Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Конфликт между САЩ и СССР 1945-1951 - продължение на темата

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Конфликт между САЩ и СССР 1945-1951 - продължение на темата

    Настоящата дискусия е отклонение от тази тема :

    Ген. Патън получава мечтаната си заповед да атакува Червената армия
    И се фокусира върху един по-реалистичен сценарии с повече детайли за обсъждане.
    Пускам темата след консултация с gollum

    Хипотетичен конфликт между САЩ и СССР 1945-1951

    Като най-благоприятен период за подобна алтернативка, виждам годините 1946-1951 (като '51 е доста оптимистичен вариант) .В общи линии годините, в които са налице:
    - възможност за фронт някъде в Германия между САЩ и СССР (като Германия е по-скоро територия, отколкото страна в конфликта)
    - ядреният арсенал на САЩ все още е около 10 оръжия, т.е. отсъства заплахата от "взаимно унищожение" или по-скоро пълното унищожение на СССР.
    Подобни условия предоставят сцена за кратък конфликт с ограничено използване на ядрени оръжия и възможност за разгръщане на бойни действия между конвенционалните армии на двете страни, някъде в Източна Европа.

    *Предварително условие - събитията до 1945-46 протичат като в ТР

    Ситуация станала причина за започване на конфликта и преминаване към алтернативна реалност - 1.Руснаците решават да наложат по-твърда блокада около и над Берлин през Юни 1948 и започват да свалят транспортни самолети.
    2.Американските самолети все по-често нарушават установените въздушни коридори с цел шпионаж и руснаците решават да прекратят тази практика - отново се стига до сваляне на самолети.


    Вариант 1 е по-вероятен като условие, но шансът да доведе до някакъв конфликт с използването на стандартно въоръжение е по-малък, имайки предвид годината и ядрения арсенал на САЩ
    Вариант 2 трудно би се случил и трудно би довел до бърза ескалация след първоначалните инциденти, но ако се случи в по-ранна година (края на 1946 да кажем) и ескалира, създава по-добри предпоставки за сблъсъци на конвенционално въоръжение, преди ядрените оръжия да сложат край на играта.

    Тук gollum много правилно посочи следното :
    - Сталин едва ли би се решил (или пък друг на негово място) да започва война по своя инициатива в края на 40-те или началото на 50-те години. Тогава СССР на практика е в много слаба позиция - все още далеч не е възстановен, тепърва има куп проблеми (и покрай тях и кризи) да усвои каквото е успял да получи от войната, няма атомно оръжие, т.е. САЩ могат безпрепятствено да ударят основните му градове (за колкото има атомни бомби). Т.е. за да започне война, трябва много сериозно основание. Може би единствено ако са убедени, че САЩ вече удрят първи. Което също не е много вероятно, но не е невъзможно (има и такива идеи там).
    За това въвеждам малко пояснение към двата варианта за отключване на събитията.Нямам представа какви са били заповедите относно следенето на съюзническите самолети по трите коридора над Германия и какви условия е трябвало да има, за да бъде свален самолет, но със сигурност заповед е трябвало да има от много високо.За това и варианта с умишлено и масово сваляне на самолети е по-малко вероятeн.
    По-скоро трябва да се насочим към инцидент или погрешно разбрана/изпълнена заповед.
    Доколкото знам в годините, в които съществуват трите коридора и особено в месеците около блокадата, руснаците прибягват до различни подходи, за да възпрепятстват доставките до Берлин - стрелба с противовъздушни средства в близост до самолетите, прелитания на руски бойни самолети през коридорите и близо до съюзническите машини (и стрелба), парашутни скокове в коридорите и т.н. Има дори сблъсък между руски боен самолет и британска машина, т.е. имало е подобен инцидент.
    Възникналата конфликтна ситуация на тактическо ниво трябва да постави хората в Москва без опция за връщане назад.
    Като пример ми идва на ум инцидент подобен на този с британския самолет, но от по-сериозен мащаб - загубен е много по-важен самолет или има повече загинали.Или вариант при които се случват два подобни инцидента сравнително бързо един след друг.
    В резултат при следващите прелитания на руските самолети прекалено близо на някой от другата страна на бариерата не му издържат нервите и отвръща на провокациите.
    Да кажем, че инцидентът се случва в края на 1946 или началото на '47, тъй като през '48 ядреният потенциал на САЩ рязко се увеличава, а с това и шансовете за подобен конфликт веднага се свиват.



    1.Как биха реагирали съюзниците при подобен инцидент имайки предвид съотношението на силите на територията на Германия?
    а - не реагират агресивно и алтернативката свършва
    б - намесват се като в горепосочения сценарии и ситуациата ескалира
    в - друго

    2.При ескалация на ситуацията какъв би бил планът на действие на СССР и какъв на САЩ и съюзниците, съответно - Стратегията, тактиката и крайните цели?
    - основата върху която се гради стратегията за действие на съюзниците при евентуален конфликт в Германия е ядреният потенциал на САЩ.Като се предполага, че ще е възможно хвърлянето на поне 100 бомби над територията на СССР и компания както върху градове, така и върху военни цели.До края на '48 това е извън възможностите на САЩ обаче.


    3.Какъв потенциал има САЩ за производство и доставка до целта на ядрени оръжия към 1946-48 и колко бързо ще произведе и достави достатъчно от тях, за да сложи край на конфликта?

    4.Колко от тези ядрени удари могат да поемат СССР и съюзниците й преди да отстъпят от сблъсъка?
    *В състояние ли е към въпросният период СССР да ускори работата по собствено ядрено оръжие и от своя страна да го достави и нарани макар и не пропорционално противника, за да подобри позициите си в подобен конфликт?

    5.Какво ще се случва на ниво подразделения, техника, екипировка и т.н.


    Ако е нужно добавете корекции към условията.
    Nobody has three balls but some people have two very good ones!

    #2
    Защо се вторачваш само в Европа? Подобен конфликт (СССР-САЩ) би могъл да избухне (или да се развие впоследствие) не само в Европа, но и в Азия, Далечния Изток. То всъщност, реално така се и получава, ако приемем войната в Корея като индиректен сблъсък на двете супер сили.
    Така че, аз бих заложил повече на една атомна бомба, пусната над Владивосток, отколкото на танкови сражения в Германия...

    Comment


      #3
      И какъв е смисъла от гръмването на владивосток? освен че ще се унищоши инфраструктура от която евентуално ще се нуждаят при инвазия в приморският край?

      Comment


        #4
        Принципно още през април 1945 се е разглеждал подобен вариант за действие. Това е операция Немислимо(Unthinkable). Ето повече информация за нея на руски( http://www.coldwar.ru/bases/operation-unthinkable.php ) и на английски( http://web.archive.org/web/201011161....neu.edu/PRO2/ ) Сталин дори нарежда на Жуков да се подготви за отразяване на евентуалното нападение и съветската армия заема отбрана. През 1957 американците разработват операция Дропшот (Dropshot) пак за война срещу СССР ( http://www.allworldwars.com/Dropshot...on%201957.html )
        sigpic
        Si vis pacem, para bellum.

        Comment


          #5
          Чърчил е считал СССР за заплаха, и се е оказал прав. Щатските дипломати са били добронамерени към СССР чак до 50те, когато взаимното недоверие е взело превес (според Дипломацията на Хенри Кисинджър). Бих казал, че преди да настане фобията от комунизма, американците са имали по-палеоконсервативно мислене и не са искали да се месят в работите на Съветския Съюз ако и Съветският Съюз не се е месил в техните. За уточнение, палеоконсерватизма включва изолационизъм като важен елемент. Също така, дори до 1940 публичното мнение на САЩ също е било срещу месене в делата на Европа и САЩ далеч не са били полицая на света както ги описват сега. Поради тези причини, Труман не атакува Сталин. Има някои важни хора, например Патън, които са на мнението на Чърчил, но явно не достатъчно. САЩ са били твърде пасивни не са видели заформящата се буря.

          Понякога си мисля, дали това е причината американците да се опитват да влияят във различни региони по света - винаги търсейки потенциална заплаха за елиминиране... Но едва ли това е единствената причина

          Някъде бях чел, че Щауфенберг и другите конспиратори срещу Хитлер планирали да търсят мир със Западните съюзници след като го елиминират. Планът им за Германия е бил да сключат някакво примирие със тях и да преместят всички войски на Източния фронт, защото Сталин никога не би се съгласил да спре войната със фашистите. Според мен, обаче, дори и Хитлер да беше загинал в бункера, на узурпаторите ще им се наложи да убеждават Чърчил, а Чърчил открито е заявявал, че ще воюва с Германия до постигането на безусловен мир. Освен това, дори и САЩ да излязат от войната в Европа, няма гаранция, че биха спрели lend-lease към СССР или поне към британците. Също така е имало надежди ако превратът е успешен и Хитлер е сменен с Бек да се търси помощта на Западните съюзници срещу СССР. (съжалявам, че не мога да извадя източници за теориите)

          Comment


            #6
            Щатските дипломати са били добронамерени към СССР чак до 50те, когато взаимното недоверие е взело превес (според Дипломацията на Хенри Кисинджър).
            Хъм, не бих казал - по-скоро това е позицията на Рузвелт, която обаче не се споделя от Труман. Съответно, завоят в политиката започва още тогава.

            Comment


              #7
              SizarieldoR написа
              Някъде бях чел, че Щауфенберг и другите конспиратори срещу Хитлер планирали да търсят мир със Западните съюзници след като го елиминират. Планът им за Германия е бил да сключат някакво примирие със тях и да преместят всички войски на Източния фронт, защото Сталин никога не би се съгласил да спре войната със фашистите. Според мен, обаче, дори и Хитлер да беше загинал в бункера, на узурпаторите ще им се наложи да убеждават Чърчил, а Чърчил открито е заявявал, че ще воюва с Германия до постигането на безусловен мир. Освен това, дори и САЩ да излязат от войната в Европа, няма гаранция, че биха спрели lend-lease към СССР или поне към британците.
              Докато Рузвелт е на власт, САЩ със сигурност няма да излязат от войната, това би противоречило на неговите цели. А те са ясни и той не ги крие особено много - особено в случая
              с възстановяването на Франция - САЩ нямат намерение след войната голяма част от света да остане под властта на европейските империи, а напротив - искат го открит и отворен за тяхното икономическо влияние. Рузвелт има и някои екстравагантни планове за бъдещето на Франция (заради което не се разбират с Де Гол, ама хич ) и действията му са в някаква степен в основата на отделянето на Индия от Британската империя.

              Колкото до отношението към СССР, с изключение на Рузвелт и вероятно някаква група около него, то това отношение е строго отрицателно. Това се вижда и в последващите действия и събития. Сталин също спомага за нарастване на антипатиите със своята мечешки разбирания за дипломацията (сила и грубост и никакъв такт или разбиране) - например по отношение на Турция и т.н., това май сме го циклили в една тема (за Протоците и Турция около 1945та).
              Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
              Проект 22.06.1941 г.
              "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

              Comment


                #8
                То нещо такова не се ли случваше и в ТР. След смъртта на Хитлер немците опитват да водят преговори със САЩ, но американците твърдо им отговарят че никакви преговори без участието на СССР няма да се водят, при никакви обстоятелства. Не мисля че нещата биха били толкова различни през 44-та. Много от американците може да не са харесвали СССР, но се води тотална война, за САЩ на два фронта и да покажеш безпринципна политика по отношение на най-силният си съюзник би било глупост с непредвидими последствия.
                This is my signature. There are many like it but this one is mine.

                Comment


                  #9
                  Amazon написа Виж мнение
                  То нещо такова не се ли случваше и в ТР. След смъртта на Хитлер немците опитват да водят преговори със САЩ, но американците твърдо им отговарят че никакви преговори без участието на СССР няма да се водят, при никакви обстоятелства. Не мисля че нещата биха били толкова различни през 44-та. Много от американците може да не са харесвали СССР, но се води тотална война, за САЩ на два фронта и да покажеш безпринципна политика по отношение на най-силният си съюзник би било глупост с непредвидими последствия.
                  Така е, макар и да има някои особености. Но - със сигурност би било политическо самоубийство някой политик да свърже името си с едностранно споразумение с нацистите - и в Лондод, и във Вашингтон.
                  Относно особеностите - някакви локални преговори все пак се водят, с тези или онези военни, относно локални капитулации. Обаче мисля, че всички знаем отношението на Айзенхауър към нацистите и преговорите с тях. Заглавието на книгата му, "Кръстоносният поход в Европа", хич не е случайно. И ако някой сбърка с преговори някакви, като нищо Айзенхауър да се окаже негов политически опонент, при това - с голяма тежест
                  Всъщност, САЩ и СССР биха имали евентуално някаква обща база за преговори, разни общи интереси, обаче нищо не би се получило, поне докато Сталин е жив, с неговото съвсем средновековно разбиране за дипломация и "сфери на интереси", както и много груб подход и груби инструменти (като например Молотов, фамилията на когото е съвсем подходяща, съвсем различен от хора като Литвинов например).
                  Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
                  Проект 22.06.1941 г.
                  "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

                  Comment


                    #10
                    Корените на Студената война отиват още в Революцията от 1917 г. и последвалата Гражданска война, а нейната неизбежност за мен лично е сигурен факт. В СССР се помни Западната интервенция и ясната подкрепа към Белогвардейското движение след края на гражданската война. През 20-те и 30-те години съветската политика се лакатуши от "мирно съвместно съществуване", през "световната революция", та до "пактът Рибентроп-Молотов". САЩ не признават СССР за държава до 1933 г.
                    Въобще изначално нивото на недоверие, което Западът изпитва към СССР е такова, че нормални отношения без наличието на могъщ общ враг са невъзможни. Разбира се, Сталин и компания не правят нищо за повишаване на доверието.
                    Не е за пренебрегване и факта, че СССР се чувстват подведени от Съюзниците по въпроса с отварянето на Западния фронт срещу Германия. Сталин настоява за такъв фронт още от лятото на 1941 г. Нещата около втория фронт днес са много ясни, но за Сталин тогава не са били и се трупа усещането, че се чака СССР да разгроми Германия, а съюзниците само да нагазят триумфално в последния момент.
                    Да не забравяме за номерата, които СССР и Запада си въртят на полския гръб през 1944 - 1945 г. Въобще, последните сравнително нормални отношения са в Ялта през февруари 1945 г. В Потсдам играчите са леко сменени, но... На мястото на по-мекия и дипломатичен Рузвелт идва недоверчивия Труман, а хардлайнера Чърчил е сменен с леко наивния Атли, но нещата са ясни. Да си спомним окупацията на остров Борнхолм, стартът на бруталното затягане на редиците в Източна Европа, атомните бомбардировки над Япония, съветските протести, че имат малко влияние в Япония и прочие.
                    И така до идването на февруари 1946 г., когато един дипломат на средна възраст пише в прав текст, че мирно съществуване със СССР е невъзможно.
                    Peace Through Strength -- Victory Through Devastation

                    Comment

                    Working...
                    X