ползвал главно за пробождане на противниците, опаковани в здрави доспехи.
            Хъм, аз мисля че за тях са се използвали спецалните "дълги мечове", клеймори, както и специализирани оръжия като пики и т.н. Противно на разпространеното мнение, европейските мечове, като широкият меч например са си много добри и в сеченето. Разбира се има специализирани за мушкане като гладиуса, но не са всички.
            Доколкото знам в ранното средновековие, бронята е била по-скоро екзотика. То не че всички са имали меч, но все пак е бил по-разпространен.
            А и задължително ли е меча да е двуостър за да пробива добре? Аз споменах ятагана, защото си представям нещо с връх тип "drop point". Съжалявам, не знам как е на български. Подобно на това, но с още по-тънко и издължено острие:



            О.Т: Това на снимката е нож с СО2 под налягане за акули. Забиваш ножа и акулата се пръска

            Attached Files
            This is my signature. There are many like it but this one is mine.

            Comment


              #7
              Или може би нещо което най-общо изглежда така и става и за мушкане и за сечене:

              Click image for larger version

Name:	31XyJvMmNIL._SY300_.jpg
Views:	1
Size:	6.6 КБ
ID:	546981

              Или нещо като първият от ляво от тези източни мечове, но не с чак толкова извито острие:

              Click image for larger version

Name:	variousdaos7bq-1.jpg
Views:	1
Size:	103.9 КБ
ID:	546982

              П.П: Да не оставя погрешно впечатление. Не давам мнение кой вариант е по-добър. Самият факт че в продължение на хиляди години масата европейски мечове са двуостри, значи че това е бил предпочитаният вариант. Просто никога не срещнах достоверно звучащо за мен обяснение защо това е така.
              Last edited by Amazon; 13-12-2014, 00:06.
              This is my signature. There are many like it but this one is mine.

              Comment


                #8
                Eguo написа Виж мнение
                В голову приходит такая версия -
                двуострые мечи применялись чаще в близких схватках, в тесной борьбе, когда рукоятка оружия часто была мокрой и скользкой от крови. И могла провернутся на полоборота во время боя в усталых руках. При повороте не надо было смотреть какой стороне находиться лезвие - руби и коли не глядя.
                Ако погледнеш точка две от потенциалните положителни черти който съм дал, общо взето е написано каквото и ти си написал. Целта е боеца да не мисли как държи меча. Обаче аз предпочитам по-остър, по-здрав, по-добре режещ и по-универсален меч с едно острие, отколкото такъв дето мога да си го въртя из ръката както си искам. Да не говорим че проблема много лесно се решава с несиметрична форма на дръжката и ефеса като при сабите.
                This is my signature. There are many like it but this one is mine.

                Comment


                  #9
                  Да погледнем и на изток. Китайците използват паралелно и двата вида остриета:

                  Dao, който е с едно острие и е предназначен за сечене и мушкане (някой варианти са с drop-point острие, като на снимките от предният пост):

                  Click image for larger version

Name:	bk123-693a.jpg
Views:	1
Size:	46.5 КБ
ID:	546983

                  и Jian, който е двуостър и очевидно е предназначен основно за мушкане.

                  Click image for larger version

Name:	bk124-684a.jpg
Views:	1
Size:	34.2 КБ
ID:	546984

                  Двата меча са използвани заедно още от началото на новата ера, но по някаква причина Jian е бил по-престижен и(вероятно) по-скъп.

                  И нещо симпатично дето мушка с Дао
                  Click image for larger version

Name:	Wushu_dao.jpg
Views:	1
Size:	100.3 КБ
ID:	546985
                  This is my signature. There are many like it but this one is mine.

                  Comment


                    #10
                    Тези Дао мечове все повече започват да ми харесват. Много близо са до това което си представях като универсален меч за ранното средновековие. В смисъл да става и за мушкане и за сечене в зависимост от противника. Да може да се използва и от седлото. Да е подходящ за различнен вид строй. С една дума да може да се зползва и като Гладиус и като сабя. Браво на китайчугите

                    Click image for larger version

Name:	idaog_imSTj81BWK8n.jpg
Views:	1
Size:	16.4 КБ
ID:	546986

                    Click image for larger version

Name:	HW2063Close-kungfu-broadsword.jpg
Views:	1
Size:	52.7 КБ
ID:	546987

                    А ето това изглежда шлашещо смъртоносно:



                    Click image for larger version

Name:	Master_Cutlery_Chinese_Broadsword_Red_KS-5900R.jpg
Views:	1
Size:	11.9 КБ
ID:	546988
                    This is my signature. There are many like it but this one is mine.

                    Comment


                      #11
                      Доспехите, многопластовите ленени ризници и т.н. въобще не са лесни за посичане с европейския тип меч. Това е въпросът. Затова и има толкова много оръжия с остри върхове в Европа
                      Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
                      Проект 22.06.1941 г.
                      "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

                      Comment


                        #12
                        А защо едноострият да е по-здрав ? В напречно сечение ромбовидната форма е по-здрава от триъгълната . Друго , масата , виж примерите които си дал с Дао и Джиан , видно е ,че вторият е много по-лек ,а това има огромно значение в битка ,когато час-два трябва да размахваш това желязо . При еднаква дължина и широчина на острието винаги двуострият ще е по-лек ,или трябва да се направи много голям компромис със здравината на едноострият . Иначе и аз мисля ,че в основата на предпочитанието на двуострият е тактиката за водене на бой в Европа , и по-точно преодоляването на бронята на противника . Но и нека не забравяме ,че запазените мечове са били преди всичко притежание на благородници , предавали са се по наследство , полагани са грижи за тях през вековете , и самите те са били много по-качествени от дългите ножове,сатъри и всякакви железа с които са били въоръжени масата от опълчението ,което пък съставлява мнозинството на средновековните армии . Така ,че и чисто статистически ,ако се пресметне броят на двуострите мечове на благородниците към най-различните режещи инструменти на простолюдието ще излезе ,че двуострият меч не бил най-разпространен по бойните поляна Европа .

                        Comment


                          #13
                          Amazon написа Виж мнение
                          Защо да не ги смесваме? Всичко което си изредил се нарича "Меч". Просто има десетки различни видове мечове. Сабята, ятагана, клеймора, широкият меч и т.н. са си все видове меч. Както и да е, терминологията не е толкова важна..
                          Разбира се въпрос на терминология. Но под меч (къс или дълъг), мисля се разбира право оръжие, с една или две режещи повърхности.
                          Това, че катаната например се нарича "меч", е по-скоро следствие от някакво европейско недоразумение. Когато първите европейци попадат в Япония, техните оръжия са именно мечове, а не саби. Затова са кръстили японския калъч с името "меч". Разбира се това си е мое неангажиращо обяснение

                          Иначе аз преди време, обхванат спонтанно от кръвожадност бях сякъл една медна пръскачка, защото много прилича на броня.


                          Нещо снимките са се затрили, ако ги намеря ще ги пусна пак.

                          Comment


                            #14
                            Не мога да се похваля с каквито и да е "знания" в областта, освен почерпени назаем (от различни филмчета и книги). Както аз виждам нещата:

                            Амазон написа
                            1. По-добри са при пронизващи удари. Това много завси от формата на мчеча и от това каква е бронята на противника. За халчеста ризница, кожени доспехи и т.н едва ли има значение дали меча е двуостър. Още повече при подходяща тежест на меча и правилно оформен връх и меч с форма на ловджийски нож/ятаган ще пробие броня.
                            Това е въпрос на форма (на сечението на острието) - това добре се вижда при по-късните мечове, предназначени преди всичко за пронизване (които в един момент въобще губят другата функция). Но дори и да беше вярно, не би обяснило защо второто острие е наточено по цялата дължина - нормално никой не иска меча му да проникне в целта с повече от 15-20 см, т.е. това би била и максималната дължина на наточване на второто острие, ако това бе основната причина. Но тъй-като не е, едва ли това е причината (най-малкото, основната). от друга страна, почти всички "едноостри" мечове така или иначе имат наточена част от задната страна на острието поне с дължина 5-15 см, т.е. в тази част (която би служела при промушващи удари) са двуостри.
                            Общо взето, зависи от бронята, но множество мечове (повечето) имат проблем дори с пробиването на текстилна броня, ако е с достатъчно много пластове (20-30), какво остава за комбинацията от текстилна и халчеста (достатъчно чест случай на бойното поле през Средновековието). По-важно е не каква част е остра, а по-скоро как е оформен профила на острието, колко добре е наточено (ключов фактор) и доколко е гъвкаво (по-малко гъвкаво е за предпочитане - нещо, което при дългите европейски мечове често се е компенсирало като се използва меча с две ръце - едната върху острието, като така скъсява тази част от острието, която "отговаря" за пробива и изпитва съответните сили - halfswording мисля че е понятието за тази техника).
                            За кован доспех въобще няма какво и да говорим за промушване и пробив - в този случай се търсят незащитени пролуки между плочите на доспеха, а острието трябва да е шилообразно, за да се улесни проникването. Т.е. специализиран тип меч (да речем, есток).

                            Амазон написа
                            2. При битка, за блокиране на ударите на противника се е използвала плоската страна на меча с цел да се щади острието. Съответно меча трябва да се върти около оста си и при двуострите мечове на войниците не им се е налагало да мислят "коя беше острата страна" Този аргумент като че е по-валиден, но трябва да си каже думата някой фехтовач/поснавач. Според мен зависи и от техниката на използване.
                            Не е много ясен този въпрос с парирането. от една страна, поне в европейската употреба на меча, контакта на остриетата (поддържането на контакт) изглежда е била много важна част от изкуството на меча - съответно и парирането или посрещането на чуждото острие. Обаче май има сериозна дискусия по отношение на париране/посрещане/поддържане на контакт с плоската страна и острата страна, без да има някакво ясно "решение" на проблема. Изглежда, че са се използвали и двете страни (посрещане с плоската страна е означавало висока вероятност за "плъзгане" на острието на чуждия меч по остана своето към гарда; контактът остра с остра част означава много малко триене и общо взето "задържане" на остриетата в тази позиция без приплъзване). Що се отнася до "пазенето на острието" - мечът е бил инструмент, от който е зависел живота на носещия го (главно в цивилен контекст, защото на бойното поле мечът не е основно, а спомагателно оръжие през повечето време - особено след Х²V век; през цялото време за рицаря си остава оръжие на статуса), т.е. това е бил второстепенен проблем - така или иначе, мечът трябва да е остър, за да се употребява ефективно (т.е. редовно трябва да се поддържа остротата му), т.е. подобни повреди (нещо неизбежно при употребата му, както е с всеки инструмент) са нещо очаквано и при нужда се взема нов меч (цената им е достатъчно ниска, особено от един момент насетне.
                            Мисля че двуостростта (формата) е по-скоро свързана с начина на изработване на меча - от едно цяло парче стомана с едни и същи качества (вероятно не се изразявам правилно от терминологична гледна точка, защото не познавам добре нещата) - в този случай симетрично острие е за предпочитане. При това, то работи еднакво добре независимо от ръката, с която се ползва, а и позволява посрещане и нанасяне на удари и в двете посоки.
                            Но вероятно основното е употребата - оръжие, което да е едновременно добро и за пронизващи и за посичащи удари, вместо по-специализирано в едната или другата посока.

                            Амазон написа
                            Реално много от европесйските меочове с от толкова качествена стомана, че при по-голяма дължина, гъвкавост и здравина, тежат значително по малко от самурайските мечове, които са 1000 години по-късно производство. И не им се налага да използват 3-4 различни видове стомана в десетки различни конфигурации, за едно единствено острие.
                            Мисля че е точно въпрос на тип стомана и технологичен процес. В случая с Япония ограничаващ фактор е качеството на суровината (в Япония не разполагат с качествено желязо в каквито и да е приемливи количества), това налага използване на други процеси, при които основната част от острието е от мека и не гъвкава стомана (обратната страна, която не е наточена), върху която е нанесен относително тънък слой висококачествена закалена стомана, която образува наточената част от острието на меча, предназначена за рязане и промушване. В резултат на това се получава меч, който няма гъвкавост, т.е. ако се огъне, ще остане огънат (основната част от острието, изработена от желязо почти няма способност да възвръща формата си, спрямо стоманата на самото острие). Затова и японския меч въпреки че е по-къс от, да речем, европейския дълъг меч, тежи горе-долу толкова - въпрос на материал, форма и дебелина на острието. Точно поради тази причина японския меч се оказва (когато е качествен и добре наточен) с много добри възможности при пробив и рязане.
                            Докато в Европа от рано разполагат с качествено желязо и могат да произвеждат и използват качествена стомана, която е гъвкава и възвръща формата си. Затова и рицарските мечове са изработени предимно от такава и по технология, при която цялото острие е едно цяло с едни и същи качества (като гъвкавост) по цялата част. В този случай то е и логично двустранно заточено и симетрично.

                            Амазон написа
                            1. По-лесен за подръжка. Заточването на добра стомана не е "като оная работа". Изисква майсторлък, който не се учи за месеци и отнема много време и търпение. Дори с подходящ набор от камъни.
                            Това е така, но почти всички "едноостри" мечове така или иначе имат заточена част и на "гърба" на острието - обикновено поне 5-6 до 10-тина 15 см. Тя също трябва да се наточва (вероятно причината е както да се подобри ефективността при промушване, така и да се даде възможност за нанасяне на обратни удари с острието при определени ситуации).
                            от друга страна, ефективността на кое да е от тези оръжия е функция на неговата острота. Това означава, че за един професионалист наточването на оръжието е втора природа и той ще го прави почти несъзнателно. Т.е. това не е проблем.

                            Амазон написа
                            2. Формата на меча може да се оформи така че да е добър и за сечене и за промушване на броня. Нещо като ятаган, права сабя, евентуално катана(ама той май не беше добър при промушване, върха му е странен).
                            Тук е въпрос по-скоро на това как и от какво е изработено острието. Ако се ползва еднородна стомана с еднакво добри качества, няма проблем да е двустранно наточена и така ще е добра и за двете функции. Да не забравяме, че въпросът промушване/посичане не е въпрос само на форма на острието, но и на баланс на оръжието, като трябва да се правят компромиси. Един специализиран за посичане меч винаги ще е балансиран по-близо до брадва или сатър, отколкото до рапира (центъра на тежестта и следователно основната маса на острието ще са по-близо до края му, отколкото да дръжката).
                            Между другото, катаната е доста добра за промушване, когато става въпрос за текстилен доспех точно защото има много масивно и добре наточено острие (отпред), а цялото острие на меча не е гъвкаво.
                            А въобще щом се появят сериозните доспехи, мечовете губят функциите си, т.е. не вършат работа. Така или иначе, те никога не са били основно оръжие за бойното поле.

                            Амазон написа
                            3. В общият случай е по-лесен за производство. Особено ако се използва циментация на острието или друг способ за повърхностно насищане с въглерод.
                            Не съм сигурен, че е така. От една страна, ако ползваш материали с различно качество и свойства, двуостър меч се прави трудно - особено симетричен. От друга страна, ако ползваш един хомогенен материал, мисля че няма чак такава разлика.

                            Амазон написа
                            4. По-тънко острие при по-голяма здравина на меча.
                            Това е изцяло въпрос на материал и технология, а не толкова двуостър или едноостър. Т.е. двуострите дълги мечове и по-късните рапири, палаши и кавалерийски саби и прочее се произвеждат по сходен начин и имат сходни свойства, но различно приложение.

                            5. Възможност за някаква серация на тъпата страна, за да се използва при постройка на лагер и т.н.(не че се е правело, поне аз не знам)
                            Тук не съм сигурен, че те разбирам, но се съмнявам, че някой би използвал оръжие за статут за подобно нещо.

                            Пускам връзки към няколко кратки филмчета с обяснения по въпроса от един човек, чийто филмчета гледам от известно време и ги намирам за много информативни (препоръчвам другите му исторически - човекът е археолог по образование и професия, едновременно с това е инструктор по HEMA и колекционер, т.е. предполага се, че има някаква идея от нещата, за които говори).

                            1. Едно филмче баш по темата: "Swords - one-edged vs two-edged"

                            2. Това мисля също би било интересно по темата: "[B]Length of sharpening on different swords historically[/B"

                            3. Това също до някаква степен е свързано с темата: "Flexibility of sword blades"

                            Едно материалче, свързано с тестове на текстилна защита (гамбезон или многослоен жак), халчеста ризница и комбинация от тях срещу различни типове средновековни оръжия).

                            Comment


                              #15
                              Centurionus написа
                              а това има огромно значение в битка ,когато час-два трябва да размахваш това желязо .
                              Само да спомена нещо, макар че е отклоняване от темата - съмнявам се, че е било необходимо, особено "час-два". По-скоро имам съмнения, че частта с "размахването" макар и много интензивна е била и доста краткотрайна. Вярно, с възможност да се повтори отново (интензивно и краткотрайно) няколко пъти в рамките на цялото сражение. Но съмнявам се, че общата продължителност би достигнала дори час.

                              Centurionus написа
                              Иначе и аз мисля ,че в основата на предпочитанието на двуострият е тактиката за водене на бой в Европа , и по-точно преодоляването на бронята на противника .
                              Не знам, аз имам известни съмнения, че основната идея на меча е да "сразява" бронята. По-скоро това е (когато говорим за рицар) символ на статута (престижно оръжие), основно оръжие в цивилния живот (на много места само на човек със съответното социално положение е било разрешено да се разхожда с меч (оръжие) "цивилен" (без да включваме ножове и кинжали в уравнението)). На бойното поле е по-скоро спомагателно (допълнително) оръжие. Щом доспехите стават достатъчно добри (а това е "скоро" за тези, които могат да си ги позволят - комбинацията от добра халчеста ризница и гамбезон/акетон/жак - особено пък когато има и допълнителен пласт (втори пласт ризница на определени места, плюс допълнителна защита то плат)), мечът вече трудно може да се брои като оръжие за справяне с брониран противник (макар че все още има употреба в подобна ситуация) и основните бронебойни оръжия стават бойните чукове, алебардите и всякакви варианти по темата за използване пеш или от гърба на кон. Основно оръжие за рицар или тежък пехотинец/конник (тежък в смисъл на добре защитен). Не че мечовете не стават съвсем за тази цел, но не са чак толкова ефективни, освен в специфични ситуации. Разбира се, остава си допълнителната употреба: средство да обезоръжиш или събориш противника (използван като своеобразен лост), след което можеш да го вземеш за пленник (основна цел в повечето случаи) или да го довършиш с друго оръжие или с върха на меч в подходяща незащитена точка. Вероятно е можело да се ползва и като импровизиран боздуган - т.е. дори и само силата на удара може да причини определени проблеми, дори и оръжието да не преодолее физически защитата на шлема или доспеха.

                              Centurionus написа
                              Но и нека не забравяме ,че запазените мечове са били преди всичко притежание на благородници , предавали са се по наследство , полагани са грижи за тях през вековете , и самите те са били много по-качествени от дългите ножове,сатъри и всякакви железа с които са били въоръжени масата от опълчението ,което пък съставлява мнозинството на средновековните армии . Така ,че и чисто статистически ,ако се пресметне броят на двуострите мечове на благородниците към най-различните режещи инструменти на простолюдието ще излезе ,че двуострият меч не бил най-разпространен по бойните поляна Европа.
                              Хъм, хем съм съгласен донякъде с теб, хем не съм. Да, ако говорим за цивилен контекст (а това включва и разнообразните форми на двубои), то оръжия, които се въртят около меч, кинжал и сатъроподобни са основни по масовост, присъствие и приложение. Не толкова защото са ефективни сами по себе си (особено срещу опонент в доспехи), а защото контекста предполага удобство в носенето (кажи-речи всеки е имал и носел нож; мечът е много удобен за носене в цивилна обстановка и доста разпространен сред всякакви съсловия от един момент натам (макар че в много градове носенето му е било забранено, освен за привилегированото съсловие (за него пък това е оръжие, показващо социален статус - по-скоро оръжие-регалия))) и употреба срещу опонент, който не разполага с някаква особена защита.
                              НА бойното поле нещата са различни - там този род оръжия са второстепенни по присъствие и употреба. основните бойни оръжия са копието (несъмнено най-масовото) и всякакви други дръвкови оръжия, като в контекста на рицарите много масови са различните видове бойни чукове и алебарди (оръжия, които са реално ефективни срещу брониран опонент, за разлика от мечовете), като дългите мечове запазват определена приложимост като допълнително оръжие, което може да се ползва добре срещу по-слабо защитени противници (каквито, разбира се, не са липсвали на бойното поле), а срещу опонент в пълен доспех основната употреба е като комбинация от лост и кинжал (най-често едната ръка държи самото острие), т.е. събаряне и след това промушване с върха в уязвимо място. Вероятно в тази роля симетричността на острието (и ромбовидното сечение) са предимство. Но все пак си остава спомагателно оръжие.
                              Докато сред по-обикновените (като произход / социално положение) войници на бойното поле предпочитани са били сатъроподобни мечове (т.е. едноостри и с баланс подходящ за посичащи удари, впрочем, най-често също имащи наточена част от обратната страна на острието около върха) като falchion и messer (последното мисля че е цивилни вариант на оръжието).
                              Last edited by gollum; 13-12-2014, 13:03.

                              Comment

                              Working...
                              X