Шопското въстание 18.12.1877г. – окт. 1878г.

[Гемето]

ШОПСКОТО ВЪСТАНИЕ
18.12.1877г.(ст.стил) – окт. 1878г.

На 30.12.2013г. се навършиха 136 години от избухването на едно от четирите най-големи въстания вдигани от българите срещу турското робство. Когато се регистрирах във форума преди няколко месеца мислех, че до 30-ти декември ще успея да напиша и пусна подготвяния от мен материал, но за съжаление така се стекоха обстоятелствата, че нямах нито нужното време, нито технически средства(компа ми се скапа) да пиша, изчитайки обаче повечето от темите във форума, касаещи събитията от това време и виждайки пълна липса на информация по въпроса и това, че пиша с чувството, че никой не ме разбира ме убедиха, че трябва да отворя тази тема макар и с копи/пейс на чужд материал публикуван във връзка с предишна годишнина:


КАПИТАН СИМО СОКОЛОВ
133 години от обявяването на шопското въстание


Уважаеми читатели, Българското възраждане е една от най-светлите страници в тринадесетвековния героичен летопис на нашият народ. Във всички негови етапи и основни изяви е вграден преди всичко приносът на хилядите знайни и незнайни герои, отдали живота си за свободата на България. Един от тези борци за народна свобода, делото на когото трябва да служи като вдъхновяващ пример на мъжество, преданост и всеотдайност, е трънчанинът, войводата капитан Симо Соколов. Неговото име е свързано и с най-величавия подвиг, с най-героичната изява на населението от Западните покрайнини - Трънското (Шопското) въстание, чиято 133-годишнина честваме днес на тази скромна възпоменателна среща.
На 18 декември 2010 г. се навършват 133 години от обявяването на Шопското (Трънско) въстание.
Симо Соколов е роден в малкото селце Грознатовци в 1848 г. . Десетгодишен напуска бащин дом и отива да се учи в с. Топола. От 1866 г. е гимназист в Белград, после студент в белградската Велика школа.
Много скоро той е завладян от свободолюбивия дух на времето, от борческия дух и темперамент на Любен Каравелов, от идеите му за обединението на южните славяни.
За да бъде докрай полезен на народното дело, завършва в края на 1875 г. и Белградското военно подготвително училище. Симо Соколов, Цеко войвода, Ильо войвода, Калчо Пасков, Тошо Лесковчанина и някой други (петимата са основното ядро) образуват Привременен комитет, който оглавява и ръководи не само дейността на българските емигранти в Белград, но и подготовката на въстанието в западните български земи, като влиза в пряка връзка с Българския революционен централен комитет в лицето на Димитър Ценов. "Сега, който е българин и българско име носи, днеска требе да помогне с што може, на издайници и изроди не требе да обръщаме глави" - пише Симо Соколов в писмото си до Букурещкия централен комитет на 30 януари 1876 г.
"Тия дни съм добил човеци, които су пратени от наш Трън и Пиротско, што съм аз до сега имал преговори и кажат да су готови...
Аз представлявам, без да знаете, сичкото Пиротско и Трънско окръжия и ми съпровождат писма, поручки и различни тайни, а вие се неявихте от как ви писах" - четем в друго писмо на Симо Соколов до Букурещкия централен комитет от 15 февруари 1876 г., подписано от Симо Соколов, Цеко Петков и Тодор Томич, членове на Привременния комитет. Настоятелството на Браилската дружина с писмо от 26. II. 1876 г., адресирано до Цеко Петков, Симо Соколов и Тодор Томич, упълномощава Привременния комитет в Белград да "представлява народното дело пред нашите братя сърбите", на което в отговора си до тях Симо Соколов възкликва: "Почитовани братя... Мислим, че в днешното най-сериозно време секи българин ще има усещане към Отечеството си; мислиме, че днеска е баш времето да се съединим и да забравиме лични каприции и интерес за народното ни добро и йедин на други пружим братската си ръка. Днеска е времето секи българин, който има българска кръв, да жертвуе сичко, па и животът за милото ни Отечество България!"
Връзката на Трънския и Пиротския революционен комитет с Букурещкия централен комитет е Симо Соколов. Една сутрин на 1876 г. (Гергьовден), в най-големия разгар на подготовката на общонародното въстание всички са изненадани от вестта, че Априлското въстание избухнало. Решено е българските революционери във Влашко и Сърбия да оформят чети, които да навлязат в България в помощ на въстаналия народ. В тия напрегнати дни Симо Соколов е денонощно в движение; сред доброволците, за снабдяване с оръжие, за настаняване и въоръжаване на четите, за съгласуване както със сръбското командване, така и с щаба на руското командване, оглавявано от генерал Черняев, поканен от Сърбия да ръководи военните й действия в предстоящата война с Турция. Войната завършва неблагополучно за Сърбия. Още веднъж пропадат надеждите нашият народ да получи своята свобода. Междувременно Априлското въстание в България е потушено.
На 12 април 1877 г. Русия обявява война на Турция.
Симо Соколов е зачислен като офицер към щаба на Руското главно командване. Възлагат му да разузнава движението на турските войски и да подготви въстание в западните български земи, което значително ще облекчи действията на руската войска. Сърбия отново влиза във война с Турция. Симо Соколов е придаден към щаба на сръбския полковник Хорватович.
С чета от около 50 души - доброволци от Видинско, Софийско, Пиротско и Трънско - Симо Соколов участвува в боевете за Пирот. Руските войски настъпват към София и нищо не може да ги спре. За проявена храброст при Пирот Соколов е награден със златен медал.
Трънският революционен комитет изпраща делегация, в която да се срещне с войводата Симо Соколов, той да каже какво да се прави по-нататък. В делегацията са поп Григорий, Иван Грънчаров и Г. Байкушев. През нощта на 16 декември полковник Хорватович извиква Симо Соколов и в присъствието на трънските депутати му заявява: - Симо, ето твои трънчане, иди в твое Бугарско и дигай въстание!
Най-сетне! С малка чета доброволци Симо Соколов се отправя още същата вечер за Трън. Четата носи 600 пушки и 22 сандъка патрони. На 18 декември 1877 г. пристига в с. Врабча. Тук се е събрал от селата многочислен народ, пред които Соколов обявява нареченото от него самия Шопско въстание. Сформират се и се въоръжават две чети по 100 души, които заминават към Брезнишко и Кошарево. Из трънската покрайнина обикалят куриери и разнасят радостната вест: Шопското въстание е обявено. Народът ликува. Въодушевени доброволци прииждат към Трън, повечето въоръжени с тояги и брадви. Малцина са с пушки. Всички обаче са решени с открити гърди да се хвърлят срещу омразния поробител.
"Трънчани и цялата околия бяха се дигнали на оръжие" - отбелязва в спомените си Симо Соколов. Под разпореждането на Соколов минават и малките чети на Тако Пеев, на Коста Станоев, на Атанас Насалевски, на Ив. Грънчаров, на даскал Стоян Любичев от с. Клисура и др.
На 21 декември става първата бойна среща на въстаниците с 800 башибозуци, запътили се от Враня към Трън, за да оплячкосат и запалят града. След четиричасово кръвопролитно сражение нападателите са разбити и обърнати в бягство. Тая победа вдига Брезнишка и останалите части на Трънска околия - чак до Кюстендил. Името на Симо Соколов става легендарно.
Останалите сили са струпани около Кюстендил – укрепена база на турските въоръжени сили.
“Аз тогава разполагах с около 6000 въстаници, но повечето с тояги. Но не требе да се забравя, че в София още не беха руси дошли. Суйлеман стоеше. На Кюстендил имаше 3000 души въстаници, между тях 280 с пушки, а другите - с тояги, секири и какво стародревно оръжие не съм виждал" – разказва в спомените си Соколов.
На помощ идва и дядо Ильо. Двамата ръководят обсадата на града. Главната квартира на въстаниците е в с. Соволяно – в дома на големия родолюбец дядо Стоян Цуцурана.
Много скоро Симо Соколов се свързва с руското командване. И боевете за освобождението на Кюстендил се водят вече по-успешно. След кръвопролитното сражение на 17 януари 1878 г. турците са окончателно разбити и прогонени. Соколов и руските воини влизат в града като освободители.
Под ръководството на Соколов въстанието все повече се разширява из цяла Македония, в областите около Егри-Паланка, Пчинско, Кратово. Военните действия не спират и след подписването на Санстефанския мирен договор. Берлинският конгрес слага край на въста-
нието.
"Забележително е Шопското въстание и малко го знаят, но е било силно и сияйно" – характеризира събитието по-късно Симо Соколов. То изиграва блестящо своята роля и завършва с пълен успех, като надхвърля далеч предвидените рамки и се превръща в мъжествена изява на народа. То освобождава Брезнишка и Кюстендилска околия, Враня, Крива Паланка, Пчинско и Кратово.
Шопското въстание дава своя изключителен принос за освобождението не само на западните български земи, а и на цялата страна.
Симо Соколов умира на 20 април 1918 г. Нему народът благодари по своему с няколко обикновени думи:
"Не жалеше живота си за пара", "Като него втори нема да се роди у Знепол", "Негово дело е велико, негово е первенство"...
Тази оценка, както и споменът за патриотичното му дело се предават от поколение на поколение с чувство на благодарност и национална гордост.
И накрая, като заключение, ще добавя, че на 4 юни 1979 г. за първи път, по наша инициатива, се организира и проведе в с. Врабча, Трънско, тържествено юбилейно честване на 100-годишнината от обявяването на Шопското (Трънско) въстание с предводител капитан Симо Соколов. Тогава беше открит и мемориален гранитен блок с надпис призивът на Симо Соколов "Днеска е времето, за секи българин, който има българска кръв, да жертвуе сичко, па и животът за милото ни отечество България!"
На това грандиозно тържество присъства и синът на Симо
Соколов - Владимир Соколов


Д-р Николай ИЛИЕВ
Отец Георги СПАСОВ

Родово Имение 3 – 9 Януари 2011г.




П.П.
Цитираните по горе дати са по стар стил.

[Sula]

Благодаря за полезната статия. Моите познания по темата са оскъдни и се свеждат главно до действията на Ильо войвода край Кюстендил. Сърбите винаги са твърдели, че техни хора са освободили Трънско и Пиротско, но писмата на Симо Соколов, цитирани тук, ако са автентични, доказват обратното, поне за Трън.

[Thorn]

Това е интересен момент. В уикито и не само, го обявяват за сръбски агент, а и след това в Трън и Брезник е имало просръбски настроения. Има книга за него, не съм я чел и бих се радвал ако някой може да осветли въпроса.

Иначе доколкото знам, въстанието е била една шопска жакерия. Въстаниците са били, как да се изразя по-меко, "безпощадни". Кюстендил се е предал пред символичен руски отряд само и само да се избегне влизането им в града.

[Гемето]

Аз сега съм се захванал да пиша нещо като биография на капитан Соколов. Казвам нещо като, защото ако се напише кратка биография подобна на тези в уикипедията трябва да се цитират събития, за които почти никой не е чувал, за това съм си позволил да се впускам в някои подробности, иначе едва ли ще бъда разбран. Мисля да напиша отделни статии първо за дейността на Търновския революционен комитет, после и за самото въстание и да ги събера в една обща кратка история, подходяща за публикуване в интернета.

Сега ще си позволя да пусна в съкратен вид това, което съм написал, там до където съм стигнал, защото мисля, че ще ви бъде интересно, а и има някои интересни и малко известни факти в него:

Капитан Симо Соколов
/Капитан Симо/Симо войвода/

Капитан Симо Иванов Соколов е български националреволюционер и офицер от Сръбската и Руската армия, участник Сръбско-турската(1876) и Руско-турската война(1877-1878), основен организатор и водач на Шопското въстание(декември 1877г. – октомври 1878г.) и вдъхновител на съпротивата на населението от трънския край срещу сръбската пропаганда след Руско-турската война.

Симо Иванов Соколов/Капитан Симо войвода/ е роден в село Грознатовци Османска империя (дн. Сърбия, Западни български покрайнини) през м. април 1848 г. в семейството на
Иван Соколов и Мария Иванова. По майчина линия е внук на войводата Ристо Плаката.
Ненавършил още десет години, малкият Симо, воден от силното си желание да се изучи, бяга от къщи и последва чичо си, тръгнал за Сърбия по дюлгерлък.
В Сърбия, Соколов работил известно време по строежите, докато един ден чичо му, знаейки желанието му да учи го дава за дяк(По това време в Сърбия имало обичай по-заможните семейства и поповете да държат в къщите си ученици(дяци), които вършели къщната работа, а в замяна на това те им осигурявали подслон, прехрана и ги издържали да учат.) в село Топола в семейството на Карагеоргевичите.
През 1865г. Соколов постъпил в гимназията в Белград. Тогава живеел като дяк в дома на белградския вкадика хаджи Дина, комуто слугувал и едновременно учил. Под негово влияние през 1870г. се записал в Богословското училище. Завършил първата учебна година, след което го напуснал и през 1871г. вече бил студент в Историко-филологическия факултет на Белградската велика школа.
Още като ученик в гимназията, Соколов бил завладян от идеите на Любен Каравелов и обхванат от общия порив на българските емигранти в Белград – да заработи активно с всички сили и средства за свободата на Отечеството. Той не само станал редовен посетител в дома на Каравелов, но и водел свои приятели - да се запознаят с него и чуят неговите слова.
От 1873г., вече отдал се изцяло на революционната борба започва да посещава заедно със своя приятел Тошо Лесковчанина трънско и пиротско. Установил контакт със съзаклятниците от Трънския(Власинския) революционен комитет, Симо Соколов спечелил тяхното доверие, включил се в общата революционна борба и много скоро се изявил като човек, който започнал да направлява и влияе върху работата на комитета. Соколов си създава и много тесни връзки с Пиротския революционен комитет чрез неговите представители Коца Кръстев Семерджиев, поп Григорий и Кола Суковски. Срещнал се и със стария комита, видния майстор и строителен предприемач Гроздан Илиев Насалевски(Капитан Гроздан) с когото се договорил за координиране на действията им и го иформирал за дейността на Трънския революционен комитет.
През 1874г., с цел до проучи възможността да продължи образованието си в по-сериозно учебно заведение, Соколов пътува до Одеса, където се запознал и сприятелил с Марин Дринов. След като установил контакти с българската емиграция в Русия и се запознал с въжделенията и борческите и пориви се завръща в Белград и с още по-голям ентусиазъм се включва в подготовката на своя роден край Трънско за предстоящото общобългарско въстание.
През 1875г. Соколов завършва Белградската велика школа.
Разбрал, че за да бъде докрай полезен на народното дело са му необходими и военни познания и опит, Соколов се записва във белградското Военно подготвително училище.
След избухвабето на въстанието в Босна и проведеното на 12.08.1875г. от БРЦК „Народно събрание“, което взело решение за подготовката на възможно най-скорошно избухване на въстание и в България, Симо Соколов заедно с Цеко Петков, Ильо Марков, Тодор Лесковчанина и Калчо Пасков се свързват с БРЦК чрез неговия член Димитър Ценович и създават Привременен революционен комитет, който да организира и ръководи подготовката на въстание в западните български краища.
В този комитет Соколов отговарял за ускоряване на подготовката на Трънско и Пиротско за предстоящото общобългарско въстание, за организирането на канали за доставка на оръжие в тази посока и пр. .
През есента на 1875г., Соколов заедно с дядо Цеко войвода се среща с Зимонович и Пелагич, едни от най-изтъкнати ръководители на Херцеговинското въстание и се споразумели с тях за координирани действия, като Херцеговинските старейшини дали дума да направят всичко възможно да продължат въстанието и през 1876г., когато и българите ще са готови за въстание.
В края на 1875г. и през пролетта на 1876г. дейците на Привременния революционен комитет развили трескава дейност за подготовка на въстание в западна България, но били в неведение за това, че БРЦК се е разтурил и за действията на Гюргевския революционен комитет, който след като взел решение за вдигане на въстание и преминаване на апостолите в България на практика също вече не съществувал.
В този период Соколов и другите дейци на комитета, с цел да координират действията си с БРЦК писали много писма до Д. Ценович, в които го информирали за това как върви подготовката на въстанието, че Сърбия се готви за война с Турция и искали БРЦК да изпрати пълномощник за преговори със сръбското правителство или ако не изпрати такъв да ги упълномощят тях.
В едно от тях написано саморъчно от Соколов и подписано и от Цеко Петков и Тодор Томич четем:

„... Тия дни сам добил човеци, които су пратени от наш Трън и Пиротско што сам аз до сега имал преговори и кажат да су готови.
Аз ви сега на бърза ръка пиша и скоро ще ви опиша всичко обширно, зашто ми е казал Г.Тихомир за 8 дена ще се знае на кой начин да се започне сватбата. ... ...
Аз представлявам без да знаете сичкото Пиротско и Трънско окружия и ми изпровождат писма, поручки и различни тайни, а вие се неявихте од какви писах.
Ако не можете да се саставиме што поскоро депеширайте намене и Г. Цека за да посредоваме за нашите работипред тукашното правител. Защото е това нужда и потреба(да неслушаме никого).
Като ви искрено и братски поздравляваме за сичките тукашни българе.

1876, 15 февруари
Белград „

Дългоочакваното писмо пристигнало с дата 26.02.1876г., но не както дейците на Привременния революционен комитет очаквали от БРЦК в Букурещ, а от Настоятелството на българската добродетелна дружина в Браила. С него Настоятелството упълномощило Привременния комитет „...да представлявате народното дело пред нашите братя сърбите“.
Веднага след получаване на писмото Соколов, Цеко войвода, Ильо войвода, Тодор Томич - Лесковчанина и др. членовете на комитета, провели среща със сръбския военен министър, за която Соколов незабавно писал до Настоятелството на Добродетелна дружина, а Тошо Лесковчанина и Калчо Пасков заминали за Браила за да го информират по-подробно.
След постигнатото споразумение със сръбското правителство Привремения революционен комитет в Белград насочил усилията си главно към набиране на доброволци и сформиране на чети за предстоящите военни действия.
От 01.04.1876г. сръбското правителство дало официално съгласието си български доброволци да се събират в Сърбия.
На 22.04.1876г. Панайот Хитов, Симо Соколов, като представител на Привременния революционен комитет и Георги Живков, като представител на Търновския революционен комитет провели среща със сръбските официални представители в това число и военния министър за съгласуване на действията при обявяване на войната – сигнал за вдигане на всенародното българско въстание.
В резултат на тези преговори, инициатива на Привременния революционен комитет, се стигнало до споразумение със сръбското правителство за взаимодействие в хода на войната и че българските чети щели да получат всичко каквото е необходимо и ще ги пуснат през границата в помощ на въстаналият народ.
... ...[/QUOTE]

[Гемето]

... Моите познания по темата са оскъдни и се свеждат главно до действията на Ильо войвода край Кюстендил. Сърбите винаги са твърдели, че техни хора са освободили Трънско и Пиротско, но писмата на Симо Соколов, цитирани тук, ако са автентични, доказват обратното, поне за Трън.

Сърбите наистина стигат до Пирот и го превземат, но там засядат и чакат да видят какво ще се случи. По-късно окупират вече освободените от въстаниците Трънско и Брезнишко и започват с терор, подкупи и бясна припаганда да се опитват да ги откъснат от България.

[Гемето]

Това е интересен момент. В уикито и не само, го обявяват за сръбски агент, а и след това в Трън и Брезник е имало просръбски настроения. Има книга за него, не съм я чел и бих се радвал ако някой може да осветли въпроса.

Иначе доколкото знам, въстанието е била една шопска жакерия. Въстаниците са били, как да се изразя по-меко, "безпощадни". Кюстендил се е предал пред символичен руски отряд само и само да се избегне влизането им в града.

Препоръчам Ви я !
Книгата е много добре написана и осветлява малко известни факти от историята ни.
Тя е писана преди 10.11.1989г. и автора и е връщан многократно да я преработва, така и не са му позволили тогава да я отпечата. За съжаление тиража е малък и единствения начин да я прочетете е в читалните на някоя голяма библиотека.

В уикито могат да се пишат всякакви глупости, лошото е ако се приема за достоверен източник.
Истина е обаче, че между някои от поборниците е имало конфликти и в определен момент те по стара нашенска традиция са се хубаво оплювали.

... Въстаниците са били, как да се изразя по-меко, "безпощадни". Кюстендил се е предал пред символичен руски отряд само и само да се избегне влизането им в града. ...

Така е.
Това е била заповедта на войводата и той(кап.Соколов) не го крие.
На капитан Соколов, израснал в дома на Карагеоргевичите, по-късно живял и в дома на Белградския владика, завършил висше образование с елита на Сърбия, служил в сръбската, а към този момент разузнавач от руската армия му е било много добре известно старото правило, че границата се поставя там до където са стигнали войските при обявяване на примирието и че в плана на русите не влиза отклоняване към Кюстендил и за това се е стремял с всички сили и средства да докара руските войски до града, като това е включвало и да бъдат убедени турците да търсят спасение от руснаците.
В крайна сметка в Пернишко и Кюстендилско е единственото разширение, което получава България на Берлинския конгрес извън Райхщадските споразумения.

[Гемето]

Ако някой се интересува, ето къде се съхранява целия архив оставен от капитан Симо Соколов и как могат да се намерят и видят оригиналните документи:

Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления, съхранявани в Български исторически архив,
Книга II (От фонд ¹ 28 до фонд ¹ 86),
Фонд ¹ 34; 11 арх. ед., 122 док.; 1868... 1918 г. — Симо Соколов

http://electronic-library.org/archivni_spravochnici/Book%200002.html

Съветвам ви да прочетете поне съдържанието на фонда, така ще сте на ясно за какво иде реч.

[TypTyp]

Това е книжката. От коя година е обаче - не знам...

[Гемето]

Интересно !? Не знаех за тази книга. От къде го копна това !?
Аз търся "Знеполско-Крайщенското/Шопското/ въстание 1877 -1878Г." от същия автор(подчертаното с червено не е техническа грешка при отпечатването на книгата, а диалект).
Аз имам книгата
“Капитан Симо Соколов” на Николай Илиев, изд. ИК “Пропелер”, 2000г.,


преснето копие на “Сборникъ трънски край”, изд. Печатница “Одеонъ” София 1940г.
и др.материали за Соколов и въстанието събирани от различни публикации във връзка с други теми и събития.


Първата е биография на кап.Соколов. Авторът и държи изключително на точността на събитията и времето, в което са се случили, докато втората е много по-подробна, но има много неточности и печатни грешки.

[TypTyp]

Ха, ама то не било една книжка, а няколко...
Това, дето пуснах, мина през мен преди време и аз си копирах само няколко страници... да му се не види, а не цялата!

[Гемето]

Ще започна опровергавайки част от това, което видях, че е написано в книгата на Пантелей Георгиев „Слава и възпоменания“.
Не е вярно, че Шопското въстание започва от нищото без предварителна организационна подготовка и план. Подготовката на въстание в Трънско започва още през есента на 1875г. .
След проведеното през м.август от БРЦК "Народно събрание", на което е взето решение за вдигане на всенародно въстание в България, в Белград Симо Соколов, Цеко Петков(Цеко войвода), Ильо Марков, Тодор Томич(Тошо Лесковчанина) и Калчо Пасков създават Привременен революционен комитет, който да организира и ръководи въстанието в западните български краища. Те се срещнали с члена на БРЦК Димитър Ценович при едно негово идване в Белград в делегация избрана от "Народното събрание" в Букурещ, заедно с Панайот Хитов и В.Кулев да водят преговори със Сръбското правителство за съгласуване на действията и подкрепа на едно бъдещо въстание в България и се уговорили чрез него да подържат връзка с БРЦК.
В този комитет Соколов е отговарял за засилване и ускоряване на революционната дейност в Пиротско и Трънско, Тошо Лесковчанина извършвал подобна дейност в Лесковския край, той бил член на трънския комитет от по-рано и бил упълмонощен от него да създаде такив комитет и в Лесковския край, дядо Цеко и дядо Ильо войвода обикаляли из Сърбско да организират и подготвят емигрантите, да търсят и набавят оръжие, а Калчо Пасков изпълнявал куриерски задачи и държал връзка с централния комитет в Букурещ.
През този период Соколов посещавал многократно трънския край, като провеждал срещи и устройвал събрания, на които говорел за необходимостта да се готвят за предстоящото общонародно въстание, а присъстващите трънски патриоти се заклевали да бъдат верни на народното дело. Когато посещавал Трън, Соколов се преобличал в селски дрехи и се укривал в домовете на Митко Тошков или Митра Бояджийката, която била тяхна съмишленичка. С помоща на своя доверен съзаклятник Иван Грънчаров уточнил и взел със себе си списъците на трънските патриоти. На път за Сърбия Соколов минавал през Пирот, където се срещал с Пиротския революционен комитет и бил изградил връзки чрез неговите представители Коца Кръстев Семерджиев учител от село Бераинци, поп Григорий от село Стрелец и Кола Суковски от Лесковец. Всъщност дейността на Соколов в трънския край не започва със създаването на Привременния комитет. Още от 1873г., като студент той бил установил контакт със съзаклятниците от Трънския(Власинския) революционен комитет Тако Пеев, Иван Грънчаров, Георги Байкушев, поп Григирий Попвасилев и др. .

Трънския( Власинския) революционен комитет
Трънския революционен комитет(наречен още Власински, защото плановете първоначално били при обявяване на въстание всички въстаници от Трънско да се съберат при Власинските блата между селата Власина и Клисура, където да се изгради укрепен лагер)
е създаден през 1871г. в манастира „Св.Архангел Михаил“.
Първи в Трън пристигнали представителите на Софийския революционен комитет Шишков и Христо Ковачев. Те се свързали с даскалите, свещениците и някои от чорбаджиите, които били готови да поемат отговорността за създаването на едно голямо народно съзаклятие против турската тирания.
След като се убедили, че населението от Трънския край е готово да поеме пътя на борбата и има условия за изграждане на революционен комитет те се завърнали в София. Наскоро след това в Трън пристигнали тайно Димитър Общи и Хр. Ковачев.
Димитър Общи се срещнал най-напред с даскал Димо Радивоев Петричев, син на известния войвода и водач на въстаниците по време на Трънската буна(Беглишки джибур) Радивоя Петричев. Двамата с него обсъдили въпроса около създаването на революционен комитет и набелязали неколцина от града и околията за членове на комитета.

[Гемето]

2

Учредителното събрание се провело в манастира „Св.Архангел Михаил“, На него присъствали Гиго Пеев, Гюра К. Байкушев, Григорий Кокин, Димо Петричев, Димитър Общи, Христо Ковачев, като представител на Софийския революционен комитет и игумена на манастира отец Господин. В края на събранието съзаклятниците един след друг дали обед за вярна служба на народното дело и отец Господин ги заклел пред евангелието, камата и пищова, които те целували и кръстейки се тържествено произнасяли: „Заклевам се !“ .
От този ден започва трескава дейност и подготовка на въстание в Трънско.
Членовете на комитета обикалят всички села в околията, като в много от тях създават местни революционни комитети със свои представители към Трънския революционен комитет. Разширил се и съставът на трънския комитет като в него влизат още Тако Пеев, учителят Георги Неделев от Копривщица, поп Григорий Попвасилев от Трън и много други.
Тако Пеев, който скоро след това оглавил комитета в Трън, влязъл в контакт с Партений Нишавски - митрополит на Нишавската епархия с център гр.Пирот и временно седалище в гр.Трън.
Партений Нишавски развил огромна културно-просветна дейност в Трънско и Пиротско, която се посрещала много добре от населението и се насърчавала от местните първенци.
Огромно е и неговото участие, морална и материална подкрепа за национално-освободителната борба на населението от Трънския край. Митрополит Партений не жалел сили и средства: отварял български училища, подготвял на свои разноски учителски кадри, внасял и разпространявал български учебни помагала, вестници и списания. Той осигурил и материална подкрепа на Симо Соколов по време на неговото учение в Сърбия. От него Тако Пеев получавал български вестници и списания като „Български книжици“, „Читалище“, „Гайда“ и др., които разпространявал между по-просветените хора из Трънско.
През този етап на национално-освободителната борба Трънския край е посещаван няколко пъти и от Апостола на свободата Васил Левски. По време на своите пребивавания в Трънско Апостола се укривал в Мисловщичкия манастир „Св.Богородица“, в Глаговинския манастир „Сб. Николай“, в Трънския манастир „Св.Архангел Михаил“ и при някои от доверените си хора по селата. Той се срещнал с Димо Петричев и с него организирали тайно събрание в манастир „Св.Архангел Михаил“, а с игумена на Мисловщичкия манастир йеромонах Мисаил Байкушев обикаляли заедно из трънските села.
През пролетта на 1872г. Димитър Общи пристигнал отново в Трън и поставил задачи от името на Централния комитет. Трябвало да се изберат куриери за връзка между Трън и другите западни български краища и Моравско. За такива били определени поп Григорий Попвасилев, Димитър Костов от с.Зелениград, Иван Грънчаров от Трън, Танча Петличин от с.Бераинци, Голуб Илиев от с.Радово и др. и в скоро време Власинския комитет прострел влиянието си до Враня, Лесковац, Пирот и Ниш.
Обесването на Васил Левски и Димитър Общи внесло смут сред хората от Трънския( Власинския) революционен комитет. Връзката с Централния комитет била нарушена и за дълго време комитета останал изолиран, но въпреки всички създадени трудности и напрегнатата обстановка неговите отговорни хора успели да превъзмогнат последвалите сътресения и колебания и да продължат да подготвят населението за въстание.
През 1874г. Димо Петричев получил Окръжно от Браила от името на РЦК, подписано от Любен Каравелов Христо Ботев, Ст.Стамболов и др. В него се давали известни наставления за работата на комитета, с което най-сетне връзката на с българските революционери от Трънския край била възстановена и това дало мощен тласък в по нататъшната подготовка на въстанието, тъй щото населението от този край е било подготвено за въстание още през пролетта на 1876г., което се вижда от писмото с дата 15 февруари 1876г., което Соколов е изпратил чрез Ценович до БРЦК в Букурещ;

„ ... ...
Тия дни сам добил човеци, които су пратени от наш Трън и Пиротско што сам аз до сега имал преговори и кажат да су готови.
... ...
Аз представлявам без да знаете сичкото Пиротско и Трънско окружия и ми изпровождат писма, поручки и различни тайни, а вие се не явихте од как ви писах.
... ... „

[TypTyp]

Още нещо по тази тема:
Венев, К. Към въпроса за Шопското въстание (декември 1877 – януари 1878 г.) – ИДА, кн. 41 / 1981, стр. 89–93.