Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Събранията на БРЦК - протоколи, документи, спомени

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Събранията на БРЦК - протоколи, документи, спомени

    Подготвих този текст като въведение в темата и донякъде, за да дам насоки за развитието й.

    Ключов момент във всяко обсъждане на БРЦК е съдържанието зад абревиатурата, респективно въпроса за неговото начало. Мнозина съвременни изследователи правят разграничение между БРЦК и организацията на Левски, която наричат Вътрешна революционна организация (ВРО), което е чисто хипотетичен конструкт. В същото време те не дават ясен отговор кой и кога поставя началото на всяка една от тези организации, освен най-общото посочване, че са създадени съответно от Каравелов и Левски през 1869 или 1870г. (тук се прокрадва и идеята за човека-комитет, което обезсмисля съдържанието на думата комитет).

    Проследявайки, дейността на Левски ще видим,че всички тези неясноти и спорни моменти намират своето обяснение в контратезата, а именно тъждествеността на БРЦК и ВРО.

    Левски започва своята организационна дейност като сътрудник на емигрантските организации "Българско общество" и наследилата го "Млада България" групирани около българското читалище в Букурещ "Братска любов" (епохалното значение на това читалище в живота на българската емиграция и революционното движение заслужава отделно изследване). Ключова фигура в тези организации, а по-късно и в БРЦК е търговеца Димитър Ценович. В спомените си Иван Касабов, друга важна фигура в революционното движение отпреди 1869г., когато под натиска на румънското правителство е принуден да се откаже от активна дейност, пише, че Левски бил най-добрия им агент, тоест поне до лятото на 1869г. Дякона съгласува дейността си революционно настроени емигрантски организации и техни представители. В едно писмо до Христо Иванов от 6 септември 1869г. Левски настоява представители от Българско да се явят в Галац. Някои изследователи предполагат, че това писмо е изпратено във връзка с предстоящото учредяване на БРЦК, но е възможно и друго обяснение, то да е във връзка с учредяването на Българското книжовно дружество (БКД), известно е, че Левски е спомоществувател на БКД и един от членовете на "Братска любов", които упълномощават Каравелов и Ценович да ги представя на учредяването на БКД. Във всеки случай в това писмо Левски не настоява за никакви предохранителни мерки, както по-късно при организирането на Общото събрание през 1872г.

    При обиколката си през зимата на 1868-1869г. Левски използва вдъхващата респект фирма на "Привременно правителство в Балкана" и позива от четата на Хаджията и Караджата.През лятото на 1869г. използва позив отпечатан със съдействието на Иван Касабов и Теофан Райнов, който също е подписан от "Привременно правителство в Балкана". След като за близо година време (септември 1869 - май 1870г.) не успява да убеди емигрантите в нуждата от единен ръководен орган (централен комитет) Левски решава, че е време да се върне в Българско. Интересно е, че този израз "в Българско" се появява в броя на "Свобода от 30 април 1870г., където от името на "Българския революционен комитет в Българско" се изразява протест срещу поздравителен адрес на браилските българи до султана по случай учредяването на Екзархията. Дали Левски заимства израза от тук или самия той е автор на протеста не е ясно, но оттук нататък "Привременното правителство в Балкана" става "Привременно правителство в Българско". След това на 1 август 1870г. във вестник "Народное дело" в Женева е отпечатана "Програма на БРЦК", която на 14 октомври с.г. Каравелов отпечатва в "Свобода". Тук възникват редица интересни въпроси. Мнозина изследователи приемат, че Каравелов е автор на "Програмата", но защо тогава не я отпечатва направо в "Свобода"? Изказват се предположения свързани с конспиративни съображения, но е възможно и друго обяснение. Нищо чудно с характерния си редакторски стил да е "пипнал" "Програмата". По подобен начин няколко години по-късно ще редактира спомените на Панайот Хитов, при което се стига до обвинения, че всъщност той е автора. Възможно е и идеите отразени в "Програмата" да са изцяло на Левски и по-късно той да е развил или изоставил част от тях. Съвсем в духа на тази програма са и действията му от 1869-1870г., когато той не настоява директно за образуване на революционни комитети, а съветва познати и съмишленици да създават всякакъв вид дружества и читалища (това разбира се е в случаите, когато Левски не се опира на вече изградени структури останали от времената на Раковски и ТЦБК). Тук виждаме модела на "Братска любов", който се използва като център за възпитаване и вербуване на радикали (по същия начин ислямските радикали днес използват медресета и джамии). Може би във връзка с тази програма са някои обвинения, че Левски се водел по Каравелов, на което той категорично заявява "БРЦК е в Българско". Почти във всяко писмо от кореспонденцията на Дякона със съмишленици и противници от Румъния се среща твърдението му, че се води само от "тукашното ни вишегласие".

    На поръчания от Левски печат пише: "Привременно правителство в Българско - ² отд. от Б.Р.Ц.К.". Повечето изследователи виждат в този текст заявка за върховенство на несъществуващия комитет на Каравелов. На мен ми изглежда по-скоро като политически ход на Левски с който заявява, че може да има и второ отделение на БРЦК, оставяйки възможност на съмишлениците от чужбина да се присъединят към делото му, но първото и главно е "в Българско".

    Накратко няма документ, който, след лятото на 1869 та чак до Общото събрание през пролетта на 1872г., да указва наличието на някаква революционна организация в чужбина, която съществува паралелно с организацията на Левски.

    Към края на 1870г. Левски решава, че е дошъл момента за създаване на единен ръководен център, който да координира и контролира дейността на отделните комитети и да се направи печат на организацията, първо го поръчва на Георги Живков, после на Данаил Попов и накрая е изработен със съдействието на Каравелов. В началото на февруари 1871г. в Ловеч е избрано Привременно правителство чрез което Левски легитимира дейността си до момента и пресича стремежите на редица дейци от чужбина да наложат контрола си върху организацията, изработена е "Наредата" и поставена за разглеждане от местните комитети. През тази година Левски настоява да се проведе в страната общо събрание на комитетите и на съмишленици от чужбина. Към края на годината благоразумието надделява и той решава, че от съображения за сигурност е по-добре събранието да се проведе в Букурещ. Изглежда, че до избирането на Привременното правителство в Ловеч неформален център на организацията е Карлово, защото в спомените си Иван Драсов пише, че от там приемали наставления.

    Така се стига до 4 май 1872г., когато на последното заседание на Общото събрание са приети програма и устав и е избрано ново ръководство с председател Каравелов, като старото своевременно си е подало оставката.

    След смъртта на Левски поредица от скандали разтърсва БРЦК. На следващото Главно събрание (през май 1873г.) е отменен устава и е взето решение чрез чети да се провери готовността на народа за въстание. Четата на Стоян Велков - Софийски и Йордан Стоянов - Горски е разбита в Софийско и с това се слага край на тази авантюра.

    През лятото на 1874г. е свикано ново събрание на което е избрано ново ръководство в което влиза Ботев, русенския комитет е опълномощен да съживи дейността на съществоващите комитети и при възможност да състави нови, насрочена е дата за следващо събрание, което ще се проведе на 26 декември с.г. Обаче русенския комитет, заради възникнала вражда между Никола Обретенов и Михаил Греков не свършва никаква работа и събранието се проваля. Все пак на него е избран временен комитет и е насрочено ново събрание. В този временен комитет трябвало да участва Тома Пантелеев, но той отстъпил мястото си на Ботев. По това време (края на 1874г.) назрява нов скандал заради отказа на Каравелов да продължи революционната си дейност и заставането му на просветителски позиции, който с пълна сила ще се разгори през пролетта на следващата година.

    През лятото на 1875г. се провежда поредното Главно събрание представено в протоколите като "народно", но с подавящо мнозинство емигранти. Взето е решение за ускорена подготовка и провеждане на въстание за чието начало е насрочена дата. Новоизбраното ръководство не просъществува и два месеца. Поредния скандал не закъснява и на 30 септември 1875г. Ботев си подава оставката и с този акт на практика БРЦК престава да съществува.
    Поредицата скандали, които компрометират БРЦК като легитимен ръководен орган на революцията, обаче не слагат край на революционните стремления.

    Събранията на БРЦК:
    1.29 април - 4 май 1872г.;приемане на програма, устав и ново ръководство;
    2.11 - 12 май 1873г.;отмяна на устава, сондиране готовността на населението за въстание чрез чети;
    3.19 - 21 август 1874г.;избрано е ново ръководство, взето е решение за активизиране дейността на комитетите и е насрочена дата за ново събрание;
    4.26 декември 1874г.;избран е временен комитет, който да движи нещата до следващото събрание;
    5.12 - 15 август 1875г.;взето е решение за провеждане на въстание;(на мен плана за въстание приет на това събрание ми се вижда по-смислен от изготвения от Гюргевския комитет, може би ще стигнем и до там)

    Накрая едно уточнение по терминологията Общо или Главно събрание на БРЦК е такова на което по идея трябва да присъстват представители на всички комитети и на което се решава съдбата на организацията като цяло (което включва избор на ново ръководство).

    П.П. Тъй като написаното отразява преди всичко личното ми мнение приемам всякакви въпроси, коментари и опровержения, а по-нататък може би ще задълбаем в подробностите около всяко събрание.
    Liberte, egalite, fraternite
    Viva la revolution
    Zalmoxis написа
    Имайте предвид, че влизането в Бойна Слава за средния българин е значителен културен шок.
    http://hristoen4ev.blogspot.com/
    dibo написа
    Преценил съм като модератор, че езикът Ви е неподходящ и толкова.
    - това се случва, когато се докладват богопомазани като Тора.

    #2
    Ааа, може би е тъп въпрос, но на тези събрания на БРЦК протоколи водени ли са и ако да респективно запазени ли са?

    Comment


      #3
      Според номера на събранието, така както съм ги отбелязал, съм чел протоколите от 1, 3 и 5 събрание, значи са запазени под някаква форма, но дали като оригинали, или като по-късни преписи на вече изгубени оригинали не мога да коментирам,а и не съм се интересувал специално от този въпрос, може би някъде из бумагите от които съм ги чел има повече информация, мда требе си проверка. Те представляват резюме на разискванията по дни. За второто събрание информацията ми е най-обща,именно това, което което съм написал. Освен протоколите съществуват и значителен брой писма от разни дейци свързани с организацията на конкретно събрание и действията предприети вследствие на взетите решения. Сред документите има и различни разписки и квитанции свързани с отчетността, пълномощни. И накрая спомени - основните са на Киро Тулешков, Михаил Греков, Иван Драсов, на членове на семейство Ценович, Никола Обретенов.

      П.П. Докато за четвъртото събрание съм попадал на документи, главно писма, то второто ми е пълна мъгла откъм документалната му страна.
      Last edited by boilad; 12-11-2012, 15:56. Причина: допълнение
      Liberte, egalite, fraternite
      Viva la revolution
      Zalmoxis написа
      Имайте предвид, че влизането в Бойна Слава за средния българин е значителен културен шок.
      http://hristoen4ev.blogspot.com/
      dibo написа
      Преценил съм като модератор, че езикът Ви е неподходящ и толкова.
      - това се случва, когато се докладват богопомазани като Тора.

      Comment


        #4
        Аха мерси, имало си значи, то е близо до ума

        Comment


          #5
          Ето още малко белжки по Общото събрание от 29 април - 4 май 1872г.

          На събранието присъстват 15 представители на емиграцията с право на 13 гласа и 7 от Българско с право на 32 гласа.
          Избрана е комисия в състав Л. Каравелов, Киряк Цанков, Васил Левски и Тодор Пеев, които да прегледат устава (има се предвид "Наредата") и да внесат предложения за промени. На последното заседание е приет новия устав и съгласно с него е избрано и ръководство на БРЦК:
          В устава глава ²²², член 1 е записано: "Както Бълг. рев. ком., така и всякой частен комитет се състои от тия лица: а) председател; б) подпредседател; в) касиерин; и г) неопределено число членове..."
          Член 2 от същата глава: "Първото лице (има се предвид председателя - б.м.) за Централният кометет ще се избира по вишегласието на упълномощените лица от ЧРБ комитети. Това лице ще избира другите членове за централ. комитет."
          Така за председател е избран Любен Каравелов, който за свой заместник назначава Киряк Цанков, за касиер Димитър Ценович, Олимпи Панов за секретар и двама членове - Панайот Хитов и Васил Левски.
          Правят впечатление няколко неща: 1. протокола не е подписан от галацките представители, което е странно, имайки предвид, че Георги Карловски известен и като Казак Георги е замесен в революционните дела още от времето на Раковски и Браилските бунтове. Дали двамата галацки представители са делегирали правото си на глас на някой друг не е много ясно, но в случая с Данаил Попов, който на съранието е представян от братовчед си Ангел Бръшлянов това е изрично упоменато, т. е. би следвало да очакваме нещо подобно и в случай, че галацките представители упълномощили някой от другите да ги представя; 2. под протокола фигурира и подписа на Никола Обретенов за когото пък е сигурно, че не е присъствал на събранието. 3. на събранието присъстват и лица без право на глас, които изглежда имат само съвещателни функции, като Киряк Цанков и Олимпи Панов.
          Liberte, egalite, fraternite
          Viva la revolution
          Zalmoxis написа
          Имайте предвид, че влизането в Бойна Слава за средния българин е значителен културен шок.
          http://hristoen4ev.blogspot.com/
          dibo написа
          Преценил съм като модератор, че езикът Ви е неподходящ и толкова.
          - това се случва, когато се докладват богопомазани като Тора.

          Comment


            #6
            Печално известна е поредицата от събития, която води до необходимостта от свикване на второ Главно събрание. Това са: разкритията покрай обира в Арабаконак, смъртта на Левски, Хасковското приключение на Атанас Узунов от началото на май 1873г.
            След арестуването на ловешките дейци и смъртта на Левски, ръководния център на комитетите в Българско изглежда е преместен в Търново, където на събрание от началото на март 1873г. е взето решение за промяна на използваните до момента турски псевдоними с имена от българската история (с тези имена са известни комитетите от книгите на Стоян Заимов и поп Минчо Кънчев) и за свикването на главно събрание на БРЦК.
            Още в края на 1872г. след разкритията по обира в Арабаконак Каравелов настоява за вдигане на въстание, надявайки се на подкрепа от Сърбия и Черна гора. Левски е против и за целта дори съветва комитетите съгласни с мнението му да му дадат пълномощно да ги представлява и да пишат до председателя на БРЦК. С намерението да постави този въпрос за обсъждане той се отправя към румънската столица, но по пътя е арестуван. Така Каравелов остава без сериозен опонент и на събранието успява да наложи виждането си. В писмо до него Хитов предлага за заместник на Левски лице на име Яко Ракиджията, което мнозина изследователи отъждествяват със Стоян Велков - Софийски, приближен на Хитов и участник в четата му от 1867г. Явно във връзка с преминаването на четата и намерението да се вдигне въстание е и отмяната на устава, където в забележка в края му е вписано: "Като се захване революцията силата на тоя устав пада и се замеща (заменя - б.м.) с друг военен закон, който воеводите със съгласието на Центр. комитет ще наредят."
            Организирана била чета начело със Стоян Велков и Йордан Стоянов (племенник на Раковски и брат на Киро Стоянов, който е един от подписалите протокола на събранието от предната година), които на място да преценят готовността на населението за бунт. Дали позицията на Левски изразена в края на предходната година, или обикновено благоразумие си е казало думата, но четата не среща подкрепа и е разбита в Софийско, а воеводите са убити.
            Обикновено се счита, че с изпращането на чета БРЦК се връща към отживялата времето си четническа тактика, което не е съвсем вярно. За да се стигне до изпращането на чета явно комитетите по места не са били съгласни с плановете за прогласяване на въстание. Характерно е, че четата е насочена към район, където организацията е компрометирана, следователно вероятността от нови разкрития като тези от ноември - декември 1872г. и от март 1873г. е минимална. Случайно ли е това, или Каравелов има по-силна опозиция отколкото изглежда на пръв поглед, и тя действа подмолно без да се конфронтира пряко с председателя, за да не доведе до раздори и разцепления в организацията?
            Две години по-късно провала на така нареченото Старозагорско въстание, което е замислено като всенародно, се обуславя от решението на Иван Хаджидимитров, който е председател на комитета в Търново, чрез телеграма да бие отбой.
            Last edited by dibo; 19-01-2013, 21:50.
            Liberte, egalite, fraternite
            Viva la revolution
            Zalmoxis написа
            Имайте предвид, че влизането в Бойна Слава за средния българин е значителен културен шок.
            http://hristoen4ev.blogspot.com/
            dibo написа
            Преценил съм като модератор, че езикът Ви е неподходящ и толкова.
            - това се случва, когато се докладват богопомазани като Тора.

            Comment


              #7
              Избора на Карвелов за председател на БРЦК винаги ми е изглеждал малко странен, защото в литературата се изтъква, че той се дължи на популярността му като публицист, което действително си е странен избор за водач на една революционна организация (дали, ако напиша "терористична" пуристите ще ми се нахвърлят?). После обаче ми светна, че към онова време (1872г.), освен известен публицист Каравелов е и обвеян със слава бунтовник. През 1867 г. е един от организаторите на Белградския комитет и сформираната от него чета, след убийството на сръбския княз през май 1868 г. бяга от последвалите репресии в Австро-унгария, където е арестуван и по политически причини няколко месеца лежи в будапещенския затвор, а след пристигането му в Румъния в началото на 1869 г. претърпява сблъсък със "старите" по повод предложеното му редакторско място в техния вестник "Отечество".
              Liberte, egalite, fraternite
              Viva la revolution
              Zalmoxis написа
              Имайте предвид, че влизането в Бойна Слава за средния българин е значителен културен шок.
              http://hristoen4ev.blogspot.com/
              dibo написа
              Преценил съм като модератор, че езикът Ви е неподходящ и толкова.
              - това се случва, когато се докладват богопомазани като Тора.

              Comment


                #8
                Относно събранието от 26 декември 1874 г. - то свидетелства за "ропот и недоверие" сред участниците и в последствие за настъпилия разкол сред емиграцията. Каравелов и с-ие минират идеята за революционна борба и се ориентират към просветителски функции. Обратно на тях - Ботев и др. дейци остават верни на идеята за революция в България. Протоколи от събранието не са запазени, най-вече поради паническия страх обзел единия от участниците в събранието - Иван Адженов. Преминал вече на други позиции покрай Каравелов, той настоява да му се заличи подписа от книжата или да му се предадат те, за да ги скрие. Обаче след като архивните материали му попадат в ръцете, ги унищожава. За самото събрание може да се съди автентично по едно писмо на Ботев до Иван Драсов с дата 20. ². 1875 г. В друго свое писмо до Драсов от 16. ²²². 1875 г. Ботев, възмутен от постъпката на Адженов, иронично описва същия така: "О, това златно теле, което се вмъкна от Каравелова в работите само за да покаже, че и зайците ходят на война..."
                Прави нещо, докато мислиш какво да правиш!

                Comment


                  #9
                  boilad написа Виж мнение
                  ...
                  През лятото на 1875г. се провежда поредното Главно събрание представено в протоколите като "народно", но с подавящо мнозинство емигранти. Взето е решение за ускорена подготовка и провеждане на въстание за чието начало е насрочена дата. Новоизбраното ръководство не просъществува и два месеца. Поредния скандал не закъснява и на 30 септември 1875г. Ботев си подава оставката и с този акт на практика БРЦК престава да съществува.
                  ...
                  За "Народното събрание" с председател Панайот Хитов ли става въпрос ?

                  boilad написа Виж мнение
                  ... ...

                  Събранията на БРЦК:
                  ... ...
                  5.12 - 15 август 1875г.;взето е решение за провеждане на въстание;(на мен плана за въстание приет на това събрание ми се вижда по-смислен от изготвения от Гюргевския комитет, може би ще стигнем и до там)
                  Можете ли да ми дадете повече информация за плана за въстание приет на това събрание ? Вашето лично мнение за този план също ми е интересно.
                  Имате ли някаква информация за образувания в Белград Привременен революционен комитет, като следствие от решенията взети на това "Народно събрание" ?

                  Comment


                    #10
                    Гемето написа Виж мнение
                    За "Народното събрание" с председател Панайот Хитов ли става въпрос ?
                    Можете ли да ми дадете повече информация за плана за въстание приет на това събрание ? Вашето лично мнение за този план също ми е интересно.
                    Имате ли някаква информация за образувания в Белград Привременен революционен комитет, като следствие от решенията взети на това "Народно събрание" ?
                    Със сигурност ще се наложи да си опреснявам паметта, но да - събранието от лятото на 1875 г. е това за което Стоян Заимов пише, че председател бил Хитов, но още на 13 август след като получава пълномощно да представлява комитета и да ръководи бойните действия, когато започнат, воеводата напуска Букурещ, като от своя страна също издава пълномощно на Ботев, за да събира помощи и да вербува доброволци. Събранието както знаем продължава и след 13 август, затова Хитов евентуално може да е председателствал само първите заседания. Що се отнася до плана, той предвижда централизирано ръководство и съсредоточаване на въстаниците около Балкана, където да се създаде свободна въстаническа зона. От друга страна Гюргевския комитет не приема никакъв общ план за бойните действия, всичко се решава на място в отделните окръзи. Единствената идея за някаква съгласуваност е за едновременното избухване на въстанието, но и тя не е осъществена и до самото му начало няма единодушие относно датата на която ще започне. Накрая плана на БРЦК предвижда като начало на въстанието есенно-зимния сезон (тук може би виждаме някакво отражение на схващанията на Левски - освен метеорологичното време, което ще затрудни дислоцирането и състредоточаването на войска и башибозук срещу въстаниците, последните ще имат и предимството на прибраната реколта, което ще позволи дори да издържат някаква по дълга блокада до евентуална намеса на Великите сили).

                    П. П. Ако нямаш против предпочитам да пишем на "ти", все пак приемам форума като неформално събрание на хора изкушени от историята - любители и познавачи.
                    Last edited by boilad; 01-01-2014, 21:55.
                    Liberte, egalite, fraternite
                    Viva la revolution
                    Zalmoxis написа
                    Имайте предвид, че влизането в Бойна Слава за средния българин е значителен културен шок.
                    http://hristoen4ev.blogspot.com/
                    dibo написа
                    Преценил съм като модератор, че езикът Ви е неподходящ и толкова.
                    - това се случва, когато се докладват богопомазани като Тора.

                    Comment


                      #11
                      Нещо и от мен. Имам още документи, но трябва само да ги намеря.

                      То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.

                      Comment


                        #12
                        boilad написа Виж мнение
                        ... Що се отнася до плана, той предвижда централизирано ръководство и съсредоточаване на въстаниците около Балкана, където да се създаде свободна въстаническа зона. От друга страна Гюргевския комитет не приема никакъв общ план за бойните действия, всичко се решава на място в отделните окръзи. Единствената идея за някаква съгласуваност е за едновременното избухване на въстанието, но и тя не е осъществена и до самото му начало няма единодушие относно датата на която ще започне. Накрая плана на БРЦК предвижда като начало на въстанието есенно-зимния сезон (тук може би виждаме някакво отражение на схващанията на Левски - освен метеорологичното време, което ще затрудни дислоцирането и състредоточаването на войска и башибозук срещу въстаниците, ...
                        Попитах за плана, защото от няколко години събирам материали за Шопското въстание и ми направиха голямо впечатление огромните разлики в тактиката и стратегията на въстаниците при него и Априлското въстание.
                        Шопското въстание обявено на 18.12.1877г.(30.12.1877г. по н.стил) в село Врабча Трънско сравнено с Априлското е като блицкрик в тила на турците.
                        Подготовката на това въстание е започнала още през 1875г. и се е предвиждало то да избухне през 1876г. като част от “всенародното българско въстание“.
                        След избухвабето на въстанието в Босна и проведеното на 12.08.1875г. от БРЦК „Народно събрание“, което взело решение за подготовката на въстание и в България, Симо Соколов заедно с Цеко Петков(Цеко войвода), Ильо Марков, Тодор Лесковчанина и Калчо Пасков се свързват с БРЦК чрез неговия член Димитър Ценович и създават Привременен революционен комитет, който да организира и ръководи подготовката на въстание в западните български краища.
                        За дейността на този революционен комитет, който винаги и изцяло е признавал върховенството на БРЦК, макар и без да знае, че последния се е разпаднал и вече не съществува, българската официална историография упорито мълчи, а точно тази дейност може да обясни някои събития случили се по време на Априлското въстание и след него.

                        Comment

                        Working...
                        X