Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Жените в аналите на султанското правосъдия. (ХV-ХV²² век)

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Жените в аналите на султанското правосъдия. (ХV-ХV²² век)

    Селям !
    Не открих подобна тема, поради тази причина желая да отрия такава.
    Като начало е редно да започна с малък антракт.
    В аналите на османско-френските отношения от 1557г. е записан един инцидент, достоен за сюжет на приключенски роман. Две мюсюлмански момичета - османски поданички, които се намирали сред пасажерите на един кораб, превозващ поклонници към Мека. Те са отвлечени от франзуците. Наскоро след похищението им девойките са въведени във френския кралски двор, произведени в придворни дами на Катерина Медичи, покръстени и омъжени за знатни особи. И въпреки това че те изглеждат безвъзвратно загубени за света на Исляма, майка им - Хюма хатун, не загубва кураж и не престава да бомбандира с жалби Дивана, като при си създава сериозно лоби сред жените от двореца.(за нея пледират Михримах султан и Есма хатун). Аферата с двете пленнички продължава две десетилетия. И от френска страна, и от страна на османците тя е използвана като разменна монета при уреждането на момичетата и връщането им на родна земя става около 1581 година - непосредствено преди подновяването на френските капитулации. Тези събития се тълкуват от Сюзан Скилитър, като достъпност на всеки до султанското правосъдие. Въпросът е дали това е така ?
    Категорично може да се заяви, че подаването на петиция до Дивана е лукс. Това е сравнително продължителен и скъп процес, чийто краен успех е съмнителен. За да се създаде "петия" се наема специалист, който я изготвя. След което трябва да се изпрати в столицата ( или просителя лично или наема човек). Към това се прибавя и съответния финансов "стимул" предназначен за съответните длъжностни лица. Най-често се разчита на "хранени хора", например Мелеки хатун, бивша робиня на валиде-султан Турхан, приема в домът си просителки от цялата империя и предвижва молбите им до Дивана. Ако в края на краищата арзухалът се увенчава с успех, след издействане на заветния султански указ. Едва сега с представяне на указа, се предполага, че местните власти ще бъдат по мобилизирани.
    Last edited by Арслан; 22-08-2012, 14:09. Причина: ..

    #2
    Наличен е продължителен "не"интерес към темата ... което ме провокира да преустановя писането по нея ... Жалко определено има впечатляващи случаи ...

    Comment


      #3
      Арслан написа Виж мнение
      Наличен е продължителен "не"интерес към темата ... което ме провокира да преустановя писането по нея ... Жалко определено има впечатляващи случаи ...
      6 часа толеранс за развитието на тема, не е много (поне по моите критерии) . В последните два дни гледам кипиш от енергия, но пак да повторя съвета си за по-ясно формулиране на темата, която искаш да развиеш. Дори първият ти пост не отговаря на заглавието, а то само по себе си е доволно обширно (да не говорим, че съдържа нелогизъм, граматическа и пунктуационна грешка - дай малко по-кротко, прочети какво си написала). Какво точно те интересува или пък искаш да споделеиш с нас? Правният статут на жените (мюсюлманки или не) или лакардии от живота (разводи, ексцесии - жалби и т.н.), събрани на базата на кадийски протоколи и т.н. Материал много, канализирай енергията си в по-определена посока.

      Comment


        #4
        Заслужена критика що се касае до заглавието. За поста ще възразя. А относно часовете, дори са прекалено много.
        ... ето "канализирам се"

        Ако все пак, се случи кадийският съд да не е в състояние да наложи своето решение или ако прибегналите поданици на империята не са доволни от предложеното им в меджлиса правосъдие, пред тях стой възможността да се обърнат към някои друга съдебна инстанция. Право да приема жалби има например имат управителите на провинции с везирски ранг. Диваните на байлербейовете раздават правосъдие най-вече при по-специални случаи, като тежки нарушения на обществения ред, най-общо престъпления при които не можела да се издаде осъдителна шериатска присъда поради процедурни затруднения по набирането на достатъчно доказателства. Така или иначе поне в периода до края на ХV²² век междинните събедни институции като Дивана на румелийския бейлербей рядко е използван от населението. По съвсем друг начин стой въпросът с правосъдието на централната власт, което се радва на широка популярност. Според близкоизточната концепция за държано управление правосъдието е от неотменните и най-важни функции на владетеля. Затова на всички поданици на падихаш - без оглед на техния пол, социално положение и изповедание - се дава възмжоност да потърсят по-добро правосъдие от султанския Диван. И поданниците не са двоумят да се ползват от това си право. На страниците на своя "Турски дневник" например, в записките си от ноември 1575 Стефан Герлах описва пъстрото сборище от молители пред Дивана, сред които не пропуска да забележи и жени : "На 13-и, след като седяхме известно време в Дивана, дойде голяма тълпа народ - турци, гърци, мъже и жени, също няколко монаха". Това, продължава Герлах хора дошли да молят или да искат и особено да се оплакват от техните чауши, спахии и други, които имат тимар по селата, защото те ужасно измъчват и ограбват народа...
        Всъщност Диванът роби и като първа инстанция, пред която хората могат при желание директно да поставят проблема си, като втора инстанция когато са недоволни от местните кадийски решения. При всички положения на адета се възлага надежда да гарантира точно спазване на ширията и кануна.
        Данни за това висше правосъдие можем да почерпи на първо място от мюхимме-дефтери. Но един нищожен от вписаните в тях заповеди са провокирани от арзухали. По голямата част идват в отговор на арз. В литературата е налична теза, че първите шикяйт-дефтери датират от средата на ХV²²век. В тях естествено са представени и жените по-детайлно. Според Заринебаф-Шахр между 1680 и 1706 женските петиции са около 8,24 на сто от всички жалби на жителите на столицата.

        Comment


          #5
          След втория антракт, е време за примери ... та зя тях ...
          През 1675 година Елена от Арбанаси се оплаква от девера си Йорги поради това, че той присвоил полагащите й се 1000 гроша, отпуснати на времето то нея като заем за покойния и вече съпруг, който ги вложил в търговия. А съпругата и малолетната дъщеря на загиналия по време на военен поход спахия Али, жител на Скопие, протестира срещу действията на Хюсеин, изпълнител на завещанието на покойния, който ги ощетил в наследствените им права. Също с наследствен проблем е свързан с арзухалът на Емине хатун. П повод на този арзухал е издадена висока заповед до бейлербея на Румели и кадията на Сатофча, с която се нарежда на бъде разследвано твърдението на молителката, че хатибът Мустафа незаконно е присвоил полагащите й се по наследство дюкяни, под предлог че те уж вакъфирани от покойния. Някои си Рахине хатун от с. Кара Кочлу,Русенска каза, дъщеря на покойния Омер, се оплаква че мащехата и укрила един сандък с вещи, оставени приживе от бащата на просителката на отговорно пазене у тъща му. До централната власт постъпват жалби от жени, на които сахиб-и арз неправомерно отказва владение на земя срещу тапия.
          Last edited by Арслан; 22-08-2012, 23:28.

          Comment


            #6
            През 1572 по повод инициирания от съпруга й развод до султановата протекция прибягва съпругата на самия силистренски санджакбей. По заповед на султана този висш чиновнки е задължен да изпрати в столицата свой пълномощник, който да уговори условията на развода. През 1675 г на наиба на Карнобат е наредено за разгледа въпроса на Фатма хатун, жителка на едно бургаско село, и на дъщеря й, които главата на семейството Мехдем е изоставил без издръжка. А във връзка с арзухала на Айше хатун, на кадиите резидиращи на територията межзу Одрин и Истанбул, се нарежда да организират издирването на съпруга на молителката - Ахмед, който тайно от жена си взел четиригодишната им дъщеря и вещи за 100 гроша и забегнал.
            Та на кратко това имам в предвид за тази тема ....

            Comment


              #7
              Добре давай да я подпочваме темата Лично аз мога да бъда с много скромен принос, най-вече литература.

              предложеното им в меджлиса правосъдие
              що пък в меджлис да се съдят хората? Иначе наистина правото на жалба/петиция е гарантирано от султана и е широко използвано, а т.нар. шикяйет дефтери действително датират от това време.

              П.П. Аха сега виждам новия пост, ми тъй де лакардии значи, далеч по-занимателни са от правните аспекти на проблематиката

              Comment


                #8
                А сега се сетих, че не написах нито дума за жените жертва на сексуално насилие ...
                Last edited by Арслан; 23-08-2012, 00:25.

                Comment


                  #9
                  Подобни петиции се подават и от името на засегнати - съпрузи, бащи, синове и т.н. Насух, съпруг на Фатима хатун от казата Димотика, дошъл до "прага на щастието" с арз, в който се описва как едно нощ в неговото отсъствие някои си Хайдар и Искендер нападнали дома му и искали да вършат "неморални неща" с съпругата му, а когато на помощ й се притекли съседите, в настъпилата суматоха злодеите ранили както жена, така и още двама души. Муртеза от с.Чавакчъ се опклава от родния си брат, който отвлякъл жена си, а християнинът Кръсте от с.Горинчево иска възмездие заради своето "насилена" дъщеря от Ахмед Топчиоглу.Реакцията на централната власт обикновено се състои в издаването на ферман, с който се нарежда залавянето на престъпниците.

                  Comment


                    #10
                    През 1572 на ямболския кадия е заповядано да залови и изпрати в столицата на каторжен "труд" субашията Сарач Али от с. Комарок и приятеля му Кючюк Али, които отвличат съпругата на Георги от същото село. През 1586 година Яни го сполетява същата съдба, защото насилва робинята на еничарина Мехдем от с.Ълъджа.

                    Comment


                      #11
                      Арслан написа Виж мнение
                      През 1572 на ямболския кадия е заповядано да залови и изпрати в столицата на каторжен "труд" субашията Сарач Али от с. Комарок и приятеля му Кючюк Али, които отвличат съпругата на Георги от същото село. През 1586 година Яни го сполетява същата съдба, защото насилва робинята на еничарина Мехдем от с.Ълъджа.
                      е сега изби рибата с тези примери, ще излезе, че по османско хората са живели като повечето хора по света и са се занимавали със сходни простотии и владетелите на държавата не са се чудили по цял ден как да затрият българите. Кефи, че субашията изял сапа заради това, че не знае да си държи ръцете (кофти се е минал кат за човек с възможности), а Яни не ща да го мисля, че като му свърши времето на самоотвержен гребец, йеничарът го чака дома с разстворени обятия

                      П.П. Прието е, а и правилникът без друго го изисква (както и добрият тон де) човек да си сочи изворите, за да има смисъл от приказката.

                      Comment


                        #12
                        Но карай ... май е време да цитирам някаква литература по темата ...
                        Урсинус,М Раздаване на правосъдие от едно провинциално управление: Румелийският диван в края на ХV²² - началото на ХV²²² в. В: История на мюсюлманската култура по българските земи.
                        сб.Представата за другия
                        Грозданова,Е Българите и съседните им земи според "Книга на жалбите" от 1675
                        Грозданова, Е Женският жребий според "Книга на жалбите" от ХV²²² век.
                        Тодорова,О Жените от Централните Балкани през османската епоха (ХV-ХV²² век)
                        Last edited by Арслан; 23-08-2012, 00:50.

                        Comment


                          #13
                          О.Тодорова в статията си "Някои въпроси за женския статут през ХV² век" и в монографията "Жените от Централните Балкани", посочва, че Мурад ² и Баязид ² издават фермани за наследяването на тимари само по мъжка линия, но при Сюлейман ² се внасят няколко корекции в наследствените права на жените, ако няма друг предявяващ претенции към имота (сиреч, няма синове и братя, на почиталия), след заплащане на такса - имота приоритетно се дава на дъщерята. Авторката, дава пример с Араб хатун, от края на ХV² век, която придобива тимара на Караджаоглу Мурад с берат, но след няколко години поради невъзможността да изпълнява военните си задължения, тимара е отнет.
                          Ясно е, че жена на аскер също се приема за аскер, стига след смъртта му да не се омъжи за някой от друго съсловия. Могат да се приложат още примери за жени зачислени към военните и спомагателни отряди (тоест омъжени или дъщери на такива), но само до края на ХV² век. Познато ми е само една от ХV²² век, цитирано от Б.Недков, описващ тимар владение на Фатма хатун от 1625 г. Та въпросът ми е, някой срещал ли е други такива ?
                          "Grandchild of the Horse"

                          Comment

                          Working...
                          X